Оправдан пред бог – сега дезмънд Форд

  Отговор: Много католици, разбират оправданието, както аз и вие. Това е декларация на Бог, че ние сме праведни, поради съвършената правда на Бог. Когато повярваме благовестието, Божията съвършена правда ни е придадена. Бог декларира, че ние сме праведни, не поради това, че ние сме вътрешно праведни, но поради Неговият Син Исус!

     Като реакция на Реформацията, съборът в Трент замрази католическата теология на това, което е наречено теологията от Трент. Това все още е официалната църковна теология.

     Теологията от Трент учи, че оправданието е наливане (или преливане) на Божията благодат във вашият живот. Тази благодат ви помага да живеете свят живот и позволява на Бог да ви обяви за праведни!

     Някои от вас, са запознати с така наречените тримесечни уроци, които са публикувани четири пъти в годината. Те съдържат дневни уроци, за да бъдат изучавани от хората. По този начин те могат да се подготвят за дискусия по време на класовете в събота.

     Неотдавна, тези уроци учеха теологията от Трент за оправданието, което е, че когато сте обърнат, Святият Дух идва във вас и ви прави праведни. Това е ужасяваща доктрина за хора, които все още водят борба с греха. И колко много са тези? Всеки обърнат човек изживява борбата с греха.

"Защото плътта силно желае противното на Духа, а Духът противното на плътта; понеже те се противят едно на друго, за да можете да правите това, което искате. "(Гал. 5:17 NIV; Виж също Римляни 7:14-25 и Яков 3:2)

     Всеки обърнат човек води борба с греха. Човекът, който не води борба с греха не е обърнат. Вие знаете старата история, за човека, който възкликнал: "Никога не съм срещал дявола." Евангелистът казал: "Това е много просто. Вие двамата вървите в една посока, и две паралелни линии никога не се срещат."

      Но когато се обърнете към Бог, вие тръгвате срещу дявола и вие го срещате.

     Теологията от Трент казва, че когато вие сте обърнат, чрез лековитите  тайнства, като Господнята вечеря и кръщението, добрината е излята във вас. Това не може да устои на фактите на живота и за минута, защото законът на Бог изисква 100 процентова правда.

     Няма жена, която с всичкият си ум ще приеме протеста на съпруга си, който казва, че и е верен през шест нощи от седмицата. Божият закон изисква стопроцентово послушание. Освен ако сме пресъздадени в Адамовия образ при покаянието (съвсем ясно е, че не сме), на нас винаги ще ни липсва нещо.

     За съжаление, теологията от Трент е преобладаваща в някои евангелски групи, но не е Библейска

 

Въпрос: Според мен, в Римляни Павел ясно учи принципа на благовестието за заместване. Защо тогава, определени теолози и други извличат от Римляни подкрепа за Теорията на моралното влияние на изкуплението?

  Отговор: За съжаление, повечето от нас, освен ако имаме навика да претегляме проблемите внимателно, вярваме това, което искаме да вярваме. Фактите за случая обикновено идват последни. Емоциите са ръководещ принцип за много, много, решения. Представете си че попитам себе си: "Защо съм в църквата в която съм? Защо се храня по начина, по който се храня? Защо гласувам по начина, по който гласувам?" Какъв е моят отговор? Само някои от нас могат да отговорят на тези три въпроса, казвайки: "Аз седнах, прегледах всичките факти и след това взех решение."

     Факт е, че няма никаква Библейска основа за Теорията на моралното влияние. Тази теория е философско учение, а не Библейско. Тя е въвлечена незаконно в теологията. Всички стихове в Новия завет, които казват, че: "Христос умря за нашите грехове", отричат такова учение. (В Стария завет има 12 такива стиха само в Исая 53)

     Това не отрича, че кръстът има огромно морално влияние.  Ние оспорваме, че истината относно заместничество, която е отречена от Теорията на моралното влияние, е Библейско учение. 

 

Въпрос: Някои бивши пазители на съботата използват Римляни 14:5-8 като доказателство за това, че съботата не е валидна за нас днес. Те казват: "Исус не повтори заповедта за съботата, така, както направи с останалите." Аз не смятам, че този аргумент е валиден. Моля ви предложете начин, по който мога да дискутирам въпроса за съботата с бивши пазители на съботата.

  Отговор: Първо, трябва да запомним, че в обстановка на спор, всеки от нас до известна степен е воден от емоции, вместо фактите за случая. Всеки от нас, без изключение.

     Говорейки исторически, причината, поради която Исус беше разпнат, беше това, че Той реформира четвъртата заповед!

     Цитирам Дж. Кампбел Морган: "Причината, поради която Той беше разпнат, са реформите, които Той направи с четвъртата заповед." Повечето от Новозаветните теолози на двадесети век, ще се съгласят с Морган.

     Когато четем за пръв път: "А Фарисеите, като излязоха, наговориха се как да го убият." (Матей 12:14), беше резултат от Христовия опит да учи истинско пазене на съботата. (виж стих 12)

     Вие не почиствате първо, старата барака, преди да я изгорите. Вие не почиствате дъното на кораб, преди да го потопите. Всички нови, теологични коментари върху евангелията, казват, че всички стихове, които говорят за съботата, не са свързани с въпроса дали тя трябва да се пази, а с въпроса как трябва да се пази. (Съботата се споменава средно в една от осем глави в евангелията.) Така че, ако Новият завет е заинтересуван от въпроса,  как да пазим съботата, то не изглежда, че Новият завет изоставя съботата.

     Новият завет не ни представя начини, по които съботата да се пази. Той ни представя принципите. Това е така, защото Божия народ, църквата, са разпръснати по целият свят. Нещата, които може да правиш в една малка страна, като Палестина, може би не всякога ще са практични за световна църква.

     Принципите, могат да се приложат за всеки един, навсякъде. Така че, Новият завет дава принципи за пазенето на съботата. Дела на милост, Богослужение и необходимост са в хармония със съботата и те прославят Бог. "Тогава Исус ги попита, `какво е позволена на човек да прави в събота, добро или зло, да спаси живот или да погуби?`" (Лука 6:9) Явно е, че отговорът е да прави добро, и да спаси живот в събота.

     Исус говори много относно съботата. Той претендираше, че е Господар на съботата. (Марк 2:27-28) също така каза, че е законно да правим добро в събота. (Мар. 3:4) Той рискува, мисията си, за да учи как съботата трябва да бъде пазена. (Йоан 5:16-18)

     Той потвърди, че съботата е направена като подарък, за човешката раса. По този начин Той я украси с неумираща свежест. (Марк 2:27)

     Евангелията не без причина докладват, че беше на шестия ден, (късно през деня), когато последният Адам (Христос) заспа, за да има невеста (църквата). Това е съвършено паралелно с опитността на първият Адам, който заспа, за да може Бог да извади ребро от неговата страна и да му направи съпруга, Ева. (Виж Битие 2:20.24)

     Непосредствено, преди да предаде живота си на Голгота, последният Адам използва термина за съботата "свърши се" (Йоан 19:30) Той произнесе тези думи, когато съботата наближаваше и в същия момент, в който тези думи бяха четени в синагогите, в цялата страна от Битие 2:1-3.

     Казвайки всичко това, в защита на съботата, човекът, който мисли, че е спасен, защото пази един ден вместо друг е много заблуден.

     Цената на спасението е Исус плюс нищо. Исус плюс нищо. Вие не сте спасени чрез пазене на съботата. Вие не сте спасен чрез пазене на неделя, понеделник, вторник или който и да било друг ден. Вие сте спасен чрез Исус Христос.

     Новият Завет казва, че има неща, които придружават спасението. И когато Бог ви води към тези неща, които придружават спасението, следвайте вашата съвест.  Пинокио беше прав: "Нека съвестта винаги ви води."

     Исус пазеше съботата, когато живя на тази земя. (Лука 4:16; 13:10) Той я пазеше дори и в смъртта си. (Марк 15:42-47) Единственият цял ден, който Исус прекара в гроба, беше съботата.

     Ако аз бях в ситуацията на Исус, аз щях да съм нетърпелив да излезна от гроба и да отида да посетя Пилат и остатъка от упадъчната банда. Въпреки това, Исус остана през целия ден в гроба. Той си почина в смъртта си. По този начин той направи съботата паметник на новото сътворение, както и на старото.

     Съботата е била винаги предназначена да бъде символ на благовестието. Ние, които вярваме в благовестието влизаме в тази почивка. (Евреи 4:3) Физическата почивка в събота, е предназначена да бъде външният белег на почивката, която сърцето има през цялата седмица, поради завършената работа на Христос на кръста. Ако съботата не е това за вас, вие не сте истински пазители на съботата.

     Нека не съдим другите, нека следваме нашата съвест. Но нашата съвест, трябва да бъде образована съвест, такава, която е огрята от слънцето. Тя казва истината само когато слънцето я огрява. Не се ръководете от съвест, която е необразована, невнимателна и невежа.

 

Въпрос: Римляни ми дава впечатлението, че Христос се справи с миналите, настоящите и бъдещите грехове веднъж за винаги. Как тогава да разбирам и да вярвам в това, което 1 Йоан 1:9 казва?

