1. Планът следва да бъде преработен и в едно концептуално направление, а именно да се приведе в съответствие с разпоредбите на Закона за електронните съобщения (ЗЕС), които изчерпателно определят какво следва да бъде неговото съдържание. Така § 209, ал. 7 от Закона за изменение и допълнение на ЗЕС (обн. ДВ бр. 105 от 2011 г.) изрично определя, че: „(7) Планът по ал. 6 включва етапите, сроковете и условията за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-T).” Същевременно видно от съдържанието на Плана същият далеч надхвърля параметрите на предвидената в закона делегация, като в него се развиват и редица други въпроси, като например: определят се цели на прехода към DVB-T; поставят се технически изисквания; изисквания за предоставяне на интерактивни услуги и системите за условен достъп; определят се условията за финансиране на различни дейности свързани с цифровизацията и дори се създава орган по цифровата телевизия.
Прави впечатление, че „етапите, сроковете и условията за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване” представляват само една точка от Плана, разписана на 4 страници, като целият План се състои от общо 11 точки разписани на 24 страници. Очевидното излизане извън поставените от ЗЕС рамки на съдържанието на Плана противоречи, както на §209, ал. 7 от ЗЕС, така и на чл. 12 от Закона за нормативните актове и следва да бъде коригирано преди приемането му.
2. Според нас предвиденото в Плана в няколко аспекта съдържа индикации за предоставяне на непозволена държавна помощ. Това на първо място е налице по отношение на предприятията получили разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване. На следващо място индикации за предоставяне на непозволена държавна помощ са налице и спрямо производителите на т. нар. „декодиращи устройства (set-top-boxes)” (устройства).
Непозволената държавна помощ предвидена в Плана се изразява в субсидирането от страна на държавата на доставката и предоставянето на крайни потребители на безплатни за тях устройства за приемане и гледане на наземна цифрова телевизия, въпреки че същите вече ползват услугите на кабелен или сателитен доставчик на цифрова телевизия – X.1., т. 2 на стр. 17 от Плана. По този начин абонатите на кабелните и сателитни оператори ще бъдат стимулирани и насочвани да спрат да ползват техните услуги, което ще облагодетелства предприятията получили разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване, като им позволи бързо и без влагането на собствен ресурс да получат съществен пазарен дял от крайни потребители на телевизионна услуга.
Непозволена държавна помощ ще получат и производителите на устройства за приемане на наземна цифрова телевизия, чийто продукти ще бъдат закупен от държавата със средства от държавния бюдежт, вместо същата тази субсидия да бъде разпределена по един наистина технологично неутрален начин между производителите на други видове устройства, предназначени за приемане на кабелни и сателитно разпространявани цифрови телевизионни програми и на производителите на телевизори с вградени такива устройства.
БАККО
Приема се по принцип.
Направена е нова редакция на текстовете.
Преходът от аналогово към цифрово радиоразпръскване до 2012 г. е една от целите на политиката на ЕС по отношение на ограничения ресурс от радиочестотния спектър и развитието на информационното общество в цялост. Тази промяна дава възможност за по-ефективно използване на радиочестотите и реорганизиране на значителен дял от спектъра за нови услуги („дигиталния дивидент“). Както се подчертава в преамбюла към Решение № 243/2012/ЕС на Европейския Парламент и на Съвета от 14 март 2012 година за създаване на Многогодишна програма за политиката в областта на радиочестотния спектър (Политиката в областта на радиочестотния спектър), 800-мегахерцовата честотна лента (790—862 MHz) е оптимална за покритие на големи райони с безжични широколентови услуги. Въз основа на хармонизирането на техническите условия съгласно Решение 2010/267/ЕС и на препоръката на Комисията от 28 октомври 2009 г. за улесняване на освобождаването на цифровия дивидент в Европейския съюз, с която се призовава за преустановяване на аналоговото радиоразпръскване до 1 януари 2012 г., и предвид бързото развитие на ситуацията с регулирането на национално равнище до 2013 г. тази честотна лента следва да бъде налична за електронни съобщителни услуги в ЕС. Нещо повече, заложена е и възможност в дългосрочен план да се предвиди и допълнителен радиочестотен спектър в зависимост от резултатите от анализа, технологичните тенденции, бъдещите нужди и търсенето на радиочестотен спектър. Тази възможност вече е разгледана в рамките на Световната конференция по радиосъобщенията, проведена през 2012 г. (World Radiocommunication Conference 2012 (WRC-12)) за спектъра в четотна лента 700 MHz.
Както се посочва в т. II от Проекта, предмет на настоящите консултации, към края на 2011 г. преходът към наземна цифрова телевизия е приключил и всички аналогови предаватели за изключени в 17 държави-членки на ЕС и предстои да приключи през настоящата година в 7 държави членки, като България, заедно с Гърция, Полша и Румъния е сред най-изоставащите членове на ЕС.
Считаме, обаче, че предвидената за преход в Република България дата 1 Септември 2013 г. съгласно § 209, ал. 5 от ПЗР на ЗЕС следва да е съобразена с идентифицираните проблеми в т. IV.2. от Проекта и с оглед възможните последствия от стартиралата процедура за нарушение на правото на ЕС от страна на Европейската комисия.
В Проекта се посочва, че в изпълнение на законовите задължения и предвиденото в Плана за въвеждане на наземно цифрово телевизионно раздиоразпръскване (DVB-T) в Република България – 2008 (План/2008), през 2009 и 2010 г. са организирани, проведени и приключили три конкурсни процедури и са издадени три разрешения за ползване на радиочестотен спектър за общо 6 мрежи с национален обхват. Като в съответствие с поетите в хода на конкурсните процедури ангажименти в издадените разрешения са заложени етапите и сроковете за изграждане на мрежите, съобразно План/2008. Следва да се вземе предвид, обаче, изразеното от Европейската Комисия (ЕК) мотивирано становище (втора фаза в процедурата за нарушение съгласно член 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС)), че в двете конкурсни процедури по предоставяне на наличните пет лота за наземно цифрово радиоразпръскване, организирани през 2009 г., България не е съобразила критериите за подбор на конкурсните процедури с изискванията на правото на ЕС, заложени в Директива 2002/77/ЕО на Комисията от 16 септември 2002 г. относно конкуренцията на пазарите на електронни съобщителни мрежи и услуги (Директива за конкуренцията), Директива 2002/20/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за разрешение) и Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива). По този начин броят на предприятията, които могат да навлязат на този пазар е бил ограничен без основание.
Към момента на страната е даден двумесечен срок, за да информира ЕК за мерките, които е предприела, за да отстрани нарушенията на правото на ЕС и да позволи ефективен достъп до българския сектор на наземно цифрово радиоразпръскване.
В тази връзка, считаме, че Планът за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-T) следва да вземе предвид евентуалните последици от мотивираното становище на ЕК и да даде яснота по отношение на мерките, които ще бъдат предприети за отстраняване на цитираните нарушения, в случай че такива мерки се предвиждат от българска страна. Изпълнението на предвидените в Плана за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-T) етапи са пряко свързани с издадените разрешения въз основа на цитираните конкурсни процедури.
На второ място, отново бихме желали да изразим своята загриженост относно освобождаването на заетите от Министерството на отбраната (МО) обхвати и по-специално честотите, предвидени за т. нар. цифров дивидент.
Както многократно сме подчертавали, освобождаването и предоставянето за ползване на радиочестотния спектър в обхват 800 MHz, следва да бъде основен държавен приоритет. Осигуряването на възможност за предоставяне на обществени електронни съобщeния чрез мрежи от следващо поколение (като напр. LTE) е от изключително значение за развитието на сектора на електронните съобщителни услуги. Ето защо, подходът и принципите на управление на необходимия за тази цел радиочестотен спектър, който ще бъде възприет от оправомощените държавни органи и институции, ще окажат пряко влияние както върху състоянието на пазара на електронни съобщителни услуги, така и върху възможностите и гаранциите за защита на потребителския интерес и осигуряване на достъп на населението и бизнеса до иновативни и качествени електронни съобщителни услуги.
Бихме искали да припомним, че т. 6.4. от План/2008, касаещ освобождаването на радиочестотния спектър от страна на Министерство на отбраната, предвижда освобождаването на канали в V UHF, а именно канали 61-69 (с изключение на канал 64) както следва: освобождаване на канали 61-63 до 2012 г., и освобождаване на канали 65-69 до 2015 г.
