Оправдан пред бог – сега дезмънд Форд

ВЪПРОСИ ВЪРХУ РИМЛЯНИ

 

Въпрос: Изследването на книгата към Римляните положително ни помогна да изградим респект и благоговение към Писанията. Моля ви да обясните доктрината за безпогрешността на Писанията, както е обяснена от Францис Шефър.

Отговор: Францис Шефър, с когото съм говорил лично е забележителен християнин. По всяка вероятност той ще бъде класифициран като интелигентен фундаменталист.

     Той беше набожен и много добър човек. Няма съмнение относно това. Той щеше да твърди за Писанията, че те са по всяка вероятност непогрешими във всичко, което разглеждат, както история и наука, така и религия. Аз мисля, че това беше неговата позиция. (Препоръчвам ви да прочетете книгите му. Заслужава си да ги прочетете.)

     Той не беше съвършено прав в своя обзор.

     1) Библията е съвършена по отношение на причината, поради която е дадена. Това е причината: "тия са написани, за да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син, и като вярвате, да имате живот в Неговото име." (Йоан 20:31)

2) Въпреки че Библията е дадена с практична цел, приемете я, както я четете и никой от вас няма да бъде изгубен.

     Но не я използвайте за неща, за които тя не е дадена. Тя не е универсален учебник върху всяка тема и предмет. Основната тема на Библията е спасението на душата чрез Исус Христос.

     Павел написа до Тимотей:

"И че от детинство знаеш свещените писания, които могат да те направят мъдър за спасение чрез вяра в Христос Исус. Всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата; за да бъде Божият човек усъвършенстван съвършено приготвен за всяко добро дело." (2 Тимотей 3:15-17)

     Павел не написа на Тимотей:

     От ранно детство познаваш Святите Писания, които могат да те направят мъдър в познание по история, тригонометрия, физика, геология, математика и география.

     Библията е достоверна относно великите теми, за които говори. Тя е непогрешима във всяка област, в която поучава.

     Защо казвам това? Позволете ми да ви дам няколко примера:

     При кръщението на Исус, гласът от небето каза: "Ти си моят възлюбен Син, в теб е моето благоволение." (Марк 1:11) Правилно? "Не" - каза някой. "Казва се: `Този е Възлюбленият ми Син, в когото е моето благоволение.`" (Матей 3:17)

     Кое беше казано? "Ти си" или "Този е"? Или дали Бащата повтори себе си? (Никой не вярва това.)

     Това грешка ли е? Не. Но в друг смисъл, да. Ако търсите чист, исторически факт, да това е грешка. В термините на сотериологията (изучаване на спасението), не е грешка.

     Бог изразяваше двете идеи. До Сина, вестта достигна като: "Ти си моят възлюбен Син." До тълпата вестта дойде като: "Този е моят възлюбен Син."

     Разбрани по един начин, тези два стиха изглеждат като грешка. Взети по друг, богато проникновение.

     Йоан ни казва относно апостолите, борещи се със силният вятър на Галилейското езеро: "И като бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадии, видяха Исус, че ходи по езерото и се приближава към ладията; и уплашиха се."(Йоан 6:19)

     Кажете ми, Святият Дух, който вдъхнови написването на тези думи, не знаеше ли дали бяха три или три и половина мили?

     Павел казва на свадливите Коринтяни: "Благодарен съм, че не съм кръстил никой от вас освен Крисп и Тай." (1 Коринтяни 1:14) Два стиха по-надолу, той си спомня: "Да, също така кръстих Стефаниновия дом." (стих 16) Святият Дух, има ли проблеми с паметта си?

     Библията е съвършена за целта си. Съвършена е във всяко нещо, което тя учи. Когато казва 76 пъти, "слънцето изгрява и залязва", тя не се опитва да преподава астрономия. Тя използва езика на това, което виждаме, което също е законно като научно твърдение. Това не е грешка.

 

Въпрос: Вие казвате, че Римляни първо учи оправдание и по-късно освещение. Аз съм съгласен, че това е редът, който Павел спазва в това писмо. Вие учите, че оправданието е корена на спасението, докато освещението е плода на спасението. С това казвате ли, че освещението автоматично следва вярата ни в благовестието?

     Друга част от моят въпрос е: Ако освещението не е автоматично, къде можем да намерим правила и методи, за да постигнем някаква мярка на освещение?

     Също така, каква е частта на моите усилия и как тези усилия се различават от дела?

  Отговор: Освещението е плода на спасението, но не идва автоматично.

     Скъпи приятели, Библията използва 20 глагола определящи усилие във връзка с дискусията относно посветен на Бога живот. Ето пример за това: "Стремя се", "агонизирам", "тичам", "боря се", "дръж тялото си под", "измъчвам". Няма дори намекване за какъвто и да е вид пасивност в Новия Завет, когато става въпрос за освещение. Има само глаголи за действие.

     Освещението е различно от дела, тъй като няма нищо похвално в нашите усилия. Всичките ни усилия са вдъхновени от Святия Дух.

     Нито едно листо, не може да помръдне в душата, без Вятър на Духа да задуха. Така че, Бог е авторът и завършека, както на освещението, така и на оправданието  ни. Разликата е, че нашите усилия участват в освещението.

     Както Старият, така и Новият завет казват, че ние трябва да изпитваме нашите навици. "Нека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа. "(Плачът на Еремия 3:40) Освещението е интензивно концентриране върху Божията гледна точка относно всичко.

     Освещението е относно теб, който искаш да знаеш, каква е Божията воля в това, онова и всичко останало. След това, твоята част е да отговориш на подтика на Духа и волята, за да направиш доброто нещо. Това изисква твоето усилие, но то никога не започва от теб. Инициативата е на Святият Дух.

     Методът на освещението е "гледайки към Исус" (Евреи 12:2) "пребивавайки в Него" (Йоан 15:1-8) и "каквото ти каже направи го" (Йоан 2:5).

 

Въпрос: "Гневът на Бог" и "Божият гняв", са споменати на много места в Римляни (2:5,8; 3:5; 5:9; 9:22; 12:19). Какво означават тези термини?

  Отговор: Много важно е да разберем, че където има дълбока любов, там трябва да има дълбок антагонизъм към това, което застрашава обичаният. Майката е ядосана на детето, което си играе с огъня. Защо? Защото тя го обича.

     Терминът, "гневът на Бог" не е използван, за да ни научи, че ние имаме повече от емоционален Бог. За нас гняв или ярост е непредсказуема, импулсивна реакция изявена от хора, които са нестабилни.

     Божият гняв не е такъв. Божият гняв е несъвместимост със злото, с това, което ще нарани тези, които Той обича. Това е Божието решение да премахне всяко зло.

 

Въпрос: В Римляни 2:13 какво означава? "Защото не са тези, които чуват закона, които са праведни пред Бог, но тези, които изпълняват закона, ще бъдат обявени за праведни." (Римляни 2:13 NIV)

  Отговор: Първото нещо, което трябва да запомним е, че след дълго обяснение (или аргумент), същият този автор казва на следващата страница: "Следователно никой няма да бъде оправдан пред Него, чрез дела изискани от закона." (Римляни 3:20) Така, че начина, по който ще разберем 2:13 трябва да е в унисон с това, което 3:20 казва.

     Какво означава, "но тези, които изпълняват закона, ще бъдат обявени за праведни"? Първо забележете какво не казва този стих.

     Той не казва: "Пазителите на закона, ще бъдат оправдани, поради тяхното послушание." 

     Това, което стихът казва е: Нещото, което характеризира тези, които получават прощение от Бог, тези, които получават благодатта на Бог е силното им желание да са Му послушни. Исус каза: "Ако ме обичате, ще бъдете послушни на заповедите ми." (Йоан 14:15 NIV) Или: "Ако ме обичате, пазете заповедите ми."(KJV)

     Това е всичко, което този стих казва: "Нещото, което ще характеризира оправданите е послушание." Той не казва, че послушанието на светиите е толкова добро, че да ги оправдае -  това не е, което този стих казва.

     Също така, стихът се отнася до оправданието в последния съд, не оправданието, което става в момент на приемане на Спасителя.

     Моля ви също така да имате предвид предупреждението в Галатяни 5:4 "Вие, които се опитвате да се оправдаете чрез закона, вие сте се отдалечили от Христос, и сте отпаднали от благодатта." (NIV)

 

Въпрос: Ако "кръвта" в Римляни 3:25 представя Христовата смърт, неговата плът или пречупено и споделено тяло - представят ли Неговата праведност споделена с целият свят?

  Отговор:  Запомнете, нашият Господ, каза тези две неща по време на Господната вечеря: "Това е моето тяло, дадено за вас" и "Тази чаша е Новият завет на моята кръв, която е пролята за вас." (Лука 22:19-20 NIV) Тялото беше пречупено и кръвта беше пролята.

     Тези двете представят Неговият предаден живот за нас. Те представят два различни начина, когато говорим относно предаване на живота. Поради Христовия живот, ние можем да живеем завинаги. Поради Неговата смърт, нашата смърт се превръща само в сън, а не вечна смърт.

      "Кръвта" и "пречупеното тяло" са символ на Христовата смърт за нас.

 

Въпрос: Моля, коментирайте върху: "по-същия начин, мъжете изоставиха естествената връзка с жените и се възбудиха със страст един към друг." (Римл. 1:27) Неотдавна чух на едно шоу, че не може да се потвърди от Новия завет, че хомосексуални и лесбийски активности са погрешни. Правилно ли е това твърдение? Ако не, как мога да покажа от Новия завет, че хомосексуалността е погрешна?

Отговор: Аз съм проповядвал, пред хомосексуалисти, които обичат Христос и които обичат Библията. Тези с хомосексуални наклонности са, които не изпълняват дневният живот в една от най-трудните ситуации.

     Има много погрешни схващания относно хомосексуалността. Може би най- разпространеното от тях е, че повечето от тях доброволно са избрали този път в живота. Това не е истина.

     1) Поради проблеми в отглеждане, много младежи откриват в себе си хомосексуални склонности, преди да могат да изрекат една дума буква по буква. Тези проблеми може би включват, отдръпнал се баща (или липсващ баща) или твърде доминираща майка.  Това е едно нещо, което трябва да имаме предвид - ранната среда, ранната домашна обстановка.

     2) Друго нещо, което трябва да имаме предвид е, че има голяма разлика между хомосексуални желания и изпълнението им. Има много, много, много  мъже в този свят, които имат хомосексуални желания, но не ги задоволяват.

     От друга страна, когато Библията говори за дара на безбрачие, тя казва много ясно, че тази дарба е за много малко хора. Така че, хомосексуалните и лесбийски християни са изправени пред много трудно изпитание. Аз вярвам, че тава изпитание е, което всеки, който има хомосексуални или лесбийски наклонности трябва да предприеме. Но нека кажем, че това не е лесно изпитание. Това е нещо, което ще изгради характера на християнина много бързо.

     3) Както Старият, така и Новият завети се противопоставят на хомосексуалната практика. Те не са против хомосексуалистите, защото има разлика между наклонност и  практика.

     Позволете ми да прочета няколко стиха от Новия завет.

"Дори жените им измениха естествената употреба на тялото в противоестествена. Също така и мъжете, като оставиха естествената употреба на женския пол, се разпалиха  в страстта си един към друг.  Мъжете предприеха неприлични действия с други мъже, и приемаха в себе си заслуженото наказание на своето нечестие."(Римляни 1:26-27)

     Не можете да четете тези текстове и останалите стихове в Римляни и да мислите, че хомосексуалната практика е нормална и приета. Вие трябва да пренебрегнете ясното значение на английските, гръцки и еврейски думи, за да достигнете до идеята, че Писанията разрешават хомосексуална практика. (Виж също 1 Коринтяни 6:9-11 и сравнете с Левит 18:22)

     Съвършено ясно е от Стария и Нов завети, че хомосексуалната практика не е създадена от Бог. Бог създаде Адам и Ева, не Адам и Стийв.

