|
С разработването на настоящата дипломна работа установихме, че туристическият сектор в България е представляван почти изцяло от малкия и среден бизнес. Географските и природните дадености на държавата ни имат огромен потенциал за развитие на туризма, някои ниши от които са разработени частично (планински и морски туризъм), но други стоят почти неизвестни в глобален план (винен, селски, спа туризъм и др.)
Без значение каква глобална стратегия е избрал представител на малкия или среден туристически бизнес в България, онлайн комуникацията е от жизнена важност за успеха и популяризирането на компанията.
Нещо повече, онлайн представянето на българския туризъм трябва да се превърне във високоприоритетна задача както за малкия и среден бизнес в бранша, така и на национално ниво. Радостен е фактът, че вече се правят първи стъпки в тази насока, но за съжаление България вече изостава спрямо конкуренцията и трябва бързо да намери своя път в онлайн пространството.
От особено значение е да се използват маркетинговите инструменти и правилните способи за онлайн комуникация, които се променят изключително динамично. В настоящата дипломна работа направихме обзор на тези способи, техните предимства и недостатъци и въпреки че успяхме да намерим някои данни за използването им в България, те са крайно недостатъчни, а и достоверността им трудно би могла да се провери от други източници.
Самият факт, че български туристически бранд не присъства в Топ-100 на българските компании в SocialBakers.com (SocialBakers, 2013) е колкото тревожен, толкова и определящ за това колко голям потенциал пред конкуренцията имат онлайн каналите за популяризиране на туристическия бизнес към момента.
Тук е мястото да повторим, че публикуването на информацията за компания в различни уебсайтове, блогове, социални мрежи, онлайн карти и др. е практически безплатно. Инвестицията за поддръжка на собствен уебсайт и блог е минимална на фона на потенциалните ползи от това брандът да е откриваем и прозрачен за всеки, независимо в коя точка на земното кълбо се намира.
В случай, че компанията инвестира и в допълнително мултимедийно съдържание, каквото са снимките и видео-файловете, очакванията са това да доведе до тройно увеличаване на потенциалните клиенти, използващи онлайн каналите, а те се увеличават с всеки изминал ден.
Както споменахме и в самото начало, настоящата дипломна работа няма претенции за изчерпателност и всеобхватност. Необходими са редица изследвания в тази област, а наличната статистическа информация е силно ограничена. Въпреки това, направеният обзор на способите за онлайн комуникация и употребата им от малкия и средния бизнес в туристическия сектор биха могли да дадат старт на бъдещи маркетингови изследвания: например маркетингов и статистически анализ при онлайн взаимодействието на потребителите и компаниите в този сектор, възможности за изграждане на туристически бранд в Интернет и др.
В заключение ще припомним и нещо изключително важно: онлайн комуникацията е просто един инструмент за общуване. Можем да го използваме за да контролираме репутацията си, да привличаме нови клиенти и да създаваме лоялни клиенти. Но за да е истински успешна и печеливша бизнес стратегията ни, трябва да изградим добра хармония между онлайн и офлайн комуникацията, да съчетаем подходящо елементите на маркетинговия микс, да насочим позитивната си енергия към клиента...
Ако тази дипломна работа трябваше да се състои от едно изречение, то щеше да е „Онлайн комуникацията е чудесен и мощен инструмент, но най-важното е да се вслушваме в това, което ни казват клиентите чрез нея“.
-
Дуранкев, Б. (2011). "Комуникационна политика". София: УНСС, изд. "Стопанство".
-
Колектив, УНСС. (2007). Маркетинг. София: УНСС, изд. "Стопанство".
-
Колектив, Harvard Business School. (2008). Какво е маркетинг? София: изд. "Сиела Софт енд Паблишинг" АД.
-
Мазур, Л., & Майлс, Л. (2008). Майсторите на маркетинга разказват (Conversations with Marketing Masters by Laura Mazur and Louella Miles). София: Рой Комюникейшън, Wiley & Sons, Ltd.
-
Славова, И. (2011). "Бизнес планиране". София: УНСС, изд. "Стопанство".
-
Събев, П. (11.2007 r.). Блогът - кръстоска между личен дневник и средство за масово осведомяване. сп. Computer , бр. 11/2007, стр. 10-12, изд. „Ню текник пъблишинг“.
-
Томс, Ж., Белогушева, Г. (2007). "Онлайн маркетинг: Мисия още по-възможна". София: изд. "Сиела софт енд пъблишинг" АД.
-
Чернева, К. (8.10.2013 r.). Добре дошли във века на дигиталните технологии. в-к "Капитал", 08.10.2013, стр. 10.
-
Димитров, С. (2012). Тактики за Google оптимизация при туристически агенции. Сборник статии от конференция Travel Academy (www.travel-academy.org). София: Travel Academy Conference.
-
Държавна агенция по туризъм. (03.2009 r.). Национална стратегия за устойчиво развитие на туризма в България. Изтеглено на 13.10.2013 r. от Министерство на икономиката и енергетиката на Република България: www.mi.government.bg/library/index/download/lang/bg/fileId/294
-
Лазаров, П. (2005). Състояние и проблеми на туризма в България. Изтеглено на 13.10.2013 r. от Българска академия на науките: http://www.prokarstterra.bas.bg/geo21/2005/1-05/pp51-55.html
-
НСИ. (2011). 3. Структурна бизнес статистика / 3.4. Годишни данни по групи според броя на заетите лица – КИД 2008 / 3.4.2. Сектор I „Хотелиерство и ресторантьорство”. Изтеглено на 13.10.2013 r. от Национален Статистически Институт: http://www.nsi.bg/otrasal.php?otr=5&a1=616&a2=1158&a3=1160#cont
-
НСИ. (27 09 2013 r.). Посещения на чужденци в България по цел на пътуването и по страни – Данни. Изтеглено на 12.10.2013 r. от Национален статистически институт: http://www.nsi.bg/otrasal.php?otr=8&a1=787&a2=952#cont
-
Христов, Т. (13 06 2007 r.). Топ 15 тактики за онлайн маркетинг (и каква е тяхната ефективност). Изтеглено на 10.10.2013 r. от NovaVizia.com: http://www.novavizia.com/1006.html
-
Cosenza, V. (6 2013 r.). World Map of Social Networks. Изтеглено на 13.10.2013 r. от Vincos Blog: http://vincos.it/world-map-of-social-networks/
-
Creative Blog. (07.05.2009 r.). Навлизат ли информационните технологии в туристическия сектор. Изтеглено на 13 10 2013 r. от Creative Blog: http://www.creativepartners.org/blog/advertising/informational-technologies-tourism/
-
Garland, T. (11.5.2011 r.). The Who, Why, And How Of Twitter. Изтеглено на 13.10.2013 r. от BuySellAds.com: http://blog.buysellads.com/2011/the-who-why-and-how-of-twitter/
-
GroSocial. (2013). Why Every Business Should Use Facebook. Изтеглено на 12.10.2013 r. от GroSocial.com: http://www.grosocial.com/graphics/facebook-numbers-help
-
Net Index. (13.10.2013 r.). Household Quality Index. Изтеглено на 13 10 2013 r. от Net Index: http://www.netindex.com/quality/allcountries/
-
Pick, T. (6.8.2013 r.). 101 Vital Social Media and Digital Marketing Statistics . Изтеглено на 12.10.2013 r. от Social Media Today: http://socialmediatoday.com/tompick/1647801/101-vital-social-media-and-digital-marketing-statistics-rest-2013
-
Sibley, A. (6.8.2012 r.). 19 Reasons You Should Include Visual Content in Your Marketing. Изтеглено на 13.10.2013 r. от HubSpot Blog: http://blog.hubspot.com/blog/tabid/6307/bid/33423/19-Reasons-You-Should-Include-Visual-Content-in-Your-Marketing-Data.aspx
-
Smith, C. (3.8.2013 r.). By the numbers: 22 Amazing LinkedIn Stats. Изтеглено на 13.10.2013 r. от Digital Marketing Ramblings: http://expandedramblings.com/index.php/by-the-numbers-a-few-important-linkedin-stats/
-
Social Media Today. (28.08.2013 r.). The Blogconomy: Blogging Stats. Изтеглено на 12.10.2013 r. от Social media today: http://socialmediatoday.com/mikevelocity/1698201/blogging-stats-2013-infographic
-
SocialBakers. (10.2013 r.). Bulgaria Facebook Statistics. Изтеглено на 13.10.2013 r. от SocialBakers.com: http://www.socialbakers.com/facebook-statistics/bulgaria
-
Technorati Media. (2013). Digital Influence Report 2013. Изтеглено на 10.12.2013 r. от Technorati.com: http://technoratimedia.com/report/
-
TGI Bulgaria / Маркеттест АД. (2012). Румяна Калчева - Тенденции в потребителските нагласи (конференция на Progressive). Изтеглено на 10.10.2013 r. от TGI Bulgaria, Маркеттест АД: http://conference.progressive.bg/archive/2012/assets/PDF-lectures/1_Rumyana_Kalcheva_Market_Test.pdf
-
Travel Academy. (2012). Грабо - Групово пазаруване. Travel Academy Conference (www.travel-academy.org). Sofia: Travel Academy.
