Приложение 6 Анализ на капацитета на институциите, имащи отговорности в управлението на водите



страница15/17
Дата29.04.2017
Размер2.72 Mb.
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   17

6.2.16 Национален институт по метеорология и хидрология към Българската акадения на науките


Функции

Функциите на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) към БАН са подробно и ясно описани в чл. 171 от Закона на водите и се отнасят към мониторинга на количеството на водните ресурси. На НИМХ е възложено да:



  • извършва мониторинг на количеството на валежите, подземните и повърхностните води, включително наносния отток;

  • извършва научни и приложни изследвания, оперативни дейности и развитие на технологиите в областта на мониторинга на количеството на водите и наносния отток;

  • публикува данните от мониторинга на интернет страницата си;

  • предоставя на МОСВ данни и информация за количеството на водите.

Функциите във връзка с водите се осъществяват от Департамент „Хидрология”, Департамент „Управление и използване на водите” и 4-те филиала на НИМХ в страната в Пловдив, Плевен, Варна и Кюстендил. НИМХ извършва оперативни, научно-приложни и научно-изследователски задачи в областта на оперативното производство на хидрологична информация и продукти.

Основните задачи на Департамент „Хидрология” са в областта на хидрология на повърхностни и подземни води; наноси и морфология на реките; моделиране, хидроложки прогнози и информационно обслужване. Департамент „Управление и използване на водите” работи в областта на комплексно използване и опазване на водните ресурси; качество на водните ресурси; хидравлични и хидрофизични проблеми на водните системи; устойчивост на хидротехническите съоръжения.

Изпълнението на дейностите на НИМХ по мониторинга на количеството на валежите, подземните и повърхностните води, включително наносния отток, се финансира програмно-целево от държавния бюджет по предложение на министъра на околната среда и водите.

Оценка на персонала

Количествени и качествено-структурни характеристики на персонала

Приблизително 1/3 от персонала, или около 220 души, работят в областта на водните ресурси. Допълнително за института работят 500 доброволни наблюдатели в страната.

В количествено отношение наличният персонал досега се справя със задачите си. Предвид новите задължения, произтичащи от приетите изменения в Закона за водите през 2010 г., има потребност от увеличение на щата с около 10%, което се отнася за специалисти във високотехнологичното ниво. В структурата на общия щатен състав на НИХМ, специалистите с висше образование представляват 35%, 60% са специалисти със средно техническо образование и 5% са с основно образование. Хабилитирани научни работници са 11% от персонала. От данните е видно, че делът на висшистите в института е относително нисък. Наличието на персонал с основно образование в научен институт е притеснително. Препоръчително е да се полагат целенасочени действия за подобряване на образователната структура на персонала.

Потребностите от допълнителен персонал се свързват с новите задължения, регламентирани в ЗВ, и с предстоящото пенсиониране на част от служителите и се оценяват на 10 хидролози, 5-6 хидрогеолози и 5-6 информатици.

В краткосрочен план проблемите във връзка с привличане на квалифициран персонал са финансови. Липсват бюджетни средства и заплатите в структурните звена на БАН са ниски. Средната брутна работна заплата за 2009 г. е в размер 628,47 лв., докато по данни на НСИ към 30.12.2009 г. средната брутна работна заплата в обществения сектор достига 733 лв.

В средносрочен план предизвикателствата са свързани с образователната система и подготовката на квалифицирани специалисти с висше образование.

По мнение на интервюираните, „вузовете (основно УАСГ) произвеждат необходимите кадри, но има спад в качеството и способностите на завършващите специалисти. А въпреки ниските заплати, естеството на работата в НИМХ изисква кадри с много сериозна допълнителна квалификация – компютри (вкл. умения за програмиране), владеене на специализиран (моделиращ) софтуер, добри познания по английски език, за да ползват световната технология. Кадрите, които завършват УАСГ, не могат да отговорят на тези изисквания”.

Броят докторанти в НИМХ може да се разглежда като показател за това доколко в института има потенциал за подготовка на млади квалифицирани кадри, които евентуално да бъдат привлечени на работа в научен институт. На 01.12.2009 г. те са били двама, а към 31.12.2009 са четирима. Тези числа са сред най-ниските равнища за брой докторанти в научните институти на БАН, вкл. в институтите в групата „науки за земята”. Обясненията могат да се търсят в две посоки – липса на достатъчно подготвени кандидати или липса на кандидати (респ. – на интерес за научна работа в тази област) изобщо.

По време на дълбочинното интервю беше изразено мнение, че държавата също трябва да осигурява възможности за реализация на местния експертен потенциал чрез привличането му в различни задачи, в обществени поръчки и др., като по този начин стимулира квалификацията на експертите и привлекателността на заетост в научната сфера сред младите хора. „Сега при подготовката на тръжните процедури и заявки се поставят критерии, които създават условия за преобладаващо участие на чуждестранния експертен потенциал, и местната експертиза постепенно намалява. А местните експерти познават най-добре местните специфични условия и най-добре могат да защитят интересите на страната.”
Професионално развитие на персонала

Тъй като НИМХ произвежда информация, работещите в института могат да се разделят на две категории: служители, ангажирани с еднотипни, нормирани дейности, и служители, работещи за подобряване и развитие на технологиите. Повишаването на квалификацията и обучението на двете категории персонал е различно.

При първата категория повишаването на квалификацията се осъществява чрез организиране на курсове и практически занимания (по измервания, стандарти и т.н.). Обучението се провежда периодично съобразно потребностите, води се от тези, които подобряват и развиват технологиите, и в тази област няма проблеми. НИМХ има собствен Учебен център, в който се провеждат курсовете за повишаване на квалификацията.

При втората категория персонал повишаването и поддържането на квалификационните стандарти е скъпо. Обученията са основно, ако не и единствено, в чужбина, главно във връзка със световното технологично развитие. Всички курсове, които се провеждат в чужбина от различни институции за висококвалифицирани кадри, са платени и скъпи за бюджетните възможности на института. Например таксата за обучение за 2-седмичен курс в Института за обучение по води на ЮНЕСКО-IHE в Делфт, Холандия, е 1500 евро. През 2010 г. двама служители са преминали това обучение, като ръководството на НИМХ е успяло да намали таксата наполовина.

Поради липса на достатъчно средства повишаването на квалификацията става най-често чрез самоподготовка и предаване на опит. Предаването на опит е ограничено поради малкото специалисти, които могат да го правят. Достъпът до научна литература също е ограничен поради липса на средства за закупуване на книги и научни периодични издания, а те представляват важен канал за поддържане и повишаване на квалификацията.

Активно се използват електронни форми на обучение. При този метод на обучение се заплаща само абонаментна такса, която е сравнително ниска и поносима.

Участието в проекти с международно участие и сътрудничеството с подобни институции в развитите индустриални страни е другa форма за повишаване на квалификацията на персонала. През последните десет години НИМХ успешно е участвал в редица международни проекти по програмите за научно и техническо сътрудничество с Испания и Норвегия, програмите на ЕС PECO, Copernicus, Danube Applied Research Program, НАТО, други изследователски програми на ЕС и на международни институции. През 2009 г. НИМХ е участвал в 19 международни проекта и договора с чуждестранни организации и фирми.

