Писма на елена рьорих 1929 – 1932 Том 2 Един уникален по съдържанието си труд

3) При определени случаи или заболявания, разбира се, лекарят има право да използва наркотици. Наркотиците са вредни за хората с отворени центрове и особено когато някой център е в състояние на възпламеняване. Но за съжаление почти всички лекари не са и чували за такива възпламенявания, затова още много вреда ще се нанася с неправилни диагнози. Би могло да им се каже: “Хората са свикнали да се предпазват от известните заплахи, но сега не са страшни чумата и холерата, дори ракът или менингитът, сега възникват нови видове на така наречената невралгия, която може да се превърне в епидемия. Тези болести могат да се нарекат страдания на психичната енергия, при това са възможни инфекции. Но лекарите още дълго време няма да обърнат внимание на новите заболявания. Можем да ги наречем огнена треска, но работата не е в названието, много по-важно е да се разбере причината. Да не се успокояваме, че смяната на расите неизбежно носи много объркване. Всеки, който се замисли над психичната енергия, ще разбере, че тя трябва да бъде съхранявана в чистота. Не е трудно да се разбере, че замърсената енергия ще причини ужасни пространствени проявления… Никой няма право да замърсява космическия поток, така той ще умножи страданията на много хора и преди всичко своите…”

Затова да ценим онези лекари, които притежават добър запас от психична енергия и чийто опит ги е научил, че най-добрият целител е онзи, който не насилва естествения процес на заболяването, а само следи и помага на организма с най-прости средства в борбата му с болестта.

Ако се проследят най-новите постижения на медицината и науката, ще се види, че почти всяка година се откриват нови методи за лекуване на споменатите от Вас болести. Но проблемът е, че всеки болен изисква индивидуален подход и метод. Ние знаем един случай, при който рак на кожата е бил излекуван чрез обилно посипване на поразеното място със сода. В друг случай е помогнал някакъв непознат корен. Съпругата на наш служител беше излекувана от рак на гърдата в напреднал стадий с помощта на някакво местно средство. При това интересното е, че живеейки в долината, тя е приемала дълго време това средство без никакъв резултат, но когато се премести при нас в планината, лекарството оказа благотворното си въздействие. Несъмнено пребиваването на високо действа благоприятно на болните от рак. Може би защото височината влияе на кръвта. Тя се променя, става много по-богата на кръвни телца и по-гъста.

Содата също предпазва от рак, но някои не могат да я приемат и аз чувах от един лекар, че при катар на стомаха содата не била добра. Тук има средство, което местните жители приемат при холера като особено силна дезинфекция. Те употребяват това растение векове наред за почистване на зъбите и може би затова имат такива прекрасни зъби. Казват, че минимална доза от него - две-три капки, разтворени в чаша вода, вече предпазва от много стомашни и чревни заболявания, включително и от рак. Това средство притежава особена проникваща способност и убива всички чревни бактерии. Затова то може да служи като профилактика - при жабурене на устата след храна може да се глътнат една-две капки от тази вода.

При туберкулоза много добре действа отварата от цвета и дори листата на алое с мляко и мед. Колкото и да е странно, полезна е отварата от ечемик. Добра е също концентрацията от слънчеви лъчи върху поразените места посредством кръгло увеличително стъкло, с което се прави нещо като кръгов масаж на болното място. Понякога се допуска дори леко изгаряне. Но, разбира се, всички подобни методи могат да се използват само под лекарско наблюдение. Невежото им прилагане може да предизвика нежелателни резултати. В Индия сега постигат чудесни изцеления с помощта на слънчеви вани, които се приемат задължително при изгрев слънце. Според всички съкровени учения, при изгрев лъчите на слънцето притежават особено мощни целебни свойства.

И така, най-добрите целители са лъчите на изгряващото слънце, чистата планинска прана и особено чистите мисли и стремлението на сърцето към високи алтруистични задачи. Най-просветените лекари и учени започват да отделят известно внимание на мисълта и вече правят забележителни опити, а толкова осмиваната Christian Science започва да получава заслужено внимание.

Неправилно е да се мисли, че “зад прага на смъртта ние оставяме своите огорчения, злоба и всякакви обиди, дългове и длъжници, омраза и неприязън” и “че ние се раждаме отново и отново без тези качества на земята, чисти и светли, достойни да влезем във вечното царство.”

Зад прага на смъртта ние не оставяме нищо от багажа, който изброявате, напротив, придобиваме още. Човек отива в тънкия свят с всички свои пороци и добродетели, той напълно запазва своя характер. “Язвите на духа се пренасят в тънкия свят, ако не са изживени на Земята.” Нима не е казано - “сеяч тук и жътвар там”, в тънкия свят. Нещо повече, всички наши свойства и качества се изтънчават или усилват там, затова злобните тук стават още по-яростни там и обратно. Освен това, ние изобщо не се раждаме ангелчета, както е прието да се смята. Често под маската на невинните наглед младенци се крият истински дяволчета. Всяко Ego при всяко свое ново раждане съхранява и пренася със себе си целия си предишен багаж. Къде ще се дене натрупаният преди опит? Не само всяко наше действие, но и всяка мисъл създават вибрации и именно тези вибрации са енергиите, изграждащи всеки човек - обективния и субективния. Именно тези енергии, породени от човека, са неговото неотменимо достояние (кармично), което го съпътства и в новия му земен живот. Кармичните следствия от миналия живот следват човека и той в следващия си живот събира запечатаните от него енергии или вибрации в астрала, защото нищо не може да произлезе от нищо - съществува връзка между животите и новата тънка обвивка се образува от предишната. Аурата на новороденото е бяла или безцветна, само защото съзнанието още не я е оцветило. Но още при първия проблясък на съзнанието аурата се оцветява в съответния цвят.

Така ние наистина пренасяме със себе си своя стар багаж, но не всички придобити способности могат да бъдат проявени в един земен живот - причината за това отново е кармична (личната карма или кармата на цялото човечество), физическият инструмент не е още приспособен за проявяване на разнородните натрупвания на нашата индивидуалност. Също и духовният синтез в неговия космически размах се проявява само при завършването на земния път. Затова са толкова малко индивидите, притежаващи този висш дар.

Излишно е да се мисли, че Христос, допускайки Иуда до себе си, не е знаел докъде ще доведе свободната воля на този ученик. Не, Той е знаел. Той е знаел и своя край, защото Иуда не за първи път се е приближавал до Него. Христос е знаел кой се крие под облика на Иуда. Иуда е бил стар предател и неведнъж е предавал Христос. Но отдавна е казано, че именно джинове строят храмовете. С разпъването на Христос Иуда е дал на света нов Бог.

И други високи Духове са знаели кога до тях се приближава предател. Законите на кармата са сложни и често предателят се явява не по силата на нашата лична карма, а поради групова карма или дори тази на целия народ. Всяко предателство е светло възнесение за предадения, но ужасна бездна за предателя и помагачите му.

Разбира се, хората, които никога не са чували за закона на кармата или пък знаят за нея, но никога не са вниквали в сложната плетеница на този закон, обвързващ помежду им множество участници и дори цели народи, никога няма да разберат, как действа този неотменен закон. Няма да разберат и твърдението, че джинове строят храмовете. Няма да разберат, че именно несъвършенството на човечеството поражда подобен парадокс.

Само еснафът в своята наивност мисли, че единствено приятелите помагат на човека да се извиси и че никакво зло не може да се приближи до Светлината. Такъв еснаф никога няма да се издигне до съзнанието, че само антиподите се възнасят един друг. Аморфната маса хладки последователи остават с празни ръце и именно тях, според апокалиптичната фраза, ги изблюва устата… на времето.

Трудно е за еснафа да се издигне до разбирането, че само препятствията ни помагат да израснем.

Разбира се, никой не може да твърди, че Христос е притежавал цялото знание по време на земното си въплъщение. Но Той несъмнено е познавал главните етапи на своя Път и същността на приближаващите се до Него хора. Защото много по-незначителни личности безпогрешно знаят това, благодарение на натрупаното чувствознание. Кармата довежда на пътя им определени лица, с които им е съдено да строят. Моралното състояние на човечеството прави този избор тежък, труден. Но сроковете на някои събития се приближават и се налага да се избира от ограничен брой. Освен това, изборът често е обусловен и от участието на другите сътрудници. Малцина се замислят над ужасното морално състояние на човечеството и колко добри и мили хора има, които изобщо не са в състояние да поемат товара на действения подвиг или поне да помогнат за този подвиг. Страхът, боязънта да не се покажат смешни парализират най-добрите им намерения. Ревностните в злото са много, но ревностните в доброто са твърде малко. И такива добри, но страхливи по природа хора увеличават редиците на несъпротивляващите се на злото; предоставяйки на джиновете най-добри възможности, те усилват бедствията и страданията на човечеството. За всяко постижение е необходимо мъжество, но мъжество, съчетано с разумна грижливост и внимание.

Освен това, няма мъгляви пророчества, идващи от Висш източник. Препрочетете параграфи 24 и 25 в книгата “Община”. Онези, на които е съдено да изпълнят пророчествата, познават техния смисъл и значение. Затова да не си въобразяваме, че Христос, този Велик дух, не е знаел какво Му е отредено. На всеки носител на подвига се предлага пълната чаша и той сам избира, цялата ли ще приеме, или само част от нея. По закона на антитезите най-лошото донася най-доброто. Кой от мъжествените подвижници няма да приеме пълната чаша? Учението също съветва да се приеме цялата чаша - и ние няма да отстъпим от този Съвет.

На всички хулители ще отговорим с думите на един велик Мислител: “Този, който се съобразява с мнението на множеството, никога няма да се издигне над тълпата.” Не зная по-лоша съдба от тази, да останеш сред тълпата! Затова ние спокойно се отнасяме към всички злонамерени люде. Някои се стремят към златни венци, а други влагат целия си устрем за постигане на неръкотворния - и затова вечен венец.

Привеждам цитат от една беседа: “Именно тълпите с викове водеха великия Учител към страшни страдания. Тълпите, същите онези тълпи, крещяха за царството и бързаха за екзекуцията. Така те по своему помагаха да се изпълнят пророчествата. Невъзможно е дори да си представим каква карма са си създали тълпите безумци! Сега мнозина могат да си припомнят събитията, връхлетяли редица поколения. Когато съветвам да се въздържате от неразумни думи и мисли, аз всъщност моля да помислите за бъдещето. Учителят е можел да измине Пътя на подвига и без ръмженето на тълпите, но именно изцелените от Него изпълвали пространството със заплахи и проклятия. Такава проява на свободната воля може да се нарече с много имена, но така или иначе ще си остане свободна воля. Правилно е да смятаме свободната воля за висш дар, но колко разумно трябва да ползваме това скъпоценно съкровище!”

Невнимателната дума, дори сама по себе си блага, но казана не на място и не според съзнанието на слушателите, увеличава редиците на враговете. Затова е така важно да се въздържате от издаване на съкровеното. Знаещият наистина разбира цялото значение на думите и умее да пази довереното.

Разбира се, Вие сега ще признаете колко бях права, съветвайки Ви да не анализирате Учението сред явно враждебни елементи. Можете да се убедите също, че първото ми писмо си остава напълно валидно, защото съдържа отговори на почти всички отново поставени въпроси. Вие пишете, че някой се интересува - от кого и по какъв начин се дава Учението? Отговорът на първия въпрос е даден в Учението, чийто Автор се назовава в няколко книги. Отговорът на втория също е даден на много страници в същите книги. Всички подобни въпроси показват колко малко вникват питащите в това, което четат.

Загрижените за това, дали не са допуснати изопачения в Учението, можем да попитаме - нима не им е минавало през ума, че за Учителя е също тъй лесно да посочи една или друга промъкнала се грешка, както и да даде следващата страница? Защото ритъмът на Учението продължава да нараства. За съжаление, грешките на печатаря и преписвача са неизбежни. Но доколкото е възможно, те бяха поправими. Не съм виждала нито една книга, в която да няма печатни грешки, особено в наше време, когато нищо не е достатъчно качествено.

