Оправдан пред бог – сега дезмънд Форд

Съдържанието на стихове 3-8 е паралелно с това, което Павел учи в 1 Коринтяни 12 относно Христовото тяло и следващите стихове в тази глава имат своя дубликат в 1 Каринтяни 13.

     Относно тази част Найгрен казва:

"Не е случайно, че Павел споменава първо любов. Той прави това навсякъде.  Например, когато говори в Галатяни 5:22 относно "плода на духа", любовта е спомената първа. Това, че любовта е на първо място, не означава, че тя е първа в серия от сравнителни качества, но че тя включа останалите в себе си." (Римляни стр. 425)

     Същият автор подсказва, че за да видим тази истина ясно ние трябва да направим "любовта" обекта в тези стихове и ще може да видим паралела между тях и 1 Коринтяни 13. Така че, ние ще може да прочетем: "Любовта мрази неправдата, но се придържа за това, което е добро. Тя обича ближният и старанието и никога не замира, бидейки светлина в Духа, служейки на Господа. Любовта се радва в надеждата, спокойна е в трудностите и е постоянна в молитва и т.н.

 

Ние служим на Бог навсякъде

В светлината на съветите на любов, в Римляни 12, е наша привилегия, не само да кажем: "Аз посещавам редовно църква, за да служа на Бог", но, "Аз служа на Бог по време на ежедневната ми работа, в моят дом, моят офис, моето предприятие, между съработници и съседи."

     Спомнете си за този, който пристигнал на църква твърде късно и видял че хората си отиват: "О, службата е свършила", казал той с разочарование. " Не, службата току що започва", бил отговорът. И единствената служба, която е приемлива за Бог е службата на любов. Всяка служба направена с цел да спечелим небето, открива, че човекът е напълно незапознат с благовестието и притежава отвратителна религия.

     Само службата на любов е крила, не тежест, привилегия - не бреме. "Радостта в Господа, е твоята сила."(Неемия 8:10)

РИМЛЯНИ 13 – ХРИСТИЯНИНЪТ И ДЪРЖАВАТА

 В уводната си глава, Павел представя темата на книгата

 "ще живее". Той не променя вестта си от добра вест на добър съвет,

Божият меч има две остриета. Едното е закон а другото благовестието. Благовестието се занимава с показателното, а законът с повелителното.

     Но в пети стих ние намираме тези думи:

Повелението тук е това, което ни кара да променим живота си.

     Трябва да забележим, че повелителното винаги следва показателното, а не обратното. Томас Ерскайн от Шотландия много отдавна каза: "Благовестието е благодат а етиката благодарност." (виж Лука 7:47)

     Новият завет отговаря с прекрасния показателен  факт в Ефесяни 2:5-6, който ни казва, че ние умряхме с Христос, бяхме възкресени с Него и седнахме с Него в небесните места. Вижте също Римляни 7:4 "Вие също умряхте към закона чрез тялото на Исус Христос."

 

Христовата опитност, а не нашата

Важното нещо, което трябва да запомним е, че всички тези показателни факти, говорят относно Христовата опитност, която е придадена на вярващият. Повелителното е винаги относно нашият отговор. Трябва първо да получим  чрез вяра, преди да можем  да постигнем нещо.

     Колосяни 3:9-10 е великолепен пример относно принципа, за който говорим:

 

"Не се лъжете един друг, тъй като сте съблекли старият човек и неговата практика, и сте се облекли с новият, който бива подновяван в познание по образа на Този, който го е създал."

     Павел не казва, че ако спрем да лъжем ние ще се облечем с новата си природа. Той казва точно обратното, ако се облечем с новата си природа, то ние ще спрем да лъжем. Можем радостно с Мартин Лутер   да прогласим: "Мои са Христовият живот и смърт, като че ли аз живях Неговият живот и умрях с Неговата смърт." Така, че освещението е винаги плод на християнската опитност и никога корен.

 

Пасивен и активен

Законничеството казва: "Трябва да си добър, за да бъдеш спасен." Благовестието казва: "Трябва да си спасен, за да си добър. Въпросът не е кой си ти, но на кого принадлежиш.

     Спасението е подарък и нашата част в получаването е пасивна. Но резултатите са винаги активни. За съжаление тези, които обръщат пасивен в активен, често обръщат активният в пасивен и учат за освещение, което е направено само от Христос. Не е така със съветите на Новият завет. Прочетете Колосяни трета глава.

     Например нека погледнем стих осми:

"Но сега нека се освободим от всичко това като: гняв, ярост, злоба, клевета и нечисти думи от вашата уста."

     В освещението ние работим заедно с помагащият ни Божий Дух  и отговаряме, и избираме, и правим, правим явно това, което Той прави в нас.

 

Оправдание, след това опитности в живота

Редът в Римляни следва тези истини на благовестието. Глави 1-5 говорят за оправдание чрез вяра и след това, започвайки с глава шеста ние навлизаме в качествата на живот, живян от тези, които са приели благовестието.

     Това е представено като принцип в глави 6-8, но сега от глава 12 до края на Римляни е представено в детайли. Започвайки с глава 12:1, Павел представя серия от нови взаимоотношения за вярващия. Той представя отношението на християнина към Бог, към себе си, към сестри и братя в Христос, към враговете, към държавата, към закона, към времето, към борбите в църквата.

 

Римляни 13 – Християнинът и държавата

Нека погледнем в Римляни 13, главата, която говори за отношението на християнина към държавата. Историкът Дж. Аллан казва, че: "тази глава съдържа, може би най-важните думи, които някога са написани като история на политическата мисъл."

     Но тяхното практическо значение бе да ръководи християните, които щяха да посрещнат преследване от Римската държава, водещо до мъченичество за много от тях.

 

Властите са поставени от Бог

В тази глава, Павел подчертава това, което е казано в Марк 12:17: "Отдайте на Цезар - Цезаровото и на Бог - Божието."

     По същество той казва тези две неща:

     (1) Държавата е определена от Бог, за да управлява. Дори лошо правителство е по-добро от анархия.

     (2) За доброто на гражданите е да се подчиняват на властите във всичките техни законни изисквания.

 

Божественото право на властите

Тук трябва да напомним, че докато съществува такова нещо като Божествено право на властите, то също така е сигурно, че има и Божествено право на революцията. Тук Павел декларира общ принцип, за нормални условия. Той не представя нещо абсолютно.

     Когато сравним, Откровение 13 с Римляни 13 ние виждаме, че властите са слуги на дявола вместо на Бог и следователно слуги, които претендират, че са Божии, и не бива да им се подчиняваме. Бабите в Египет не се подчиниха на Фараона, когато неговият закон причиняваше зло. Седрах, Мисах и Авденаго не се подчиниха на Навохудоносор и Данаил, не се подчини на Дарий.  Установеният принцип се намира в Деяния 5:29: "Ние трябва да се подчиняваме на Бог, вместо на човеци!"

 

Бъдете послушни, когато е приложимо

Всекидневното практическо значение на тази глава е ясно. Послушание трябва да се дава на властите, в области, в които има право да управлява и отдавайте почит не като предпазна мярка, а като въпрос на съвест.

     Ние се подчиняваме не само за това, че е опасно да не се подчиним, но защото е правилно да се подчиним на представителите на Бог.

     Но, Джон Стотт предлага едно много важно предупреждение:

"Ние трябва да бъдем внимателни, в нашето тълкуване на Павловото изказване. Не бива да разбираме, че той казва, че всички тези като Калигула, Ирод, Нерон и Домициан от новозаветните времена, и всички като Хитлер, Сталин и Садам от днешното време, са лично поставени от Бог, че Бог е отговорен за техните дела, или че не бива да се съпротивляваме на тяхната власт." (Римляни стр. 340)

     След това Павел говори за нашето отношение към отделни граждани и по специално към нашите братя и сестри в църквата.

     Ние го цитираме.

"Не оставайте никому длъжни в нищо, освен един друг да се обичате, защото който обича другиго, изпълнява закона. Понеже заповедите: "Не прелюбодействай"; "Не убивай"; "Не кради"; "Не пожелавай"; и коя да било друга заповед се заключават в тия думи: "Да обичаш ближния си както себе си". Любовта не върши зло на ближния; следователно, любовта изпълнява закона." (Римляни 13:8-10)

Важно е, да напомним тук, че Новият завет никога не се занимава с обикновена моралност или етика. Те се появяват на преден план, само след като на Христовата любов и е дадено първостепенно място.

     Отново ние казваме: "Благовестието е благодат, а етиката благодарност." В точното време и на правилното място, Павел не е претенциозен в цитирането на Божествените закони. Твърде много християни са забравили, че любовта е свързана с мотивите, а не със съдържанието.

     На нас все още ни трябва ръководство относно поведението ни, тъй като нашето мислене не всякога е чисто!

Когато Новият завет цитира Декалога, той поставя по-голяма част от ударението на  втората плоча, защото в първото столетие Юдеите бяха педантични относно първата плоча, но не обръщаха особено внимание на втората. Както Христос, така и Павел размениха важността на плочите.

     Знакът, че си християнин е, че той/тя обичат хората. Исус каза:

"По това хората ще познаят, че сте мои ученици, ако обичате един другиго." (Йоан 13:35)

     А възлюбеният апостол написа:

"Ние знаем, че сме преминали от смърт в живот, защото любим братята. Който не люби, остава в смърт. От това ще познаем, че сме от истината, и ще уверим сърцето си пред Него. Относно всичко, в което нашето сърце ни осъжда; защото Бог е по-голям от сърцето ни и знае всичко. Възлюбени, ако нашето сърце не ни осъжда, имаме дръзновение спрямо Бога." (1 Йоан 3:14, 19-21)

Ориджен казва относно този пасаж в Римляни 13.

"Дългът в любов остава в нас за постоянно и никога не ни напуска, това е дълг, който ние връщаме всеки ден и дължим за винаги."

     Колко различен щеше да е света, ако тази християнска заповед бе разбрана и приложена. Писанията казват: "Ние сме части един на друг." (Ефесяни 4:25.)

     Всеки мъж и жена, които срещаме са купени с кръвта на Христос и трябва да бъдат уважавани. "Който презира съседа си е грешник." (Притчи 14:21)

 

От любов към надежда

До сега Павел говореше за вдъхновяващият принцип на любовта и сега той се обръща към пречистващият мотив на надеждата.

     Ние го цитираме отново:

"И това вършете, като знаете времето, че часът е вече настанал да се събудите от сън; защото спасението е по-близо до нас сега, отколкото когато изпърво повярвахме. Нощта премина, а денят наближи; и тъй нека отхвърлим делата на тъмнината и да се облечем в оръжието на светлината. Както в бял ден нека ходим благопристойно, не по пирования и пиянства, не по блудство и страстолюбие, не по крамоли и зависти. Но облечете се с Господ Исус Христос, и не промишлявайте за страстите на плътта." (Римляни 13:11-14)

По всяка вероятност Павел мисли за римски войник, който се събужда с изгрева на слънцето, съблича нощните си одежди и се облича с блестящите си военни одежди. Павел казва, че нощта на греха е към края си и съвсем скоро, денят на финалното освобождение ще дойде и ние трябва да живеем според това.

     Ние трябва да се облечем с Божието всеоръжие, както е описано в Ефесяни 6 глава и да живеем достойно според призива си. Августин чу думите на детето, което си играеше, "вземи и прочети", и той отвори преписа на Римляни, прочете тези думи и бе докоснат от Духа на Бог.

     След като беше променен, той започна да променя света и остави следа в него за винаги.

 

Времето е кратко

Много чувствителни хора, през вековете, са били преследвани от недостига на време.  Добре е да не забравяме, че първите двадесет години са най-дългата половина от живота ни. С Андрю Марвел, "винаги  трябва да чуваме крилатите колесници на времето бързащи около нас."

     В този пасаж Павел говори за Второто идване на Христос, но ние трябва да запомним, че за нас краят на света може би няма да бъде този велик, кулминационен, изпълнен с напрежение случай, но нашата среща със смъртта.

     Добрата вест е, че след като веднъж сме приели любовта на Бог, както е проявена в Христос, в този момент ние сме готови за смъртта, за Второто идване и за небето.

     Ако каещият се разбойник, който знаеше много малко относно освещението, можеше да бъде сигурен, че небето е негово, не трябва ли всеки вярващ да има същата радостна увереност?

РИМЛЯНИ 14 – ПОМОЩ ЗА ЧУВСТВИТЕЛНАТА ДУША

 

Ние често чуваме за безскрупулните хора и се страхуваме

от тях. Но има нещо друго, от което трябва да се страхуваме - прекалена безскрупулност. През вековете в Католическата църква са съществували мъдри учители в изкуството как да се отнасяме с тези, които са прекалено

безскрупулни. Протестантизмът се нуждае от това също. Никой

не бива да злоупотребява със съвестта на другия и никой

не бива да позволява, съвестта на другия да

злоупотребява с него.

Тази глава е позната, като главата на здравото учение - главата относно неща, които са несъществени. Тук Павел се занимава с типични ситуации, в които християните са склонни да превърнат къртичините в планини и атомите в светове.

Павел щеше да хареса сентенцията на Августин: "В най-важните - единство, в несъществените - свобода, във всички неща - благотворителност." След като представя най-важното в първите глави, сега Павел идва до немаловажните, които често могат да бъдат преувеличени, да приемат твърде голям размер и да разрушат, както личният мир на християнина, така и този в обществото.

     Докато християнина трябва да се концентрира върху това, как Бог вижда нещата и желае да постави Бог в най-малките и най-големи неща, той/тя трябва да се стараят да подържат чувство на пропорция, или духовният живот ще бъде помрачен от дребнавостите.

 

Любовта е всичко

Тези стихове са призив за християнска благотворителност и ни припомнят за границите на християнската свобода. В началото, Павел казва, че е "свободен от всеки човек" и "слуга на всеки" Ние трябва да запомним и двете.

     Християнинът е всецяло освободен от глупави забрани и табута. Но Ф.Ф.Брус ни напомня, че ние не трябва да бъдем в плен на нашата еманципация. Павел е апостолът, който каза, не забравяйте, че: "обрязването е нищо", а също така и че: "не обрязването е нищо". Но любовта е всичко. И че любовта е дисциплинирана, а не безразборно излята емоционална преситеност.

 

Търпение със слабите

Предупреждението в тази глава е за тези, които вярват, че са израснали християни. Те трябва да са нежни с тези, които са прекалено безскрупулни, тъй като те не са добре запознати с това, което се изисква от Христовите последователи.

     Християнската свобода не бива да се използва по начин, по който друг вярващ ще се препъне, тъй като, когато ние окуражаваме някой, да направи нещо срещу съвестта си, ние му нанасяме вреда.

 

Загриженост относно храна

В този случай (стихове 2-22) Павел говори по въпроса за дни на пост. Някой вярващи, се хранеха само с вегетарианска храна на определени дни и вярваха, че това е много важно за тях.

     Трябва ясно да разберем, че тук не стана въпрос за физическо здраве. Ако нещо е било представено ясно от науката в днешното време, което има значение за всеки от нас е, че колкото по-близко сме до вегетарианска диета, толкова по-добре ще бъде за нашето здраве.

 
Тук не става въпрос за Декалога

Това също не е дискусия относно четвъртата заповед. Павел никога няма да каже относно някоя заповед от Декалога и нашето отношение към нея: "всеки един трябва да бъде убеден в собствения си ум."

     Нито един от святите принципи, изговорени от гласа на Бог и написани с Неговият пръст не са били и не са променени. Новият завет задълбочава приложението на всяка една от тях.

     Какво предизвикателство за християнска благотворителност, когато Павел казва:

 

Християнинът и дисциплината

Тази глава ни напомня, че християнството не е само въпрос на закони и ограничения. Всеки човек, който е ръководен от такива неща всъщност не е християнин.

     От друга страна, за да си напълно християнин, трябва да си напълно дисциплиниран; но всичко това зависи от принципа изложен във въпроса: "Какво е най-доброто за прослава на Бог и за добро на хората?"

 

Толерантност или отчаяние

Трябва да бъдете внимателни също така с изкушенията на "отвореният ум". Казано е много добре, че умовете на някои хора са толкова отворени, че техния мозък е изпаднал. Единственото извинение за отворен ум е същото, като за отворена уста - че може да се насочи към нещо, което си заслужава да се сдъвче. Умовете на повечето хора са отворени от двете страни и нищо не остава вътре.

     Павел също така не ни насърчава към нехристиянска толерантност. Трябва да запомним мъдрите думи на Дороти Сеярс:

"В света се нарича толерантност, но в Ада се нарича отчаяние....грехът, който не вярва в нищо, който не му пука за нищо, не се интересува от нищо, не намира смисъл в нищо, живее за нищо и продължава да живее, тъй като няма нищо, за което да умре."

     Истинският християнин трябва да има нетърпимост към всеки вид зло и да бъде изпълнен с благотворителност към неизбежните слабости и дефекти в познание и постижение на неговите братя и сестри в Христос.

     Уилям Баркли подсказва, че първият стих на тази глава може спокойно да бъде преведен така: "Приемете слабият във вярата, но не го запознавайте веднага с дискусии по въпроси, които могат само да породят съмнения."

     Честъртън е този, който каза:

"Ние открихме всички въпроси, които могат да бъдат зададени. Време е да спрем да търсим повече въпроси, а да започнем да търсим отговори."

     Баркли също цитира Гьоте: "Кажи ми за това, което знаеш със сигурност, аз имам достатъчно съмнения."

 

Ние мислим различно

Ние сме различни, както цветята и бурените в градината. В Кембридж казват: "Каквото искаш да направиш, направи го със силата си, но не забравяй, че някой друг мисли различно."

     Тъй като сме различни, ние мислим различно и чувстваме различно. Няма нужда да се отказваме от своите убеждения, но ние се нуждаем от симпатия, разбиране и истинска толерантност към тези, които виждат нещата различно от нас.

     Трябва да не забравяме думите на Оливър Кромуел: "Умолявам ви поради страданията на Христос, имайте предвид, че може би сте в грешка."

 

Ние не сме острови

В тази глава Павел ни напомня, че не можем да живеем изолиран живот. Ние всички сме свързани. "Ние не сме острови." Въпреки това, има моменти, в които ние ще бъдем сами, когато стоим за истините на Бог.

     Стих 17 свети като прожектор в тази глава:

"Но царството божие не е относно ядене и пиене, но относно правда, мир и радост в Святия Дух."

Сигурният знак за фарисейство е, когато правим атом от света и свят от атома, както ясно ни е показано в Матей 23 глава. Всяко от обвиненията срещу религиозните учители, които се противопоставяха на Христос ни предлага илюстрация на омаловажаване на великото и възвеличаване на малкото.

     Помислете върху хиперболата относно тези, които поглъщаха камилата, а прецеждаха комарите, които пребродваха земи и морета, за да спечелят някого за Божието царство, но след това го правеха по-лош от тях самите, които украсяваха затворите на пророците от времето на бащите им, но живееха живот на алчност и злоба, след като техния ритуал на варосване бе извършен.

 

Запазете баланс

Трябва да запомните думите на Лутер, че човек е като пиян селянин, който пада от седлото на коня си от едната или от другата страна.

     Царството Божие не е ядене или пиене, но нашето решение относно яденето и пиенето може да окаже влияние на върху нашата използваемост в Божието царство и върху радостта в живота ни.

     Трудно е да постигнем мир и радост, когато страдаме от стомашни болки, проблеми на сърцето или преумора.

     Когато се отнася до праведност, яденето и пиенето предлагат много малко. Но когато говорим относно ефективна служба за Христос и радостта от добро здраве, яденето и пиенето са много важни.

     Това, което ядем и пием днес, ще ходи и говори утре. Повечето от хората в цивилизованите страни, се самоубиват с нож и вилица.

 

Лош хляб

Ние сме превърнали Божиите добри подаръци на полето в гастрономическа абсурдност, прекрасно опаковани и приканващо наредени от тези, които с желание искат да вземат парите ни за това, което не е хляб.

     Ще се види ограничено за някои, но разумно за други, да напомним, че в днешното поколение, пълно въздържание е по-добър избор за християнина отколкото умереност.

     Смисъла на това се състои във факта, че алкохолът довежда до разрушаване, поне на една четвърт от семействата в тази държава.

 

Опасността от алкохол

Един от осем души употребяващи алкохол, става алкохолик, а кой може да каже дали той или тя ще бъдат такива?

     Трябва ли да насърчаваме тези, които могат да се окажат пленници на тази ужасна тирания? В Библейски времена, дестилацията на вода бе непозната и леките вина в някой случай бяха по-здравословни от водата за пиене. Също така, в тези времена, мъжете, които пиеха много не сядаха зад кормилото. 

 

Приложение за всички

Ние навеждаме на мисълта, че принципите на тази глава имат приложение с голямо значение за всеки мислещ християнин, в нашето опасно общество.

РИМЛЯНИ 15 – НАЙ-ВИСШИЯТ ПРИМЕР

 

"Прочее, ние силните сме длъжни да носим немощите на слабите и да не угаждаме на себе си. Всеки от нас да угажда на ближния си, с цел към това, което е добро за назиданието му. Понеже и Христос не угоди на Себе Си, но както е писано: -"Укорите на ония, които укоряваха тебе, паднаха върху Мене". А Бог

Глава петнадесета от Римляни, продължава темата от 14 глава и призовава най-тежката духовна артилерия в борбата срещу себелюбие и самонадеяност. Павел гледа към примера на Христос, като най-висшият мотив за живот, изживян с не егоистична любов.