Самотни родители и/или майки с деца до 3 год. възраст

В инициативите на активната политика на трудовия пазар през 2011г. са вклю­чени общо 76 182 жени (от тях: 27 599 – в програми, насърчителни мерки и квалифи­кация и 48 583 – в обучение и в заетост след обучение по схемите на ОП „РЧР”). Делът на жените в общия брой на обхванатите лица възлиза на 53.7%, докато средногодиш­ният дял на жените в общия брой на регистрираните безработни лица е 54.7%.

Социална група в неравностойно положение сред безработните жени е тази на май­ките с деца до 3 години, които през 2011г. са 9510 лица средногодишно. Те продължа­ват да отчитат значителен ръст за трета поредна година – с 1765 жени (с 22.8%) в сравнение с 2010г.

Законът за насърчаване на заетостта (ЗНЗ) стимулира работодателите да наемат безработни лица – самотни родители (осиновители) и/или майки (осиновителки) с деца до 3 годишна възраст, както и безработни майки с деца от 3- до 5-годишна възраст, насочени от поделенията на Агенцията по заетостта. През 2011г. в мярката за самотни родители и/или майки с деца до 3-годишна възраст са включени 445 лица и са работили 910 безработни средно на месец, а в мярката за майки (осиновителки) с деца от 3- до 5-годишна възраст – са включени 399 лица и са работили 251 лица средномесечно. Общо от преференциите са се възползвали 704 работодатели и са изразходвани средства в общ размер на 1141.2 хил.лв.

Национален осигурителен институт (НОИ)

В подкрепа на съвместяването на родителството с трудово-професионалната реализация, служителите на НОИ се включиха с предложения за нормативни промени с оглед промяна в стереотипния начин на мислене за социалната роля на мъжа и жената при отглеждането на дете, отговорното родителство и балансираното съчетаване на семейни и професионални задължения на двамата родители. Те взеха активно участие в разработването на Националния план за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете за 2011 и за 2012 г., където са заложени следните мерки:

• 
  Въвеждане в Кодекса на труда, Кодекса за социално осигуряване и подзаконовите актове на по-широките понятия “родителски грижи” и “родителски отпуск”, обхващащи едновременно майчинството, и бащинството по времето на полагане на родителски грижи от майката или от бащата на детето и ползване на съответния родителски отпуск;
  
• 
  Преименуване на фонд “Общо заболяване и майчинство” в държавното обществено осигуряване на фонд “Общо заболяване и родителски отпуск”. Не са реализирани предложените нормативни промени за въвеждане на по-широки понятия “родителски грижи” и “родителски отпуск” (вместо “майчинство” и промени в наименованието на съответния фонд в ДОО, с цел насърчаване на балансираното съвместяване на родителството с трудово-професионалната реализация. Направените предложения са с очаквано въздействие на национално ниво.
  

Източник: НСИ

Педагогическият персонал, зает в детските градини, е 19.7 хил., от които 18.5 хил. са детски учители. В сравнение с предходната учебна година общият брой на педагогическия персонал се увеличава със 150 души, или с 0.8%.

Алтернатива за малка част от родителите са частните детски градини. През 2011/2012 учебна година в страната функционират 50 лицензирани частни детски градини, посещавани от 1 821 деца, представляващи като относителен дял 0.8% от общия брой на децата в детските градини.
1.3.4. Предоставяне на услуги за отглеждане на малки деца на институционално ниво – детски градини

Министерство на отбраната
През 2011 г. са пуснати в експлоатация 2 детски градини, с които броят им става седем, изградени със средства на Министерство на отбраната. В тях се обучават 400 деца на военнослужещи и цивилни служители.
Мярка 1.4. Образование, здравеопазване и социално развитие на децата
1.4.1. Предоставяне на помощи под формата на социални инвестиции в децата по ЗСПД

МТСП, АСП

През 2011 г. предоставените помощи под формата на социални инвестиции в децата по Закона за семейните помощи за деца обхващат общо 832 случая, вкл.:

• 
  По чл. 7 от ЗСПД - 827 бр. случаи;
  
• 
  По чл. 8 от ЗСП - 1 бр. случаи;
  
• 
  По чл. 10а - 4 случая.
  

