Посланията на Тибетеца – 2 част Алис Бейли 96. Образование

(1) Само когато Духът посредством силата на мисълта контролира материалните носители, субектив­ният живот ще заеме полагаемото му се място, вът­решният Бог ще засияе и заблести, докато формата се изгуби от погледа, и „Пътеката на справедливите свети все по-силно, докато настъпи денят." (3-140)

(2) Тези... цели изискват ясно разбиране сред таки­ва жизненоважни мислители и работници относно сила­та на мисълта, посоката на мисловните потоци, науката за изграждането на мисли, управляването според реда и законността на умственото вещество и процесите на проявление на мислите посредством двата фактора звук и жизненост... Никой работещ за човечеството не допринася реална полза, докато (съзнателно и с цялост­но разбиране на своята работа) не насочи решително своята мисловна енергия към някой определен начин за служене на човешкия род. (3-955)

(3) Вторият въпрос е дали отделен човек или група от хора могат да лекуват чрез силата на мисълта.

Съвсем определено може да се направи обобще­нието, че и индивидът, и групата могат да лекуват и че мисълта може да изиграе важна роля в лечителния процес, но не самостоятелно и без чужда помощ. Тя може да бъде насочващо средство на сили и енергии, които могат да разстроят и прогонят болестта, но про­цесът трябва да бъде подпомогнат от способността за визуализация, от умението да се работи с определени сили, както се намери за целесъобразно, от разбиране на лъчите и на техните типове енергия, а също и от възможността да се управлява т. нар. светлинно ве­щество. Към тези умения трябва да се добави и спо­собността да се осъществи съгласуваност с този, който ще бъде лекуван, а още и изпълнено с любов сърце. Всъщност, веднъж щом тези условия са осъществени, прекалената употреба на мисловната способност и ин­тензивното използване на умствените процеси могат да възпрат и да попречат на лечителната дейност. Ми­сълта трябва да обуслови първоначалния подтик, като сведе разума на човека към проблема за лечението, и да допринесе за разбиране на природата на този, който ще бъде лекуван, но веднъж щом е спомогнала за насочване на вниманието на лечителя и на лечителната група, тя трябва да се превърне в постоянно, но под­съзнателно насочващо средство и нищо повече от това. Лечението се постига, когато това е възможно, посредством употребата на правилно насочена енергия и чрез подробна визуализация. Любовта също играе голяма роля, както и умът в началото. Може би тряб­ва да кажа, че изпълненото с любов сърце е една от най-могъщите от всички използвани енергии...

Мисълта нито лекува болестите, нито ги причи­нява. Тя трябва да се използва в процесите, но тя не е нито единственото, нито най-важното средство. В това отношение много групи и лечители се заблуждават. Умът може да насочва енергията и тази енергия може от своя страна да доведе до свръхстимулация на клет­ките на мозъка и на тялото и по този начин да причини смущения на нервите, а понякога и болести на мозъка, но умът и мислите сами по себе си не могат да причи­нят болести и неприятности във физическото тяло. (17-96/7)

(1) За някои типове хора това изследване (на сим­волите) е относително лесно; за мнозинството то съв­сем не е леко, като по този начин се показва една липса, която трябва да бъде запълнена, използвайки способности, които понастоящем са неизползвани. Винаги е неприятно да се събуждат латентните способ­ности и се изискват усилия и решимост да не се откло­нявате поради личностни реакции. За мнозина не е лес­но разбираемо как проникването в значението на сим­вола може да предостави средство, чрез което спящата будична (интуитивна) способност може да бъде приве­дена в работно състояние. Изкуството на разгадаване на символите, на „духовното разгадаване", както го е нарекъл древният ни учител Патанджали, е едно фино изкуство. Способността да се интерпретират символите винаги предхожда истинското откровение. (10-8)

(2) Способността ви да разгадаете „смисъла" на символа ще зависи също и от богатството на смисъла, който придавате на събитията в ежедневния ви живот и от умението ви наистина да медитирате... Няма уста­новена интерпретация на никой символ и за всеки чо­век този символ, какъвто и да е той, ще изрази уникал­но значение. Липсата на интерес към символите обик­новено предполага липса на интерес към задълбочена интерпретация на формите на живот и на техния смисъл. Прекаленият академичен интерес към символи­те може също така да означава заплетен и объркан ум, който обича замислите, очертанията, формите и циф­ровите взаимоотношения, но който изцяло пропуска значимостта на смисъла. Балансираността в ума на формата и на идеята, на проявата и на качеството, на знака и на значението, е жизненоважна за растежа на последователя и на аспиранта. (10-12)

(3) Трябва да се научим да виждаме символи нався­къде около себе си, а след това да проникваме отвъд символа до идеята, която той трябва да изразява. (10-13)

(4) Учение, което би било разбираемо за посвете­ния от трета степен, би било безполезно дори и за цялостно развития и интелигентен последовател, особе­но защото такива учения се дават по необходимост посредством най-абстрактни и сложни символи, изиск­ващи внимателен анализ и интерпретация. Никаква част от тези висши учения не се предават чрез думи -нито словесно, нито писмено. (15-345)

(5) Спрямо аспекта на впечатленията непременно трябва да бъде включена темата за СИМВОЛИТЕ. Всички впечатления трябва неизбежно да се преведат и интерпретират като символи, под формата на думи или като картинни изображения. Аспирантът не може да избегне това и точно в словесните форми (които, излишно е да се казва, са с характер на символи) е вероят­но той да се заблуди. Те са средството, чрез което забелязаните впечатления се предават на съзнанието, преминаващо през мозъка, т. е. на осъзнаването на последователя за физическото поле, като по този начин става възможно успешното разбиране на абстрактни идеи или на онези аспекти на Пътеката, които е негово задължение да разбере и да преподава. (11-106)

(1) Първият от факторите, разкриващи божестве­ната природа, и първият велик психологически аспект на Бога е склонността към синтез. Тази тенденция преминава през цялата природа, цялото съзнание и представлява самият живот. Мотивиращият подтик на

"Бог, специалното му желание е към обединение и единство. Точно тази склонност, това качество Хрис­тос се опита да разкрие и да демонстрира на чове­чеството. (15-231)

(2) Тук ни е посочен синтезът на душата с духа, а синтезът на душата с материята също е подчертан, като по този начин се завършва обединяването и жела­ното единство.

Обаче синтезът на Божеството, склонността му да съчетава и да споява е много по-инклузивна и по-уни­версална от всякаква възможна проява в човешкото царство, което в края на краищата е само една малка част от по-голямото цяло. Човек не е всичко, което е възможно, нито пък е връхна точка на божествената мисъл. Замахът на този инстинкт към синтез е в основа­та на всички вселени, съзвездия, слънчеви системи, планети и природни царства, както и на аспекта на актив­ността и постиженията на отделния човек. (15-232)

(3) По този начин синтезът е инстинкт, присъщ на цялата вселена, и днес хората едва се пробуждат за неговата настоятелност и сила.

Точно този божествен атрибут на човека прави физическото му тяло интегрална част от физическия свят и го прави психически общителен и склонен да се движи вкупом (по желание или по необходимост) със своите събратя. Този принцип, работещ или функци­ониращ посредством човешкото съзнание, е довел до изграждането на огромните съвременни градове - сим­воли на бъдещата цивилизация, която наричаме Божието царство, в което отношенията между хората ще бъдат изключително близки психически. Този инс­тинкт за обединение стои в основата на целия мистици­зъм и на всички религии, защото човек винаги се стре­ми към по-близко единство с Бог и нищо не може да възпре това единение (по отношение на съзнанието) с Божеството. Този инстинкт стои в основата на чувст­вото му за безсмъртие и е неговата гаранция за единст­во с противоположния полюс на личността му -Душата. (15-233/4)

(4) Учени сме на много неща относно великата ерес на разделението. Точно тя се уравновесява, когато чо­век позволи на „тенденцията към синтез" да премине през него като божествено влияние и по този начин да обуславя неговото поведение. От самото начало на ево­люцията тези божествени склонности са изграждали основните, подсъзнателни подтици. Днес човечеството може съзнателно да се приспособи към тях и по този начин да ускори настъпването на времето, когато ще управляват истината, красотата и доброто.

Последователите в света и Новата Група Световни Служители, както и интелигентните и разумни аспиранти, днес имат отговорността да разпознаят тези тенденции и особено тенденцията към обединение. Работата на Йерархията в този момент е обвързана специално с това и Те, заедно с всички нас, трябва да се грижат и да отглеждат тази тенденция, където и да бъде открита тя. Стандартизирането и организирането на държавите на групи е просто един аспект на този ход към синтез, но той е прилаган неправилно и се налага преждевременно. Всички стъпки към национа­лен и световен синтез са добри и правилни, но те тряб­ва да се предприемат съзнателно и по собствено жела­ние от интелигентни мъже и жени и методите, използ­вани за постигането на това сливане, не трябва да на­рушават закона на любовта. Сегашното пренасочване към религиозно единство е също така част от възник­ващата красота и въпреки че формите трябва да изчез­нат (понеже те са източник на обособяване), трябва да се разгърне вътрешният духовен синтез. Горните два отличителни примера за тази божествена тенденция (както се появяват в човешкото съзнание) се спомена­ват тук, защото те трябва да се разпознаят и всички пробуждащи се души трябва да работят за осъществя­ването на тези цели. В момента, в който има знание и проблясък на разбиране, тогава започва човешката отговорност. (15-236)

(5) Днес синтезът диктува тенденцията на всички еволюционни процеси. Всички работят за постигането на по-големи обединени групи, на съединения, между­народни връзки, глобално планиране, братство, иконо­мическо сливане, свободен приток на блага навсякъде, взаимна зависимост, разбирателство между религиите, движения, основани за благоденствието на човечест­вото като цяло, и идеологически схващания, които засягат цялости и които намаляват разделението, обосо­беността и изолацията. (18-121)

(1) Бих искал също да подчертая с цялата яснота и сила, с която разполагам, голямата необходимост от скромността и от непрестанно повтарящата й се проява. Нямам предвид комплекс за малоценност, а онова приспособено усещане за точна мярка, което да­ва на своя притежател едно уравновесено виждане за самия него, за неговите отговорности и за жизнената му дейност. Когато това е налице, то ще му позволи да гледа безпристрастно на себе си и с еднаква непредубе-деност на представящите му се възможности. Несъм­нено всички последователи, и вие също, са мислили относно своето положение и ранг на Пътеката и на положението на вашите събратя-последовател и. Това в края на краищата е човешко и естествено. Някои от вас «а прекалено скромни в личния смисъл, а не в смисъла на истинската скромност. С тези думи искам да кажа, че вас така ви е страх от гордостта, от предв-зетостта и от надценяването на вашите способности, че сте неточни относно действителността и подценявате силата на своите души. (5-95)

(2) Той трябва също да култивира онази истинска скромност, която ще го накара да отдаде всичко, което притежава, в безкористно служене, а след това да за­брави, че се е отдал по този начин. Той не трябва да мисли за себе си като фактор в случая. Само когато присъстват непривързаността и скромността, последо­вателят може наистина да служи. (5-417)

(3) Мисли смирено, говори мъдро и работи непрес­танно. (6-555)

(1) Един от най-великите инструменти за практичес­ко развитие, намиращ се в ръцете на малки и големи, е СЛОВОТО. Този, който сдържа своите думи и който говори само с алтруистични намерения, за да пренесе енергията на Любовта посредством езика, бързо овладя­ва първоначалните стъпки, които трябва да се преминат в подготовка за посвещение. Словото е най-окултният съществуващ инструмент - то е средство за сътворение и носител на сила. В сдържането на думите, разбрано по езотеричен начин, е съхраняването на силата; в използ­ването на думите, правилно подбрани и изречени, е разп­ределянето на силата на любовта в слънчевата система -силата, която съхранява, засилва и стимулира. Само на познаващия до известна степен тези два аспекта на сло­вото може да се разчита, за да бъде допуснат да застане пред Посвещаващия и след това да вземе от това Присъствие определени звуци и тайни, съобщени му при обещание за мълчание.