Като обобщение може да се заключи, че НИХМ полага целенасочени усилия за повишаване на квалификацията на служителите, като се прилагат разнообразни форми на обучение.



Оценка на вътрешната организация на работа и материално-техническата осигуреност

Вътрешни правила и процедури

Поради специалния статут на БАН, част от правилата и процедурите за работа във всички институти на Академията, вкл. НИМХ, се съдържат в специални нормативни актове (Закон за БАН, Правилник на БАН, Закон за насърчаване на научните изследвания, Закон за научните степени и научните звания и Правилник за неговото прилагане, Правилник на фонд „Научни изследвания” и др.). НИМХ изпълнява законовите разпоредби и е приел изискваните вътрешноведомствени документи. По отношение на персонала са приети методически указания и атестационни карти за атестиране на учените, научно-техническия и научно-помощния персонал.

Структурата на НИМХ осигурява тясно интегриране на научните изследвания и оперативните дейности, което позволява бързо внедряване на нови програми и технически средства, както и модерни информационни технологии за изследване, моделиране и прогнозиране на хидрологичните явления и процеси.

Изработена е ясна схема на отговорностите при извършване на оперативната дейност. На местно равнище чрез наблюдателни станции се събира първична информация, която се предава на регионално равнище. На регионално равнище чрез 4-те филиала на института се извършва събиране и проверка на оперативните и режимните данни, обработка и управление на регионалните оперативни бази данни, информационно обслужване и експертни оценки на регионално равнище. На национално равнище се извършва обработка, анализ и съхранение на режимните данни и научни дейности за изследване на водните ресурси, тяхното пространствено и времево изменение, хидрометрично и хидроложно моделиране и т.н.

Изготвени са правила и процедури за работа по организация и поддръжка на експертното звено на международната „Система за предупреждения и прогнози при бедствия и аварии по р. Дунав и нейните притоци”, по организация и поддръжка на българо-гръцката „Система за предупреждение и прогнози при наводнения по р. Струма” и други.

Материално-техническа и информационна осигуреност

В изпълнение на функциите си по водите НИМХ поддържа и оперира националната система от хидрологични станции и пунктове за пробонабиране в страната, пренася и обработва информацията и я съхранява в националния хидрометеорологичен архив. Редът и начинът на извършване на наблюденията и комуникационното осигуряване (включително международния обмен) се регламентира от препоръките на специализиран орган на ООН.

Например, вследствие на внедряването на международни и национални разработки по поречията на р. Марица, Тунджа и Арда и принадлежащите им водосбори са монтирани 22 автоматични хидроложки станции и 44 станции за измерване на валеж, температура и влажност на въздуха. Данните от автоматичните станции се събират чрез GSM комуникация в реално време два пъти на ден, а в случай на необходимост на всеки 4 часа. Данните се обработват от специализиран софтуер на НИМХ клон Пловдив и постъпват в БД MySQL. Данните се ползват за издаване на прогноза за наводнения в поречията на р. Марица и р. Тунджа, която се ползва от областни управи, общини, Гражданска защита и DSI – Одрин, Турция.

НИМХ разполага с вътрешната интранет мрежа, чрез която данните са свободно достъпни за служителите на НИМХ за оперативно използване.

В Института понастоящем функционират четири лаборатории: за хидрометрия и хидравлика със стенд за тариране на водомери с големи диаметри, за качество на води, за моделиране на филтрация и за моделиране на разбиващи се вълни.

Институтът е оборудван с добре развита компютърна мрежа с необходимите периферни  устройства и софтуер. Ползва се лицензиран софтуер на Министерство на образованието – корпоративен лиценз. В много сфери от работата има възможност да се ползва безплатен софтуер от САЩ, което обаче изисква сериозни инвестиции в обучение на персонала, който ще го ползва.

Има потребност от подновяване на част от оборудването за мониторинг, тъй като в голямата си част (около 70%) то е остаряло – на 20-30 години. Новото оборудване не е достатъчно за изпълнение на функциите.

Освен подмяна на част от наличното остаряло оборудване, има и липсващо оборудване. „Например, няма нито един АДР (акустик доплер радар) за измерване скоростта на водата. В България няма нито един такъв радар, а такива са необходими, особено за големите реки.” Поради високата цена НИМХ няма възможност да закупи. „Преди повече от 25 години за НИМХ е била изградена сграда с канал за тариране, но са възникнали експлоатационни проблеми и той не може да се използва. Това е голям проблем. Понастоящем в България има само един в УАСГ, съвсем малък. Тарирането на един прибор в чужбина струва 1500 лв. В НИМХ има около 100 прибора. За да се спазят метрологичните стандарти, всеки прибор трябва да се тарира поне един път на 3 години. Това е стратегически проблем, който трябва да се реши.”

Сградния фонд е достатъчен за изпълнение на дейностите. В същото време, въпреки изключително големите икономии, поддръжката е много трудна поради липса на достатъчно средства.

Взаимодействие и координация с други институции

Във връзка с дейностите по мониторинг на водите, НИМХ осъществява взаимодействие основно с МОСВ, ИАОС и Басейновите дирекции, с ИА «Проучване и поддържане на р.Дунав» (ИАППД), с областните управители и общините. С някои организации (например с ИАППД) имат сключени рамкови споразумения за сътрудничество.

Освен това, НИМХ предоставя прогнози, анализи и оценки за хидрометеорологичните процеси и явления, оперативна и експертна метеорологична, агрометеорологична, климатична и хидроложка информация. Институтът извършва оповестявания и предупреждения за опасни хидрометеорологични явления и съдейства на държавните органи като МВР, МО, МВнР, МЗХ, МТИТС и други, съгласно действащата нормативна уредба, предоставя специализирани прогнози, данни и експертизи на органите на законодателната, изпълнителната, съдебната и общинските власти. Самооценката по време на дълбочинното интервю е, че сътрудничеството е на много добро равнище.

В заключение - специфична обобщаваща оценка за високото ниво на работа и за националното значение на института се съдържа в Доклада на комисията на Европейската научна фондация, която през 2009 г. извърши международен одит за оценяване равнището на БАН. Според този доклад, НИМХ е един от малкото институти, които получиха максимална оценка «А» във всичките три области – «качество и продуктивност», «социално-икономическо въздействие» и «перспективи».



Изводи

Състояние и развитие на персонала

  • В количествено отношение, предвид новите задължения, регулирани с приетите изменения в Закона за водите през 2010 г., и предстоящото пенсиониране на експерти, има потребност от около 20 човека допълнителен персонал - специалисти хидролози, хидрогеолози и информатици.

  • Делът на висшистите в този академичен институт е относително нисък (35%). Препоръчително е да се полагат целенасочени действия за подобряване на образователната структура на персонала.

  • В краткосрочен план проблемите във връзка с привличане на квалифициран персонал са финансови, докато в средносрочен план предизвикателствата са свързани с образователната система и подготовката на квалифицирани специалисти с висше образование, които могат да бъдат привлечени в института – най-вече тези, завършващи УАСГ.

  • Повишаването на квалификацията на научния и оперативния персонал е на добро равнище. Предвид липсата на бюджетни средства за пълно задоволяване на потребностите от посещения на специализирани курсове, се прилагат различни форми за обучение, вкл. менторство, участие в международни прояви и проекти, проучване на опита на други страни, електронна форма на обучение и други.

Вътрешна организация на работа и материално-техническа осигуреност

  • Поради специалния статут на БАН, част от правилата и процедурите за работа във всички институти на Академията, вкл. НИМХ, се съдържат в специални нормативни актове. В допълнение в НИМХ са приети редица правила и процедури за управление на научната, приложната и оперативната дейност.

  • Структурата на НИМХ осигурява тясно интегриране на научните изследвания и оперативните дейности, което позволява бързо внедряване на нови програми и технически средства, както и модерни информационни технологии за изследване, моделиране и прогнозиране на хидрологичните явления и процеси. Изработена е ясна схема на отговорностите при извършване на оперативната дейност.

  • Специфична обобщаваща оценка за високото ниво на работа и за националното значение на института се съдържа в Доклада на комисията на Европейската научна фондация, която през 2009 г. извърши международен одит за оценяване равнището на БАН. Според този доклад, НИМХ е един от малкото институти, които получиха максимална оценка «А» във всичките три области – «качество и продуктивност», «социално- икономическо въздействие» и «перспективи».

  • Материално-техническото осигуряване е на задоволително равнище. Институтът е оборудван с добре развита компютърна мрежа с необходимите периферни  устройства и софтуер. Ползва се лицензиран софтуер. Сградният фонд е достатъчен за извършване на дейността.

  • Идентифицират се потребности от подновяване на част от оборудването за мониторинг, тъй като в голямата си част (около 70%) то е остаряло – на 20-30 години. Липсва също и оборудване (напр. акустик доплер радар и уред за тариране), което е необходимо, но поради високата цена не може да бъде закупено.

Взаимодействие с други институции

  • НИМХ има много добро сътрудничество и взаимодействие с МОСВ и ИАОС, с Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на р. Дунав”, с която има сключено рамково споразумение за сътрудничество, както и с редица други държавни институции и организации, на които предоставя произведената информация, анализи и продукти.

Обобщение: Дадената в международния одитен доклад за БАН максимална оценка на НИМХ по отношение на качество и продуктивност, въздействие и перспективи пред неговата научна и приложна дейност отразява в най-синтезиран вид високото ниво на институционален капацитет на тази академична институция. За това допринасят както високото професионално ниво на заетия персонал, така и доброто ниво на обезпеченост с МТБ и (особено) вътрешното структуриране и организация на работа, които осигуряват ефективно интегриране на научните изследвания и оперативните дейности. Ограниченията и проблемите са свързани най-вече с: очерталата се потребност от около 20 допълнителни специалисти - хидролози, хидрогеолози и информатици; ниското ниво на заплащане, което е характерно изобщо за БАН; разминаването между потребностите на института от специалисти с определен профил и качеството на тяхната подготовка във висшите училища (най-вече – УАСГ).

6.2.17 Национален статистически институт


Функции

Националният статистически институт (НСИ) е със статут на държавна агенция със седалище София и като такава е юридическо лице на бюджетна издръжка. Осъществява независима статистическа дейност на държавата и други дейности, възложени му със закон. НСИ е източникът на официална статистическа информация в Република България.

Съгласно Закона за статистиката НСИ осъществява следните основни функции (които условно могат да бъдат определени като координиращи, разработващи и информационно-статистически):


  • координира статистическата дейност на държавата;

  • проучва и обобщава обществените потребности от статистическа информация и разработва стратегия за развитие на националната статистическа система за всеки 5-годишен период;

  • разработва и поддържа националните статистически класификации, номенклатури, стандарти и методики;

  • изготвя прогнози;

  • провежда статистически изследвания;

  • разработва, произвежда и разпространява статистическа информация и предоставя статистическа информация за потребителите от страната и от чужбина и за Евростат.

Статистиката за околната среда е класифицирана в Област 5: „Многоотраслова статистика” в групите на стандартните статистически показатели. Съответните такива показатели, свързани с управлението на водния сектор, се съдържат в „Статистика и сметки за околната среда” и в „Регионална статистика и географски информационни системи”.

Оценка на персонала

Количествени и качествено-структурни характеристики на персонала

НСИ се състои от централно управление (ЦУ) и 28 териториални статистически бюра (ТСБ). Териториалните статистически бюра са административни звена, които осъществяват функциите и задачите на НСИ по производството и разпространението на статистическа информация на регионално равнище.

Общата численост на персонала в структурните звена на НСИ към 1 октомври 2010 г. е 1130 щатни бройки, от които 785 - в ТСБ.

ЦУ е структурирано в 8 дирекции, Инспекторат по чл. 46 от Закона за администрацията, финансов контрольор и отдел „Вътрешен одит”. Дирекциите са разделени в обща и специализирана администрация.

Общата администрация се състои от 2 дирекции - "Управление на собствеността, ЗОВ-С и ОМП” и "Административно обслужване и финанси" - и включва 16% от числения състав на НСИ. Поради предимно производствените, а не управленски функции и задачи, които изпълняват структурните звена на НСИ, относителният дял на общата администрация е по-нисък от нормативно допустимия. Специализираната администрация е организирана в 6 дирекции: "Бизнес статистика", "Макроикономическа статистика", "Демографска и социална статистика", "Европейско, международно сътрудничество и координация", "Информационни и комуникационни технологии " и „Разпространение на информацията”.

През последните години се наблюдават негативни тенденции като застаряване и ускорено текучество на персонала. Средната възраст на заетите през 2009 г. общо за системата на НСИ е 47 години. Общо за института през 2009 г. делът на заетите на възраст под 50 години е 53%, за ЦУ на НСИ – 47% и общо за ТСБ – 55%. На възраст 51-60 години са 44% от служителите, а 3% са на възраст над 60 години.

Основните причини за наблюдаваните обезпокоителни тенденции е ниското заплащане на служителите в държавната администрация и спецификата на извършваните дейности в системата на националната статистика. Въпреки увеличаването на средната брутна заплата в системата на НСИ през 2009 г., заложените ниски прагове на заплащане на младшите експерти действат негативно върху привличане на лица с висше образование във възрастовата група от 21 до 30 г., които представляват едва 5% от служителите в НСИ. „Проблем е, че човешкият капитал е скъп и готовността на интелигентни хора да работят с ниско заплащане не е висока.” Тази тенденция ще се запазва и през следващия период, което налага прилагане на по-ефективни политики при привличането и наемането на лица от по-младата възрастова група.

Квалификацията на служителите е на високо равнище. Делът на заетите в системата на НСИ служители с висше образование е 72%, като за териториалните структури делът на заетите висшисти е 65%. Въпреки това обезпокоителна е тенденцията за запазване на сравнително висок дял на служителите в териториалните статистически бюра, притежаващи средно образование – 35%. Като положителен факт може да се отбележи, че голяма част от специалистите са дългогодишни служители с натрупан ценен практически опит в конкретни статистически области. Това в краткосрочен план е предимство, но като се вземат предвид данните за възрастовата структура на персонала, налага се прилагането както на политика за привличане на млади специалисти, така и изготвянето и използването на менторски/наставнически програми за предаване на натрупания опит от по-възрастните специалисти преди тяхното пенсиониране.

