ИНИЦИАТИВА НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ОТНОСНО ЕВРОПЕЙСКОТО СЪДЕБНО ОБУЧЕНИЕ

През 2011 г. ЕК планира да публикува Съобщение относно Европейското юридическо обучение, чиито цели ще бъдат да се изследват:

• 
  Начините за увеличение на обучените в право на ЕС практикуващи юристи в държавите-членки;
  

• 
  Начините за развитие и организация на дейностите по Европейското юридическо обучение на местно, национално и/или европейско ниво;
  

• 
  Как да бъде подобрено тяхното качество;
  

• 
  Предвиждане на способите за развитие и организиране на обмяна на опит между практикуващи юристи, като се започне със съдиите и прокурорите.
  

• 
  ЕВРОЮСТ
  

• 
  УЧАСТИЕ НА ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ПРАВОСЪДИЕТО В ПЕТИЯ КРЪГ ВЗАИМНИ ОЦЕНКИ „ФИНАНСОВИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ И ФИНАНСОВИ РАЗСЛЕДВАНИЯ” - ОЦЕНЪЧНА ВИЗИТА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (8 -11 декември 2009 г.)
  

След приключване на оценъчната мисия Министерството на правосъдието изпрати отговори на допълнителни въпроси от негова компетентност, формулирани от страна на водещия експерт от страна на ЕС, г-н Михал Наройек относно предстоящите тогава изменения в НПК с акцент върху Европейската служба за борба с измамите (OLAF), както и информация относно обучението в рамките на Министерството на правосъдието. През м. март 2010 г. дирекция „МПСЕВ” изпрати бележки от компетентност на Министерството на правосъдието по параграф 2 „Национална система и наказателна политика” и параграф 4 „Обезпечаване и конфискация” от проекта на оценъчен доклад за България в рамките на Петия кръг на взаимни оценки на тема „Финансови престъпления и финансови разследвания”. Бележките на Министерството на правосъдието бяха приети и отразени. Докладът за България в рамките на Петия кръг на взаимни оценки „Финансови престъпления и финансови разследвания” беше разгледан на заседание на Мултидисциплинарната работна група по организирана престъпност към Съвета на ЕС (MDG), проведено на 5 май 2010 г. Предстои окончателното му приемане.

Докладът за България беше приет на заседанието на MDG, формат „Работна група по общи въпроси, включително оценка”, проведено на 10 юни 2010 г. (док. 8586/2/10 REV 2 CRIMORG 78)

• 
  ПРОЕКТ ЗА ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА ОТНОСНО ЕВРОПЕЙСКАТА ЗАПОВЕД ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА ЗАЩИТА
  

През м. декември 2009 г. тринадесет държави-членки, сред които и Република България, представиха инициативата за директива на Европейския парламент и на Съвета относно Европейска заповед за осигуряване на защита.

Очаква се проектът на директива да запълни съществуващата празнина в европейското законодателство по отношение осигуряването на защита на пострадалите от престъпления и да позволи на последните да се ползват от първоначално предоставената им защита на територията на целия ЕС. Освен, че ще запази неприкосновеността на застрашените лица, въвеждането на европейската заповед за защита ще облекчи значително положението на пострадалото лице при получаване на защита на територията на друга държава-членка, като за него ще отпадне необходимостта да образува ново производство или отново да представя доказателства в изпълняващата държава. По този начин ще бъде избягната неравнопоставеността на лицето, ползващо се от такъв вид защита в изпълняващата държава, спрямо собствените й граждани.

През първата половина на 2010 г. проектът на Директива беше обсъден на заседанията на работна група COPEN, във формат „Приятели на председателството”, както и на заседания на CATS и КОРЕПЕР.

