Посланията на Тибетеца – 2 част Алис Бейли 96. Образование

(1) Всички цветове се излъчват от един източник, от един първичен цвят (за нашата слънчева система това е космичният лъч с цвят на индиго, забулващ космичната любов или мъдрост). След това се разделят на трите основни цвята, а оттам на четирите второ­степенни, като по този начин се образуват седемте цвя­та на спектъра. (2-238)

(2) По начина, по който се проявяват на физичес­кото поле, цветовете се виждат в най-суров и най-груб вид. Дори и най-финият нюанс, който физическото око вижда, е твърд и груб в сравнение с тези на емоци­оналното поле. Когато се установи контакт с по-фина­та материя на другите полета, красотата, нежността и изящните характеристики на различните оттенъци на­растват с всеки преход. Когато се достигне до крайния синтезиран цвят, красотата надминава всякакво разбиране. (2-209)

(3) Разбирам чувството ви, че дори и тези думи могат да предизвикат по-голямо объркване. Но чрез повишено старание към разискваната тема, чрез често размишление и медитация върху цветовете и чрез уси­лие да се достигне до тяхното езотерично значение и до микрокосмичното им приложение постепенно ще се по­яви онази нишка, която ще ви изведе от объркването към ясната светлина на съвършеното познание. Сле­дователно бъдете смели, притежавайте гъвкави схва­щания и способност да не си съставяте мнение, докато не се изяснят и други факти, а също и избягвайте догматични твърдения. Това са най-добрите указания в началото на вашето търсене. Чрез медитация и възпри-емчивост към висшите учения мнозина са открили пътя, водещ от Залата на Учението към Залата на Мъдростта. Само в Залата на Мъдростта може истинс­ки да се узнае езотеричното обяснение на цветовете. В Залата се навлиза чрез медитация, подготвяща ученика за това посвещение, което ще му отвори вратата. Зато­ва се придържайте към медитацията и не се колебайте в целите си. (2-231)

(1) Етерното тяло е съставено изцяло от силови линии и от точки, в които тези линии взаимно се пресичат и по този начин (пресичайки се) създават енергийни центрове. Когато много силови линии се пресичат взаимно, се образува по-голям енергиен център, а когато големи енергийни потоци се срещат и се пресичат, какъвто е случаят в главата и по гръб­нака, имаме седем основни центъра. Съществуват се­дем такива, двадесет и девет второстепенни центъра и четиридесет и девет по-малки, които са познати на езотериците. (17-72)

(2) Цялата тема за центровете е опасна, ако не се разбере правилно. Те представляват една заплаха, ако са пробудени преждевременно или ако се активизират прекомерно, и въпросът може да се окаже много опа­сен за човека, подклаждан от своето любопитство, и за невежия изследовател. Времето все още не е подходя­що за представянето на този въпрос по напълно съгла­суван начин. Предупреждавам учениците да не публи­куват ясно съпоставени схващания по този въпрос като резултат от проучванията им на моите книги. Въпреки това на истинския аспирант трябва да се даде необхо­димата информация. (18-336/7)

(3) Много е писано и обсъждано по въпроса за центровете и около тях съществува голяма загадъч­ност, която възбужда любопитството на невежите и изкушава мнозина да се намесват в онова, което не ги засяга... Не възнамерявам да подхващам този въпрос от позицията да предавам правила и информация, ко­ито да позволят на хората да съживят тези центрове и да ги задействат. Съвсем сериозно ви предупреждавам.

Нека човек съсредоточи силите си върху безкористния живот, върху дисциплина, която да рафинира и да подчини нисшите му носители, и върху упорито усилие да пречисти и да контролира своите обвивки. Когато той извърши това и издигне и стабилизира вибрацията си, ще открие, че развитието и функционирането на центровете е следвало успоредно и (отделно от това активно участие) работата е протекла в желаното направление. Големи опасности и страшни бедствия очакват човека, който възбуди тези центрове, използ­вайки непозволени средства, и който експериментира с огньовете в своето тяло без необходимото техническо знание. Чрез усилията си той може да успее в съживя­ването на огньовете и в засилването на дейността на центровете, но той ще заплати цената на своето неве­жество чрез унищожение на материята, чрез изгаряне на телесна и мозъчна тъкан, чрез проява на лудост и чрез отваряне на вратата за нежелателни и унищожи­телни потоци и сили. Не е белег за страхливост, ако в тези въпроси, засягащи субективния живот, човек се придвижва внимателно и предпазливо. Това е благо­разумие. Следователно аспирантът трябва да направи три неща:

1. Да пречисти, възпита и преобрази трояката си нисша природа.

2. Да опознае себе си и да подготви менталното си тяло чрез добри дела и мисли.

3. Да служи на човечеството с абсолютно себе­отрицание.

Правейки това, той изпълнява закона, навлиза в подходящо състояние за обучение, подготвя се за ре­шителното докосване с Жезъла за Посвещение и по този начин свежда до минимум опасността, която съп­ровожда събуждането на огъня. (3-161/2)

(4) Центровете в човека засягат предимно ОГНЕ­НИЯ му аспект, или божествения му дух. Те определе­но са свързани с Монадата, с волевия аспект, с без­смъртието, със съществуването, с волята за живот и с вродените способности на Духа. (3-165)

(5) Центровете са образувани изцяло от силови потоци, спускащи се от Егото, което ги предава от Монадата. В това се съдържа тайната на постепенното вибрационно съживяване на центровете, когато Егото първоначално поеме управлението, а след това (след посвещение), когато Монадата направи това, като по този начин в тези сфери на огън, на чиста жизнена сила се предизвикат промени и повишена жизненост.

Следователно, когато работят правилно, центро­вете образуват „огненото тяло", което в края на кра­ищата е всичко, което остава на човека в трите свята, а след това на Монадата... Когато формата се уни­щожи, остава това неосезаемо духовно огнено тяло, един чист пламък, отличаващ се със седем ярки центъ­ра с по-силно горене,

... Трябва да премахнем заблудата от умовете си, че тези три центъра са физически неща. Те са вихри от сила, които задвижват етерна, астрална и ментална ма­терия в някакъв вид дейност. (3-166/7)

(6) Еволюцията на центровете е бавен и постепе­нен процес и се извършва в систематизирани цикли според монадичния лъч на човека. (3-173)

(7) Центровете във физическата материя се разпоз­нават просто като точки на фокусиране на енергия, намираща се в етерното тяло. Те се характеризират с определена употреба. Става дума за предаването на определени, съзнателно насочени от Егото (Себето) форми на енергия, предназначени да накарат физи­ческото тяло (което не е принцип) да изпълни намеренията на Егото. (3-1155)

(8) Само един от хиляда аспиранти е на етапа, в който трябва да започне работа с енергията в цен­тровете, а може би и тази оценка е прекалено опти­мистична. Много по-добре е той да служи, да обича, да работи и да дисциплинира себе си, като остави цен­тровете да се развиват и разгръщат по-бавно, а следо­вателно и по-безопасно. Те неизбежно ще се разгърнат, а колкото по-бавен и по-сигурен е методът (в повечето случаи), толкова по-бърз е той. Преждевременното разгръщане е свързано с голяма загуба на време и често носи със себе си зародиша на продължителни неприятности. (4-590)

(9) Не преподавам никакъв начин за събуждане на центровете, защото правилният подтик, неизменната ре­акция на по-висшите импулси и практическото разпозна­ване на източниците на вдъхновение автоматически и безопасно ориентират центровете към необходимата и подходяща дейност. Това е сериозният метод за напредък. Той е по-бавен, но не води към преждевре­менно развитие, а дава всеобхватно разгръщане; позво­лява на аспиранта да се превърне наистина в Наблюдател и уверено да знае какво прави; довежда един по един центровете до момент на духовна отзивчивост, а след това установява систематичен и цикличен ритъм за контролираната нисша природа. (10-261/2)

(10) Ако аспирантът желае духовен напредък, ако притежава искрени цели и състрадателно човеколюбив, ако със спокойно усърдие се съсредоточи върху подчи-няването на емоционалното тяло и разширението на менталното и установи навик за абстрактно мислене, неизбежно е достигането до желаните резултати относ­но центровете без никаква опасност. (2-77)

(11) Следователно вие ще забележите, че колкото повече се изучава тази тема (развитието на центрове­те), толкова по-трудна за разбиране става тя. (2-80)

(12) Бих ви помолил да разберете пет факта:

1. Неразвитият човек се захранва с енергия и сти­мулира към външна дейност посредством трите центъ­ра под диафрагмата. •

2. Обикновеният човек започва да действа главно чрез центъра в слънчевия сплит и да го използва като предавателен център на сили за енергиите, намиращи се под диафрагмата, които трябва да се пренесат над нея.

3. Аспирантите, работещи за света, постепенно биват енергизирани и контролирани от сили, които се предават от намиращите се под диафрагмата центрове към центъра в гърлото и от душата към този център. Това води до някакъв вид творческа дейност.

4. Последователите, работещи за света, започват да се управляват и контролират от центровете, намира­щи се в гърлото и сърцето, и да предават силите, издигнати до сърцето и гърлото, към центъра аджна, разположен в междувеждието, в центъра на челото. Когато това се направи, човекът е вече цялостна лич­ност. Душата също стимулира центъра аджна.

5. По-напредналите последователи и посветени, работещи за света, също биват енергизирани от два източника - от енергиите, издигнати и изкачени в гла­вата от всички центрове в тялото, и от вливащите се в човешкото телосложение от душата през най-висшия център на върха на главата.

Това, както виждате, е процес на развитие, из­ползване и прехвърляне, какъвто е случаят с цялото еволюционно развитие. (15-521/2)

(13) И в астралната, и в менталната обвивка съ­ществуват съответствия на центровете, намиращи се във физическото тяло. (3-58)

(14) Трите основни центъра в тялото на планетар-ния Логос са:

Центърът в главата - Шамбала - първият лъч на Волята.

Центърът в сърцето - Йерархията - вторият лъч на Любовта и Мъдростта.

Центърът в гърлото - Човечеството - третият лъч на Действения Разум.

Въздействието на прииждащите енергии върху Човечеството ще бъде предизвикано от планирано пренасочване. То ще въведе ера на силно увеличена творческа дейност. Досега не е виждана такава дейност и тя ще се изяви във всички области на човешкия живот. (18-551/2)

(1) Медитацията на душата е ритмична и циклич­на по характер, както всичко останало в космоса. Душата диша и нейната форма живее по този начин... Навсякъде в природата има прииждане и оттегляне и приливите на океана изобразяват по един чудесен на­чин този неизменен закон. С приспособяването на ас­пиранта към „приливите" на живота на душата, той започва да осъзнава, че винаги има вливане, съживя­ване и стимулиране, което се следва от изтичане, си­гурно и неизменно като неотменимите закони на силата. Действието на това прииждане и оттегляне може да се види в процесите на смъртта и въплъщението. То може да се забележи и в целия процес на животите на човек - някои от тях изглеждат ста­тични и без особени събития, бавни и инертни от гледната точка на преживяванията на душата, докато други са изпълнени с жизненост, преживявания и на­предък. Всички вие, които сте работници, трябва да помните това, когато се стремите да помогнете на другите да живеят правилно. (4-62)

(2) Тези циклични импулси в живота на последова­теля са с по-голяма честота, скорост и сила, отколкото в живота на обикновения човек. Те се сменят с изто­щителна бързина. Преживяването на превратности в живота на мистика е една от проявите на тези приливи и отливи. Понякога последователят върви огрян от слънчевата светлина, а понякога - в мрак; понякога той познава радостта от осъществената духовна връз­ка, а понякога всичко изглежда скучно и безинтересно; в някои случаи служенето му е ползотворно и удовлет­воряващо преживяване и му се струва, че е способен наистина да помага, а в други смята, че няма какво да предложи и служенето е безплодно и привидно без­резултатно. Някои дни всичко е разбираемо и изглежда като че ли той е застанал на върха на планината, загле­дан към огряната от слънцето равнина, и всичко е ясно за него. Той знае и усеща, че е Божи син. По-късно обаче облаците сякаш се спускат и той не е уверен в нищо. Върви, огрян от слънцето, почти изтощен от яркостта и топлината на слънчевите лъчи, и се пита колко дълго ще продължат тези променящи се опит-ности и неукротимото редуване на тези противо­положности.

Обаче веднъж щом проумее факта, че наблюдава въздействието на цикличните импулси и влиянието на медитацията на душата върху формената му същност, смисълът се изяснява и той осъзнава, че този формен аспект не успява да откликне правилно и реагира не­уравновесено на енергията. Тогава той научава, че щом успее да заживее в душевното съзнание и да постигне, когато пожелае, тази „голяма височина", ко­лебанията в живота на формата няма да го засягат. Тогава той забелязва тясната като острие на бръснач пътека, отвеждаща от полето на физическия живот към сферата на душата, и открива, че когато успее да върви неотклонно по нея, тя го отвежда извън непрес­танно променящия се свят на сетивата към ясната дневна светлина и към действителния свят. (4-63)

(3) Нека духовното царство влияе цялостно и не­изменно с циклични сили върху всеки от нас, призова­вайки ни в сферата на светлината, любовта и служене­то и пораждайки цикличен отклик у всеки! Нека има постоянен взаимен обмен между онези, които препо­дават, и последователя, който се стреми към обучение! (4-64/5)

(4) Прииждането и оттеглянето във всекидневния живот по време на дадено превъплъщение също има свои паузи и аспирантът трябва да се научи да ги разпознава и използва. Той трябва да усети разликата между интензивната насочена навън дейност, периоди­те на отдръпване и паузите, в които външният живот изглежда статичен и безинтересен. Това той трябва да извърши, ако желае да използва напълно възмож­ностите, които житейските преживявания са предназна­чени да предоставят. Целокупният живот не е съсредо­точен в един непрекъснат период, изпълнен с усилена работа, нито е обхванат в една нескончаема сиеста. Той обикновено има свой собствен ритмичен такт и вибрация и своя собствена пулсация. Някои животи променят ритъма си и начина на дейност на всеки седем години, а други - на всеки девет или на единадесет години. А има и такива, които работят с по-кратки цикли, и месеци изтощителна работа са последвани от месеци привидно бездействие. А има и хора, които са устроени толкова чувствително, че насред работата, събитията и обстоятелствата се нагласяват по такъв начин, че ги принуждават временно да отдъхнат, и през това време те усвояват научените през предходния работен период уроци. (4-514)

(5) Растежът е един дълъг период на изграждане, за да се унищожи след това, на построяване, за да се разбърка след това, на развитие на определени ритмич­ни процеси, които след това ще бъдат разстроени и старият ритъм ще бъде принуден да отстъпи място на новия. (2-82)

(6) Следователно цикличната проява ръководи лъчите, както и природните царства и съдържаните в тях форми. Превъплъщението, или цикличната актив­ност, стои в основата на всички осезаеми дейности и прояви. То е аспект на пулсиращия живот на Божес­твото. Това е издишването и вдишването на процеса на божественото съществуване и изява. (14-266/7)

(7) Пътят на аспиранта понякога достига до кул­минационна точка и може да се опише като поредица от цикли на постоянен напредък, в които сами премах­вате едно след друго ограниченията. Всички ограниче­ния трябва да се отстранят. (5-598)

(8) „Циклите на интерес", онези периоди, в които Учителите обръщат голямо внимание на качеството на човечеството, също се ускоряват. Процесът на „оцен­ка" сега ще се извършва на всеки триста години, вмес­то на всеки хиляда, както е било до 1575 г. (6-335)

В бъдещето, което се стремим да осигурим, очаква­ме свят, основан на четири основни свободи на хората.

- Първата е свободата на речта и изразяването -навсякъде по света.

Втората е свободата на всеки човек да почита Бог по свой начин - навсякъде по света.

Третата е свободата от бедност - преведено на езика на света, това означава икономически споразу­мения, които ще осигурят на всяка държава здрав и мирен живот за нейното население - навсякъде по света.

Четвърта е свободата от страха - преведено на езика на света, това означава повсеместно намаляване на въоръженията, докато се достигне моментът, в кой­то никоя държава няма да е в състояние да извърши физическа агресия над някой от съседите си - където й да е по света...

(1) В трите свята човекът, съзнателно или не­съзнателно, повтаря накратко процеса на Логоса и ста­ва творец, действащ върху веществото посредством положителната си енергия. Той пожелава, мисли, гово­ри и произлизат мисъл-форми. Към говорещия се привлича атомно вещество. Миниатюрните животи, из­граждащи това вещество, са принудени (посредством енергията на мислещия) да заемат форми, които сами биват дейни, жизнени и притежават сила. Човек изг­ражда творение, което бива или ползотворно, или вредно, според желанието, подбудата или намерението, скрити в неговата основа.

... Безполезно е човек да изучава групите по-нис-ши строители, техните функции и имена, освен ако не осъзнава, че с много от тях той притежава лична връзка, като самият той е един от големите строители и творец в планетарната схема. Хората трябва да помнят, че посредством силата на своите мисли и на изречените от тях слова те определено пораждат въз­действие върху други хора, действащи в трите полета на човешката еволюция, и върху цялото животинско царство. Разделителните и злосторни човешки мисли до голяма степен са отговорни за свирепата същност на дивите зверове и за разрушителността на някои от природните процеси, включително и определени явле­ния като чумата и бедствения глад. (3-888/9)

(2) Във връзка с хората, които не създават нищо, а само биват принуждавани от обстоятелствата да действат (това е мнозинството от човешкия род), тряб­ва да се посочи, че те са част от градивната дейност на някое по-велико и по-напреднало същество. С напред­ването на еволюцията в самоосъзнаването все повече хора ще станат творци и разумни работници по отно­шение на дева веществото. Следователно в първона­чалните етапи на тяхното разграничаване от пасивната нагласа може да се открие бунт срещу реда и закона и отказ да бъдат управлявани и се забелязва способност да следват индивидуален план за сметка на групата, била тя малка или голяма. Този привиден недостатък ще бъде поправен от самата еволюция и от преживе­ния опит. Когато съзнанието се съживи за по-висшите вибрации, човекът осъзнава целта и плана на Разума в своята група. Той ще се пробуди и ще забележи красо­тата на този план и ще започне да подчинява собстве­ните си интереси на по-големите и разсъдливо да сътрудничи. Творческата сила, която дотогава е била разделителна, ще бъде дадена като доброволно жерт­воприношение на по-голямата енергия и малките му планове и идеи ще се слеят с по-големите. Обаче той няма да бъде вече пасивна единица, подхвърляна на-сам-натам от енергията на неговата група, а ще се превърне в положителна, дейна, влиятелна сила, само-пожертвала се в резултат на разумното разбиране на по-големия план.

Той ще съзнае факта, че в природата съществу­ват живи сили. Когато по-голямата енергия затрепти в него, собствените му неизползвани възможности ще се пробудят. Той вижда и узнава дева силите и впоследст­вие може интелигентно да работи с тях. Някои от тях той ще контролира и използва, с други ще си сътруд­ничи, а на трети ще се подчини.

В разбирането на тези факти относно дева веществото, силата на звука, закона на вибрацията и способността да се пораждат форми съобразно закона може да се открие истинският магьосник. Тук също се крие една от разликите между магьосниците на Добрия Закон и тези от Лявата Пътека. Белият магьосник мо­же да контролира и да използва дева веществото и той прави това, сътрудничейки разумно с по-големите строители. Поради чистотата и светостта на живота му и висотата на собствената му вибрация той може да се свърже с тях на някои от техните нива. Магьосникът, работещ в сенките, контролира и манипулира дева веществото на астралното и физическото поле и на по-ниските нива на менталното със силата на собствената си вибрация и знание, но не чрез сътрудничество с насочващите строители. Той не може да осъществи връзка с тях, тъй като поради себичността характерът му не е чист, а вибрацията му е прекалено слаба. По тази причина силата му е ограничена и разрушителна, но въпреки това е огромна в определени граници. (3-929/30)

(3) Човекът, който съзнателно се учи да гради... трябва първо да задържи тази идея достатъчно дълго, за да бъде тя достоверно отбелязана във физическия мозък. Често Егото ще „прокара" до мозъка някой аспект, някаква частица от плана, но въпреки това ще трябва да повтаря този процес непрекъснато в продъл­жение на дълъг период, преди да се получи физически отклик, който да увери слънчевия Ангел, че е разумно отбелязана и записана. Може би е необходимо да се каже, че целият процес се улеснява много, ако „сянка­та", т. е. човекът, медитира редовно, изгражда навик за ежедневно и ежечасно припомняне на висшето Себе и преди нощния сън се стреми да „задържи мисълта", при събуждането да възстанови колкото е възможно повече от всякакво влияние на егото. Когато се уста­нови взаимодействие между тези два фактора, Егото и възприемащия физически мозък, когато взаимната връзка е реципрочна и те са настроени един към друг, се навлиза във втората фаза. Идеята бива форму­лирана. (3-970)

(4) Докато вниманието на създателя на някоя ми-съл-форма (била тя голяма или малка) е насочено към нея, магнетичната връзка продължава да съществува, на мисъл-формата се дава жизненост и работата й бива извършвана. Когато дейността е приключена и мисъл-формата е изпълнила целта си, всеки създател, съзна­телно или несъзнателно, насочва другаде вниманието си и мисъл-формата се разгражда. (3-974)

(5) Голяма част от неефикасността на хората се причинява от факта, че интересите им не са съсредо­точени, а са много разпилени и нищо не поглъща вни­манието им. Те пилеят енергията си и се стараят да задоволят всяко преминаващо желание и да се намес­ват във всичко, което забележат. По тази причина ни­коя преминала през ума им мисъл никога не възприема правилна форма, нито се изпълва с енергия, както трябва. Затова те са заобиколени от гъст облак полу-оформени разпадащи се мисъл-форми и облаци от час­тично активирана материя в процес на разрушение. Окултно погледнато, това поражда едно състояние, по­добно на разложението на физическата форма, и е съ­що толкова неприятно и нездравословно. Това обясня­ва в голяма степен болестното състояние на човешкия род в сегашно време. (3-975)

(6) Друга причина за творческата неспособност се дължи на потоците, излъчвани от мнозинството хора, ко­ито са от толкова нисък порядък, че мисъл-формите нико­га не достигат до стадия на независими действия. (3-976)

(1) Светът е един и страданията му са едно. В действителност човечеството е единно, но мнозина все още не осъзнават това и цялостната насоченост на това учение е към пробуждането на човешкия род за тази истина, докато все още има време да се избегнат по-опасните обстоятелства. Греховете му също са едно. Целта му е една и трябва като едно голямо човешко семейство да навлезем в бъдещето. Подчертавам тази мисъл: Като единно човечество - пречистено и дисциплинирано, просветлено и сплотено, трябва да нав­лезем в бъдещето. Онези, които не схващат тази важна истина, независимо дали са сред т. нар. „воюващи" или сред „неутралните", дълбоко ще страдат в резултат на тяхното неучастие в съдбата на цялото... Йерархията не е неутрална. Тя е на страната на справедливия еле­мент във всяка страна и се противопоставя на всички разделящи, изолиращи и материалистични нагласи. Тези нагласи пречат на възприемането на истинските духовни стойности и възпрепятстват човешкото раз­витие. Отъждествяване с всички и участие в световни­те обстоятелства - доброволно, а не насила - това днес е изходът за всички хора. Размишлявайте върху това. (9-65)

(2) Отдавна предопределената работа на чове­чеството... е да бъде разпределител на духовната енер­гия към трите царства, все още недостигнали човешко ниво. Това е основната задача за служене, която чет­въртото царство е предприело да извърши посредством превъплъщаващите се души. Излъчването от четвър­тото царство един ден ще е толкова силно и с важни последици, че въздействието му ще проникне до сами­те дълбини на сътворения осезаем свят, дори и до минералното царство. (9-124)

(3) Целта на новия обществен ред, на новата поли­тика и на новата религия е да предизвика разгръщане на човешкото съзнание, да установи и да насочи вни­манието на хората към висшите ценности и да сложи край на властта на материализма. Това в края на кра­ищата е целта, която всички наистина знаещи и духовно ориентирани хора през вековете са си поставяли -да установят царството на Бога, контрола на душата, чиято природа е да обича, и да придвижат напред работата, началото на която е положил Христос - епо­хата на мир на Земята, на добра воля към хората. Това е посочено ясно от широко разпространеното набляга-не на световния мир, както е изразено от големите политически лидери и за което работят църквите навсякъде.

От гледната точка на Онези, Които се стремят да насочат човечеството към Новата Епоха, днес хората по света са разделени на четири групи. Това, разбира се, е широко обобщение и съществуват много преход­ни групи между четирите основни категории.

Първо, невежите маси: Поради бедност, безработица, неграмотност, глад, бедствия и липса на свободно време или на средства за културни придобив­ки те са в съкрушително състояние. Те са достатъчно развити едва за да могат да откликнат на умствения контрол и на внушенията на малко по-напреднали хора. Те могат лесно да бъдат командвани, повлияни, уед­наквени и приведени в колективна дейност от лидерите на коя и да е от школите на мислене, която е достатъч­но съобразителна и емоционална, за да се обърне към материалните им желания, към любовта им към роди­ната и към омразата им към онези, които притежават повече от тях. Те могат да бъдат ръководени чрез страх и по този начин да бъдат подтикнати към дейст­вия чрез емоционални призиви.

Непознаващи нищо по-добро и толкова страдащи, те лесно биват тласкани от пламъците на омразата и на фанатизма и по този начин те представляват една от най-големите й най-невинните опасности в настоящето. Те са играчки за по-сведущите и са безпомощни в ръцете на онези, които желаят да ги използват за как­вато и да е цел. Те могат да бъдат повлияни най-лесно чрез емоционални апели и обещания, докато въздейст­вието на идеите върху съзнанието им е малко, защото не са достатъчно развити, за да мислят самостоятелно. Мнозинството от тях са млади души, макар че, разбира се, има и изключения. Идеализмът на лидерите и на демагозите не ги впечатлява и не ги подтиква към действия (обикновено стихийни по природа), а желани­ето за отмъщение, копнежът да притежават материал­ни облаги и решимостта да станат това, което на разго­ворен език се нарича „победител". Те олицетворяват психологията, властта и стихийността на тълпата. Те са безпомощни, експлоатирани и понеже са немислеща и неразумна маса от хора, те представляват един съвсем истински проблем, както всички ние добре знаем и както всички правителства осъзнават. Сляпото, безраз­съдно насилие досега е било укротявано чрез въоръже­на сила. Такъв е случаят и днес. Масите се бият и умират, подтикнати от пламенни речи, и рядко разби­рат за какво става дума. Положението им трябва да се подобри, но не чрез кръвопролитие и експлоатация.

Второ, т. нар. средна класа с всичките й прослой­ки. Те са основната част от нацията, буржоазията -интелигентни, трудолюбиви, любознателни, ограни­чени, религиозни по същество, въпреки че често отри­чат религиозните форми. Те са разкъсани и разорени от икономическите конфликти и без изключение са най-силният елемент във всяка страна поради способност­та им да четат, да разискват, да мислят, да изразходват пари, да вземат страна. Те са основната част от под­дръжниците в света, от борещите се за някоя кауза и са организирани на големи групи - за или против тази, другата или третата партия. Те обичат да признаят и да изберат лидер и са готови да умрат за каузата и да извършват безкрайни саможертви за своите идеали, ос­новани на идеите, представени им от избраните от тях водачи.

Не разграничавам т. нар. аристокрация в отделна група, тъй като това е изцяло класово диференциране, основаващо се предимно на наследственост и на капитал, а съвременното разпределение на държавите бързо ги претопява в голяма средна класа. Тук става дума за основни въпроси, за групирането, основано на главните нагласи, а не на различия, проявяващи се, когато вземаме предвид материалните средства. Буржоазният начин на мислене днес бавно и неотклон­но завладява масите, пролетариата, а също така про­никва и в онзи кръг, който досега бе наричан „висше общество". Той може да се открие като състояние на съзнанието на аристокрацията във всяка страна и ги поглъща при сегашния процес на премахване на соци­алните различия. Поради този процес, който се извър­шва навсякъде, може да се появи духовната аристок­рация - аристокрация, основаваща се на осъзнаването на божествения произход и цел, които не познават кла­сови разграничения и разделящи разлики. По тази при­чина разглеждаме човешки категории, а не класови различия.

Тази втора група е най-плодоносното поле, от ко­ето се привличат нови лидери и организатори. Те пред­ставляват междинна група, свързваща мислителите на света, интелигенцията и човешките маси. В последна сметка те са определящият фактор в световните дела. Масите страдат поради обстоятелствата в света и от ситуации, породени от дейността на тази втора група, откликваща по един или друг начин на новите влияния, на новите идеали и на новите фактори, управляващи съвременния свят. Тази голяма втора група сама стра­да в ръцете на онези, които се стремят да наложат нови мерки на хората - политическите групи, религиоз­ните идеалисти и фанатици и защитниците на новия обществен ред и на икономическите режими (както са им представени, по правилен или погрешен начин, от техните лидери).

Поради своята интелигентност, в резултат на по­добряващите се възможности за образование, на спо­собността да четат и на въздействието на новите мето­ди за пропаганда, радиото и телевизията, те стават най-силната група в света във всяка страна и към тях апелират лидерите и се стремят да получат тяхната подкрепа и поддръжка, защото тя означава успех за всеки ръководител. Те притежават решителния глас за вътрешните работи на държавата. Днес те са понесени от несигурността, съмненията, дълбоко вкоренения страх и от желанието за справедливост и за установя­ване на нов ред. Преди всичко те желаят мир, стабил­на икономика и уреден свят. За това те са готови да се борят и днес правят това във всяка партия, във всяка група и за всякакви политически, национални, рели­гиозни, икономически и обществени идеали. Ако не се борят, в буквалния смисъл на думата, физически, то те правят това с думи, речи и книги.

Трето, мислещите по света: Те са интелигентни и високо образовани мъже и жени, които усещат идеите и ги формулират в идеали. Тези хора изричат думите, пишат статиите и книгите и използват всички познати методи, за да достигнат и образоват широката публика и по този начин подтикват буржоазията към дейност и чрез нея пробуждат масите. Тяхната функция и ролята, която играят, са от огромно значение. От техните реди­ци произхождат онези, които неотклонно влияят на тенденцията на световните събития - понякога за добро, а понякога - преследвайки себични цели. Те боравят с човешкия ум, както музикантът свири на своя инструмент, и мощта на пресата, на радиото и на об­ществените трибуни е в ръцете им. Тяхната отговор­ност е огромна. Някои от тях, а може би повече на брой, отколкото изглежда на пръв поглед, работят безкористно, вдъхновени от новата ера. Те са се посве­тили на облекчаване на условията за хората и на подоб­ряване на световните събития в определени насоки, които им изглеждат ( с което може да са прави или да бъркат) като съдържащи надежда за бъдещето и изви­сяващи човечеството. Тези хора могат да бъдат откри­ти във всяко правителство, партия, общество и организация, а също така и във всяка църква и рели­гиозна група. Днес те представляват най-влиятелната категория, защото чрез тях голямата средна класа бива достигната, повлияна и организирана за политически, религиозни и обществени цели. Техните идеи и слова проникват през висшето общество и средната класа и накрая достигат до ушите на по-напредналите от нераз­витите маси.

Четвърто, Новата Група Световни Служители: Това са хората, които започват да създават новия об­ществен ред в света. Те не се пристрастени привърже­ници на никоя партия или правителство. Признават всички партии, всички вероизповедания, всички общес­твени и икономически организации и всички пра­вителства.

Могат да бъдат открити във всички страни и във всички религиозни организации и се занимават с изла­гането на новия обществен ред. От чисто физическа гледна точка те не се борят нито за най-доброто от стария ред, нито за подобряване на условията в света.

Те смятат, че старите методи на сражение, на фанатич­на подкрепа, на нападение и древните техники на пар­тийни борби напълно са се провалили и досега използваните средства от всички страни, от всички партии и групи (битки, ревностна поддръжка на лидер или кауза, нападки срещу хора, чиито идеи или начин на живот се смятат за вредни за човечеството) са оста­рели, доказали са своята негодност и са неподходящи за предизвикване на желаното състояние на мир, изоби­лие в икономиката и разбирателство. Те са заети със задачата за слагане на началото на нов световен ред, като организират из целия свят (във всяка държава и във всеки град) група от хора, които не участват в никоя партия, не вземат страна „за" или „против", но които притежават ясна и точна програма, която същев­ременно е и практична, както програмата на която и да е друга партия днес по света. Тяхната основна позиция е, че човек е божествен, а програмата им е изградена върху добрата воля, тъй като това е основна характер­на черта на хората. По тази причина понастоящем те организират хората с добра воля из целия свят, очерта­вайки пред тях определена програма и издигайки платформа, върху която могат да се срещнат хората с добра воля.

Те твърдят и вярват, че първоначалният им при­зив е от такова естество, че имайки подкрепата на обучените умове, които принадлежат в третата горепо­сочена група, и необходимата финансова помощ за из­вършване на нужната образователна дейност и пропа­гандата на добрата воля, те могат така да променят света (единствено посредством хората с добра воля), че без да се води война, без да се възбужда омраза между хората и без да се напада някоя кауза или да се поддържа фанатично друга, новият ред да може стабилно да се установи на земята. (15-632/7)

(4) Навсякъде съзнанието на човечеството е пробудено. Най-малко развитите раси са в процес на образоване, който неизбежно включва откриването на ума; разбира се необходимостта от добрата воля за разгръщането на света и хората откриват, че „никой не живее сам за себе си", което се отнася и за държавите; схваща се истината, че е просто смислено и благора­зумно да се подобрят условията за всички хора навсякъде. Това е един нов начин на мислене и предс­тавлява свеж и обнадеждаващ подход. Хората се опоз­нават и научават да се разбират взаимно; държавите осъществяват по-близки връзки една с друга; държав­ниците от всички страни заедно се борят с проблема за подобряването на условията за живот на хората; нався­къде съществува мисълта, оценката и борбата за сво­бода и за по-истински ценности. Какво друго е това освен усилието на душата на човечеството да унищожи болестите, да възстанови здравето на болните зони и да отстрани точките на триене? Не е ли това, което болни­ят духовен човек се стреми да направи за собственото си тяло и което лечителят се старае да му помогне да осъществи? (17-610/1)

(5) Човечеството е болно и очаква лечение. Изце­лението ще пристигне посредством Новата Група Световни Служители и чрез хората с добра воля, под­помогнати от Йерархията, от чийто планетарен център ще бъдат привлечени лечителните енергии... Болестта на човечеството като цяло, възникнала в резултат на епохи неправилен начин на живот, користни цели и алчност, е породила цял куп физически страдания. Днес милиони деца се раждат или явно болни, или със скрита в тях болест. (17-663)

(6) Човечеството като цяло сега е застанало на самия вход на Пътеката на Последователите. Погледът на човешкия род е насочен към това виждане, незави­симо дали става дума за виждането на душата, вижда­нето на подобрения живот, на по-благоприятната ико­номическа ситуация или на възобновените междурасо-ви взаимоотношения. Вярно е за съжаление, че това виждане често бива изопачено, материално насочено или само частично забелязано, но в една или друга форма днес е налице радващо схващане от страна на масите на „новото и желаното", което досега е било непознато. В миналото интелигенцията или избраните са били привилегировани да притежават това виждане. Днес вече става дума за широките маси. По тази при­чина човечеството като цяло'е готово за всеобщ про­цес на настройка и това е духовната причина, предизви­кала световната война. „Острите ножици на скръбта трябва да разделят истинското от недействителното; болезненият камшичен удар трябва да пробуди сънли­вата душа за прелестния живот; трябва да се премине през изтръгването на корените на живота от почвата на користното желание и тогава човек става свободен". Така гласи една от по-мистичните строфи на „Стария коментар". (18-498/9)