ДАЗД

През 2011 г. подадените сигнали за насилие над дете са 2773¹⁷, от които 1464 са станали случаи и са предприети мерки от отделите за закрила на детето (ОЗД). Общият брой случаи (стари и нови) на деца, жертва на насилие, по които са работили социалните работници от ОЗД в страната през 2011 г., е 2175.

Случаите на насилие срещу деца следва да бъдат анализирани по видове насилие, съгласно дефинициите, посочени в Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето. През 2011 г. социалните работници от ОЗД са работили с 2175 деца, преживели насилие. Най-висок е делът на пренебрегването – 726 случая или 33,4% от общия брой случаи на насилие, през годината. Тази тенденция се запазва относително постоянна през годините, като за сравнение през 2010 г. е 31 % от общият брой случай на насилие.

През 2011 г. в ОЗД са регистрирани общо 713 случая на физическо насилие, което представлява 32,8% от всички случаи на насилие през периода. Спрямо предходната 2010 година, относителния дял на децата преживели физическо насилие e 32,1%. В 93% от случаите, децата, жертва на физическо насилие през двата периода, се отглеждат в биологичните си семейства, като повече от половината от тях живеят в семейства с двама родители.

Близо 17,6% (382) от случаите на насилие, по които ОЗД са работили през 2011 г., се отнасят до психическо насилие. Близо 38% от децата, преживели психическо насилие, се отглеждат в непълни семейства, като от тях два пъти повече са децата, отглеждани само от майката, в сравнение с отглежданите само от бащата.

Общият брой на регистрираните случаи на сексуално насилие над деца през 2011 г. е 354 или 16% от общия брой случаи на насилие. През 2011 г. преобладаващи са случаите с деца, станали жертва на сексуално насилие в семейна среда. От общия брой случаи на насилие над деца, по които са работили социалните работници от ОЗД през 2010 г. всяко 3-то дете, е било жертва на физическо насилие, а всяко осмо – на сексуално.

Мястото на извършване на насилието е важна част от анализа на проблема. При проследяване на данните в периода 2001 – 2011 г. насилието в семейството е водещо. Близо четири от всеки пет случая на насилие над деца, с които са работили ОЗД през 2011 г., са регистрирани в биологичното семейството – 1 613 деца или 74,2% от общия брой случаи на насилие. В последните години случаите на насилие в семейна среда (биологично семейство, приемно семейство и семейство на близки и роднини), по които работят социалните работници от ОЗД, са относително постоянна величина около 81 % - 83%.

Фигура: Разпределение на децата по място и вид на насилието (%).

Източник: ДАЗД

Националната телефонна линия за деца, поддържана от ДАЗД, ползва хармонизиран европейски номер 116 111. Тя има национално покритие, функционира 24 часа в денонощието и е безплатна за обаждащите се. Националната телефонна линия за деца предлага информиране, консултиране и помощ на деца във връзка с широк спектър от проблеми.

За периода 01.01.2011 – 31.12.2011 г. на Националната телефонна линия за деца 116 111 са приети 69540 повиквания. Броят на проведените консултации е 17368, като 14 855 от тях са с деца.

Консултациите, осъществявани на НТЛД 116 111, най-често са във връзка с емоционални и психо-социални проблеми (взаимоотношения с връстници, романтични отношения, тревожност, ниска самооценка, проблеми в общуването), търсене на информация (най-често за самата линия – как работи, какво предлага, както и за наличните ресурси за помощ за деца и семейства в общността), насилие над деца (физическо, психическо, сексуално, пренебрегване), семейни проблеми (конфликти между деца и родители, сиблингови взаимоотношения), училищни проблеми (спад в успеха, конфликти с учители).

Друга голяма група хора, потърсили консултации на НТЛД 116 111 са родителите – 1043 от консултациите са проведени с родители.

За периода са подадени 295 сигнала за деца в риск към ОЗД, като органите за закрила на местно ниво са осъществили проверка на сигналите и са предприели необходимите действия. Забелязва се тенденция към повишаване на броя обаждания на НТЛД 116 111 - броят приети обаждания и осъществени консултации през 2011 г. е по-голям от този за същия период на 2010 г.

