По гладката, стръмна южна урва на Амбарица високия старопланински връх, който
Изтегляне 5.57 Mb.
|
|
- От Цариград ви познавам, когато заминувах преди десет години да се уча в Букурещ... Вий сте забравили... Как се изминуват неусетно годините! А узнах за вас в Кутловица, дето бях отишел да направя медицински оглед на убития турчин. Сега току-що се връщам. Там пристава ми обади, че е записал като свидетел и един Стремски, идящ от Русе. Аз знаех, че сте там чиновник, от голямото добрутро... Тозчас се сетих, че сте вие. - Да, като закусвах на Кутловица, случи се едно убийство и аз видях убиеца, току-що бягаше. Фанаха го. А мене записаха в акта. - Аз трябва да благодаря на тая случка. Възхитен съм, че намирам тук един съотечественик, един тракиец, което значи: един приятел - в тая дива Шопландия... Вий заминавате за София?
мръсна дупка! Тая нощ ще станете жертва на милиарди бълхи и квинтилиони дървеници... В този орангутански град и по-хубаво няма! Представете си, брате: аз съм тук в африканска пустиня. Ужасно монотонен живот. Пътник рядко спира - промени конете си на станцията, па хайде - бяга. Ти си изключение... Българин свестен не можеш да срещнеш, да размениш две умни думи - има руски офицери - приятели ми са - мразя ги... А българите - прости, никакви потребности духовни. Развлечения? Отнюд! Умираш... Имаше по едно време трупа от кичеци циганки... То дойде като благодат божия в тоя умрял град. Окръжният началник, капитан Беринков, строг православен човек, поиска да ги изгони... Аз го не оставих. "Стой! - извиках - ти правиш престъпление!" И той ги остави. Защото глухо... Тука сме в центра на шопската дивотия. Ето защо кога видя тракиец - плаче ми сърцето... Не, аз не те пущам. Ти си мой пленник. Ще останеш цяла неделя при мене. Имам два коня: ще те разведа по околностите на тая райска долина. Видиш: един венец от планини - кунуна мунцилор, както казват власите... Само тази Стара планина ме разтушава и ми наумява за моето отечество... Ти тука се с никого не познаваш?
една ужасна брада по лицето. Приказва някаква си българо-руска каша... Докторът се изсмя. - Ах! Тукашният адвокат? Чудовище космато и диво! Беринков го нарича "Дикий Барин" - имало такъв в една повест на руския писател Тургенева... Е добре, господин Стремски, този Дикий Барин - всички така го наричаме вече - е интелигенцията тука, корифеят й. Представи си какви са ония, които идат подир него, представи си тогава и положението на образован човек в тая мечешка бърлога - в отношението на человеците! Стремски слушаше смаян доктора. Намерил сега човек, комуто да си изкаже душата, Догански като един поток изля пред него набраните в гърдите му от дълго време жалби против недостатките на тоя нещастен градец и чудовищните преувеличения на които показваха колко му е било дотегнало тука, както - и хиперболическия стил, свойствен на речовитите хора като доктора. Имаше обаче една откровеност и сърдечност в обноските на тоя оригинал с румънско кепе, които го правеха симпатичен на Стремски.
му да бъде гост за няколко дена: докторовата любезност, от друга страна - тая чудна балканска долина, разбиха упорството му.
врат, английска раса. Докторът я отвърза и я предаде на едно момче. - Заведи у дома Фанни! - каза му той. - Това ми е коня, с който пътувам - аз и в града, кога съм, с кон пътувам... Това е хубаво - едно за тия проклети и нечисти улици, а друго - предпазен си от бясно куче... Тоест, бесни кучета тук няма, но може да ти се случи да срещнеш веднаж в живота си... Аз, собствено, и от коня си преглеждам болните си от прилепчиви болести, тъй съм по-обезпечен от заразяване... Впрочем, тука и нямат обичай да се обръщат към доктора: ходят при турски ходжи и при поп Лака да им чете и бае - разправяше словоохотливият доктор, като вървяха из улиците, дето минувачите се спираха да гледат вънкашния човек - а за да усили впечатлението, Догански обърна разговора по френски.
буренясали, и излязоха на края, на един бряг, дето беше военната болница. От това високо място се откриваше чудесна картина навред. Бреговец лежеше посред засмяната долина, заградена от планини и бърда, покрити с лозя и гори. Особено западният край беше необикновено кичест и красив със своя дърволяк, зелени морави, веселени от ръмолящи поточета, слезнали от букашката планина. Един от хубавите балкански кътове, царство на прохлада, сенки, самотия и горска поезия.
нейните голи гърбове и върхове, под които се чернеяха столетните букови гори по хълбоците й... Нейната исполинска верига се протакаше се тъй дива и лесиста на изток, дето едно скалисто бърдо, с чудновати и смели очертания се отклоняваше от главния гребен и тръгваше право на север, па се пресичаше внезапно в полето с един стръмен, отвесен бряг. Приличаше на колосално животно, легнало неподвижно. Стремски не можеше да й се нагледа на тая панорама. Как беше различен тоя благословен край от голите, степни хълмове около Русе! Сега той двойно си честитеше срещата с доктора и приемането поканата му да погостува тука. Болното му още от прясната рана сърце искаше да намери при обществото на тоя приказлив и жизнен човек и в тоя планински кът разтуха и развлечение. Върхове, долове, гори, самотии, потоци, тъмни, непроходими гъсталаци - всичко имаше тука за любителя на природата на нейната благодатна тишина и свежест. Сякаш тая планинска пазва бяха обятия, разгърнати, за да утешат една скръб, да излечат една болка.
IV. Догански продължава Доктор Догански запозна госта си и със своето жилище и с другите му обитатели. Той живееше в една стая на горния кат на една парясана, стара турска къща, принадлежаща на някой избягал през войната бей. Чрез някои поправки и няколко скромни мобели между тях - и едно походно легло - докторът беше направил стаята си сгодна за живеене; тя беше дори кокетна с белите си завеси, с ковьор до леглото, покрито с тантелев чаршаф, малка открита библиотечка и етажерка с тоалетни принадлежности - и двете невапсани, работа на тукашен майстор. Всичко това - безукорно чисто и в ред. Той имаше един слуга с опълченска шапка, който му беше и телохранител, защото носеше сабя на кръста. Останалите другари на доктора бяха английската кобила, едно конче алесто, котка и един едър булдог, чиято усмивка състоеше в обезпокоително бърчене носа и показване зъбите. Той носеше влашко име: Дракул. Подир вечеря със запушено цигаро двамата млади хора продължиха беседата си при ръмоленето на пътната бара. Докторът, приказлив, неизчерпаем, ожеднял да си повери чувствата на близък човек - той вече считаше за такъв Стремски - държеше повече първата си тема: оплакване от условията на живота тука и от дивотата на обществото.
идеш от Америка, та се толкова вайкаш и чудиш. Ти какви българи очакваш да намериш? Това са българите. Ти не си прав в негодуванието си, както те не са криви в дивотията си. Ти именно имаш сега почва за работа. Интелигентен човек си, действувай на тях. Нашият народ влиза в нова историческа фаза: трябва хиляди нови работи да възприеме и да научи. Интелигенцията има задача да го превъзпита, облагороди. Ти особено, като доктор, имаш леснотия да влияеш върху нравите и умовете на тукашното общество. Случил си се тука, направи, каквото можеш. Кажи му хубавото, научи го на доброто - то ще те слуша. Каква полза от натяквания? Аз съм уверен, че такава деятелност ще направи и стоенето ти тука по-малко скучно, а твърде благотворно. Докторът махна с ръка.