Последователят трябва да се научи да мълчи пред онова, което е зло. Той трябва да се научи да мълчи пред страданията на света и да не пропилява време в празни ридания и прояви на скръб, а да облекчи тегло­то на света, работейки, без да прахосва време в разговори. Но той трябва да говори, когато е необхо­димо насърчение, използвайки езика градивно, изразя­вайки силата на любовта в света, както тя протича през него, когато това ще допринесе най-подходящо за облекчаване на товар или снемане на бреме, помнейки, че с напредването на човечеството елементът на лю­бовта между двата пола и неговата проява ще се пре­несе на по-високо поле. Тогава чрез изречената дума, а не посредством проявата на физическо поле, както то­ва става сега, ще настъпи реализацията на онази истин­ска любов, която обединява онези, които са единни в служене и в аспирации. Тогава любовта между члено­вете на човешкия род ще приеме формата на слово за градивни цели на всички полета и енергията, която сега за мнозинството се проявява чрез нисшите (по­раждащите) центрове, ще бъде преместена в центъра на гърлото. Това засега е далечен идеал, но дори и днес някои могат да си го представят и се стремят -чрез обединено служене, изпълнено с любов сътрудничест­во и единство в аспирациите, мислите и стремежите - да му придадат облик и форма, макар и непълно. (1-74/5)

(2) Последователят, който се стреми да навлезе в Порталите на Посвещението, не може да стори това, докато не научи силата на словото и силата на мъл­чанието... Докато човек не схване значимостта на изре­чената дума и докато не използва безмълвието на вис­шите области, за да се породят желаните резултати на едно или друго поле, той не може да бъде допуснат в тези сфери, където всеки звук и всяка изречена дума причинява силни въздействия върху материята от ня­кой тип... (1-198)

(3) Окултното значение на словото... Колкото по-голям е постигнатият напредък по пътеката, водеща към Мистериите, толкова повече последователят тряб­ва да внимава (със словото). Това е необходимо по три причини:

Първо, поради достигнатия от него стадий в ево­люцията той може да приведе в действие думите си по начин, който би го изненадал, ако можеше да види на менталното поле. Той изгражда по-точно от обикнове­ния човек, възникващата мисъл-форма е по-жизнена и по-прецизно изпълнява функцията, за която е изпрате­на от „Звука" или словото.

Второ, всяка изречена дума и изградената впос­ледствие мисъл-форма (освен в случаите, когато се намира на по-висшата пътека и не е основана на лични импулси) е способна да причини бариера от ментална материя между човека и неговата цел. Тази материя, тази разделяща стена трябва да бъде разпръсната, пре­ди да може да се напредва по-нататък.

Трето, словото е до голяма степен начин за общу­ване на физическите нива. На по-фините нива, на ко­ито се намира работещият, и при общуването му с неговите колеги и с избраните от него сътрудници то ще играе все по-малка роля. Интуитивното възприятие и телепатичното взаимодействие ще отличават общува­нето между аспиранти и последователи.

Ако човек успее в разбирането на значението на словото и ако се научи как да приказва, кога да приказва, какво се придобива чрез словото и какво става, когато той говори, той е напреднал по пътя към постигането на своята цел. (3-977/8)

(4) Всеки добър оратор извършва съвсем окултна дейност. Добрият лектор например е човек, извърш­ващ дейност, която е аналогична в по-малък мащаб на дейността на слънчевия Логос. Какво е правил Той? Той е мислил, Той е изграждал, Той е вдъхвал живот. Лекторът следователно разделя материала, с който ще изгради своята лекция и в който ще вдъхне живот. От цялата мисловна материя на света той събира вещест­вото, което желае да използва. След това повтаря работата на втория Логос при мъдрото изграждане на форма. Той конструира формата и когато тя е готова, той завършва, изигравайки ролята на Първия в Три-единството, като поставя своя Дух, жизненост и сила в нея, така че тя да бъде бликаща от енергия жизнена изява.(3-979)

(5) В проявата на физическо поле сме познати чрез словото си; знаят ни за сдържаността ни, за казаното от нас и за нещата, които сме оставили неизказани, и ни преценяват според качеството на водените от нас разговори. Ние мислим за хората от гледна точка на това, което те говорят, понеже думите им разкриват типа мисловна материя, в която работят, и качеството на енергията или на живота, с който те подкрепят думите си. (3-980)

(6) Чрез словото се поражда мисъл и тя се появя­ва; изважда се от абстрактното и от мъглявото състо­яние и се материализира на физическото поле, причи­нявайки (да можехме да го видим) нещо съвсем опре­делено на етерните нива...

Словото е един от ключовете, който отваря вра­тите за общуване между хората и по-фините същест- • ва... Но само този, който се е научил да пази мълчание и е достигнал до познаването на моментите, в които трябва да говори, може да прекоси този воал и да осъществи езотерични връзки. В „Тайната доктрина" ни се казва, че магията се състои от обръщане към Боговете на Собствения Им език; следователно езикът, на който говори обикновеният човек, не може да дос- . тигне до Тях.

По тази причина онези, които се стремят да на­учат окултния език, онези, които копнеят да разберат думите, които ще проникнат до ушите на намиращите се от другата страна, и онези, които желаят да използ­ват формулировките и фразите, които ще им дадат власт над Строителите, трябва да се отучат от дотога­вашната употреба на думи и да се въздържат от обик­новените методи на приказване. Тогава новият език ще бъде техен и ще им бъдат поверени новите изрази, думи, мантри и формулировки. (3-981)

(7) Целта на всички прояви на словото е да се изразят мислите и по този начин те да станат достояние на другите. Когато говорим, ние пораждаме мисли, караме ги да се появят и даваме на скритото в нас гласна изява. Словото разкрива и правилно употребе­ното слово може да сътвори форма с благотворна цел, точно както погрешно използваното може да породи форма, която има злостно намерение. (4-143)

(8) В крайна сметка основният проблем на управ­лението на света е благоразумното използване на идеите. Тук може да бъде почувствана силата на сло­вото, точно както в сферата на религията или на обра­зованието се възприема силата на написаните думи и на отпечатаните страници. В областта на политиката хора­та биват повлияни от политическите оратори и никога преди това не е ставало в такава степен, както сега с помощта на радиото. Големи идеи се бълват до втръс­ване в ушите на хората без прекъсване - теории относ­но диктаторски режими, комунизъм, нацизъм, фаши­зъм, марксизъм, национализъм и демократични идеи. Методи за управление от една или друга група мисли­тели се представят на обществото и на хората не се предоставя време за размисъл и за ясно премисляне. Разпространяват се расови антипатии и лични идеи и илюзии биват изразявани и това води до заблуда на немислещите. Притежаващият златен език, владеещият дарбата да играе с думите и да изтъкне болките на хората, жонгльорът на статистическите данни, фанати­кът, разполагащ със сигурен и несъмнен лек за обществените беди, и разпалващият расова омраза винаги мо­гат да се сдобият с последователи. Такива хора с лекота могат да разстроят равновесието в общността и да пове­дат група немислещи привърженици към мимолетен ус­пех и власт или към позор и забвение. (14-179/80)

(9) Нека всеки от вас да придобие онзи контрол над словото, който често е бил ваша цел, но рядко е бил постиган, и помнете, че най-важният фактор за контрола на речта е изпълненото е любов сърце. Нео­буздани и обхванати от страхове разговори, изпълнени с омраза клюки, жестоки нападки, подозрения, припис­ване на грешни и порочни подбуди на хора и народи, различия в начина на мислене, разделили многото раз­лични нации в света - тези неща се ширят днес и са довели света до настоящото печално състояние. Така лесно е да се отклоним към същите навици на словото и на мисълта, които виждаме около себе си, и да открием, че вземаме участие в нападки и в дух на омраза. Пазете се ревностно от това и не казвайте нищо, което да е способно да разпали омраза или подо­зрение към коя и да е раса, човек, група или лидери на групи или народи. Ще трябва внимателно да се пред­пазвате, така че дори и в защита на онова, което лично или в национален дух може да одобрявате, да не се изпълвате с омраза и да не нарушавате закона на лю­бовта - единствения закон, който наистина може да спаси света. Може би ключът за вашия успех в тази насока ще бъде безмълвието на изпълненото с любов сърце. (13-82)

(10) Още един решаващ фактор за мен е да изпи­тате своята способност да останете в мълчание дотога­ва, докато това вече не е необходимо. Мълчанието е едно от най-важните условия за посвещение, и то е нещо, което е необходимо всеки последовател да научи. (5-78)

(11) Научете се кога да говорите и кога да мълчите, помнейки, че елиминирането на чувството за притежание и на преклонението пред себе си ще сведе сло­вото до най-същественото в духовно отношение. (6-551)

146. СЛУЖИТЕЛИ И СЛУЖЕНЕ

(1) От отлично изпълнения дълг ще се породят онези по-големи задължения, които наричаме световна дейност; от изпълнението на семейните отговорности ще възникне онова заякчаване на плещите ни, което ще ни позволи да понесем отговорностите на по-голя­мата група. (4-70)

(2) По този начин служи човечеството и чрез разви­тието на съзнателна склонност към служене, чрез израс­тването на съзнателно разбиране на индивидуалната роля, която трябва да бъде изпълнена за осъществява­нето на Плана, и чрез отдаването на личностния аспект на душата ще възникне системният напредък на човеш­кия род към целта му - служене на света. (4-101)

(3) Учителят не гледа на притежаваните от работ­ника сила или положение в света, нито на броя хора, които са се струпали около неговата личност, а на подбудите, които подтикват дейността му, и на после­диците от влиянието му върху хората около него. Истинското служене е спонтанното излияние на изпъл­неното с любов сърце и на интелигентния ум; то е резултат на пребиваването на точното място и на оста­ването там; то се поражда от неизбежния приток на духовна сила, а не чрез напрегната дейност на физичес­ко поле; то е следствие на онова, което човек всъщност е, божествен Син на Бога, а не преднамерена последица на думите и делата му. Истинският служи­тел събира около себе си онези, на които той е задъл­жен да служи и да помага - чрез силата на неговия живот и на одухотворената му личност, а не чрез собс­твените му претенции и гръмките му слова. Той служи, забравяйки себе си; със себеотрицание върви по земята, не преценява значимостта на постижението си и няма предубеждения за собствената си стойност или полезност. Той живее, служи, работи и влияе, не искайки нищо за отделеното себе. (4-188/9)

(4) Обръщам внимание на всички до един... за необходимостта от подновена активност да се подгот­вят за служене посредством съзнателни и преднамере­ни усилия да се развие интуицията и да се постигне просветление. Всеки човек, достигнал целта на светли­ната и мъдростта, автоматично притежава поле на вли­яние, което се простира и нагоре, и надолу, достига и навътре до източника на светлината, и навън до „поле­тата на мрака". Когато е постигнал това, той ще се превърне в съзнателен център на жизнена сила и ще осъществи това без напрежение. Той ще насърчава, ще енергизира и ще придава жизненост за нови усилия на всички животи, с които се свързва, независимо дали става дума за неговите събратя, за животно или за цвете. Той ще действа като предавател на светлина в мрака. Ще разсейва заслепението около себе си и ще допуска сиянието на реалността.

Когато голям брой хора могат да действат по този начин, човешкият род ще започне предопределе­ната за него работа на планетарно служене. Мисията му е да действа като мост между света на духа и света на материалните форми. В човека се срещат всички видове материя и всички състояния на съзнание са достъпни за него. Човечеството може да работи във всички направления, да издигне царствата, недостигна-ли човешкото ниво, до небесата и да доведе рая на земята. (4-538)

(5) Този призив за служене обикновено намира отклик, но този отклик е повлиян от личността на аспи­ранта и е обагрен от неговата гордост и от амбицията му. Нуждата се оценява правилно. Желанието тя да бъде удовлетворена е истинско и искрено; копнежът да служи и да издига е действителен. Аспирантът взема мерки, предназначени да го пригодят към плана. Но проблемът, с който е необходимо ние, намиращите се от вътрешната страна, да се справим, е, че макар и да няма съмнение относно готовността и желанието да се служи, характерите и темпераментите са такива, че се създават почти непреодолими затруднения. Чрез тези аспиранти трябва да работим и материалът, който те ни предо­ставят, често ни причинява големи грижи. (4-622)

(6) Лесно е човек да бъде заслепен от красотата на собствените му идеали и виждания и от предполагаема­та правота на неговата позиция и през цялото време да бъде субективно повлиян от любовта към лична власт, индивидуална амбиция, завист към другите работници и многото капани, които захващат краката на невнима­телния последовател.

Но ако се развие истинско безпристрастие, ако се разгърне способността да се устоява стабилно, ако всяка ситуация се третира с дух на любов и ако не се извърш­ват прибързани действия и не се допусне разделянето, тогава ще последва растеж на групата на истинските слу­жители и от тях ще се наберат онези, които могат да материализират плана и да спомогнат за появата на нова­та епоха и на съпътстващите я чудеса. (4-625)

(7) При служенето три неща са от значение:

1. Подбудите за служене:

Тези подбуди са три на брой и според степента на тяхната важност те са:

а. Съзнаване на Божия план за еволюция, усеща­не на бедствената нужда на света, разбиране на непос­редствения етап на постижения на света и последвало­то насочване на целокупните възможности към пости­гането на тази цел.

б. Определена лична цел за постигане, някакъв велик идеал - например святост на характера, - който призовава към действие най-доброто, на което е спо­собна душата, или съзнаване на реалността на Учи­телите на Мъдрост и силна вътрешна решимост да обича, да служи и да Ги достигне на всяка цена. Кога­то имате това интелектуално разбиране на Божия план, съчетано със силно желание да се служи на Великите, постигането ще се осъществи посредством дейности на физическо поле.

Ту Следва съзнаване на собствените вродени или придобити способности и пригаждането им към долове­ната цел. Служенето има много форми и този, който го осъществява разумно, който се стреми да открие собствената си сфера и намирайки я, с радост полага усилия в полза на цялото, е човекът, чието собствено развитие се реализира неотклонно. Но въпреки това целта за личен прогрес остава на второ място.

2. Методи на служене:

Те биват много и най-разнообразни. Мога само да посоча тези, които са от първостепенна важност.

Първо и най-важно, както често съм внушавал, е способността за разграничаване. Този, който счита, че може да опита всичко, който не се сепва от случващо­то се по пътя му, който се втурва прибързано там, където по-мъдрите се спират, който смята, че е компетентен да се справи с това, което възниква, който упо­требява жар, но не и мозък за справянето с този проб­лем на служенето и разпилява силата, той често извър­шва разрушителни действия, губи времето на по-мъд­рите и по-великите да поправят неговите добронамере­ни грешки и не служи на друга цел освен на собстве­ните си желания. Може да се получи възнаграждение за добрите намерения, но то често бива анулирано от резултатите от неразумните действия. С разграничаване служи онзи, който познава собственото си място в об­щата схема, независимо дали то е малко или голямо; който трезво пресмята своите умствени и интелектуал­ни способности, емоционалния си калибър и физичес­ките си предимства и тогава, с общия сбор от тези неща, се залавя да запълни мястото си.

С разграничаване служи онзи, който преценява с помощта на своето Висше Себе и на Учителя каква е същността и размерът на чакащия разрешение про­блем, а не се ръководи от добронамерени, но често неуместни предложения, молби и изисквания на коле­гите му служители.

С разграничаване служи онзи, който към действи­ето прибавя и съзнаването за времето и разбирайки, че всеки ден съдържа само двадесет и четири часа и че способностите му притежават точно определена сила, а не повече, разумно приспособява способностите си и наличното време едно към друго.

След това идва разумният контрол над физичес­кия носител. Добрият служител не създава на Учителя грижи поради физически причини и може да му бъде доверено да съхранява и да използва разумно физичес­ката си сила, за да бъде винаги готов да изпълни изиск­ванията на Учителя. Той не страда от физически недъ­зи. Грижи се нисшият му носител да получи достатъчно почивка и задоволителен сън. Става рано и се оттег­ля в подобаващ час. Отпочива си винаги, когато това е възможно; консумира здравословна и подходяща храна и се въздържа от прекаляване в това отношение. Малко храна, добре подбрана и добре сдъвкана, е мно­го по-уместна от обилно ядене. В наши дни чове­чеството яде по принцип четири пъти повече, отколко­то е необходимо. Той спира работата, когато... тялото му се възпротиви на действието и изиска внимание. Тогава той се насочва към почивка, сън, внимание с диетата и необходимите медицински грижи. Вслушва се във всички мъдри съвети, отделяйки време за възс­тановяването си.

Следващата стъпка е постоянното внимание и кон­трол над емоционалното тяло. Най-трудни са, както е известно, грижите за този носител. Не се позволяват прекомерни емоции, макар че се допуска преминаване­то на мощните потоци любов, насочени към всичко, което диша. Любовта, бидейки законът на системата, е конструктивна и стабилизираща и води всички съобраз­но закона. Никакъв страх, безпокойство или грижи не поразяват емоционалното тяло на аспириращия служи­тел на всички. Той култивира в себе си спокойствие, стабилност и чувство за уверено упование на Божия закон. Радостното доверие е характерно за обичайния му начин на мислене. Той не таи завист, нито неясна сива потиснатост, алчност или самосъжаление, а съзнавайки, че всички хора са братя и че всичко съществуващо е за всички, той продължава спокойно по своя път.

След това настъпва развитието на неговия мента-лен носител. При контрола на емоционалното тяло слу­жителят приема нагласа за елиминиране. Целта му е така да подготви емоционалното тяло, че то да остане без цветове, да има неподвижна вибрация и да бъде ясно, бяло и прозрачно като вир в летен ден. При подготовката на менталното тяло за служене работни­кът се стреми към обратното на елиминирането; старае се да натрупа информация, да придобие знание и факти, да го подготви интелектуално и научно, така че то да се окаже с течение на времето стабилна основа за божествената мъдрост. Мъдростта измества знанието, но все пак го изисква като предварително стъпало. Трябва да помните, че преди да навлезе в Залата на Мъдростта, служителят преминава през Залата на Учението. Следователно при подготовката на умствено­то тяло той се стреми към методично получаване на знание, набавяне на липсващото, схващане на присъща­та умствена способност, придобита в предишни животи, и последно, стабилизиране на нисшия ум, така че вис­шият да може да доминира и съзидателната дарба на мисълта да може да се проектира през спокойствието... Отрицателното спокойствие на емоционалното тяло го прави възприемчиво за впечатленията, идващи отгоре. Положителното спокойствие на менталното тяло го от­вежда към висшето вдъхновение.

След стремежа да постигне контрол и разумно да използва своята личност в трите й сфери, обичащият човечеството се опитва да достигне до съвършенство в делата. Никакви величествени мечти за мъченичество, нито възхитителни, но същевременно ефимерни химе­ри за грандиозно служене не приковават вниманието му, а непосредственото приложение на всичките му способности за следващото задължение е насоката на неговите усилия. Той знае, че съвършенството в пред­ния план на живота му и в подробностите на свойстве­ната му работа ще предизвикат точност и на задния план и ще допринесат за рядко красива цялостна картина. Животът напредва с малки стъпки, но всяка от тях, предприета в точния момент, и разумното за­пълване на времето водят до изминаване на голямо разстояние и до добре използван живот. Онези, Които ръководят човешкия род, изпробват всички кандидати за служене чрез малките подробности на всекидневния живот и показалите точни действия в привидно несъ­щественото ще бъдат преместени към сфера с по-голя­ма важност. Как могат в критични моменти или в кри­зи Те да разчитат на някой, който в ежедневните дейности работи небрежно или необмислено?

Друг метод за служене се изразява чрез приспосо-пимостта.Тоца включва готовност за оттегляне, кога­то други или по-важни хора са изпратени да запълнят мястото, което той може да заема, или (обратното) да се напусне мястото и да се отиде на по-важно, когато някой по-малко способен работник може да извършва неговата работа със същата лекота и разбиране. Мъд­ростта на тези, които служат, се изразява в това нито да се надценяват, нито да се подценяват. Когато неспо­собни заемат някое място, следва недоброкачествена работа, но същата загуба на време и на сили е когато способни работници заемат място, където уменията им не намират пълна изява и където по-малко надарени мъже и жени биха изпълнявали това по същия начин. Следователно всички вие, които служите, бъдете гото­ви да останете цял живот на някоя обикновена и при­видно незначителна служба, защото това може да е вашата съдба и да представлява мястото, на което слу­жите най-добре; но бъдете също така готови да преми­нете към работа с по-голяма външна стойност, когато бъде издадено нареждането на Учителя и когато обстоятелствата, а не плановете на служителя, пока­жат, че времето е дошло. Размишлявайте върху пос­ледното изречение.

3. Отношението, следващо действията.

Какво трябва да бъде това отношение? Абсолют­но безпристрастие, абсолютно себеотрицание-и абсо­лютно насочване към следващата крачка, която предстои. Съвършеният служител е този, който извър­шва с максимума на способностите си онова, което смята, че е волята на Учителя, и работата, която сами­ят той трябва да извърши, за да съдейства на плана на Бог. След като е свършил своята част, той продължа­ва да работи и не се интересува от резултата на своите действия. Знае, че по-мъдри очи от неговите виждат края още от самото начало; че по-дълбоко и по-изпъл­нено с любов проникновение от онова, на което той е способен, претегля плодовете на служенето; че по-за­дълбочена преценка от неговата проверява силата и обхвата на създадената вибрация и регулира силата според подбудата. Той не изпитва гордост от извър­шеното, нито неоправдана угнетеност поради липсата на постижения. Той винаги върши най-доброто, на ко­ето е способен, и не губи време за съзерцание на миналото, а постоянно върви напред към осъществява­не на следващото задължение. Премисляне на стари действия и насочване на ума назад към минали пости­жения е в природата на инволюцията, а служителят се стреми да работи със закона на еволюцията. Важно е да се отбележи това. След извършено'действие разум­ният служител не обръща внимание какво говорят ко­легите му служители, стига неговите висшестоящи (въплътени мъже или жени или самите Велики) да са доволни и безмълвни; не се интересува, ако резултатът не е този, който той е очаквал, стига той добросъвест­но да е извършил най-висшето, което е знаел; не се интересува, ако бъде обсипан с упреци и порицания, при условие че вътрешното му себе остане спокойно и не обвинява; не се интересува, ако загуби приятели, роднини, деца, популярността, на която някога се е радвал, и одобрението на обкръжаващите го колеги,сти­га вътрешното му усещане за връзка с Онези, Които насочват и водят, да остане непрекъснато; не се интересува, ако изглежда, че работи в мрак и съзнава малък резултат от своите усилия, стига вътрешната светлина да се усилва и съвестта му да не възразя­ва. (2-343/9)

(8) „Каква е ползата от мен? Как мога аз, в моята малка сфера да помогна на света?" Нека отговоря на тези въпроси, като подчертая, че мислейки тази книга в умовете на хората, изразявайки пред събратята ви ученията, които тя предава, и чрез живота, изживян в съответствие с тези учения, вашето служене ще е мно­го реално.

Това по необходимост ще изисква посвещаване на цялата личност на помагане на човечеството и обе­щание към Висшето Себе,че ще се положат усилия в служенето да се забрави себето - служене, което ще бъде извършвано на онова място и при онези обстоятелства, които съдбата и задълженията на чове­ка му наложат. (14-х1х)

(9) Трябва да се погрижите отношението ви към учението да е служене с готовност без никаква мисъл за себето. Израстването в духовната реализация и изди­гането на човечеството е от значение, а не собственото ви лично израстване или развитие, не задоволството ви от получаване на специална и нова информация. Вие ще израснете и душата ви ще овладее все повече своя инструмент, когато умът и усилията ви са насочени към служене на групата и когато чрез притока на Любовта езикът ви е станал невредим. (14-111)

(10) Законът за Служенето е изразен цялостно за първи път от Христос преди две хиляди години... Днес имаме свят, който неизменно се приближава до реализацията, че „никой човек не живее сам" и че само когато любовта, за която толкова е било писано и говорено, се прояви чрез служене, хората ще могат да достигнат до своите вродени способности.

Обикновено се разяснява, че служенето е изклю­чително желателно, но рядко се съзнава колко трудно всъщност е то. То означава толкова голяма жертва на време, на интереси и на собствените идеи и изисква извънредно усилена работа, защото е необходимо пред­намерено усилие, съзнателна мъдрост и способност да се работи без привързаност. Тези качества не могат да се постигнат лесно от обикновения аспирант и все пак днес склонността към служене е отношение, обхванало голяма част от хората по света. Това е успех на еволю­ционния процес. (15-119/20)

(11) (Служенето) е инстинкт на душата... То е от­личителна характеристика на душата, точно както же­ланието е отличителната характеристика на нисшата природа. То е желание за групата, точно както при нисшата природа е желание за личността. Това е под­тикът към доброто за групата. Следователно то не може да бъде преподадено или наложено на човек като желано свидетелство за неговите стремежи, действащо отвън и основано на теория за служенето. Това е прос­то първият истински резултат, отбелязан на физическо­то поле, от факта, че душата започва да се проявява външно. (15-125)

(12) Днес се тича много в името на служенето и се извършват много благотворителни усилия. Всички те обаче са дълбоко повлияни от личността и това често води до много вреда, защото хората се стремят да наложат на другите аспиранти своите идеи за служенето и личните си методи. Те може да са придобили чувствителност за впечатления¹⁰, но често тълкуват ис­тината погрешно и са предубедени от личните си намерения. Те трябва да се научат да наблягат на връз­ката с душата и на действителна осведоменост за его-ичния живот, а не на формената страна на служенето... Ако се положат грижи за същността на служенето -връзката с душата, - тогава то ще протече спонтанно в правилна насока и ще даде големи резултати. Безко­ристното служене и силният поток на духовния живот, които се виждат в работата по света напоследък, са многообещаващи признаци. (15-126)

(13) Има хора, които притежават толкова много теоретична информация относно служенето и неговите проявления, че не успяват да служат и не съумяват да схванат с разбиране болезнения период, който винаги предхожда разширеното служене. Теориите им преп­речват пътя към истинско проявление и затварят вратата, водеща към правилно разбиране. Умственият им елемент е прекалено активен. (15-128)

(14) Какви са последиците от служенето върху ума, емоциите и етерното тяло?

Самото служене определено е резултат от едно колосално вътрешно събитие и когато този резултат възникне, ще се открие, че той е породил и други съзидателни вторични последствия. Главните са промя­на в нисшето съзнание, тенденция за отвръщане от нещата, занимаващи личното себе, и обръщане към по-големите въпроси на групата, реална и проявяваща се преориентация и сила да се променят условията (пос­редством съзидателна дейност), която е проява на не­що ново и динамично.

Първото следствие на прииждащата сила на душата, която е главният фактор, водещ към прояве­но служене, е да се интегрира личността и да се спло­тят трите нисши аспекта на човека в една служеща цялост. Това е труден и елементарен етап от гледната точка на ученика в Залата на Мъдростта. Човек осъз­нава своята сила и способност и след като се е отдал на служенето, той започва неудържимо да служи; той създава еДин, втори, трети начин за проява на силата, която го движи; той събаря и унищожава със същата скорост, с която изгражда. Временно той се превръща в сериозен проблем за другите служители, с които е свързан, защото не съзнава друго, освен своето виждане, и аурата на критикарство, която го заоби­каля, и напрегнатите усилия на настоятелната сила в него причиняват препъването на „малките" и е необхо­димо постоянно да се извършва възстановителна работа (заради него) от страна на по-възрастни и по-опитни последователи. За момента той се превръща в жертва на собствената си аспирация да служи и на силата, която протича през него. В някои случаи този етап раздухва латентните искри на амбицията. В пос­ледна сметка тя е само личностният подтик към подоб­рение и когато възникне на подходящото място във верния момент, това е божествено качество, но трябва да се изкорени, когато личността стане инструмент на душата. В други случаи служителят ще придобие едно по-обширно и по-изпълнено с любов виждане и снемай­ки поглед от собствените си постижения, ще продължи работа в безмълвна хармония с групите на всички ис­тински служители. Той ще подчини личностните тен­денции, идеите и амбициите си на по-великото добро на цялото и ще изгуби от поглед себето. Може би няма по-добър съвет за мъжа или жената, стремящи се да бъдат истински служители, от това да бъдат помо­лени да повтарят всекидневно с цялото си сърце и целия си ум следните думи:

„Изпълнявам ролята си с непреклонна решител­ност, с искрен стремеж; гледам нагоре, помагам надолу; не мечтая, нито почивам; трудя се; служа; жъна; моля се; аз съм Кръстът; аз съм Пътят; стъпвам върху рабо­тата, която върша, и се изкачвам върху умъртвеното си себе; убивам желанието и се старая, забравяйки всякак­во възнаграждение. Отказвам се от спокойствието; ли­шавам се от почивка и в силна болка аз губя себе си и намирам Себе си и навлизам в спокойствието. На всич­ко това тържествено се заклевам, призовавайки Вис­шето си Себе." (из Архив ХШ на Документите на Учи­телите).

Когато работата по обучение за служене напредва и вътрешната връзка стане по-сигурна, следващото, което ще се случи, ще бъде задълбочаването на меди-тативния живот и по-честото осветяване на ума от светлината на душата. По този начин бива разкрит Планът. (15-133/5)

(15) Нека простотата бъде ваш водач, а съсредото­чената любов - основната ви цел. Изберете област за служене, имаща определени граници (тъй като всички последователи са ограничени и не могат с мислите си да обхванат планетата), и работете умствено и физи­чески в тези граници. Приключването на някоя самона-ложена задача в областта на кармичните граници и в обстоятелствата, където ви е изпратила съдбата, е това, което се иска от вас. Какво извършвате всъщ­ност в този момент? Нека служенето ви бъде в област­та на съприкосновения, в която се намирате вие. Не се заемайте с цялата планета. Има ли по-голяма или по-важна работа от това да изпълните своята задача и да я приключите там, където сте, и с избраните от вас другари? (17-372), (5-582)

(16) Нека човечеството да бъде вашата област на служене и нека за вар се казва, че сте знаели духовните факти и сте изпълнили динамична роля в тези духовни събития; нека за вас не се казва, че сте знаели тези неща и не сте извършили нищо по тях и не сте успели сам да напрегнете сили. Нека времето не бъде про­пуснато, докато работите. (18-760)

(17) Задачата ви е да подпомагате работата, която Йерархията планира, да намерите методи и средства, чрез които може разумно да се осъществи служенето, да откриете начина, по който може да се задоволи нуждата на света (а не нуждата на вашата група), да финансирате онзи дял от работата на Братството, кой­то ви е възложен от вашата душа, и да изпълните ролята си за разгръщането на онези човешки взаимо­отношения, които са необходими, за да има истински мир на земята. (13-325)

(18) Не работете до изтощение или с напрежение. Внесете спокойствие и лекота във всекидневните си отношения... Запазването на енергията и усилената вътрешна работа ще предизвикат по-голяма магнетич­на реализация, но по-малко дейност на физическо поле... Работете повече в светлината и гледайте на всички хора като на пребиваващи в тази светлина заед­но с вас. Това, което един последовател или аспирант трябва да извърши по отношение на отношенията му с неговите ближни, е да стимулира светлината, която се намира в тях, оставяйки ги свободни да вървят в собс­твената си светлина и път по Пътеката. (5-417)

(19) Някои хора са устроени така, че открито пред своите събратя стават служители и центрове на светли­ната. Влиянието им и силата им са огромни. Други работят (с еднаква сила) от спокоен център на относи­телно усамотение и оказват, нека се повторя, равнос­тойно влияние. (5-434)

(20) Питаш какво да бъде твоето служене. Отго­ворът, братко мой, ще произлезе от твоята медитация. Не е моя работа да ти казвам каква дейност трябва да извършва твоята личност. Твоята душа е тази, която трябва да стори това. (5-574)

(21) Работата се върши чрез действия, а не с приказки. (5-590)

(22) Бъдете уравновесени и помнете, че за нас работата включва много неща, дори часовете за отдих, и съвсем определено тя изисква употребата на разграни­чителни способности при констатирането на съществени­те елементи и отделянето им от несъществените. (5-609)

(23) Насоката на вашето служене не ви е съвсем ясна. Отклонявате се в прекалено много други области на служене, които не са ваши и където не сте желани. (5-612)

(24) В нашата работа няма голяма или малка задача, а само подчинение на следващото задължение, каквото и да е то. (5-613)

(25) Не е възможно да направите всичко, което виждате, че трябва да се извърши. Следователно пра­вете онова, което ще допринесе най-много за благото на най-голям брой търсещи души. (6-448)

(26) Днес проблемът на всички последователи се състои в това да постигнат успех в избраната от тях задача за задоволително изпълнение на гражданските норми и на професионалните задължения, но същевре­менно да прибавят към това на всяка цена практически осъществено служене. (6-572)

Вж. също: (6-59).