     Но нека не бъдем по-святи, отколкото Бог и да приемем, че след като Бог е против хомосексуална практика, то ние трябва да сме против хомосексуалистите.

     Нека не правим грешката да мислим, че греховете на плътта са най-лошите грехове. Библията казва противното на това. Греховете на плътта са грехове. Но Христос каза на фарисеите (които бяха съвършено почтени що се отнася до плътта). "Казвам ви истината, че бирниците и проститутките влизат в царството Божие преди вас." (Матей 21:31)

     Така че гордостта е много по-лош грях, отколкото хомосексуалността. Въпреки това, в нашето общество, човек може да задоволява гордостта си и ние позволяваме на този човек, да бъде пастор на църква, президент на конференция, владика над няколко църкви или президент на държава!

     4) Нещо лошо се е случило с всеки един от нас, с човешката природа.

     Тази фундаментална погрешна линия се проявява по различни начини. Тя прави някой хора, да имат влечение към алкохол. Други хора са кибритлии, имат избухлив темперамент. Други имат раздразнителен език. Други са лакомници. Други копнеят за човешка хвала. Никой от нас не е цялостен.

     Но, казвайки това, то не одобрява практиката на алкохолизъм, лош темперамент или чревоугодничество. Ясно е, че тези неща са неправилни.

     Така също и хомосексуализма.

      Не отдавна написах писмо до добре познат автор. Няма да посоча името му. Според моето разбиране, неговото виждане върху този предмет отива отвъд границите на Писанията. Аз му написах:

"Множеството от хомосексуалните мъже, (не жени) имат стотици партньори през своя живот. Това се отразява в кутията на Пандора относно сексуално предавани заболявания. Това поставя здравето на личности и общество в опасност. Как някой християнин може да одобрява такава практика е отвъд моите разбирания? Шестата заповед, забранява всякаква практика, заплашваща здравето."

     В заключение: Новият и Старият завети се противопоставят на хомосексуалната практика. Нито един от тях не се противопоставя на хомосексуалистите. Има много хора с хомосексуални желания, които не практикуват хомосексуалност. Не е истина, че повечето са избрали това като любима перверзия. Повечето от тях намират тези склонности в себе си в ранната част на живота си поради неправилна домашна обстановка. (Някои казват, че склонностите са генетично заложени, но аз предполагам, че те в повечето случай са основани на поведение.)

     Нека винаги да си спомняме думите на Исус:

"Ако някой е без грях, нека хвърли първият камък." (Йоан 8:7)

     Нашите грехове са различни, това е всичко.

 

Въпрос: Какъв е законът на вярата в Римляни 3:27?

  Отговор: Позволете ми да прочета стиха от KJV: "И така, къде е самохвалството? То е недопустимо. Чрез кой закон? На дела? Не, но чрез законът на вярата."

     "Законът", в този стих просто означава описание на начина, по който нещата работят. Така че, "законът на вярата" означава "принципа на вярата."

     Това е ясно от начина по който NIV превежда този стих: "Къде тогава е самохвалството? То е недопустимо. На основата на кой принцип? На този за пазене на закона? Не, но на принципа на вярата."

 

Въпрос: Римляни ни подканя да представим телата си като жива жертва на Бог (Римляни 12:1). Но какво става при смъртта? Какви са вашите мисли относно кремиране?

     Римляни ни предупреждава да не се съобразяваме с образеца на този свят (12:2). Чувал съм, че в древните времена, езичниците са били тези, които са изгаряли мъртвите. Вярващите са погребвали своите мъртви, за да учат относно възкресението. Какво казва Библията относно кремирането?

  Отговор: Библията не казва нищо специално относно кремирането. Това показва, че това не е въпрос от голяма важност.

     След всичко, Новият завет учи, че каквото и да стане с нашето тяло, възкресението е сигурно в Христос. Бог не трябва да използва същите елементи при възкресението, които ние имаме в този живот. Може би съществува стар моряк, който е загубил един крак в един от океаните и ръка в друг океан; въпреки това, той ще бъде цял в деня на възкресението!

     Има християни, които са били разкъсани на хиляди парчета от бомби. Те ще бъдат възкресени при възкресението.

     Така че доколкото Новият завет е загрижен, вземете за пример 1 Коринтяни 15, няма значение какво ще се случи с нашето старо тяло. Бог има плановете на нашето ДНК внимателно съхранени. Бог притежава схематичните диаграми на всеки човек. Той ще може да ни възстанови отново във времето на този велик ден и Той ще го направи!

     Някои хора, (и аз съм един от тях) може би ще изберат да кажат: "Дори в смъртта аз предпочитам да "изживея" Библейската истина за възкресението, така че, когато умра аз ще бъда погребан." Но това е личен избор. Няма нищо такова споменато в Библията.

 

Въпрос: Докато последната глава към Римляните, е списък с Павловите приятели, то в нея той предупреждава срещу хора, които създават разделяне. (Римл. 16:17-18) Библията споменава ли за хора, които са били  спасени и които са загубили тяхната вяра и с това са изгубили спасението си.?

  Отговор: Трудно е да догматираме върху това. Ние четем за Димас, който изостави Павел, обичайки този свят повече. (2 Тимотей 4:10) Но ние не знаем какво се е случило с Димас след това. В описанието, което Павел дава тук, не се казва, че Димас е изгубен.

     След това имаме примерът с Юда, но много вярват, че той не е бил обърнат истински. Така че Юда не попада в тази категория.

     Аз мисля, че човек, който е наистина обърнат, много рядко може да се отдели от Христос. Но Новият завет е много подозрителен относно човешката природа, и не учи "веднъж спасен, за винаги спасен."

     Ако прочетете цялата книга към Евреите, ще разберете, че спасението се дава при условие на постоянство. Например: "Хората, които Бог приема, ще живеят поради тяхната вяра. Но Той не е задоволен от никой, който се обръща назад." (Евреи 10:38 CEV) Повечето от модерните преводи превеждат този стих подобно и по този начин правилно.

     Много рядко е човек, който е станал истински християнин да отпадне. Гледайки към Исус, вие не трябва никога да отпадате. Дори и да направите много грешки, гледайки към Исус, вие сте все така приети във Възлюбления.

     Но ние трябва да допуснем, че винаги е възможно, да се обърнем обратно.

 

Въпрос: Римляни 14 глава говори относно пазене на закони относно дни и храна. Какво ще кажете относно десятък? Новозаветният християнин, задължен ли е да плаща десятък?

  Отговор:  Няма закон относно десятък в Новия завет. Както и да е, Исус каза да не бъдем небрежни в плащането на десятък. (Матей 23:23)

     Има много текстове, които говорят ясно, че ако евреите в старите времена можеха да плащат от техните ограничени средства до една четвърт от техния доход, колко повече християнинът трябва да дава! (Имаше повече от един десятък в Стария завет. Първият десятък беше за начинаещите!)

     Преди няколко дни търсех едно нещо и както винаги се случва, намерих нещо друго. Аз намерих това.

"Нашето общество  е станало толкова  благоденстващо, материалистично, ръководено от медията, че ние се отдалечихме от идеята за щедрост представен в Библията. Ние приемаме много от луксозността на живота като необходимост. Ние притежаваме пълни гардероби, пълни кутии с играчки, пълни гаражи, пълни изби, пълни хладилници. Колко пълно е нашето съкровище, което събираме в небето?

     Истината е, че Божиите изисквания, трябва да бъдат първи във всеки аспект на нашият живот, включително финанси. Ако даването на Бог, няма значимо ударение в нашият бюджет, ние имаме сериозен проблем. Ние не знаем наистина, какво християнството е.

     Бог толкова възлюби, че Той даде. Не можеш да бъдеш християнин без да даваш. Не можеш да бъдеш. И ако евреите от старите времена, даваха четвърт от своя доход, (християнинът, който има повече привилегии) трябва да дава повече.

     Но това не е закон в Новия завет. Даването трябва да извира спонтанно, с удоволствие от нашата вяра в благовестието.

     Привилегия е да даваме. Може би в деня на съда, книгата, в която Бог ще погледне ще бъде нашата чекова книжка, не книгата с греховете ни!