Държавната агенция за закрила на детето поддържа функционирането и на специализирана интернет страница „Сексуална експлоатация на деца с търговска цел” – www.stopech.sacp.government.bg. Тя предоставя възможност за подаване на сигнали, свързани с нарушаване правата на децата, деца в риск, които са въвлечени в престъпна, незаконна дейност и др. За постъпилите сигнали се води статистика, чиято цел е очертаване на общите тенденции, както и на настъпилите промени в обхвата на експлоатацията и насилието над деца. За 2011 г. са подадени общо 234 сигнала.

Случаите на насилие над деца заемат водещо място сред подадените сигнали на интернет страницата. През 2011 г. са постъпили общо 65 сигнала за насилие над деца или 28% от общия брой на всички сигнали. Като насилие в семейна среда са регистрирани 71% от случаите. 5% от общия брой подадени сигнали се отнасят до онлайн безопасността на децата и вредното съдържание в интернет, наличие на порнографско съдържание и съмнения за педофилски мрежи в интернет и др.

През 2011 г. Държавната агенция за закрила на детето инициира разработването и координира работата на експертна група към Националния съвет за закрила на детето, по изготвяне на Национален план за превенция на насилието 2012 – 2014 г. Основните дейности, заложени в плана са насочени към: повишаване ефективността на мерките за закрила на децата от насилие; разширяване на достъпа и на видовете услуги за работа с деца в случаи на насилие и рехабилитация на децата и семействата; повишаване на професионалния капацитет на професионалистите, работещи с деца и превенция на насилието. Съществена част от процеса е промяната на обществените нагласи по отношение на насилието над деца, повишаването на осведомеността, чувствителността и активността на обществото към проблема насилие и злоупотреба с дете.

В съответствие с изискванията на Закона за закрила на детето (чл.6а) и решение на Националния съвет за закрила на детето, ДАЗД, като национален орган за координиране на политики и дейности за детето, през 2010 г. разработи „Координационен механизъм за взаимодействие при работа в случаи на деца, жертви на насилие или в риск от насилие и за взаимодействие при кризисна интервенция”. Във връзка с прилагането на местно ниво, на координациония механизъм беше извършен мониторинг на неговото изпълнение по разработена от ДАЗД методика и определени индикатори. Резултатите от мониторинговия доклад бяха представени през месец март 2011 г. В процес на изготвяне е втория мониторингов доклад, който ще включи анализ на данни от всички представители на задължително представените страни на междуведомствените екипи на местно ниво.

През 2011 г. ДАЗД е работила по 47 случаи съгласно Координационния механизъм за рефериране и обгрижване на непридружени деца и деца-жертви на трафик, завръщащи се от чужбина. 36 момичета и 11 момчета са станали жертва на явлението трафик на хора с цел трудова или сексуална експлоатация. Случаите с деца са от следните държави: Испания – 10, Австрия – 7, Гърция – 7, Германия – 7, Англия -5, Швеция - 3, Чехия – 2, Холандия – 2, България- 4. Децата са били въвлечени в:

• 
  извършване на джебчийски кражби – 22;
  
• 
  просия – 6;
  
• 
  непридружени – 10;
  
• 
  неглижирани – 4;
  
• 
  трафик на бебета – 2;
  
• 
  сексуална експлоатация – 3.
  

Доброто сигнализиране на случаите с непридружени деца и деца, жертви на трафик, което предопределя и добрата координация на национално ниво, се дължат на доброто сътрудничество и съвместна работа на дирекция „Български документи за самоличност”, МВР. Все още се забелязва тенденция за непознаване на механизма за работа по тези случаи от страна на дипломатическите мисии на Р България зад граница. В рамките на своите правомощия през 2011 г. председателят на ДАЗД е предложил на министъра на вътрешните работи становища за налагане на принудителна административна мярка по чл. 76 а от Закона за българските лични документи за 33 деца, които са били въвлечени във вредни за тяхното развитие дейности. За 2011 г. 12 деца са били репатрирани от други страни в Р България.

България демонстрира своята загриженост и социална позиция в борбата срещу сексуалната експлоатация и сексуално насилие, като предприе действия по ратификацията на Конвенцията на Съвета на Европа за закрила на децата от сексуална експлоатация и сексуално насилие, подписана от Р България на 25 октомври 2007 г. по време на 28-мата конференция на министрите на правосъдието в Ланзароте, Испания.

На 21 септември 2011 г. Министерският съвет прие решение за предложение до НС за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за закрила на децата срещу сексуална експлоатация и сексуално насилие и през месец октомври Парламентът ратифицира със закон този многостранен правен акт.

Конвенцията е първият международен правен инструмент, който включва в съдържанието си всички относими към закрилата на децата срещу сексуалната злоупотреба и сексуално насилие аспекти, включително злоупотребата, извършена в рамките на семейството, чрез употребата на сила, принуда или заплашване, явления като „grooming” (сприятеляването с деца онлайн с цел сексуална злоупотреба) и сексуалния туризъм. Този всеобхватен правен акт осигурява пълното и точно консолидиране на съществуващите в тази сфера универсални и регионални документи и към настоящия момент се явява най-високият международен стандарт за закрила на децата срещу сексуално насилие и експлоатация.

С ратифицирането на Конвенцията се потвърди ясната воля на България за идентифициране на актуалните проблеми в тази насока и същевременно търсенето на адекватен отговор чрез осъждане на всички форми на сексуални посегателства срещу деца.

БЧК
1.4.4. Нова – Програма „Интегрирани услуги за социално включване” - Създаване на мрежа от интегрирани услуги за ранно детско развитие.

МТСП

Програмата включва осигуряване на устойчивост, качество и достъпност на социалните услуги. Приоритетна цел през отчетния период е развитието на интегрирани социални услуги за преодоляване на рисковете от отпадане от образователната система, както и рисковете пред здравното развитие на децата.

Интегрираната подкрепа на децата и семействата е основният инструмент за борба с бедността и социалното изключване. През 2010 г. стартира изпълнението на нов подход за превенция на социалното изключване на децата и семействата в риск чрез реализацията на Проекта за социално включване, който се финансира със заем от Международната банка за възстановяване и развитие (Световна банка) в размер на 40 милиона евро. Проектът дава възможност на общините да развиват услуги за ранно детско развитие, за превенция на рисковете в ранна детска възраст, за по-добро обхващане и подобряване на готовността на децата за включване в образователната система, за подобряване на семейната среда и т.н.

• 
  Услуги за деца от 0 до 7 г. и техните родители – Формиране и развитие на родителски умения, Ранна интервенция на уврежданията чрез създаване на Център за ранна интервенция на уврежданията, Семейно консултиране и подкрепа, Здравна консултация за деца, Детегледачи, Семейни центрове за деца от 0 до 3 години, Намаление на таксата за детска ясла;
  
• 
  Услуги за деца от 3 до 7 г. и техните родители - Интеграция на децата в детските градини и в предучилищните групи/класове, Мониторинг на готовността за обучение, Семейно консултиране и подкрепа, Здравна консултация за деца, Семейни центрове за деца от 3 до 7 години, Допълнителна подготовка за равен старт в училище, Индивидуална педагогическа подкрепа за деца с увреждания.
  

МОМН

През 2010 г. е приет политически документ Национална стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Република България”. За постигане целите на стратегията, Министерския съвет прие План за действие за изпълнение, който предвижда да бъдат реализирани 5 проекта в рамките на 10 години.

В изпълнение целите на Националната стратегия, Министерството на здравеопазването прие Концепция за деинституционализация на децата от Домовете за медико-социални грижи за деца. В изпълнението на тази концепция са заложени дейности, свързани с развитието на интегрирани междусекторни здравно-социални услуги в подкрепа на детето и семейството. Поставените дългосрочни цели за реформа в системата на ДМСГД са насочени към: създаване на услуги по превенция на настаняването на деца до 3 годишна възраст извън семействата им и развиване на алтернативна семейна грижа за децата, които биват отделяни от своите семейства; замяна на ДМСГД с нови интегрирани здравно-социални услуги в общността за подкрепа на семейства на малки деца, с особено внимание към децата с увреждания.

Концепцията включва и Пилотен проект за деинституционализация на децата от 8 домове за медико-социални грижи за деца, в градовете Русе, Монтана, Търговище, Пазарджик, Пловдив, Перник, Габрово и „Св. Параскева“ в София.

В процеса на деинституционализация на пилотните ДМСГД за реализирането на проекта, който интегрира планирането и прилагането на конкретни и ефективни мерки за реална деинституционализация на децата от 0 до 3 годишна възраст, настанени в ДМСГД и децата от общността в риск от изоставяне, се използва по взаимнодопълващ начин финансов ресурс по две оперативни програми - Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси ”(РЧР) и Оперативна програма „Регионално развитие” (РР). Цялостната концепция за реформа и преструктуриране на пилотните ДМСГД се основава на реализиране на следните последователни действия: планиране на услугите, изграждане на инфраструктура, извеждане на децата, издръжка на услугите. Министерство на здравеопазването ще изпълни това в рамките на два проекта, разработени в съответствие с изискванията на двете европейски програми. По Оперативна програма „Регионално развитие“ се осигуряват средствата за разработване на инфраструктура на услугите в преструктурираните ДМСГД – проект „Преструктуриране на домовете за медико-социални грижи за деца от 0-3 г.“, който стартира от 21.07.2011 г. и е със срок 24 месеца.

По Оперативна програма „РЧР“ се допълват мерките, финансирани по ОП „РР“, като се осигуряват финансови средства за функционирането на новосъздадените услуги в преструктурираните ДМСГД.

На 26.10.2011 г. бе сключен Договор за безвъзмездна финансова помощ BG051РО001-5.2.10-0001-С0001 по проект „ПОСОКА:семейство” BG051РО001-5.2.10-0001 по процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG051РО001-5.2.10 „Шанс за щастливо бъдеще”, Компонент 1: „Подготовка за преструктуриране на ДМСГД” от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2007-2013, с продължителност 32 месеца. Партньори по проекта са Агенция за социално подпомагане (АСП) и Държавна агенция за закрила на детето (ДАЗД).

Целта на проекта е подготовка за преструктуриране на ДМСГД за деца от 0 до 3-годишна възраст, чрез извършване на целенасочена подготвителна дейност в 8-те пилотни области.

Основни дейности по проекта са:

• 
  Управление и администриране на проекта;
  
• 
  Сформиране на екипи в пилотните общини и национална координация на проектните дейности;
  
• 
  Основни анализи за подготовка на преструктуриране на ДМСГД. Подготвителни дейности по реинтеграция на децата;
  
• 
  Планиране на конкретни услуги. Разработване на методологии за иновативните услуги;
  
• 
  Популяризиране на процеса на преструктуриране на ДМСГД: комуникационна кампания и информиране и публичност;
  
• 
  Обучение на персонала в пилотните ДМСГД и на персонала в новоразкритите услуги.
  

В края на 2010 г. стартира Проект „Семейство за всяко дете – закриване на ДМСГД Шумен” в партньорство между УНИЦЕФ, МЗ, МТСП, ДАЗД, АСП, областния управител на област Шумен и Община Шумен. Проектът се изпълнява с финансиране, осигурено от предаването на бТВ „Великолепната шесторка“ – сезон 2, дарение от българското правителство, както и със собствени средства на УНИЦЕФ. Проектът ще създаде мрежа от услуги и мерки за подкрепа на родителите и семействата на малки деца (0-3 години), с което ще доведе до закриването на ДМСГД в град Шумен. При стартиране на проекта в ДМСГД – гр. Шумен е имало около 100 деца. Към 31.03.2012 г. броя на децата е 36, като 3 от тях са здрави и 33 с увреждания и хронични заболявания. За 2011 г. в дома са приети 21 деца и са изписани 72 деца, от които 36 са настанени в приемни семейства, 11 са реинтегрирани, 20 деца осиновени в България и 3 осиновени в чужбина.

В края на 2011 г. в 31 ДМСГД е имало 1833 деца на институционална грижа, 503 деца на дневна грижа и 58 недоносени деца, настанени за доотглеждане. В края на 2011 г. в ДМСГД около половината от децата са с увреждания и хронични заболявания