Решение № 4004 от 21.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14729/2010 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Александър Еленков

Решение № 4004 от 21.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14729/2010 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Александър Еленков

Производството по настоящето адм. дело № 14729/2010 г. е за отмяна по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) на влязлото в сила определение от 27.10.2010 г. по адм. дело № 12867/2010 г. на Върховния административен съд, трето отделение.

Образувано е по общо искане на Иво Лазаров Кунчев, Петя Георгиева Кунчева и Елена Иванова Кунчева, тримата от гр. София, наименовано от тях "Възражение, частна жалба и искова молба за обявяване нищожност и евентуално съединена с тях молба за отмяна по чл. 237 и следв. от АПК на определение от 27.10.2010 г., плюс отвод на състава", и регистрирано във входящия регистър на Върховния административен съд с вх. № 16438 от 28.10.2010 г.

С определение от 15.02.2011 г. на молителите са дадени указания да уточнят отмяна на кой съдебен акт или на кои съдебни актове са поискали и на кое от основанията или на кои от основанията по чл. 239 АПК са основали своето общо искане.

Становище по тези въпроси е изразил единствено молителят Иво Лазаров Кунчев, който и в съдебното заседание на 17.03.2011 г. заявява, че искането е за отмяна на определението от 27.10.2010 г. по адм. дело № 12867/2010 г. на Върховния административен съд, трето отделение (ВАС-III отд.) и е направено на всички основания по чл. 239 АПК, но е заявено евентуално - след като бъдат обсъдени заявените едновременно с него частна касационна жалба и искова молба за обявяване нищожността на същото определение.

Едновременно с това уточняване на общо заявеното искане за отмяна на посоченото определение Иво Лазаров Кунчев е заявил, че на неговата майка - молителката Елена Иванова Кунчева - следва да бъде предоставена правна помощ, тъй като същата поради заболяване не е в състояние да се грижи за своите интереси, а и той не приема да бъде неин процесуален представител по делото.

По всички поставени от тримата молители въпроси настоящият петчленен състав на Върховния административен съд изразява следното становище:

По делото не е заявено обосновано искане за спиране на съдебното производство поради необходимост да се учреди настойничество или попечителство на молителката Елена Иванова Кунчева, поради което в процесния случай не е налице принципно съществуващото основание по чл. 229, ал. 1, т. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 АПК за спиране на настоящето съдебно производство.

Искането да бъде допусната правна помощ на молителката Елена Иванова Кунчева по настоящето дело е неоснователно - според чл. 24, т. 1 и 2 от Закона за правната помощ не се предоставя правната помощ процесуално представителство по съдебни дела, когато претенцията е очевидно необоснована и/или неоснователна и поради това предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. Именно поради очевидната необоснованост, респ. поради неоснователността на искането за отмяна (защо това е така виж по-долу в тези мотиви) настоящият петчленен състав на Върховния административен съд не уважи искането, макар и непрецизно направено от друго лице (молителя Иво Лазаров Кунчев) да бъде предоставена правна помощ по делото на молителката Елена Иванова Кунчева.

По останалите въпроси, заявени от Иво Лазаров Кунчев в съдебното заседание на 17.03.2011 г.:

Частната касационна жалба е институт на гражданския процес, неприложим в административното правораздаване.

Определението от 27.10.2010 г. по адм. д. № 12867/2010 г. на ВАС - III отд. е постановено във второ инстанционно производство по чл. 229 и сл., образувано по частна жалба на същите лица. Тъй като съдебните производства по АПК са двуинстанционни (чл. 131 АПК), това определение не подлежи на последващ инстанционен контрол, т. е. срещу него не могат да бъдат подавани нито частна жалба по чл. 229 АПК, нито касационна жалба по чл. 208 АПК.

По тези съображения настоящият петчленен състав на Върховния административен съд счита, че е надлежно сезиран единствено с искане за отмяна на влязлото в сила определение от 27.10.2010 г. по адм. д. № 12867/2010 г. на ВАС-III отд. (за каквото производство е и образувано настоящето адм. дело № 14729/2010 г.).

Това искане, според уточнението, направено от молителя Иво Лазаров Кунчев в съдебното заседание на 17.03.2011 г., е заявено на всички основания по чл. 239 АПК. Молителите обаче не представят никакви доказателства, които да бъдат обсъдени дали установяват данни за наличие на някое от основанията по чл. 239 АПК за отмяна на посоченото определение. Поради това настоящият петчленен състав на Върховния административен съд счита, че общото искане или по-точно общо заявените искания на Иво Лазаров Кунчев, Петя Георгиева Кунчева и Елена Иванова Кунчева за отмяна на определението от 27.10.2010 г. по адм. д. № 12867/2010 г. на ВАС-III отд. са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Решение № 4334 от 7.10.2011 на АдмС - София по адм. д. № 2739/2011 г.

№ 4334

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СОФИЯ-ГРАД, Първо отделение 8 състав, в публично заседание на 20.09.2011 г. в следния състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Деница Митрова

при участието на секретаря Елеонора Стоянова, като разгледа дело номер 2739 по описа за 2011 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 128, ал.1, т.7 във връзка с чл. 145 – 178 от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по повод определение по дело № 6529по описа за 2011 г. на СРС, ГО, 25 с-в, с което е прекратено производството и делото е изпратено по подсъдност на Административен съд – София град за разглеждане на искова молба, подадена от П. П.

Й. от [населено място], [жк], бл.. 60, вх. В, ап. 15, с която се иска да се обяви за нищожно решение № 391/2010 г., постановено по адм. дело № 6181/2009 г. на ВАС. В исковата молба се съдържа искане след прогласява нищожността на посоченото решение делото да се върне в надлежния съд за ново разглеждане.

Ответникът – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", редовно призован не се явява, представлява се от юрк. К., която оспорва исковата молба, излага аргументи с оглед нейната неоснователност и депозира писмено становище.

Административен съд София град, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

Производството по спора е започнало с постановяването на решение от 04.08.2006 г. по адм. дело № 20 по описа за 2005 г. на СГС, АО, ІІІ – ти А състав, с което е отхвърлена жалбата на П. П. Й. срещу Заповед № 1668 от 11.12.2004 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", с която е прекратено служебното й правоотношение. Този съдебен акт е обжалван пред Върховния административен съд, където е образувано адм. дело № 10826/2006 по описа на Пето отделение. Съдебен състав от това отделение на ВАС е постановил окончателно решение № 7245 от 09.07.2007 г., с което е оставено в сила решението на СГС.

Въз основа на молба за отмяна за влязъл в сила съдебен акт – решение по адм. дело № 10826/2006 г. и решение на СГС по ахд № 20/2005 г. е образувано адм. дело № 6181 по описа на ВАС, Петчленен състав, който с решение № 9252 от 09.07.2009 г. е оставил без разглеждане искането на П. Й. за отмяна и е прекратил производство по делото.

Същата го е обжалвала пред Седемчленен състав – ІІ колегия на ВАС и е образувано адм. дело № 10489/2009 г. Най-големият предвиден от АПК съдебен състав е постановил Определение № 10453 от 04.09.2009 г., с което отменен акта на Петчленния състав и е върнато делото на същия състав за продължаване на съдебното производство.

В изпълнение на указанията дадените от седемчленния състав, Петчленния състав е постановил Решение № 391 от 12.01.2010 г. по адм. дело 6181/2009 г., с което е отхвърлено искането на П. Й. за отмяна на влязло в сила решение по адм. дело № 10826/2006 г. на ВАС и решение по ахд. № 20 /2005 г. на СГС. Недоволна от този съдебен акт настоящата молителка е подала жалба срещу него пред Седемчленния състав на ІІ колегия на ВАС, който с определение № 8765 от 28.06.2010 г. по адм. дело

№ 4822/2010 г. е отхвърлил искането за отмяна на влязлото в сила решение по адм. дело № 6181/2009 г. на петчленен състав на ВАС.

След като П. Й. е изчерпила пътя на инстанционен контрол и този за отмяна е депозирала исковата молба на основание чл. 270, ал.2 от ГПК във връзка чл. 128, ал.1, т.7 и във връзка чл. 144 от АПК, с която иска решение № 391 от 12.01.2010 г. да бъде прогласено за нищожно поради некомпетентен състав.

В хода на съдебното производство са приети като доказателства по делото представените от жалбоподателката и неоспорени от ответната страна.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Основанието за разглеждане на така заявеното искане, както и компетентността на Административен съд – София град произтичат от разпоредбата на чл. 128, ал.1, т. 8 от АПК. Искането за прогласяване на нищожността на съдебното решение е процесуално допустимо за разглеждане по същество, но е изцяло НЕОСНОВАТЕЛНО.

Разпоредбата на чл. 128, ал.1, т.7 от АПК установява родова компетентност

(подведомственост) на административния съд на делата по искания за обявяване на нищожност на решения, постановени от административните съдилища. Нормата визира нови административни дела, производството по които е водено по реда на АПК и на практика изключва подведомствеността на гражданските съдилища, на основание чл. 270, ал.1 и ал.2 от ГПК. Предоставената правна възможност по чл. 128, ал.1, т.7 от АПК касае съдебни актове, с които съдът се е произнесъл по главния материално правен спор.

Необосновани и недоказани са твърденията на искателя за това, че Решение № 391/2010 г. на ВАС, окончателно, е постановено от незаконен състав. Това решение е постановено в производство по Глава четиринадесета " Отмяна на влезли в сила съдебни решения", раздел І "Отмяна по искане на страна по делото".

Съгласно чл. 243 от АПК - Искането за отмяна се разглежда в открито заседание от тричленен състав на Върховния административен съд, когато актът е постановен от административния съд, от петчленен състав на Върховния административен съд, когато актът е постановен от тричленен състав на Върховния административен съд, и от седемчленен състав, когато актът е постановен от петчленен състав на Върховния административен съд. В настоящия случай е приложима втората хипотеза -

разглеждане на искането за отмяна от петчленен състав на ВАС. Не е спорно, че първоначално петчленния състав е приел искането за недопустимо, поради което е оставил молбата на П. Й. без разглеждане и е прекратил производството по образувано адм. дело 6181/2009 г. с определение. Законодателят в производството по тази глава не е предвидил специален ред за преграждащите процеса определения, поради което се прилагат общите правила, посочени в Глава тринадесета от АПК.

Съгласно чл. 229 на обжалване с частна жалба подлежат определенията и разпорежданията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството (с които се прекратява делото или с които същото се спира) и в случаите, изрично предвидени в закона. Ал.2 на същата норма посочва, че не подлежат на обжалване определенията и разпорежданията, постановени в производството пред петчленен състав на ВАС и тук е въведено изключение освен ако производството е за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. С така въведеното изключение законодателят е предвидил защита интересите на страните по делата, като е посочил, че при незаконосъобразено преграждане на производството по глава ХІV от АПК заинтересованите могат да се защитят като го обжалват пред седемчленен състав на съда.

От това следва извода, че и при обжалване на определението на петчленния състав в производството по отмяна се прилагат правилата на глава ХІІІ. За правилност и пълнота на изложението следва да се посочи, че с определенията и разпорежданията съдът се произнася по процесуалните въпроси, подготвящи крайния акт на съдебното производство, а това са въпроси по допустимост на жалбата – спазване срока за обжалване, предпоставките по чл. 150, чл. 151 от АПК, при касационното обжалване –

когато жалбата или протеста се подадени от лице или организация, които не са участвали в съдебното производство; решението или обжалваната му част не съществува; са подадени след срока по чл. 211; са подадени против решение, което не подлежи на касационно оспорване; бъдат оттеглени или бъде извършен отказ от тях с писмено заявление (чл. 215 от АПК). В случаите, когато касационната инстанция прецени,че неправилно е преграден хода на производство отменя определението и връща делото за продължаване на действията по него с оглед постановяването на краен акт по спора. Тук следва да се посочи, че в тази фаза се разглежда единствено и само въпроса за допустимостта на съдебното производство, но не и за основателността на оспорването. Това е т.нар. производство процес относно процеса, в което се разглежда наличието или липсата положителните и отрицателните предпоставки за разглеждане на едно съдебно производство.

На следващо място трябва да се посочи, че неправилно и неоснователно молителка претендира, че не е спазена нормата на чл. 244 от АПК, а не както тя сочи ГПК, тъй като е трябвало делото да се върне за разглеждане от друг петчленен състав.

Посочената разпоредба предписва, че Върховният административен съд отхвърля искането за отмяна на влязло в сила решение или отменя решението изцяло или отчасти (ал.1). Когато отмени решението, Върховният административен съд връща делото за ново разглеждане в надлежния съд от друг състав, като посочва и откъде да започне новото разглеждане. В случая по чл. 239, т. 4 съдът отменя неправилното решение (ал.2), както и че решението по искането не подлежи на обжалване. Оттук следва извода, че само решението, с което се уважава или отхвърля искането, ако бъде отменено се връща за ново разглеждане от нов съдебен състав, който не е изразявал вътрешното си убеждение по спора.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, вр. чл. 128, ал.1, т. 7 от

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ искането на П. П. Й. да бъде прогласена нищожност на Решение № 391 от 12.01.2010 г. на петчленен състав, ІІ колегия на ВАС, постановено по адм.дело № 6181/2009 г.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му и получаването на препис от съдебния акт.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: