Писма на елена рьорих 1929 – 1932 Том 2 Един уникален по съдържанието си труд

За облекчение настойчиво бих посъветвала да се препишат от “Т. Д.” само онези места, които съдържат окултното, или Съкровеното Учение. Ще видите колко много неща ще се изяснят. Изобилието от разнообразен материал, събран в подкрепа на едно или друго положение, понякога затъмнява основната мисъл. Опитайте се в началото само да подчертавате такива места.

Също трябва да се разбере, че Пространството представлява океан от огън и неговите огнени искри образуват безброй монади.

Умението да се намери радост в мислите за близкия дух, преминал в по-добър свят, е вече голямо духовно постижение. Наистина можем да се радваме, когато духът преминава в тънкия свят, познал преди това устремлението към Йерархията на Светлината. Такъв дух получава подкрепа от Вел. Уч., продължава своето учение и се приобщава към онази работа, която е най-близка до духа му. Всички земни духовни и сърдечни връзки не само се запазват в тънкия свят, но още повече нарастват и се изтънчават. И Вашето спокойствие и радост до голяма степен идват от това, че в нощните часове Вашият дух общува пълноценно с Вашите близки. Светлите, радостно устремени мисли не само не обременяват преминалия отвъд, а обратно, такива флуиди укрепват и неговото устремление за общата полза. Затова радвайте се на откритите пред О. В. възможности и отглеждайте крилете си, за да бъде и Вашият преход тъй радостен и прекрасен. Ако хората знаеха истината, ако можеха да се убедят, че за светлия и устремен дух моментът на смъртта е момент на велико блаженство, то страхът от смъртта би ги изоставил завинаги.

Не се притеснявайте и от това, че Ви се налага да работите много, за да се издържате материално. Само не бива да се преуморявате, съветвам Ви да избягвате прекалено тежката работа. Часовете за отдих посветете на Учението и където е възможно, опитвайте се да сеете добри семена, като винаги говорите според съзнанието на събеседника си и не забравяте канона “Господом твоим”. Прекрасно ще е, ако преписвате теми от Учението, но го правете внимателно, без пропуски, от всички книги в строга последователност. Мога да Ви предложа още една, крайно полезна работа. Много е нужно да се състави пълен индекс или, както това се нарича, симфония на всички книги на Учението. Разбира се, това е самоотвержен труд, изискващ голямо търпение и прецизност и ми се струва, че Вие бихте се справили превъзходно. Писаха ми, че един от членовете на дружеството е направил индекс на книгите на Учението, но не зная дали на всички книги и, освен това, доколко оставеният от него индекс е пълен и представлява онова, което се нарича симфония. Имам предвид, когато е спомената не само една дума, срещаща се на определени страници, но и всички нейни съчетания, тоест, когато са приведени и следващите две-три думи, поставящи я в нова комбинация. Помислете за този самоотвержен труд и се запознайте с техниката на изпълнение. Разбира се, работата може да бъде разпределена между няколко сътрудници.

Много се радвам също, че сте приели дежурството в Музея. Там могат да се канят и групи от просветни учреждения и училища и да им се дават неголеми разяснения и биографични сведения за художниците и значението на изкуството като най-мощен фактор в духовното развитие на човечеството.

Писаха ни, че при дружеството скоро ще започне дейността си Женска Секция. Естествено аз разбирам, че ако не сте усвоили местния ез., то непосредствената Ви дейност ще бъде донякъде ограничена. Но Вие можете да дадете полезен съвет или да подкрепите желано мероприятие. Затова надникнете в тази секция, ако видите, че Ви е трудно или не отговаря на Вашето устремление, не се насилвайте. Изберете това, което Ви е най-близко. Но посещавайте Дружеството. Изключително ценно е за мен, че Вие обичате нашия Р. Я., присъствието на приятелска аура в Дружеството е особено полезно. Ние така се стремим да постигнем единение между всички сътрудници и най-скъпи са ни онези, които разбират значението на този велик завет и единна опора на всяко, още повече духовното строителство. Често хора, прочели всички книги на Учението, не могат да усвоят, че без умението да се поддържа единение между членовете, никакъв духовен напредък не е възможен. Мнозина разбират единението като приемане на тяхното мнение от страна на всички сътрудници и не могат да намерят в себе си великодушието да направят отстъпка. Да, няма нищо по-трудно от това да се научиш да сътрудничиш. А междувременно новото стъпало на еволюцията настойчиво изисква установяването на такава кооперация. Всички области на науката, всички видове труд, вследствие на все по-прогресиращата им сложност, вече са излезли от рамките на единичните усилия и сътрудничеството между много труженици е необходимо за постигането на нови и неотложни задачи.

Затова Ви предлагам още една високополезна дейност, която можете да извършвате именно в житейското всекидневие. Подкрепяйте сътрудничеството и внасяйте умиротворение.

Съвместявайте в пълна мяра физическия и духовния труд и Вашата духовна радост ще се умножи.

Всички Вел. Учители много са се трудили и физическият труд не им е бил чужд. Спомнете си Преподобния Сергий. И Христос много се е трудил. Той е заработвал препитанието си с дърводелство и грънчарство. Тази страна от живота на Великия Учител почти не е отбелязана в избраните Писания, но се е запазила в апокрифите и, разбира се, в езотеричните анали. Ще се намерят още апокрифи, близки до Неговото време.

Така че, трудете се, но не се преуморявайте. Всички Велики Учители са говорили едно и също за Средния Път. Всички крайности, които вредят на нашето здраве, трябва да бъдат избягвани. Ние сме длъжни да пазим нашия инструмент, защото състоянието му се отразява и на нашия дух и би могло много да подтиска неговите проявления. А да се извисяваме можем само с необременен дух. Затова пазете се и не се захващайте с такъв тежък труд като почистването на снега и т. н.

Искам да Ви кажа още - вярвайте в Новия Свят. Сред хаоса се издига мощна скала. Охраняват я Силите на Светлината. Но хората, които гледат от еснафска гледна точка, които не могат да излязат от коловоза на старото мислене и затова не разбират размаха на извършващата се промяна, не могат да разберат онези търсения и потребности, които изпълват сега най-добрите сърца. Иван стохилядният се събуди, промяната в съзнанието на народа е огромна и въпреки всички трудности, страната на бъдещето расте и започва да разбира своето предназначение.

Аз вярвам в нашата родина и не само вярвам, а зная, че предстоящият подвиг е труден, но колко радостно е съзнанието, че можем да посеем семена, които ще дадат пребогата реколта. Сега целият свят преживява трижди трудни дни и беше посочено да се прочете първия стих в глава 21 на Апокалипсиса - “И видях ново небе и нова земя…” Точно така е, със старото съзнание не може да се влезе в Новия Свят.

Ако имате въпроси, ще се радвам да побеседвам с Вас.

Тъмните сили вървят в сплотен фронт, гонени от страх пред близкото им обезсилване. Четирийсет и втора година ще ознаменува края на Черния Век. Нашата планета ще влезе в нова, по-добра епоха. Макар че последиците от Черния Век още дълго ще се усещат, светлите посеви ще покълнат под благодетелните лъчи на новите съчетания на Светилата и сеячите на мрака ще започнат да търпят поражения. Сега по целия свят тези сеячи са подсилвани от тежките космически токове. Ето защо е така необходимо всички, които знаят, че моментът е извънреден, да пазят единението, то ще ги защити от много нападения: Единението е най-добрият щит за здравето.

Приемете със сърцето си моите пожелания и пазете радостта от възможността за духовна и физическа работа.

1938. 
      г.
      

Прочетох с интерес за подготвителния път, довел Ви до приемането на Учението на Живота. Наистина е добре да се премине през подготвителните класове и да се убеди човек, доколко еволюцията на мисълта и сложността на живота са изпреварили застиналите формули на установената църковност.

Сега на Вашите въпроси. Вие пишете, че според “Чаша на Изтока” не е нужно да рискуваш живота си за спасението на ближния. За съжаление, не мога да намеря в момента този абзац, но вероятно твърдението е във връзка с някакъв определен случай.

Опирайки се на даваното ни Учение на Живота ще кажа, че във всичко трябва да бъде проявявана съизмеримостта или, с други думи, целесъобразността, която цари в цялата Вселена. Всичко трябва да бъде приемано от гледна точка на общото благо или ползата за цялото човечество.

Да си представим човек, поел отговорността за съдбата на цяла страна и народ (държавник или главнокомандващ), който се хвърля да спаси човек (често недостоен) и при това загива сам. Ще бъде ли такава постъпка съизмерима или целесъобразна? Може ли да се сложи на везните съдбата на цялата страна срещу живота на един или дори повече хора? Разбира се, сантименталността, която никога няма да пожертва себе си, първа ще викне, че при всички случаи човек, без да разсъждава, е длъжен да жертва себе си.

Спомням си един случай, който ми разказаха. В някакво американско училище учителят предлага за обсъждане следната тема. Фабрикант, известен с широката си благотворителна дейност, вървял по пътя, пред него, плетейки крака, се движел пиян просяк, из-зад завоя неочаквано се появил автомобил и сгазил пияницата. Въпросът бил - трябвало ли е фабрикантът да се хвърли да спаси просяка, като при това рискува живота си или е бил прав, въздържайки се от възможността за самоубийство? Американският учител бил на мнение, че фабрикантът, отговорен за поминъка на много работници, е постъпил правилно, запазвайки живота си. Но сред обществото се разразила буря от негодувание - всички настоявали, че човек, без да разсъждава, е длъжен да жертва себе си заради ближния (при това забравяйки, че самите те всекидневно, по всякакъв начин разпъват на кръста своя ближен). Разбира се, подобни съзнания още не са излезли от подготвителния клас и не могат да разберат, че всяка жертва трябва да бъде осмислена, иначе нищо добро няма да се получи. Често така наречените добри постъпки на по-високо ниво се явяват несправедливост. Дори народната мъдрост казва: “Има добрина, по-лоша от кражбата”. Нима не се случва често, поради неведение, да облагодетелстваме лошите хора за сметка на достойните? Нима най-добрите просветни начинания не са подложени на насмешки и упреци? Нима хората не отблъскват най-добрите деяния? И същите тези хора се умиляват от вида на спасения пияница, забравяйки, че често заплатената за това цена би облагодетелствала цяла страна или дори повече страни.

Затова ще кажем, че човек е длъжен навсякъде, където може, да помага на своя ближен, но да рискува живота си може само в случай, че не носи голяма отговорност. Би било огромна несъизмеримост и тежка загуба за цялото човечество, ако хората, носещи благо на цялото човечество, безразсъдно рискуваха живота си. Но когато говорим на масите, трябва да кажем, че човек винаги и във всичко трябва да е готов да помогне на ближния. Наистина герой е онзи, който рискува живота си за спасението на ближния. Само че тези рискове и жертви са различни. Колко голяма е жертвата на лекаря или учения изследовател, който самоотвержено работи със страшни разрушителни вещества, за да намери облекчаващо средство срещу пагубни заболявания, но хората рядко си спомнят за тези съзнателни мъченици и благодетели на човечеството.

Великият Учител казва, “че всеки, тръгнал по пътя на служенето, рано или късно трябва да ознаменува това служене на Светлината с личния си подвиг. Но служенето не може да бъде разбрано, ако не е осъзната целесъобразността. А това понятие може да бъде възприето, ако духът познава предназначението си. Мъжеството и мъдростта произхождат от разбирането за благото. Човекът носи в себе си мерилото за същността на своите деяния. Невъзможно е да се определи как и кога ще настъпи решителният час, но в сърцето си ние знаем кога идва този момент. Така мъдростта и мъжеството помагат да се разбере цялата отговорност в полза на цялото човечество.”

Сега на следващия въпрос - коя смърт трябва да признаем за естествена? Разбира се, най-естествената смърт е от старост. Понякога се налага да признаем за естествена и смъртта, причинена от болест, защото обикновено човек носи в себе си зародиша на болестта още по рождение. При днешните отвратителни и противоестествени условия на живот, създадени от развратеното човечество, почти всички смърти могат да се разглеждат като противоестествени.

Често болестта помага на тънкото тяло да се очисти от много низости, затова продължителното боледуване понякога е от полза за по-добрия преход. Разбира се, почти всички така наречени нещастни случаи са резултат от кармата.

Вашият трети въпрос за Единния Път. Строго казано, няма друг, освен единния водещ Път, а именно пътя на еволюцията, но многобройни и разнообразни са пътеките, съпътстващи този Път. Единното Откровение, давано от Великите Учители на човечеството през всички епохи, е този единен царствен Път. А сектите и изопачаванията на Учението от Техните последователи, са онези многобройни, многообразни и нерядко трудни пътеки, по които се влачи по-голямата част от човечеството. Всеки Учител подчертава онази подробност на Единното Откровение, която е най-необходима на даденото стъпало на съзнанието.

Когато съзнанието е възприело основите на Уч. на Живота, то всичко, което става с нас и около нас, неизбежно приема друго значение. Разширеното съзнание пренася отправната точка на мислене на надземно ниво и се приобщава към съзнанието на Старшите Братя на човечеството. Такова съзнание се научава да живее в своя истински дом и познава с духа и сърцето си своите Приятели и Помощници. Тяхната Помощ идва, когато е нужно и полезно, затова да творим с търпение своя жизнен подвиг, давайки пример за мъжество и преданост на околните. За повече бодрост ще ви цитирам страничка от Учението на Живота.

“Вие знаете, че не винаги могат да се осъществят феноменални действия. Освен космически причини и нахлуване на отрицателни сили от тънкия свят, може да окаже въздействие и така нареченото неверие. Трудно е да се прокара граница между неверието и съмнението, и двете са змии от едно гнездо. Великият Пътник (В “Агни Йога” - Христос - бел. ред.) често учеше, че се дава според вярата. Да не забравяме, че Христос не е могъл да твори чудеса там, където е срещал неверие, споменават се такива случаи. Сега учените биха заменили думата неверие с отричане на авторитета. Няма значение какъв израз ще се употреби, смисълът е един. Прекъсването на потока енергия нарушава дори най-мощните пратки. Това физическо явление се наблюдава и във всекидневието.”

“Когато предупреждаваме относно съмнението, Ние говорим за физически закон. Хората са в състояние да отхвърлят и най-силната помощ, защото свободната воля може да унищожи и най-оздравяващите обстоятелства. Човек се сърди и отблъсква Ръката, която го удържа от падението. Учителят е длъжен да предпази от вредно съмнение.”

“Може да се напомни, как учениците са се съмнявали в силата на Учителя и незабавно са получавали удар, който са наричали съдба. Но това определение не е вярно. Какво общо има съдбата с това, че човекът е прекъснал целителната връзка?! Справедливо е основите на вярата да бъдат оценени като жизненоважна причина за напредъка.”

И още: “Знаете как изненадващо се подрежда мозайката на живота. Тези изненади обаче са само на земно ниво. Често човек говори или пише с едно намерение, но Висшите Сили го направляват със съвсем друга цел. Човек мисли, че е постигнал успех в желаната посока, а в действителност той е имал много по-голям късмет в неподозирана от него област. Той пише до определено лице, а резултатът идва от най-неочаквано място. Нерядко Ние отчитаме многообразни последствия от едно действие. Ако решим да изброим всички последствия, човекът ще се смути. Той ще се опита да се самоограничи и така ще отслаби психичната си енергия. Само с разширяване на съзнанието може да се постигне широта на кръгозора. Великият Пътник учел да се разширява съзнанието. Той повтарял: “отворете очите и ушите си”. И не само за неговите поучения е искал Той хората да отворят ушите си, разбира се, Той е посочвал какъв дълбок смисъл може да усвои разширеното съзнание. Но е невъзможно да се вкара въже в иглено ухо. Голямото послание не се помества в малко ухо. Можем да си представим колко много от Неговите поучения не са влезли в ушите на слушателите! И колко много са запомнени откъслечно. Връзката е изгубена и с това се е изгубил първоначалният смисъл. Няма да кажа, че сега всичко се разбира превратно, но се е изтрила красотата на словото. Много Велики Учители са понасяли Техните мисли да бъдат изопачавани. Мислите на Учителите най-добре са се съхранили в пространствените скрижали. Като благодатна роса те низхождат до тези, които могат да ги приемат. Учителите знаят това и не се огорчават от земното изопачаване. Предназначеното ще стигне, където трябва и отвореното сърце ще го възприеме. Човешките мисли също растат в пространството. Всяка героична, самоотвержена мисъл е вече зърно от бъдещия свят. Не само Великите Учители, но и всеки мислител може да бъде добър строител в Космоса. Хората не желаят да се отдадат на мисли за далечните светове, а именно тези мисли ще бъдат добър очистител на познанието. По пространствените пътища няма да има завист, злоба и грубост. Великият Учител често обръщал взора на учениците към светилата: “Много домове и навсякъде живот”. Той искал учениците да обикнат Безпределността.

Да помним винаги за целителната връзка и за това, че всяко събитие, всяко действие имат много последствия. Ако днес е огорчение, утре ще е радост.
15.03.1938 г.

Дълбоко ме трогват Вашите думи за радостта, която откривате в изучаването на книгите на Учението на Живота. Нима не е радост да вникваш в кратките и дълбоко мъдри жизнени формули, раздавани така неуморно и щедро. Радостта от разширението на съзнанието е една от най-високите и чисти радости. Единствено разширеното съзнание ни позволява, въпреки всички ужаси, когато се потъпкват най-свещените понятия и основи на човешкото достойнство, да съхраним в сърцето си състрадание и любов към човечеството. Сърцето също се храни с мислене.

С целия си дух се устремявайте към светлото бъдеще. Психичната енергия, която ни носи към надземните сфери, се трупа тук, на Земята, и най-добрият неин будител и възпитател ще бъде радостното устремление към бъдещето, пълно със светъл труд, както на Земята, така и в Тънкия Свят. Ако хората можеха да разберат, че за чистия и устремен човек преходът в Тънкия Свят е висша радост, висш възторг и пълно приобщаване към любимия труд, мнозина биха се устремили да достигнат това радостно и разширено състояние чрез достоен живот на Земята.

Вашата психична енергия сега е в прекрасно състояние, много се радвам на това. Но поради неизразимо тежките космически течения, причиняващи ужасни пертурбации в пространството, моля Ви, пазете здравето си и не се вълнувайте от неразбирането на хората, които срещате. С всеки трябва да се говори според съзнанието му. С този завет живее и цялото Бяло Братство. В този завет се крие велика мъдрост и благо, и велико състрадание. Участта на Учителя е еднаква във всички епохи. Той трябва да има търпението и състраданието да говори според нивото на слушателите. Безброй пъти да се връща на едни и същи въпроси, без да засяга питащия, напомняйки му, че вече е отговорил на зададения въпрос. Наистина поразително е неизтощимото търпение на великите Учители, които в течение на неизброими еони са поемали върху Себе Си най-тежките, най-трудните въплъщения, за да променят и издигнат съзнанието на неблагодарното човечество, което неизменно, по всякакъв начин е преследвало и разпъвало на кръста Своите Освободители и Спасители. Така е било, така е, но да се надяваме, че в идващата епоха ще настъпи някакво просветление.

Всичко, което пишете, потвърждава тежкото положение на света в нашия черен век. Отново и отново най-добрите представители на човечеството трябва да преживяват трагедията на вековната борба на всичко прогресивно и жизнено срещу отживелите мъртви понятия, с които е пълно съзнанието на болшинството. Тази борба вече прие планетарни размери и се води във всички области, на всички житейски поприща, но все пак последователите на Светлината и прогреса се множат и всяка нова идея или откритие вече намират признание по-бързо, отколкото във времето, когато поради невежество най-насъщните за човечеството открития са били забравяни понякога стотици години.

Пътят на благодетелите или просветителите на човечеството е трънен и това не бива да се забравя. Затова е така важно децата още в училище да се запознават с голготата на всички мъченици на науката и мисълта и главно, с онези тежки последици, които е пожънало човечеството заради отказа своевременно да приеме едно или друго научно откритие, едно или друго разширяване на умствения кръгозор. Грижата за разширяването на съзнанието и съответния кръгозор трябва да стане основа и цел на възпитанието, иначе човечеството няма да излезе от зоната на самоизтреблението, разрушителните въстания и войни.

Широкият всеобхватен ум следва ритъма на космическата необходимост, с други думи, на еволюцията, затова той приветства всеки нов знак, появяващ се в една или друга област от живота на страната. Той няма да го подмине, защото знае, че всеки такъв знак може да открие нови хоризонти на великото Знание, което върховно управлява цялата Вселена.

Нека приветстваме и следваме еволюцията, която в изумителна последователност разкрива пред нас нови и нови аспекти на безпределното знание.
5.04.1938 г.

Зарадвах се на темите на Вашите реферати и на това, че те с такъв интерес се приемат от слушателите. Вие вършите голяма работа. Просветата и възпитанието на народа е най-важната, най-насъщната и неотложна задача във всяка страна. Постоянно следва да се помни това. Никакви пагубни революции, никакви ексцесии не са възможни там, където народът е осъзнал своето предназначение в мирозданието, своята отговорност и ясно вижда смисъла на своя жизнен подвиг. Единствено разширеният кръгозор може да изключи саморазрушителния застой и всеки фанатизъм - религиозен или революционен, и да посочи планомерния път на еволюцията.

“Помните как и Христос е учил да се разширява съзнанието. Той повтарял: “Отворете очите и ушите си”. И не само за неговите поучения е искал Той хората да отворят ушите си, разбира се, Той е посочвал какъв дълбок смисъл може да усвои разширеното съзнание. Но е невъзможно да се вкара въже в иглено ухо. Голямото послание не се вмества в малко ухо.”

Трудете се в радост, сейте благи зърна.

Някой се смущава, че на едно място в книгите на Учението на Живота се говори за ползата от съня, а на друго - за вредата от сънливостта. Разбира се, тези понятия са твърде различни. Здравият сън в рамките на 6 до 8 часа (в града) е не само полезен, но и съвършено необходим, защото в тези часове нашето тънко тяло получава необходимата му храна от тънкия свят. А сънливостта може да е породена от няколко причини и трябва да се ориентираме в тях. Причините за сънливостта често са космически, но може да става дума и за съприкосновение с болна вампирична аура, която изсмуква енергия до пълно изтощаване на силите. Не са редки и случаите, когато нашата психична енергия внезапно се окаже нужна на някого от близките ни и по закона на духовния магнит нашата енергия незабавно отива на помощ; разбира се, при такъв отлив ние изпитваме сънливост или дори главозамайване и сякаш временно кратко отсъствие.

Сънливостта е вредна у хора, лениви по природа и ненатоварващи мисленето си, защото при тях тя може да стане хронична. Такъв човек бива открит за всевъзможни външни въздействия, включително и обсебване. Той особено лесно се поддава на всякакви зарази и в случай, че заболее от опасна болест, няма сили да се бори с нея, защото психичната му енергия е в ембрионално състояние. Добре развитата и уравновесена психична енергия е източник на дълголетие. Психичната енергия е еликсирът на живота.

Сега за явяванията от тънкия свят. В свещените писания на всички народи има данни за явявания след физическата смърт и разговори с Висшите Сили, понякога чрез терафими, които биват твърде разнообразни. В Библията също има такива случаи, например, когато на цар Саул му се явява, ако не бъркам, пророк Самуил. От всички описания на посмъртните явявания на Христос се разбира, че те също са ставали в тънко тяло. Обърнете внимание, че винаги се подчертава внезапността на появяването, понякога при закрити врати, такова е и изчезването. Кой знае защо, при тези появявания учениците не са Го познавали веднага, а когато очите им се отваряли и Те го познавали, Той ставал невидим за тях (от Матея). Всичко това определено говори за възкръсването на Христос именно в тънко тяло. Свидетелите на подобни явявания от тънкия свят и в наше време, могат да потвърдят тази обичайна внезапност както на появяванията, така и на изчезванията. Само слепците или пълните невежи могат да допуснат телесното възкресение на Великия Учител.