Определение № 14917 от 7.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14474/2010 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев

Определение № 14917 от 7.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14474/2010 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев

Производството е по реда на глава тринадесета чл. 229 - чл. 236 във връзка с чл. 160 от Административно процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по частна жалба от Иво Лазаров Кунчев и Петя Георгиева Кунчева против определение № 3653 от 2.11.2010 г. на Административен съд, София град, Второ отделение, 29 състав по адм. дело № 7838/2010 г.

С него се освобождават от заплащане на държавна такса, отхвърлено е искането им за спиране на производството по делото и не се приема отвода на съдията докладчик по адм. дело № 7838/2010 г. на АССГ.

Със същото определение се оставя без разглеждане жалбата на Иво Лазаров Кунчев и Петя Георгиева Кунчева против заповед № РД - 57 - 368/26.04.1995 г. на Кмета на Столична община и прекратено производството по адм. дело № 7838/2010 г. на Административен съд София град, Второ отделение, 29 състав.

Частната жалба е със съдържание по отделни точки, като в т. 1 се иска съда, постановил обжалваното определение сам да го отмени като нищожно - произнесено от съдия на който е искан отвод от разглеждането на делото.

На второ място се иска алтернативно ако не бъде уважена точка 1, да се обяви нищожност на делото и крайния акт от ВАС. На трето място се поддържа искане ако не бъдат уважени първите две да се касира като незаконосъобразно определение от 14.10.2010 г. по адм. дело № 6385/2010 г., 32 състав на АССГ за разделяне на производствата и определение № 3653 от 2.11.2010 г. по пунктове I и II без частта за освобождаване от държавни такси.

Мотивите към исканията в частната жалба се свеждат до това, че при образуването на производството е направено искане за спиране на съдебното производство на основание чл. 129, ал. 2 от АПК, по което няма произнасяне с крайния акт на съдебното производство. В подкрепа на това възражение е приложено с частната жалба писмо изх. № към 9444/50/10/28.10.2010 г. на Областен управител на област София до Столична община за изискване на преписката по издаване на заповед № РД - 57 - 368/26.04.1995 г. обжалвана с жалба вх. № - 4 - П - 255/16.08.2010 г. на Столична община на основание чл. 92 от АПК.

В частната жалба се съдържат и доводи по съществото на спора.

Отговори в срока и по реда на чл. 232 от АПК не са постъпили.

Върховният административен съд, Четвърто отделение намира частната жалба за допустима като подадена в срока по чл. 230 от АПК и разгледана по същество за частично основателна по следните съображения:

Производството пред Административния съд е образувано по жалби на Иво Лазаров Кунчев и Петя Георгиева Кунчева срещу отказ на Кмета на СО район Витоша по заявление вх. № 9400 - 3428/17.06.2010 г., срещу заповед № РД - 57 - 368/26.04.1995 г. на кмета на СГО и искови претенции по ЗОДОВ.

Производството по предявените за съвместно разглеждане жалби е разделено разделено от съда с определение от 14.10.2010 г. на адм. съд София град по адм. дело № 6385/2010 г. и предмет на настоящето е жалбата срещу заповед № РД - 57 - 368/26.04.1995 г.

Жалбата е била оставена без движение с указания за внасяне на държавна такса, указания към жалбоподателя Иво Лазаров Кунчев да удостовери правен интерес и посочи доказателствата в тази връзка с указание, че при неизпълнението им жалбата ще бъде оставена без разглеждане и производството прекратено.

По тези указания е постъпила молба с искане за отвод на съдията по делото, за спиране на производството и за освобождаване от държавна такса и посочване на доказателства с оглед искането за освобождаване от държавна такса.

Съдът е приел за основателно само искането за освобождаване от държавна такса и оставил жалбата без разглеждане при липса на правен интерес като подадена срещу вътрешен акт който не представлява административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК.

Определението е неправилно и като такова следва да бъде отменено.

В общата жалба на Петя Кунчева и Иво Кунчев са описани обжалваните актове на администрацията с уточняването, че се обжалват по административен и по съдебен ред с оглед приложението на чл. 129, ал. 2 от АПК, като е искано спиране на образуваните съдебни производства след образуването им.

При постановяване на обжалваното определение съдът е разгледал въпросите по допустимостта на жалбата без да съобрази искането за спиране на производството на основание чл. 129, ал. 2 от АПК. Съдът е следвало и служебно да прецени налице ли е хипотезата на чл. 129, ал. 2 от АПК при твърденията в жалбата, че е обжалван акта и по административен ред. Такива доказателства по делото не са били събирани от съда, като с частната жалба се представя писмо изходящо от областния управител с което се изисква преписката по издаването на обжалваната заповед, предмет на настоящето производство с което се установява, че има образувано административно производство срещу процесната заповед за деактуване.

При тези съображения съдът е нарушил административно производствените правила като се е произнесъл по жалбата.

Според чл. 129, ал. 2 от АПК когато с жалбата по административен ред е оспорена целесъобразността на акта, образуваното съдебно производство се спира до произнасянето на по горестоящия административен орган. Дори да не е оспорена целесъобразността на акта в правомощията на горестоящия орган е служебно да я провери - чл. 97 от АПК и се произнесе по нея поради което следва при висящност на производство по административен ред и по съдебен ред, производството пред съда да спре и да изчака това пред по горестоящия административен ред. Решението на горестоящия административен орган определя предмета на жалбата пред съда, тъй като според чл. 98, ал. 2 и чл. 145, ал. 1, т. 1 и 2 от АПК административните актове могат да се обжалват пред съда относно законосъобразността им, като на оспорване подлежат първоначалният индивидуален административен акт /отказът да се издаде такъв акт/ или актът на по горестоящия административен орган, с който е изменен или отменен първоначалния акт. В настоящият случай съдът се е произнесъл по жалба с предмет, който ще бъде определен в зависимост от изхода на спора, разгледан по административен ред.

При изложените съображения определението в частта му с която се оставя без разглеждане като недопустима жалбата и прекратяване производството по нея е неправилно и като такова следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия съгласно мотивите на настоящето определение.

Съдът следва да установи фактите в хипотезата на чл. 129, ал. 2 от АПК от които зависят последващите му действия за разглеждане на жалбата по същество.

В останалата част определението не подлежи на обжалване, поради което настоящата инстанция не се произнася по въпросите разгледани с него в тази част. Освен това, частната жалба съдържа възражения и по въпроси, разгледани с определения по други съдебни производства, което също е извън предмета настоящата жалба, поради което съдът не е дължи произнасяне по тях.

Воден от горното и на основание чл. 235 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 3653 от 2.11.2010 г. на Административен съд, София град, Второ отделение, 29 състав по адм. дело № 7838/2010 г. в частта, с която се оставя без разглеждане жалбата, подадена от Иво Лазаров Кунчев и Петя Георгиева Кунчева срещу заповед № РД - 57 - 368/26.04.1995 г. на кмета на Столична община и прекратено производството и ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по нея съгласно мотивите към настоящето определение.

ОСТАВЯ В СИЛА определението в останалата обжалвана част.