Освен това, аз достатъчно познавам бездната на човешката природа или съзнание и зная, че никакви уверения никога и никого не са убеждавали. Само личното вътрешно убеждение, основано на натрупванията от миналите ни съществувания може да помогне да се разпознае истината. Затова, разбира се, и моите твърдения никога няма да бъдат приети от съмняващите се. Много Ви моля да се убедите в това, че ние нямаме намерение никого да убеждаваме или разубеждаваме и с всички сили на душата си протестираме срещу каквото и да било натрапване на книгите на “Живата Етика”, както и на каквито и да било авторитети. Всеки трябва да следва своя път. Само онзи, който и в предишните си животи се е приближавал до Учението и Великите Учители, може да почувства истината на Учението и сърцето му може да се възпламени от Зова на Учителя. Сред онези, които се приближават за първи път винаги има много колебания и съмнения. А там, където си е свило гнездо съмнението, огньовете на сърцето не могат да се запалят. Съмнението е най-страшната отрова. В никоя област нищо не може да бъде постигнато при наличието на съмнение. Нито едно откритие не би могло да бъде направено, ако изследователят се е съмнявал в правилността на своята теория. Изречението - вярата премества планини, има дълбок смисъл. Човек не забелязва, че през целия си живот той прави само това - вярва в нещо. Но в какво и как да се вярва - ето решението на проблема на битието. Свободната воля или свободният избор на човека определят неговата съдба.

Онези, които искат да следват изключително Христос, трябва да Го следват. Но нека си дадат ясна сметка, кому искат да служат - на евангелския Христос или на Христос, представен от по-късните църковници? Това осъзнаване вече ще говори за промяна в съзнанието. Никой от Великите Учители никога няма да умали нито един Основоположник на древни или по-късни религии, защото наистина едно и също Ego нееднократно се е въплъщавало в някои от Тях.

Никога не е било разрешено широкото оповестяване на йерархичната последователност на Вел. Учители. Вглъбеният ученик напълно си дава сметка за вредата от такива преждевременни оповестявания, попаднали в съмняващи се и враждебни ръце. Само новаците не разбират, че на крайчеца на всяка невнимателна дума може да виси съдбата и животът на много хора, и задават въпроси, чиито отговори още в най-древни времена са се давали само при висши посвещения. Човешкото съзнание почти не се е променило оттогава и в много отношения, уви, дори е загрубяло.

Вие пишете, че има хора, които се възмущават от срещаното в първата книга твърдение - “обичайте Ме”, и смятат това за натрапване. Ще отговоря - вероятно сърцата на такива хора са се вкаменили и те не познават горенето на сърцето, не познават пламенната любов на ученика към Учителя и каква радост за пламтящото сърце на ученика се крие в тези думи на Учителя. Защото с това твърдение Учителят не само приема любовта на ученика, но и го приближава и поощрява да следва този най-кратък и царствен път. Тънки са струните на сърцето и само закалени в неговите огньове, запалени в горнилото на живота, те могат да ни предадат тайнозвучните мистерии на човешкото битие. Нищо грубо, нищо изискващо, съмняващо се, отрицаващо и издевателстващо няма да намери ключа към нито една тайна на висшето битие. Оттук и ненавистта на изсъхналите сърца към всичко светло, радостно, напоено с висшата красота на преданост и любов към Йерархията.

Съжалявам, ако разсъжденията ми за някои книги болезнено е огорчило добър човек, но не мога да си ги взема обратно. Би било нечестно от моя страна да хваля нещо, за което зная, че е изопачаване на истината. Не са верни също и твърденията на някои хора, че ние се отнасяме враждебно към теософите. Нашето отношение към теософите винаги е било най-дружеско и ние имаме немалко приятели сред тях. Много теософи в различни страни четат книгите на Учението и ги обичат. Има много теософ. групи, които често почти се изключват взаимно. Разбира се, жалко е, когато книгите на Учението са отричани от хора, които в същото време не са прочели нито една от тях. Кой уважаващ себе си, образован човек ще отрича и ще се отзовава враждебно за нещо, което той изобщо не познава или с което се е запознал съвсем повърхностно? Ще се основава ли такава критика на истината? Нямат ли читателите право да изискват елементарна честност от критиците?

Но, както е казано, никога нито едно Учение не е било издигнато от приятели; винаги и във всичко помага яростта на враговете. Джинове строят храмовете. Дори от Христос са искали знамение от небето и са Го обвинявали, че Той “изгонва бесовете със силата на бесовския княз”. Препрочетете Еванг. (от Лука, 11:1). Забележителен е отговорът на Христос в същата глава. Колкото и да е странно, нападат кн. на Учението и най-високо протестират именно онези, които не ги познават, също както и своите свещени писания.

Колкото до онези, които са лично обидени от изказванията ми за някои книги и затова отказват да четат кн. на “Живата Етика”, мога само да им съчувствам. Ние никога не отказваме да прочетем която и да било предложена ни книга, за да не пропуснем някой ценен бисер. Но разпознаването винаги и във всички Учения е било в основата на ученичеството. Е. П. Бл. особено е държала на разпознаването, което се крие в огньовете на сърцето, в чувствознанието, това око на Дангма. И така, още веднъж ще кажа, че ние дълбоко почитаме всичко, свързано непосредствено с Е. П. Бл. Съжаляваме още веднъж, че някои чуждестранни и руски теософи явно не познават не само пълните събрани съчинения на Е. П. Бл., но не са осведомени и за цялата история на теософското движение. Много неща биха се изяснили, ако такива книги като големият том от 900 стр. “Писма на Махатмите до Синет”, а също томът “Писма на Е. П. Бл. до Синет” станат достъпни за читателите, които не знаят англ. език.

Колкото до обвинението, че проявявам нетърпимост към теософ. друж., това е прехвърляне на вината на чужд гръб. Много преди в списание “Ок. и Йога” да се появят цитати от мое писмо до д-р Ас., в което изразявам отношението си към някои кн. на Л., аз имах писмени доказателства, изпратени ми от приятели, за това, как някои теос. авторитети са се изказвали срещу кн. на “Агни Йога” и са забранявали на своите последователи да ги четат. Нима те ще се отрекат от собствените си думи? На всички искам да кажа - бъдете по-добри и много неща ще се облекчат.

В Учението е казано за канона “Господом твоим”, ето защо предайте на онези, които приемат Учението, но не могат да възприемат неговия Източник или посредниците, чрез които то се дава, да не се тревожат по този въпрос. Нека за тях да няма нито Източник, нито посредници. Нека съдържанието на Учението говори само за себе си.

Разбира се, съгласна съм с Вас, че отказът да се приеме Източника лишава думите на Учението от висшия магнит на сърцето и от висшата красота. Но отказът да бъдат признати посредниците не може да умали Учението. Затова много Ви моля да уверите всички, че нямам претенциите за някакъв авторитет и ги моля да забравят за моето съществуване.

И така, още веднъж трябва да кажа, че на всички приведени от Вас въпроси и възражения на слушателите и участниците в кръжока “А. Й.” има точни отговори в книгите на Учението. От възраженията и въпросите става ясно, че никой не се е потрудил да се запознае основно с всички издадени досега четиринайсет книги на Учението.

Братството на Светлината се основава на единението и затова всички Негови участници са обединени в единна Твърдина. На питащите може да се отговори с думите на Христос: “Но Той, като им знаеше помислите, рече им: всяко царство, разделено на части една против друга, запустява, и дом, разделен на части една против друга, пропада.”²

Тежка е атмосферата на разединение и кощунство, не зная по-лоша, може да се причини огромна вреда, включително и пагубни заболявания. Съвременните образовани лекари твърдят, че всички нравствени правила имат чисто биологична основа.

Ако Учението Ви е близко, няма да го изнасяте на пазара. Желая Ви от душа да излезете по-скоро от отровната атсмосфера.

Всичко най-светло.

Сега прегледах копието на моето писмо до споменатото от Вас лице и виждам, че съм писала за чувствознанието, чиито натрупвания ни дават възможност да проникваме в самата същност на нещата. Именно чувствознанието е единственият критерий при всички съждения. Но аз никъде не съм свеждала чувствознанието до вдъхновението или йеровдъхновението. Несъмнено е също, че само придобитото чувствознание дава възможност за непосредствено и постоянно общуване с Учителите и получаването не на откъслечни сведения, а на целия Океан на Учението. Изпращам Ви цитат от това писмо:

“Разбира се, единственият истински Учител е “Незримият” Учител (Учителят от Великото Братство). Но много ли са онези, които могат да получат непосредствен достъп до такъв Учител? Това не значи, че Учителят е недосегаем, не, Той наистина е най-близкият. Само че не всички могат да издържат тази близост. Тя е достъпна и безопасна само за онзи, който векове наред е носил Образа на Учителя в дълбините на сърцето си. Без такова вековно натрупване и установяване на магнитна връзка е трудно да се възприемат лъчите, изпращани от “Незримия” Учител, те могат да разрушат неподготвения приемник. Дори при наличието на многовековни изпитания и приближавания, новата земна обвивка, или приемникът, трябва да се подготвя години наред за такова възприемане. Защото незримите лъчи са много мощни и понякога действат по-силно от радий.

Тъй като вече съм писала на моите кореспонденти по повод приемането на ученици и земния Учител, за да си спестя труда, Ви изпращам готови страници. А сега ще отговоря на Вашето съмнение относно чувствознанието. Разбира се, трудно е да развиеш или да пробудиш у себе си чувствознанието, но няма друг критерий. Цялото разпознаване идва само по този път. И главната трудност е в това, че чувствознанието не се пробужда, докато в нашето сърце преобладават самостта, самомнението, лицемерието или неискреността. Едва когато тези отровни змии бъдат изгонени, гласът на сърцето заема тяхното място и чувствознанието става ясно и безпогрешно. Повярвайте, че ако някой е искрено устремен, той ще срещне своя земен учител и ще го познае. Но това се случва рядко, много рядко на нашата Земя. Да си спомним нищожния брой ученици, които са имали дори Вел. Учители през своя земен живот. Човечеството не е станало по-добро оттогава и разпъването на кръст, предателството на земните носители на Светлината продължава. Същите онези предатели, но с нови маски, се усъвършенстват в още по-изтънчени методи на инквизиция.

Да, хората най-трудно възприемат закона за Йерархията. И в същото време именно онези, които най-много крещят срещу този космически закон, сляпо се подчиняват на всяка йерархия, като се започне от стандартните условия на живот, обичаите, модата и се стигне до приемането на йерархията на злото в цялото й скрито многообразие. Защото йерархията на злото е много по-близка до земните сфери и нейните многобройни последователи, обитателите на низшите слоеве на тънкия свят, се наслаждават, внушавайки на хората най-отвратителни мисли и тласкайки ги към братоубийствени разединения и действия. В дните на Армагедона силите на злото много са се активизирали, затова е така важно да се осъзнае Йерархията на Светлината и с цялото си сърце да се устремим по този Път. Разбира се, както винаги е било и ще бъде, самата тъма ще погълне тъмата. Но колко хладки ще загинат при това, а те биха могли да бъдат спасени, ако навреме осъзнаят опасността и се уловят за протегнатата за Помощ Ръка!

Разбира се, щом авторът на “Космософия” така убедено и ярко излага пребиваването на душата на грешника в астралните сфери, тогава козовете са в ръцете му. Астралният свят е преди всичко субективен свят и затова ако авторът на гореспоменатата книга описва с такава яркост някои състояния в него, вероятно той вече ги е изпитал сам или ще ги изпита. Във всички учения се казва, че нашата най-ясна, осъзната мисъл и най-изостреното ни чувство ще дадат посока на цялото ни пребиваване и състояние в сферите на надземния свят. Вярно е също, че последната мисъл има решаващо значение за силата, с която духът преминава в тънките сфери. В “Писма на Махатмите до С.” Уч. К. Х. посочва значението на предсмъртната мисъл. Дава се за пример един екзекутиран престъпник - как в тънкия свят този убиец ще преживява като кошмар отново и отново своето престъпление и целия ужас на екзекуцията, докато енергията не се изчерпи. Нашето състояние в тънкия свят се определя от нашите субективни настроения, мисли и подбуди, при това всички чувства се изострят. Сънливите и бездейни хора ще влачат там още по-тягостно съществуване, лишено от познатите им физически външни стимули. Затова е така важно човек да възпитава в себе си способността да мисли и да насочва мислите си към съзидателен труд, защото творческата мисъл в тънкия свят има безгранично приложение. Никого не бих съветвала да остане сред ужасите на низшите астрални нива.