Оправдан пред бог – сега дезмънд Форд

The Living Bible представя по прекрасен начин, това, което се случва след обвинителните думи на прокурора (в Римляни и спасението):

След като сме били унищожени от въведението на прокурора в Римляни 1:18 – 3:20 изглежда, че се появява един Адвокат. Той е упълномощен да защитава и представя човешката раса пред Великия Съдия.

След като нашия Адвокат се изправя, внезапно Той пада и умира!

Всемирът е притихнал в мълчание. Изминава време, три удара и Адвоката оживява. Той започва да говори.

“Но сега” са думите, с които започва 21 стих. Когато намерите “но” в Библията, това обикновено означава, че следват добри новини. Независимо, колко лоши са нещата за нас, ние четем “но сега.”

Обърнете внимание на тези думи. Това е вестта. Това е Акрополът на Християнската вяра. Това са най–важните стихове в Библията относно спасението:
“Но сега се разкрива как Бог прави хората праведни. Това става отделно от закона, въпреки че законът и пророците свидетелстват за него.  Бог прави хората праведни чрез вярата в Исус Христос и това се отнася за всички, които вярват, понеже няма разлика между хората, защото всички съгрешиха и са лишени от Божията слава. Но Бог ги прави праведни чрез своята благодат даром, като ги освобождава от греха чрез Христос Исус. Чрез кръвта на Исус Бог го представи като изкупителна жертва за греховете на онези, които имат вяра. Така показа, че е бил справедлив, когато, поради снизхождението си, в миналото не е наказал хората за греховете им. Бог извърши това, за да докаже, че е справедлив в настоящето и че ще продължи да бъде справедлив и същевременно да прави праведен всеки, който вярва в Исус” (Римляни 3:21-26).
Кръстът означава две неща

Апостол Павел, говори за “изкупление, което идва чрез Исус Христос.” Павел говори за Христос, “като жертва за омилостивяване, чрез вяра в кръвта му.”

Когато гледаме на Христовия кръст, и размишляваме върху него, той може да означава само едно от следните две неща. Той е демонстрация, на безполезното, случайно естество на живота – което означава, че каквото и да означава добрият живот, той е безполезен, или отразява праведността, любовта и милостта на Бог. Тези качества са толкова превъзходни, че макар и приковани те могат да извоюват победата.

Направете своя избор между тях. Безполезно, случайно събитие ли е кръста, доказващо, че живота е безсмислен? Или е събитие, което доказва, че Божията праведност, любов и милост са толкова прекрасни, че дори когато са приковани те могат да извоюват победата.

Помислете относно кръста. Ние бяхме там. Стария негърски спиричуал задава правилния въпрос: “Беше ли там, когато разпънаха моят Господ?”

Това, което стана на кръста е микрокосмос. Там е събран целият свят чрез своите представители. Учените са там представени от садукеите и фарисеите. Неуките са там в лицето на необразованите войници. Там има мъже и жени. Жените бяха тези, които останаха последни при кръста.

Младите и старите са там, пленниците и свободните, варварите и гърците. Евреите също са там. Праведните и неправедните са там. Ние също сме там.

С чукове ние заковахме пироните дълбоко в плътта на Исус. Ние направихме всичко това. Ние приковахме нашият Бог върху дървото. Ние приковахме неговите крака и ръце с пирони,   след което поставихме святата му глава не върху възглавница, но върху корона от тръни. Ние извършихме това. Ние бяхме там.


Наранен Бог

Трябва да разберем значението на кръста. Нищо друго не е така важно, като кръста. Той е толкова различен. На него виси единственият наранен Бог в цялата религия, история и време.

Само наранените, могат правилно да служат на наранените. В тези стихове е представена картината на Христос, Който взема нашите грехове и увисва на кръст, вместо мен и теб.

За много хора, кръстът е украшение, което слагат около врата си. За архитекта той е символ, с който украсява църквата, която проектира. За скептика той е суеверие. За древните Римляни, беше средство за екзекуция. За тълпата, в деня на разпъването, беше карнавал. За Мария той бе агония, която пронизва духа. За Павел той бе слава сочеща пътя към небето. За разбойника, прикован от ляво на Христос, той бе врата за ада и вечно проклятие. За другия разбойник, този от дясната Му страна, кръстът беше врата към рая, по–прекрасен от всяка възвишена мисъл.

За Христос, кръстът е ковчег и трон. А за милионите хора, блъскани от бурите на живота, той е котва, осигуряваща небесна почивка. (перифразирано от Хершел Хобс)

Какво е кръста за теб?

Какво е кръста в теб?
Вина и прощение

Ето какво ни казва Павел  относно вината, изразена в уводните думи на прокурора, с които започва първа глава, водейки ни до следните стихове. “Ние всички сме виновни пред Бог” – казва той. “Вината е струпана върху нас – планина върху планина, покриваща ни, смазваща ни и задушаваща всеки от нас. Затормозеното ни от вина съзнание само увеличава страданието ни, довеждайки до злополуки, болест и смърт.”

След това се появява нашият Адвокат. Той умира за нас, за да заплати нашата вина и ни предлага своя кръст и живот.
Любопитството убило котката

Чули сме за момичето, което задавало много въпроси. Казано й било, че “любопитството убило котката.” “Какво е искала да знае котката?” – попитало то.

Какво е това, което най–много искате да знаете? Интересуват ли ви детайлите относно началото на света? Библията не представя детайли. Съвсем просто тя ни казва великата религиозна истина, че Бог е Създателят на света.

Искате ли да разберете повече за чудесата на Исус? В края на земният си живот, Той не поиска от учениците си да запомнят Неговите чудеса. Той не поиска от тях, да запомнят Неговите чудесни думи. Той не поиска от тях, да си спомнят за Неговия прекрасен живот. Той им каза: “Не забравяйте моята смърт. Това правете за Мой спомен. Това е моята кръв на Новия завет, пролята за всеки, за прощение на грехове.” (Виж 1 Коринтяни 11:23-26)

Опрощение на греховете – това е сърцевината на религията. Ние всички имаме купища от грехове, каращи ни непрекъснато да търсим прощение. А Бог вече го е направил, Той ни е простил  в Христос. Това е сърцето на религията. Само това може да смаже силата на греха в нашия живот, в нашите сърца.

Размишлявайки върху кръста

Когато човек наистина разбере какъв е той, трябва или да потуши това чувство, да се самоубие или да стане Християнин. Единствените хора в света, които имат увереност, че грехове им са простени, са хората, които познават Исус Христос. Никой друг! Никой друг!

Единствените хора в света, които имат увереност, че техните грехове са простени, са хората, които познават Исус Христос. Те гледат към Неговите приковани ръце и казват: “Аз мисля за това, което моите ръце направиха. Моите егоистични ръце, нечисти ръце, алчни ръце.”

Те гледат към Неговите приковани крака и мислят за местата където техните крака са ги водили, места, за които те не искат други хора да знаят. Те гледат към короната от тръни на Неговата глава и съжаляват за своите грешни и нечисти мисли.

Те виждат Неговата прободена страна и мислят за своето сърце предадено на идолослужение, обичащо много други богове. Те виждат наранения му от римските камшици гръб и си спомнят за готовността, с която носеха своите идоли на гърбовете си.

Много хора не харесват този вид обвинение. Те напускат този живот. Други биха направили това, ако имаха куража да го направят.

Исус избра да дойде на този свят и също избра да умре за него. Той превърна римския кръст в олтар. В момента, в който кръвта Му изтече, Неговата първосвещеническа служба започна. “Татко, прости им.” (Лука 23:34) Той превърна кръста в трон и заедно с това ни подари и небето! Той каза на каещият се разбойник, да е сигурен, че небето е негово днес.

Неговият кръст разделя света. Ти си или с разбойника, който получи рая като подарък от Христос или си с другия, който смяташе, че е по-умен от другите хора и не се нуждаеше от Христовия кръст. Той отиде в ада без него.

Ти можеш да знаеш, дали си в едната или другата група. Ти може да знаеш независимо от твоето минало. Раят е твой днес!

Разбойникът от дясната страна на Христос се покая и  извоюва наградата. Не английската банка, но небето. Разбойникът спечели небето! Христос се зарадва, когато той го направи.

Христос се радва също за теб, когато избереш небето.

ПРЕГЛЕД НА РИМЛЯНИ

Всеки от нас иска да притежава духовна сила в живота си. Ние можем да я намерим само в благовестието. Благовестието е добрата вест, добрата история за това, което Исус извърши за нас, то е историята за Неговия живот, смърт и възкресение. “Аз не се срамувам от благовестието, защото е сила Божия за спасение на всеки, който вярва." (Римляни 1:16)

Също така имаме проблем с вина. Взаимоотношенията са от огромно значение за нас. Ако се чувстваме, както у дома си, с Бог,  със себе си и с нашите съседи, ние живеем в небесна атмосфера още на тази земя. Ако не се чувстваме, както у дома си с Бог, със себе си и нашите съседи, ние живеем в ада, още на тази земя. Изборът е наш.

