Писма на елена рьорих 1929 – 1932 Том 1 Един уникален по съдържанието си труд

Вие сте прави, че тънкостта на източната метафизична представа трудно се усвоява от западните умове.

И така, Изтокът знае или вярва в Божествения Принцип, Неизречен и Вечнопостиган (което е равносилно на непостижим), в Единния Елемент, вечноразкриващ се във видимата и невидимата проявена Вселена. Този Елемент се нарича също Абсолют, като съдържащ в себе си ВСИЧКО. В проявен вид той е ДУХО-МАТЕРИЯ, защото МАТЕРИЯТА в действителност е само негова диференциация или КАЧЕСТВО. Чистият Дух може да се прояви или се постига само чрез покрова на Материята, затова се казва, че извън МАТЕРИЯТА чистият Дух е НИЩО.

Тайната на диференциацията и сливането в едно е най-великата МИСТЕРИЯ и КРАСОТА НА БИТИЕТО.

Вие пишете, че “ядрото, което посещава със задоволително пристрастие различните групи, се състои от 50-60 души” - това е прекрасно. Ако от всички тях впоследствие се изявят шест - седем души със съзнание, твърдо приело Учението, и със способности да разясняват Основите на Живата Етика в печата и от лекторската катедра, това според мен би било голямо постижение.

На Вас Ви се струва, че някои от членовете започват да се изморяват, защото повечето от тях са служещи. Според мен главната причина е в това, че повечето от тях вече преминаха първите стъпала на възторжения подход към Учението и по силата на окултния закон започват да проявяват истинската си същност. Винаги трябва да имаме предвид, че на първото стъпало, в първите месеци на приближаването си към Учението, всички вървят със запален факел, окрилени от надеждата за незабавно развитие на заспалите си духовни сили. Мнозина не си дават сметка или забравят, че пробуждането и следващите стъпала на преображение на вътрешния човек се постигат с крайно напрежение на всички сили. Такива хора обикновено не намират в себе си духовната сила да противостоят на потапянето на духа, което неизбежно следва след всеки възторжен подем. Законът за редуване на ритъма преминава през всичко.

От опит зная как при първото настъпило потапяне на духа мнозина губят своя ентусиазъм и често дори съвсем отпадат от Учението. Всички те са души с малък духовен багаж. Те наистина са като блуждаещи огънчета. Затова е така ценно дълбоко премисленото значение на приближаването към Учението и постоянният стремеж към самоусъвършенстване за преображението на вътрешния човек, носител на безсмъртието. Това преображение открива неизчерпаем запас от духовни сили и води до овладяване на собствената духовна творческа воля, този венец на достижението. Достигналият такова овладяване на духовната воля става истински сътрудник на Благите Сили. Много сили трябва да се положат за такова преображение, но все някога пътят към него трябва да бъде прокаран.

Онези личности - а те са единици, изработили в себе си духовно равновесие или самодисциплина, които твърдо следват веднъж избрания от тях път, наистина могат да бъдат наречени устои на света. Ако осъзнаем, че най-насъщното е разширяването на съзнанието, то няма да има умора и ще ловим всяка минута, за да внесем в нашата съкровищница зърната на знанието и опита. Наистина, мнозина са позваните, а малцина - избраните.

Разбирам колко е трудно да се ръководят възрастни хора с различно ниво на съзнанието и с различно образование. Аз бих предоставила свобода в избора на теми за реферати и не бих настоявала за задължителни посещения. Всеки е длъжен да разбира основите на примитивната самодисциплина. Какъв духовен напредък е възможен без дисциплина! И Вие правилно пишете, че е нужно внимателно докосване и ненамеса в кармата. Наистина не бива да се насилват нещата. Пътят може да бъде посочен, предупрежденията - дадени, но това е всичко.

Несъмнено е също, че много духовно развити хора и особено учениците на Великите Учители работят нощем на астрално и дори ментално ниво, помагайки на своите близки и познати или изпълнявайки поръченията на Учителите. Но винаги трябва да се има предвид, че медиумистичните натури повече запомнят тези свои нощни похождения поради особения строеж на организма си. Причината, защо дори духовно развитите хора сравнително рядко помнят действията си на други нива се крие в разликата във вибрациите между нивата. Физическият мозък не може да запечата с такава лекота тези най-тънки вибрации и ако вибрациите му често и насилствено се покачват, разрушаването на организма е неизбежно. Възможно е спомените за нощната дейност да се запазват по-често с постигането на известна степен на Агни Йога, но затова е нужно наличието и спазването на съответните космически и физически условия. Необходима е чистота на заобикалящата атмосфера, хармоничност и значителна височина. Само пълният Адепт съхранява пълно съзнание във всичките си три тела и не е ограничен в своите действия, но и Той за целта трябва да живее в особени условия.

Някои окултни книги дават пълна програма за такива видения и похождения в тънкия свят и онези, които ги четат, често виждат тези мозъчни отпечатъци, приемайки ги за действителност. Нашата главна задача е да предпазим хората от вредата на насилствено развивания психизъм по рецепти, щедро раздавани във всякакви псевдоокултни книжки, и от вредата на спиритизма. Много по-добре е да се изучава символиката на сънищата. Всяко съзнание има свои особени символи, които често имат обратното значение за друго съзнание. Сънищата се изучават толкова малко, а междувременно правилната постановка на такова изучаване би дала много ценни наблюдения. Но, както винаги, при това е необходима честност, това най-рядко качество. И, уви, на духовно, или по-точно на психическо ниво, тя е още по-рядка!…

Малцина са онези, които са наясно и с това, че под думите “развито сърце” трябва да се разбира преди всичко “разширено съзнание”. Именно сърцето е престол на СЪЗНАНИЕТО, а не сантименталността, този сурогат на добротата. Характерно е, че на Изток, говорейки за висшите съкровени мисли, винаги слагат ръка на сърцето си, защото те поместват съзнанието в сърцето…

Да, хороскопът на личността рядко съвпада с хороскопа на истинската индивидуалност. Често духът има в хороскопа на личността си всички огнени знаци, но основната му същност може да принадлежи на противоположна стихия и обратно. Огнеността се определя именно по основния елемент на зърното на духа.

Треската за учителстване също е много характерна за новаците, това стъпало трябва да се преживее и познава. Знам по себе си, как в началото ми се искаше да споделя с всички радостта, която живее в сърцето ми. И само опитът ме убеди колко внимателно трябва да се раздават зърната на Учението.
5.03.1935 г.

Прекрасно е, че Вие така бодро приемате всички тези почти неизбежни тегоби на земния живот. Колкото до Вашите огнени приливи, то след като не познавам състоянието на Вашия организъм, ми е трудно да определя истинската причина. Но при някои окултни въздействия нервите особено воюват с кръвта. Даден е съвет: “При такава война на нервите с потока на кръвта е необходимо особено спокойствие и не бива да се обременява стомаха, защото тези приливи биват толкова силни и мъчителни, че могат да предизвикат дори припадък.” Когато започват да работят по-високите центрове, то и обратната полярност особено силно се бунтува и често се изразява в такива огнени усещения. Но не бива да се изпраща тази вълна надолу, старайте се да запазите спокойствие и главното, трябва да се изключи всякакво раздразнение. Валерианът е много добър, в някои случаи може да се приема и два-три пъти на ден, разбира се не прекалено силна настойка.

Мускусът в най-древната източна фармакопея се разглежда като средство, даващо равновесие, но, разбира се, всичко зависи от дозата. Освен това различните организми реагират на него по различен начин. Мнозина не могат да го приемат, защото дори при малка доза той усилва приливите на кръвта и предизвиква сърцебиене. Затова във Вашия случай аз бих посъветвала да приемате най-добре пет или шест капки тинктура строфант - три дни подред по веднъж на ден и да повтаряте този прием през всеки две седмици.

Равностранният триъгълник с върха нагоре е един от знаците на Бялото Бр., вероятно сте го видели в потвърждение на това, че Вашето обръщение е чуто. Всяко искрено обръщение бива прието, но отговорът не винаги идва незабавно. Понякога тази разлика във времето зависи от едни или други космически причини.

Вие питате как да спасите едно момиче от медиумизъм? Това е много трудно, защото медиумизмът е особен строеж на организма, при който нашият етерен двойник (низшето астрално тяло) се отделя особено лесно и въпреки нашата воля. Повечето от феномените по време на спиритични сеанси се извършват посредством този етерен двойник, който образува нещо като среда за общуване между душата и физическото тяло на човека, сходна с етерните вълни, привеждани в действие между станциите на безжичния телеграф. Разбира се, при всички такива медиумистични демонстрации високата психична енергия не участва. Да се промени строежа на организма е невъзможно, може само всячески да я съветвате да развива духовната си воля и така постепенно да подчини на нея непроизволните изяви на своя двойник, чиито еманации могат да бъдат използвани за целите на най-нежелателни обитатели на тънкия свят. За такова овладяване на непроизволните изяви трябва преди всичко да насочваме мислите си към Най-Високото, стараейки се да създаваме около себе си атмосфера на чистота, за да възпрепятстваме проникването на тъмните същности. Така медиумът трябва да развива в себе си силно вътрешно противодействие на всички тъмни влияния, но точно това му е особено трудно. Както е казано в Учението - “медиумът е хан за развъплътени лъжци”. И така, съветвайте това момиче всячески да очиства съзнанието си и да бъде твърда в постоянния стремеж към Най-Високото, друг път няма. Много неща, разбира се, зависят от средата, която заобикаля това момиче. При достатъчна интелигентност на семейството съзнанието им може да бъде насочено към правилното разбиране на това състояние и до голяма степен да се помогне.

Сега за младия човек, който е започнал да усеща своите центрове след механични упражнения. Несъмнено той може да започне да ги усеща, защото механичното упражнение особено дразни лесно достижимите нервни плексуси. Разбира се, такова дразнене може да предизвика най-неочаквани резултати, преди всичко загуба на нервното равновесие, и дори да доведе до полудяване. Освен това, при предразположение към някакво органично заболяване последното може да се усили; така при слаби бели дробове често се развива туберкулоза, при склонност към сексуалност може да се стигне до полово извращение и т.н. Впрочем аз вече Ви цитирах откъси от писанията на Е. П. Бл. за последиците от такива упражнения.

При духовното развитие на човека отварянето на центровете става нормално. Отварянето или действието на тези центрове трябва да започне първо в техните психични или духовни съответствия. При непрестанна вътрешна устременост към Висшето и разширяване на съзнанието е възможно и ускореното им отваряне при съдействието и ръководството на Великия Учител на Светлината, а понякога и при съприкосновение с очистената огнена аура на висок ученик. Всичко трябва да излиза от Висшето към нисшето, от духовното към физическото, а не обратно. Само висшето може да повдигне нисшето и тук йерархичния принцип важи с особена сила.

Длъжна съм също да предупредя, че усещането между веждите не винаги означава частично отваряне на третото око, то може да бъде просто следствие от мускулно напрежение. Съществува убеждението, че органът, който отговаря на третото око, е така наречената епифиза. Тази жлеза, а също и хипофизата се разглеждат днес като органи, твърде важни за всички функции на нашия организъм. В древна Индия те са се смятали също за проводници на всички духовно-манасични прояви.

При истинското ясновидство Вие не можете да кажете, че виждате с някакъв определен орган, защото виденията застават над Вашата глава или зад гърба Ви, или отстрани, или пред Вас, или в кръга на третото око, или в слънчевия сплит и т.н. И Вие еднакво добре ги виждате. Да си спомним изображението на Дукар, кръгът на чиято аура се състои от безброй очи. Да помним, че нервните центрове имат своите съответствия в тънките тела и затова всяка ненормалност и неуравновесеност в развитието на физическите им проводници неизбежно се отразява на всички тела. Затова да се пазим да не предизвикаме неравновесие.

От все сърце приветствах Вашата статия за Пакта. Делото на Пакта напредва. Общественото мнение горещо откликна и откликва на тази благородна идея. Надявам се, че получихте книгата “Proceedings”⁵ на Вашингтонската Конвенция. Разбира се, в тази книга не влязоха и половината от всички получени приветствия, но може би ще е възможно да се издаде и втори том. Историята на Пакта ще бъде много поучителна книга, в която ярко ще се обозначат страните на светлината и тъмата и народите ще се убедят, че всичко изграждащо, всичко което има бъдеще, беше за ратификацията на Пакта и приемането на Знамето. Наистина Знамето на Мира е велик пробен камък за съзнанието на човечеството.

Сега на Вашите въпроси. § 10 (кн. “Сърце”) за “новия вид тънко тяло?” Това се отнася до новото уплътнение на тънкото тяло почти до физическо, което ще даде възможност в бъдеще на някои високи духове, преминали чертата на земното битие, да се появяват сред земните обитатели на сравнително неголяма височина и за по-продължително време. При това такива тела ще бъдат напълно зрими и дори плътни при допир, дори без участието на медиум-посредник.

§ 380. На тибетски език Ригден е част от титула на Владиката на Шамбала.

§ 211. Калачакра (Колело на Времето или Колело на Закона) е Учение, приписвано на различни Владици на Шамбала. Това Учение може да се намери вплетено във всички философски учения на Индия. Сега то може би е особено развито в Тибет. Но в действителност това Учение е Велико Откровение, дадено на човечеството от Владиците на Пламъка или Синовете на Разума (които са били и са Владиците на Шамбала) в зората на неговата съзнателна еволюция в третата раса от четвъртия кръг на Земята.

§ 239. Урувела е свещена гора с река, на брега на която Владиката Буда, според преданието, е достигнал висшето Озарение.

§ 251. Кийли е изобретател от края на 19-ти век, американец от Филаделфия. Той се заинтересувал от проблема за молекулярните вибрации и дезинтеграцията на материята. Посредством симпатически вибрации той се опитал да освободи енергията, скрита в молекулите и атомите, което му се отдавало, но само лично на него, защото в това участвала неговата лична сила, както обяснява Е. П. Блаватска. Много спекуланти и финансисти се опитали да забогатеят от откритието на Кийли и с това му създали лоша слава, в резултат на което той бил обявен от авторитетите в науката за мошеник, макар открито това да е било направено едва след смъртта му. Интересно е да се отбележи, че книгите му сега са голяма рядкост и както винаги вероятно се четат при закрити врати. Кийли е още една жертва на човешкото невежество и подлост.

§ 602. Ахамкара тук предполага високо състояние на самоосъзнаване при отваряне и обединение на висшите центрове за разлика от низшето състояние на себичност, което също понякога се нарича ахамкара.

§ 575. Прета-Лока съответства на чистилището в католическата религия.

§ 309. (Сърце) Маракара е царство на духовете на тъмата. Мара е Господарят на Тъмата. Той се нарича също “Разрушител” и “Смърт” (на душата). Няма по-нисък слой над Земята в Тънкия Свят от Маракара.

§ 541. Голем е легенда, която води началото си от средновековието.

Тя има много общо със знаменития роман “Чудовището Франкенщайн”. Ето накратко съдържанието на “Голем”. Един учен равин, алхимик, живял в Германия по време на преследванията на евреите, за да отмъсти на преследвачите на своите сънародници, замислил да създаде изкуствен човек-гигант, притежаващ колосална сила, който да е изцяло в негова власт и да изпълнява безпрекословно волята му. С помощта на големите си знания той успял да създаде такъв гигант и да всели в него искрата на животинския живот. След поредица магически действия великата тайна на формулата на живота била начертана от равина във формата на звезда и прикрепена към гърдите на гиганта, след което той оживял и веднага бил изпратен от своя творец с разрушителна мисия. Голем вървял, не знаейки преграда, покорен единствено на волята на своя създател, като събарял и унищожавал всичко по пътя си. Гигантът причинил много бедствия и смърт сред преследвачите на евреите. Веднъж, след като разрушил цяло селище, гигантът излязъл в полето и видял малко момиченце, което събирало цветя, и бил очарован от него, защото животинският живот, вселен в него, му дал и животински инстинкти; гигантът вдигнал момиченцето на ръце и не се решил веднага да го удуши, а момиченцето, като видяло на гърдите му блестящата звезда, я хванало и откъснало, в същия миг жизнената искра напуснала гиганта. Според преданието, да свали тази звезда или очертанието на великата формула на живота би могла само чиста ръка.

Струва ми се, отговорих на всички Ваши въпроси. Много се радвам, че обичате действието. Това качество е толкова ценно и, уви, толкова рядко се среща сред хората, които обичат много да говорят и малко да действат. Повечето обичат да мечтаят и да се осланят, но нищожен е броят на желаещите да строят и създават. Затова особено много Ви приветствам по Вашия път на дейно сътрудничество за Общото благо.
7.03.1935 г.

Вие приехте Зова, който изпълва първата книга на Учението на Живота и знаете, че Зовът на любовта донася отговора на Възлюбения. И този отговор Ви сочи да приемете подвига в живота. В следващите книги на Учението са дадени всички стъпала, които трябва да бъдат преминати, за да се приближите до Възлюбения.

Колко красота и радост има в живота, който си е поставил за цел да служи, заедно със Силите на Светлината, на общото благо! И тази радост се крие преди всичко във великото освобождаване от привързаността към дребните неща в живота, което неизбежно настъпва, ако в съзнанието се е установила непрестанната мисъл за избрания Идеал, и в сърцето гори пламъка на предаността и благодарността към Призовалия ни. Истинските ученици не само отхвърлят тази тегоба, но и се научават да обичат всички препятствия по пътя си, всички страдания, които съдбата им поднася, защото те наистина са наши учители и ни посвещават в по-нататъшните мистерии на разтварянето на цветето на духа. Онези, които твърдят, че може да се постигне духовен ръст, без да се премине през страдания, изричат страшна лъжа. Именно тези страдания се преобразуват в радост, в нов духовен подем при наличието на огъня на истинската любов. Лек и кратък е пътят на сърцето и предаността, преобразуващ всички тръни в цъфтяща градина, а останалите пътеки са трудни, лъкатушни и мъчително дълги. Затова и Зовът на Великия Учител е Зов на Любовта.

След като сте избрали този път, пазете се да не се отклоните от него, нищо освен разрушение няма да постигнете. Има много хора, които в желанието си да придобият колкото може повече, преследват смяната на различни идеали, различни Учения. И това препускане след новото при тях се превръща в един вид болест, в умствено или религиозно опиянение. Те трябва да чуват винаги нещо ново, само за да изпитат временна нервна възбуда и веднага щом едно възбуждащо влияние се изчерпи, те са готови за друго увлечение. Това е своего рода умствено замайване и с това свършват всичките им постижения. Но има души, които приличат на бисера от източната приказка. “Тази бисерна мида живее на дъното на морето и се издига на повърхността, за да улови една дъждовна капка, когато изгрява звездата Свати. Тя се носи по повърхността на морето, разтваряйки широко раковината си, до момента, в който успее да улови дъждовната капка, а после се спуска долу в морското си ложе и остава там, докато не извае от тази капка великолепен бисер.” Истинските ученици трябва да приличат на тази бисерна мида и, като запечатат Единния Образ в самата си същност, чрез възприятието на Неговото Учение да изработят прекрасния бисер на своя дух.

Особено необходима е тази устременост към Единния Образ на първите стъпала. Защото, само като заложим здрави основи, ще можем без загуба да прибавяме към нашия градеж орнаментите, които бихме намерили и в други Учения.

Не бива да се мисли също, че подвигът трябва да е нещо необикновено и да се извършва при някакви особени условия, а не на мястото, където ни е поставила съдбата. Наистина велик е подвигът да внедряваш Учението във всекидневния живот, да даваш радост и да просвещаваш околните и срещнатите по пътя си. В Бхагавад-гита е казано: “Човек постига съвършенството, като упорито изпълнява своята дхарма (дълг).” И така, да закаляваме духа си в непрестанна работа по своето самоусъвършенстване за благото въздействие върху заобикалящите ни, в радостна готовност да приложим силите си там, където е възможно.

Вие настоявате, че “Йерархичното Устройство е не по-малко утопично от Идеалната Демокрация” - тук няма да се съглася с Вас, защото не смятам за утопично нито едното, нито другото понятие, но от двете, разбира се, “Идеалната Демокрация” е много по-трудно постижима. И ако Йерархичната Постройка е първооснова на Мирозданието, то нали Идеалната Демокрация е нейният завършек. Как може следствието да изпревари причината? Нали няма да отречете, че е по-лесно да се намерят няколко души, ръководени от великата Йерархия на Светлината, отколкото да се издигне цялото съвременно човечество до равнището, необходимо за Идеалната Демокрация?

Вие казвате: “Зная, че духовното водачество е необходимо, но зная също, че пирамидата трябва да се строи отдолу… основа на пирамидата трябва да бъде тъкмо възпитанието на хората в истинските принципи на обновената демокрация… само по такъв начин подготвените народи биха били в състояние да възприемат духовното водачество, само при наличието на фундамент може да се появи и синтетичният връх на пирамидата.” И тук аз не успявам да уловя Вашата мисъл. От една страна, Вие сякаш утвърждавате йерархичното водачество, а от друга искате да кажете, че трябва отначало да се заложи основата на разбирането за водачеството и едва после да се приеме Йерархичната Постройка или Водачеството. Но как биха могли хората да градят основите и да издигат по-нататъшния строеж, ако някакво водачество не им посочи това? Всеки строеж се издига според плана на Архитекта и низшите елементи залагат камъните на основата, без да знаят целия замисъл на Архитекта. Наистина, много строители участват в този строеж, от низшия до висшия, но всички те изпълняват Плана на Архитекта. Без Йерархичното Начало нашите земляни, както Вие ги наричате, отново и отново ще строят не пирамида със синтетичен Връх, а просто една Вавилонска Кула. Нима нашата съвременна разпадаща се цивилизация не потвърждава с необикновена яркост този вечно жив символ!

По-нататък Вие възразявате: “За да се създаде възможност за образуването на онова, което Вие наричате фокус, в който би могъл да се отрази Лъчът на Светлината, е необходимо в началото да се координира периферията…” - Но фокусът, или нуклеусът, винаги се изгражда преди периферията. Всяка окръжност вече предполага център. Периферията расте съобразно израстването на фокуса и усилването на възприемания от него Лъч на Светлината, който се пречупва в неговия радиус, а не обратно. Също да не забравяме, че в живота, в Космоса, нищо не е разделено и всичко се създава едновременно, именно всички строителни елементи винаги са налице. Там, където се появява фокус, там се очертава и периферия, макар често тази периферия да не може да бъде точно определена със земни мерки.

Вие пишете, че идеалите не се осъществяват на нашата Земя и тук не мога да се съглася с Вас. Разбира се, идеалите се схващат по различен начин и дори може да се каже, колкото стадии на съзнанията има, толкова и идеали. Но все пак ние имаме идеали, въплътени във великите Учения. Имахме и дори имаме идеали, проявени в човешки облик. Нима съществуването на великото Бяло Братство на нашата Земя не е осъществяване на най-великия Идеал, до който може да се издигне човешкото въобръжение?! Ние сме много по-богати, отколкото си мислим, но нашата слепота не ни позволява да видим множество забележителни красоти на битието.

Вие твърдите, че “руският човек по-бързо ще възприеме синтеза от западния европеец, защото не се е сраснал със своята малка земна личност…” Разбира се, потенциалът на руската душа е огромен, но днес този потенциал в повечето случаи е все още дълбоко погребан. Засега ни се случва по-често да се сблъскваме с прояви на невежество и страшно самоизяждане, това първо доказателство за ниското равнище на съзнанието, лишено от всякакво синтетично вместяване. Няма съмнение, че стохилядният Иван има големи заложби, но ако не ги пробуди в себе си навреме, то може изобщо да се сложи кръст на спасяването на нашата раса и ковчегът на новия Ной ще се окаже излишен. Разбира се, гибелта на планетата е неописуемо, неизразимо бедствие, но нима човечеството, мечтаещо да унищожи себеподобните си с користни цели, заслужава по-добра съдба? Ако развитието на масите ще се забави с милиони векове, то какво ги засяга времето, когато въображението им изобщо не стига по-далеч от утрешния ден?!