Посланията на Тибетеца – 2 част Алис Бейли 96. Образование

(1) Пътеката на Изпитанията предхожда Пътеката на Посвещението, или Светостта, и бележи онзи пери­од от живота на човека, когато той решително заеме страната на силите на еволюцията и започне работата по изграждането на собствения си характер. Той се заема със себе си, култивира онези качества, които липсват в неговия характер, и усърдно се стреми да овладее своята личност. Съвсем съзнателно изгражда каузалното си тяло, като запълва всякакви празнини, които може да съществуват, и се старае да го направи годен приемник на Христовия принцип. (1-63)

(2) Безсмъртната съдба на всички до един е да постигнат съзнанието на висшето Себе, а след това на Божествения Дух... Докато човек е на Пътеката на Изпитанията, той бива обучаван предимно да опознава себе си, да забелязва слабостите си и да ги поправя. (1-64)

(3) Всеки път, когато някой човек застане на Пътеката на Изпитанията, Тяхната (на Учителите) работа бива улеснена, тъй като това означава, че един малък поток от жизнена енергия се насочва към нови канали и настрана от стария канал, който има склонност да придава жизненост и да подхранва формата на злото, и още един съзнателен боец може да бъде обучен да сътрудничи в работата по разрушението. Всеки път, когато някой посветен е допуснат до степените на Ложата, това означава, че един нов и могъщ деятел е на разпо­ложение за довеждане на сила от по-висшите нива, ко­ято да съдейства на работата по обединението. (3-948/9)

(4) Голяма част от обучението на условния после­довател му се предава, без той всъщност да разбира това съзнателно. Посочват му се склонностите към не­достатъци, когато той искрено се стреми да се подгот­ви за служене, а анализът на подбудите, когато се търси истината, изумително издига бъдещия последова­тел от астралния или емоционалния свят към този на ума. В менталния свят се осъществява първата връзка с Учителите и там трябва да бъдат търсени Те.

... През цялото това време аспирантът остава в неведение относно ставащото и не осъзнава субектив­ните си връзки. Той обаче разпознава три неща в себе си:

(5) Следователно пътеката е такава пътека, на ко­ято се извършва системно разширение на съзнанието, като се повишава чувствителността към по-висшите вибрации. В началото това представлява възприемчи­вост към вътрешния глас, а това е едно от най-важни­те умения на последователя. Великите търсят онези, които могат незабавно да се подчинят на вътрешния глас на душата си. Времената са критични и всички аспиранти се подканват да развият възприемчивост и към гласа на своя Учител. Неговото време е абсолют­но заангажирано и последователите трябва да се обу­чат на чувствителност към въздействието от Негова страна. Лек намек, насочен пръст, бегло предложение - може би Той няма да има време за повече от това и всеки последовател трябва винаги да бъде нащрек. Натискът върху Тях е голям сега, когато Те се приб­лижават към физическото поле. Повече души Ги осъзнават, отколкото по времето, когато Те работеха единствено на менталните нива, а и Те също така, работейки на нива с по-голяма плътност, намират, че условията са по-трудни. Девите и последователите, ас­пирантите и намиращите се на Пътеката на изпитанията сега се събират около Тях и се организират на групи, на които се дава специална работа. (4-353)

(6) Неведнъж по Пътя той ще се възмущава от контрола и ще пропада назад към заслепението на мни­мата му свобода. Съществува свобода от контрола на личността. Съществува свобода от контрола на личности. Но никога няма свобода от Закона за Служенето и от непрестанното взаимодействие между човек и човек, между душа и душа. Да бъдеш наисти­на свободен означава да се намираш в ясната, невъзпи-рана светлина на душата, която в основата си и по своята същност е груповото съзнание.

Следователно, когато някой от вас е обзет от неувереност и неспокойствие, желаещ и изискващ да върви свободен и да не му се налага никакъв контрол, погрижете се да не би да се поддавате на заслепението на желанието да се освободите от въздействието на групата и се уверете, че не търсите, като чувствителна душа, път за бягство. (10-48)

(1) Бъдете радостни, защото радостта допуска светлината и там, където има радост, почти няма място за заслепение и неразбирателство. (5-461)

(2) Старайте се да давате изява на щастието. Бъдете радостни в работата си и в служенето си. Не бъдете толкова напрегнати, а вървете весело по осве­тения път. Това е моята молитва за вас. (5-408)

(3) Можете да се обучите да развиете в себе си радостта, това качество, което е характерно за съзнател­но пребиваващата в душевната област личност. (5-398)

(4) За онези, които се борят, полагат усилия и издържат при трудни условия, радостта се удвоява, кога­то се сбъдне желаното. Радостта от контраста ще бъде ваша, защото, познавайки мрачното минало, вие ще се наслаждавате на светлината на осъществяването. Ра­достта от изпитаната и проверена дружба ще е ваша, защото годините ще са ви показали кои са избраните ви сътрудници и от споделеното страдание ще се затвърди връзката. Ваша ще бъде и радостта от мира, следващ победата, понеже за уморения воин постигнатите плодо­ве и отмората са двойно по-сладки. Радостта от участи­ето в плана на Учителите ще е ваша и всичко, което ви свързва непосредствено с Тях, е добро. Ваша ще бъде и радостта, че сте спомогнали да се утеши бедстващият свят, че сте дали светлина на помрачените души и че сте допринесли в някаква степен за заздравяването на откритата рана на страданията на света, и от съзнанието за добре прекараните дни и от благодарността на спасе­ните души идва най-голямата радост - радостта, която Учителят познава, когато Той допринесе за издигането на някой брат по-високо по стълбата. Това е радостта, която се намира пред всички вас и тя не е чак толкова далеч. Затова не работете ,ад радост, а в посока към нея; не за възнаграждение, а поради вътрешната нужда да помагате; не за благодарности, а от подтика, който е породен от виждането и осъзнаването на ролята, която трябва да изпълните, за да достигне това виждане до земята.

Полезно е да се разграничава между щастие, радост и блаженство:

Първото, щастието, се помещава в емоциите и представлява реакция на личността.

Второто, радостта, е качество на душата и се постига в ума, когато се осъществи съгласуването.

Третото, блаженството, е в природата на Духа и е безсмислено да се размишлява за него, докато душа­та не съзнае единството си с Отца. Това осъзнаване идва след един по-ранен етап, в който личното себе се съединява с душата. По тази причина размишленията и анализите относно същността на блаженството са без­полезни за обикновения човек, чиято терминология и метафори трябва по необходимост да бъдат лични и свързани със света на сетивата. Щастието или радостта има предвид аспирантът? Ако става дума за второто, то би следвало да възниква като резултат на груповото съзнание, на груповата солидарност, на единството с всички същества и в края на краищата не може да се интерпретира от гледна точка на щастието. Щастието се поражда, когато личността попадне в условията,, които я задоволяват в някой аспект на нисшата й природа, когато е осъществено усещане за благополучие, за до­волство от околната среда и от заобикалящите личности или за удовлетворение от умствените възможности и контакти. Щастието е целта на отделеното себе.

Когато обаче се стремим да живеем като души, доволството на нисшия човек не се взема под внима­ние и откриваме радост в своите групови взаимоотно­шения и в пораждането на условията, водещи до по-добра проява на душите на онези, с които имаме връз­ка. Това предизвикване на радост у другите, за да могат да се причинят условия, при които те да могат да се изявят по-добре, може да има физическо влия­ние, когато се стараем да подобрим материалното им положение, емоционално влияние, когато присъствието ни им носи мир и облагородяване, или интелектуално въздействие, когато ги стимулираме да постигнат ясно­та в мислите и разбиранията си. А резултатът за самите нас е радост, тъй като действията ни са били безко­ристни, без лична заинтересуваност, а не са зависими от обстоятелствата и положението на аспиранта. Много щастие неизбежно бива пропуснато, когато възникне заболяване, когато обстановката е трудна и „натрупа­ната карма от много животи" притиска или когато неп­риятностите на семейството, на нацията или на чове­чеството натежават на чувствителната личност. Щасти­ето, присъщо на младостта, или егоцентричното задо­волство на себичния изолиран човек (криещ се зад щи­та на своите защитни желания) не бива да се объркват с радостта.

Общоизвестна истина е, а също и окултен пара­докс, че сред най-дълбоките лични страдания и нещас­тия може да се познае и усети радостта на душата. Така стоят обаче нещата и към това трябва да се стреми ученикът. (4-368/70)

(5) Единственият лек за тази постепенно настъпва­ща инерция е да се пренебрегне тялото и да се изпитва радост от жизнеността на служенето. С това нямам предвид болестите или сериозните физически пробле­ми. На тях трябва своевременно да се обърне внима­ние. Говоря на хилядите болнави мъже и жени, които са прекалено заангажирани с грижи за себе си и по този начин пропиляват много часове от времето, което би могло да бъде отдадено в служба на човечеството. (8-168)

(6) Днес народите тънат в мизерия и нещастно психологическо примирение с тъгата и болката. Ясната светлина на любовта трябва да отстрани всичко това и радостта ще бъде основният принцип в идващата Нова Епоха. (12-120)

(7) Днес сме изправени пред прага на велики неща. Човечеството е поело своя път с подновен устрем. То вече не се намира на кръстопътя, но са взети оконча­телни решения и човешкият род се придвижва напред по пътека, която в края на краищата ще го отведе в светлината и мира. То ще открие пътя си към „мира, който е отвъд всяко разбиране", тъй като това е мир, който е независим от външните условия и не се осно­вава на това, което днес хората наричат мир. Мирът, който се намира пред човешкия род, е мирът на спо­койствието и радостта - спокойствие, базирано на ду­ховното разбиране, и радост, незасегната от обстоя­телствата. Тези радост и спокойствие не са астрални състояния, а реакция на душата. Тези качества не се постигат в резултат на дисциплиниране на емоционал­ната природа, а се проявяват като естествена, автома­тична реакция на душата. Това е наградата за катего­рично постигнатата настройка. Тези две качества на душата - спокойствие и радост - са показателни, че душата, егото, Единият, Който стои сам, контролира или доминира личността, обстоятелствата и всички за­обикалящи условия на живота в трите свята. (15-200)

(8) В своето мълчание бъдещето съхранява други начини за спасяване на човечеството. Чашата на скръб­та и агонията на Кръста са вече почти приключили. Радостта и силата ще заемат тяхното място. Вместо тъга ще има радост, която, преминавайки през щасти­ето, рано или късно ще се превърне в блаженство. Ще притежаваме сила, която не ще познава друго освен победа, а поражението ще й бъде чуждо... Все още това е едва зората - зората на Епохата на Водолей. Връхната точка на прилива на светлината неизбежно се придвижва към нас. (18-234)

(9) Бъди щастлив, братко. Научи се да усещаш радостта - радост, която е основана на знанието, че човечеството винаги е побеждавало и се е придвижва­ло напред, въпреки привидните несполуки и унищоже­нието на предишни цивилизации; радост, която се основава на непоклатимата вяра, че всички хора са души и че „кризисните моменти" са фактори с доказана пол­за при призоваването на силата на тази душа - и в отделния човек, и в рода, и в човечеството като цяло; радост, свързана с блаженството, което характеризира душата на нейното ниво, където формените аспекти на проявлението не доминират. Размишлявайте върху тези мисли и помнете, че сте установени в центъра на сво­ето Същество и по тази причина можете да видите света истински, а не с ограничено виждане; можете да останете необезпокоявани, знаейки още в началото из­хода и съзнавайки, че любовта ще триумфира. (5-471)

(10) В тези дни на страдание за света нека любовта и радостта бъдат равнопоставени като основни принци­пи във вашия живот (като група и като отделни хора), тъй като те носят лечителните вибрации на Йерар­хията. (5-299/300)

(11) Призовавам ви също и към една поощрена радост, която ще доведе до освобождаването ви за по-пълноценно служене. (5-138)

(12) В последните години от живота си много хора живеят, мислят и действат по такъв начин, че душата отдръпва своето внимание. Така остава само лич­ността. За всички вас, които сте живели повече от половин век, бих казал: Гледайте към бъдещето със същата радост, както в миналото, но все пак с допъл­нителна полезност, знаейки, че притежавате мъдростта на опита, способността да разбирате и че никое физи­ческо ограничение не може да възпре душата от полез­на проява и служене. Бих ви напомнил нещо, което често се забравя: много по-лесно за душата е да се прояви чрез по-възрастно тяло, преминало през много преживявания, отколкото чрез по-младо и неопитно, при условие, че не съществува гордост и себичност, а само копнеж за любов и служене. (5-465/6)

(13) Размишлявайте за радостта, щастието, весели­ето и блаженството. Те освобождават каналите на вът­решния живот и достигат до много различни типове хора. Те лекуват и пречистват физическото тяло и ви помагат да извършите работата си с малко усилия, с правилно разбиране за ценностите и с непривързаност, основана на любовта, а не на изолацията. (5-170)