Независимо, дали признаваме това или не ние имаме проблем наречен смърт. Всички се страхуваме от смъртта. Не сме като животните, които са съвършено спокойни относно нея. Тя не представлява нищо за тях. Но жилото на смъртта е грехът.
Библията дава отговор на проблемите ни

Бог е дал отговора на тези проблеми в Святите Писания. Той ни е показал начина, по който трябва да живеем. Основният проблем в живата е правенето на избор, защото всяко нещо, което правим или не правим е от значение. Нещата, които не правим, и които не познаваме, могат да ни унищожат. Затова Бог ни е дал книга, която да ни каже как да живеем и как да умрем.

От горе на всичко това, тя разрешава проблема с приемането ни.
                                           

Аз чувам думите на живот

И размишлявам върху кръвта
Аз виждам великата жертва
И съм в мир с Бог
    

Няма друг път. Във всяка религия, умилостивението между Бог и човека винаги, изисква жертва. Разликата в християнската религия е, че Бог се погрижи за жертвата:

Тази малък израз, “в Него” (или “в Христос”) се намира на 165 места в Новия завет. Чрез вяра, ние сме “в Него”. В мига, в който положим нашите ръце върху главата на Божието Агне, всичко, което Той направи и всичко, което беше, ни се придава.

Бог не вижда повече в мен и теб отвратителността на грешника, но вижда приликата ни със Своя Син, в когото вярваме. Това е значението на мисълта да бъдем в Христос, “в Него.” Новият завет казва: “Съразпнах се с Христос.” (Галатяни 2:20) И тъй, ако сте били възкресени заедно с Христос.” (Колосяни 3:1) “И вие имате пълнота в Него.” (Колосяни 2:10) “Бог ни възкреси заедно с Христос и ни постави заедно с него на своя престол в небесните владения – нас, които сме в Христос Исус.” (Ефесяни 2:6) Всичко това е благодарение на милостта на Бог.

Пет пъти Новия завет използва фразата “Христос в нас.” Тя също е важна фраза, но различна от “в Него.”

Разликата  между двете е:  между нашата пълнота на вяра “в Него”, и нашата лична непълнота независимо от това, че Христос е “в нас.” Разликата е между завършената работа на Бог “в Него” и работата, която е започнала за нас, “в нас”, простените грешници. Разликата е между съвършено и несъвършено, между оправдание и освещение.
Оправдание чрез вяра

Павел казва: “Праведният чрез вяра, ще живее.” Не забравяйте, че “оправдан” е същата дума както “праведен.”

В някои деноминации, “оправдание чрез вяра” традиционно се разбира, че включва две неща. 1) Да бъдеш обявен за праведен (оправдание) и 2) да бъдеш направен праведен (освещение), т.е. нашето положение пред Бог чрез вяра в Христос и нашето състояние пред Бог. (Използвайки думата състояние, ние имаме предвид работата на Святия Дух в нашия живот, правенето на добри дела и изработването на характер.)

Това, разбира се не е “оправданието чрез вяра” на Новия завет. Никога, никога, никога.

В Павловата дискусия за приемането, и в неговата дискусия за “оправданието”, “оправдание” и “вяра”, “праведен” и “вяра” са свързани заедно 13 пъти в 13 стиха. Те никога не са свързани в неговата дискусия относно “освещението”. Много важно е да разберем, че освещението, т.е.  да бъдем направени праведни, е плод на благовестието. То не е благовестието. То е резултат от благовестието.

Благовестието е добрата вест относно смъртта и възкресението на Христос.  Неговата съвършена правда ни се придава, чрез вяра в Христос и Бог ни приема – в този момент. Освещението или, работейки заедно със Святия Дух, е плод на благовестието.

Когато на Голгота,  от прободените ребра на Спасителя потекоха кръв и вода, важното, на което трябва да обърнем внимание е, че те бяха различни, но не отделни. Ти си вещ теолог, ако знаеш как да пазиш някой неща, които никога не трябва да бъдат разделяни, отделно едно от друго.

Членовете на триединството са различни; те не са отделни. Повечето християни не са триединни; те са три–вярващи. Те имат три отделни бога. Това не е доктрината за Триединството. Библейската доктрина за Триединството е, че където е един от членовете на Триединството, другите са винаги там, въпреки че единият е в авангард. Бащата не страда физически на кръста, но той бе в Сина. “Бог, беше в Сина, примирявайки света със себе си.” (2 Коринтяни 5:19) Чрез Вечния Дух, Христос принесе себе си. Цялото Триединство беше там.

