Семейството като социализираща среда и възпитателен фактор. Процес на семейното възпитание. Съдържание, методи и средства при реализиране на възпитателните функции на семейството.
Семейството е най-важната школа за изграждане на характера и поведението на личността. През семейната призма се пречупва влиянието на разнородни социални фактори – училище, средства за масова комуникация и др.колкото по-отворено е семейството към обществото, толковаповече нормите и ценностите на обществото ще бъдат норми и ценности на семейството. Но всяко семейство отразява по свой начин социалните въздействия и приема по своему социалните норми.
Взаимоотношенията в семейството зависят от конкретни харакетристики на личността на всеки член.именно тези взаимоотношения полагат основте на светогледа на децата. Напр.при деца с благополучни семейства се възпитават адекватни и оптимистични личности, и обратното – песимисти. Моделът на възпитание на дадено семейство се базира на модела, прилаган в собственото родителско семейство.
Съществува тенденция към увеличаване на разводите и намаляване на времето закомуникация с децата.
Основни функции на семейството са: възпроизводствена, сексуална, икономическа, възпитаващо-социализираща.
Тенденцията у нас е разпад на традиционното патриархално семейство, в което съжителстват деца, родители и прародители. В днешно време съществуват възпитателни проблеми, свързани с различни характеристикина семейството:
При еднодетни семейства – води до неразумна родителска любов, егоизъм и егоцентризъм;
При многодетни семейства – води до проблем във взаимоотношенията на децата в семейството;
При семейства с един родител – емоционалния свят на дететоо е деформиран, ценностите са променнени, учат по-лошо, проявяват по-ранен интерес към другия пол.
От образованието на родителите зависи какъв ще е е успеха на детето.
Позитивното възпитание означава детето да се приема такова, каквото е, а не да се очакваот него то да реализира родителски мечти. Любовта на родителя трябва да е постоянна, но адекватна- т. е не винаги родителите трябва да са доволни, това трябва да зависи от поведението му.
Позитивното възпитание означава актично общуване с детето – чрез игра, четене, обща семейна дейност.