-
Wikipedia. (19.9.2013 r.). Туризъм. Изтеглено на 13.10.2013 r. от Wikipedia: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%83%D1%80%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC
-
Wikipedia. (10.9.2013). Languages of Ukraine. Изтеглено на 12 10 2013 r. от http://en.wikipedia.org/wiki/Languages_of_Ukraine
-
Wikipedia. (12.10.2013). QR код. Изтеглено на 12.10.2013 r. от http://bg.wikipedia.org/wiki/QR_%D0%BA%D0%BE%D0%B4
Приложение 1: SWOT анализ на България като туристическа дестинация
Източник: Държавна агенция по туризъм, Национална стратегия за устойчиво развитие на туризма в България, 2009 г. (www.mi.government.bg/library/index/download/lang/bg/fileId/294)
Силни страни
-
Многообразие на природни и антропогенни ресурси за устойчиво развитие на всички видове и форми туризъм, както традиционни (морски и планински (ски)-туризъм), така и специализирани – здравен (балнео, СПА и уелнес), културен, селски, еко-, ловен, делови, приключенски и др., които могат да се развиват както самостоятелно, така и чрез ефективно комбиниране помежду си;
-
Красива и сравнително чиста околна среда;
-
Подходящ и благоприятен климат и температури;
-
Богато и международно признато културно-историческо наследство с уникални характеристики и голям потенциал за развитие;
-
Благоприятно географско разположение спрямо основните целеви пазари на България;
-
Имидж на сравнително безопасна дестинация;
-
Гостоприемно местно население;
-
Добра национална кухня и качествени вина;
-
Нова или реновирана туристическа база за настаняване;
|
Слаби страни
-
Липса на ясно разпознаваем имидж на България като туристическа дестинация;
-
Силна зависимост от морския туризъм и териториална диспропорция в развитието на туризма;
-
Регионална диспропорция на туристическото развитие (валоризация и сезонност на ресурсите);
-
Недостатъчно развита инфраструктура във вътрешността на страната (летища, пътища, обществен транспорт);
-
Липса на туристически представителства на основни целеви пазари за България;
-
Недостатъчно опитен и обучен персонал;
-
Начален стадий на развитие на публично-частни партньорства;
-
Начален стадий на модернизиране, реновиране и реконструкция на преобладаващата част от съществуващите музеи, галерии, атракции и др., свързани с представянето на българското културно и историческо наследство;
-
Слаба координация на държавните институции по отношение на организацията, управлението и продажбата на туристически услуги (продукти);
-
Недостатъчна яснота относно функциите и правомощията на неправителствените туристически организации за повишаване информираността в сектора и за формиране на решения от страна на държавните институции; остатъчни икономически стимули за местните и чуждестранните инвеститори в туризма;
-
Недостатъчно използване на информационните технологии в българския туризъм и сериозно изоставане от европейските и световните стандарти по отношение на: online резервации; създаване и поддържане на специализираните Интернет-страници; online комуникации; представяне и промоциране на страната в Интернет пространството;
-
Липса на ефективна национална система за събиране, съхраняване
-
и разпределение на достоверна статистическа и маркетингова информация за българския туризъм.
-
Недостатъчен обхват, качество и надеждност на маркетинговите проучвания и туристическата статистика, както и на оценките на туристическия потенциал като цяло и потенциала на конкретни продукти, оценките на икономическото, социално и екологично въздействие на туризма.
-
Ограничена информация за българското културно и историческо наследство;
-
Относително пренебрегване на вътрешния пазар;
-
Засилваща се тенденция за привличане към традиционните за страната видове (морски и планински (ски)-туризъм) на нископлатежни туристи, без интерес към специализираните видове туризъм и предлаганите допълнителни услуги по време на престоя им в България;
-
Липса на добра координация между туристическите предприятия и ефективен контрол за повишаване на качеството, разнообразието и намиране на специфичността на българските туристически услуги и тяхната конкурентоспособност на пазара;
-
Недостатъчна задълбоченост на рекламните дейности, поради недостатъчно финансиране; Недостатъчно ефективни маркетингови и рекламни кампании за представянето и налагането на България като дестинация, предлагаща разнообразни форми на специализиран качествен и устойчив туризъм.
-
Липса на официално и приемливо за заинтересованите туристическо райониране като основа за маркетинг на дестинациите, туристическото планиране и осъществяване на териториално диференцирана туристическа политика;
-
Честа промяна на нормативните документи, определящи правилата на туристическия бизнес в страната;
-
Недостатъчно планиране на използването на територията в туристическите райони (т.е. прекомерно застрояване, строителство през туристическия сезон и др.);
-
Липса на адекватни устройствени планове и зониране;
-
Наличие на значителен дял „сива” икономика.
|
Възможности
-
Непрекъснато подобряване на бизнес-климата в страната;
-
Развитие на специализирани видове туризъм;
-
Подобряване на квалификацията и уменията на персонала в туризма;
-
Привличане на външни инвеститори в туризма;
-
Подобряване на имиджа на страната във връзка с членството ни в ЕС;
-
Преодоляване на регионалните диспропорции и развитие на туризъм по цялата територия на страната;
-
Подобряване на логистичните дейности и инженерната инфраструктура;
-
Активизиране на професионалните контакти между академичното образование по туризъм (теорията) и туристическата индустрия (практиката);
-
Създаване на продукти на регионалния/местния туризъм;
-
Реализиране на съвместни програми, инициативи и събития за популяризиране на специализираните видове туризъм съвместно с държавните и неправителствените, регионалните и общинските структури;
-
Използване и усвояване на Европейските Структурни Фондове, Европейския Земеделски Фонд за Развитие на Селските Райони и и други донорски източници на финансиране за развитие на туризма;
-
Повишаване ефективността на маркетинговите и промоционните програми и дейности за налагане на имидж на България като дестинация за практикуване на разнообразни форми на висококачествен устойчив туризъм;
-
Развитие на трансграничното сътрудничество;
-
Силна институциална подкрепа и публично-частно партньорство;
-
Трансфер на добри практики и иновативни технологии от ЕС.
-
Ефективно използване на съвременните технологии за развитие и представяне на туристическите продукти и услуги в страната и привличане на туристически интерес;
-
Активизиране на дейността на ТИЦ в страната
-
Създаване на туристически представителства / бюра в чужбина.
|
Заплахи
-
Вероятни рецесии и кризисни явления;
-
Развитие на конкурентни дестинации;
-
Липса на инвестиционен интерес от стратегически инвеститори;
-
Непълноценно оползотворяване на природните и антропогенни ресурси;
-
Влошаване параметрите на околната среда;
-
Неприемане на своевременни мерки за прекратяване и преодоляване на последствията от презастрояването на курортните комплекси по Черноморието, балнеоложките и планинските курорти;
-
Нарушаване на принцип7ите на устойчиво развитие – безотговорно използване на природните ресурси, замърсяване на околна среда в туристическите курорти и селища;
-
Отрицателно влияние на форсмажорни обстоятелства като природни бедствия, болести и терористични атаки;
-
Отрицателно влияние върху имиджа на страната и отблъскване на платежоспособни туристи вследствие на засилващата се тенденция и информация зад граница за преобладаващи посещения на нископлатежни туристи за традиционните видове туризъм;
-
Отрицателно влияние върху имиджа на страната като модерна туристическа дестинация на сериозното изоставане на българския туризъм от новите информационни технологии, използването на Интернет и подобряване на интерактивната среда в туристическата анимация, музейните, екскурзоводските и др. услуги;
-
Задълбочаващите се промени в климата и глобалното затопляне;
-
• Неефективни, нецеленасочени или недостатъчни по мащаб маркетингови кампании на страната.
|
Приложение 2: Списък на фигурите
Фиг. 1. Елементи на маркетинговия комуникационен микс, участващи в комуникационната политика 10
Фиг. 2. Брой туристи в света през 1986 г., 1996 г. и 2020 г. (прогнозни данни) в млн. души 13
Фиг. 3. Тенденции в потребителските нагласи по отношение на Интернет, социалните мрежи и туризма в периода 2003-2011 г. 17
Фиг. 4. Етапи на потребителското решение за покупка 21
Фиг. 5. Индекс за електронна зрялост e-Maturity 23
Фиг. 6. Процент на компаниите, променили бюджета си за онлайн маркетинг в съответните направления през 2013 г. 25
Фиг. 7. Чужденци, пребиваващи в България с цел туризъм през 2012 г. 30
Фиг. 8. Начална страница с резултати при търсене на „почивки в Гърция“ в Google 32
Фиг. 9. Страница с банери в Гювеч.бг. Над 50% от екрана е зает от реклами (отбелязани в червена рамка). 33
Фиг. 10. Рекламна брошура с QR код, рекламираща туризма в Купърстаун, Ню Йорк, САЩ 34
Фиг. 11. Блогът на туристическа агенция Loyal Travel 37
Фиг. 12. Основни фактори, влияещи на решението на известните блогъри дали да работят с даден бранд (в %) 38
Фиг. 13. Приемливи за известните блогъри брандинг инициативи 39
Фиг. 14. Брой блогове и регистрирани потребители на социални мрежи през последните 10 години (в млн.) 40
Фиг. 15. Карта с доминиращите мрежи по света към юни 2013 г. 41
Фиг. 16. Началната страница на Facebook на български език 42
Фиг. 17. Възрастово и полово разпределение на потребителите на Facebook в България 42
Фиг. 18. Началната страница на Google+ 43
Фиг. 19. Предпочитания за споделяне на съдържание от потребителите в различните социални мрежи. 44
Фиг. 20. Официалната страница на УНСС в LinkedIn 44
Фиг. 21. Резултати от търсене по темата #туризъм в Twitter 45
Фиг. 22. Страницата на УНСС във Foursquare 47
Фиг. 23. Снимки на хотели в Pinterest 48
Фиг. 24. Най-често използвани услуги в Интернет 48
Фиг. 25. Видео в YouTube с представителен клип на хотел в Албена 49
Фиг. 26. Списък с ястия в София, предложени от Foodspotting и показани с географското положение на заведенията, в които се предлагат 51
Фиг. 27. TripIt екран с план на пътуването 51
Фиг. 28. Страница в Booking.com за търсене на хотел в Пампорово в началото на 2014 г. 52
Фиг. 29. Търсене на оферти за почивки в чужбина чрез сайта за колективно пазаруване Grabo.bg 53
Фиг. 30. Фото-конкурс с награди, организиран от Елфи Турс 54
Фиг. 31. Търсене на екскурзии в Prodavalnik.com 55
Фиг. 32. Промотиране на столични заведения в смартфон приложението SofiaLive. 56
Фиг. 33. Фрагмент от OpenStreetMap в гр. Поморие – преди и след добавяне на хотелски комплекс Sunset Resort 58
Фиг. 34. Форма за резервация от Booking.com, интегрирана във Facebook страницата на хотела. 59
Фиг. 35. Резултати в Google с негативни коментари при търсене на отзиви за туристическа агенция във Варна 59
Фиг. 36. Негативен отзив за хотел „Хилтън“, София в TripAdvisor и отговор на генералния мениджър (на английски език) 60
Фиг. 37. Реални примери за комуникация и обратна връзка във Facebook 61
Фиг. 38. Официалният туристически портален уебсайт на България: www.bulgariatravel.org 62
Приложение 3: CD с настоящата дипломна работа в цифров вид (.DOC и .PDF формат)
Сподели с приятели: |
