Посланията на Тибетеца – 2 част Алис Бейли 96. Образование

(1) Манас се дефинира като „ум", т. е. онази спо­собност за логически заключения и разсъждения и за разумна дейност, която отличава човека от животните. Но има и нещо много повече от това, тъй като той стои в основата на всичко проявено - и формата на амебата, и разграничаващото умение на най-нисшия атом или клетка се привеждат в движение от някакъв тип ум... Огънят на ума в основата си е електричество, проявено по най-висш начин. (3-310)

(2) Любовта е велик обединител, първичен привли­чащ импулс, космически и микрокосмически, но умът е основният сътворяващ фактор, който използва кос­мическите енергии... Любовта привлича, а умът привлича, отблъсква и съгласува, така че мощта му е невъобразима... Човечеството напредва към епоха, в която хората ще действат като умове; когато разумът ще е по-силен от желанието и когато мисловните спо­собности ще се използват за призоваване и за насочва­не на света по начина, по който сега се използват физическите и емоционалните средства. (4-125)

(3) Умът изгражда или формулира онези мисъл-форми (или въплътени енергии), които на менталното поле изразяват степента на разбирането от страна на последователя на Плана и способността му да прехвърли въплътената умствена енергия към етерното тяло, без да бъде възпирана от емоционалната природа или от някакво надигащо се желание. (5-698/9)

(4) Развитият човек, притежаващ цялостна лич­ност, постепенно подчинява етерното тяло на влияни­ето на умствената енергия. Дейността му на физическо­то поле вече не се контролира до такава степен от инстинктите и желанията, колкото от мисловната енер­гия, посветена и изразяваща същността на неговия план. (5-699)

Вж. също: „Мисъл-форми".

165. УСАМОТЕНИЕ

(1) Една от най-важните предпоставки, които последователят трябва да развие, за да усети плана и да бъде използван от Учителя, е усамотението. При него процъфтява цветето на душата; божественото се­бе може да говори; способностите и благосклонността на висшето себе могат да се внедрят и да разцъфнат в личността. В усамотението и Учителят може да се при­ближи и да внуши на инертната душа знанието, което Той се стреми да предаде, урока, който трябва да бъде научен, метода и плана за работа, които последовате­лят трябва да схване. В усамотението се чува звукът. Великите трябва да работят посредством хората и пла­нът и виждането са в голяма степен затруднени поради „повредата" на тези средства. (4-132)

(2) За стараещия се да разгадае Мистериите и за използващия законите винаги настъпва период на само­та и тъга, когато няма човек до себе си и изолацията е негова участ... Но това е само временно. (4-263)

(3) Самотният път е също и осветеният път. Само­тата е илюзия, която се опитва да осуети усилията на служителя; това е заслепение, което сериозно може да разстрои истинското виждане. (5-113)

(4) Самотата нараства, когато последователят се от­дели от света на душите. Винаги има интервал, в който той усеща една привидна изолация, но това е просто илюзия. Знаете, че не сте сами. (5—419)

(5) Последователят от първия лъч обича изолаци­ята. Това за него е пътят с най-малко съпротивление. Както знаете, той обикновено стои сам. В това е него­вата сила, а също и неговата слабост. Той се радва на изолацията. (5-625)

Вж. също: (6-45/6.-763/4).

166. УСТРОЙСТВО НА ЧОВЕКА

В основата си човек е устроен... трояко по след­ния начин:

I. Монадата, чистият Дух, Небесният Отец. Този аспект отразява трите аспекта на божестве­ната природа:

1. Воля или Сила - Отец.

2. Любов и Мъдрост - Син.

3. Действен Разум - Светият Дух.

и с него може да се установи контакт едва при послед­ните посвещения, когато човек приближава края на своето пътешествие и е съвършен. Монадата освен това се отразява в

П. Егото, Висшето Себе, Индивидуалността. Този аспект представлява:

1. Духовна Воля - Атма.

3. Висшият или абстрактният ум - Висшият манас. Напредналият човек започва да усеща Егото, и то особено когато той е на Пътя на Изпитанията. До тре­тото посвещение влиянието на висшето Себе върху нисшето се усъвършенства и енергията на най-висшия аспект започва да се усеща.

Егото се отразява в:

Ш. Личността, нисшето себе, човека на физическо поле. Този аспект също може да се разглежда като троя к:

1. Ментално тяло - нисшият манас.

2. Емоционално тяло - астралното тяло.

3. Физическо тяло - плътното физическо тяло и етерното тяло.

Следователно целта на еволюцията е човекът да се доведе до реализацията на егоичния аспект и нис-шата природа да се подчини на егото. (1-ху) (2-1)

(1) За последователя, който се бори със заслепени­ето и илюзията, е трудно да осъзнае, че при висшите посвещения няма никакво безпокойство и никакви емо­ционални или себични реакции, насочени към предсто­ящата работа или към формената страна на проявле­нието. Почти е невъзможно новакът да си представи времето, когато ще се е освободил от реакциите, причинени от живота в плътните космически полета, и ограниченията, породени от живота в трите свята. Днес стремежите (аспирациите) са постоянен източник на тревожни запитвания, болезнени разисквания и нап­регнати духовни амбиции, съпроводени от съпътства­щите ги ограничения и моменти на усетен провал и липса на постижения. Учителят е изоставил тези неща, защото знае, че дори т. нар. „духовна отзивчивост" е форма на себичност. Рано или късно (последователите трябва да се насърчат и обнадеждят от това твърдение) всички тези мъчителни реакции на духовния подтик ще приключат...

Има много групи и видове Учители и повечето от тях са съвсем неизвестни за изучаващите окултизма. Не ги познават нито чрез Тяхната дейност, нито от дочута информация, нито от знанието за многото ево­люционни процеси, един от които е човешкият. Не всички Учители работят в трите свята; не всички Учители се нуждаят или притежават физически тела; не всички Учители „са обърнали лицата Си към об­ластта на тъмна светлина, но мнозина в продължение на епохи гледат към ясната студена светлина на духов­ното съществуване"; не всички Учители правят само­жертвата (нито това се изисква от тях), която съпро­вожда работата в четвъртото природно царство... Не забравяйте, че съществуват много Йерархии и че Човешката Йерархия е само една от тях. (18-439/40)

(2.) От езотерична гледна точка еволюцията озна­чава постоянно нарастваща чувствителност спрямо светлината и просветлението. Учителят може да не притежава всички знания, възможни от екзотерична гледна точка. Те не са Му потребни, тъй като (след еволюцията и върху онова направление на знанието, което Му е определено от Типа на Неговия лъч) Той се намира на „пътя на светлината" и светлината, която е в Него и в която Той живее, движи се и действа, изпъл­нява двойна роля:

1. Тя може да се използва, за да установи онова, което е потребно в сферата на знанията чрез разкриване къде може да се открие необходимата информация...

2. Тя може да се използва, за да разкрие на Учи­теля онова, което Му предстои, и онези по-нататъшни достижения на съзнанието, до които Той знае, че рано или късно ще достигне. (18-642/3)

(3) Учителят може да си изгради тяло, чрез което да се доближи до онези Негови последователи, които идват към Него, и до онези, които все още не са приели по-висшите посвещения. Той обикновено създа­ва това тяло по подобие на човешкото, правейки това с волята си мигновено, когато това е необходимо. Повечето Учители, Които несъмнено работят с чове­чеството, запазват старото тяло, с което са приели пето­то посвещение. (18-705)

(4) В този момент от световната история обучени­ето на необходимите за Ашрамите на Учителите последователи се извършва в Новата Група Световни Служители. Това е ново начинание на Йерархията. В тази група и приетите последователи се учат да работят по същия начин, както и Йерархията. Тя действа в сферата на света на човешкия живот; Новата Група осигурява подобно поле за новия последовател. Към тази група се приближават понякога и посветени от различни ашрами, за да проучат величината и качество­то на последователите, занимаващи се с работа за спа­сението на света, защото чрез тези последователи Йерархията изпълнява своите планове. Посветените из­вършват основната си работа на менталните нива, и то зад кулисите, и поради това тяхната сила е изключителна. Това е особено вярно за приелите третото посвещение. Определена част от тях обаче действат вън в света на всекидневния живот.

Трябва винаги да помните, че в това време основ­ната техника на Йерархията е да вдъхновява. Учителите не изнасят лекции и не обучават открито в големите градове на света. Те работят изцяло посредством сво­ите последователи и посветени. Ще Им бъде възможно обаче да се появяват все по-често сред хората и да бъдат разпознавани, когато влиянието на Водолея е по-здраво установено. Междувременно Учителите трябва да продължат да работят „в тишината на всемирния Ашрам" (както той бива наричан), откъдето вдъхновя­ват Своите работници, които от своя страна, когато им дойде времето и по свой собствен начин, вдъхновяват Новата Група Световни Служители. (18-230)

(5) Учителите също са подвластни на ограничения. . Всеобщата идея на всички аспиранти е, че Те представ­ляват Онези, Които са постигнали свободата, освобо­дили са се и следователно не са възпрепятствани от никакви ограничаващи обстоятелства. Това не е вярно, макар че (относително казано, що се отнася до чове­чеството) е факт, че ограниченията, които са ги възпирали, докато са били хора, вече не съществуват. Една постигната свобода обаче само отваря вратата към друга и по-обширна предстояща свобода. Самият ограничителен обръч на планетарния ни живот предс­тавлява едно голямо ограничение. Казано символично, Учителят трябва да открие изход в огромната раздели­телна стена на планетарната ни периферия и да намери вратата, която ще му позволи да премине към Пътя на Висшата Еволюция в по-космическите й стадии. (18-389) ,.

(6) Учителят въобще няма индивидуалност. Той притежава единствено Своята божествена природа.

Формата, чрез която работи (ако използва такава и живее във физически носител), е създаден образ, рож­ба на насочената му воля и градивно въображение; не е плод на желания, какъвто е случаят при хората. Това е важно разграничение, което заслужава внимателно премисляне. (18-101)

(7) Много Учители и Чохани, след като са служи­ли на планетата по различни начини, работейки със Закона на Еволюцията, напускат планетарния ни живот изцяло. (18-142)

(8) Учителят може по всяко време да открие всич­ко по всякакъв въпрос без никакво затруднение. (1-66)

(9) Всяко изразходване на сила от страна на Учи­тел или Преподавател подлежи на внимателно при­движване и разграничаване. Точно както не изпращаме университетски професори да обучават начинаещи, та­ка и Самите Учители не работят индивидуално с хората, докато те не постигнат определен стадий на еволюция и са готови да извлекат полза от техните инструкции. (1-67)

(10) Кой е Учителят ни зависи от нашия разряд. Ключът се намира в сходството на вибрациите. Често ни се казва, че когато търсенето е достатъчно силно, Учителят ще се появи. Когато изградим правилните вибрации и се настроим на верния тон, нищо няма да може да ни попречи да намерим Учителя. (1-68)

(11) Шестима от Учителите, чиито имена са все още съвсем непознати за обикновения ученик на езотеризма, вече потърсиха физическо въплъщение -един в Индия, друг в Англия, двама в Северна Аме­рика и един в Централна Европа. Последният направи голяма саможертва и прие руско тяло с желанието да бъде център на мира в този объркан край. (3-758)

(12) Един урок, който всички аспиранти трябва да научат, и то рано, е че съсредоточаването върху лич­ността на Учителя с надеждата за лична връзка с Него и постоянното привиждане на състоянието, наречено „приет чела", само отлага връзката и отсрочва прие­мането. (4-129)

(13) Във всички големи обществени движения има някаква мисъл или съвкупност от мисли, изпратени от Великото Бяло Братство в умовете на т. нар. идеа­листи. (4-131)

(14) Трябва да се разбере, че макар добрият характер, нравствеността, моралът и духовните стреме­жи да са основни и неизменни изисквания, нужно е повече, за да се даде правото за допускане в Ашрама на Учител.

За да бъде удостоен с привилегията да бъде пре­ден пост на Неговото съзнание, се изисква безкорист-ност и себеотдаване, за които малцина са готови; да бъде привлечен в Неговата аура, така че аурата на последователя да стане част от груповата аура, предпо­лага чистота, която малцина могат да развият; за да обърне внимание Учителят и да се получи правото на връзка по желание с Него е потребно да се притежава чувствителност и фино разграничаване, за които мал­цина биха заплатили цената. Но вратата е широко от­ворена за всички, които биха желали да влязат, и ни­коя сериозна и искрена душа, отговаряща на изисква­нията, никога няма да бъде отблъсната.

Понастоящем няма съмнение, че на онези, които по някакъв начин са напреднали в еволюцията, напре­дъкът се ускорява, както никога досега в историята на света. Кризата е така сериозна и потребността на света - толкова голяма, че можещите да установят контакт с вътрешната страна на живота, които дори и в малка степен могат да усетят вибрациите на старшите последователи и на По-Старшите Братя на човешкия род и които могат да предадат идеалите, както те са познати на по-висшите полета, биват много внимателно, енер­гично и усилено подготвяни. Необходимо е да им се даде възможност да работят вярно като приемници и тълкуватели. (4-174)

(15) На аспиранта съвсем банално се казва, че „ко­гато ученикът е готов, Учителят ще се появи". Тогава той се намества удобно и започва да чака или съсредо­точава вниманието си върху някакъв опит да привлече погледа на някой Учител, като е уверен в себе си, че е готов или достатъчно подготвен. Той, разбира се, по­някога си дава духовен тласък и от време на време, но с прекъсвалия, обръща внимание на дисциплината и пречистването. Но постоянните, дълготрайни и неотк­лонни усилия действително се срещат рядко.

Наистина е вярно, че когато му дойде времето, Учителят ще се появи, но този момент зависи от опреде­лени условия, които аспирантът трябва сам да предиз­вика. Когато пречистващият процес стане навик за цял живот, когато аспирантът може по желание да съсредо­точи съзнанието си в главата, когато там намиращата се светлина засдяе навън и центровете функционират, то­гава Учителят ще поеме ръката на човека. Междувре­менно той може да има видение, показващо Учителя, или може да види мисъл-форма на Учителя и да получи голяма полза и вдъхновение от тази връзка с отразената действителност, но това не е Учителят и не показва, че е настъпил стадият на приетия последовател. Душата мо­же да се познае посредством нейната светлина. Сле­дователно стремете се към светлината на собствената си душа и знайте, че тя е вашият ръководител. Когато се установи такава връзка, собствената ви душа ще ви представи, ако мога така да се изразя, на вашия Учител.

С цялото подобаващо уважение нека добавя, че Учителят не чака с нетърпение да се запознае с вас. В света на душите вашата душа и Неговата са свързани и по същество са едно. Но в света на човешките дела и в процеса на благородната дейност трябва да се помни, че когато Учител приеме аспирант в Своята група последователи, този аспирант в продължение на дълъг срок е едно затруднение, а често и пречка. Учениците доста често се надценяват, дори когато отхвърлят тази идея; на субективен план те наистина се харесват и чес­то са озадачени защо Великите не им дават някакъв знак, нито показват Своята внимателна грижа. Те няма да сторят това и то не е необходимо, докато не настъпи моментът, когато аспирантът използва напълно зна­нието, което е придобил от по-малките преподаватели, от книги и от древните свещени текстове. Учениците трябва да изпълняват непосредствения си дълг, да под­готвят своите носители за служене на света и да се въздържат от пропиляването на време в търсене на Учител. Те трябва да постигнат умение там, където днес срещат поражение, и то в живота, отдаден на служене и на борба. Тогава те могат да достигнат до такова пълно себеотрицание, че за Учителя да няма пречки при Неговия подход към тях. (4-594/5)

(16) Учителят на Мъдрост е Този, Който е преми­нал през петото посвещение. Това всъщност означава, че съзнанието Му е претърпяло такова разширение, че сега включва петото, т. е. духовното царство. Той е проправил пътя си през четирите по-нисши царства: минералното, растителното, животинското и човешко­то - и чрез медитация и служене е разширил центъра на съзнанието си до степен, при която то сега включва и полето на духа.(2-259)

(17) Учителите са освободени изцяло от болести, защото напълно са преодолели кармата на трите свята и са свободни. (17-382)

(18) Относно самата Йерархия, погледнато фор­мално от езотерична гледна точка, нейните Членове (много от Тях) са „отделени от средната точка на све­тостта и приети в Съвета на Повелителя". С други думи те преминават към по-висша дейност и стават пазители на енергията на божествената воля, а не прос­то пазители на енергията на любовта. От този момент нататък те ще работят като силови станции, а не прос­то като светлинни единици. Работата им придобива динамизъм, вместо да бъде привлекателна и магне­тична, и засяга жизнения аспект, а не само аспекта на душата или на съзнанието. Местата им се заемат от Техните старши последователи, посветените в Техните Ашрами, а мястото на тези посветени (съгласно същия процес), които по този начин са „издигнати" за по-важна дейност, ще се заеме от последователи и услов­ни последователи. (18-15/6)

(19) Влиянието на Учителя, когато Той се стреми да помогне на Своя последовател, винаги води до пре­ходно объркване - преходно от гледна точка на душата, но често ужасно от гледната точка на личност­та... Това възмущава аспиранта и неопитния после­довател и те обвиняват причинителите за своето не­удобство, вместо да научат необходимия урок за при­емането и боравенето със силата. (18-32)

Вж. също: „Петото царство" и „Йерархията".

168. УЧИТЕЛЯТ ДЖУАЛ КХУЛ

(1) Учителят Джуал Кхул, или както често е наричан, Учителят Д. К., е адепт от втория Лъч на Любов-Мъдрост. Той е последният от адептите, приели посве­щение - петото Му посвещение е било през 1875 г. По тази причина Той обитава същото тяло, както при са­мото посвещение, докато повечето от другите Учители са приели петото, когато са обитавали предишни носители. Тялото Му не е младо и Той е тибетец. Той е много предан на Учителя К. Х. и живее в малка къща, намираща се недалеч от по-голямата на Учителя, и поради готовността Му да служи и да върши всичко, което е необходимо да бъде направено, Той е наречен „Вестителят на Учителите". Много е ерудиран и знае повече относно лъчите и планетарните Йерархии в слънчевата система от всеки друг Учител. Работи с онези, които изцеляват, и незнаен и невиждан съдейст­ва в големите лаборатории на света на всички онези, които категорично се стремят да излекуват и да успо­коят света, а също и на големите световни човеколю­биви организации като Червения кръст. Той се занима­ва с някои ученици на различни Учители, които могат да извлекат полза от Неговите инструкции, и през пос­ледните десет години е отменил и Учителя М., и Учителя К. Х. в голяма част от работата Им по обучение, като е поел за известно време някои от Тех­ните ученици и последователи. Той работи много и с определени групи от девите на етерите, а по-точно с лекуващите деви, които по този начин Му съдействат в работата по лечение на някои от физическите страда­ния на човечеството. Той е диктувал голяма част от изключително важната книга „Тайната доктрина", по­казал е на Елена Блаватска много от картините и й е дал голяма част от информацията, която може да се намери в нейната книга. (1-57/8)

(2) Този, Който е познат като Д. К., замисля да възстанови чрез Своите ученици някои от старите окултни начини за лечение и да покаже:

а. Мястото на етерното тяло.

б. Въздействието на праничната сила.

в. Активизирането на етерното зрение. (3-759)

(3) Моята сфера по отношение на групата е да подпомагам, когато е необходимо, онези, които се стремят да станат годни за активна работа като последователи... Достатъчно е да се каже, че съм ориенталец,... намирам се на лъча на обучението и съм тясно свързан с Учителя К. Х.,... част от Работата ми е постоянното търсене на аспиранти със силни сърца, пламенна отдаденост и обучени умове. (4-128/9)

(4) Този, Когото наричате Учителят Д. К., работи много с онези, които лекуват напълно алтруистично. Той се занимава с онези, които действат в лаборатори­ите на света... Много от лекуващите ангели, за които става дума в Библията, Му сътрудничат. (13-506/7)

(5) Всекидневният физически живот на Учителите, на Христос, на онези Членове на Йерархията (посвете­ни и приети последователи), Които действат във физи­чески тела, е ориентиран към субективните нива на живота. Повечето от тях, особено старшите Членове на Йерархията, като правило не общуват много с ши­роката публика, нито вървят по улиците на големите градове. Те работят като мен от моето убежище в Хималаите, откъдето съм повлиял и помогнал на мно­го повече хора, отколкото би било възможно, ако все­ки ден се намирах в шума и хаоса на човешките дела. Водя нормален и според мен полезен живот като стар­ши отговорник в голям будистки манастир, но основ­ната ми работа е другаде - разпростряна нашироко в човешкия свят. Достигам до този огромен брой хора посредством написаните от мен книги, чрез групите, на които съм положил основите и които съм стимулирал като Хора на Добрата Воля и Триъгълниците, и пос­редством последователите си, които представят и раз­пространяват истината по начина, по който съм се опи­тал да я поднеса. (13-682)

(6) На 19 ноември 1919 г. се свързах за първи път с Алис Бейли (с което много я ужасих и разтревожих) и оттогава работя непрестанно с нея. Книгите, които то­гава имах предвид, са вече почти готови; различните етапи от работата, които бяха част от подготовката за повторното идване на Христос, са се оформили и тряб­ва да напредват с растящи темпове през следващите двадесет години.

Двете .основни идеи, които бе моя задача да пред­ставя на човечеството навсякъде по света, са надеждно утвърдени и те представляват далеч най-важният ас­пект на извършената от мен работа. Тези изложени идеи са:

1. Обявяването на съществуването (непознато до този момент) на Новата Група Световни Служители. Това е ефикасна група работници, посредници между Човечеството и Духовната Йерархия на планетата.

2. Наскоро направеното Съобщение, свързано с Повторното Идване на Христос и с непосредственото засилване на работата по подготовката за това.

Всичко друго, направено от мен, служейки на Йерархията, е от второстепенно значение спрямо те­зи две изложения на духовни истини... И друга дей­ност ме чака, съпътстваща реорганизирането на всич­ки усилия на Йерархията, свързани с повторното ид­ване на Христос и по-тясната връзка, която ще се установи тогава между човечеството и Йерархията. (13-631/2)

(7) Представянето на външни форми на земята посредством книги, езотерични школи и подготовката на общественото мнение е поверено на една група, образуваща част от вътрешното правителство на све­та - последователи и посветени - и в тази група аз изпълнявам ролята на секретар и на организатор-пос-редник (използвам думи, които имат някакъв смисъл за вас)... Групата, за която говоря, се състои от два­ма посветени от Изтока (един от които съм аз) и петима посветени от Запада. (5-33)

(8) Аз съм Ориенталец от четвъртата коренна ра­са и въпреки че съм се въплъщавал два пъти в Европа, понякога все още не успявам да схвана и да разбера реакцията на хората от Запада. (6—473)

(9) Получавам инструкции от „обща комисия" на духовните ръководители зад кулисите на< световната сцена. Те са старши членове на Йерархията, работещи при Христос. Те достигат до Своите решения след съответно обсъждане със старшите работници като мен - Учители и посветени над третото посвещение. (6-501)