Естетическо възпитание - същност, цел и задачи. Основни категории в естетическото възпитание. Фактори и средства за естетическо възпитание.
Особености на естетическото възпитание в предучилищна и начална училищна възраст.
Естетичското възпитание е целенасочено формиране у човека на естетическо отношение към всички явления от действителността. Това е процес на единство на естетическо усвояване на действителността и художествено – творческа дейност.
Цел на естетическото възпитание е развитието на естетическо отношение към действителността, т.е способност за емоционално възприемане на прекрасното.
Задачи на естетическо възпитание:
Формиране на способност за възприемане, разбиране и оценяване на прекрасното в заобикалящия свят;
Формиране на знания и умения в областта на различни видове изкуства;
Развитие на творчески способности;
Развитие на разбирането за красота в човешките отношения и и в природата;
Основна категория в естетическото възпитание е естетическото отношение, т.е емоционалното отношение към действителността и произведенията на изкуството. Изразява се във възприемане (съзерцаване) или създаване на естетически ценности.
Средства за естетическо възпитание са:
Чрез естетиката на природата и на бита
Чрез изкуството като средство за пресъздаване на художествено – естетическото преживяване на действителността
Чрез самостоятелна естетико-художествена дейност
Естетическото възпитание е пряко свързано с умственото възпитание и с нравственото възпитание.
Има различни методи з аестетическо възпитание: чрез наблюдение, разяснение, анализ на произведение на изкустввото, упражнение в изкуство, положителен пример, решаване на ествтически задачи (напр. определяне на жанр) и т.н.
Игрова дейност – същност, структура и значение за личностното развитие на детето от предучилищна възраст. Психолого-педагогическа характеристика на играта
Феноменът игра е обект на изследване на учени ор различни области: философия, психология, педагогика, именно защото играта има особено значение за възпитанието, обучението и развитието на децата.
Играта е дейност, която се извърщва единствено за удоволствие, типична е з аранните етапи на развитие, но не само. Тя е дейност, която не преследва изгода, мотивът не е постигането на резултат, а се съдържа в самия процес.
Играта е непродуктивна и нерагламентирана творческа самостоятелна дейност, носеща радост и удоволствие на детето,която съдейств за цялостното му развитие. Основни характеристики на играта: непродуктивност, ориентираност към процеса, не към резултата; обучаващо,възпитаващо, развиващозначение за психологическата подготовка на детето за бъдещия му живот; условност на игровата ситуация; бързо приспособяване на действията; възниква по инициатива на детето; емоционална наситеност; самостоятелност в игровото изразяване и взаимодействие; творчество в игровите действия и себеизразяване; свобода.
Функции на играта:
Развиваща – способства за личностното развитие на детето – в играта се развиват неговите физически сили, психически процеси, емоционална чувствителност и социална адаптация;
Възпитаваща – различни видове игри спомагат за комплексно постигане на възпитателните цели с деца от предучилищна възраст;
Обучаваща – детето овладява познавателен и соц опит чрез достъпни технологии;
Интерактивна – постигане на единство между възпитание и обучение на детето от предучилищна възраст; включване на играта в цялостната организация на живота на детето; педагогическо взаимодействие педагог-деца
Терапевтична
Корективна
Развлекателна
Структурата на играта включва: игрова роля, игрови сюжет, игрово съдържание, игрови средства, игрови действия, игрови резултат.
Колкото повече играят децата, толкова по-развити са те във физическо и в нравствено отношение.
Сподели с приятели: |
