Откровението на Йоан (от абк) Глава 1 Откровение
Изтегляне 7.67 Mb.
|
Глава 131. И застанах. Текстуални доказателства дават предпочитание (виж стр. 10 от оригиналния коментар) на превода “и той застана”. Ако се възприеме този превод, би било по-правилно да се свърже изразът “и той застана на морския пясък” с глава 12:17, както това е направено в някои гръцки издания и английски преводи (виж Рев. стандартно изд.). “Той” би се отнасяло за змея, който стои на морския бряг и чака излизането на звяра, когото - това е неговата цел - да облече със своята сила и власт (гл. 13:2). Ако се възприеме преводът “застанах”, Йоан просто описва удобното място, от което той наблюдава излизането на звяра. Морския пясък. Морето тук без съмнение представлява народи, племена и езици (виж в Откр. 17:1,2,8; ср. с Дан. 7:2). Звяр. За значението на зверовете в символичните пророчества виж в Даниил 7:3. За идентификация на звяра виж в Откровение 13:2. От морето. Този звяр се издига, излиза “от морето”. Звярът от стих 11 възлиза “от земята”. Единият излиза оттам, където има множество народи (виж по-горе при “морския пясък”), другият излиза оттам, където населението е пръснато и е рядко (виж в стих 11). Седем глави. Някои коментатори идентифицират тези глави както с главите на змея, така и с главите на звяра от глава 17 (виж в гл. 12:3). Други виждат в тези глави различните политически организации, чрез които новият звяр упражнява своята власт, след като змеят със своите седем глави дава нему “силата си, престола си и голяма власт” (гл. 13:2). За коментар по отношение на числото седем виж в гл. 1:11. Десет рога. Някои коментатори идентифицират тези рогове с роговете на змея (виж в гл. 12:3). Други коментатори ограничават приложението на тези рогове за народите, чрез които е упражнявала своята воля и власт силата, представена от звяра (виж в гл. 12:3). Корони. Гр. “диадемата” - “царски корони” (виж в гл. 12:3). Тези корони върху роговете потвърждават идентификацията на роговете като политически сили. Имена. Текстуалните доказателства се разделят (виж стр. 10 от оригиналния коментар) между този превод и превода “име”. Богохулни. Гр. “бласфемиа” - “клевета”, “злословие”, когато е отправено срещу човеците, и неблагочестива реч, когато е насочено срещу Бога. Тук доминира вторият смисъл. Името или имената са представени, че са на главата. Те без съмнение представляват богохулните титли, възприети от звяра (виж в Дан. 7:25). 2. Леопард ... мечка ... лъв. Тук без съмнение се прави намек за символите в Даниил 7 глава. Първият от зверовете, които Даниил видя, приличаше на лъв, вторият - на мечка, третият приличаше на леопард. Звярът, който Йоан видя, имаше физически характеристики, извлечени и от трите. Това без съмнение означава, че силата, представена от звяра в Откровение, е притежавала отличителните качества, характерни за царствата на Вавилон, Персия и Гърция. Някои коментатори отбелязват, че Йоан намеква за тези сили в обратен на тяхното появяване ред, тъй като той гледа назад в историята от своето време. Змеят. Виж в гл. 12:3. Даде нему силата си. Въпреки че змеят представлява преди всичко Сатана, във второстепенен смисъл представлява Римската империя (виж в гл.12:3). Силата, която наследи Римската империя и която получи от змея “силата му, престола му и голяма власт”, е явно папският Рим. От развалините на политическия Рим се издигна голямата морална империя в “гигантската форма” на римската църква (А.С.Флик, “Поява на средновековната църква”, стр. 150). Тази идентификация се потвърждава от точните определения, изброени в следващите стихове. Зад тази дейност стоеше Сатана, който търсеше да премахне църквата. Когато разбра, че усилията му да унищожи последователите на Христос чрез гонение се оказаха безрезултатни, той промени тактиката си, като търсеше начини да примами църквата и да я отклони от Христос чрез установяването на една обширна фалшива религиозна система. Вместо да работи направо чрез езичеството, змеят сега работеше зад фасадата на една така наречена християнска организация, надявайки се по този начин да прикрие своята идентичност. Престол. Гр. “тронос” - “престол”. Папите се качиха на престола на цезарите. Столицата на папската система беше същата, която Римската империя беше заемала в своето величие. Голяма власт. Папството упражняваше контрол върху политическите и религиозните въпроси, а също и над съвестите на хората. 3. Една от главите му. Виж в ст. 1. Ранена. Гр. “сфазо” - “убивам”, “коля”, “избивам”. Тази дума е преведена “заклано” в глава 5:6. Изразът може да бъде преведен “поразен до смърт”. Адвентистите вярват, че това пророчество срещна своето драматично изпълнение през 1798 година, когато Бертие, начело на френската армия, влезе в Рим, постави край на политическото управление на папството и отведе папата като пленник във Франция, където наскоро след това той умира (виж Дан. 7:25; ВБ, с.439). Този случай обаче отбелязва само кулминацията на дълга серия от събития. Упадъкът на папската власт беше започнал много години преди това (виж “Допълнителни бележки” към глава 7 от книгата на Даниил). Излизането на сцената на протестантската Реформация беше забележително събитие в дългата серия. Рана. Гр. “плеге” - “удар”, а също така и раната, причинена от удар. И двете значения могат да бъдат приети в този текст. “Смъртоносната рана” би могла да бъде ударът, предизвикващ смъртта, или раната, която предизвиква смъртта. Оздравя. Настъпи постепенно съживяване в живота на папството в годините след революцията във Франция. Папството получи нов удар през 1870 година, когато му беше отнета папската държава. През 1929 година стана едно значително събитие - Латеранският договор възстанови временната власт на папата, на когото беше дадено да управлява Ватикана, част от Рим с площ от около 108,7 акра (1 акър е равен на 4046 кв.м – б.пр.). Пророкът обаче видя едно по-голямо възстановяване. Той видя раната напълно излекувана, както означава гръцкият оригинал. След оздравяването пророкът видя, че “всички, които живеят на земята, с изключение на малкото верни, се поклониха на звяра” (ст. 8; ВБ, с.579). Това лежи все още в бъдещето. Въпреки че папството получава почит от някои групи, широките слоеве от населението не показват промяна. Това обаче ще се промени. Звярът от стих 11 “принуди земята и живеещите на нея да се поклонят на първия звяр, чиято смъртоносна рана бе оздравяла” (ст. 12). Цялата земя учудена. Или “целият свят бе учуден”. Че папската власт ще бъде възстановена, се смяташе за невероятно. Поклониха се на змея. Поклонението на звяра е в действителност поклонение на змея, защото звярът не е нищо друг, освен видимият представител на змея, осъществяващ програмата на змея. Епохата на съживеното папство ще се характеризира също така и с един период, когато спиритизмът ще бъде особено активен. Зад спиритизма стои Сатана, който работи “с всичката измама на неправдата” (2 Сол. 2:10). Чрез римо-католицизма, спиритизма и отстъпилия протестантизъм Сатана има за цел да накара света да му се поклони. Той ще има успех с изключение на един благороден остатък, който отказва да се поклони на неговите изисквания (Откр. 12:17; 13:8). Властта си. Гр. “екзоусиа” - “власт”, “авторитет”. Текстуални доказателства (виж стр. 10) дават предпочитание на превода “по причина, че даде властта си на звяра” вместо “който даде властта си на звяра”. Виж в ст. 2. 4. Поклониха се и на звяра. Виж по-горе при “поклониха се на змея”. Кой е като? Вероятно пародия на подобните изрази за Бога (виж Изх. 15:11; Псалм 35:10; 113:5). Може да воюва. Очевидно съпротивата срещу звяра означава война. Идеята, която се внушава, е, че той управлява със сила и че съпротивата би била напразна. В края Христос и небесните армии ще имат успех в битката си срещу него и ще хвърлят звяра жив “в огненото езеро, което гори с жупел” (гл. 19:20). 5. Горделиво. Примери за гордите претенции на папството могат да се видят в Даниил 7:25. Подробностите от Откровение 13:5-7 ясно идентифицират силата, символизирана чрез звяра, със силата, представена от малкия рог на четвъртия звяр от Даниил 7 глава. Сред аналогиите биха могли да бъдат отбелязани следните: 1. Звярът от Откровение 13 имаше “уста”, която “говори ... горделиво и богохулно” (ст. 5); малкият рог от Даниил 7 глава също имаше “уста, която говореше надменно” (ст. 8). 2. Звярът щеше “да действува четиридесет и два месеца” (Откр. 13:5; виж в гл. 12:6); рогът щеше да действува “време, времена и половин време” (виж в Дан. 7:25). 3. Звярът щеше “да воюва против светиите и да ги победи” (Откр. 13:7); малкият рог “воюваше със светиите и превъзмогваше против тях” (Дан. 7:21). Богохулно. Виж в ст. 1; ср. със ст. 6, където тези богохулства се описват отново. Власт. Гр. “екзоусиа” - “власт”. Да действува. Гр. “пойео” - “върша”, “правя”, “осъществявам”, “изпълнявам”. Четиридесет и два месеца. Виж в гл. 12:6; ср. с гл. 11:2. 6. Да хули името Му. Като си присвоява божествени титли. За примери виж в Даниил 7:25. И скинията Му. Това е вторият обект на неговото богохулство. Тази сила се осмелява да основе свой храм на земята, като по този начин отвлича вниманието на хората от небесното светилище, “истинската скиния”, където Исус служи като първосвещеник (Евр. 8:1, 2). Тази сила търси начини да отхвърли делото в това светилище (виж в Дан. 8:11; ср. със ст. 12,13). Обезценена е небесната служба чрез жертвата на Христос и е заместена с евхаристия на земята (Евхаристия – римо-католическо причастие, подновяващо Христовата умилостивителна жертва на тялото и кръвта Му - б.пр.). Които живеят на небесата. Този трети аспект от богохулството от страна на папската власт засяга жителите на небесното царство. Тук се имат предвид вероятно членовете на Божеството и тези, които са свързани с тях в служба за човечеството. Това се изпълни отчасти в католическата претенция, че има власт да прощава грехове, а също и в приписването на власт и добродетели, които се прилагат само за Христос. По този начин умовете на хората се отклоняват от посредническата служба на Исус в небето към изповедта на земята. Папата предявява претенции за власт и над Божиите ангели. “Наистина превъзходството и властта на римския понтифекс не се ограничава само в областта на небесните неща, на земните неща и над нещата от по-ниските сфери, но дори и над ангелите, от които той е по-велик” (преведено от Луций Ферарис, “Папа II”, Промпта Библиотека, том VI, стр. 27; виж в Дан. 7:25). 7. Да воюва против светиите. Езикът тук е почти идентичен с езика от Даниил 7:21: “Същият рог воюваше със светиите и превъзмогваше против тях”. За изпълнението на това предсказание виж в Дан. 7:25. Власт. Гр. “екзоусиа” - “власт”. Над всяко племе. Това се отнася до сферата на неговото влияние и се прилага за разцвета на папството, вероятно през Средните векове, когато то упражняваше почти неоспоримо господство над Европа (виж “Допълнителни бележки” към Даниил седма глава), но особено когато в бъдеще властта на папството бъде напълно съживена (виж в Откр. 13:3; 17:8). 8. И ще му се поклонят всички. Това е особено вярно за периода на съживеното папство (виж в ст. 3). Начинът, по който ще се осъществи това всесветско поклонение, е описан в стихове от 11 до 18. Сравни със “Свидетелства”, том 6, с.14. Книгата на живота. Виж във Фил. 4:3. Закланото Агне. Виж в гл. 5:6. От създаването на света. Този израз може да се свърже или със “записано”, или със “закланото”. И двете идеи намират подкрепа в Библията. Становището, че имената са записани от създаването на света, се намира в глава 17:8 и е развито допълнително в изявления като следното: “Наследете царството, приготвено за вас от създаването на света” (Матей 25:34) и “като ни е избрал в него преди създаването на света” (виж в Ефес. 1:4). От друга страна, идеята, че Агнето е било заклано преди създаването на света, е тясно свързана с изявлението на Петър, че Той е “агнец без недостатък и пречист, който наистина беше предопределен преди създаването на света” (1 Петр. 1:19, 20). Тъй като решението Христос да умре за виновната човешка раса беше взето преди светът да бъде сътворен и беше утвърдено, когато човекът съгреши (виж ПП, с.63,64), в този смисъл може да се счита, че Той е бил заклан от създаването на света. 9. Ако има човек ухо, нека слуша. Виж в гл. 2:7. 10. Ако някой завежда в плен. Текстуални доказателства дават предпочитание (виж стр. 10) на изпускането на думата “завежда”. Без нея изразът би могъл да бъде преведен така: “Ако някой е определен за (или “отива”) плен...”. Може да се приеме, че тази мисъл е подобна на мисълта, изразена в Еремия 15:2: “Които са за смърт – на смърт...”. Преводът на крал Яков, който има известна текстуална подкрепа, уверява преследваните Божии чада, че тези, които ги преследват и осъждат на заточение и смърт, ще бъдат сполетени самите от подобна съдба. Частично изпълнение на това може да се види в пленяването и заточението на папата през 1798 година (виж в Дан. 7:25; виж “Допълнителни бележки” към Даниил 7). Някои коментатори интерпретират, че стих 7 представлява предупреждение християните да не употребяват сила срещу антихристиянската сила.
Адвентните коментатори виждат в този втори звяр символ на Съединените американски щати. Тази сила точно изпълнява изискванията на пророчеството. Когато първият звяр отиваше в плен през 1798 година (виж в гл. 13:10), Съединените щати придобиваха известност и сила. Нацията възникна не в Стария свят с неговите гъсто населени области, а в Новия свят с неговите сравнително малко жители (виж ВБ, с.439-441). Имаше. Буквално “имаше”. Два рога. Приема се, че това представляват двете забележителни характеристики на американската система на управление: гражданска и религиозна свобода, и двете гарантирани от Конституцията на Съединените щати. Гражданската свобода намери своето изражение в републиканската форма на управление, а религиозната свобода – в протестантизма. Агнешки. Символ на младостта и на мирните намерения. Другите народи са описани като диви зверове поради войнолюбивия им характер. Този звяр с агнешки рога с право би могъл да представлява един народ, който в началото на своята история не е имал такива аспирации. Неговата главна грижа беше да живее в мир, да подрежда своите собствени работи и да бъде убежище за почивка на потиснатите от много народи. Говореше. Т.е. имаше навик да говори като змей. Могат да се представят (виж стр. 10) текстуални доказателства в подкрепа на превода “говори”. Това време се съгласува с времето в следващите стихове, които описват действията на звяра в периода, когато той говори като змей. Разказът за неговите подвизи е представен в драматичното сегашно време. Като змей. Съществува поразително противоречие между вида и действията на звяра. На вид той е благороден и явно невинен, но в действията си е преследващ и жесток, както ни го откриват стихове от 12 до 18. Когато пророчеството се приложи за Съединените щати, става незабавно явно, че изпълнението на това предсказание лежи в бъдещето. Понастоящем Съединените щати продължават да поддържат принципите за свобода, гарантирани в Конституцията. Начинът, по който ще се осъществи промяната в политиката, е представен в настоящото пророчество. Промяната се осъществява във връзка с последната криза, която предшествува непосредствено времето, когато “световното царство стана царство на нашия Господ и на Неговия Христос” (Откр. 11:15; ср. с Пс. 2:2; Дан. 2:44; 7:14,27). 12. Власт. Гр. “екзоусиа” - “власт”. Този стих представлява по-нататъшно развитие на израза “говореше като змей” (ст. 11). Изпълнението лежи в бъдещето (виж в ст. 11). По време на апогея на своята власт първият звяр, папството (виж в ст. 2), упражняваше една всеобхватна власт както в областта на религията, така и в областта на политиката (виж в Дан. 7:8). За да може вторият звяр да упражнява всичката власт на първия звяр, той ще трябва да навлезе в областта на религията и да търси начини да упражнява контрол над религиозното поклонение. За да предприемат тази стъпка, Съединените щати ще трябва да направят пълен обрат в сегашната си политика, която осигурява пълна религиозна свобода на своите граждани. Тук е предсказана такава стъпка (виж Свид., том 5, с.451). Промяната в политиката ще се въведе без съмнение по законен начин. Правени са били многобройни опити да се издадат по-строги закони за пазене на неделята като ден на поклонение. Това се е правело с надеждата, че по този начин ще се насърчи посещението на църквите, в резултат на което ще се подобри моралът на обществото. Колкото и невинен да изглежда, всеки опит да се регулират религиозните практики чрез закон представлява нарушение на фундаменталния принцип за религиозна свобода. Настоящото пророчество предсказва, че неделната институция, детето на папството (виж в Дан. 7:25), ще бъде един ден наложена чрез закон под заплаха с икономически санкции и накрая със смърт (виж Откр. 13:12-18). Пред него. Т.е. в неговото присъствие. Първият звяр, който беше смъртоносно ранен, се е възвърнал към живот и пак се намесва активно в световните работи. Негов помощник и агент е вторият звяр. Принуди земята. Т.е. жителите на земята. Движението, описано тук, е нещо повече от национално начинание; то приема интернационален характер (виж ВБ, с.562,579; Свид. към проп., с.37; Свид., том 6, с.18,19,352,395; том 7,141). Да се поклонят. Пророчеството тук сочи на издаването на някои религиозни закони, съблюдаването на които ще бъде считано като акт на поклонение в смисъл, че като го съблюдава, поклонникът признава властта и авторитета на първия звяр в областта на религията. Загатване за естеството на закона се намира в Откровение 14:9-12. Тези стихове противопоставят светиите на поклонниците на звяра и неговия образ и отбелязват, че една от отличителните характеристики на светиите е пазенето на Божиите заповеди (ст. 12). Според Даниил силата, представена тук като “звярът”, щеше да “замисли да промени времена и закони” (гл. 7:25). Историята ни докладва най-дръзкия опит да се промени Божият закон - като се постави неделята на мястото на Господната събота (виж в Дан. 7:25). Възможно е следователно да приемем, че тук става дума за издаването на граждански декрет, изискващ съблюдаването на неделята. Издаването на такъв закон би било един акт, изискващ от хората да отдават почит на една институция на папството. По този начин хората ще бъдат принудени да се “поклонят” на “първия звяр”. Те ще се вслушат в неговата заповед, вместо в заповедта на Бога по въпроса за деня на поклонението. Виж освен това и в Откровение 13:16,17. Виж ВБ, с.442-450; Свид., том 6, с.352. Въпросът за деня на поклонение е, разбира се, само един от отличителните белези на всесветската почит, която ще получи “звярът” в края (виж в ст. 8). Това, което ни се представя тук, е едно всесветско движение под ръководството на Сатана, който търси да си осигури верността на жителите на земята. Той ще успее да обедини различните религиозни елементи и да осигури верността на хората към новата организация, създадена по образеца на старата (виж в ст. 14). Той е силата, която стои зад “звяра”. В действителност той, истинският антихрист, е този, който се труди, за да направи себе си Бог (виж 2 Сол. 2:9,10; ср. с ВБ, с.593; Свид. към проп., с.62; Свид., том 6, с.14; том 9, с.230). 13. Знамения. Гр. “семейа” (виж в гл. 12:1). Това разкрива средството, чрез което князът на злото ще си осигури верността на земните жители. Тези знамения и чудеса ще измамят хората да повярват, че новата организация - образът (виж в гл. 13:14) - притежава Божието благословение. Дотам щото. Последната част на стих 13 обяснява първата. Сред знаменията, които извършва той, има толкова забележителни, че те привличат вниманието на хората. Свалянето на огън от небето може да е опит да се фалшифицира чудото на планината Кармил (3 Царе 18:17-39). Както древното знамение даде доказателство за силата и властта на истинския Бог, така звярът ще направи това, за да изглежда, че Бог подкрепя неговата програма. Адвентистите от седмия ден очакват, че тези чудеса ще се извършват посредством спиритизма (виж ВБ, с.588). Сатана, който предявява претенции, че е Бог, ще търси начин да подкрепи това свое твърдение посредством неопровержими чудеса (виж 2 Сол. 2:9,10; Свид., том 9, с.16). 14. И мамеше. Исус предупреди за появата на “лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така щото да заблудят, ако е възможно, и избраните” (Матей 24:24). Павел заяви, че Антихристът ще работи в последните дни с “всякаква сила, знамения, лъжливи чудеса и с всичката измама на неправдата” (2 Сол. 2:9,10). В подготовката за Армагедон “бесовските духове, които вършат знамения”, ще отидат “при царете на цялата вселена” (Откр. 16:14). Общо взето, светът днес не вярва в чудеса. Това, което известни групи твърдят, че представлява чудо, тези скептици приписват на случайни обстоятелства, ловкост на ръцете или измама. Науката няма място в неговия план за свръхестественото. Сатана е доволен от това всеобщо неверие в чудесата. То съвпада с неговата цел да мами. Стихове 13 и 14 от глава 13, че когато времето стане подходящо, той ще употреби своята свръхестествена сила по специален начин, за да мами. “Тук не се предсказват обикновени шарлатании и измами” (ВБ, с.553). Хората, не можейки да обяснят чудесата на Сатана, ще ги приписват на силата на Бога. Целият свят ще бъде запленен и заблуден. Виж Свид., том 9, с.16; ВБ, с.589,624; РП, с.88. Образ. Гр. “ейкон” - “подобие”, “образ”. Във 2 Кор. 4:4 и в Кол. 1:15 за Христос се казва, че е “образ” на Бога. Целта на спасителния план е именно тази: да преобрази човека по “ейкон” на Христос. “Ейкон” означава “прототип”, “първообраз” и в много отношения е като своя прототип, като своя първообраз. Да се направи образ на първия звяр би означавало създаването на една организация, която да се ръководи и да действува на съвсем същите принципи, с принципите на звяра. Сред принципите, чрез които действуваше първият звяр, беше използуването на светската власт за поддържането на религиозните институции. Имитирайки първия звяр, вторият звяр ще отхвърли своите принципи за свобода. Църквата ще се наложи над държавата и ще прокара своите догми. Държавата и църквата ще се обединят, а резултатът ще бъде загуба на религиозната свобода и преследване на несъгласяващото се малцинство. Сравни с Откр. 13:12; виж ВБ, с.443-448. Ранен от сабята. Виж в ст. 3. 15. Живот (дишане). Гр. “пнеума” - “дух”, “вятър”, “дихание”, “дишане”. Символичният образ, който Йоан видя във видение, беше съживен от вършещата чудеса сила на втория звяр. Новата организация започва да действува и както своя предшественик заплашва с унищожение тези, които отказват да се съобразят с неговите заповеди. Да продума. Първото нещо, което този новосъздаден образ прави, е да “продума”, без съмнение чрез своите закони и разпоредби. Да направи. След като е говорил официално чрез законите си, образът след това ги пуска в действие. Тъй като това са религиозни закони, те ще дойдат в разрез с убежденията на съвестта на мнозина. Ще бъде приложена сила, за да се осъществят тези укази. Да бъдат избити. Такава е историята на вековете. Издаването на закони в областта на религията винаги е било последвано от гонения. Това е било така през Средните векове: нека си припомним избиването на валдензите и другите от ръцете на гражданските власти, но разбира се, подтикнати от господствуващата по онова време църква. В опита си да накара всички земни жители да отдадат верността си на първия звяр (виж в ст. 8), вторият звяр ще издаде декрет, който ще заплашва със смърт всички, които продължават да бъдат верни на Бога (виж ВБ, с.615; ЦП, с.605,606). 16. Принуждаваше всички. Всеки е засегнат от това законодателство, от издаването на този закон. Очевидно е, че само верният остатък отказва да се подчини (виж ст. 8; ср. гл. 12:17). Белег. Гр. “харагма” - “печат”, “знак”, “белег”. Това очевидно е някакъв символ на вярност към звяра, някаква специална, отличителна черта, която показва, че този, който проявява такъв белег, се кланя на първия звяр, чиято смъртоносна рана оздравя (ст. 8). Адвентните коментатори приемат, че този белег не е буквален, а е някакъв знак за вярност, който идентифицира притежателя като верен на силата, представена от звяра. Битката по това време ще има за център Божия закон и особено четвъртата заповед (виж в гл. 14:12). От това следва, че съблюдаването на неделята ще представлява такъв белег, но само по времето, когато силата на звяра ще бъде съживена и съблюдаването на неделята ще стане въпрос на съгласие с гражданските закони. Адвентистите приемат, че едновременно третата ангелска вест ще предупреждава срещу приемането на белега (гл. 14:9-11). Тази вест, която прераства в силен вик (гл. 18:1-4), ще просвети хората относно този въпрос. Когато въпросите са така ясно представени пред тях и хората въпреки това изберат да подкрепят институцията на звяра, като знаят, че това представлява пряка съпротива срещу Божията заповед, те показват по този начин верността си към тази сила и приемат белега на звяра. На дясната си ръка или на челата им. Че белегът се поставя на ръката или на челото може да означава, че се засяга не само работата на човек (ръката), но също така и вярата му. Изразът може също така да има предвид две групи хора - тези, които се подчиняват на декретите на звяра поради целесъобразност и изгода, и тези, които правят това поради лично убеждение. 17. Да купува или да продава. Тази сурова мярка ще бъде предприета в усилието да се осигури съгласие със заповедите на образа. Тази стъпка ще се окаже нерезултатна (виж в гл. 14:1,12). Тази мярка ще предизвика без съмнение издаването на смъртния указ (виж в гл. 13:15). Белег. Виж в ст. 16. Името. Или името. Могат да бъдат цитирани сериозни текстуални доказателства (виж стр. 10 на оригиналния коментар) в полза на изпускането на думата “или”. Ако тя се пропусне, изразът “името на звяра” може да се приеме, че е в апозиция, т.е. еквивалентен на “белег”. Пасажът тогава би гласял: “белегът, т.е. името на звяра”. Това би означавало, че белегът, който Йоан видя във видение, е името на звяра. Тази взаимовръзка може да се сравни с Божия печат, поставен на челата на светиите (гл. 7:2), за който Йоан по-късно заявява, че те имат “името на Неговия Отец, написано на челата им” (гл. 14:1). Сравни с гл. 14:11. Думата “или” обаче се среща в Р-47, най-стария запазен ръкопис на Откровението, и с голяма вероятност може да се е намирал и в оригиналното копие. Ако това е така и изразите “белег”, “името на звяра” и “числото на неговото име” са свързани с “или”, това може да означава степени на връзката със звяра или неговия образ. Бог осъжда и най-малката степен на свързване и близост (гл. 14:9-11). Числото на неговото име. Виж в ст. 18. 18. Тука е нужна мъдрост. Сравни с израза: “Ето разумното значение на това” (гл. 17:9). Мъдростта, която се препоръчва тук, е без съмнение мъдростта, за която говори Павел в Ефес. 1:17. Човеците ще могат да разберат тайните на Божието Слово само чрез божествено просветление (виж в 1 Кор. 2:14). Ум (разумен). Или “интелигентност”. Тези, които пожелаят да узнаят значението на загадъчното число, може да го разберат. Сметне. Или “изчисли”. Числото на звяра. Би трябвало да отбележим, че звярът е вече окончателно идентифициран (виж в ст. 1-10). Числото осигурява потвърждаващо доказателство за тази идентификация. Още от най-ранните дни на християнството са се разгаряли много спорове по въпроса за значението на числото 666. Един от първите, който е писал на тази тема, е бил Ириней (около 130-202 г.сл.Хр.). Той е идентифициран звяра с Антихриста и е вярвал, че числената стойност на буквите от неговото име ще дадат като сбор числото 666. Той е предлагал името ………, име, което някога се е считало божествено. Той също така е предложил и името …….., тъй като то е било името на последното от четирите ......., които Даниил беше видял. Същевременно той предупреждаваше, че “е по-сигурно и по-безопасно да се изчака изпълнението на пророчеството, отколкото да се правят предположения, да се търсят имена, тъй като могат да се намерят много имена, които да дават споменатото число” (“Срещу ересите”, стр. 30; “Предникейските отци”, том 1, стр. 559). След Иреней числото 666 е било прилагано за редица политически фигури от историята. Би трябвало да отбележим обаче, че тъй като звярът е вече идентифициран, числото, каквото и значение да има то, трябва да е във връзка с тази сила. В противен случай не би имало никакво законно основание ангелът да дава на Йоан информацията, която се съдържа в стих 18, точно в този момент от пророческия разказ. Едно тълкувание, което придоби широко разпространение в периода след Реформацията, беше, че числото 666 е символ на ………… и означава “заместник на Божия Син”, една от титлите на папата в Рим. Числената стойност на сбора от буквите на тази титла прави 666, както следва: V 5 I 1
C 100 А —
R — I 1
V 5 S —
I 1 L 50
I 1 I 1
Е — I 1
Това тълкувание се основава на историческата концепция по времето на Реформацията, според която папата представляваше Антихриста. Главният представител на това тълкувание беше Андреас Хелвиг (1572-1643 г.; виж Л.Е.Фруум, “Пророческата вяра на нашите отци”, том II, стр. 605-608). Много тълкуватели оттогава насам възприемат това тълкувание. Тъй като този коментар идентифицира звяра с папството, той също приема този възглед като най-подходящия, представен досега, въпреки че признава, че в този тайнствен надпис може да включва и още неща, отколкото това тълкувание осигурява. Относно титлата Vicarius Filii Dei католическото списание “Вашият неделен ........... .............” 18 април 1915 година докладва в отговор на въпроса: “Какво се предполага, че пише на короната на папата и какво означава надписът?” следното: “Надписът на митрата на папата е: “Vicarius Filii Dei”, което преведено от латински означава “Заместник на Божия Син”. Католиците приемат, че църквата, която е едно видимо общество, трябва да има видим глава (стр. 3 от оригиналния коментар). В броя от 15 ноември 1914 година се приема, че сборът от латинските числа дава 666, но продължава, като заявява, че и много други имена също дават този сбор. В броя от 3 август 1941 година, на стр. 7, отново се дискутира въпросът за Vicarius Filii Dei, като се прави изявлението, че тази титла не е написана на папската тиара. Тиарата, твърди то, няма какъвто и да било надпис (стр. 7 от оригиналния коментар). Католическата енциклопедия прави разлика между митра и тиара, като изяснява, че тиарата е нелитургически елемент, а митрата се носи за целите на литургията. Дали надписът Vicarius Filii Dei е на тиарата или на митрата е без значение. Титлата по общо признание се отнася за папата, а това е достатъчно за целите на пророчеството. Число на човек. Звярът представлява човешка организация. Шестстотин шестдесет и шест. Има известни текстуални доказателства (виж стр. 10 от оригиналния коментар) в полза на превода 616. Но доказателствата в полза на превода 666 са непреодолими.
|