Обогатяване на речника в предучилищна възраст. Езикови игри и упражнения за активизиране на устната реч

Речникът е съвкупност от думи, които детето разбира и употребява, бива пасивен и активен. Първият включва по-богат набор от думи, които детето разбира, но не употребява (заради неравносвесие във физиологични,психологични или педагогически фактори).

• 
  Обогатяване на речника – чрез натрупване на самостойни думи (основно такива, с които се означават качества, свойства и елементарни понятия);
  
• 
  Затвърдяване и уточняване на речника – семантизация на речника – съобщаване на сведения за думата, които позволяват тя да бъде адекватно използвана. Извършва се уточняване, разширяване и задълбочаване на значението на думата;
  
• 
  Активизация на речника – активно употребяване на заучените думи, вкл. на синоними и антоними.
  

• 
  Възприемане на нова дума – с цел възприемане на звуковия състав на думата се използва назоваване от учителя с ясна дикция и артикулация;
  
• 
  Затвърдяване и уточняване на думата – т.е за затвърдяване на значението на думата, тя трябва да се запомни (напр чрез показ на обекта с назоваване, индивидуални или хорови повторения и др);
  
• 
  Активизация на речника – използват се въпроси (за предметите, действията, свойствата им); логически упражнения; дидактически игри.
  

• 
  Разширяване на речника при първично запознаване с названията на преметите и явленията ( при ранна възраст) – вкл показ на предмета или изображението му (неочаквано, внезапно появяване и скриване, задава се въпрос:”Къде е ?”). назоваването на премета в хегово отсъствие съдейства за формиране на връзка между образа и думата. След това учителят показва и назовава.
  
• 
  Разширяване на речника при задълбочаване на познанията за качества, свойства, особености на предмети и явления- разглеждане на отделни части и предназначението им, сензорно обследване, изследователска дейност, използва се похват сравнение с противоположното.
  
• 
  Разширяване на речника при обобщаване на знанията заобектите от действителността и формиране на видово/родови понятия – чрез отделяне на съществените признаци (напр играта „Лети, лети...”)
  

2. 
   Закономерности на овладяване на звуковата култура в предучилищна възраст. Съвременен вариант на звуковия аналитико-синтетичен метод – подготовка за четене и писане и начално ограмотяване в I клас.
   

• 
  Синтетични – овладяване на четене и писане на малки езикови единици (букви,срички,звукове) и преминаване към думи, срички, изречения, текст.
  
• 
  Аналитични – овладяване първо на по-големи езикови единици и след това на малките.
  

• 
  Развитие на речевия апарат – слухов и артикулационен;
  
• 
  Способност за подражание на възрастните.
  

• 
  Неправилно изговаряне на някои звукове;
  
• 
  Замяна на едни звукове с други;
  
• 
  Заместване, изпускане на звукове, срички;
  
• 
  Бърза и неясна реч;
  
• 
  Неритмичнна реч.
  

1. 
   Звуков анализ на думата – достигане до непознат звук;
   
2. 
   Писане на думата;
   
3. 
   Четене на написаното;
   
4. 
   Четене на същите думи в изречения с печатен шрифт;
   
5. 
   Четене и преписване на печатен шрифт;
   
6. 
   Съставяне на думи от печатен шрифт.
   

• 
  Правилно произнасяне на звуковете;
  
• 
  Разпознаване на звуковете на гласни – съгласни,тесни – широки, звучни и беззвучни;
  
• 
  Въвеждане на нови звукове, а след това и на техните букви – определяне на звуково-буквените съотношения, техния анализ и синтез.
  

3. 
   
   
   Изтегляне 141.44 Kb.
   
   Сподели с приятели: