Писма на елена рьорих 1929 – 1932 Том 2 Един уникален по съдържанието си труд

377. Несъмнено ритъмът спомага за работоспособността и всяка работа изисква своя ритъм. Желателно е този ритъм да бъде тънък по своето качество и да отговаря колкото може повече на индивидуалния ритъм на труженика. Някои ритми с течение на времето не само напълно подтискат възприемчивостта на човека към по-тънки вибрации, но дори възбуждат в него най-низки и груби прояви. Често съм се замисляла над този въпрос. Струва ми се, че нашата съвременна технокрация с нейния зловещ, еднообразен и неумолим мъртъв ритъм на машините се отразява пагубно на психиката на работниците, като напълно подтиска в тях възприемчивостта към най-тънките ритми в природата и в проявленията на човешката душа. С течение на времето те се превръщат в истински роботи, способни да реагират само на привичните най-груби ритми. А човек, загубил способността да възприема висши вибрации, неизбежно се превръща в животно, по-точно в звяр. Ето защо приветствам намаляването на часовете на машинния труд, а също съкращаването на броя на работниците, заети във фабриките и заводите. Машините в съвременното им приложение и използване са чудовища и истински оръдия на ада. Те ще останат такива, докато значението им не бъде правилно разбрано и не бъдат взети мерки за парализирането на нанасяната от тях вреда. Цитираният от Вас параграф е бил даден в потвърждение на моята мисъл.

Вие питате - “с какви вибрации може да се отхвърли силен пристъп на болка?” С вибрации, неизвестни още на науката, които биват изпращани от Учителите. Цитираният в § 422 случай се отнася до едно мое преживяване. Видях на сън състоянието на сърцето си и начертах схемата на неговите пулсации. На следващия ден изпитах същите тези много силни, болезнени пулсации. Чух също призив и указание да легна по особен начин и незабавно ми бе оказана помощ под формата на лъчи или вибрации, които продължиха около двайсет минути, след което се изправих като възкръснала. Аз изпитвам много често вибрации, възстановяващи моята сърдечна дейност. Понякога ежедневно, в течение на доста продължително време. Изпращаните вибрации са много различни по интензивност, ритъм, качество на усещанията и, разбира се, въздействие. Те се изпращат последователно до различни нервни центрове, понякога се съсредоточават на един, друг път - на два или повече. Случва се през моя организъм да се пропускат особени лъчи, които в Б. Братство си имат определени наименования, всеки от тях е различен и по предизвикваните усещания, и по последствията. Понякога желязното ми походно легло цялото се тресе и кънти от изпратения лъч. Моят опит е записан в няколко десетки тетрадки, но не винаги можех да записвам.

Състоянието, което Вие описвате, би могло да е резултат от подобни целебни вибрации, но щом те са се отразили болезнено на сърцето, може би това са били космически токове, възприети от един чувствителен организъм.

464. (“Братство”). “Защо много от събраното в “чашата” в продължение на поредица животи остава затворено?”… По няколко причини, най-често кармични. Например човек трябва да изкупи нещо или да се научи на нещо и затова той се ражда в условия, които не спомагат за проявяването на придобитите от него способности (оказали се, може би, причина за падението му) - така той ще трябва да възпита в себе си нови и често дори противоположни качества. Или човек получава специална мисия, при която твърде ярката проява на някаква придобита в миналото способност само би затруднила и дори попречила на изпълнението на дадената мисия, увличайки го в друга посока. Не рядко човек, свързан със силни кармични връзки, се ражда в определено семейство, но то не може да му даде организма, съответстващ на неговите натрупвания. Вие знаете, че образът на човека се твори от енергията на цялото човечество. Не винаги е лесно да се преодолее атавизма на предците. Затова високите духове с големи натрупвания понякога не са в състояние да получат подходящ във всяко отношение организъм. Неуравновесеността, или така наречените идиосинкразии, често са резултат от такова несъответствие между духовните натрупвания и получения инструмент. Музикантът виртуоз вместо Страдивариус получава цигулка, направена от ламарина.