Експерти от отдел „МСППНД” изготвиха рамкова позиция по досието, която беше приета без бележки на 192-то заседание на Съвета по европейските въпроси на 8 февруари 2010 г. и разгледана и приета без бележки на заседание на ЕК по правни въпроси на Народното събрание на 25 февруари 2010 г. и 13 май 2010 г., указания за заседанията на CATS, КОРЕПЕР, позиции за заседанията на Съветите „ПВР”, информация относно съществуващите мерки за защита според българското право, попадащи в обхвата на проекта на директивата и др.

Инициативата за Директива беше разгледана и обсъдена на три Съвета „ПВР” (25 - 26 февруари 2010 г., 22 - 23 април 2010 г. и 3 - 4 юни 2010 г.).

На заседанията на Съветите „ПВР” Република България подкрепи усилията на Испанското председателство на Съвета на ЕС за приемането на максимално широко приложно поле на проекта на директива, което да гарантира по-висока степен на защита на пострадалите от престъпления. Страната ни одобри последния компромисен вариант на проекта на директива, тъй като същият в достатъчно висока степен осигурява гъвкавост при сътрудничеството между държавите-членки и отчита спецификата на националните им системи за защита на уязвимите лица.

Република България подкрепи Председателството и по отношение на по-ясното разграничение на разпределението на правомощията между издаващата и изпълняващата държава.

Директивата беше приета на първо четене от Европейския парламент на заседание на 14 декември 2010 г. Тя беше подкрепена от 610 депутати, 31 гласуваха против, а 56 се въздържаха. При гласуването на пленарното заседание бяха приети внесените от водещите две комисии - Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) и Комисията по правата на жените и равенството между половете - изменения на предложението за директива. Предстои компромисният текст да бъде одобрен с квалифицирано мнозинство от държавите-членки в Съвета на ЕС.

• 
  ИНИЦИАТИВА НА КРАЛСТВО БЕЛГИЯ, РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, РЕПУБЛИКА ЕСТОНИЯ, КРАЛСТВО ИСПАНИЯ, РЕПУБЛИКА АВСТРИЯ, РЕПУБЛИКА СЛОВЕНИЯ И КРАЛСТВО ШВЕЦИЯ ЗА ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА ОТНОСНО ЕВРОПЕЙСКАТА ЗАПОВЕД ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ В НАКАЗАТЕЛНОПРАВНАТА ОБЛАСТ
  

Цел на създаването на този нов правен акт е да обедини досега съществуващите форми на правна помощ, обхванати от различни по своя правен характер актове и да замести Европейската заповед за доказателства в един по-всеобхватен инструмент, основан на принципа на взаимното признаване.

Във връзка с това, както и с оглед осигуряване на по-широка подкрепа за стартиралата инициатива, Република България беше поканена да вземе участие в законодателния процес като съвносител на предложения акт.

След задълбочено проучване на представеното предложение от страна на отдел „МСППНД”, дирекция „МПСЕВ”, с писмо № 54-00-62 от 15.03.2010 г. на Министерството на правосъдието до Постоянното представителство на Република България в Европейския съюз беше изразена официалната подкрепа на Република България по отношение на белгийската инициатива.

Освен Кралство Белгия и Република България инициативата за директива подкрепиха още Република Естония, Кралство Испания, Република Австрия, Република Словения и Кралство Швеция, каквато възможност понастоящем предоставя чл. 76, б. б) от Договора за функционирането на Европейския съюз.

С оглед необходимостта от широко взаимодействие между заинтересованите институции, през м. февруари 2010 г. по инициатива на отдел „МСППНД”, дирекция „МПСЕВ” беше проведена неформална среща с представители на Върховната касационна прокуратура (ВКП), отдел „Международно правно сътрудничество” с цел предварителен анализ на горепосочения проект на Директива.

Предвид координацията между институциите при изготвяне на позиция на Република България, с оглед на предстоящите преговори по проекта на законодателен акт в Брюксел, с писмо № 54-00-62 от 14 май 2010 г. Министерството на правосъдието отправи молба за предоставяне на официално становище от страна на Прокуратурата на Република България по проекта на Директива относно Европейска заповед за разследване, което беше получено на 10 юни 2010 г.

Република България подкрепи проекта на директива на Европейския парламент и на Съвета за Европейска заповед за разследване в наказателноправната област, тъй като счита предложеният нов инструмент за крайно необходим за практикуващите юристи. Последният ще предостави единно правно основание за изпълнението на всички видове следствени мерки в целия ЕС и ще замени всички съществуващи инструменти в областта на получаването на доказателства, основани на принципа на взаимното признаване.

Инициативата за директива беше представена за първи път на 5 юли 2010 г. на заседанието на Координационния комитет в областта на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси (CATS). Разискването на инициативата за директива в рамките на работната група към Съвета на ЕС „Сътрудничество по наказателноправни въпроси” (COPEN) продължи на заседания на работната група на 12 – 13 юли, 27 юли, 6 септември, 28 септември, 18 – 19 октомври и 17 – 18 ноември 2010 г. (на последното участва представител на МП), като на тях най-общо бяха разгледани чл. чл. 1 - 10, които се отнасяха до някои ключови въпроси като обхвата, компетентните органи и основанията за отказ.

На ниво Съвет „ПВР” инициативата за директива беше представена за първи път на 9 ноември 2010 г. Държавите-членки подкрепиха подхода на Белгийското председателство по проекта на акт, като всеобщо беше мнението, че системата за събиране на доказателства в ЕС е твърде фрагментирана, многобройността на инструментите в тази област е объркваща за практиците и ето защо посредством проекта за директива е предложен ефективен начин на сътрудничество при събиране на доказателства в наказателното производство. Откроена беше и ролята й в борбата с тежката и организираната престъпност.

В разискванията на министрите на правосъдието по досието акцент беше поставен върху следните ключови въпроси, които се отнасяха до същността на принципа за взаимно признаване:

– Как да се сведат до минимум възможните основания за отказ;

– Как да се гарантира пропорционалността на дадено искане без да се засяга доброто сътрудничество;

– Как да се процедира с разходите за изпълняващата държава, в т.ч. въздействието върху нейните човешки ресурси.

По отношение на основанията за отказ, позицията на Република България беше, че широките основания за отказ ще отдалечат държавите-членки от принципа на взаимното признаване и затова не намира за нужно да бъдат вписани в инструмента.

Също така, Република България изтъкна важността на принципа за пропорционалност, но обърна внимание и на доверието между системите, според което е нужно достатъчно високо ниво на обмен между правоприлагащите органи, за да намерят точната и необходима мярка в разследването.

Във връзка с разходите Република България отбеляза, че разходите не бива да се превръщат в пречка към развитието на инициативата.

Инициативата за директива фигурираше като евентуална точка от дневния ред на Съвета „ПВР”, проведен на 2 – 3 декември 2010 г., по време на който Председателството следваше да представи информация относно напредъка по досието (док. 16868/10). Съдейки от доклада, подготвен от Постоянното представителство на Република България към Европейския съюз, досието не е било предмет на обсъждане по време на последното заседанието на Съвета по време на Белгийското председателство.

Позициите на Република България относно Европейската заповед за разследване във връзка с проведените два Съвета „ПВР”, по време на които като точка от дневния ред е фигурирала и инициативата за директива, бяха съгласувани в рамките на Работна група 33 „Сътрудничество в областта на правосъдието” и одобрени съответно на 221-во заседание от 1 ноември 2010 г. и 226-то заседание на Съвета по европейските въпроси от 29 ноември 2010 г.

Очаква се обсъждането на инициативата на директива да продължи и по време на предстоящото Унгарско председателство на Съвета на ЕС.

6. ПРОЦЕСУАЛНИ ПРАВА:

6.1 ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА ОТНОСНО ПРАВОТО НА УСТЕН И ПИСМЕН ПРЕВОД В НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО

По време на Шведското председателство на Съвета на ЕС беше подновена инициативата във връзка с предвиждането на гаранции за процесуалните права на обвиняемите и подсъдимите в наказателното производство. При нея беше възприет подходът „стъпка по стъпка”, като целта е отделяне на достатъчно внимание на всяко едно процесуално право, по-задълбочена дискусия и по-добро адресиране на проблемите в тази област.

Първата стъпка, предприета по време на Шведското председателство, беше насочена към детайлно уреждане на правото на устен и писмен превод в наказателното производство. Аргументът, усилията му да бъдат насочени именно към регулирането на европейско ниво на правото на устен и писмен превод е, че невладеенето на езика, на който се провежда наказателното производство, може да доведе до сериозно ограничаване на човешките права и дори до невъзможност за упражняване на всички останали процесуални права. На заседанията на Съвет „ПВР” Република България оцени високо предприетите действия на ниво ЕС за регламентиране на въпросите, свързани с гарантиране на процесуалните права на обвиняемия в рамките на наказателния процес и възприетият с проекта на Резолюция на Съвета относно пътна карта за укрепване на процесуалните права на заподозрени лица и на обвиняеми в рамките на наказателното производство подход за регламентиране „стъпка по стъпка”.

Предложението за проект на Рамково решение, впоследствие изменено след влизането в сила на Договора от Лисабон на 1 декември 2009 г. на проект за Директива на Европейския парламент и на Съвета, определя основните положения във връзка с правото на обвиняемия/подсъдимия на устен и писмен превод в наказателното производство и се опира на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и на съдебната практика на Европейския съд по правата на човека, като ги доразвива.

Директивата за правото на устен и писмен превод в наказателното производство се основава на инициатива на 13 държави членки (Белгия, Германия, Естония, Испания, Франция, Италия, Люксембург, Унгария, Австрия, Португалия, Румъния, Финландия и Швеция) вследствие на единодушното съгласие в Съвета, постигнато през м. октомври 2009 г. по предложение на Комисията от м. юли 2009 г. В текста се взема предвид и предложението, представено от Комисията през м. март 2010 г. Инициативата за директива беше формално представена на 25 януари 2010 г. Очаква се тя съществено да допринесе за укрепване на правата на заподозрените лица и обвиняемите, по-специално по отношение на:

Правото на устен превод

- на заподозрени лица или обвиняеми/ подсъдими, които не разбират или не говорят езика на съответното наказателно производство, своевременно се осигурява устен превод по време на наказателни производства пред следствените и съдебните органи, включително по време на полицейски разпит, по време на всички съдебни заседания и по време на всички необходими предварителни заседания.

- при необходимост, с цел осигуряване на справедливо производство, устен превод ще се осигурява и за комуникацията между заподозряното лице или обвиняемия и неговия правен съветник в пряка връзка с разпит или изслушване по време на производството или с подаване на жалба или други процесуални искания, напр. за освобождаване под гаранция.

Правото на писмен превод

- на заподозряно лице или обвиняем, който не разбира езика на съответното наказателно производство, се осигурява писмен превод на всички документи, които са от основно значение за гарантиране, че лицето може да упражни правото си на защита и за гарантиране на справедливия характер на производството.

- документите от основно значение включват решения за лишаване от свобода на лицето, обвинението/обвинителния акт и всяко съдебно решение. Компетентните органи ще решават за всеки отделен случай кои други документи са от основно значение. Заподозряното лице или обвиняемият или неговият правен съветник могат да представят обосновано искане за тази цел.

- частите от основните документи, които не са от значение за заподозряното лице или обвиняемия що се отнася до възможността да се запознае с обвиненията срещу него, не трябва да се превеждат.

- по изключение от общите правила вместо писмен превод може да се осигури устен превод или устно резюме на основните документи, при условие че този устен превод или устно резюме не нарушават справедливия характер на производството.

Проектът на директива на Европейския парламент и на Съвета относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство беше одобрен от министрите на правосъдието на държавите-членки по време на заседанието на Съвета „ПВР”, проведено в периода 3 – 4 юни 2010 г. в Люксембург. Съветът потвърди постигнатото на 27 май 2010 г. съгласие от Комитета на постоянните представители (КОРЕПЕР) по компромисен текст, който беше обект на преговори между представители на Съвета, на Европейския парламент и на Комисията.

Становището на Европейския парламент по инициативата за директива беше дадено на първо четене на 15 юни 2010 г., като последният прие само едно изменение на инициативата.

Инициативата за директива за правото на устен и писмен превод беше приета на основание чл. 82, параграф 2, втора алинея, б. б) от Договора за функционирането на ЕС по време на Съвета „ПВР” на 7 – 8 октомври 2010 г.

Експерти от отдел „МСППНД” изготвяха периодично позиции по досието, указания за заседанията на CATS, КОРЕПЕР и позиции за заседанията на Съвета „ПВР”.

6.2. ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ДИРЕКТИВА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА ОТНОСНО ПРАВОТО НА ИНФОРМАЦИЯ В НАКАЗАТЕЛНИТЕ ПРОИЗВОДСТВА

В съответствие с Плана за действие за изпълнение на Стокхолмската програма от 20 април 2010 г., на 20 юли 2010 г. ЕК представи предложението за инициатива за Директива за правото на информация в наказателното производство, която е втората стъпка от поредица от мерки, изложени в Пътната карта за процесуалните права, одобрена от Съвета „Правосъдие и вътрешни работи” на 23 октомври 2009 г. и приета от Европейския съвет през м. декември 2009 г. и една от приоритетните теми в сферата на правосъдието на настоящото Белгийско председателство на Съвета.

Целта на директивата е да се установяват правила относно правото на заподозрени лица и обвиняеми на информация за техните права и на информация относно обвинението в наказателно производство срещу тях. Информацията следва да бъде предоставена на разбираем и достъпен език. Особено важно е въвеждането на Декларация за правата в писмена форма.

Директивата следва да се прилага от момента, в който едно лице е информирано от компетентните органи на държава-членка посредством официално уведомление или по друг начин, предвиден в националното законодателство, че е заподозряно или обвинено в извършването на престъпление, до края на производството (включително евентуално обжалване). В обхвата на директивата влизат: 1. Правото на информация на заподозрените лица или обвиняемите относно правата; 2. Правото на писмена информация относно правата при задържане; 3. Правото на писмена информация за правата в производство във връзка с Европейска заповед за арест; 4. Правото на информация относно обвинението; 5. Правото на достъп до материалите по делото.

За да се гарантира, че на заподозряното или обвиненото лице се предоставя цялата информация, на която има право, проекта на директива предвижда държавите-членки да създадат на национално нива процедура за проверка дали лицето е получило информацията. Това може бъде напр. формуляр, който лицето да подпише, потвърждавайки че е получило информацията или бележка, приложена в книгата за задържаните лица.

Специален акцент в проекта на директива е поставен и върху получаване на необходимото обучение на полицаите, прокурорите и съдиите на държавите-членки, с оглед предоставяне на уместна и практически ефективна информация за правата на заподозрените лица и обвиняемите.

На 3 декември 2010 г. Съветът по правосъдие и вътрешни работи разгледа проекта за текст на директивата на Европейския парламент и на Съвета относно правото на информация в наказателните производства. След обсъжданията председателството стигна до заключението, че сред министрите има широка подкрепа за текста на правния инструмент, поместен в приложението, и че на базата на този текст могат да се започнат преговори с Европейския парламент с оглед на постигане на споразумение по предложената директива.

Дирекция „МПСЕВ”, отдел „МСППНД” редовно подготвя позиции по горепосоченото предложение за Директива през отчетния период за различните работни формати на ЕС, както и за участията на министъра на правосъдието в Съветите „Правосъдие и вътрешни работи” във всички случаи, когато темата е включена в дневния ред на заседанията.