  Отговор: Йоан казва: "Ако изповядаме греха си, Той е верен и праведен и Той ще прости греха ни и ще ни очисти от всяка неправда."

     Този цитат учи истина, подобна на тази в Йоан 13 глава: "Човек, който се е изкъпал има нужда само да умие нозете си."(Йоан 13:10) Когато станем християни, ние сме окъпани във великият Фонтан, извиращ от страната на Спасителя, за измиването на грях и нечистота. Ние сме кръстени в Исус Христос. Ние не тичаме към басейна за кръщение, всеки път, когато се подхлъзнем. Ако правим това, ние ще бъдем във водата всеки ден. Ние ще бъдем във водата по цял ден! Това, от което се нуждаем е просто да умием нозете си от мърсотията, която се е полепила по тях по време на нашето ходене с Христос през този живот.

     Това, което казваме на Господ е: "Господи, аз съжалявам. Аз направих това нещо много зле. Можеш ли да ми простиш? Господи, аз пропуснах една възможност там. Прости ми." Аз установих, че повечето от моите молитви не са  по-дълги от три думи и продължават от изгрев до залез.

     1 Йоан 1:9 означава, че вие можете да приложите този велик Резервоар от заслуга, който беше предложен на Голгота, за да покрие цялото време и всичките опитности. Вие можете да се захванете за него, чрез ръката на вярата и той ще бъде ваш.

 

Въпрос: Какво ще стане, ако умра, преди да съм си спомнил и изповядал всичките си грехове?

  Отговор: Сега, има добра вест за вас, скъпи приятели. Независимо дали си спомняте или не, греховете ви са простени!

     Ще ви кажа защо това е така: защото ние не знаем повечето от нашите грехове. Ние всички правим неща, без да знаем колко неправилни са те. Помислете си за вашият християнски живот. Неща, които толерирахте в началото, на вашият християнски живот, вие няма да толерирате сега, ако продължавате да растете. Аз няма да споменавам детайли, но мога да си спомня за много неща, които направих, когато бях на възраст между 15 - 20 години, които не бих направил сега.

     Вие сте покрити със заслугите на Христос. Идеята за изповядване на греха е, за да ви освободи от тежестта на вината. Това е всичко. Ние не изповядваме греховете си, за да бъдем опростени. Ние вече сме опростени чрез кръста на Христос. Ние се захващаме за това, за да успокоим чувството за вина.

 

Въпрос: Какъв е правилният библейски метод за помазване на болен човек? Какво трябва да е духовното състояние на болният и това на този, който го помазва? Къде е границата между вяра в Бог и предположение?   Отричане на вярата ли е, да използваме помощта на медицината, след като някой е бил помазан? Каква е частта на вярата и на волята на Бог в помазването на болен човек? Има ли условия, които трябва да спазваме?

  Отговор: Трябва да сме наясно какво учи Новият завет  относно лекуване. Книгата към Римляните не дискутира този въпрос.

     Новият завет учи, че Бог е същият този Бог, Който е и в Стария завет, Който  прощава всичките беззакония, Който лекува всичките ни болести.

     Но това лечение не е напълно завършено в този живот. Побеляла коса, подпухнали очи, нови зъби, перуки - всичко това свидетелства, че за християнина лечението не е приключено в този живот.

     Християните умират, те остаряват, християните се разболяват. "Господи, този, когото обичаш е болен." (Йоан 11:3) Павел писа до Тимотей: "Спри да пиеш само вода, а използвай малко вино, заради стомаха си и заради постоянните си заболявания." (1 Тимотей 5:23) Забележете тези "постоянни заболявания". Това е реалността, скъпи приятели, че християните също се разболяват, християните също умират. Но скъпият Господ не допуска нищо, което Той не е планувал и не е промислил. Бог има причина за добро в най-тежките моменти, които идват в нашия живот.

     Всичко, за което трябва да гледаме в света е само, да бъдем намерени в Христос. И много често Бог позволява на болката да дойде в живота ни, за да ни учи, за да ни разведе от света, за да бъдем привлечени от Него.

     След като казах това, има време за молитва за болните.

     Римляни 8:26 казва, че ние не знаем какво е най-доброто, за да го искаме в молитва. Ако това е така, как може да изискваме лечение? Ние не знаем дори какво да искаме!

     За това винаги, когато искаме нещо в молитва трябва да казваме: "Да бъде твоята воля". Дори Божият Син в Гетсиманската градина каза: "Не моята воля, но Твоята да бъде." (Марк 14:26)

     Има време за помазване. Аз съм помазал много хора. Преди да го направя аз им казвам. "Виж, Исус излекува някои хора моментално, други постепенно, други въобще не излекува."

     В някои случай, поради тяхното неверие Исус не ги излекува. Но не си мислете, че винаги причината е неверие. Това е неразумно да го мислим, тъй като не е истина.

     Новият завет ни казва да се молим за болните. (Яков 5:13-16) Използването на масло в стих 14 е просто символ на Святия Дух. Това е всичко, което то представлява. Маслото няма сила в себе си или от само себе си.

     Вие трябва да се молите с предадена воля. Позволете ми да ви кажа една тайна: продълженият живот, не всякога е най-доброто нещо. Така че, ние не знаем дали е най- добре за човека да бъде излекуван или не.

     Защо не оставим на Бог да отсъди случая? Той е Бог, който ни лекува, но част от това лечение няма да бъде извършено, докато не сме възкресени в слава във великото възкресение на праведните. Тогава и само тогава, повечето от лечението, за което се молим сега, ще бъде извършено.

 

Въпрос: Някои хора казват, че Исус не е съвсем Бог. Какво ще стане с тези хора, които не вярват, че Христос е Бог?

  Отговор: Ако Бог притежава техните сърца, аз вярвам, че ние ще се радваме заедно около трона.

     Радвам се, че спасението не се основава на съвършена теология иначе никой от нас няма да го спечели.

     Библията казва: "Приятели, не трябва всички да се стараем да станем учители. Факт е, че учителите ще бъдат съдени по-строго от другите." (Яков 3:1CEV) Това би трябвало да ме накара да тичам на далеч да се скрия някъде!

     На нас не ни е дадено да знаем много. Спърджън беше прав, когато каза: "Всичкото ни познание може да се събере в напръстник-както и пръстчето на момиченце."

     Героите от Стария завет нямаха, не притежаваха пълната истина относно Христос, но ние знаем, че те ще бъдат спасени. Има дълъг лист с техните имена в Евреи 11 глава. Те всички са спасени поради Христос, въпреки че те не разбираха всичко относно Христос. Нито един от тях не знаеше толкова за Христос, колкото обикновен читател на евангелията, и въпреки това те ще бъдат спасени.

     Бог гледа на сърцето. Където сърцата са предадени напълно, на светлината, която Бог им е дал, спасение чрез Божията благодат е подарено. Няма значение колко малка е тази светлина. Където сърцето е отговорило напълно, там има спасение по благодат.   

 

Въпрос: Моля ви обяснете триединството.

  Отговор: Не мога.

     Ако ме бяхте попитали да обясня една амеба, аз нямаше да мога да я обясня също. Или листото на трева, или дъгата, или човешката клетка, или как човешкото око функционира. Аз не мога да обясня нито едно от тях.

     Ако не мога да обясня най-малкото, колко самохвално ще бъде, ако се опитам да обясня най-голямото.

     По скалата на живота, нещата стават по-комплексирани, колкото повече се изкачват. От едноклетъчната амеба и нагоре живота става все по сложен. Триединството е на върха, много по-високо, от където сме ние.

     Но аз ще коментирам върху доктрината за Триединството

     Доктрината учи, че има три, еднакво святи Личности, съставляващи Божеството: Бог - Бащата, Бог - Синът и Бог - Святият Дух. Всяка личност е отделна, но те са неразделими. Те са различни в тяхната работа, но винаги са обединени и присъстват заедно. Те са равностойно Божествени, и трябва равностойно да им се покланяме.

     Както е видян и както е познат, Бог е трима. Както е видян и както е познат, Бог е едно.

     Бог е три Личности в себе си и една Личност за себе си. Вижте Матей 28:19, където едно име включва трите Личности. (Думата "личност" в ранните векове нямаше идеята или значението, която ние и даваме днес).

     Това е, което Библията учи, но не в подробни детайли. Ние можем да продължим по-далеч от това, което аз казах. Ние можем да прекараме доста време, изследвайки пасажите, които говорят за Духа, за Бащата и за Сина, но ние няма да можем да обясним, Божествената тайна на Триединството

 

Въпрос: Вие казахте, че Старозаветният празник, Денят на умилостивението не е сянка на 1844 година. Вие твърдите, че Библията вижда изпълнението на Денят на умилостивението само в смъртта на Христос.

     Вие направихте паралел с това, което се случва с първосвещеникът в подготовката за мисията му в древния Ден на умилостивението, с това, което се случи с Христос, по време на Неговите страдания и смърт.

     Има ли текстове в Библията, казвайки, че първосвещеникът беше държан буден цяла нощ, че неговите дрехи бяха сменяни непрекъснато, че е бил разпитван и т.н.?

     Това е цитата:

"...те свързваха страданията на Исус с обичайната драматична подготовка на първосвещеника през вечерта преди Деня на омилостивението. Той беше заведен в една горна стая, където беседва със "старейшините на храма". Той беше заклеван и държан буден през цялата нощ. Поддържането на огънят на олтара, което нормално ставаше около пропяването на петлите, ставаше преди това и олтара беше готов за личната жертва на първосвещеника.

Единствените Библейски текстове, които мога да посоча, са тези в четирите Евангелия, където се говори за страданията на Христос. Дж.Д.М.Дерретт е намерил информацията за това, какво се  е случвало с първосвещеника в Денят на омилостивението в извън библейска еврейска литература.

      "Всеки, който яде или пие приема Господното тяло, яде и пие осъждане върху себе си." (NIV)

  Отговор: Има няколко шокиращи текста в Библията и този е един от тях.

     Ние трябва да прочетем малко повече:

"По тая причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста и са починали. Но ако разпознавахме сами себе си, не щяхме да бъдем съдени. А когато биваме съдени от Господа, с това се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света."(стихове 30 - 32)

     За да може да разберете този труден пасаж, трябва да прочете контекста. Църквата в Коринт, беше образувана от хора, които излязоха от езичеството, където, нечистота, разврат, пиянство и идолопоклонство, бяха тяхната втора природа. Тези нови християни в Коринт, донесоха част от тези останки от потъващият кораб и товара му със себе си в новата християнска църква.

     Някои, се напиваха по време на Господната вечеря! Те се съдеха. Те имаха много проблеми. Прочетете в 2 Коринтяни 12 за до видите това, за което говоря:

"Защото се боя да не би, като дойда да ви намеря не каквито ви желая, и аз да се намеря за вас не какъвто ме желаете, и да не би да има между вас раздор, завист, гняв, партизанства, одумвания, шушукания, големоумствания, безредици;да не би, когато дойда пак да ме смири моят Бог между вас, и да оплача мнозина, които отнапред са съгрешили, и са се покаяли за нечистотата, блудството и сладострастието, на които са се предавали." (2 Кор. 12:20-21)

     Щастлив съм, че не бях техен пастор! Това щеше да е много трудно.

     Имайки предвид каква беше църквата в Коринт, ние можем да разберем първият пасаж, който прочетохме в 1 Коринтяни 11:29-32. Това, което Павел казва и аз перифразирам е: "Вие не сте много почтителни, когато взимате Господната вечеря. Вие забравяте, че това е отпразнуване на най-свещеното събитие в цялата история. Вие не разбирате тържествеността на това, което правите. Вие я използвате като случай на плътта. Ако това е вашето отношение, в края на краищата вие ще се отдалечите от Христос и ще умрете."

     Пасажът е призив за почит и той е много добре основан.

 

Въпрос: Вие казвате: "В Христос, вие ще заспите и никога няма да умрете." Какво имате, предвид казвайки това?

  Отговор: Исус каза: Нашият приятел Лазар, заспа." (Йоан 11:11) Учениците му не го разбраха: "така че той им каза, `Лазар е мъртъв"(стих 14)

     Има два вида смърт в Библията. Ние всички умираме от първата смърт (понякога е наречена "анестетична смърт") След това идва "втората смърт", за която е споменато в Откровение 20:14 Това е смъртта на съвършено унищожение, от която няма възкресение.

     Всички грешници, заслужават смърт. Завинаги. Невероятно, Исус умря втората смърт за нас на Голгота. За това Неговото възкресение е толкова забележително. Не се очакваше някой, някога да дойде обратно от втората смърт. Но Исус беше възкресен от втората смърт!

     Никой друг няма да бъде възкресен от тази смърт. Поради Исусовата смърт и възкресение, ние също ще бъдем възкресени. Сега жилото на смъртта е отнето. Христос я направи безопасна за нас (поради обещанието си за възкресението), така че, тя не е по страшна, отколкото сън. Когато заспите вечерта, вие не знаете какво става до като се събудите освежен сутринта.

     Така че, ние ще заспим (умрем първата смърт). Но ние никога няма да умрем (във втората смърт). Поради Христос, ние ще избегнем унищожението, въпреки че сме грешници. Ние няма да загинем.

     Прочетете Йоан 3:16 внимателно:

"Защото Бог, толкоз възлюби света, че даде Своят единороден Син, така че, всеки който повярва в Него, да не погине, но да има вечен живот."