Различавай, но не разделяй тъй като няма да можем да видим славата на Христос в Неговото завършено дело на кръста. Това дело беше извършено за нас и ни дава съвършено местоположение пред Бог в този момент. Това е оправданието. Плода на оправданието – или да бъдеш обявен за праведен в Христос – е идването на Святия Дух в твоя живот. Това е освещението, което винаги следва оправданието.

Освещението само започва нашето формиране по образа на Исус Христос. То обаче не завършва в този живот. Няма съвършен християнин дори ако той или тя са били християни за 100 години, опитвайки се да бъдат, като Господаря. Колкото повече се доближаваме до Христос, толкова повече изповядваме нашата разлика с Него. Вродено съвършенство ще бъде постигнато само след промяната на прославянето, когато Христос се завърне.

“Сърцето е измамливо повече от всичко и е страшно болно; кой може да го познае?” (Еремия 17:9). Най–добрите хора на земята, могат да предложат единствено непрекъснати литургии продиктувани от вина. В същото време, благодарение на благовестието, те могат да извикат: “Няма никакво осъждане за тези, които са в Исус Христос” (Римляни 8:1).
Благовестието дава отговор на нашите въпроси

Книгата към Римляните отговаря на въпросите: “Как биваме примирени с Бог?”; “Как да живеем?”; “Как да живеем със себе си?”; “Как да живеем със съседа си?” Когато гледаме към ключа на тази книга (Римляни 1:16–17) забелязваме, че когато говори относно благовестието Павел казва: “Защото аз не се срамувам от Благата вест, тъй като тя е Божията сила за спасение на всеки вярващ – първо на юдеина, а след това и на езичника. Защото в нея се разкрива как Бог прави хората праведни от вяра към вяра, както е писано: „Праведният чрез вяра ще живее“ (Римляни 1:16–17).

Изразът, “оправдание чрез вяра” е отличителен знак обхващаш първите пет глави от Римляни. Тези глави говорят за това, което Христос направи за нас. Това е, поради което Бог ни приема в момент на проявена вяра.
Вяра и кръста

Вярата не е нещо, което ние трябва да постигнем със собствени сили. Вярата не е нещо, което ние произвеждаме. Вярата е Божий дар за нас когато научим, че Христос ни обичаше толкова много, че умря за нас. Ако Голгота не може да стопи и промени сърцето ни, Бог не може да направи нищо повече.

За християнина кръста е слънцето на небето. Да отнемеш кръста от християнина е, като да отнемеш слънцето от небето. Да коленичи в подножието на кръста е най–високото място, което християнина може да достигне. Кръстът е проповедта на Блаженствата. Той е демонстрация на десетте заповеди. Той е 1 Коринтяни 13 глава илюстрирана. Кръстът е плода на Духа в пълно разцъфтяване.

На Голгота ние виждаме великия, чист, безгрешен и вечен Бог направен отрепка на всемира за нас. Когато Исус бе на кръста, ние всички бяхме там. Ти може да знаеш деня на твоята смърт. Тя настъпи преди 2 000 години.

“Понеже един е умрял за всичките, то всички са умрели” (2 Коринтяни 15:14) Този стих не казва: “Ако един умря за всички, то всички не трябва да умират.” Павел казва: “Всички умряха.” Ние умряхме в Него. Следователно, ти и аз платихме заплатата за нашите грехове, минали, настоящи и бъдещи.
Оправдание – не само опрощение

Оправдание – великата идея в Римляни – не е само опрощение за миналото. Дори не е само опрощение. Оправданието отива по–далеч. Оправданието казва: “Аз те приемам, като че ли ти никога не си съгрешавал.” Да бъдеш оправдан, означава да бъдеш обявен за праведен. То не означава само да бъдеш опростен. Безспорно то включва реалността на опрощението, но Бог, за да ни докаже, колко много ни обича казва: “Аз ще ви третирам като такива, които никога не са съгрешавали.”

Сега ние виждаме значението на кръвта и водата, които изтекоха от Христовите ребра – различни, но не отделни.
Кръв и вода

Исус каза на Петър: „Ако не те измия, няма да бъдеш един от онези, които ми принадлежат“ (Йоан 13:8). Тези думи представят кръвта на Исус.

