Писма на елена рьорих 1929 – 1932 Том 2 Един уникален по съдържанието си труд

Не у Крижановска, а у писателите гностици се среща идеята, че Луцифер е принесъл жертва, за да получи човекът познание за доброто и злото. Много заплетени неща има около тази легенда. Трябва внимателно да се прочете “Тайната Доктрина” и светлината ще блесне.

И така, да не опоетизираме облика на Княза на този свят. Може би, след поредица от еони ще започне неговото изкупление, но сега той е достигнал апогея на човеконенавистничеството и има намерението да покаже апотеоза на своето разрушително владичество.

Проявеният свят е основан на биполярността на всичко съществуващо и затова е естествено, че ограничената човешка мисъл, търсейки причините за съществуването на противоположностите и представяйки си Божественото Начало единствено в неговия положителен Аспект, неизбежно стига до идеята, че има две, вечно съревноваващи се начала, или Бог и Дявол. Така планетният дух на Кн. на този свят е станал олицетворение на цялото зло, на цялото несъвършенство, съществуващо в природата.

Но високата мисъл на Изтока отдавна е разрешила проблема за съществуването на злото. Единният Елемент, Единното Божествено Начало или Абсолютът, вместяващ потенциала на всичко съществуващо, следователно и всички противоположности, носи в себе си и вечния процес на разкритие или усъвършенстване. На този процес, или движение, се основават всички проявления и цялата еволюция. Движението, или еволюцията, създава относителността на всички понятия, от която произтичат противоположностите. Само с вечната смяна и съпоставка на двойките противоположности се постига действителността.
30.11.1937 г.

Проявената неосведоменост и недисциплинираност от страна на “някакъв представител на Б. Бр.”, за когото споменавате, ме карат да се усъмня в неговата реалност. Защото само в действията на земляните се наблюдават такива колебания, захвърляне на едно дело и захващане с друго, с една дума, жалка неустойчивост и хаотичност. Всички действия и указания, идващи от Великото Братство, се отличават със своята строга съгласуваност и последователност. И дори сред земните сътрудници на Бял. Братство никой няма да наруши благия труд, особено ако знае, че той има някакво отношение към задачите на Бял. Братство.

В последно време се появиха множество всякакви представители, посланици, учители, принадлежащи към Слънчевата Йерархия (?!) и дори към самите Бели Братя! Всички тези самозванци само сеят смут и разложение сред невежите и наивни търсачи на евтини сензации.

Всеки истински пратеник или учител, всяко учение може да се крепи само на основата на Истината и своите лични заслуги и достойнства. Друго мерило за Земята няма. Истината не потъва във водата и не гори в огъня. Светът неведнъж е бил свидетел как се потъпква Висшето и се превъзнасят лъжливи ценности, но съществуването им е било за кратко.

На всички, които издевателстват над великите Истини, можем още веднъж да кажем: не бяхте ли вие, които разпънахте Христос? Не бяхте ли вие, които се надсмивахте над Него, когато Той страдаше на кръста? Не бяхте ли вие, които изгаряхте и измъчвахте Неговите последователи? Не бяхте ли вие, които погубихте десетки хиляди най-добри умове, носители на светлината на знанието? Не бяхте ли вие, които спряхте еволюцията на човешката мисъл и така доведохте човечеството до безумно самоунищожение? Не е ли казано тъкмо за вас: “вие сменихте одеждите си, но по делата ви ще ви познаем.”

Между другото, наскоро излезе една нелоша книжка от полски автор на англ. език “God is my Adventure” - от Ландау. В нея той описва срещите си с всички известни днес духовни лидери. Полезно е да се прочете, за да се разбере каква духовност искат масите на Запад и в Америка. С особен успех се ползва един бивш епископ, някой си г. Букман, според когото Бог е милионер и затова следва да не се избягват скъпоструващите приеми в луксозни хотели, автомобилните пътешествия и т. н. Богатите и скучаещи празни хора се радват, че се е намерил някой, който се занимава с тях, разпределя целия им ден и при това ги убеждава, че препоръчаното им приятно и комфортно прекарване на времето е извънредно важно и полезно. Особено се харесват въведените от г. Букман общи изповеди, на които е прието да се разкайваш за всички свои прегрешения срещу установения стандартен нравствен кодекс.

След като излезе тази книга, появиха се нови духовни вождове, излизащи на естрадата в разкошни тоалети, обсипани със скъпоценности, и проповядващи нещо като - пей и се весели, така ще бъдеш угоден на Бога. Разбира се, всичко това са знамения на мрачното време, когато силите на тъмата настъпват в гъсти редици, за да унищожат всички благи начинания и всички хладки и колебаещи се.

Не мислете, че именно Вашата карма ви кара да губите приятели. Преданите приятели са изключително рядко явление. Та кой ги е имал? Да си спомним всички исторически примери. Сега липсата на истински приятели е обща карма. Безумната злоба, омразата и, разбира се, невежеството като корен на всяка мерзост, са унищожили дори проблясъците на човечност. Затова да сме щастливи, че ние с Вас имаме изпитани приятели.

Особено ме радва Вашата бодрост, за която пишете. Пазете я и, когато е възможно, нека тя преминава в тържественост. Изпълнява се кармата на много страни и ние сме свидетели на страшния час. На такова време подобава именно тържественост. Освен това, тържествеността е най-добрият мост към Бял. Братство. “Не са много онези, които разбират силата на такъв щит. Скалата на нерушимата тържественост стои непоклатимо сред бъдещите токове. Може да се изследва научно всяка мощ, заобикаляща човека. Той сам може да поражда всяка сила в себе си и да кове от нея непроницаема броня. Трябва да се разбере също, че тържествеността е най-добрият мост към Нас. Нашата помощ лети бързо по канала на тържествеността и най-бавно по пътя на ужаса и унинието. Трябва да се знае, как Ние изпращаме сините лъчи на помощта в час на опасност.”

Пазете в сърцето си Образа на най-добрия Приятел - Великия Учител, и цялата радост ще пребъде с Вас.

Много полезни могат да бъдат задушевните разговори по повод художествени произведения. Вибрациите на хармоничните съчетания на тоновете създават особена атмосфера. Реакцията на посетителите на Музея към нея безпогрешно ще определи тяхната същност.

Несъмнено е също, че произведенията на изкуството притежават целебни свойства. Някои лекари окачваха картини на Н. К. в санаториумите за нервноболни.

Велика е мощта на изкуството! Тази истина, макар и бавно, но твърдо си проправя път. Ако управляващите в различните страни разберат в пълна мяра високо възпитателното значение на изкуството, те биха приложили всички усилия и средства, за да пробудят огъня на творчеството у народа и да го наситят със звук, цвят и прекрасни форми. Никакви революции, никакви завоевателни войни не биха могли да намерят отклик в изтънченото съзнание, вибриращо в унисон с висшите вибрации. Грубите спортове като състезанията по борба, юмручните боеве и най-грубите игри, лишени от красота, като футбола и прочие, спомагат само за огрубяването на нравите. Красотата на фината мощ на мисълта и творчеството е забравена и е останало само гръмкото, ревящо тържество на грубата сила.

Сега на Вашите въпроси.

1) “Ядрото на духа: Божественото начало завинаги ли остава неизменно или само за един цикъл?”

Ядрото на духа или висшето Ego в човека расте и се променя в безпределността при условие, че получава нормално захранване от всички центрове. Тоест, ако психичната енергия привежда в действие висшите нервни центрове на човека. И ако човекът, носител на ядрото на духа, успее тук, на Земята, да одухотвори същността си чрез отваряне на своите висши центрове, то след завършването на цикъла или четвъртия кръг на нашата планета, той ще пребивава в съответстващата му сфера в пълно съзнание и с всички, събрани от него енергии или способности. Ако и в следващите кръгове той прояви същия неотслабващ стремеж към усъвършенстване, то той ще запази своето безсмъртие и в следващия междупланетен период - и така в безпределността. Но трябва да се помни, че промените в ядрото на духа могат да водят както към извисяване, така и към падение. Неимоверно трудно е изкачването след дълго падение.

2) “Невъзможно е Бог абсолютно да допусне някаква друга власт, Сатаната. Сатаната, това е човекът, неговите низки стремежи - нищо повече.”

Отговор: Цялата трудност да се разбере, че злото съществува при наличието на Благото Начало е там, че хората са очовечили Неизразимото Божествено Начало и в същото време, наблюдавайки многото несъвършенства в проявения свят, напълно основателно недоумяват, как може Благият и Всемилосърден Бог да допуска пагубните космически катаклизми и всички ужаси и страдания, понасяни от хората в тяхната борба за съществуване? И тук ограниченото мислене започва да създава представата за също такава мощна сила на злото в лицето на противника на Бога, или сатаната. Но ако отхвърлим ограничението или очовечаването на Неизразимата Мощ и приемем Величествения Пантеизъм на древните, чийто отзвук намираме в Заветите на всички велики Учители и в Библията, и в Евангелията, то всичко ще си дойде на мястото.

Бог, в аспекта Му на Абсолют, съдържа в себе си потенциала на всичко съществуващо. В Абсолюта или в Света на Висшата Реалност или Битие, разбира се, злото като такова не съществува, но в проявения свят, който е следствие от диференциацията, всички противоположности вече са налице, тоест, светлина и тъма, дух и материя - противоположните полярности, добро и зло и т. н. Настойчиво съветвам да се усвоят първоосновите на източната философия - съществуването на Единната Абсолютна Трансцендентална Реалност, нейния двойствен Аспект в обусловената Вселена и илюзорността или относителността на всичко проявено.

Само при съпоставянето на тази двойственост или двойки противоположности, блесват искрите на познанието и усъвършенстването, или еволюцията, стават възможни. Вечното движение, или еволюцията, създава и относителността на всички понятия. Така познанието на действителността се постига само чрез вечната смяна и съпоставяне на двойките противоположности.

Действието на противоположностите поражда хармония, подобна на центробежната и центростремителната сили, които, зависейки една от друга, са си взаимно необходими, за да могат да съществуват и двете. Ако едната спре, действието на другата незабавно би станало разрушително. Така проявеният свят е в равновесие, благодарение на противодействащите сили. Тези противодействащи сили или двойки противоположности, приемат в нашето съзнание една или друга окраска или качество, тоест, превръщат се в добро или зло. На всяко ниво на проявление степента на злото и доброто се оценява от съзнанието на човека според нивото на неговото развитие. Доброто на низшето ниво може да бъде зло на висшето и обратно. Оттук и относителността на всички понятия в проявения свят.

И така, когато осъзнаем, че понятията зло и добро в тяхното космическо разбиране са относителни, то и съществуването на Сатаната като фокус на самодостатъчното зло в космическа представа и размах трябва от само себе си да отпадне или да бъде опровергано.

Но несъмнено е също, че обликът на Сатаната като паднал ангел и Господар на нашата Земя (следователно, човешка същност) за нещастие на нашата планета съществува и, уви, е много активен.

В Езотеричните Учения на Изтока се казва, че Луцифер е дошъл на нашата Земя заедно с други Висши духове, пожертвали себе си за ускоряване еволюцията на планетата и нейното човечество. Но Луцифер не е бил Висш сред своите Събратя и когато се наложило да приеме земни и плътни обвивки, духът му не се задържал на предишната висота. Неговото падение започнало още в първите векове на Атлантида и във всички следващи епохи го срещаме като яростен противник на своите велики Събратя, неотклонно извисяващи се в прослава на Светлината. Индуските сказания са увековечили падналия дух в много образи, най-известен е цар Равана от остров Ланка (Цейлон), противник на богоподобния цар Рама и похитител на жена му Сита. Фактът, че духът на падналия Ангел носел в потенциала на ядрото на духа си енергии, присъщи на нашата Земя, бил съдбоносен за него, защото така той се оказал особено привързан към Земята. Като знаем, че всяко потапяне или въплъщение в плътна обвивка неизбежно затъмнява знанието на духа, можем да си представим колко силно е било подобно затъмнение при несъвършенството на тези обвивки в последните времена на Атлантида, когато е завършила пълната инволюция на духа в материята! Само Най-Високите Духове, дошли от висши планети, чийто духовен потенциал подлежал на висше привличане, запазили Светлината си непомрачена през целия земен път. Сега Вие можете да разберете размерите на Великата Жертва, принесена и все още принасяна от тези истински Спасители на човечеството. Те се заклели да издържат битката с йерофанта на злото и да останат със страдащото човечество на Земята до края на нейното съществуване. Препрочетете “Криптограми на Изт.” И всичко, което вече съм Ви писала за Луцифер.

Луцифер сега оглавява Ч. Бр., което е много мощно, защото има помагачи сред населението по цялата планета. Тъмните сили винаги действат чрез масите; в двубой един на един те са слаби. Освен това са по-сплотени от сътрудниците на Светлите Сили, защото съзнанието за опасност понякога е най-добрият обединител. За съжаление, много светулчовци не вярват в силите на тъмата и попълват тъжните редици на разпокъсаните индивиди и хладките, за които така заплашително се говори в Апокалипсиса. Да, малобройни са светлите войнства на Земята, но с помощта на Висшето Знание на Йерархията на Светлината в крайна сметка Силите на Доброто винаги побеждават.

Невежите приемат с насмешка твърдението, че Сатаната е реалност и така потвърждават казаното от един изтънчен мислител: “Дяволът е успял да внуши на хората, че не съществува и в това е неговата победа.”

Защото, когато не вярваме в нещо или го отричаме, ние преставаме да се пазим от него и още по-лесно попадаме в мрежите, опънати от многобройните помагачи на тъмата. Особено тъжно е насажданото векове наред, дълбоко невежо и изключително опасно убеждение, че Сатаната е погубил човечеството, давайки на хората познанието за добро и зло. Хората са свикнали да повтарят тази възмутителна нелепост и изобщо не се замислят, какво би преставлявал човекът, който не знае що е добро и зло? Няма ли да бъде той просто едно безотговорно животно? И кой би се съгласил днес да се върне към подобно животинско съществуване, пък било то и в райската градина? Великият дар на разпознаването и, следователно, свободната воля, е Божествен дар и само овладявайки го, човек може да стане Божие подобие. Този дар не би могъл да бъде поднесен от силата на тъмата, а е бил жертвено дарен от Силите на Светлината. Затова първоначалното име на този Вестител е било Луцифер-Светоносец. Но на Запад с течение на времето великият смисъл на тази легенда е бил загубен. Останал е само в съкровените Учения на Изтока.

Така в “Съкровеното Учение” се съдържа следното пояснение. “Сатаната”, разглеждан извън суеверния, догматичен и лишен от философия дух на църквите, израства във величествения образ на онзи, който е създал от земния човек божествен; който му е дал за целия дълъг цикъл на Махакалпа закона на Духа на Живота и го е освободил от греха на незнанието, следователно, от смъртта…”

Разбира се, този “Сатана”, както Вие вече знаете, е съвкупност от онези Висши Духове, които заедно с падналия Ангел са донесли на човечеството светлината на разума и великия дар на безсмъртието. Затова именно Те би трябвало да се наричат Светоносци или Луцифери. Падналият Ангел е изгубил правото си на това име.

Сега няколко забележки относно поставения въпрос за отвъдния живот.

На онези, които смятат, “че никой не се е връщал от отвъдния свят и никой не може да надникне там”, следва да се отговори, че това твърдение е несправедливо, защото не отговаря на истината.

То отрича свидетелството на самия Христос, казано на езика на добрия християнин. Защото християнството се е утвърдило най-вече благодарение на появите на Христос пред учениците след физическата му смърт.