Статистиката на водоснабдяването и водопотреблението е в прерогативите на дирекция "Демографска и социална статистика”, отдел „Статистика на околната среда и енергетиката”. В отдела работят 16 души, като наблюдението на показателите за водния сектор се извършва от 1 специалист. Той е с много добра квалификация и дългогодишен практически опит, но определено е недостатъчен, като се имат предвид многоотрасловият характер, обемът на информацията и респондентите, предмет на наблюдения и анализи. Може да се предположи, че фактът, че е един, ограничава и възможностите за участие в мероприятия за повишаване на квалификацията. Препоръчва се назначаване допълнително на 1-2 млади специалисти, което ще позволи също натрупаният опит да се предаде към тях с цел поддържане на наличния капацитет в средносрочен и дългосрочен план.

Професионално развитие на персонала

Като цяло, НСИ прилага добре функционираща система за професионално развитие на персонала. Разработват се подробни годишни планове за обучение на служителите в изпълнение на редица документи като напр. Политиката за обучение на служителите от НСИ, приета през март 2007 г., Стратегия за обучение на служителите в НСИ, разработена по Национална програма ФАР 2004, Насоки за развитие на обучението в Европейската статистическа система, съгласно Европейската програма за обучение по статистика. Изготвен е анализ на текущите потребности от обучение за професионално и служебно развитие.

През 2009 г. основните области на обучение са били: подобряването на административния капацитет на ръководните служители; статистика; чуждоезиково обучение; европейска администрация и международно сътрудничество; организация и информатика. В различните форми на обучение - курсове, семинари, инструктажи главно със служители от ТСБ, консултации в страната и чужбина, проучване опита на други страни и стажове в чужбина - служителите на НСИ са реализирали общо 576 участия. Участието в посочените форми на обучение е в размер на 8741 човекодни.

През 2009 г. служителите на НСИ са участвали в 44 курса за повишаване на квалификацията. В курсове, които касаят статистическите изследвания, са участвали 483 служители, а в курсове за подобряване на административния капацитет – 84 лица; 9 лица са подобрявали езиковите си умения.

В НСИ има положителна практика за продължаване на обучението на служителите за повишаването на тяхната образователна степен. Към 31.12.2009 г. 30 служители са се обучавали във висши учебни заведения за придобиване на образователна степен доктор, магистър, бакалавър или професионален бакалавър.

Във връзка с усвояване изискванията на новите информационни технологии и повишаване технологичното ниво на персонала е проведено обучение по една от водещите разработващи платформи - NET 2.0 Development, вкл. Application Security и SPSS.

Персоналът с функции за водния сектор обаче не е участвал в курсове или други форми на обучение, а е разчитал единствено на самоподготовка.

Оценка на вътрешната организация на работа и материално-техническата осигуреност

Вътрешни правила и процедури

Оценката на вътрешната организация на работа показва, че тя е адекватна и подпомага изпълнението на възложените функции. НСИ е приел редица документи, които указват както дългосрочните цели пред персонала, така и процедурите за регламентиране и управление на работните процеси. Част от тях включват:



  • Стратегия за развитие на националната статистическа система на Република България, 2008 - 2012 г.

  • Национална статистическа програма за 2010 г.

  • Годишен план за дейността, съобразен с целите на Стратегията за развитие на националната статистическа система;

  • Правилник за разпространение на статистически продукти и услуги на НСИ

  • Правилник за библиотечно-информационната дейност в НСИ

  • Правила за организацията на работа в НСИ за приложение на ЗДОИ

  • Инструкция за деловодната дейност и документооборота в ЦУ на НСИ

  • Инструкция за мерките и средствата за защита на личните данни събирани, обработвани, съхранявани и предоставяни от НСИ

  • Вътрешна система за управление на входящите потребителски заявки (чрез Интранет страницата на НСИ).

НСИ поддържа непрекъснато осъвременявана интернет страница с разностранна информация.

Материално-техническа и информационна осигуреност

От 2009 г. в НСИ започва последователен процес на ре-инженеринг на информационни системи/програмни продукти, използващи морално остарели платформи, към разработка с най-новите технологии Oracle ADF върху Oracle 11g и Net върху SQL Server и IIS Application Server. Осъществени са няколко проекта в това направление - on-line системи/приложения, използващи последни технологии на Microsoft (.Net, IIS, SQL Server 2005), в ключови статистически области като статистика на потребителските цени и инфлацията, тримесечните изследвания на предприятията, на чуждестранните инвестиции и на дълготрайните материални активи, изследването „Използване на ИКТ в предприятията” и изследването „Цени на производител на услуги” от краткосрочната бизнес статистика.

Внедрена е електронна услуга, позволяваща он-лайн подаване на годишните счетоводни отчети и статистически справки от отчетните единици. Разработената и внедрена web базирана ИС „Бизнес статистика”, чрез която се осъществява он-лайн подаването на годишните отчети от бизнеса е реализирана с най-съвременни Oracle технологични продукти (Oracle Database Server 11g, Oracle WebLogic Server 11g, Oracle BI Server, Publishing and Reporting). По този начин се улеснява работата на респондентите и се повишават и сигурността, надеждността и качеството на подаваните данни.

Инсталиран е един от най-съвременните статистически пакети SPSS Statistics Server 17.0 (IBM Corp придоби SPSS Inc. през лятото на 2009 г.), който понастоящем е основна аналитична платформа в работата на НСИ.

Въведен е програмен продукт eDamis, чрез който се предават данни към Евростат. Чрез еDamis Евростат реализира концепцията за единична входна точка (SEP) на подаване на данни от националните статистически служби. Към 31.12.2009 г. НСИ е реализирал 76% покритие, т.е. 76% от информацията, подавана от НСИ към Евростат, се реализира чрез тази система, с което НСИ се нарежда сред водещите институции в това направление.

Във връзка с въвеждане на информационните и комуникационните технологии, един от основните приоритети, свързан с поддържане на съвременна комуникационна инфраструктура, е реализиран чрез проекта „Частна VPN на НСИ върху оптичната опорна мрежа на държавната администрация”, чрез което са внедриха технологичните предимства на VPN свързаността за 27 ТСБ. Изградена е и отделна частна VPN мрежа на НСИ.

Осигурена е висококачествена поддръжка на техническата и комуникационната инфраструктура в 24 часа/7 дни режим на използване.

През 2009 г. са закупени, разпределени, инсталирани и пуснати в експлоатация над 200 броя работни станции, принтери и друго оборудване в ТСБ и ЦУ на НСИ. Друга важна задача, която се изпълнява, е миграцията на електронната поща на НСИ от MS Exchange Server v 5.5 към MS Exchange Server 2003. Стартирала е работата по активиране на директорийната услуга Active Directory на операционната система Windows Server 2003 и поетапно включване и определяне правата за достъп на потребителите, схемите за маршрутизиране на съобщенията, автентикация на потребителите и LDAP услугите за комуникация между потребителите и сървърите в Active Directory.

Периодично се закупуват допълнителни лицензи във връзка с централизираното управление на антивирусния софтуер, а старите лицензи се обновени към същата версия с новозакупените.

Всичко това показва прилагане на целенасочена политика, насочена към поддържането на високо ниво на материално-техническа, софтуерна и информационна осигуреност, вкл. във връзка със статистиката на водния сектор.



Взаимодействие и координация с други институции

Самооценката за взаимодействието с други институции показва, че работната практика е да се поддържат много добри отношения с институциите, имащи отговорности във водния сектор. Работата се върши без административни усложнения, което пести време и ресурси.



Изводи

Състояние и развитие на персонала

  • НСИ разполага с достатъчно персонал с висока квалификация за изпълнение на функциите си. В краткосрочен план не се очертават проблеми във връзка с човешките ресурси. Наблюдава се обаче негативна тенденция към застаряване и ускорено текучество на персонала, като основните причини са все още ниското заплащане на служителите в държавната администрация и спецификата на извършваните дейности в системата на националната статистика.

  • В този контекст, експертната осигуреност на статистиката за водния сектор се откроява като подценена и недостатъчна. Наличието само на един експерт в състава на отдел „Статистика на околната среда и енергетиката” , който се занимава със статистиката за водите определено е недостатъчно, като се имат предвид многоотрасловият характер, обемът на информацията и респондентите, които са предмет на наблюдения и анализи. Препоръчва се назначаване допълнително на 1-2 млади специалисти, което ще позволи натрупаният опит да се предаде към тях с цел поддържане на наличния капацитет в средносрочен и дългосрочен план.

  • НСИ има добре функционираща система за развитие на персонала, като за целта е разработил необходимите стратегически и планови документи. Тази система обаче не е достъпна за експерта, работещ по статистиката на водите – поради факта, че е единствен, този служител не може да отсъства от работа и не е участвал в обучителни или квалификационни програми, а разчита единствено на самоподготовка и самоусъвършенстване.

Вътрешна организация на работа и материално-техническа осигуреност

  • Организацията на работа в НСИ е на много добро равнище. Приети са и се прилагат редица документи за регламентиране и управление на работните процеси и на персонала.

  • Провежда се целенасочена политика, насочена към поддържането на високо ниво на материално-техническа, софтуерна и информационна осигуреност на института и на отделните му структурни звена.

Взаимодействие с други институции

  • Самооценката за взаимодействието с други институции показва, че работната практика е да се поддържат много добри отношения с институциите, имащи отговорности във водния сектор.

Обобщение: Институционалният капацитет на НСИ е на високо равнище. За това допринасят както високото професионално ниво на заетия персонал, така и доброто ниво на материално-техническа осигуреност и вътрешното структуриране и организация на работа, които осигуряват ефективно изпълнение на дейностите. Сериозна слабост и ограничение е, че само един експерт се занимава със статистиката за водния сектор. Това е недостатъчно, като се имат предвид многоотрасловият характер, обемът на информацията и респондентите, които са предмет на наблюдения и анализи. Препоръчително е назначаване допълнително на 1-2 млади специалисти, което ще позволи също натрупаният опит да се предаде към тях с цел поддържане на наличния капацитет в средносрочен и дългосрочен план.

6.2.18 Главна дирекция „Пожарна безопазност и защита на населението” в Министерството на вътрешните работи


Функции

Функциите на Министерството на вътрешните работи във връзка с управлението на водите се отнасят до защита от вредното въздействие на водите съгласно Закона за водите. Доскоро тези функции се изпълняваха от Главна дирекция „Гражданска защита” в структурата на МВР. С изменение на Закона за МВР (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011) и на Правилника за прилагане на Закона за МВР (Изм. ДВ, бр. 7 от 21.01.2011 г.) се създава Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" (ГДПБЗН), която е национална специализирана структура на МВР за осигуряване на пожарна безопасност, спасяване и защита при бедствия. Дирекцията включва бившите Главна дирекция „Гражданска защита“ (ГДПБЗН) и Главна дирекция „Пожарна безопасност и спасяване”.

В съответствие със Закона за водите, защитата от вредното въздействие на водите се разделя на оперативна и постоянна. По отношение на постоянната защита функциите на ГДПБЗН включват участие в Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет, която финансира дейностите за поддържане проводимостта на речните легла и участие чрез областните си управления в междуведомствените комисии за почистване на речните легла към кмета на общината (когато почистването е в границите на урбанизирана територия) и към областния управител (извън границите на урбанизираните територии). Оперативната защита се осъществява при наводнения, ледови явления и природни бедствия, причинени от води, и се ръководи от органите на Министерството на вътрешните работи – по-конкретно от ГДПБЗН. Оперативната защита се осъществява в съответствие с авариен план за действие. Аварийните планове се изработват от собствениците или ползвателите на водностопанските системи и хидротехническите съоръжения и се съгласуват с органите на Министерството на вътрешните работи. ГДПБЗН контролира изготвянето на аварийните планове, прави предписания за актуализиране на аварийните планове и осъществява контрол върху изпълнението на предписанията по тях.

В Правилника за прилагане на Закона за МВР са описани функциите на ГДПБЗН по оперативната защита - превантивна дейност; превантивен контрол; неотложни аварийно-възстановителни работи, оперативна защита при наводнения и операции по издирване и спасяване.

В изпълнение на разпоредбите на Закона за защита при бедствия, ГДПБЗН-МВР изпълнява задачи по Националната програма за защита при бедствия 2009-2013 г. (приета с Протокол 21 на МС от 28.05.2009 г.) и годишните планове към нея. В Плана за изпълнение на програмата за 2011 г. задачите на Главната дирекция, които имат отношение към предмета на настоящия анализ, включват: създаване на система от аварийни прагови стойности за нивата на реките при наводнения; мониторинг, ремонт, поддръжка и изследване на водоизточниците от дълбоки сондажи и разчети за тяхното ползване при извънредни ситуации; надграждане на АСУ на База данни за пространствена информация, съгласно изискванията на Директива 2007/2/ЕС INSPIRE, свързана с превантивната дейност при бедствия.

Функциите на ГДПБЗН включват също мониторинг на обстановката по гражданска защита в страната и чужбина, ранно предупреждение и оповестяване на органите на изпълнителната власт и населението при бедствия, координация на Единната спасителна система при провеждане на спасителни операции, координиране на обучението за действие при бедствия, оказване на методическа и експертна помощ по защита при бедствия на териториалните органи на изпълнителната власт.

ГДПБЗН-МВР участва в Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане чрез даване на становища от органите на ГДПБЗН по предложенията на териториалните органи на изпълнителната власт за включване на дейности по поддържане проводимостта на речните легла в годишните планове за изпълнение на Националната програма за защита при бедствия.

Чрез своя Ситуационен център, ГДПБЗН-МВР изпълнява функциите на национална оперативна точка за 24/7 връзка с Центъра за мониторинг и информация (MIC) на Европейската комисия, Ситуационния център за извънредни ситуации на Съвета на Европейския съюз (SITCEN), Евроатлантическия координационен център за реагиране при бедствия (EADRCC) на НАТО, Офиса за координация на хуманитарните дейности на ООН (UN OCHA) и други регионални споразумения като: Инициативата за превенция и готовност при бедствия за Югоизточна Европа (DPPI-SEE), Съвета за гражданско-военно аварийно планиране в Югоизточна Европа (CMEP SEE Council) и Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество (BSEC).



При изпълнение на своите функции и задачи в областта на предпазване от вредното въздействие на водите, ГДПБЗН-МВР работи в сътрудничество с:

  • Министерство на околната среда и водите и неговите териториални структури (басейнови дирекции, РИОСВ)

  • Министерство на здравеопазването и неговите териториални структури (РЗИ)

  • Министерство на земеделието и храните

  • Министерство на икономиката, енергетиката и туризма

  • Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията

  • Министерство на регионалното развитие и благоустройството

  • Министерство на отбраната

  • Областни и общински администрации

  • Национално сдружение на общините в Р България

  • Национална електрическа компания

  • Национален институт по метеорология и хидрология към БАН

  • Български Червен кръст

Оценка на персонала

Количествени и качествено-структурни характеристики на персонала

Структурата на Главната дирекция включва три отдела и 28 областни управления "Пожарна безопасност и защита на населението", разположени в областните центрове на страната. Функциите по Закона за водите се изпълняват от отдел „Мониторинг и управление на риска” в Главната дирекция и от областните управления за територията на съответната област. Щатната численост на персонала и длъжностите в ГДПБЗН-МВР се утвърждават от Министъра на вътрешните работи в рамките на общата щатна численост на МВР от държавни служители с висше образование, държавни служители със средно образование и лица, работещи по трудово правоотношение, която се определя с Правилника за прилагане на Закона за МВР.

Оперативната дейност на ГДПБЗН се ръководи и организира от директор. В своята работа той се подпомага от трима заместник-директори.

Областните управления (ОУ) осъществяват функции и задачи на областно ниво, свързани с аварийно планиране, превантивен контрол на критичната инфраструктура (вкл. на хидротехнически обекти и съоръжения), инженерна, радиационна, химическа и биологична защита, ранно предупреждение и координация, обучение и подготовка. Към ОУ са изградени и оборудвани седем водолазни екипи, разположени така, че да покрият територията на цялата страна.

Оценката е, че наличният персонал е достатъчен за изпълнение на функциите. Квалификацията на служителите е на добро равнище и е адекватна на изпълняваните задачи. Броят на висшистите е на задоволително равнище – в ГДПБЗН работят хидроинженери, ВиК инженери, строителни инженери и др. Идентифицира се потребност от специалисти по хидростроителство.

Професионално развитие на персонала

Дейностите по управление и развитие на щатния персонал на ГДПБЗН се осъществяват в съответствие с Правилника за прилагане на Закона за МВР и другите нормативни документи, регламентиращи държавната служба и професионалното развитие на служителите в МВР. Директорът на ГДПБЗН ръководи управлението на човешките ресурси в дирекцията, с оперативното съдействие на сектор „Човешки ресурси”, отдел „Административни дейности”.

В МВР са разработени критерии за оценка, правила и процедури за подбор, назначаване, професионално развитие и прекратяване на служебните правоотношения на служителите. Назначаването на държавните служители на длъжности в МВР се извършва след проведен конкурс, като по този начин се осигурява обективност чрез отчитане на професионалните качества, опит и квалификация. Спечелилите конкурса за постъпване на служба в МВР, подлежащи на първоначално професионално обучение, се назначават за стажанти. При назначаването им те подписват декларация за проучване по Закона за защита на класифицираната информация. Развитието в кариерата се осъществява на принципа на равните възможности и забраната за дискриминация. Разработени са мотивационни механизми за професионално развитие. За професионално изпълнение на важни служебни задачи, както и за трайни професионални резултати, служителите се награждават с парични или предметни награди и с почетни отличия.

Министърът на вътрешните работи утвърждава Класификатор на длъжностите за държавни служители и за лица, работещи по трудово правоотношение в МВР, който се обнародва в "Държавен вестник". В зависимост от функциите и спецификата на дейността, в МВР се изготвят и утвърждават типови и специфични длъжностни характеристики. Звената "Човешки ресурси" към съответните структури запознават всеки служител с длъжностната характеристика за длъжността, на която е назначен. За запознаването се съставя протокол, който се съхранява в личното кадрово дело на служителя.

Повишаването на квалификацията на служители се осъществява съгласно одобрени годишни тематични планове и под различни форми – както без, така и с откъсване от работа.

Професионалната подготовка на служителите се провежда под формата на професионално образование и професионално обучение. В съответствие със специфичните нужди на МВР служителите могат да придобиват образователно-квалификационни и образователни и научни степени в области, професионални направления и специалности на висшето образование в Академията на МВР, в научно-изследователските и научно-приложните институти на МВР и в други национални или чуждестранни учебни заведения. Професионалното обучение в обучаващите институции се реализира чрез курсове за:



  • първоначално професионално обучение;

  • повишаване на професионалната квалификация;

  • професионална специализация;

  • актуализация на професионалната квалификация.

Професионалното обучение на служителите от ГДПБЗН-МВР се извършва в Център за професионална квалификация (Национален учебен център), изграден към Главната дирекция. Учебната база на центъра, който се намира в Монтана, е с капацитет 120 души и в нея се осъществяват следните основни дейности:

  • обучение на служителите от ГДПБЗН – МВР;

  • обучение, тренировки и учения на формированията от Единната спасителна система в Република България;

  • обучение на доброволните формирования;

  • специализирано обучение по радиационна защита;

  • обучение на длъжностните лица от органите за управление, щабовете за координация и съветите за сигурност;

  • научно-изследователска и методическа дейност.

Учебният център участва в провеждането на национални и международни учения, обучение по международни програми, както и в реализирането на международни проекти. Центърът е включен в мрежата от регионални учебни центрове по химични, биологични, радиологични и ядрени програми на НАТО. Изградени са тренировъчни полигони за: наводнения; земетресения и терористична дейност; химически аварии при превоз на опасни товари; радиационни аварии; автомобилни катастрофи; специална спасителна подготовка. Общият капацитет на тренировъчния комплекс е 97 аварийни екипи с 500 души спасители и пожарникари.

През 2010 г. в Центъра са организирани 44 учебни курса и са обучени 854 спасители, при 21 курса и 536 обучени спасители през 2009 г.

Обучението на служителите от ГДПБЗН-МВР се извършва по следните основни учебни дисциплини: радиационна, химическа и биологична защита (РХБЗ); инженерна защита (ИЗ); специална спасителна подготовка; медицинска подготовка; правна подготовка; комуникации; информатика; икономика; противопожарна подготовка; чуждоезикова подготовка по английски език и др.

В допълнение, служителите на ГДПБЗН-МВР имат възможност да усъвършенстват своята квалификация и професионална подготовка по линията на международното сътрудничество и участие в международни проекти, като:



  • Сътрудничество по линия на ЕС

  • Oбучение на експерти и екипи в Програмата за обучителни курсове;

  • Участие в международни учения за усвояване на процедурите на ЕС;

  • Участие в програмата на Финансовия инструмент в областта на гражданската защита;

  • Участие в заседанията на Работната група по гражданска защита (PROCIV) към Съвета на ЕС за обсъждане и приемане на документите на ЕС в областта на гражданската защита;

  • Участие в заседанията на Комитета за гражданска защита към Европейската комисия за обсъждане и приемане на плана за действие, бюджета и програмите на ЕС за защита при бедствия.

    • Сътрудничество по линия на НАТО

      • Участие в компютърни и полеви учения на НАТО, с цел засилване на възможностите за предприемане на съвместни спасителни и хуманитарни операции при природни бедствия и големи аварии

    • Регионално сътрудничество

      • Участие в годишни срещи, учения и семинари в рамките на Черноморското икономическо сътрудничество и по-точно в Работна група “Гражданска защита” на ЧИС.

Практическите умения на служителите от ГДПБЗН-МВР се повишават и чрез обмяната на опит и добри практики при участието им в годишни сборове, както и в международни спасителни, хуманитарни операции и учения, като международното учение в Румъния „EU-DANUBIUS 2009”, международното учение за ликвидиране на разливи от нефтопродукти по р. Дунав (септември 2009 г.) и др.

ГДПБЗН-МВР участва като партньор в проект „EVROS 2010” - „Комплексно управление на наводнения в уязвимите зони на Европейския съюз, чрез ефективно реагиране и съвместни симулационни операции през 2010 г.” Проектът се реализира и финансира по Финансовия инструмент за Гражданска защита за „Симулационни учения в областта на Механизма на общността за Гражданска защита” на ЕК и има за цел да стимулира планирането и реакцията при наводнения.

Главната дирекция е партньор от българска страна и по проект SAFER&LinkER на ЕС и Европейската космическа агенция за глобален мониторинг на околната среда и сигурността. Проектът SAFER (Services and Applications for Emergency Response) – “Услуги и приложения за реагиране при извънредни ситуации” е насочен към укрепване на възможностите за готовност и реакция при бедствия на различни институции на национално, ЕС и международно ниво и представлява последната стъпка в изграждането на Службите за реагиране при извънредни ситуации в обхвата на инициативата на ЕК за Глобален мониторинг на околната среда и сигурността. Крайните резултати от проекта ще представляват безплатна услуга, достъпна за ползване от всички страни-членки на ЕС и съответните ангажирани структури в сферата на гражданска защита през 2012 г.

Оценка на вътрешната организация на работа и материално-техническата обезпеченост

Вътрешни правила и процедури

Вътрешната организация на работата на ГДПБЗН-МВР е изградена в съответствие с Правилника за прилагане на Закона за МВР, с който се урежда организационната структура и се регламентират функционалните характеристики на структурните звена в системата на МВР. Работата на Главната дирекция се извършва при спазване на общите правила и процедури, заповеди и инструкции, издадени от Министъра на вътрешните работи.

В ГДПБЗН са изградени комуникационно-информационни системи за нуждите на управлението при бедствия и провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи (СНАВР). Главната дирекция организира функционирането на Националната система за ранно предупреждение и оповестяване при бедствия (НСРПОБ), която включва: Система за ранно предупреждение и оповестяване на органите на изпълнителната власт и на съставните части на Единната спасителна система и Система за ранно предупреждение и оповестяване на населението.

Системата за ранно предупреждение и оповестяване на органите на изпълнителната власт и на съставните части на Единната спасителна система има за задача да оповести длъжностните лица от държавната и местна власт, имащи задължения при бедствия. Тя функционира посредством въведени база данни, разпределени по утвърдени схеми, които включват групи за оповестяване, длъжностни лица за оповестяване в групите и приоритети при оповестяването. Оповестяването се извършва чрез повикване по телефоните (фиксирани и мобилни) и след въвеждането на персонален идентификационен номер (ПИН) от съответното длъжностно лице се удостоверява прослушването на съобщението.

Системата за ранно предупреждение и оповестяване на населението е предназначена за едновременно предупреждение и оповестяване на големи групи хора на определена територия за предстоящо или настъпило бедствие и за излъчване на указания за необходимите мерки и действия чрез акустични сигнали и гласова информация. Задачата се изпълнява чрез развърнатата на територията на страната сиренна система.

ГДПБЗН изгражда и развива електронни съобщителни мрежи чрез предоставения за ползване индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър.

Главната дирекция издава ежедневен бюлетин за оперативната обстановка на територията на страната по направление „Пожарна безопасност и защита на населението” (ПБЗН) и месечен информационен бюлетин с обобщена информация за възникналите бедствия и аварии и извършените спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи.

Материално-техническа и информационна обезпеченост

ГДПБЗН разполага с необходимата материално-техническа и информационна база за изпълнение на нейните функции и задачи. Спасителните екипи са оборудвани със съвременна техника и екипировка, позволяваща изпълнение на произтичащите от нормативната уредба задачи по защита на населението. ГДПБЗН разполага с инженерни аварийно-спасителни автомобили с повишена проходимост за действие при катастрофи, промишлени аварии, наводнения и др., специализирани аварийно-спасителни автомобили за реагиране при инциденти с радиационно, химическо и биологично замърсяване. Има обучени специализирани екипи за височинно спасяване в градски условия, които са оборудвани с автомобили с повишена проходимост, включително и ATV за издирване и спасяване в планинско–гористи местности. В 28-те ОУ са изградени и функционират оперативни комуниникационно-информационни центрове (ОКИЦ), които изпълняват функции на територията на областта. Към тях са оборудвани и седем водолазни екипа, които покриват територията на цялата страна.

Осигуреността на главната дирекция с компютърна техника и програмни продукти е на добро ниво. Хардуерната поддръжка на компютърната техника и работата на изградената компютърна мрежа, както и поддържането на системния софтуер, се осигурява от сектор "Комуникационни и информационни системи" (КИС). Сектор „КИС” планира и организира необходимото информационно и телекомуникационно взаимодействие на Главната дирекция с другите държавни органи по въпросите на готовността за работа при извънредни ситуации.

Главната дирекция разполага с базисен и специализиран софтуер, необходим за изпълнение на функциите по мониторинг на обстановката по гражданска защита в страната и чужбина, система за ранно предупреждение и оповестяване на органите на изпълнителната власт и населението при бедствия, интегрирана информационна система за координация на силите на ГДПБЗН и на другите части на Единната спасителна система при провеждането на спасителни операции.

Като национална точка за контакт за координация при кризи и извънредни ситуации, ГДПБЗН-МВР поддържа система, чрез която осигурява 24/7 обмен на информация по:



  • Ръководството за координация при кризи и извънредни ситуации на ЕС;

  • Европейската програма за защита на критичната инфраструктура;

  • В съответствие с Необвързващите насоки на НАТО за искане, предоставяне и осигуряване на помощ при химически, биологични, радиационни и ядрени инциденти или природни бедствия от 2008 г.

Чрез своя Център за аерокосмическо наблюдение (ЦАН), главната дирекция поддържа:

  • Система за видеонаблюдение в реално време, която може да бъде монтирана на безпилотен летателен апарат или друго въздухоплавателно или превозно средство, като сигналът се предава в реално време през телекомуникационните сателити Inmarsat. Системата е оборудвана с GPS.

  • Географска информационна система ArcGis, цифрови карти за територията на страната, триизмерен модел на релефа и специализирани софтуери за обработка на изображения, мащаб 1:50 0000.

  • Система за моделиране на минали и бъдещи наводнения (MIKE 11), която осигурява възможност за хидроинженерни решения при управление на водни ресурси и оценка и анализ на опасността от наводнения. Системата не работи до осигуряване на необходимите входни данни.