граждани: те ме гонят, аз ги презирам. Исках да ги събудя, да фърля каква-годе луча от наука в тяхната потъмняла глава и в началото давах вечерни сказки в училището. Разумява се, по хигиената, моята специалност. Всичко отиваше добре до едно време, аз се радвах, че се интересуват и слушат. Па и мене това даваше храна душевна, разбираш? Но скоро развалихме калимерата. Един път развитието на предмета ми доведе думата върху периода на девическата зрялост за съпружески живот и признаците, които характеризуват тоя период. Мимоходом забележих там, че той е много ран за девойката в горещите страни, дето тя е жена и майка вече на девет години. Чиста наука, разбираш? Но като гракнаха против мене оттогава!... Аз съм бил развратявал с такива неприлични поучения, аз съм говорил срамни работи пред дългогащите им дъщери и жени! Науката е наука. Срамно и несрамно за нея не съществува... Но разправяй ти... Развалиха се вечерните сказки... Почнаха се оттогава интриги пред министерството, писаха се дописки във вестниците. Сега се не поглеждаме. Притури при това положение и глухотата и монотонията на живота. Ти сега разбираш защо искам да те държа пленник?
- не по вкуса на българина. - Както и да е, това е! - каза докторът намръщено. - Защо не поискаш преместване? - А! Има причини. Тук съм добре. - Как добре? - попита зачуден Стремски: - Ти си тук като един войник, попаднал в неприятелска страна. - Първо: природата. - Природата? Но както виждам, при всичкия си разкош, тя не сполучва да ти услади съществуванието тука, от което пъшкаш тъй горчиво. - Второ - продължи докторът: - аз тук имам добри приходи. - Как? Една заплата само! От частна практика да имаш приход не вярвам. Ти ми каза, че болните ги лекуват с муски! - Истина, но аз нямам една плата, а три: плата на военен врач при болницата, плата на окръжен доктор и... приход от занятия адвокатски! После - падат на ръка и евтини турски имоти.
тука, щях да приема. Що се смееш? Аз имам една цел само в живота: да спечеля пари.
изненадваше с едно чудачество. "Не шегува ли се!" - каза си Стремски. - Защо отворихте такива големи очи на мене? - продължи докторът. Па като се изправи, разкрачи се, мушна ръце в джебовете на панталоните с решителния поглед на човек, който се е наканил да говори смело, и каза:
съм гърди над уроци, рязъл съм трупове в клиниката, поглъщал съм отровния им смрад, лишавал съм се от хиляди сгоди и радости в живота, работил съм като вол, да свърша сред лишения и оскъди на чужбина, далеч от отечество и домашни, само за една цел: да бъда полезен - на човечеството - ще кажеш? - Да, но по-напред съм мислил за мене си. За мене си станах доктор: не за че щяло да има болни на света. Разбираш? България - свободна сега. За мене се изразява тая свобода само в леснотията да се обогатя; такова е също значението на науката за мене. Без това условие няма ни свобода, ни наука. Ти ми се очудваш на теорията? Напразно. Аз съм странен само за това, че я изповядвам. Другите, всичките я следват мълчишката и се оставят да минуват за патриоти, за безкористни служители на обществото, за идеалисти. Те лъжат. Те пари искат да печелят само и добре правят. Днес парата управлява света и съвестите. Когато имаш пари, сиреч, когато душата ти е благодарна от живота, само тогава си способен да бъдеш и патриот, и безкористен, и честен и да мислиш за чуждото благо. Защото, помни, само доволният корем може да бъде нелицемерно честен. Всичките ония гладници, които крещят и се споменуват: - "народът", на ума си казват: "джобът". Народът и джобът - това са синоними. Тия думи не ритмуват добре, но страшно добре ритмуват в живота... Ритмувай ги и ти сявга и няма да сбъркаш.
общество? Вие отричате всяка безкористност у нас! - извика Стремски удивен от тоя отчаяно-скептически поглед на доктора.
се, живееш в областта на сънищата и на сапунените мехури, изсмукани от книгите. Аз не съм много по-стар от тебе, но имам по-трезвен поглед на света. Ние, докторите, рано поглеждаме практически на нещата и заедно с узнаването клетките и тъканите на човеческия организъм узнаваме и тайните пружини на човешките действия - толкоз по-лесно - на българите. - А какво ще кажеш за ония българи, които мряха на турските бесилки? - То друг въпрос, онова листо - друго. Тогава имаше всичко онова, което днес няма. Аз ти говоря за сегашна България, за нова България, за освободена България... Сега всички викове, борби, стремления, крясъци на патриоти и партии се превождат на прост, груб български език така: п а р и! Сиреч - джобът вика, джобът гладен, джобът иска да се напълни и реве отчаяно джобът, зинал, като ламя несита... Прочее, драги приятелю, и моят господин джоб участвува във всеобщия концерт.
как ти се видя капитан Беринков? Леден руснак. Може да заповяда да застрелят сто души и няма да видиш никакво движение по физиономията му. Но той е пак по-добър от всички руски офицери тука. Те са отчаяни картофори. В тоя глупав Бреговец това и очаква интелигентния човек: да стане картофор, па и пияница. Впрочем неколцина утре ще видиш: те ще земат участие в разходката за Ком. Хубава идея даде днес Беринков. Тоя мълчалив леденяк обича природата и само затова го обичам и му прощавам, че е московец. Аз ще зема Фанни, а тебе ще дам кончето... Легни си сега, че ще станем по зори, та слънце да ни намери в Балкана.
на доктора легна в походното му легло само за тая нощ. След малко и двамата спяха.
V. Към Ком
връх Ком, двамата приятели излизаха, яхнали на конете си, за да идат у окръжния началник, дето беше сборното място.
малко очудване Стремски видя, че освен петимата офицери и един солдатин вестовой, той имаше за другар в това пътуване и една млада, малка жена, красиво кацнала по мъжки на ниското конче. Беринков го запозна с офицерите и с жената, която му протегна весело ръка от офицерското си седло и му каза малко завалено:
други мухаджири. Мъжът й, някой си стар бей, загинал нейде. Сега е под покровителството на негова милост, прапорчика Огулева, същият, който я пленил - и докторът посочи едно младо русо офицерче, което запаляше с кибрит цигарата й. - Как я викат? - Алма'! Но православното й име е Евдокия. - Как? Кръстена ли е? - Да, кръстникът е Дикий Барин. Той е кръстил още четири туркини. Това е негова специалност. Той е един вид православен мисионерин между мохамеданките, младите в тоя град. Сам той е женен за такава.
Стремски. Дружината мина из тихите улици и излезе скоро на полето. Беше дрезгаво вече. Пътят за планината минуваше именно през западния кът на долината. Под гъстите клони на орешака царуваше още нощния сумрак. Поточетата шумяха жаловито из усояка. Някои много ранни птички изцвъркваха в шумата през дълги почивки. Околните бърда, що заграждаха от три страни долината, чернееха с мрачните си гори.
Развиделяваше се. Стремски идеше след доктора и последен. Пред тях се кършеше на седлото гиздавата снага на Алма в червена рокля. Тая случайност направи Стремски да потъне в меланхолични мисли и да се угрижи. Догански, който не подозираше какъв червяк го яде, непрестанно дрънкаше и му задаваше въпроси, на които за щастие не чакаше отговор. Напред също се чуваха разговорите и смеховете на приказливите руси. Керванът следваше своето възлизане из гората. Внезапно отсрещните космати върхове се позлатиха: слънцето изгряваше над кръгозора. Сега дружината минуваше из най-чудните местности, из най-величествената букова гора, под зелените клони на исполините. Столетният бук ехтеше от веселата глъчка на дружината, опита от здравия въздух планински и от дивата красота на това горско царство.
Стремски с удоволствие слушаше. Беринков, въпреки мраморната си физиономия, обичаше поезията, имаше душа възприемчива за естетична наслада. И в листака на старопланинските буки, в техния треплив шепот, Пушкин, Лермонтов и Некрасов смесяха своите нежни или мрачни напеви, повтаряни от очудения ек на хайдушката планина.
- Ще се бавите ли повече тука, мосье Стремски? Скучен наший град нали? - обърна се Беринков към него. - Ще остана още няколко дена поради тиранията на доктора, който ме не пуска. - Вие и месец да стоите в Бреговец при такъв мил домакин като доктора, няма да усетите утеснение. Прекрасен човек е този Догански, бъбрица, весел, умен, но с мънички петънца... на характера и темперамента, за които той не е крив. Чудак е и оригинал. Добър медик, лош лекар, защото медицината си знае добре, болните мрази... Страшен скептик! Разгърмява света за греховете му и ги гали у себе си. Той има чувства български, но няма българско възпитание. Румънския живот му е дал печат и направление окончателно. Не бих желал на българите да пригърнат житейската му философия... Страшно скучае тука горкият. Бих го съветвал да стори като пряпорчика Огулева, но той мрази жените или по-добре любовта. Той се бои като от огън от влюбването... Чудак. И Беринков шибна коня си. Стремски се намръщи след последните му думи. - Впрочем, прав е до нейде си - подзе Беринков, като изравни коня си със Стремски - ето например, наш Огулев... Той се е залюбил до шия в Алма и сега не може даже и на Ком да иде без нея!...
сръчност се държеше на коня при катеренето му по една върлина. - Тя езди прекрасно. Учи я Огулев, учи я и на руски език. На това й помага българският: тук турците знаят български. Той сериозно мисли да я води в Русия, да се ожени за нея. Що за същество! Това не е жена, а кукла! Ограничена, първобитна, чувствена. Никаква душевна потребност няма у нея. Времето й отива в писане веждите, ядене, гости, баня. Харемският живот я изуродувал, тя е останала дете по инстинкти и по ум... Пее и танцува обаче чудесно. Една вечер да идем на гости у Огулева. Пленителна и дива. Лермонтовата Белла, ако сте чели.
шумка. Алма с наслаждение гълташе и едното, и другото, разчервеняла от умора и горския свеж въздух. Тя се смееше като дете на вшутявките и глумите на офицерите, които я плашеха с мечки. Оттука видът беше твърде хубав върху долината. През буковете стигаше глухия гръм от скоковете на реката. Пътниците пак удариха нагоре и потънаха в букака. Беринков и Стремски пак останаха назад. От двете страни лесът се сгъсти от нахлуването и на други породи дървета: леска, габър, горун, лещак, счепкани и преплетени от други пълзящи растения. Русинът се озърташе с пушка свалена. - Има ли тука гадове? - Има ги в тая планина. Тук бродят мечки, глигани, вълци, сърни, кошути... Онази неделя убихме една голяма мечка, която изскокна въз нас из тая гора... Аз обичам тия ощущения.
един завой Беринков се загуби зад дърветата, конят на Стремски фана да се плаши нещо и да се дърпа. Внезапно Стремски зачу шумолене в дърволяка, нещо живо идеше и пробиваше и разтваряше сплъстените върхари. "Звяр!" - помисли си той и дупна силно коня, който с щръкнали уши вместо да върви напред се теглеше наляво. Стремски поиска да извика за помощ, но той нема време: из гъсталака се подаде една космата глава.
гъсталака, из една козя пътека, пеш, пречупен одве, запъхтян, шапката в ръка, чорлав и грозен до неузнаваемост.
удържаше коня, който продължаваше да се плаши от непознатия нему звяр. - На Ком! - отговори Дикий Барин: - Снощи се научихме, че ваша милост с негово благородие, окръжния, возходите на Ком днес и моята кръщелница Евдокия вместе. И реших и аз в качестве духовнаго отца - извинете за чест: аз съм духовен отец на Евдокия - да се отправля. Но пешком, понеже за здоровьето, сиреч, путешествието е санитарно.
духовнаго отца. В Бессарабии я всегда ногами по горам путешествувал! - Вы завралис, брат: какие горы в Бессарабии? Там поле. - Поле, немножко так, извините - курганчики маленькие... - Ну! Бог с тобою видно, адвокат. Вперед! Беринков и Стремски пак тръгнаха. Подир един час цялата дружина се събра на Здравенец, голината, при която се свършва растителния пояс. Пътешественикът по бесарабските планини креташе още далеко в букака. VI. На връх Ком Оттука дружината тръгна пеш по стръмнината, покрита с алпийски паши: хлъзгавата трева и върлото правеха мъчно езденето. След един час още пъплене пътниците се Каталог: res res -> На Блайт, Дължа благодарност на Емили Бестлър, Джейсън Ка res -> Космически граници res -> Соу „СВ. Св. Кирил и методий res -> Списък на издадените сертификати за продукти res -> На предложение Дата Съдържание на предложението res -> Побитови операции Изтегляне 5.57 Mb. Сподели с приятели:
|