Писма на елена рьорих 1929 – 1932 Том 1 Един уникален по съдържанието си труд

Вашият въпрос за животните също е много сложен. Разбира се, убийството на мирно животно заради храна, когато цялата природа ни снабдява в излишък с всичко необходимо и безкръвно, по принцип не може да бъде оправдано, но в живота има толкова сложни неща! Невъзможно е незабавно да се пренесат на Земята всички условия на висшите светове. Земята и хората не са готови още за приемането на висшите закони и висшите условия. Затова се налага в много отношения да се примиряваме със съществуващите обстоятелства и обичаи, стараейки се по възможност да ги подобряваме и облагородяваме. Но за да не се изгубим съвсем в този лабиринт от най-сложни и понякога сякаш неразрешими жизнени проблеми, нужно ни е като пътеводна нишка следното правило: “От двете злини избирай по-малката, от двете добрини избирай по-голямата”.

Затова нашата първа грижа трябва да бъде за хората, а след това за животните. Аз разбирам Вашите чувства, но нали само постепенно, с разширяване на съзнанието и изтънчаване на човешкия организъм, много неща ще влязат в нужните граници. Също си спомням, как на моята забележка, че растенията усещат по-малко болка от рибите, ми беше отговорено: “Не е точно така, защото съзнанието на някои цветя не е по-ниско от съзнанието на много риби и насекоми”. После, можем ли да твърдим, че растението или зеленчукът не чувстват болка, когато ги режем или късаме? На основата на съвременни опити с растения, правени в Калкутския Институт, индуският учен Джагадис Боше доказва, че чувствителността на нервната система на растенията е поразителна.

Налага се да приемем великия закон, положен в основата на целия Космос - закона за великата Жертва. В Природата всяко нещо живее за сметка на друго. Но с израстването на съзнанието тази жертва става по-тънка, по-възвишена, оставайки при все това жертва. И само във висшите светове този принцип на пожертване и отдаване се преобразува в източник на висша радост. Нима Великите Духове не жертват своите сили, изпращайки духовните си еманации, които ни захранват в пълния смисъл на тази дума? Нима не жертват Те заслуженото си щастие - дълговременно нерушимо творчество в близките Им области, като остават в земните сфери да коригират еволюцията на човечеството, което в днешното си състояние е страшен вампир, поглъщащ и разхищаващ силите както на Висшите Духове, бдящи на вечна Стража, така и силите на всички, които стоят малко по-високо в своето духовно развитие, като последните често биват довеждани до пълно изтощение и дори преждевременна смърт. Но без притока на тези духовни сили, изпращани от Висшите Духове, човечеството отдавна би се разложило. Затова преди всичко следва да се мисли за хората и да им се помага да не се изтощават и да не се убиват един друг. Подобрявайки хората, ние ще подобрим и съдбата на животните.

Така че, да обичаме и жалим животните, но да не ги правим кумири и да не ги поставяме над човека. Да приемем Закона за Вечната Жертва, този вечен кръговрат на обмена на енергии в Горнилото на Космоса, което трансмутира всичко във вечния устрем към усъвършенстване.

Можете да кажете на истински търсещите души, че Твърдината на Великото Знание съществува от незапомнени времена и бди на несменяема стража за еволюцията на човечеството, наблюдавайки и насочвайки в спасително русло течението на световните събития. Всички Велики Учители са свързани с тази Обител. Всички те са Нейни Членове. Многообразна е дейността на тази Твърдина на Знанието и Светлината. Историята на всички времена, на всички народи пази свидетелства за тази помощ, неогласявана публично и обикновено давана в повратни моменти от историята на различните страни. Приемането или отклоняването й неизменно се е съпровождало от разцвета или падението на съответната държава.

Тази помощ под формата на предупреждения или съвети и цели Учения се е проявявала в най-неочаквани и разнообразни аспекти. Предупрежденията преминават като червена нишка през историята. С малки изключения всички те са оставали без внимание. Можем да припомним как шведският крал Карл ХIIІІІІ получил сериозно предупреждение да не започва съдбоносния си поход срещу Русия, сложил край на развитието на неговата държава. След публикуването на дневника на графиня д´Адемар, придворна дама при злощастната Мария Антоанета, станало широко известно, че кралицата нееднократно е била предупреждавана чрез писма и лична среща с посредничеството на същата графиня, за опасността, заплашваща страната, целия кралски дом и много техни приятели. И неизменно всички тези предупреждения идвали от един източник, от граф Сен Жермен, член на Хималайската Община. Но всичките му спасителни предупреждения и съвети се приемали като оскърбление и лъжа. Той бил подложен на преследване и неведнъж заплашван с Бастилията. Трагичните последици от тези отрицания са добре известни на всички.

Можем да си спомним и Наполеон, който така обичал в първите години на славата си да говори за своята пътеводна Звезда, но главозамаян от успехите си и обладан от гордост, не приел Съвета докрай и тръгнал срещу главното условие - не е трябвало да напада Русия, - разгромът на неговите армии и тъжният му край също са добре известни.

Знаем, че и президентът Вашингтон е общувал с някакъв тайнствен професор, чиито съвети използвал, и на това се дължи неговият успех. При обявяването на свободата на Америка и отделянето й от Англия, е отбелязан следният факт: по време на това Историческо Събрание в момент на колебание и нерешителност, сред присъстващите се появил висок Непознат, който произнесъл възпламеняваща реч, завършвайки с възгласа: “Америка да бъде свободна!” Ентусиазмът на Събранието бил повдигнат и свободата на Америка - узаконена. Когато присъстващите пожелали да приветстват човека, помогнал им да вземат великото решение, не могли да намерят Непознатия, той бил изчезнал. Така из цялата история може да се види как разнообразно се е проявявала и се проявява помощта на Великата Община на Светлината. Западната християнска църква в дванайсети и тринайсети век, например, знаела за съществуването на тайнствено Духовно Убежище в Сърцето на Азия, начело на което стоял Презвитер Йоан, както се наричал този велик Дух. Презвитер Йоан отвреме навреме изпращал до Папите и другите глави на църквата изобличителни писма. От историята знаем как един от Папите проводил пратеници в Средна Азия при Презвитер Йоан. Можем да си представим с каква цел са били изпратени тези посланици и, разбира се, след много митарства и превратности, те се върнали, без да намерят Духовната Цитадела.

Да, историята познава немалко известни личности, на които било съдено да изиграят определена роля в напредъка на човешката еволюция - личности, посетили преди това Твърдината на Великото Знание. Така навремето Парацелз прекарал известно време в един от ашрамите на Транс-Хималайската Твърдина, усвоявайки великото знание, което по-късно изложил в много томове, често в мъгляви формули, защото тези носители на светлината на знанието са били подложени на страшно преследване. Кошмарни са престъпленията на невежеството срещу знанието. Мрачни са страниците на правдивата история! Да не забравяме и Калиостро, избегнал смъртното наказание само благодарение на намесата на тайнствен непознат, появил се пред Римския Папа, след което присъдата била отменена, а самият Калиостро изчезнал от тъмницата. Да си спомним и нашата тъй оклеветена Е. П. Блаватска, прекарала три години в един от ашрамите на Тибет и донесла велико знание и светла вест за Махатмите. Ако не бяха я заобикаляли злоба и завист, тя би написала още два тома от съкровеното Учение, в които биха влезли страници за живота на Великите Учители. Но хората предпочетоха да я убият и трудът й остана незавършен. Така историята се повтаря; така се образува кармата на човечеството.

И така, трудете се на избрания от Вас път и благословът на Йерархията на Светлината ще пребъде с Вас. Но приемете един съвет: продължавайте така мъдро, както започнахте.

Отговаряйки на писмото Ви, мога само още веднъж да потвърдя със същата сила и истина - Великото Пришествие не е обикновено явление и затова то няма да бъде във физическо тяло. Трябва да се разбере, че Великите Владици приемат или запазват един или друг Облик в съответствие с нуждите на света. Защо е толкова трудно да си представим, че Великата Индивидуалност няма да се нуждае от физическо тяло за своите най-близки проявления? Освен това, фактите от миналото и примерите от съвременния живот показват как са били посрещани и какво е съпровождало всички появи на великите Духове сред невежите двуноги. В най-добрия случай те са били наричани шарлатани или шпиони, а по-точно - и едното, и другото. Хората обикновено приписват на другите собствените си качества. Поучително е да се прочетат историческите сведения за граф Сен-Жермен, този посланик на Бялото Братство. Но дори ако Самият Христос се появеше сега сред нас, то и Той не би избегнал затвора и в най-лошия случай - линчуването. Прочетете отново Великия “Инквизитор” на Достоевски. Затова трябва да се разбере, че Великата Индивидуалност не може да се появи сега, сред хаотичното мислене и вибрации на разюзданите тълпи. Великите Владици във всичко следват закона за ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОСТТА. Така че, разберете, поради състоянието на съвременното човечество Явяването във физическа обвивка е съвършено невъзможно и би било разрушително за цялата еволюция. Великата Индивидуалност, невидимо видима, ще бъде и вече управлява, облечена във всички лъчи на мощната, но незрима ЛАБОРАТОРИЯ.

Странно ми прозвучаха и думите, че “ако Владиката Майтрея трябва да стане Буда, Той навярно ще дойде във физическо тяло.” Онази Индивидуалност, която в понятията на Изтока явява Облика на Майтрея, отдавна е станала Буда, тоест, е достигнала високото Озарение, затова и тази посочена от Вас причина за физическо въплъщение отпада. Мога само да потвърдя и всички пророчества, цитирани в книгата “Шамбала”. Разбира се, 36-та е посочена като година, в която ще бъдат заложени големи основи и промени. Но ръководството на Вл. на Шамбала не означава, че Той ще се появи и Сам дори физически ще вземе участие в последната битка; така мислят най-невежите сред будистите. Владиката на Шамбала според най-древните завети се сражава със самия Господар на Тъмата и тази битка преди всичко става в тънките сфери, а тук Владиката на Шамбала действа чрез своите земни воини, но Самият Той е достъпен за лицезрение само в най-редки случаи и, разбира се, никога няма да се появи пред любопитната тълпа. Появата Му в Огнен Облик за мнозина и за много неща би била разрушителна, защото Аурата Му е изтъкана от енергии с необикновена сила. В Евангелието от Матея, 24:27-39, е твърде точно описано Пришествието в Деня на Съда, очакващ нашата планета, но до този ден Вие ще успеете да остареете, макар че частични катастрофи може да има и по-рано.

Не бих Ви съветвала да четете “Тайната Доктрина” от края. Няма да постигнете нищо, освен объркване на понятията. Третият том беше съставен след смъртта на Е. П. Блаватска и там останаха неясноти. Твърдението, че Уч. Шанкарачаря е използвал тялото на умрелия Махараджа трябва да се разбира като едно от екзотеричните твърдения; именно твърдение, основано на предания, а не на действителен факт⁸. За това, че Е. П. Бл. е предоставяла тялото си на някои Уч., разбира се, е казано в дневника на Олкот. Но истинският ученик знае как трябва да се разбира този феномен, когато става дума за Великите Учители. Това явление не може да бъде наречено завземане на тялото или обсебване. Вел. Учители никак не обичат тези насилствени въздействия и прочие феномени. Много неразбиране има също и около Аватарите⁹.

Колкото до въплъщенията, преждевременното знание за тях е много вредно за израстващия дух; затова Природата, действаща винаги и във всичко по закона за ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОСТТА, така мъдро ги е скрила. Често преждевременното знание за собствените въплъщения е в състояние да спре по-нататъшното извисяване, защото може или да хвърли духа в бездната на отчаянието, в случай, че се разкрие някакво предателство в миналото, или пък да усили самомнението, едно от най-възпиращите качества по пътя на ученичеството. Затова следва да се благославя мъдрия покров на тайната, още повече, че с израстването си духът сам сваля този покров, вижда своите въплъщения и смисълът им му става понятен. Често се срещат нечестни или самозаблуждаващи се лъжци, които си приписват велики въплъщения. Затова има толкова много Юлий Цезаровци, Тамерлановци, Аспазии, Семирамиди, Клеопатри и така нататък, едновременно посещаващи нашата Земя.

Сега за чакрите¹⁰. Както знаете, чакрите или огньовете са общо 49. В Агни Йога са споменати 21, защото отварянето и трансмутацията на 21-ия център води след себе си запалването и на останалите, тъй като много центрове имат двойни разклонения. За високо духовно развитие е нужно не само отварянето, но и трансмутацията на всички центрове - просто отварянето на един или два центъра води само до низш психизъм и до много опасности. Изобщо, без участието на Учителя правилното отваряне на центровете е недостъпно. При това имам предвид Висшия Учител, защото само такъв Учител може да познава истинското състояние на нашия организъм във всичките му обвивки и може да регулира кръвното налягане, толкова опасно при отварянето на центровете, да не говорим за огнената им трансмутация. Затова в книгите на Учението преди всичко се говори за продължителна подготовка на организма, именно, физическа и духовна профилактика. Абсолютно необходимо е очистването на мисленето и сърцето, после следва разширяване на съзнанието, изтънчаване на всички чувства и възпитание на сърцето, защото сърцето като орган на синтеза дава онова духовно развитие, при което може да се започне не само отварянето на центровете, но и да се привлече вниманието на Високия Учител, който ще ни вземе под наблюдение и дори ще ни допусне до следващото стъпало, до огнената трансмутация на центровете, ако духовността ни позволява този свръхопасен опит. Без наличието на очистена духовност можем да направим всички съществуващи упражнения за дразнене на нервните центрове, но в най-добрия случай ще постигнем само жалък психизъм или ще развием медиумизъм, ако сме го имали в латентно състояние, и така ще станем лесна плячка за всеки обсебващ. Вие искате да знаете къде се намират чакрите. Прието е да се изброяват седем главни чакри. 1. Муладхара-Кундалини, намираща се в основата на гръбначния стълб. 2. Свадиштхана-чакра - в корема, между основата на гръбначния стълб и пъпа. 3. Манипура-чакра или слънчевия сплит. 4. Анахата-чакра или центъра на чашата. 5. Вишудхи-чакра или центъра на гръкляна. 6. Аджна-чакра или трето око. 7. Брамарандра-чакра или центъра на камбаната в темето. Но, разбира се, в един мозък те са много повече. Рядко се изброяват центровете на раменете, скулите, белите дробове, китките, бъбреците и т. н.

Дори в индуската литература има много разногласия по това, къде се намира третото око. Едни го поставят в епифизата, други - в плексус соларис и т. н. От личен опит ще кажа, че когато настъпи истинското ясновиждане, най-често виждаш с центъра на камбаната. Може да се вижда с центъра на слънчевия сплит и може дори да се каже, че всеки център вижда. Можеш да видиш вътрешността на своя организъм. И всичко това е възможно при достатъчни наслоения на духовност и в особени условия, изискващи прана и височини.

На най-древните изображения на Майката на Света (на тибетски - Многооката Дукар) аурата й се състои от очи. Всеки лъч завършва с око. Така че, древните са знаели много неща, скрити сега за нас.

Също сред Великите Учители се цени особено много проявлението на окото на Дангма, което не е ясновидство, както хората го разбират, а израз на чувствознанието, събирано в “чашата” в продължение на хилядолетен жизнен опит и самоотвержени животи, устремени към една цел, към постигане на великото предназначение да станеш пълен Архат или Богочовек.

Какво е Ариаварта? Ариаварта е Северната част на Индия, долините сред Хималайските планини, където са се заселили пришълците от Средна Азия след гибелта на Атлантида. В превод това означава “Страна на Арийци”. Така нашият Ашрам се намира в най-древната и най-свещена планинска долина Ариаварта.

Прекрасно е, че си преписвате от Учението качествата, необходими за ученика. Те ще Ви потрябват.

Също ще добавя - ако в Учението е казано, че на тъмните по природа им е чуждо понятието за единство, то пак там се посочва до каква степен тъмните повече се подчиняват на своята Йерархия от тъй наречените светулчовци. И несъмнено това е така, защото сега страхът управлява всичките им действия. Те знаят, че единственото им спасение е тъмата. Така че, можеш по природа да бъдеш чужд на единението, но страхът е велик обединител. Паниката на страха, караща хората да се хвърлят в една посока, е добре известна.

§ 339. Тъмните не спят. Те са много по-съединени със своята Йерархия, отколкото тъй наречените воини на Светлината. Тъмните знаят, че единственото им спасение е тъмата, но светулчовците много разсъждават и малко обичат своята Йерархия (”Огненият свят”).

“Трябва да се знае и разбира Учението в цялата му всеобемност. Трябва да се научи човек да вместява противоположностите, иначе няма да израсне.”

Относно споменатата от Вас статия аз изказах своето мнение. Но в нашите методи не влиза насилването на чиито и да било убеждения. Ние даваме, насочваме и това е всичко. Всеки възприема, колкото иска и както може.

Огненият Свят е едно от висшите подразделения на световете или сферите във веригата на нашата планета. Разбира се, монадата съответства на понятието за духа. Но когато се говори за духовността и духа в живота, в проявяването, винаги се подразбира висшето Ego. Монадата, която в действителност се състои от шестия и седмия, универсалния принцип, не се явява съзнателна същност на нивата на проявление. За да достигне съзнателно проявление на всички нива, или да получи истинско безсмъртие, тоест да стане Архат, Буда, Дхиан-Коган, човек трябва тук, на Земята, да съедини трите принципа (4, 5 и 7) и да ги слее именно в шестия принцип. Седмият принцип е само вечната жизнена сила, разлята в целия Космос. Също не изпускайте предвид, че всеки принцип има свои висши и низши проявления или качества. Така тънкото тяло, обличащо високия дух, ще отговаря на висши чувства, именно всички страсти и желания са трансмутирани в него с чист огън, в най-изтънчени чувства и усещания. Така че, съществуват много степени както на тънките, така и на менталните тела.

Зарадвах се, че не сте сам и сте си намерили спътник, дори причастен към изкуството. Предайте му поздрава ми. Разбира се, можете да му дадете да си препише от моите писма всичко, отнасящо се до ученичеството.

Да, мога още да посъветвам да не се нападат теософите. Защото по своето съзнание те стоят неизмеримо по-високо от твърде много хора. Често именно от техните редици се увеличават почитателите на “Агни Йога”. Затова не бива да нападаме, а да се стараем да намираме навсякъде нещо добро, само явното вредителство трябва да бъде посочено и пресечено. Ние сме срещали малко руски теософи или сме слушали за тях, но трябва да кажа, че явно враждебно отношение са ни засвидетелствали единици. Също не трябва да бъдат обвинявани в заблуда всички трудове, написани от последователи на Е. П. Бл. Сред тези трудове има добри и ценни страници. В живота има много сложни неща, затова бъдете внимателни в критиката си!

На последното Ви писмо се налага да отговоря по-късно, защото в него е изложено нещо, което се нуждае от разбор, това би ми отнело два или три часа, а сега не мога да ги отделя. Също нямам време да прочета Вашия превод, ще го отложа за друг път. Много ще се радвам, ако Учението и стремежът към правилното му разбиране като готовност за подвиг в живота се укрепи във Вас. Съветвам Ви да мислите повече за духовното си усъвършенстване, отколкото за космогонията. Без очистване на сърцето, без разширяване на съзнанието по пътя на Живата Етика не може да се получи истинско знание. Така че, изкореняването на един лош навик ще Ви донесе повече полза, от заучаването наизуст на всички съществуващи системи на космогонията. Защото истинското разбиране идва при нас чрез близостта и обединяването на нашето съзнание със съзнанието на Йерарха, но нали това обединяване може да се извърши, само когато нашата вътрешна същност дотолкова се очисти, че е в състояние да приема или отговаря на вибрациите, изпращани от Вел. Учител. Няма да се изморя да повтарям за прилагането на указанията на Учението във всекидневния живот и затова отново Ви съветвам да се заемете с работа върху себе си. Именно, както е казано в “Агни Йога”, изберете си три ваши най-лоши качества и се постарайте да се освободите от тях. Това ще бъде огромна победа.

Не се самозаблуждавайте. Всеки ученик преди всичко е длъжен да се освободи от всякакъв род илюзии, още повече творими самостоятелно и самоволно. Илюзията е това, което ни погубва. Илюзията или Майа в индуската литература понякога се употребява като еквивалент на Мара, а Мара означава Тъма. Затова гонете тщеславните илюзии.

