Определение №4 от 15. 01. 2013 г на вкс по гр д. №42/2012 г., 5-членен с-в, гк


Определение № 1125 от 24.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 736/2013 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова



страница5/24
Дата02.06.2018
Размер1.67 Mb.
#71497
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   24

Определение № 1125 от 24.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 736/2013 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова


 

чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК


Производството е по чл. 229 и следващите АПК.

Образувано е по частна жалба на Веселин Богданов Филипов, от гр. Русе, срещу определение № 17/12.12.2012 г. по адм. д. № 376/2012 г. на Административен съд Русе. Счита обжалваното определение за неправилно и претендира отмяната му.

Другата страна в срока по чл. 232 в писмено възражение намира частната жалба за неоснователна.

Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на частната жалба, настоящата инстанция взе предвид:

С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без разглеждане жалбата на Веселин Богданов Филипов за установяване на частична неистинност на решение № 228/21.06.2012 г. на Община Русе и е прекратил производството по делото.

Според съда, жалбоподателят не твърди липса на формирана у административния орган воля по отношение на разпоредителната /същинската/ част на волеизявлението, а заявява порок, касаещ мотивите на административния акт, по-точно правното му основание. Развил е доводи, че ако съществува порок във волята на административния орган, то административният акт би бил недействителен, но не и неистински, а вече е заявена жалба за незаконосъобразност на акта.

Така постановеното определение е незаконосъобразно:

Претенция за установяване истинността на административни актове по закон, е допустима съгласно чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК. Каква точно тази претенция - оспорване на съдържание или автентичност, следва да се установи конкретно от първоинстанционния съд при съобразяване разпоредбата на чл. 81, ал. 2 АПК, допускаща оспорване съдържанието на документ само по административен ред. Освен това, съдът е изложил съображения, част от които касаят съществото на спора, а не неговата допустимост.

Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 17/12.12.2012 г. по адм. д. № 376/2012 г. на Административен съд Русе.

ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Определение № 1162 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16653/2011 г., 7-членен с-в, докладчик председателят Румяна Монова


 

чл. 229 АПК


Производството е образувано по "касационна жалба - протест за нищожност", подадена от Емил Иванов Минев, в качеството му на управител на "Химем" ЕООД - гр. Враца против решение № 5873/28.04.2011 г. по адм. дело № 14728/2010 г. на Върховния административен съд, петчленен състав на първа колегия. Изложените в жалбата твърдения са за нищожност и неправилност на решението с посочени основания чл. 209, т. 1 и т. 3 от АПК и чл. 299 ГПК.

Настоящият състав намира така подадената жалба за процесуално недопустима по следните съображения:



От данните по делото е видно, че съдебното производство е започнало пред Административен съд Велико Търново по искове на "Химем" ЕООД с посочено правно основание чл. 255, съотносим с чл. 128, ал. 2 и чл. 250 от АПК, като са направени искания за установяване на обстоятелството, че решение № 42 от 25.01.2005 г. на РДД - Велико Търново, е влязло в сила и за прекратяване на отказите и разпореждане за изпълнение на цитираното решение. С определение № 278/27.07.2010 г. първоинстанционният съд е оставил без разглеждане така подадения иск, като е приел, че не са налице законовите предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл. 250 от АПК, тъй като по делото не е било установено извършването на фактически действия от страна на органа по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, които да не се основават на административен акт или на закона. Според съда не са били налице и обстоятелствата, визирани в чл. 256 и 257 от АПК, а именно неправомерни бездействия на органа по приходите. Това определение е оспорено пред ВАС - тричленен състав, който с определение № 11695/11.10.2010 г. по адм. дело № 11491/2010 г. е оставил в сила същото. По повод подадена молба за отмяна, наименована "иск за отмяна на влязло в сила и нищожност на определение" с посочено правно основание чл. 270, ал. 2 и 3, чл. 299 ГПК, чл. 239, т. 4, чл. 209, ал. 1, чл. 211, ал. 1 АПК, пред петчленен състав на ВАС е образувано адм. дело № 14278/2010 г. Твърденията са били за противоречие на оспорения съдебен акт с влязлото в сила решение № 7123/5.VII.2007 г. на петчленен състав на ВАС, имащо характер на определение и неправилно наименувано "решение", с което е оставено в сила определение № 1992/26.II.2007 г. по адм. д. № 7392/06 г. на тричленен състав на първо отделение на ВАС, с което е прекратено производството по това дело, и на влязлото в сила определение № 8079/15.IХ.2005 г. по адм. д. № 7131/05 г. на тричленен състав на първо отделение на ВАС, с което е оставено в сила определението от 18.V.2005 г. по адм. д. № 287/05 г. на Окръжен съд-Велико Търново, с което е прекратено производството по това дело. С Решение № 5873/28.04.2011 г., постановено по горното дело, което е и предмет на настоящото производство, решаващият състав е отхвърлил искането за отмяна на основание чл. 239, т. 4 от АПК на влязлото в сила определение № 11695/11.10.2010 г. на тричленен състав на ВАС. За да достигне до този резултат съдът е приел, че са налице основанията на чл. 239, ал. 4 АПК, тъй като не са налице изискванията за наличие на трите кумулативно осъществени условия - актовете да са между същите страни, за същото искане и на същото основание.

Настоящото производство е образувано във връзка с постъпилата "касационна жалба - протест за нищожност". Жалбоподателят сочи касационни основания за отмяна на обжалваното решение на 5-членен състав на ВАС. Според чл. 208 АПК на касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното решение. Съгласно разпоредбата на чл. 244, ал. 3 АПК решението, постановено по искане за отмяна, каквото е оспорваното в настоящото производство решение, не подлежи на обжалване. По тези съображения подадената, срещу неподлежащото на касационно оспорване съдебно решение, касационна жалба се явява процесуално недопустима. На основание чл. 215, т. 4 от АПК същата следва да се остави без разглеждане, а образуваното касационно производство следва да се прекрати.

Дори да се приеме, че жалбата на Емил Иванов Минев против решение № 5873/28.04.2011 г. по адм. дело № 14728/2010 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, по своята правна същност не е касационна жалба, а искане за отмяна по чл. 237 АПК, то пак е процесуално недопустимо. Според редакцията на ал. 1 на чл. 237 на отмяна подлежат влезлите в сила съдебни решения и влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Тоест на отмяна подлежат само тези актове, които се ползват със сила на присъдено нещо. Силата на присъдено нещо се формира само в случаите, при които спорът е разрешен по същество, а това са тези съдебни актове, които са постановени в редовно инстанционно производство, а не в извънредно производство по отмяна. С решението, което се постановява по реда на извънредния способ, спорът не се решава по същество. Напротив, съгласно чл. 234, ал. 3 от ГПК и приложимия чл. 244, ал. 2 от АПК, когато молбата е основателна и съдът отмени решението, делото се връща за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който именно ще се произнесе по същността на правния спор. В производството по отмяната Върховният административен съд никога не решава делото по същество. Съдебните решения, постановени в извънредното извънинстанционно производство по искане за отмяна, не подлежат на обжалване и на отмяна. Способът за съдебна защита чрез искането за отмяна има изключителен и ограничен характер и се задейства при наличие на изчерпателно предвидените предпоставки на чл. 239, т. 1 - 6 от АПК, единствено по отношение на съдебни актове, постановени в редовното инстанционно производство.

По изложените съображения настоящият седемчленен състав на Върховния административен съд счита, че липсва правно основание, на което да бъде разгледана по същество подадената от Емил Иванов Минев жалба против решение № 5873/28.04.2011 г. по адм. дело № 14728/2010 г. на Върховния административен съд, петчленен състав на първа колегия и затова тази жалба следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, а образуваното въз основа на нея производство следва да бъде прекратено.

По изложените съображения, Върховният административен съд - Седемчленен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима "касационна жалба - протест за нищожност", подадена от Емил Иванов Минев, в качеството му на управител на "Химем" ЕООД - гр. Враца против решение № 5873/28.04.2011 г. по адм. дело № 14728/2010 г. на Върховния административен съд, петчленен състав на първа колегия.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 16653/2011 г. по описа на Върховния административен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   24




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница