Откровението на Йоан (от абк) Глава 1 Откровение



страница8/20
Дата07.11.2017
Размер7.67 Mb.
#34030
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   20

Глава 10



1. Видях. Виж в гл. 1:1 и 4:1. Глава 10:1 до 11:14 е вмъкната между шестата и седмата тръба. Това вмъкване е подобно на вмъкването на глава седма, която прекъсва шестия и седмия печат.

2. Друг силен ангел. Т.е. в допълнение на ангелите, които се бяха появили по-рано. Той очевидно се различава от ангелите, които държат четирите ветрове (гл. 7:1), от ангелите със седемте тръби (гл. 8:2), от ангела при олтара (гл. 8:3) и от ангелите при река Ефрат (гл. 9:14). Този ангел може да бъде идентифициран като Христос (виж ЕГВ, Допълнителен материал към глава 10:11). Тук като Господ и Господар на историята Той прави прокламацията от стих 6.

Слизаше от небето. Въпреки че фокусът на видението сега е небесното същество, неговото място е все още на земята.

Облечен. Гр. “нерибало” - “обвивам”, “обгръщам”, “обличам”. Ангелът се вижда обвит в облак. Писанието често свързва облаците с идването на Христос (виж Дан. 7:13; Деян. 1:9; Откр. 1:7; 14:14; ср. с Пс. 104:3; 1 Сол. 4:17).

Дъга. Сравни с Откр. 4:3; Езек. 1:26-28. Може да се приеме, че поводът за дъгата е лицето на ангела, което “беше като слънцето” и проблясваше през облака, който го беше обгърнал. Сравни с Бит. 1:12,13.

Беше като слънцето. Сравни с описанието на Христос в гл. 1:16.

Краката. Да сравняваме краката (на английски “крак от глезена надолу”) изглежда несъвместимо, но думата “крака” (“подес”) без съмнение е използувана тук в смисъл на долни крайници, които са уподобени на огнени стълбове (сравни с Пес. на пес. 5:15 и с Езек. 1:7).

Стълбове. Сравни с описанието на краката на Христос в гл. 1:15.

2. В ръката Си. Сравни със символизма от Езек. 2:9.

Книжка. Гр. “библаридион” - “малък свитък”, умалителна форма от “библос” - “книга”, “свитък”. В Новия завет “библаридион” се среща само в настоящата глава. Като се сравни със свитъка (книгата), който в гл. 5:1 беше в ръката на Бога, тази книжка е очевидно по-малка. Сравни със символиката от Езек. 2:9.

Разгъната. Гръцкият оригинал означава, че книгата е била отворена и все още продължава да бъде отворена. В противоположност на предишния свитък, който беше запечатан със седем печата (гл. 5:1). Даниил беше наставен да “затвори думите и да запечата книгата до края на времето” (гл. 12:4). Това увещание е особено приложимо за тази част от Данииловите пророчества, които се занимават с последните дни (виж в гл. 12:4) и особено с елемента “време” от 2300 денонощия (гл. 8:14), тъй като тя е свързана с проповядването на първата, втората и третата ангелска вест (Откр. 14:6-12). Тъй като вестта на този ангел се занимава с “време” и със събитията от последното време, когато книгата на Даниил беше да бъде разпечатана (Дан. 12:4), изглежда разумно да заключим, че разгънатата книжка в ръката на ангела е книгата на Даниил. С представянето пред Йоан на разгънатата книжка се откриват запечатаните части от Данииловото пророчество. Става ясен елементът “време”, който сочи края на пророчеството, отнасящо се за 2300 денонощия. Настоящата глава, следователно, отправя вниманието към времето, когато се известяват стихове 6 и 7, т.е. към годините от 1840 до 1844 (виж в ст. 6; виж ЕГВ, “Допълнителен материал” към гл. 10:1-11).

На морето ... на земята. Морето и земята се използуват и на други места, за да означат земята като цяло (виж Изх. 20:4-11; Пс. 69:34). Фактът, че ангелът стои и на морето, и на земята означава всесветско провъзгласяване на неговата вест, а също и неговата власт и авторитет над света.

3. Висок глас. Сравни с гл. 1:10; 5:2; 6:10; 7:2.

Както когато рикае лъв. Подчертан е само дълбокият, мощен звук на гласа на ангела. Това, което казва, не е докладвано.



Седемте гръмове. Още една от различните серии от седем, които характеризират Откровението (виж в гл. 1:11).

4. Аз щях да пиша. Йоан разбира гласа на седемте гръмове и се готви да запише тяхната вест. Настоящият текст посочва, че Йоан записва виденията от Откровението, когато му се представят, а не отлага това за по-късно.

Запечатай. Както на Даниил много време преди това, така сега и на Йоан е заповядано да “запечата” откровението, което му е представено (виж Дан. 12:4). Йоан също чу във видение “неизразими думи, които на човека не е позволено да говори” (2 Кор. 12:4). Вестите на седемте гръмове очевидно не са били откровение за хората от времето на Йоан. Те без съмнение са откривали подробности от вестите, които е трябвало да бъдат провъзгласени в “последното време” (Дан. 12:4; ср. с Откр. 10:2). Следователно те могат да бъдат разбрани като описание на събитията, които щяха да се случат във връзка с провъзгласяването на първата и втората ангелска вест (Откр. 14:6-8; виж ЕГВ, “Допълнителен материал” към гл. 10:1-11).

5. Издигна десницата си. Жест, характерен при произнасянето на клетва както в древността, така и сега (виж Бит. 14:22, 23; Втор. 32:40; Изх. 20:15; Дан. 12:7).

6. Живеещия. Сравни с гл. 1:18; 4:9; 15:7.

Който е създал. Сравни с Изх. 20:11; Пс. 146:6. Не би могло да се направи по-тържествена клетва (виж Евр. 6:13). Като се закле в Твореца, ангелът, който е Христос (виж в Откр. 10:1), се заклева в Себе Си.

Не ще да има вече време (не ще да има вече бавене - нов превод). Гр. “хронос оукети естаи”, “време няма да има повече”. Това загадъчно изявление е било тълкувано по различен начин. Много тълкуватели са го разбирали, че то бележи времето на края и началото на вечността. Други са приемали дума “време” в смисъл на време, което изминава преди последните събития на историята и затова са го превели “не ще има вече бавене”.

Адвентистите от седмия ден общо взето разбират тези думи като описание главно на вестта, провъзгласена през годините от 1840 до 1844 г. от Уйлям Милър и други във връзка с приключването на пророчеството за 2300 денонощия. Те приемат, че “времето”, за което става дума тук, е пророческо време, а неговият край означава приключването на най-дългия пророчески период – 2300 денонощия от Даниил 8:14. След това няма да има друга вест, отнасяща се за определено време. Никакво пророчество, отнасящо се за определен период от време, не се простира отвъд 1844 година.



7. Дните. Някои коментатори приемат, че тук “дни” означават пророчески дни-години. Дали тези дни трябва да се разбират като дни или години е от малко значение, защото самият израз е общ и идва след изявлението от стих 6, и привържениците на това становище не могат да посочат точно определен период от време (виж в ст. 6). Смисълът на текста е, че по време на седмата тръба ще бъде изпълнена и завършена тайната на Бога. В Божия план това събитие щеше да следва след провъзгласяването, че “не ще да има вече време” (ст. 6). Сравни с изявлението по време на седмата язва: “Свърши се” (гл. 16:17).

Седмия ангел. Виж в гл. 11:15-19 за събитията.

Когато се приготви. Или “когато затръби”. Седмата тръба бележи кулминационната точка във великата борба между Христос и Сатана, което се разкрива от прокламацията на гласовете в небето по това време (гл. 11:15).

Тайната на Бога. За коментар на думата “тайна” виж в Откровение 1:20 и в Римл. 11:25. Исус използува подобен израз: “тайната на Божието царство” (Марко 4:11), а и Павел говори за “Божията тайна” (Кол. 2:2) и за “тайната в Христа” (Кол. 4:3). Тайната на Бога, това, което Той открива на Своите деца, е Неговата цел за тях – спасителният план. Сравни с 1 Тим. 3:16; Свид., том 6, с.19.

Щеше да се изпълни. Виж в гл. 11:15.

Своите слуги пророците. Изявлението и изясняването на тайната на Бога (виж по-горе при “тайната на Бога”) винаги е представлявало товара и отговорността на Неговите слуги пророците в техните вести към човеците (виж в Римл. 3:21).

8. Гласът. Без съмнение това е гласът, който забрани на Йоан да запише това, което бяха заявили седемте гръмове (ст. 4), което се разбира от повторението на израза “от небето” и от думата “пак”.

Иди, вземи. Йоан е призован да вземе участие във видението.

Разгънатата книга. Виж в ст. 2.

В ръката. Виж в ст. 2.

Морето ... на земята. Виж в ст. 2.

9. Дай ми (да ми даде). Йоан е представен като такъв, който изразява желание да притежава книгата. Той представя тези, които провъзгласиха адвентната вест през годините от 1840 до 1844. Макар и да грешаха по отношение на времето на събитието, което провъзгласяваха, те въпреки това бяха водени от Господа, а вестта за скорошното Му идване беше скъпоценна за душите им. Изчислението им на елемента време в пророчеството на Даниил 8:14 беше правилно (виж коментара там), но те грешаха по отношение естеството на събитието, което щеше да стане в края на 2300 денонощия.

........................../да се провери/.... ..................................................



И в корема ти ще бъде горчива. Виж в ст. 10. Редът на частите в стихове 9 и 10 е в обичайната форма на еврейския паралелизъм (виж в гл. 1:2 и 9:17).

“И в корема ти ще бъде горчива...

В устата ти ще бъде сладка като мед...

В устата ми беше сладка като мед...

Коремът ми се вгорчи.”

В устата ти ще бъде сладка. Виж в ст. 10.

10. Взех. Виж в ст. 9.

Сладка като мед. Сравни с Езекиил 3:3. Както в опитността на Езекиил, Божиите вести към Неговите слуги често са били съчетание от горчивина и сладост, защото те могат да откриват както Неговата любов, така и Неговите съдби. Божиите пророци са преживявали както възторга от божественото видение, така и горчивината да съобщават вести на изобличение към човеците.

В особен смисъл опитността, която Йоан преживя във видение, е символ на опитността на адвентните вярващи в годините от 1840 до 1844. Когато тези вярващи чуха първоначално вестта за близостта на второто пришествие, тя беше за тях “сладка като мед”. Но когато Христос не дойде, както те очакваха, опитността им беше наистина горчива. Сравни със ст. 9.



Коремът ми се вгорчи. Виж по-горе при “сладка като мед”.

11. И каза ми. Т.е. Христос, “ангелът” от ст. 1,9.

Трябва пак да пророкуваш. Сравни с Езекиил 3:1,4. Въпреки че изяждането на свитъка приключи с горчивина, Христовите вдъхващи увереност думи към пророка са, че той трябва сега да пророкува отново. В гръцкия оригинал думата, преведена “трябва” е подчертана. На Йоан, като представител на адвентните вярващи след разочарованието, е поверен сериозният дълг да представи една допълнителна вест. Огромна работа остава да бъде направена. Те трябва да излязат и да провъзгласят вестта на третия ангел от Откр. 14:9-12.

Пред (за). Когато започнаха да просветват първите проблясъци от пълното значение на вестта на третия ангел, адвентните вярващи започнаха да разбират все повече и повече, че това е вест за света, че тя трябва да се провъзгласи “пред много люде и народи, езици и царе”. Това убеждение имаше за резултат една от най-обхватните и широко разпространени програми за евангелизиране на света, на които е била свидетел историята на християнството, когато адвентистите от седмия ден излязоха, за да провъзгласят “на всеки народ и племе, език и люде” (гл. 14:6) вестта, която им беше поверена.




  1. Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   20




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница