Писма на елена рьорих 1929 – 1932 Том 1 Един уникален по съдържанието си труд

Вие се съпротивлявате на моето твърдение за значението на личността. Но как можем да пренебрегваме личността, когато именно от личностите се изгражда индивидуалността? Затова аз твърдя, че е полезно да изявиш личността си, колкото може по-ярко, естествено не в отрицателните й качества. Защото правилното разбиране на деленето на личност и индивидуалност е възможно само при развиване на съзнанието, а в ограниченото съзнание то понякога се изразява в следните самоуспокоителни и лицемерни формули: “Моята индивидуалност е толкова велика, че не може да се прояви в личността, дадена ми от моите родители, затова аз предпочитам да се съсредоточа върху своята индивидуалност, като пренебрегна настоящото си проявление…” Случвало ми се е да чувам такива “мъдри” изречения. При подобно невежо и разрушително убеждение самонадеяният лицемер почива на лаврите на своите илюзорни предишни постижения. Не, ние трябва да се стремим всеки нов облик, всяка личност да бъде по-прекрасна от предходната. Трябва да мислим за красотата на настоящия живот, да гледаме на него като на възможност за шлифовка на най-хубавия елмаз в огърлицата на нашия дух. Затова нека всеки се утвърждава в своята личност, как иначе ще прояви индивидуалността си?

Всички основи на Живата Етика трябва да бъдат внесени и приложени в живота, защото без това съществуването е невъзможно. И при новите съчетания на светилата ще бъде възможно установяването на духовни лъчи, които ще пробудят дремещите в хората енергии. Разбира се, чувствата на благоговение и висока преданост трябва отново да бъдат възприети от човечеството, ако то иска да продължи своята еволюция. Сътрудничеството във всички области на битието също става все по-близко, науката ще дойде на помощ на религията. Указанията на Великите Учители ще се проявят в цялото сияние и мощ на лабораторните лъчи.

Разбира се, прекъсването на връзката между човека и Космоса и всички разединения между хората изправят съзнанието пред хаос. Да, Вие правилно сте разбрали решаващия момент за планетата. Учението и знаците се изпращат като проливен дъжд именно предвид страшната опасност, пред която е изправено човечеството. “Нима не се чува Камбаната във всяко движение на планетата? Нима не се раздава тревога във всяко движение на битието? Нима не звучи възмущение във всяко движение на изравнените със земята духове?… По-добре е, когато абсцесът се пукне и може да се запълни дупката. Но гнойта трябва да изтече навън, затова Ние не вземаме полумерки… Ние очакваме широки действия и по време на Камбанения звън не бива да се мисли за гранчето прежда…” Вие правилно сте разбрали и редовете от “Безпределност”, че огнените енергии са устремени от пространството, но когато не срещат на земята достатъчно количество проводници, стават разрушителни…

Вие пишете, че самодисциплината често пъти е по-тежка. Но нали всяка дисциплина в края на краищата се свежда единствено до самодисциплина. Защото дисциплината, наложена ни от някой друг, е само външна дисциплина и, разбира се, не може да доведе до никакви духовни достижения. Макар да е прието да се смята, че пътят се извървява по-лесно с Учител, защото, както пишете, “имаме конкретен сияен пример пред очите си”… Но ако надникнем в историята, ще забележим поразително явление. Колкото по-голям е Учителят, толкова по-малък е броят на неговите ученици. Впрочем фактите от днешно време ярко потвърждават този закон на СЪОТВЕТСТВИЕТО в неговата обратна пропорционалност. Не свидетелства ли това явление за трудността да се следва Учителя? Наистина пътят на ученичеството не е лесен! Разбира се, земният Учител, който притежава очистена огнена аура, може много да ускори развитието на ученика дори само с присъствието си, но затова е необходимо пълно хармонизиране на съзнанията и огромна преданост от страна на ученика към Учителя, тогава наистина са възможни чудеса. Но, както каза един велик Учител - “пръстите на едната ръка са твърде много за броя на учениците”. Аурата на нашата земя е много мътна и ако някога е била жълта, то сега е по-скоро с цвят на глина. Страшна беше гледката на тази атмосфера и особено разпространението на абсолютната тъма. След това преживяване няколко дни бях в нервна възбуда. Мъчително преживях осъзнаването на бедствието, което заплашва нашата планета, но сега се превъзмогнах и почти спокойно приемам знаците, сочещи как под натиска на тъмните сили въжетата на спасителните котви на кораба на човечеството се късат едно след друго.

Вие напразно мислите, че проблемът за половинчатите души не е бил решен от великия Платон. Вел. Платон е бил посветен в мистериите и е знаел тайните на битието, затова не е можел да даде тези велики знания на неподготвени умове. Винаги са се давали само намеци за истината. Както е казано: “Открилият скъпоценната формула няма да я оповести гръмко през прозореца, защото вредата наистина ще се окаже по-голяма от ползата.”

Вие пишете, че жената е заслужила кармата си… Трудно е да се твърди, че жената е заслужила подобно унижение. Разбира се, всичко се развива на цикли и във вековете, когато е царила грубата сила, жената не е можела да се прояви. Едва когато по-високата психична енергия отново се е събудила в човечеството, женското начало е започнало да заявява законните си права. Пътят на жената е бил път на саможертва, път на подвиг и непрестанна отдаденост. Както е казано: “Утвърждаващи правата не означава имащи права.” Равновесието на началата е основа на Битието, нарушението на този закон води към гибел. И сега Великите Учители ще утвърждават жената. Затова идващата епоха ще бъде не само епоха на Велико Сътрудничество, но и епоха на жената. И на нея ще й се наложи да се въоръжи с мъжество и преди всичко да закали сърцето си срещу неразумната отдаденост, защото във всичко трябва да се съблюдава Златното Равновесие. Жената трябва да се утвърди и затова Мечът на Духа се дава сега именно в нейните ръце⁶.

В заключение искам да кажа, че е възможно “разногласието между нас”, както пишете, “да се дължи единствено на това, че терминологията е малко по-различна”… Разбира се, само пълната доизреченост може да обедини съзнанията. Защото, както е казано: “дори ако вземем двама еднакво развити събеседници, те пак могат да не се разберат помежду си, ако в съзнанието на единия не достигат няколко, дори и незначителни, брънки, и тази малка разлика кара зъбните колела на мисленето да се въртят, а в резултат се задвижват съвсем различни лостове."
12.03.1935 г.

В едно индуско списание видях съобщение за откриването на йогийски център в Европа. С помощта на европейците и в Индия сега са се появили такива кръжоци, където членовете открито развиват низш психизъм и вродените си медиумистични способности. В своите списания те широко рекламират курсове за развитието на всички непроявени до този момент способности в човека, с цел получаване на изгодни места, напредване в службата и т. н. Това е страшно явление! Точно преди дни ми изпратиха писмото на един американец, който две години посещавал една от тези школи в Америка, оглавявана от индус, изпълнявал всички предписани упражнения, докато здравето му не се влошило окончателно. Той пише: “Аз не знаех за друг подход към Йога и нямах други контакти, затова не можех да предположа опасностите, на които се подлагам. Но когато след две години здравето ми се разклати до краен предел, трябваше да престана. След това много пъти се опитвах да се захвана за някаква работа, да се трудя, но всеки път влошеното ми здравословно състояние не ми позволяваше да продължа. Накрая съчетание от трудно обясними обстоятелства ме доведе в дома на г-жа С., от нея научих за “Агни Йога” и в мълниеносно озарение разбрах най-после, че съм намерил онова, което толкова дълго търсех…” После следва описание на духовното му състояние и той завършва писмото си с това, че “посвещавайки всичките си сили на великото служене от няколко месеца вече се чувства здрав духовно и физически”. Както виждате, в дадения случай тъмните са разрушили здравето му, но не са успели да угасят огъня на духа.

Да, много такива механични школи са пръснати из различни държави и финансовите им дела вървят прекрасно. В самия Ню Йорк аз знаех една такава школа, също оглавявана от индус, тя беше обзаведена с извънреден разкош, защото бе предвидена за лов на скучаещи милионери и милионерши. Всеки ученик ползваше цял комплекс стаи с всички необходими гимнастически уреди. Те плащаха по 500 и повече долара на месец, в зависимост от броя на стаите, които ползваха. Аз лично познавах една от тези ученички, тя демонстрира пред мене своите постижения, които се състояха в това, че тя умееше да стои на главата си! Но нали и акробатите в цирка правят дори още по-ловки номера и си остават само акробати. Разбира се, в основата на всички подобни упражнения лежи предизвикването на прилив на кръв към центровете на мозъка и тяхното дразнене. Но ние знаем случай, когато човек, заставайки на главата си, веднага изгубва своето зрение. Нужно е много умело да се регулира кръвното налягане при всички механични упражнения, от неуравновесеното налягане идват всички нещастия. Именно, за да избегнат прекомерното кръвно налягане, настъпващо при отварянето на центровете, йогите се оттеглят на големи височини. Затова лесно можем да си представим колко са опасни всички насилствени упражнения в градовете, където го няма необходимият приток на чиста прана.

Всеки поне малко образован човек знае, че всички Йоги се основават на огъня. Агни Йога се явява синтез на всички Йоги, защото с приближаването на Огнената Епоха, за която се говори във всички древни индуски писания, именно Агни-Огънят, в различна степен лежащ в основата на всички Йоги, дотолкова ще прониква в атмосферата, заобикаляща нашата планета, че всички видове Йога ще се слеят в огнен синтез. Наистина “Агни Йога” е огнено кръщение. Както винаги, ограниченото знание обикновено отрицава и е страшно догматично в твърденията си, това не трябва да се забравя. Във Ведите Агни е Бог на Огъня, най-древният и най-почитаният от всички Богове на Индия. Така и един от разделите на най-древните писания на Индия, наречени Пурани, се нарича “Агни Пурана”. Затова за всеки индус терминът Агни е разбираем и намира отклик в сърцето му.

Разбира се, мнозина, прочели “Раджа Йога” на Вивекананда, смятат, че практикуването на Раджа Йога е напълно възможно. Но всички те забравят, че давайки начините за дразнене на центровете посредством задържане на дишането, Вивекананда преди всичко е настоявал за пълното очистване на мисленето и сърцето, тоест, другояче казано, за прераждането на вътрешния човек, и едва тогава е допускал тези механични упражнения. Но кой от пристъпващите към такива, в крайна сметка, хатха-йогийски упражнения, се замисля над това основно условие? Раджа Йога без вътрешно прераждане е немислима. Освен това, науката за дишането, с която се занимават истинските Раджа Йоги, има твърде малко общо с пранаямата. Хатха Йогите контролират жизненото дишане на белите дробове, докато древните Раджа Йоги са го разбирали като ментално дишане, чието овладяване единствено може да доведе до висше ясновидство и възстановяване на функцията на третото око и достиженията на Раджа Йога.

Сега за изпращането на мисли. Разбира се, трябва да се изпраща само чиста мисъл, идваща от сърцето, иначе могат да се получат най-неочаквани резултати.

Би било прекрасно, ако Вие организирате и осъществите в групите занятия по възпитание на мисленето, които да се състоят не в отвлечена психология, а в залагане на практическите основи за развитие на наблюдателността, вниманието, паметта, съсредоточеността и така нататък. Във всички древни школи на Индия преди всичко се е изисквало развитие на наблюдателността. За ученици са се приемали само онези, които вече са притежавали това качество в голяма степен. Много добре би било да се правят изпитания на наблюдателността или вниманието. Това може да става в най-обикновени условия и с най-прости предмети. Всеки предмет може да те научи на много неща и да покаже степента на наблюдателност при различните хора. Разбира се, в теософската литература има подобни ръководства. На първо време може да се използва книжката на Ернст Ууд, а после самият живот ще подскаже най-добрите примери.

Полезно е да се проследи историческото развитие на човешкото мислене. Също бих Ви посъветвала да запознаете групите със “Символизъм” от Е. П. Блаватска. Много полезно е да се направи такава съпоставка на символите в различните религии.

Да, атмосферата в Х. е твърде застояла и тежка по много причини. Но, както беше казано: “Необходимо е да се разкрият истинските ликове. Разкриването на ликовете е вече очистване на пространството”. Абсцесите трябва да се пукат, нека гнойта излиза навън. “Защото Новият Свят има нови условия и изисква нови действия. Невъзможно е да се влезе в Новия Свят със стари методи - затова призовавам към прераждане на съзнанието. Само проявата на ново съзнание може да спаси света.” Ето това прераждане на съзнанието е и главната цел на Учението “Живата Етика”, а не да усещаш аромата на теменужки при концентриране върху върха на носа си.

Моля винаги да отбелязвате книгата и параграфа, в които се среща едно или друго неизвестно понятие, защото често то може да бъде обяснено от различни страни и трябва да се придържаме към даденото в конкретния параграф. Например, уплътнение на Астрала може да означава както уплътнение на слоевете на тънкия свят около нашата Земя с насилствено развъплътени души, така и уплътнение на състава на астралното или тънкото тяло.

Наистина забележителен отговор дава Иисус на въпроса на Саломе: “Кога ще дойде Твоето царство?” Иисус казва: “Когато двете бъдат едно и мъжкото бъде женско и няма да има нито мъжко, нито женско”. И Учението на Живота говори за същото, за необходимостта от установяване на равновесие на Началата, тяхното пълноправие и правилното съчетание на половинчатите души с цел спасение на човечеството и утвърждаване на Царството на Духа. Наистина не може да настъпи Царството на Духа без правилното разбиране на великите Основи на Битието.

Всички Велики Учители, явявали се в различен Облик, в различни страни и народности, са Праг към Духа. Всеки от тях е бил Алфа и Омега, също както всеки човек, намерил и утвърдил в себе си принципа на Христос. Нали помните фразата - микрокосмосът е Макрокосмос и обратно. Защото терминът Христос е заимстван от езическия речник и означава Посветен или Йерофант. Христос е нашето очистено и висше Аз. Цитирам Посланието към Галатяните (4:19) - “Чеда мои, за които съм пак в родилни болки, докле се изобрази във вас Христос”. От това изречение става ясно, че терминът Христос е означавал в онези времена особено високо състояние на съзнанието. Разясняването на понятието Христос може да бъде намерено и в книгите на Добролюбието.

Също в думите “съм пак в родилни болки, докле…” се утвърждава закона за превъплъщението.

Отиващата си раса погубва избраните приемници, не само възпрепятствайки тяхното раждане, но и в живота тъмните сили особено се опълчват срещу светлите и техните начинания. Само не-културното съзнание живее с представата, че на големите духове им е леко, изтънченото съзнание знае обратното. Именно, колкото по-висок е духът, толкова по-труден е жизненият му път. Както е казано: “Ако светеца го заплашват демони, то Архангела - самият Сатана”.

Но колкото и труден да е пътят, с всяка удържана победа нарастват и духовните радости. В будизма е прието да се съди за доброто качество на човека или делото му по броя врагове и препятствия, които ги съпътстват. В забележителните книги “Добролюбие” също се казва - хвала на враговете, защото никой като тях не е в състояние да стимулира проявата на всичките ни скрити свойства и качества. При това ги наричат “Христови огнелечители”, защото в древността много болести се лекували чрез изгаряне.

Може да се твърди, че преподаването на Божия Закон, без да се посочва Единството на Източника, без сравнителна история на религиите на всички народи, дава само лъжлива представа за духовната еволюция на човечеството и развива религиозна нетърпимост - този страшен бич за човечеството, който е в противоречие със заветите на основоположниците на всички съществуващи религии. Ако източната философия е трудна за детския ум, то светлите ликове на Великите Учители и Светци, житиетата и жизнените Им съвети винаги ще намерят отклик в детското сърце и ще утвърдят необходимото уважение към духовните ценности и постижения на другите народи.

Много добре е да се посочи и вредата от повсеместно развиващото се увлечение по спорта и огрубяването на нравите, което то несъмнено води след себе си. Разбира се, нужен е и спорт, но в рамките на разумното, съизмеримостта и красотата; а всички видове юмручен бой не могат да предизвикат нищо друго, освен дълбоко отвращение.

Най-важното е да се развива още от детска възраст способността за мислене. Както е казано: “Науката за мисленето трябва да се въведе в училище не като отвлечена психология, а като практически основи на паметта, вниманието, съсредоточеността, наблюдателността. Разбира се, освен тези четири области, и много още качества изискват развитие - яснота, бързина, синтетичност, оригиналност и други. Ако част от усилията, изразходвани в училище за спорт, бяха отдадени на мисленето, резултатите щяха да бъдат поразителни.” Но именно тази божествена способност плаши днес всеки средноразвит човек. Хората повече от всичко не обичат и се страхуват да мислят. И не случайно отците на средновековната църква с предвидливо себелюбие са побързали да заклеймят като сатанински дар тази пробудила се способност на човека. Те знаели, че техният “рай” ще опустее и обеднее, когато мисленето заяви правата си и кой тогава ще им поднесе реколтата на земните плодове?

Трябва да се подчертае и една от главните злини на съвременното духовно възпитание - насаждането на чувство за безотговорност в съзнанието на човека. Именно израждащата се църква в течение на векове е втълпявала в съзнанието на своето паство това животинско чувство на безотговорност. От дете човек знае, че може да извърши най-големите злодеяния, но щом свещеникът му опрости греховете по време на изповед, той се освобождава от тяхното бреме и може да започне отново, до следващото покаяние и също тъй успешно освобождаване, само че срещу по-високо заплащане.

Казано е: “Платеното опрощаване на разкаялия се грешник не е ли най-тежкото престъпление? Не е ли заплащането с пари на Божеството по-лошо от първите форми на фетишизма? Този заплашителен въпрос трябва да се освещава многостранно…” Именно заплашителен, защото тази язва е разпространена по целия свят, във всички религии. Спомнете си папските индулгенции в средните векове, но впрочем древният закон сега е възкресен и всеки католик може вече да не си прави труда да ходи на поклонение и покаяние пред главата на църквата, достатъчно е просто да изпрати съответната сума за получаване на необходимата атестация за влизане в Рая.

По този повод вече писах на един мой кореспондент, затова ще цитирам откъси от посланието си: “Именно в това внушение още от детството, че човек има мощен застъпник - църквата, която срещу една пролята сълза и известно възнаграждение ще го отведе пред вратите на Рая, се крие тежкото престъпление на църквата. Лишавайки човека от отговорност, църквата го лишава от неговия Божествен произход. Църквата дискредитира великото понятие за Божествената Справедливост. Изгубвайки разбирането за отговорността и справедливостта, човек неминуемо ще инволюира, защото онзи, който не върви в крак с космическите закони, е осъден на разложение. Целият Космос се гради на закона за отговорността или, както по-често го наричат, закона за причините и следствията, или закона за кармата. И човечеството не може да го игнорира и пренебрегва, без да се саморазруши в крайна сметка.”

Всички древни Учения без изключение са учили на този закон за великата отговорност, на този залог за Божествеността в нас. Той звучи в думите на Моисей “Око за око, зъб за зъб” (които е прието да се цитират като образец за отмъстителност). Да си спомним и думите на Христос: “Слушали сте, че бе казано на древните: “не убивай; а който убие, виновен е пред съда”. Аз пък ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си без причина, виновен ще бъде пред съда…”⁷

Също следва особено да се подчертае значението на труда, този най-важен крайъгълен фактор на нашето съществуване. Да си припомним едно мъдро пояснение на библейската легенда: “Нека видим как е изопачена легендата за изгонването на Адам от Рая. Бог го проклел със заръката да се труди с пот на челото. Странен Бог, който проклина с труд! Разумно същество не може да заплашва с труд, този венец на Светлината. Какво лежи в основата на тази легенда? Когато човекът, благодарение на женската интуиция, стигнал до преодоляването на силите на природата, тогава Ръководителят започнал да го напътства. Главното напътствие било за значението на напрегнатия труд. Това е по-скоро благословия, отколкото проклятие. Споменаването на потта е символ на напрежението. Нелепо е да се мисли, че потта е само физическо явление. При умствена работа се отделя особена еманация, ценна за насищането на пространството. Ако потта на тялото може да наторява земята, потта на духа възстановява праната, химически претворявайки се в слънчеви лъчи. Трудът е венецът на Светлината. Трябва учениците в училище да помнят за значението на труда като фактор на мирозданието. Последица от труда е твърдостта на съзнанието.”

Някой казва, че “преминавайки в тънкия свят, човекът… не намира онзи ад, за който с ужас си е мислил, напускайки Земята…” Би следвало пред думата човек да се постави определението “среден”, защото адът наистина съществува. В Тънкия Свят състоянието не само на престъпниците, но и на всички, допуснали духовен разврат или отдавали се на Земята на всякакъв род невъздържание, е много мъчително. За това има указания в свещените писания на всички народи.
25.03.1935 г.

Вашето писмо истински ме зарадва. Най-много ценя самоинициативните и дейни хора. Хората, взели кармата си в свои ръце и с честни усилия стигнали до освобождаването от всичко натрапено, всякакви догми и предвзети съждения. Затова Ви приветствам на избрания от Вас път за внасяне на светлина в съзнанието на масите. Вие постъпвате правилно, като не насилвате съзнанието, а давате само онова, което може да бъде възприето. Всички учители, от малкия до великия, са имали и имат ученици на различни стъпала, именно, за успеха е нужно преди всичко да се съобразяваме със съзнанието на слушателите.

Разбира се, има много души, жадуващи ново осветляване на Учението на Христос. Затова, ако не можете да намерите съчиненията на Ориген, бих Ви посъветвала да прочетете забележителните книги “Добролюбие”. Четейки тези жизнени съвети и тълкувания на Евангелията от подвижниците през първите векове на християнството, ясно се вижда в какви дебри е навлязло нашето съвременно съзнание. Под термина Христос тези велики подвижници са разбирали висшия божествен принцип в нас, онова, което е бил той във всички мистерии на древността. Термините Крестос и Кристос (Христос) са заимствани от речника на езическите мистерии. Крестос или неофитът, преминал през всички страдания и издържал всички изпитания по време на последния ритуал на Посвещението, при помазването ставал Христос, “очистен”, защото преходната му личност се сливала с нерушимата му индивидуалност и той ставал безсмъртно Ego. Тъждествеността на това понятие за Христос може да се намери и в Посланието до Галатяни, 4:19, и в Първото Посл. до Коринт., 3:16, и в Ев. от Йоан, 15:4, и от Лука, 17:21.

Книгите на Добролюбието са ми изпратени от Атон, но несъмнено ги имат и някои староверци. Някои страници са така сходни по дух с всички източни Учения и Учението на “Ж. Ет.”! Забележителни са твърденията на Великия Антоний за Царствения Път, или Пътя на Равновесието, Средния Път, който е бил завещан от всички Велики Учители на човечеството. Колко прекрасен е трудът за осветляване и очистване на Христовото Учение в духа на първите подвижници и новото разбиране! Полезно би било също да се преразгледа и историята, и всички постановления на църковните събори. Ще се убедите как с течение на вековете повечето представители на църквата са се отдалечавали от Истината. Разбира се, важно би било да имате съчинението на Ориген “За Началата”, там има толкова обяснения на всички неясни места в Евангелието и Библията. Трудът за очистване на Христовото Учение, който ще докаже неговата жизненост и единството му с всички велики Учения на Изтока, би бил най-ценният принос в нашата бедна или слабодостъпна духовна литература. Четенето на съвременните богословски съчинения, не само християнските, но и от другите съществуващи религии, е в състояние да угаси целия огън на сърцето. Само при Първоизточниците може да се открие красотата и единството на Великите Откровения.