Писма на елена рьорих 1929 – 1932 Том 1 Един уникален по съдържанието си труд

----------------

… Вие пишете, че в “Чашата на Изтока” сте намерили пълно отрицание на Бога, не само на личностния, но и на безличностния. Това твърдение не е съвсем справедливо. Защото никъде, нито в Учението, нито в Писмата на Великите Учители, Вие няма да намерите отрицание на безличностния Бог. Възможно е това недоразумение да е възникнало просто поради неправилно наименование. Защото какво е безличностният Бог? Не е ли Той онзи божествен, неизменен и безпределен Принцип или Непознаваема Причина на всичко Съществуващо, който по думите на апостолите Йоан и Павел и в трудовете на първите велики отци на християнството е определен като “Бог Невидим и Непознаваем”. Не четем ли в Евангелието от Йоана (1:18): “Бога никой никога не е видял” и същите думи, повторени в Посланието му (4:12). Много указания има в Библията за “Неведомия Бог” и за огнената природа на този Бог. Така във Второзаконие (4:24) Моисей казва:”Бог е Огън, който пояжда”.

Много Ви съветвам да прочетете трудовете на великия Ориген, този Носител на Светлината на истинското Учение Христово. Между впрочем, западната църква се зае с изучаването на неговите трудове, защото най-просветените църковници разбраха, че са влезли в задънена улица с умъртвяващите си догми и няма да запазят влиянието си под напора на новото съзнание на широките маси, изискващи преди всичко логичност и жизненост на законите. Така Ориген в труда си “За Началата” твърди: “И тъй, не бива да мислим, че Бог е някакво тяло или пребивава в тяло, Той е простата Духовна Природа, не допускаща в себе си никаква сложност. Той е Умът и в същото време Източникът, от който получават началото си всяка разумна природа и ум. Бог, който служи за начало на всичко, не трябва да се смята за сложен, иначе ще се окаже, че елементите, от които е съставено всичко онова, което се нарича сложно, са съществували по-рано от самото Начало.” Нима може по-ясно да се утвърди понятието за Бога като най-чист единороден Принцип или Начало на всичко, от начина, по който то е изразено в думите на великия гръцки философ и баща на християнската църква?

Нима не е казано също, че Бог е вездесъщ, всезнаещ и всемогъщ и че “всичко в него се движи и диша и има Битие”? Всичко това го има в Библията. Затова, ако отхвърлим мъртвата буква на Писанията, често изопачени от неверен превод, и предвзетостта на съжденията, породена от робската мисъл, прекарала векове наред в менгемето на християнските догми, ще видим как всички религии, всички учения на древността са полагали в основата на мирозданието величествената, вечно непознаваема Причина на всичко съществуващо и са се покланяли на това Единно Божествено Начало под различни за всеки народ и всяка страна наименования.

Християнският свят е избрал за Висшето Понятие думата Бог, тогава защо да търсим ново определение за това Величествено Понятие? Нали с тази дума християнският свят векове наред е свързвал всичко Най-Високо и всичко Най-Прекрасно, достъпно за съзнанието му, затова и в книгите на Учението този Непознаваем и Безпределен Принцип или Начало често се обозначава с думата Бог. Казано е: “Бог е Дух и покланящите Му се трябва да се покланят в Духа”. И още е казано: “Отец Мой и Отец Ваш”. Именно, това Божествено Начало, Непостижимо и Незримо, духовно пребивава в нас и около нас. Затова и Богът на Махатмите е Космически Бог, по-точно, самият Космос в цялата му Видимост и Невидимост. Именно, “всичко в Него се движи и диша и има Битие”.

Също и в “Агни Йога” е казано: “Хората не разбират какво означава Бог и Бодхисатва”. Те наистина не разбират и ние можем да кажем с думите на великия Ориген: “Нашият ум не може със свои сили да постигне самия Бог, но познава Отеца на всички твари по красотата на делата и великолепието на Вселената.” Не би могло да се каже по-добре. Да, величествена е била представата на великите умове на древността за това Непостижимо Начало на всички неща, за този Вселенски Закон, истински справедливо Начало, даващо на всяка искра, излязла от Него, всичките Си свойства, предоставяйки й да следва свободния си избор в използването им за строителство или за разрушение.

Да не забравяме също, че всички древни религии, без изключение, са се делили на езотерична, за избрани, и екзотерична, за народа. Много неща са се усложнили в нашата християнска религия поради това, че свещенослужителите са изгубили, или, по-точно, са отхвърлили ключа към разбирането на Учението на Христос, пълно с езотеризъм, за което в Евангелието има нееднократни потвърждения в думите на самия Христос.

Връщайки се на термина “безличностен” Бог, трябва да добавя, че ако под Бог разбираме представата за това понятие в умовете на масите, определянето на такъв Бог като безличностен ще бъде, направо казано, чудовищна нелепост, пълна безсмислица. Затова, само приемайки Бога като Непостижимо Начало, като Единен Закон на всяко съществуване, можем да говорим за Неговата безличностност. Също ако е казано, че Бог е Безпределен, възможно ли е нещо безпределно да има форма или облик? Как Бог, бидейки безпределен, може да стане пределен и краен? Затова само представата за Бог като Божествен, Неизменен, Неотменим, Вездесъщ и Безпределен и Непознаваем Принцип може наистина да отговори на всички въпроси и да обясни много недоразумения.

Замислете се, доколко понятието за Бог е различно в представите на съзнанията, стоящи на различни стъпала на човешката еволюция. То расте и се разширява според ръста на съзнанието, но хората обикновено не отчитат еволюцията на това Понятие. Защото изостаналото мнозинство винаги се влачи на опашката и следва веднъж установените догми. Колко прекрасно е онова изречение в Бхагавад-гита: “Аз съм нишката, на която са нанизани всички идеи, и всяка от тях е подобна на бисер.” Наистина може да се каже - колкото съзнания, толкова и представи за Бога.

Нали ако допуснем съществуването на Всемогъщия, Вездесъщ, Вселюбящ, Всемилосърден и Всезнаещ Бог в Облика на Същество, то трябва да Го попитаме - защо Всемогъщият и Вселюбящ Господар на цялата Вселена допуска толкова нечувана жестокост и несправедливост? Защо всичко в Природата съществува, изяждайки се помежду си? Нали никой няма да отрече, че светът, какъвто е сега, е отвратителен, всъщност, той е истинският Ад! Няма защо да крием от себе си, че ако е нещастен човекът, задоволяващ се само с материални блага, то още по-нещастна е съдбата на човека, осмелил се да излезе и да иска справедливост и нещо по-висше от животинските материални наслади.

Нима не вижда Всевиждащият Бог как загиват милиарди негови създания в образа на хора и прочие твари? Можем ли да поемем въздух и да направим крачка, без да унищожим хиляди свръхмалки животи? Всеки момент в нашия живот, всяко наше дихание носи смърт на милиони. Защо те трябва да умират? Защо е нужна тяхната смърт? Несъмнено ще се намерят хора, които ще започнат да ни уверяват, че всичко това е създадено от Бога за наше изпитание и че злото води към добро, но подобни детски уверения, разбира се, не могат да удовлетворят нито един мислещ човек, защото ние виждаме колко заразно е злото и ако не бяха отделни висши съзнания, то вълната на злото отдавна би потопила света. Нима заради тези няколко съзнания, оказали се победители в жестоката непрестанна борба, Бог е поискал да види неизброимите страдания на билиони хора безкрайни векове наред?

Защо има такава несправедливост още в условията на раждане, които налагат печата си върху целия ни по-нататъшен живот? Къде е Всемилосърдието, Всезнанието и Всемогъществото? Нима не можеше Бог, по силата на тези си качества, да създаде по-висока и съвършена Природа? Защо Му е трябвало да наблюдава това непрестанно самоизтребване и оцеляването на най-приспособения и силния? Не, невъзможно е да се обясни съществуващото положение на нещата с Провидението на Всемилосърдния, Всезнаещ и Всемогъщ Бог, поднесен ни от църквата. Затова трябва сериозно да се преразгледат всички понятия за Бог. Време е да се обърнем към Ученията на Изтока и Умовете, които са ги дали, и да признаем в тях нашите Учители. Именно Изтокът от “Монотеистичния Бог, Господаря на цялата Вселена, е стигнал до висшите идеи за Божеството и в Непостижимия Абсолют¹ е намерил обединението на цялата Вселена.” Защото този Абсолют вместява в себе си всичко крайно и безкрайно, всичко проявено и непроявено и човешкият ум не може да отиде по-далеч от това всеобединяващо Понятие.

Затова всички най-велики Учители на човечеството никога не са поощрявали споровете за Непознаваемата Причина. Тя се е приемала като Най-Велика Тайна, завинаги непостижима. Защото, ако започнем да ограничаваме Абсолюта с нашите представи, той ще престане да бъде Абсолют и ще се превърне в нещо ограничено. Затова Абсолютът е непостижим. Та Абсолютът вместява и понятието за Безпределност. Но кой се замисля над това грандиозно и страшно понятие - Безпределност? Затова можем да постигаме само различни аспекти и проявления на този Абсолют. Но тъй като всички ние сме частици от него и всяка частица на Единното Цяло съдържа в себе си потенциала на всички свойства на Цялото, то ние можем постепенно да разкриваме у себе си този потенциал в течение на безкрайните си въплъщения и хилядолетия, отлитащи в Безпределността.

Ведите казват: “Той е Същината на твоята Душа. Той е Истината; Той е Аз; Ти си Той”. Разглеждайки всички понятия за Бога, няма ли да стигнем до това, че Проявеният Бог може да бъде единствено самото човечество. Но на своя днешен стадий то е по-близко до сянката на Бога, до облика на Сатаната.

Вие вероятно ще ми посочите и това, че Махатмите в “Чашата на Изтока” твърдят, че Те вярват само в материята. Но във всички древни езотерични учения на Изтока Материята и Духът са единни, защото едното не може да съществува без другото. Затова и всичките им екзотерични Богове имат своите Съпруги, олицетворяващи Материята и Мощта им. Така Парабраман² (Духът) е непостижим и не може да има проявления без наложения върху му свръхтънък покров на Мулапракрити³, или Материята. Но, разбира се, тази материя е толкова сублимирана, че е недостъпна за нашите груби сетива. Съществува, както знаете, определението, че Материята е кристализирал дух. Нали Духът е енергия, а ние знаем, че енергията не може да се прояви извън материята. Самата видима за нас Светлина е вид свръхтънка материя в движение. На всички нива, във всички действия и в мисленето си ние не можем да се отделим от материята. Ние се обръщаме към висшите или най-грубите видове на същата тази материя.

В “Агни Пурана” се говори “за Субективния Елемент (Бога), намиращ се в потенциално състояние в недрата на Космическата Природа, също като огъня, скрит в парчето сухо дърво, и също както маслото, потенциално съществуващо в сърцето на Сусаменото дърво. Този субективен елемент лежи скрит в Природата като психически свидетел или духовно начало, съвършено неутрално и лишено от каквито и да било действия. Това съчетание на Субективния Елемент и Космическата Природа се обединяват със сила, която е известна като енергия (Фохат или Космическо Електричество), съдържаща в себе си всички ембриони и основните свойства на всички вещества и Материята, които трябва последователно да се развият от това съчетание на Космическата Природа и нейния съпруг Пуман (Духа, Субективния Елемент, Бога).”

Съвременната наука бързо напредва към всички велики Истини, изложени в източната философия и религиите и скоро, много скоро те ще се срещнат и ще си подадат ръце. Да се надяваме, че и нашата църква ще просияе с ново съзнание и няма да остане второстепенен зрител на този нов съюз. Така науката вече разбра, че няма материя, а има само енергия и обратно. По този начин тя се приближи към одухотворяването на Единното Начало. Напредничавите умове започнаха също да отдават дължимото на силата на мисълта и дори да я запечатват и измерват физически, така духовното се слива с материалното. И как може да бъде другояче, когато Материята е само качество на Духа!

По-нататък Вие пишете за Космическия Разум. Именно целия “Сумум Бонум”⁴ на разума, намиращ се в свито или инволюирало състояние в Непроявената Вселена, ние можем да наречем Бог. Но трябва да се прави разлика между Космическата Основа или Потенциала на Разума, безпределен в своя Абсолютизъм, и Космическия, Проявения Разум. Така Висшият Разум и Великото Сърце, за които се говори в “Чашата на Изтока” и в книгите на Учението са именно Колективният Разум и Сърцето на Великата Йерархия на Силите на Светлината. Именно Разумът и Сърцето на тези Високи Духове, завършили своята човешка еволюция през тази Манвантара, тук или в други светове или системи, ръководят низшите подчинени им сили и съдбите на различните човечества в различните светове. Без да се намесват насилствено в кармата на човечеството, Те все пак му дават основата на съзнанието и еволюционната посока, защото без това водачество човешката еволюция не само би се забавила с милиони години, но неведнъж би стигала и до пълно крушение.

Вече ми се е налагало да пиша на моите кореспонденти, които също като Вас се възмущават от твърденията в книгата “Чашата на Изтока”, затова ще Ви цитирам откъси от едно мое писмо, съдържащо и страници от още неиздаденото Учение.

“Да помним, че съзнанието на масите винаги иска Личност, която да почита и твори Висшия Образ по свое подобие, докато висшите съзнания във всичките си проявления се стремят към Принципа.” Привеждам Ви параграфи от трета част на “Огненият Свят”:

“Човечеството придава значение само на онези понятия, които се побират в съзнанието на посредствеността, защото в съзнанието си то облича всяка форма по съответния начин. Защо не са усвоени висшите Понятия? Защо има толкова изопачаване? Защо има толкова омаловажаване? Защото наистина духът на човешките търсения и устремления е обърнат надолу. Но задачата на Новия Свят е да пробуди съзнанието и да върне на света предназначения облик на красотата. Творчеството на духа трябва да се напрегне към извисяване, не да се принизява Висшето, а да се издига. Затова първото условие ще бъде да се твори Божия Образ побожественому. Когато човешкото съзнание престане да изобразява Божествеността по човешки, тогава достиженията на духа ще бъдат огнени.”

И още: “Именно най-високото се стреми към Огнения Принцип, докато низшето съзнание твори Висшия Образ по свое подобие. Вместимостта на ограниченото съзнание ще съответства на създадения Облик, затова има и толкова явни изопачавания! Как може ограниченото съзнание да се изпълни с Всеобхватно Понятие, когато Всеобхватността довежда духа до изстъпление! Ще кажа - тежко е човешкото мислене! Пространственият хоризонт е достъпен само за онзи, който познава Всеобхватността на Принципа, защото царственият дух може да се слее с Висшия Принцип, както Макрокосмосът е слят с микрокосмоса. Затова ограниченият дух не може да се слее с Огнения Принцип. Огнената мощ открива цялото Горнило, явено на онзи, който усеща пулса на Огнения Свят. Това животворящо Начало изгражда живота на Фохат. Да запомним, че само ограниченото съзнание отрича, а огненият дух всеобхваща. По пътя към Огнения Свят да помним Великия Принцип.”

Така хората служат на Бога на своето отражение и го почитат с пороците си. А Махатмите служат на Божественото Неизречено Начало и Го почитат с чистотата на своя живот и самоотвержените си подвизи за благото на целия свят. Затова в незнанието си да не обвиняваме в атеизъм Онези, които духовно са така неизмеримо високи, чиято Същност, сублимирана от чистия огън, е наистина Божествено проявление.

Всички велики умове винаги са се придържали към високата безличностна идея, но не е кой знае колко страшно, ако израстващото съзнание на определена степен се нуждае от представата за Бога като Личностно Същество. Стига това Същество да не е отражение на самия него, а да бъде истинско Подобие на Висшия Йерарх на Стълбата на Светлината. И Вие ще бъдете оправдани, признавайки Висшия Йерарх на Стълбата на Иаков за свой Бог. Наистина, Стоящият начело на Веригата на Йерархията на нашия свят в Мощта си не само може да бъде, но и е проявеният за нас Бог.

Да си спомним и прекрасните редове от безсмъртната Бхагавад-гита: “Човечеството идва при Мен по различни пътища, но по който и път да се приближава човек към Мене, Аз го приветствам на този път”. - Отново виждаме, че формата няма значение, съществена е самата Идея за висша устременост. Мнозина повтарят формулата, станала аксиома - Макрокосмосът и микрокосмосът са тъждествени, но колко нищожен е броят на онези, които разбират цялото й дълбоко значение!