И така, стремете се, работете върху себе си и се радвайте!
18.04.1935 г.

Искам да засегна крайно деликатния и сложен въпрос за изслушването на тъй наречените взаимни осъждания или обиди. По принцип, разбира се, всяко злословие следва да бъде осъждано, но ръководителят трябва да познава криволиците в мисленето на своите ученици. Често, давайки възможност на ученик или член на групата да излее натрупалата се обида, ние по този начин му помагаме да разреди вредната енергия. Няма нищо по-опасно от затаената обида или злоба. Както е казано: “изслушайте и не осъждайте. Често именно изтичането на отровата освобождава човека за нов път. Учението помага не с отрицание, а с привличане.” - Така може с внимателни действия да се въведе ред в неуравновесеното мислене. Главното е не да се съгласяваме с всичко, а да изясняваме до голяма степен неоснователните обиди и подозренията в клевета. Задачата или, както обичам да го наричам, изкуството да се творят отношенията с хората и сред хората е най-великото от всички изкуства. Няма по-благородна дейност от миротворчеството, но тя е и най-тягостната, и най-трудната.

Моят живот тръгна така, че от ранна младост всички околни идваха при мен със своите преживявания, обиди и за разрешаването на спорни въпроси; и почти винаги успявах да разсея основателните и неоснователните обиди. При това всеки път се стараех да припомня доброто, което бях чувала за обидения именно от устата на обвиняващия го в момента. Този примитивен метод почти винаги даваше най-добри резултати. Хората толкова често произнасят най-ужасни определения, не само без абсолютно да се замислят за тяхното значение, но и веднага забравят, че са ги произнесли. С изслушването на обидите можем да изясним много неща и често дори да вложим ново разбиране в съзнанието на тези, които се обръщат към нас. Ужасно е одумването между сътрудниците заради самото одумване, но в задълженията на ръководителя трябва да влиза умението да разграничи къде просто става дума за низко, невежо клеветничество и къде нещата са сериозни и изискват сърдечната му намеса. Защото изповедите също възникват от потребността на душата да излее всички натрупали се в нея енергии, които задържат израстването й. По-добре нека ги изливат пред ръководителя, отколкото настрани. Зная от опит колко неимоверно трудно е да се ръководят хора и какви различни методи се налага да се използват, съобразявайки се с нивото на съзнанието и характера на всеки. Но в повечето случаи дружелюбието и сърдечната топлота дават най-добри резултати. Така че не се страхувайте да изслушвате, от Ваша страна това няма да бъде поощряване на интригите и злословието, а само операция, оздравяване на мисленето на тези, които са Ви се доверили, защото в много случаи Вие ще намерите и нужното разяснение, и топлата ободряваща дума, а когато трябва и строгото указание…

Аскетизмът, по-точно въздържанието, за което се говори понякога в Ученията, е било предизвикано в противовес на страшния разврат, на който е започнало да се отдава човечеството. Освен това, несъмнено за лицата, посветили се на практически окултизъм, въздържанието е необходимо, тъй като за развитието на особени способности е нужно съхранението на всички енергии. Но човек може да приеме служенето, без да става аскет. Мнозина предполагат, че монашеството е задължително за духовното израстване и че чистотата на живота, необходима за приближаване до Учителя, се състои преди всичко в безбрачието. Това е заблуда. Под чистота на живота се разбира най-вече чистота на помислите и намеренията, безстрашие, неотклонност, твърдост и самоинициатива, всички останали потребности и функции на тялото, бидейки естествени, не могат да се разглеждат като нечисти, и само излишествата са вредни, разрушителни и незаконни. Когато някой заслужи най-великото щастие и привилегия да получи доверието и указанието на Учителя и ако изпълнението на това указание изисква той да се потопи в най-отровното горнило на живота, и ако при това цялото му същество се устреми да изпълни по най-добрия начин благото Указание, то след изпълнението му той може да се окаже на върха, докато и най-фанатичният аскет, който живее сред ледниците, но сърцето му мълчи, ще пребъде в духовната пустиня, откъдето няма път към сияещата Твърдина на Вечния Живот. Така че, не да се оттегляме от живота, а да претворим всичките си чувства във висша красота.