Определение №4 от 15. 01. 2013 г на вкс по гр д. №42/2012 г., 5-членен с-в, гк
Определение № 608 от 14.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 154/2010 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков
Изтегляне 1.67 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Договорите, които сключва НЗОК с аптеките за продажба на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 4, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (респ. по
- Данни за делото и връзка с други актове
Определение № 608 от 14.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 154/2010 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленковчл. 80 ЗЗО От данните по делото е видно, че със заявление вх. № 29-03-18 от 04.01.2008 г. Любов Димитрова Момчева, в качеството й на управител на "Максифарм" ООД, е заявила, че поради извършена кражба от личния й автомобил не е в състояние да отчете първия екземпляр на рецептурните бланки, изпълнени за периода 16.12.2007 г. - 31.12.2007 г., т. е. не може да изпълни клаузата на чл. 24 от Договор № 03-1057 от 01.05.2007 г., сключен между Националната здравноосигурителна каса и магистър-фармацевт Женя Иванова Ганева, ръководител на аптека "Бриз" в гр. Варна, собственост на "Максифарм" ООД. В заявлението не е направено изрично искане, но от съдържанието му може да бъде направен извод, че се иска плащане за посочения период, което да бъде в отклонение от клаузата на чл. 24 от договора. С писмо изх. № 35-00-23 от 08.01.2008 г. директорът на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - гр. Варна е направил запитване пред директора на НЗОК дали може да плати изпълнените от аптеката рецепти само въз основа на електронен отчет и спецификация. Отговорът, даден с писмо изх. № 20-03-14 от 30.01.2008 г. (респ. вх. № 35-00-23 от 31.01.2008 г.) е, че няма пречка да бъдат приети заверени "Вярно с оригинала" и подпечатани копия на втория екземпляр на рецептите, които аптеката е длъжна да съхранява при себе си. С ново заявление вх. № 29-03-18 от 17.08.2009 г. Любов Димитрова Момчева отново е поискала плащане на лекарствените продукти, отпуснати по откраднатите рецептурни бланки. С писмо изх. № 29-03-18 от 31.08.2009 г. ВрИД директор на РЗОК е отговорил, че "съгласно разпоредбите на чл. 29 от договора възложителят не заплаща сумите на изпълнителя, в случай че не са представени всички изискуеми документи по чл. 24." Това писмо Любов Димитрова Момчева е възприела като отказ за плащане и е оспорила неговата законосъобразност по реда на дял III, глава десета, раздел I (чл. 145 и сл.) на АПК пред Варненския административен съд, който с посоченото по-горе определение е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил образуваното въз основа на нея съдебно производство. За да постанови този резултат съдът е приел, че "неплащането на суми по договора не може да бъде приравнено на административен акт, а в качеството му на юридически факт то сочи на неудовлетворено притезание за частно вземане и реализирането му следва да се осъществи по общия исков ред. " С частната жалба е оспорено това становище на Варненския административен съд със следните аргументи: Директорът на РЗОК е административен орган по смисъла на § 1 ДР на АПК, който принадлежи към системата на изпълнителната власт и овластен със закон е носител на административни правомощия. Плащането по извършена от аптеката дейност - продажба на дребно на лекарства, заплащани изцяло и/или частично от НЗОК - представлява правно регламентирана изпълнително-разпоредителна дейност в сферата на държавното управление, която се осъществява чрез издаването на административни актове, които могат да бъдат изпълнявани със средства на държавна принуда. Взаимоотношенията между аптеките и НЗОК действително се уреждат с договор, но същият няма характеристиките на договор по смисъла на гражданското право, тъй като страните по него не са равнопоставени и не се сключва по взаимно съгласие. Чрез нормативни актове е определено на какви условия трябва да отговаря изпълнителя на един такъв договор, както и какви документи следва да подаде същия за сключването на договор, като правоотношението в крайна сметка възниква въз основа на положително решение на директора на НЗОК, което е индивидуален административен акт. Договорът между НЗОК и аптеките се отличава с доминиращото положение на административния орган, който едностранно приема решения, методики и регламенти за дейността, които са задължителни за изпълнителите. Едновременно с това административният орган контролира и санкционира дейностите по изпълнението на договора. Следователно, както при сключването, така и при изпълнението на договора, директора на РЗОК (НЗОК действа в качеството на административен орган, поради което и в процесния случай е налице решение - отказ за плащане, което съдържа всички белези на индивидуален административен акт. Това становище вероятно е повлияно от Определение № 9457 от 17.09.2008 г. по адм. дело № 8492/2008 г. на Върховния административен съд, пето отделение, според което отказът за плащане "носи белезите на индивидуален административен акт, тъй като има властнически характер и засяга предвиденото по закон право на здравното заведение (аптеката) да получи от НЗОК възстановяване на стойността на лекарствените средства, които е отпуснало безвъзмездно на задължително здравноосигурени лица и поради това жалба срещу такъв отказ подлежи на разглеждане по същество от административен съд като първа инстанция." Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че постановеното от Варненския административен съд определение е правилно и съобразено с вече трайно установената съдебна практика (сравни: Определение № 9337 от 29.09.2006 г. по адм. д. № 7606 от 2006 г., Определение № 5034 от 25.04.2008 г. по адм. д. № 4408 от 2008 г., Определение № 122 от 06.01.2010 г. по адм. д. № 15265 от 2009 г. и др. на ВАС - VI отд.). Държавата участва в обществения живот от една страна като единствен носител на цялата държавна власт и като равнопоставен на останалите правни субекти участник в гражданския оборот. В някои случаи, обаче, държавата сключва договори като носител на власт. За тези случаи в други правни системи е създаден институтът на т. нар. "административен договор" - договор между неравнопоставени страни, едната от които е винаги носител на публична власт. Традиционното разрешение в българската правна система при тези случаи е т. нар. сложен фактически състав - сключването на граждански договор е предшествано от една административна процедура, която обикновено има за цел да определи съконтрахента на държавата (респ. на държавния орган или на юридическото лице на публичното право) и задължителните условия на договора, от които държавата (или страната, носител на публична власт) няма право да се отклони. Ако другата страна - определеният в административната процедура съконтрахент - заяви съгласие да сключи договора при тези условия, се пристъпва към подписването на договора, който е със всички белези на обикновен граждански договор, при който страните са равнопоставени. Договорите, които сключва НЗОК с аптеките за продажба на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 4, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (респ. по чл. 45, ал. 1, т. 11 от Закона за здравното осигуряване), съдържат известно отклонение този класически вече за българската правна система институт - аптеката, като изпълнител по договора, който е граждански, а не административен, отговаря за допуснатите нарушения на негови клаузи, вкл. и имуществено, но тази отговорност се определя едностранно и властнически от другата страна (НЗОК, представлявана от директора на РЗОК), която е носител на публична власт. За своите вземания, обаче, вкл. и при неоснователен отказ на НЗОК (изразен от директора на съответната РЗОК) да заплати дължими по договора суми, аптеката може да се защити единствено чрез иск по правилата на гражданския исков процес. Това е така, защото при плащане от НЗОК (РЗОК) то не се предшества от някакъв административен акт като условия за неговата валидност. А щом като директорът на РЗОК не е овластен да издаде административен акт, въз основа на който след това РЗОК да преведе дължимите суми на съответната аптека, то и отказът да бъде направено плащане не може да бъде възприет като отказ да се издаде административен акт за това плащане. Впрочем, исковете, които законодателят е възложил на административните съдилища, са посочени в чл. 128, ал. 1 и 2 АПК. Сред тях няма предвиден и съответно регламентиран иск на аптека за плащане на суми по договор с НЗОК. Поради това направеният от Варненския административен съд извод, че в процесния случай претенцията за плащане следва да бъде заявена по общия исков ред, а не чрез оспорване на отказа на директора на РЗОК да направи плащане по договора с частния жалбоподател, е законосъобразен и постановеното от този съд определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 5501 от 20.11.2009 г. по адм. дело № 2941/2009 г. на Административен съд - гр. Варна. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Каталог: home.nsf home.nsf -> Закон за държавния служител home.nsf -> І. общи положения home.nsf -> Заседание в състав: председател: йордан константинов Изтегляне 1.67 Mb. Сподели с приятели:
|