Проектът, предмет на настоящото обсъждане, предвижда (т. VII), че по отношение на тези честоти конкретните срокове за освобождаване на спектъра са обвързани с предоставянето на дерогация на България от ЕК. Освен това, в т. I.2 е упомената и възможността за страната да се възползва от правото си да организира и използва своя радиочестотен спектър за целите на обществения ред, обществената сигурност и отбраната докато системите, съществуваши във въпросната редиочестотна лента, излязат от експлоатация.
Параграф 4 от чл. 6 на Политиката в областта на радиочестотния спектър предвижда, че до 1 януари 2013 г. държавите-членки осъществяват процеса по даване на разрешения с цел да се позволи използването на 800-мегахерцовата честотна лента за електронни съобщителни услуги, като е предвидена възможност за Комисията да предоставя дерогации до 31 декември 2015 г. за държавите-членки, в които изключителни национални или местни условия или проблеми с трансграничната координация на радиочестотите биха попречили на достъпността на тази честотна лента. Държавите-членки, на които са предоставени дерогации следва да гарантират, че използването на 800-мегахерцовата честотна лента не възпрепятства достъпността на тази лента за електронни съобщителни услуги, различни от радиоразпръскване в съседни държави-членки.
В прегледа на състоянието, въвеждането и развитието на наземното цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-T), в частта касаеща политиката на ЕС (т, I.2 от Проекта) се цитира разпоредбата на параграф 4 от Политиката в областта на радиочестотния спектър и възможността за предоставяне на дерогации до 2015 г. в отговор на надлежно обосновано заявление от страна на България. Посочва се и предвидената в чл.1 от Политиката в областта на радиочестотния спектър възможност за държавите-членки да организират и използват своя радиочестотен спектър, в т.ч. и 800-мегахерцовата честотна лента, за целите на обществения ред, обществената сигурност и отбраната да продължат да използват в необходимата степен тези радиочестотни ленти, докато системите, съществуващи към датата на влизане в сила на решението или съответно на мярка, приета въз основа на него, не излязат от експлоатация, като за целта е необходимо уведомление до ЕК.
Цитираните разпоредби представлявят алтернативни подходи за отклонение от предвидените задължения за страните членки да предоставят радиочестотния обхват 800 MHz за електронни съобщителни услуги в съответствие с хармонизираните технически условия, установени съгласно Решение 2010/267/ЕС. Използването на който и да е от тях следва да се ограничи до стриктно необходимото, като всяко отлагане на освобождаването на този спектър след 2015 г, (каквато възможност предвиждат както чл.6, така и чл. 1 от Политиката в областта на радиочестотния спектър) би нанесло засегнало развитието на сектора и потребителския интерес. Предвид изложеното считаме, че Република България следва да предприеме стъпки в посока цялостен и обмислен подход за освобождаване на радиочестотния обхват 800 MHz за електронни съобщителни услуги.
Мобилтел ЕАД
Не се приема
Не се приема
Направена е редакция във връзка с 790-862
MHz в раздел “VI.3. Едновременно радиоразпръскване – наземно аналогово и наземно цифрово – симулкаст (simulcast)“
Направеното в проекта на Плана изложение има информативен характер относно действията, който РБ е предприела до момента на изготвяне на настоящия Проект на План. Посоченото изложение съдържа фактите, действията и процедурите, които са извършени от момента на стартиране на прехода до настоящия момент.
Не е уместно и обосновано в стратегически документ като Плана държавата да взима отношение доколко определени процедури и действия са в съответствие с европейското законодателство.
По отношение на мерките, които държавата ще предприеме по повод постъпилото мотивирано становище, същите ще бъдат изложени в отговора на Република България до ЕК, а не в настоящия проект на План.
Планът има за цел да осигури плавен преход от аналагово към цифрово телевизионно излъчване, като това е основната му и водеща цел. Разписването на ангажименти на държава на и заинтересованите страни, които са извън посочената освен неправилно, би било и незаконосъобразно с оглед разпоредбите на ЗЕС за съдържанието на План
БТК подкрепя разписването на подробна стратегия, която да даде отговори на всички основни въпроси както на предприятията предоставящи телевизионно радиоразпръскванеи достъп до телевизионни програми, така и на телевизионните оператори. В тази връзка бихме искали да обърнем внимание, че проектът на План за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-T) в Република България (Проектът) в някои свои части не е достатъчно ясен и създава възможност за противоречиво тълкуване и съответно прилагане. Като най-важно считаме за необходимо да бъде ясно разписано, че планът се основава изцяло на принципа за равнопоставеност между технологиите (DVB-T, кабел, спътник и IPTV), както при поставяне на целите за преминаване от аналогово към цифрово радиоразпръскване, така и при определяне на държавната субсидия за декодиращи устройства за подпомагани лица и семейства.
Считаме, че извод за прилагане на посоченият основен принцип на равнопоставеност не би могло да бъде извлечен еднозначно от Проекта. Ето защо в целите на последния следва ясно да бъде заявено, че планът има за цел да въведе цифровото радиоразпръскване при строгото съблюдаване и спазване на принципа за равнопоставеност между технологиите, позволяващи достъп до цифрови телевизионни програми и съответно принципът на технологична неутралност, когато става въпрос за държавна намеса чрез субсидиране на декодери. При ясно заявяване на посочените два основни принципа при регулиране на електронните съобщения планът ще бъде напълно съобразен с действащото българско и европейско законодателство и по-конкретно Закона за електронните съобщения (ЗЕС) и Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК).
Не на последно място, считаме за необходимо да отбележим, че одобряваме избрания подход за очертаване на кръга на подпомаганите лица и семейства. Последния е обективен и ползва опит от вече работещ държавен проект в областта на социалното подпомагане. Единствено считаме за целесъобразно да бъде засилено социалното начало при формулиране на критериите за подпомагане.
БТК
Приема се по принцип.
Направена е нова редакция на текстовете - раздел
„ІX. Действия на държавата във връзка с осигуряване на прехода от наземно аналогово към наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване“
На първо място бихме желали изрично да подчертаем, че Нова подкрепя намеренията на държавата аналоговото телевизионно радиоразпръскване на територията на страната да бъде преустановено съгласно изискванията на докуметитите приети от международните институции, на които България е член. Същевременно не може да не отбележим, че някои от предложенията на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) са неприемливи за нас и биха могли да повлияят отрицателно върху развитието от една страна на телевизионния ни бизнес, а от друга - на интересите на българските граждани.
Според нас от изключителна важност за успешния старт на процеса по цифровизацията са два ключови елемента – възможността за избор на мултиплекс оператор, който да разпространява програмите ни и техническата готовност на мрежите и населението за ползване на цифрова наземна телевизията. В този смисъл, за телевизионните оператори, възможността да могат да избират измежду няколко (най-малко две) предприятия, изграждащи мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване е от съществено значение. Считаме, че ако на пазара реално оперират най-малко две независими едно от друго предприятия, изграждащи цифрови мрежи, това ще допринесе за развитието на конкуренцията ще даде възможност за избор на доставчика на медийни услуги по отношение на цени, качество на услугата, условия на договора и пр., т.е. доставчиците на медийни услуги ще имат възможност да предпочетат един от съществуващи два или повече доставчика на услуга, и да не се принудени да се подчиняват на условията, предоставени им от единствения съществуващ, който ще разполага със значителна пазарна мощ и с възможността да диктува цените и останалите условия по предоставяне на услугата.
Както посочихме по-горе, другият ключов елемент за успеха на цифровата телевизия у нас е наличието на техническа готовност на населението. Според нас реално съществуващата възможност зрителите, които са потребители на нашето съдържание, да нямат възможност за безплатен достъп до програмите, е неприемлива. Считаме, че ситуация, в която зрителите, които към момента гледат единствено ефирна телевизия, са лишени от тази възможност, дори и за кратък период от време, е недопустима. Подобна ситуация, освен че ще компрометира предстоящата дигитализация, ще създаде трудности за ТВ операторите, които няма да могат да изпълняват и ангажиментите си към рекламодателите.