И така, думите на Учението, които цитирате - “Без Бог няма път”, са напълно точни. Защото Бог е първопричина, духовна основа на нашия живот и, отричайки тази висша Мощ в нас, ние наистина произнасяме хула по адрес на Светия Дух; изгубвайки пътя и връзката с Висшето, водещо Начало, се хвърляме в бездната на хаоса, като се превръщаме в отпадък за космическа преработка.

… Връщайки се на Вашите въпроси, трябва да кажа, че не преводът е грешен, а изложението е непълно. Първо, защото тези писма са били предназначени за различни хора с различна степен на съзнание и, второ, в повечето случаи те се явяват отговори на въпроси, а не изчерпателни трактати.

Разбира се, споменатата от Вас книга също няма предвид някакво особено изпитание. Но би могло да се твърди, че всяка книга може да бъде изпитание за нивото на съзнание на читателя. Затова е полезно след три или повече години да се препрочитат изчетени вече книги, за да се убедим колко се е променило оттогава нашето съзнание и разбирането ни за тях.

Приетата от вас аналогия за разрешаване на въпроса за Бога не е лоша. Но аз бих добавила: именно комплексът, ръководещ целия организъм, ще представлява Йерархията на проявените Сили, а неизреченото Начало в него ще бъде онзи висш огнен Принцип, който дава живот и основа на всички проявления и обединява въпросния комплекс с целия зрим и незрим Космос.

И така, не тъгувайте за загубата на антропоморфичния Бог. Вместо Един, Недосегаем и Непознаваем Образ, защото “Бога никой никога не е видял”, пред Вас се изправя грандиозната Верига на Йерархията на Силите на Светлината, която непосредствено се грижи и насочва към добро цялото човечество… И още, искам да Ви напомня, че дори нашата църква, направила от Иисус Бог, е признала за най-велик след този Бог Архистратиг Михаил, Водача на всички Небесни Воинства. Нещо повече, в най-древните еврейски Писания Архистратиг Михаил е наречен Богоподобен, Отражение на Бога и дори Бог, а Сатаната - Негов противник, Негова Сянка. Оттук и изображението на Михаил Архистратиг, поразяващ дракона. Защо ние, приели религията си от евреите, приели Библията, Пророците и Заповедите на Моисей, сме забравили много забележителни места и подробности в техните най-древни Писания? Самият Христос е казал: “Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или пророците: не да наруша съм дошъл, а да изпълня. Защото, истина ви казвам: докле премине небето и земята, ни една йота или една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне”. Христос наистина е говорил като Посветен, познаващ единния закон, даден в Зората на нашето земно физическо човечество от Великите Духове, дошли от други Висши Светове. И така, изберете си Светъл Йерарх, който Ви е най-близък по дух и се отдайте на Неговото Водачество, защото наистина всеки Велик Йерарх на Светлината е Отражение на Бога на Земята. В радостното служене за великото благо и еволюцията на човечеството да отдадем всичките си помисли и сърдечен устрем на избрания от нас Йерарх.

За утеха ще Ви кажа, че Изтокът още твърди: “не се покланят на Бога като човек два типа хора: човекът-звяр, който няма никаква религия, и освободената душа, издигнала се над човешките слабости и преминала отвъд тесните предели на своята природа. Само тя може да се покланя на Бога, какъвто Той е.” Както винаги, крайностите се срещат. Оттук и великата почит на индусите към духовния Гуру. Те виждат проявлението на Висшето Начало именно в него, в този венец на творението, в човека, достигнал висше съвършенство чрез отваряне на заложения в него Божествен Потенциал на Познанието. Да се уподобим на тях по това благородно качество - почитта и предаността, и, като намерим своя Гуру, да Му поднесем пламтящото си благоговение и предаността на сърцето си.

Ще завърша с думи от Учението: “Величието на Космоса е почти неосъзнато! В най-добрия случай хората говорят за топлината на Слънцето, но слънчевата система в Космоса е като атома в Слънцето!”

Когато науката с всеки изминат ден открива билиони светове и цели системи, превъзхождащи по размери нашата слънчева система и намиращи се отвъд пределите на Млечния Път, може ли да се вмести това Необятно Величие в някакви предели? Замислете се над принципа на Безпределността и Необятността…