Принципи на обучение. Същност и характеристика

Същност – основни положения, които отразяват закономерностите на учебния процес и учебната дейност. Реализират се чрез определени правила и зависят от спецификата на учебния материал и субектите.

• 
  Принцип на нагледност – изгражда се нагледно-образно мислене, като подпомага осмислянето и разбирането – изразява се в непосредствен контакт с изучавания обект. Видовете нагледност са: зрителна, слухова, практическа и динамична. Според Ушински децата възприемат чрез повече сетива – те мислят с форми, звукове, цветове.
  

• 
  Принцип на активност – представлява стимулиране на интерес към получавания учебен материал. Активността е характерназа учениците. Бива : вътрешна, външна,интелектуална, вербална, емоционална, и сензорно-моторна.
  
• 
  Принцип на съзнателност – създаване на възможности за осмисляне и разбиране на това,което се изучава.
  
• 
  Принцип на достъпност – диференциране на съдържанието, методите, средствата на обучение спрямо възрастовите особености на учащите.
  
• 
  Принцип на системност и последователност – всяко предшестващо знание е основа за възприемане на следващото. Използват се междупредметни и вътрешнопредметни връзки. Целисе новите понятия да заемат логическо място в системата от понятия.
  
• 
  Принцип на трайност – усвояването на знания е тайно в паметта, когато се ползва повторение.
  
• 
  Принцип на индивидуален подход – съобразяване синдивидуалните особености на всеки ученик с целмаксимално използване на положителните му страни.
  

6. 
   Методи на обучение - същност, свойства, функции, детерминанти. Характеристика на методите на обучението. Интерактивни методи в обучението. Методи и форми за контрол и оценяване на знанията, уменията и отношенията. Източници на субективизъм при оценяването
   

• 
  Реализиращи се в монологична форма – такива са: изложение на учебен материал, лекция, обяснение, разказ. Разказът напр е словесно описване или тълкуване на определен фактически материал. Има разказ за нови знания, с описателен или обяснителен характер, за разширяване или обобщаване на знанието.
  
• 
  Реализиращи се в диалогична или групова форма – напр.беседата представлява метод, при който чрез въпроси от учиеля, учениците се насочват към умствени действия. Изискват се повече отговори и се решават задачи от типа: какво, защо, как, аргументирай, докажи и др. Друг метод от групата е дискусията – формира умения за изразяване на позиция и дебатът – противопоставят се мнения и се анализират определени проблеми.
  
• 
  Методи за изследване на действителността – такъв е наблюдението, осигурява непосредствен контакт с обектите и познание чрез съзерцаване, усещане, представ.учителят трябва да демонстрира обекта и чрез своето слово за подпомогне осмислянето. Често се използва при екскурзии.методи за индиректно изследване са: упражнение, лабораторни и практически работи, засилващи „практицизма” в образователната среда.
  
• 
  Методи за самостоятелна работа с книга – чрез нагледно представена информация се цели формиране на знание. Такива задачи напр са: четене и анализ на текст, съставяне на план, формулиране на заглавие.
  
• 
  Дидактически игри – трябва да са свързани с учебния материал. Биват: словесни, подвижни, материални. Цели се осмисляне на знанията чрез активност.
  

• 
  Визуализиране – цели намиране на връзка между слово и образ, за дасе усвои информацията трайно. Използва се рисунка или филм.
  
• 
  Брейнсторминг – поставя се проблем пред учениците – те споделят голям брой идеи, анализират ги и ги обсъждат. В резултат бързо намират решение.
  
• 
  Решаване на казуси – учителят описва ситуация пред учениците, ате трябва да предложат вариант за решаване (индивидуално/групово; писмено/устно). Често казусът е свързан с последиците от определено поведение.
  
• 
  Ролеви игри – разиграват се ситуации от различни сфери, като ролите са предварително определени. Учениците сами обогатяват ролите, а в процеса на игра сами определят колко саефективни техните действия. Така се усвояват правилата за поведение и се развиват социални умения.
  
• 
  Метод на проекти – мини проекти се разработват самостоятелно, презентират се и се достига до определени изводи.
  

• 
  „порт-фолио” – папка с продукти от работата на учениците – позволява системно проследяване;
  
• 
  „огледално оценяване” – учениците се самооценяват със символи, а в съседна графа – и учителите ги оценяват.
  

• 
  Задаване на въпроси;
  
• 
  Рефлексия;
  
• 
  Навременна намеса при допуснати грешки;
  
• 
  Нагледен материал за подпомагане на разбирането.
  

6. 
   
   
   Изтегляне 141.44 Kb.
   
   Сподели с приятели: