Определение № 915 от 19.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14255/2010 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова

Определение № 1070 от 28.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 30/2014 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова

в Административен съд, София град, били образувани две дела между едни и същи страни и на едно и също основание - административно дело № 1005/2013 г. и административно дело № 1183/2013 г. Производството по последното приключило с определение № 2648 от 15.03.2013 г., оставено в сила с определение № 8375 от 12.06.2013 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело № 6343/2013 г.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че исковата претенция е недопустима, тъй като е отречена с влязъл в сила съдебен акт. Въз основа на това и на основание чл. 159, т. 7 АПК направил извод за недопустимост на съдебното производство и го прекратил.

Крайният извод на съда за прекратяване на съдебното производство е законосъобразен.

От доказателствата по делото - исковата молба на Чиликов, по която е образувано административно дело № 1005/2013 г., и влязлото в сила определение № 2648 по административно дело № 1183/2013 г., е видно, че исковата молба и по двете дела е с идентично правно основание, петитум и страни. Иска се, на основание чл. 128, ал. 2 АПК, да се установи Патентно ведомство извършило ли е изрична публикация за прекратяване на патент № 48348 в Официалния си бюлетин и същият патент прекратил ли е действието си по отношение на третите лица, към коя дата евентуално е преустановил действието си. Административно дело № 1183/2013 г. е приключило с влязло на 12.06.2013 г. определение, с което исковата молба е върната и съдебното производство е прекратено.

Производството по чл. 128, ал. 2 АПК е исково и с оглед на това се провежда по реда на Гражданския процесуален кодекс. Като не определил правилно приложимия закон съдът неправилно извършил проверка за допустимост на иска на основание чл. 159, т. 7 АПК.

Тази разпоредба първо, се отнася за съдебното административно производство по оспорване на индивидуални адм инистративни актове, а не се отнася за установителния иск в административния процес.

. За да е допустим искът по чл. 128, ал. 2 АПК, както правилно сочи и частният жалбоподател, е необходимо да са налице две кумулативни предпоставки - наличие на правен интерес от търсената съдебна защита и липса на друга процесуална възможност за защита. По делото не се спори, че Чиликов е собственик на патент № 48438, което прави безспорно наличието на първата предпоставка - правен интерес от търсената защита. От доказателствата по делото е видно, че Чиликов иска да се установи правния статус на процесния патент. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 7 ЗПРПМ Патентно ведомство извършва публикации и издава бюлетин, създава и поддържа информационни системи за обектите индустриална собственост и предоставя информационни услуги за тези обекти. Следователно в законодателството съществува друг ред за защита на твърдяния от частния жалбоподател правен интерес - налице е законово регламентиран ред за получаване на исканата информация за правния статус на процесния патент. Това представлява процесуална пречка за допустимост за производството по чл. 128, ал. 2 АПК.

Без значение за допустимостта на иска е фактът, че Чиликов отправял искане до Патентно ведомство, но не получил отговор. Упражняването на предвидената в закон възможност за получаване на искана информация, както и отказа на съответния орган да я предостави, не влияят на допустимостта на исковото производство по чл. 128, ал. 2 АПК. За неговата допустимост е важно да не съществува установен в закона ред за защита на твърдяния правен интерес. В случая, видно от разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 7 ЗПРПМ, такъв ред съществува.

Липсата на процесуална предпоставка прави исковото производство недопустимо. Съдът, на основание чл. 130 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, е следвало да върне исковата молба и да прекрати съдебното производство. Тъй като като краен резултат с определението си съдът е постигнал същият правен ефект - прекратил е съдебното производство, определението му следва да бъде оставено в сила.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2648 / 15.03.2013 г. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД по адм. дело № 1183 по описа за 2013

Производството е образувано по искова молба на А. А. Ч. от [населено място], с която е поискано на основание чл. 128, ал. 2 от АПК да бъде установено по отношение на Патентно ведомство на Р България прекратил ли е действието патент № 48438, към коя дата действието му евентуално е прекратено и дали ПВ е извършило изрична публикация за прекратяване на действието на патента в случай, че действието му е прекратено, както и да бъде установено патент № 48438 прекратил ли е действието си по отношение на третите лица, към коя дата евентуално е прекратено действието на патента към третите лица.

В исковата молба ищецът твърди, че при направена справка в официалния бюлетин на ПВ не е установил налична публикация за прекратяване действието на патент № 48438, който е негова собственост. Твърди обаче, че в поисканите от него справки не е посочени дали е извършена изрична публикация за прекратяване действието на патента. Именно в тази връзка иска в настоящото производство да се установи дали действително действието на посочения патент е прекратено, от коя дата и съответно налична ли е за това публикация в официалния бюлетин на ПВ на РБ.

Ответникът по иска Патентно ведомство на Р България с придружително писмо изпраща административната преписка, но не изразява становище по иска.

По закон не е предвидено ограничение във времето по отношение на предявяването на иск по чл. 128, ал. 2 от АПК. След извършена проверка, настоящият състав намира, че искът е недопустим по следващите съображения.

Разпоредбата на чл. 128, ал. 2 от АПК е предвидена като едно изключение в административния процес и затова са определени точно двете кумулативни условия, при наличието на които е допустимо предявяването на иска по посочения член, а именно - когато има интерес от това и когато ищецът не разполага с друг ред за защита. Наличието на тези две условия е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска, а липсата и на една от тях – съответно влече недопустимост на иска. В конкретния случай за ищеца е налице интерес, тъй като е собственик на патент. Видно обаче от сбраните по делото доказателства съдът намира, че за ищеца е съществувал друг правен ред за защита по следващите съображения. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 7 от Закона за патентите и регистрацията на полезни модели (ЗПРПМ)

Патентното ведомство на РБ "извършва публикациите и издава бюлетин, предвидени в този закон и в международните спогодби; осъществява международен обмен на патентни документи, създава и поддържа информационни системи за обектите на индустриалната собственост и предоставя информационни услуги за тези обекти".

Съгласно чл. 52 от ЗПРПМ в официалния бюлетин на ПВ се публикуват данни за правния статут на заявките и издадените патенти, което по същината си включва и публикуване на факти относно това патента заличен ли е или не. Във връзка с изложеното настоящият състав намира, че за ищеца има друг правен ред за защита, а именно да поиска по реда на чл. 80, ал. 1, т. 7 от ЗПРПМ предоставяне на информационна услуга относно статута на патента по чл. 52 от ЗПРПМ, което би включвало и информацията дали е прекратен и от кога и в случай, че му бъде отказано предоставянето на такава административна услуга за него ще възникне възможността да оспори този отказ по съдебен ред.

Във връзка с гореизложеното съдът намира, че в конкретния случай не е налице една от предпоставките за допустимост на иска, а именно да не е налице друг ред за защита. В конкретния случай е бил налице друг ред за защита, а именно възможността на ищеца да поиска предоставяне на информационна услуга, която е административна услуга и при евентуален отказ да оспори този отказ по съдебен ред.

Воден от горното и на основание чл. 130 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ И ВРЪЩА искова молба на А. А. Ч. от

[населено място], с която е поискано на основание чл. 128, ал. 2 от АПК да бъде установено по отношение на Патентно ведомство на Р България прекратил ли е действието патент № 48438, към коя дата действието му евентуално е прекратено и дали ПВ е извършило изрична публикация за прекратяване на действието на патента в случай, че действието му е прекратено, както и да бъде установено патент № 48438 прекратил ли е действието си по отношение на третите лица, към коя дата еветуално е прекратено действието на патента към третите лица.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 1183/2013 г. по описа на Административен Съд С. – град по исковата молба на А. А. Ч. от [населено място].

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в 7 дневен срок от съобщението му чрез Административен съд София – град пред Върховния административен съд.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба Димитър Крумов Павлов от гр. София, ж. к. "Света Троица", бл. 366, вх. А, ап. 23 против протоколно определение от 25.11.2013 г., постановено по адм. д. № 3308/2013 г. по описа на Административен съд София-град, II-ро отделение, 23 състав. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата на Димитър Крумов Павлов против удостоверение за наследници № 94/15.11.2013 г. на кмета на с. Иваняне, община Столична, област София и е прекратил производството по делото.

В частната жалба са изложени съображения досежно продължителността на производството пред кмета на с. Иваняне, продължило повече от девет месеца. С молба вх. № 410/09.01.2014 г. частният жалбоподател отново излага доводи за оспорване съдържанието на удостоверението за наследници на Дамянка Колева Митова. Иска отмяна на обжалвания съдебен акт.

Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта и основателността на частната жалба, намира, че е подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 от АПК и разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното определение, в производство по чл. 145 и сл. във вр. с § 8 от ПЗР на АПК, при проверка на допустимостта на жалбата, подадена от Димитър Крумов Павлов, съдът е приел, че жалбата е процесуално недопустима, и образуваното съдебно производство е прекратено на основание чл. 159, т. 1 от АПК, защото услугата е извършена - издадено е удостоверение за наследници на Дамянка Колева Митова, а съдържанието на документ (процесното удостоверение за наследници) може да се оспори по административен ред, аргумент от разпоредбата на чл. 81, ал. 2 от АПК.

Обжалваното определение е правилно.

Удостоверението за наследници на починало лице е административна услуга по смисъла на § 8 от АПК и е издаване на удостоверителен административен акт на основание чл. 24, ал. 2 от ЗГР, с който се удостоверяват факти с правно значение в резултат на проверка в регистрите на населеното място и посочени наследници по закон на починало лице, за което има съставен акт за смърт на основание чл. 45 от ЗГР, отразен в регистрите на населението, съставени по реда на чл. 23 и сл. от ЗГР.

Съдът е стигнал до правилен извод за недопустимост на производството. Не е спорно, че услугата е изпълнена и удостоверението за наследници е издадено.

Действително съдържанието на удостоверението за наследници (съдържанието на удостоверителен административен акт) не може да бъде обжалвано пред съда, а само по административен ред по чл. 81, ал. 2 от АПК и по аргумент изведен от чл. 128, ал. 1, т. 8 от АПК, а именно на оспорване по реда на АПК ще подлежи такъв акт само относно установяване неистинността (авторството) му. По тези съображения настоящият състав счита, че обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА протоколно определение от 25.11.2013 г., постановено по адм. д. № 3308/2013 г. по описа на Административен съд София-град, II-ро отделение, 23 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

В чл. 128, ал. 1 и 2 от АПК изчерпателно са изброени исканията, подведомствени на административните съдилища, в това число на Върховния административен съд. Искането да бъде задължен административния орган да наложи принудителна административна мярка не е сред тях. Съдът няма правомощие да дава задължителни указания на който и да е административен орган да предприеме определено действие, което на практика се иска с подадената жалба, освен в хипотезите на чл. 173, ал. 2 от АПК след отмяна или обявяване на нищожност на оспорен административен акт. Това означава, че министърът на околната среда и водите би могъл да бъде задължен да наложи принудителна административна мярка само след отмяна или обявяване на нищожност на евентуален отказ за издаване на индивидуален административен акт за налагането й. За да се формира мълчалив отказ да бъде наложена принудителната административна мярка е необходимо административният орган да е сезиран от правоимащ субект с искане, което е от неговата компетентност и по което е длъжен да се произнесе. Следва да се има предвид, че административната принуда е вид държавна принуда, която се използва в законоустановените случаи като крайно средство за осъществяването на правоотношения, възникващи в сферата на изпълнителната дейност. Основанията за прилагането й, органите, които я прилагат, и правните субекти, спрямо които се прилага, са нормативно установени. Административната принуда се осъществява в рамките на особени охранителни административни правоотношения, които възникват в сферата на държавното управление между органите, оправомощени да я прилагат и контролираните субекти. Трети лица, какъвто е настоящият жалбоподател, не разполагат с правото да искат налагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 158 и сл. от ЗООС и съответно да подават жалба срещу отказа да бъде наложена.

Дори да е направено искане за издаване на заповед по чл. 123 от ЗБР от страна на сдружение "Зелени балкани", то следва да бъде разглеждано само като сигнал, по който компетентния орган има правомощия да се самосезира, или да откаже да образува административно производство. И в двете хипотези обаче подателят на сигнала няма качеството на страна в производството пред административния орган, както и в съдебното такова.

По изложените съображения и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 20.01.2014 г., с което е даден ход по същество на делото.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Сдружение "Зелени балкани", със седалище град Пловдив срещу мълчалив отказ на министъра на околната среда и водите за издаде заповед по чл. 123 във връзка с чл. 122, ал. 1 от Закона за биологичното разнообразие.

ПРЕКРАТЯВА производството по 8661/2013 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщението до страните.