(14) Медитации върху радостта:

1. Радостта на Душата осветява моя живот и олеко-тява всички тегла, които може да обременяват онези, с които се срещам. Радостта на Повелителя е моята сила и аз развивам сила в радостта заради другите. (5-176)

2. Радост - като устремена птица се нося към слънцето. Пея в душата си, така че всички, които срещам, да могат да чуят. (5-435)

3. „Работя с усърдие, както прави това мравката. Пътувам бързо, както заекът бяга по пътеката. Катеря се радостно, както козата, която се изкачва по стръмна скала и достига до планинския връх. Усърдието, ско­ростта и радостта трябва да бъдат основните принципи в моя живот - прилежание спрямо определената задача; бързина да се съглася с всичко, казано от Учителя; скорост по моя път към служенето; радост, с която да обсипвам всички, с които се срещна. Това е Пътят за мен." (5-462)

4. Нека песента на душата бъде разгласявана от мен и ясните високи тонове да пораждат мир и радост у другите. Думата за мен днес е Радост. (5-565)

5. Седнете в абсолютна тишина и мълчание за петнадесет минути, но не негативно отнесени към със­тоянието на полутранс, а активно осъзнаващи онзи вътрешен център на спокойствие и мир, където обита­ват радостта и блаженството. (5-577)

Лидерите трябва да се научат да устояват сами и винаги могат да правят това, ако обичат достатъчно...

Какви са уроците, които всички истински водачи трябва да научат?...

Първият урок е урокът на виждането. Какви са вашите цели? Какъв е духовният стимул, който е и който ще бъде достатъчно силен, за да ви задържи неотклонно към целта ви и верен на стремежа ви? Никой друг не може да формулира виждането ви вмес­то вас. Това е ваш личен проблем и от силата на това виждане и от красотата на картината, която рисувате с въображението си, ще зависи до голяма степен и мно­го от онрва, което правите и което ще станете.

Вторият урок е развитието на правилно чувство за мярка. Това, когато е наистина проявено и правилно приложено, ще ви позволи да вървите скромно по Пътя. Никой истински ръководител не може да не бъ­де скромен, тъй като той съзнава величието на задача­та си; оценява ограничеността на своето участие (в светлината на виждането) и нуждата за непрестанно самоусъвършенстване и развиването на дух на посто­янно вътрешно духовно обучение, ако желае някога да даде своя истински принос. По тази причина продължа­вайте да се учите; не се задоволявайте със своите пос­тижения и със себе си, но не по някакъв мрачен начин, а така, че принципът на израстването и на напредване­то да бъде поощрен във вас. Ние помагаме на другите чрез собствените си усилия да постигнем повече, а това означава- ясна мисъл, скромност и постоянно приспособяване.

Третият урок е развиването на духа на синтеза.

Това ви позволява да обхванете всичко в обсега на своето влияние, а също и да бъдете включен в обсега на въздействие на онези, които са по-високостоящи от вас. По този начин се установява веригата на Йерар­хията...

Друг урок, който всъщност се поражда от гор­ния, е избягването на критичния дух, защото критиката образува бариери и води до загуба на време. Научете се да разграничавате духа на критиката от способност­та да анализирате и да прилагате на практика изводите от тези анализи. Научете се да анализирате живота, обстоятелствата и хората от гледната точка на работа­та, а не от личната ви гледна точка. Анализирайте също така от гледището на Ашрама, а не от гледната точка на администратора или на преподавателя на фи­зическото поле...

Може ли въображението да ви помогне да си представите своята реакция, когато (понеже вие сте ръководителят) трябва да поемете цялата вина за всеки провал, дори и да не сте лично отговорен; трябва да приемете без отмъщение нападките на онези, на които се опитвате да помогнете, които очакват прекалено много от вас и които ви карат да живеете в ада на общественото мнение. Какво ще сторите, когато избра­ните от вас работници не успеят да разберат, окажат се нелоялни, критикуват безпричинно или противопоста­вят своите амбиции срещу вас и преднамерено откажат да разберат вашето гледище, говорят за вас пред други хора и разпалват недоволство от вас - недоволство, което вероятно е без основание? Това не са неща, които вашата личност приема лесно и затова е по-добре гра­дивното ви въображение да се заеме с тези проблеми, така че възникващите принципи на поведение да могат да бъдат ясни за вас. Притежавате ли в сърцето си вътрешната благосклонност да признаете грешката и слабостта и да кажете, че сте допуснали грешка при избора на техника или метод за подход, при преценката си или речта си, ако стане нужда да се помири възникна­ло отчуждение или в интереса на работата? (6-704/7)

135. САМОЛИЧНОСТ

В едно можем да бъдем уверени и то е, че само­личността остана завинаги... Всеки от нас в процеса на своята еволюция образува част от един от Божест­вените Хора, Които Сами образуват седемте центъра в този по-велик Небесен Човек, Логоса. Все пак въпреки че сме се слели в цялото, ние не губим своята самоличност, но завинаги оставаме отделни единици съзнание, макар и в единство с всичко, което живее или съществува. По същия начин нашият Логос не губи Своята самоличност, въпреки че Той представля­ва част от Съзнанието на Логоса на Сириус. От Своя страна Логосът на Сириус изгражда един от седемте Величествени Небесни Хора, които са центровете в тялото на ОНЗИ, ЗА КОГОТО НИЩО НЕ МОЖЕ ДА СЕ КАЖЕ. (3-571/2)

(1) Начело на всичко, ръководещ всяка единица и насочващ цялата еволюция, стои ЦАРЯТ, Повелител-ят на Света, Санат Кумара... Негови сътрудници и съветници са три Личности, наречени Пратиека Буди, или Буди на Дейността. Четиримата са олицетворение на дейната, разумна, изпълнена с любов воля... Стоя­щи около Повелителя на света, но уединени и езоте-рични, са трима други Кумари, Които образуват седми­ната на планетарното проявление. (1-38/9)

(2) Повслителят на Света, Единственият Посве­щаващ, Този, Който в Библията е наречен „Всевиш­ният", а в индуските свещени книги - Първият Кумара, Той е Санат Кумара, Който от Своя трон в Шамбала, в пустинята Гоби, ръководи Ложата на Учителите и дър­жи в ръцете си управлението на трите области. Наричан в някои Писания „Великата Жертва", той е избрал да наблюдава еволюцията на хората и девите, докато те всички са окултно „избавени". Той е Този, Който опре­деля „напредъка" в различните области и Който решава кой ще заеме овакантените длъжности; Той е Този, Който четири пъти в годината се среща на съвещание с всички Чохани и Учители и повелява какво трябва да се направи, за да се улесни постигането на целите на еволюцията. (1-106)

(3) Повелителят на Света присъства на всички посвещения, но на първите две положението Му е подобно на онова, което заема Безмълвният Наблю­дател, когато Санат Кумара заклева посветения при третото, четвъртото и петото посвещение. Силата му струи напред и блясването на звездата пред посвете­ния е сигналът за Неговото одобрение, но посветени­ят не Го вижда пред себе си до третото посвещение. (1-107)

(4) Санат Кумара и тримата Му ученици, след като са постигнали най-висшето възможно посвещение по време на последния голям цикъл, но имайки пред себе си (от Тяхна гледна точка) все още една крачка, която трябва да направят, са Се отдали на планетарния Логос на Техния Лъч като „фокуси" на Неговата сила, за да може Той по този начин да ускори и усъвършенства Своите планове за Земята в цикъла на проявление... Те се контролират от планетарния Логос и Той работи пряко като Посвещаващ (по отношение на хората) пос­редством Санат Кумара и с трите природни царства чрез трите Буди на Дейността. По такъв начин Санат Кумара се занимава пряко с егото на менталното поле, а тримата Му Ученици - с другите три типа съзнание, на които човек е обобщение. В момента на посвещени­ето (след второто посвещение) Санат Кумара става прекият говорител и посредник на Планетарния Логос. (3-751/2)

(5) Санат Кумара и Неговите Ученици са във фи­зическа форма, но не са приели плътни физически тела. Те работят на жизнените етерни нива и обитават етерни тела... Следователно Санат Кумара е планетар-ният Логос, но все пак Той не е. (3-753)

(6) Упоменато е, че сто и четири Кумари са дошли на Земята от Венера. Точната цифра е сто и пет, кога­то синтезиращата Единица, Самият Повелител на Света, също се брои. С Него все още продължават да бъдат тримата Буди на Дейността. (3-387)

Вж. също: ШАМБАЛА и (6-286/7).
137.САНЯСИНЪТ

(1) В моята група от последователи има определе­ни хора, които са призовани изключително да живеят живота на санясина, живота на този, който, след като е изпълнил задълженията на ученика, на стопанина, на семейния човек и на деловия човек, сега е призован към онова отношение към живота и онази ориентация към други цели и намерения, които формално нарича­ме санясински, т. е. принадлежащи на обучаващия по­следовател. Някога такъв човек напускал своя дом и своето занятие и тръгвал из света, следвайки блясъка, търсейки Учителя и обучавайки се по пътя си. Днес в живота на западната цивилизация и под възникващото влияние на Новата Епоха призивът остава същият, но последователят не излиза навън, напускайки познатата си обстановка и отричайки външната си полезност. Той остава там, където е, продължавайки външното физи­ческо изпълнение на задълженията си, но в него се извършва голяма промяна и категорична преориен­тация. Отношението му към живота и към нещата се променя основно. Цялостната тенденция на вътрешния му живот се насочва към планцрацо оттегляне... Това донякъде се различава от процеса, наречен „непривър-заност", защото този процес, тази мотивирана дейност се отнася предимно до астрално-емоционалната природа, до живота на желанията, независимо какви са тези при-вързаности или желания. А това, за което тук става дума, е умствена дейност, умствена нагласа, която вли­яе най-вече на цялостното отношение на личността към живота. То включва в себе си не само непривързаността на емоционалната природа към онова, което е познато, желано и придобито чрез старите навици, но обхваща също така и пълно съгласуване на цялостния нисш тро-як човек със света на душите.

Тук своята роля играят правилните навици и от­ношението към живота, към света на служебната за­етост и на семейните отношения. Те позволяват на санясина да „продължи по пътя нагоре, с непривързано и свободно сърце", но все пак да прави това, извършвайки правилни действия и притежавайки правилни на­вици и правилни желания спрямо всички, с които го е свързала съдбата. Това представлява основен житейс­ки проблем - да бъдете свободни, докато сте обгра­дени; да работите в субективния свят, докато сте ак­тивни във външния делови свят; да постигнете истинс­ка непривързаност, докато отдавате на всички онова, което се полага. (5-313/4)

(2) Истинският санясин е този, който (освободен от изискващите по-голяма активност задачи на младия човек, правещ първите си стъпки в сферата на жизне­ната си дейност) може да използва придобития опит, натрупаното знание, спечелено с много усилия, и мъдростта, придобита в действена служба на Йерар­хията и на човечеството. Той сега може да живее зара­ди другите и да открие в нашата работа възнаграж­дението, интереса и отплатата за всички усилия в миналото. (5-136/7)

(3) Настъпващият период от вашия живот е пери­одът на санясина, на този, който, след като е вкусил изцяло жизнените опитности, сега е посветен на живо­та на духовните ценности и на преподаването им на другите. Размишлявайте върху това. (5-204)

(4) Изградете живота си по модела на санясина и не се заемайте с никакви обвързаности на физическото поле. Ако сторите това, те ще ви изневерят и болката от тази привързаност ще пречи на краката ви, които ще се препъват по Пътеката. Върви свободен, братко, не се дръж за никого и не задържай никой към себе си с веригите на обвързаността. (5-253)

(5) Санясинът трябва да се стреми към все по-голямо освобождаване от всякакви връзки, макар че (и в това се крие едно фино разграничение) не става дума за освобождаване от заобикалящите условия и отговорности. Това, което се изисква, е вътрешна нагласа за абсолютно отдаване на волята на вашата душа, ко­ято е волята на Бога, като това се отнася за който и да е човек. (5-391)

(6) Бъди привързан към душите, братко, но непри-вързан към личностите... Личностните взаимоотноше­ния изтощават и отнемат жизнеността. (5-455)

(7) Бъдете щастливи. Бъдете щастливи, както са-нясинът е щастлив. Той (чрез непривързаността към малкото себе и привързаността към по-голямото Себе, съществуващо във всички) е оставил зад себе си всичко, което би могло да му попречи и възпрепятства неговото служене. Отсега нататък вие принадлежите не на себе си или на който и да е земен приятел или претендент. Вие принадлежите на служителите на чове­чеството и на нас. (5-464)

(8) Бъди санясин - свободен, насаме с Бога, сво­ята душа и Мен. Тогава работи и обичай. (6-755)