В мига, в който ти повярваш в Христос, твоя живот е умит, очистен от кръвта. Този очистващ поток, продължава да тече и да те очиства през всичките дни на живота ти. Всеки момент, всеки час, всеки ден през който се доверяваш на Исус, Бог те вижда само в Него, дори и ако си извършил сто грешки тази сутрин.

Какво прекрасно учение! Където има съзнателна вина, вината се превръща в съзнателна омраза, в себе омраза, болест и злополуки.

Ние трябва да държим водата и кръвта различни. Кръвта на Христос е, която ни оправдава. Водата е символ на Святия Дух, който идва в нас, като резултат от очистването. Святия дух, променя сърцата, ума и навиците ни, той променя живота ни! Кръвта и водата, не са отделни, но са различни. Ти може да се довериш само на това, което кръвта е извършила за теб, защото работата на водата все още не е завършена.

Всякога, когато погледнем вътре в себе си, ние ще бъдем обезкуражени. Кой има достатъчно вяра? Кой има достатъчно любов? Кой е съвършен баща, съпруг, син, съпруга, майка, дъщеря? Никой.

Освещението е винаги плода на благовестието. То не е част от оправдание чрез вяра. То е резултата от нея. "Оправданието произхождащо от вяра” (което според Мартин Лутер е точката, която определя стоящата или паднала църква) е оправдание чрез вяра.
Оправдание чрез вяра е благовестието

“Оправдание” и “праведност” са една и съща дума в оригиналния гръцки текст на Новия завет. Когато хората четат Библии на други езици (не английски) те откриват това. Когато четете различни английски преводи, вие често намирате, че тези думи са преведени различно. Това, което един преводач превежда като оправдание”, друг превежда като “праведност”.

“Оправдание чрез вяра” е “праведност чрез вяра”. “Оправдание” и “праведност” не са две различни думи в Римляни. Оправдание е най–сладката мелодия, която някога е чута да излиза от човешки устни. Това е единствения интерес, който трябва да погълне всички останали.

Човечеството има проблеми. Тези проблеми са относно правилно и неправилно, как трябва да се държим, приемане и смърт. Когато видим кръста, тези проблеми се фокусират в него и ние започваме да ги разбираме. Ние сме окуражени. Ние можем да се радваме в Исус Христос независимо от нашите недостатъци, независимо от нашите грешки. Бог ни прощава всеки грях, поради кръста. Съвършената правда на Христос ни е приписана. Бог ни приема в Своя Син. Ние сме съпроводени и приети в Божието присъствие и Неговото небесно семейство.

Живота с Христос е прекрасен.

ЗАЩО КРЪСТА?

Трябва да запитаме: “Защо кръста?” Защо Бог не прости греха без кръста? Защо Бог не каза просто: “Било, каквото било!”

Преди хиляди години един древен теолог каза: “Вие не сте погледнали сериозно на сериозността на греха.”

Ако Бог само ни беше осъдил това щеше да е достатъчно. Това щеше да е краят. Светът и всемира нямаше да съществуват. Ако Бог просто бе простил на всички, всемирът щеше да е в опасност поради беззаконието.

Ето един много важен стих, относно кръста:

Бог е свят. Ние не казваме цялата истина относно Бог, когато казваме, че Той е любов. Това е истината, която променя сърцата ни. Това е истината, която ни мотивира. Бог е любов. Това е превъзходна истина в Свещените писания, но не е цялата истина.

Библията споменава светостта на Бог повече от 600 пъти. Бог е толкова свят, че неминуемо се противопоставя на всяко нещо, което не е като него или не е свято. Божията опозиция към греха е разкрита в неговия гняв към греха.

Библията споменава гнева на Бог 550 пъти. Божият гняв не е страст, както при нас хората. Той е отношение към всичко, което разрушава това, което Бог е сътворил.

Така че Божия гняв е противопоставяне на греха, защото няма нищо по–унищожително от него.

Най–голямата лъжа, най–изкусната измама в целия свят е греха. Ние винаги мислим, че греха ще ни донесе полза. Но това никога не се случва. Грехът е най–големия измамник в света.

Всичкият плод на греха е или зелен, или изгнил. Всяко нещо, взето без благословението на Бог, независимо дали е мъж или жена, пари или положение каквото и да е, е като манната, която се развали. Грехът, ражда червеи. (Виж Изход 16:20).

Бог се противопоставя на греха. Това е гнева на Бог. Бог е свят. Той не може да толерира злото, защото знае, че то унищожава.