483. (“Братство”). Да, всеки поел пътя на служене на общото благо, неизбежно бива подлаган на всевъзможни изпитания, следствие от усилената духовна и мисловна работа, а също и от ускорението на изживяваната от него карма. Всеки мисловен процес променя нещо в нашата карма, затова ако той е насочен към благо строителство, то се извършва и съответното очистване, но тези очиствания биват болезнени. Благо, ако успеем да обикнем трудностите, защото само личният опит, личните преживявания и страдания ни научават на велико търпение и милосърдие - качества, залегнали в основата на всички достижения.

Защо трябва да се мисли, че жените имат по-малко психична енергия от мъжете? Това е голяма заблуда. Полът не е от значение при определянето на психичната енергия. Нейните носители могат да я притежават в голяма или малка степен, но правото за това е дадено равностойно и на двете начала. Светият Дух, индуската Шакти или енергията са от женското начало. Жената в нищо не е ощетена от Природата, още по-малко по отношение на духовните способности. Духът няма пол. Нейната мисловна способност може би сега е развита малко по-слабо, отколкото при мъжете, но в никакъв случай не и в отделните индивидуални проявления. Освен това, ако някъде се забелязва подобно изоставане в мисленето, то е само поради тежките условия на живот, в които жената е поставена от векове. Затворете един младенец, макар и гений по рождение, в празна стая при пълна изолация и той ще порасне идиот. Колкото и да са големи миналите натрупвания, за проявата им е нужен не само подходящ инструмент, но и подходящи условия. Както казва френската пословица: “обстоятелствата създават великия човек”. А жената във всички страни и всички слоеве на обществото безброй векове е била почти напълно подчинена и под опеката на семейството. През миналия век тя е била лишена не само от правото на висше образование, но дори и училищното обучение за момичета е било направено като за малоумни. Векове наред, с много редки изключения, заслугите на жените не само са премълчавани, но са били и обект на обществено порицание, ако са излизали отвъд пределите на определеното й малко поле за дейност - домашното огнище. Но жената е давала и от нея са взимали, и внимателно са избягвали да споменават името й. Много несправедливости са извършени и все още се вършат по отношение на жената. Затова с настъпването на новата епоха самата жена трябва да осъзнае, че в нищо не стои по-ниско от мъжа, че не е ощетена от Природата. Особено ме боли, когато чувам често самите жени да признават своето едва ли не низше положение дори в космическото съзидание и космическото предначертание. Каква пагубна заблуда! Да осъзнаем с цялото си същество великото предназначение на жената -Майка, която дарява живот и насочва и вдъхновява човечеството по пътя на еволюцията. Великият учител на будизма Асанга в желанието си да даде висше определение на качествата на Будите и Бодхисатвите Ги нарича Майки на човечеството.

Да, има немалко интелекти, на които им липсва мощта на психичната енергия - тяхната мисъл остава безплодна, защото е лишена от магнита, свойствен на психичната енергия, който събира около себе си подобни енергии за живот както в пространството, така и в земните градежи. Безплодна е мисълта, ненаситена с психична енергия, и особено беден е такъв ум в тънкия свят. Да не забравяме също, че съществуват много видове или по-точно качества на тази всеначална енергия и затова да се стремим към висшето й проявление - самоотвержеността на устременото сърце.

Ще се радваме да получим изрезката с различните типове младежи. Там, където има най-голямо отрицание, е близка и жътвата Господня. Махалото, разлюляно силно в едната посока, със същия размах отива и в другата. Не показна религиозност е нужна, а осъзнаване на духовното начало.

Разбира се, мускусът действа различно на хората. Казано е, че и от най-доброто целебно средство едни хора заимстват само неговите най-високи качества, а други - най-низките. Всичко е индивидуално. Има хора, които изобщо не понасят нито мускуса, нито валериана. Мускусът, разбира се, усилва преди всичко психичната енергия и така подобрява жизнеспособността на целия организъм. Психичната енергия - като всеначална енергия, е еликсирът на живота.

Четирийсет и втора година, според всички най-древни писания, се смята за край на Кали Юга и начало на новия прекрасен цикъл. Разбира се, това не значи, че ще настъпи незабавно разтваряне на въздуха и рай на Земята. Не, последиците от края на Кали Юга още ще се усещат и дори в някои части на планетата - с особена сила, но в други новото строителство вече ще започне.
29.04.1938 г.

Много Ви моля да проверявате и изпитвате съзнанието на приближилите се към Учението на Живата Етика във вместяване на противоположностите. Обикновено това вместяване се усвоява особено трудно. То се явява непреодолим препъни камък на пътя на мнозина. Владиката Буда преди всичко държал на такова вместяване и когато забелязвал, че ученикът не може да се справи с тази основа, на която се крепи целият градеж - както космическият, така и житейският, всекидневният, Той не допускал такъв ученик към по-нататъшно познание. Хората с ограничено съзнание изобщо не могат да разберат, че през целия си живот те само това правят - повече или по-малко сполучливо за себе си и благотворно за общото благо се приспособяват към вместяването на противоположностите, но ако Вие им го посочите, яростно ще отричат и ще се възмущават. Тяхното съзнание приема вместяването на двойките противоположности като лицемерие и те дори в Учението намират противоречия или в най-добрия случай - непоследователност. Те четат Учението с мъртъв дух и приемат всяко твърдение в неговото единствено, изключително приложение. Сложният рисунък на живота не се вместява и се изплъзва от ограниченото съзнание.

Малцина разбират, че целесъобразността, следствие от противоположностите, управлява цялата Вселена. Има и такива, които виждат в осъществяването на целесъобразността дори аналогия на йезуитската формула - целта оправдава средствата. Такива съзнания са най-опасни и често почти безнадеждни. Те не могат да разберат, че във всичко и винаги има единно мерило - общото благо или чистотата на подбудите, само чистото сърце може да подскаже правилното разбиране на приложението на космическите закони и формули на Учението. Не са малко и тези, които, като чуят завета за ненасилието, разбирайки го мъртво и едностранчиво, ще допуснат нахлуването на хаоса и ще погубят множество животи. Интересно е да се провери как се разбира твърдението - “джинове строят храмовете”? Никому и през ум не минава също, че Най-Висшите Учения, на които все още се крепи равновесието на света, са били причина за проливането на най-много кръв. Най-висшето в невежи и злобни ръце става оръдие за жестоко преследване и насилие.

Добре би било да се подготвят беседи за вместяването и прилагането на целесъобразността. Отначало може би поотделно, само с достатъчно напреднали съзнания, а после броят на участниците постепенно може да се разширява. Нека участниците в такива събеседвания сами дават примери за най-разнообразни случаи в живота, за да покажат доколко разбират прилагането на водещия закон за целесъобразността, който може също да се нарече закон на великото равновесие.

Прекрасно е, че Вие проявявате голямо разпознаване при приема на новодошлите. Не ни радва количеството, а само качеството. Всички членове трябва на първо, второ и трето място да усъвършенстват в себе си качествата, посочени в книгите на “Живата Етика”. Това трябва да бъде най-главната и неотложна цел на всеки приближил се. И тази задача е така грандиозна, че един живот ще се окаже недостатъчен, за да се придобият поне няколко от тях. Едно от най-първите и основни качества ще бъде умението да се пази довереното. Ако такова умение е налице, то вече ще свидетелства за немалки минали натрупвания.

Всички новодошли трябва да си дадат ясна сметка, че приближаването до Силите на Светлината е опасно, ако се извършва само от любопитство и лекомислие или тщеславие. Отговорността на докосналите се до Светлината е огромна и те няма къде да се скрият от нея. Затова трябва да разберем, че сами решаваме, можем ли да се издигнем духом или има опасност поради духовна слабост да отстъпим и така да се самоосъдим. Защо да попълваме легиона на Йуда, той и без това е придобил чудовищни размери.

Ужасно е падението на човешкото достойнство в света! Но такъв е краят на Кали Юга. Само изключителни единици могат да се издигнат над нивото на видимата действителност и да разберат законите, които движат събитията, следователно и хората. Голямото знание не се прощава и винаги предизвиква злобния антагонизъм на тълпите и средняците. Затова Великите Учители във всички векове са повелявали да се говори според съзнанието на слушателите. Отстъплението от този най-мъдър съвет винаги е завършвало с гибелта на много светли начинания и човешки животи. В книгите на “Живата Етика” е казано: “На Йога всичко е разрешено и всичко е забранено.” Мнозина ли разбират целия дълбок смисъл на тези думи?

Също в “Агни Йога” (§ 50) е казано: “Кога хората ще разберат значението на мисълта и словото? Все още за тях да разсипят торба евтино зърно има много по-голямо значение, отколкото да сипят унищожителни думи. Всеки гризач ще събере зърното, но дори Архатът не ще унищожи последиците от мисълта и думата…”

И в “Община” - § 127, е дадено предупреждение: “На вечерна сбирка е много остроумно да се блесне с необичаен речник или някакъв странен израз, но помислете, не висят ли на всяка буква от този израз множество животи?…” Кой може да каже колко пъти необмислена дума е била причината за гибелта на човек и дори на много хора? При това гибелта трябва да се разбира не само във физически, но и в духовен смисъл.

Вероятно Вие сте забелязали, че на първите стъпала на ученичеството всички биват обхванати от манията за учителство и такива “учители”, сами не усвоили основите на нито една книга на Учението, започват да разпространяват в пространството изопачено разбраните от тях формули и така причиняват смут в умовете и създават само нови врагове на себе си и на Учението.

На всички желаещи да се похвалят със своето голямо знание следва да се напомнят думите на Учението: “Само недоучените се опитват да подредят по перваза сухите клонки на превзетостта, но чийто дом е пълен със знание, той не се бои да отреже парче мисъл.” Именно знаещият ще съобрази кога, къде и какво може да съобщи. Ръководно начало за него ще бъде заветът да говори според съзнанието на слушателя.

Сърцето ми се доверява на Вашето сърце и знае, че Вие ще намерите най-нужните думи и за помраченото съзнание, и за всички нуждаещи се от своевременно сърдечно напомняне за огромната загриженост. Нека всяко сърце усети онова неизразимо напрежение, в което се намира Йерархията на Светлината, устоявайки на натиска на хаоса, предизвикан от тъмните сили. Споменатата кървава пот на тези самоотвержени Пазители не е метафора или хипербола, а сурова действителност. Затова да приложим цялото си умение, за да не обременяваме прекомерно Товара на Онзи, Който стои на несменна Стража.

Сърцето боли, когато съзнаваш каква непоправима вреда нанасят ръцете на онези, на които е била отдадена толкова душевна топлота и видима и невидима грижа. Как се отежнява вековният труд на Великата Йерархия, защото никой от земните обитатели не може и не иска да си представи гигантските размери на бушуващия Армагедон! Наистина видимите и невидими световете участват в тази космическа битка. Но невежите кощунстват и се гаврят с великите Понятия, които биха могли да им послужат като здрава котва сред разбушувалите се страшни стихии. Човечеството е подобно на кораб в буря, чийто кормчия и екипаж са обхванати от безумие.

В заключение искам да Ви цитирам още един параграф от новата книга: “Вие знаете колко трудно постижима е хармонията на съзнанията. Ние не говорим за уравниловка на съзнанията, защото благодарение на щедростта на Вселената равенство не съществува. Но и при неповторяемостта все пак се изисква хармония на всички части. И толкова по-трудно е да си представим по какви сложни пътища се подпомага изравняването на съзнанията. Един човек вече се изкачва на върха, а друг още не се е приближил до подножието, те нямат общо мислене. Ако им дадете еднакви познания, за единия те ще бъдат недостатъчни, а за другия ще препълнят неговото мислене и ще внесат смут и дори предателство. Учителят много пъти трябва да премери, кое именно може да бъде вместено без вреда. По-добре да не се доизкаже, отколкото да се препълни и да се стигне до предателство. Мъдростта е в това, да се разберат всички разновидности, годни за хармония. Веднъж може да се види как Учителят бърза, а друг път - задържа. Трябва да се разбере, че Учителят в това време наблюдава цяла колона пътници и изравнява крачките им.”

“Не бива да се забравя, че се творят много неща, които човек не може да види от своята позиция. Също да не се учудваме, когато Учителят набелязва жалони на далечно разстояние. Учителят посочва различни жалони, които на земно ниво изглеждат понякога незначителни, но могат да бъдат символи с огромно значение. Също не бива да се учудваме, защо такива жалони се дават за големи срокове. Да не забравяме, че в тънкия свят въпросът за времето не съществува и знаците могат да се появяват внезапно според значението си, но не по земните мерки. Мислителят казваше: “Кой може да знае мерките, които съществуват в пространството? Ние можем да вникваме, но не бива да подхождаме към великаните с мерките на джуджета.”

И така, да се изпълним с будност и мъдро да определим размерите на съзнанията, приближаващи се към нас, и да не ги препълваме. Нека не внасяме смут, който може да разруши много неща. Да не забравяме близостта на ушите и да не повтаряме онова, което жадно се подхваща, преобразува се по своему и стига до вражеския лагер. Такъв е Съветът. Не е желателно и твърде честото споменаване на космическите сътресения. Нищо не озлобява така ограничените съзнания, както предвиждането и предупреждението за възможно тяхно неблагополучие. Всички малодушни чакат незабавното облекчение на земните тегоби, а после и настъпването именно за тях и непременно според тяхното разбиране на Златния Век. Затова не бива да се смущават и да се възбужда в такива съзнания опасение и страх, които често в крайна сметка пораждат предателство.

Нека все повече да мислят за самоусъвършенстване и за помощ на ближния според силите и способностите. В това е цялата велика задача на човека, целия смисъл на Битието.

Имайки предвид преживяваното тежко време, следва да говорим за необходимостта от радост и страшната вреда от всяко униние. Затова Ви изпращам Беседа, полезна за цялата група.

“Дори в трудни дни вие знаете, че силата произтича от радостта. Отдавна бях казал, че “радостта е особена мъдрост”. Радостта трябва да се забелязва, да се разпознава и осъзнава. Унилите хора потъват в беди и горести. Под този мрачен покров те не могат да видят радостта. Под мрежата от печал хората ослепяват и губят сила. Те не могат да си помогнат. Не допускат и Нашата помощ, защото унинието и раздразнителността са непроходими. Като че ли никой никога не е казвал на хората за вредата от унинието.”

“Наричат унилите хора онеправдани¹. Вникнете в последната дума. Кой е лишил тези хора от тяхната съдба? Самите те са се лишили от възможностите си. Отдавна са започнали своето разрушение. Недоволството, злобата, раздразнението са пресекли пътя им към радостта. Тъмните помисли са ги лишили от източника на сила. Самостта е попречила да се разпознае радостта. Самостта е нашепвала - радостта е само в личната изгода. По такъв начин отвратителните камари от униние са скривали и най-плодоносната радост. Слепците на униние са най-жалките двуноги.”

“Човек има висшия дар да познае радостта. Високото чело е дадено, за да се види Висшето. Всичко - от далечните светове до малкото цветенце - предлага на хората радост. Нов прилив от сили идва с всяка радост, защото се поражда напрежение, което отваря още едни врати.

Кой е дал право на хората да си въобразяват, че са завинаги онеправдани? Невежеството е изкрещяло тази лъжа. Но мъдрият герой, дори когато е преследван знае, че пътят към радостта не е затворен. Хората забравят простата истина, че всичко е в движение. Мъката се забравя, но искрите на радостта сияят завинаги. В Нашия дълъг живот Ние можем да потвърдим, че радостта е незабравима и служи като приток на мощ. Щастливи са онези, които и в тънкия свят могат да утвърждават радостта. Когато Ние казваме - “радостта бърза”, тя действително се приближава. Но често хората не желаят да я забележат, защото са се свързали с друга, преднамерена пратка. Така радостта може да изостане и да не се постигне желаното следствие. Огледайте се широко и съберете всички пламъци на радостта.”

Прилагам отговорите на Вашите въпроси:

Метализацията на растенията следва да се използва с голяма предпазливост. Нужни са специални знания и възможности за лабораторни изследвания. Вие вероятно сте чували как някои химически обезвредители на зеленчуци и плодове, широко използвани от американските фермери, са причинили немалко страдания сред населението. Много жители на Америка започнаха да обработват свои собствени градини, опасявайки се от химически обезвредените продукти. Така метализацията, или използването на разтвори за поливане на растенията, например съдържащи желязо, трябва да се прави с много познания и предпазливост.

2) Разбира се, някои, изпитани вече ваксини срещу заразни заболявания, като едрата шарка например, се допускат, а в районите, където тя особено силно върлува, тези ваксини засега са единственият начин за борба със заразата. Другите ваксини са все още малко изследвани и, разбира се, могат да бъдат опасни. Но когато има добър запас от психична енергия, никаква зараза не е страшна. Често ли обаче срещаме такива хора? Кристалът на психичната енергия ще даде имунитет срещу всички заболявания и ще бъде истински жизнен еликсир. Затова нека учените и лекарите насочат цялото си внимание към изучаването и изследването на психичната енергия.