Днес никой интелигентен или просветен човек не се съмнява, че Христос е възкръснал не във физическото, а в тънкото си тяло, или тялото на Светлината. Самият Апостол Павел нееднократно потвърждава това - “нито тлението може да наследи нетление” или “всинца няма да умрем, ала всинца ще се изменим”¹³ и т. н. В Евангелията се подчертава също, че след смъртта си на кръста или възкресението, появявайки се, Христос обикновено внезапно ставал видим и също тъй внезапно изчезвал. Именно тези внезапни появявания и изчезвания (както това сега е научно установено) са характерни за временната материализация на тънкото тяло. В гностичната литература се срещат указания, че именно при тези свои появявания Христос е предавал на учениците си тайните на отвъдния свят.

Съветвам всички, които желаят да се докоснат до надземните явления, да се запознаят с обширната литература от всички векове и народи, посветена на отвъдния свят. Повечето хора дори не подозират какво огромно количество книги има на тази тема! Светът никога не е бил лишен от зрящи, които, притежавайки по-усъвършенстван организъм, са можели да виждат скритото от грубото физическо око. Кой днес би се осмелил да твърди, че само защото той не вижда X или Y-лъчите или не усеща изпълването на пространството със звуци, да кажем - с радиовълни, то те не съществуват? Кой би рискувал да си лепне етикета на невежеството с подобни твърдения? Науката открила ли е вече лъчи, които правят физическия човек невидим? Кой може да твърди със сигурност, че в бъдеще няма да бъде създаден апарат, с помощта на който ще можем да надзъртаме в отвъдния Свят също тъй просто, както виждаме и чуваме човека посредством телевизията, макар той да се намира на хиляди мили от нас? Защо хората се стремят да ограничат всички възможности и преди всичко самите себе си? Щом вече се раждат деца, чието физическо зрение прониква през най-плътни вещества, което бе многократно доказано, защо да не вярваме на онези, които с физическото си зрение могат да виждат тънкия свят? Това ограничаване в допускането или недостатък от въображение трябва да бъде изживян, защото иначе никакъв прогрес в знанието е невъзможен.

Връщайки се към добрите християни, отново се налага да кажем, че именно те трябва много да внимават, отхвърляйки съществуването на отвъдния Свят. Нима житията на почитаните от тях Светци не са пълни с описания на всякакъв род явления и посещения от обитатели на Тънкия Свят или Света на Светлината?

Радостно явление е интересът, който се проявява днес във всички цивилизовани страни към изучаването на въпросите, свързани с така наречените свръхестествени прояви. Някои университети в Англия, Америка, Франция, Швеция откриха катедри за изследване на психичните явления. Много учени отделят най-сериозно внимание на тези въпроси. В почти всички страни на Европа и в Америка отдавна има Друж. за Псих. Изследвания и резултатите, постигнати от тях, представляват голям научен интерес. Дори в Италия, тази цитадела на католицизма, вече се допускат подобни изследвания. Например най-разпространеният Болонски вестник отделя всеки ден колонка, която запознава читателите с дейността и успехите в изучаването на всевъзможни парапсихични и отвъдни явления. В същия вестник д-р Стополини беседва с известен представител на католическата църква за нейното отношение към подобен род изследвания и широко разпространения на запад спиритуализъм. Духовното лице му отговаря: “Католическата църква, ревнив страж на своите велики традиции, изобщо не забранява опитите, извършвани от просветени и компетентни хора с изследователска цел. Но тя системно ги забранява, когато в тях вземат участие невежи и безотговорни хора, стремящи се само към удовлетворение на своето любопитство и неумеещи да разпознават качеството на подобни манифестации…”

Трябва да признаем, че изказването на това духовно лице е във висша степен разумно и можем само да пожелаем и на останалите му колеги да се присъединят към такъв просветен поглед по тези въпроси.

Колкото до превъплъщението, за това има достатъчно указания в Евангелието. Те са сполучливо подбрани от А. Безант в нейното “Езотерично Християнство”. Законът за превъплъщението е основа на всички истински учения. Ако го отхвърлим, всякакъв смисъл на нашето земно съществуване отпада от само себе си. Освен това, кой би могъл да обясни задоволително цялата жестока несправедливост, че един се ражда и красив, и богат, и щастлив, а друг трябва да влачи жалкия живот на физически инвалид например, или през целия си живот да се бори с най-тежки несправедливости и бедствия? Сега вестниците и списанията, особено на англ. ез., изобилстват с всевъзможни случаи от сферата на свръхестественото или отвъдното.

Рядко се случва вестник да не разкаже един или друг забележителен случай, потвърден от достатъчен брой свидетели.

Може да се твърди, че сега, когато толкова учени проявяват сериозен интерес към всичко, свързано с психичните манифестации, в най-близко бъдеще ще станем свидетели на велики открития. Така само в Америка с изучаването на въпроса за предаване на мисли от разстояние днес се занимават близо 40 професори. А съвсем неотдавна инициаторът на тези опити - проф. Мак-Дъгл бе осмян от колегите си и дори бе лишен от катедра в университета.

Мнозина знаят, че има голям брой неопровержими доказателства за съществуването на отвъдния свят и живота в него, но бедата е там, че широките маси са твърде слабо осведомени. А и атавизмът на средните векове все още кара някои хора да съзират рогата на дявола във всяко неразбираемо за тях явление. Кладите на инквизицията също са все още живи в паметта на пострадалите от тях - оттук, може би, и страхът да се докосваме до тези въпроси.

Ето превода на една любопитна бележка от англ. печат. Из Лагорски вестник от 15 януари.

“Тези дни бе публикуван отчетът на Комисията, назначена от Кентърберийския и Йоркския Архиепископи през 1922 година за обсъждане на християнската доктрина с цел да се установи степента на съгласие сред представителите на Англиканската църква, а също и доколко съществуващите разногласия могат да бъдат преодолени или намалени.”

“В няколко точки комисията се обявява срещу традиционните вярвания и отхвърля непогрешимостта на Библията с мнението, че нейният авторитет не бива да предрешава изследванията в която и да е област.”

“Комисията смята историческото свидетелство за непорочното зачатие за неубедително и заявява, че вярата във физическото възкръсване на мъртвите трябва да бъде отхвърлена.”

“От друга страна Комисията утвърждава, че възкресението на Христос е било събитие също тъй реално и конкретно, както и разпятието.” (?!)

“Комисията не е единодушна по въпроса за чудесата, но е съгласна, че Бог може да твори чудеса, ако Му е угодно.”

“Тя твърди също, че не може да има възражения срещу теорията на еволюцията, основаваща се на изложението за Сътворението на Света в книгата Битие. Всички образовани християни са съгласни, че тези изложения са с митологичен произход, затова имат за нас по-скоро символично, отколкото историческо значение.” Както виждате, логиката на изнесените становища е крайно своеобразна.

Надявам се, че нещичко от написаното ще Ви послужи. Действително е трудно дори да си представим потока от книги, разглеждащи живота в тънкия свят, който залива книжния пазар в Англия и Америка. В Англия с голям успех се ползват книгите на свещеника G. Vale Owen на тази тема. Те са написани под диктовката на духове. Аз имам два-три тома от тази серия - “The Life beyond the Veil” и трябва да кажа, че те заслужават внимание. Несъмнено тези книги са били дадени под наблюдението на Б. Бр. Много методи използват Вел. Уч., за да пробудят съзнанието на човечеството. На всяка група съзнания се дава онова, което тя може да вмести, което й е най-близко.

С болка в сърцето прочетох тъжната вест за нещастния случай с Вашия приятел. Разбира се, за неговото семейство такава смърт е ужасна. Но за него тя може да бъде дори благодеяние. Защото светлите души, ставайки жертва на един или друг нещастен случай, много лесно преминават в тънкия свят. Светлите Охранители ги потапят в живителен сън, за да дадат време на тънкото тяло да излекува травмите си, а когато се събудят, те вече са под опеката на приятели.