На следващо място и в контекста на гореизложеното, за нас е неприемливо част от покритието на цифровите мрежи да бъде осигурявано чрез DTH платформа още повече, че на пазара на наземно радиоразпръскване реално в момента съществува само един играч, който разпространява търговските програми. От една страна, в рамките на преговорния процес по съгласуване на Плана, не беше изяснено защо се въвежда подобно отстъпление от съществуващото фактическо положение, в което над 95% от населението има възможност за достъп до ефирна аналогова телевизия. В Плана липсват и ясни критерии относно това кой, при какви условия и как ще преценява, че покритието по население не може да бъде осигурено чрез наземната цифрова мрежа. Не става ясно и кой би следвало да контролира, както и по какъв начин ще извършва контрола на това, доколко посоченият процент на DTHпокритие се спазва от предприятието, което изгражда цифровите мрежи и дали той не се надвишава за сметка на изискваното ефирно покритие. От Плана също не става ясно какъв ще бъде пакетът телевизионни програми и други услуги, които ще се разпространяват чрез DTH – дали този пакет ще съответства на пакета, които се разпространява ефирно или предприятието ще се възползва в максимална степен от възможностите на DTH технологията. Последното, в случай, че се възприеме от предприятието, може да създаде неравнопоставеност по отношение на различните категории потребители – такива ползващи наземно радиоразпръскване и другите, чието покритие е осигурено чрез DTH. Допускането на DTH покритие от страна на оператора на наземната цифрова мрежа може да доведе до сериозно изкривяване на DTH пазараи сериозни атаки (включително и в съда) на Плана от страна на настоящите DTHоператори, които, както знаем, са едни от основните играчи на пазара за разпространение на телевизионно съдържание в България.
Друг, съществен за нас проблем, е възможността за отнемане или замяна на съществуващите честоти на националните аналогови телевизии. Подобна възможност ще се отрази отрицателно на телевизионните оператори, тъй като за зрителите е без значение какви са причините, които налагат пренастройване на приемниците им. Не на последно място подобни промени ще наложат ТВ операторите да направят разходи, които към момента не могат да бъдат изчислени. Надяваме се, че ще се съгласите, че влагането на средства в една технология, чийто „живот” е до 1 септември 2013 г. е неоправдано.
По отношение на разположението на програмите със статут на must carry на всяка от двете мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване също съществуват известни неясноти. Според нас, с цел гарантиране принципа на равнопоставеност, следва на първата мрежа, която осигурява по голямото покритие, да бъдат разположени всички програми които са с must carry статут, които към настоящия момент са общо 11. Другият вариант, който би бил приемлив за нас и който ще гарантира интересите на потребителите-зрители, е всички програми по § 37, ал. 1 и § 37а, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за радиото и телевизията (ПЗР на ЗРТ) на Нова да бъдат разположени на първата от двете мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване, която осигурява 95% покритие по население (тъй като за втората мрежа е предвидено покритие от 85%).
По отношение на регламентираните в Плана срокове, в които следва да бъдат сключени договорите между доставчиците на медийни услуги и предприятието, осигуряващо разпространение на програмите, моля да отчете, че категорично възразяваме срещу подобни текстове, още повече, че търговските доставчици на медийни услуги са изправени пред липсата на какъвто и да било избор. Отношенията във връзка с разпространението на телевизионни програми са отношения между равнопоставени търговски субекти в този смисъл намесата на държавата в тези отношения е необоснована и води до нарушаване на принципа на равнопоставеност между телевизионните опертори и оператора на мережата за ефирно цифрово разпространение. Както вече споменахме, следва да се отчита, че в момента съществува само едно предприятие, което може да предостави на търговските телевизионни оператори услугата наземно цифрово радиоразпръскване. Според нас съвсем различно би било положението ако до датите, предвидени в Плана за сключване на договорите съществуват поне две конкуриращи се помежду си предприятия, които могат да разпространяват програмите на търговските телевизионни оператори. Липсата на каквото и да било конкуренция и алтернатива по отношение на услугата в комбинация с принудата от страна на държавата за сключване на договори може да доведе до засилване в още по-голяма степен на господстващото положение на предприятието осъществяващо обществени електронни съобщения чрез две електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване от Първата фаза на прехода.
Не на последно място по важност, направените от нас предложения в голяма степен са в съответсвие с изразената от Еворпейската комисия (ЕК) загриженост в Мотивираното становище на ЕК от 23.03.2012 г. (Становището на ЕК). В оценките на ЕК (в частност в точки 4.1.4 и 4.2.1.4. от Становището на ЕК) ясно се очертава мнението на ЕК за липсата на конкурентна среда при и след провеждането на конкурсите за оператори на мрежи за цифрово наземно телевизионно разпространение, както и за това че промените, направени в ЗЕС от 29.12.2012 г. не променят това фактическо положение.