  • Софтуерна система за локализиране на пожари на база сателитни данни в близко до реалното време. Пожарите се засичат автоматично и информацията за тях се разпространява чрез e-mail.

ЦАН разполага с методология за приблизителна оценка на вероятни количества валежи на база данните от метеорологичните сателити. Данните, които дава системата, са за максимален валежен потенциал и вероятна максимална интензивност на валежа. За нуждите на ЦАН е създадена Национална база данни от индекси, показващи състоянието на растителността и агроклиматични данни, която дава възможност за извършване на оценки и анализ за последните 10 години, като могат да бъдат посочени годините с най-лоши и най-благоприятни условия за развитие на редица селскостопански култури. Тази база данни се използва са сравнение за бъдещи години и за мониторинг на процесите по сушата и засушаването.

През септември 2010 г. в ГДПБЗН е инсталирана система за връзка с Европейската програма „Глобален мониторинг на околната среда и сигурността“ (GMES) на Европейската комисия и Европейската космическа агенция.



Взаимодействие и координация с други институции

При изпълнение на своите функции и задачи в областта на оперативната защита от наводнения и предпазване от вредното въздействие на водите, ГДПБЗН взаимодейства с множество органи на държавната власт, местни органи за самоуправление, научни институти, неправителствени организации. Някои от тях включват:

  • Министерството на околната среда и водите и неговите структури (басейнови дирекции, РИОСВ) – във връзка с изготвянето на предварителна оценка и планове за управление на риска от наводнения; при осъществяването на оперативна защита от наводнения и инженерна защита на хидротехнически съоръжения; овладяване и ликвидиране на екологични инциденти;

  • Министерството на здравеопазването и неговите териториални структури (РЗИ) – по повод осъществяване на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи (СНАВР) и осигуряване на питейна вода за населението при наводнения и други стихийни бедствия; ограничаване на разпространението и ликвидиране на възникнали епидемични взривове, епидемии и епизоотии от заразни и паразитни болести;

  • Министерството на икономиката, енергетиката и туризма - във връзка с поддържане на хидроенергийните системи и обекти и предотвратяване вредното въздействие при изпускане на води;

  • Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията - обмен на информация и координация на действията с Изпълнителната агенция за проучване и поддържане на р. Дунав;

  • Областни и общински администрации – във връзка с разработването и координирането на областните планове за защита при бедствия и провеждане на СНАВР; при съвместната работа в областните щабове за координация на СНАВР; при поддържане проводимостта на речните легла; при организиране на обучения за служителите от съответните администрации и за населението; за доброволните формирования; при обявяване на бедствено положение;

  • Националното сдружение на общините в Р България – участва в разработването на Националната програма за защита при бедствия и годишните планове за изпълнението й, като сдружението е и страна по споразумение за сътрудничество при организиране и осъществяване на съвместни дейности по защита при пожари, бедствия и аварии;

  • Национална електрическа компания – с предприятие „Язовири и каскади” по повод осигуряване защита срещу вредното въздействие при провеждане на високи вълни и изпускане на водни обеми;

  • Националния институт по метеорология и хидрология към БАН – осигурява данни от мониторинга на метеорологични и хидрологични обекти и явления, хидрометеорологична прогностична информация за опасни явления;

  • Българския Червен кръст – участва в разработването на Националната програма за защита при бедствия и годишните планове за изпълнението й; сътрудничество по повод осигуряване на помощи за населението при природни бедствия, аварии и катастрофи.

Оценката е, че взаимоотношенията са коректни и колегиални и взаимодействието и координацията са на добро ниво.

Изводи

Състояние и развитие на персонала

  • ГДПБЗН разполага с достатъчно на брой персонал, чиято квалификация се оценява като адекватна на възложените функции и изпълнявани задачи.

  • В ГДПБЗН съществува много добре изградена система за обучение и повишаване на професионалната квалификация на служителите. За това допринася основно изграденият собствен учебен център, който разполага с добре оборудвани учебни кабинети и тренировъчни полигони. Допълнителни възможности за професионална подготовка се създават по линия на участието на служителите в международни проекти и форми на международно и регионално сътрудничество.

Вътрешна организация на работа и материално-техническа осигуреност

  • Организационната структура на главната дирекция, вкл. на областните й управления, е адекватна на възложените функции и отговорности, изискващи (наред с всичко останало) добра координация с множество институции на международно, национално, регионално и местно ниво.

  • ГДПБЗН-МВР разполага с необходимата материално-техническа база, оборудване, екипировка, хардуерно и софтуерно обезпечение за изпълнение на своите функции и задачи. За това допринася и участието й в редица проекти по международно и регионално сътрудничество, част от резултатите на които са свързани с изграждането на съвременни информационни и комуникационни системи за превенция, оперативна защита при наводнения, ранно предупреждение и защита на населението.

Взаимодействие с други институции

  • Взаимодействие се осъществява в съответствие с действащите законови разпоредби, при ясно дефиниране на функциите и задачите на институциите и ведомствата. Оценката е, че взаимоотношенията са коректни и колегиални и взаимодействието и координацията са на добро ниво.

Обобщение: Институционалният капацитет на ГДПБЗН е на много добро равнище, което й позволява да изпълнява своите функции и задачи, свързани със защитата от вредното въздействие на водите. Силните страни на този капацитет са най-вече адекватната (вертикална) организационна структура на дирекцията, чиито деконцентрирани звена покриват територията на цялата страна, добре подготвеният персонал, модерната система за обучение и повишаване на професионалната квалификация на служителите, много добрата материално-техническа осигуреност, както и доброто взаимодействие и координация с партниращите институции.

6.2.19 Общини


Методологията на анализа на институционалния капацитет на общините се различава от тази, използвана спрямо другите заинтересовани страни: приложен е вторичен анализ на изводите относно капацитета на общинските администрации да управляват ВиК инфраструктурата от изследване на шест общини. Изследването е проведено през 2009 г. във връзка с изпълнението на договори за техническа помощ за изготвяне на проекти във водния сектор в Бургас, Русе, Враца, Кюстендил, Сливен, Габрово. За целите на настоящия проект в края на 2010 г. бяха извършени посещения на място в общините Варна и Дупница.

В контекста на различните форми на собственост на ВиК дружествата (общинска, държавно-общинска и държавна), основните изводи могат да се сведат до следното:



Силните страни са свързани главно с практики на по-малки общини, които са собственици на местните дружества:

  • Общинската администрация има свой представител в управлението на ВиК дружеството, който бива определен с решение на Общинския съвет. При провеждане на Общо събрание на дружеството този представител гласува съобразно предварително взето решение на Общинския съвет и изготвя отчет пред общинския съвет за проведеното събрание.

  • Фактът, че работодател на управителя на дружеството е кметът, дава възможност за по-силен контрол от страна на общината и за бързо решаване на оперативните проблеми и за предпоставяне на стратегическите задачи („Не искам в нашата община с ВиК дружеството да се получи като с ЧЕЗ и да сме в постоянни конфликти с този доставчик”).

  • Общината използва капацитета на администрацията на дружеството, за да изготвя ВиК проекти.

  • По правило съществува определен ред за разглеждане на проекта за бизнес-план на ВиК дружеството. Становище за този проект се изготвя от ВиК специалиста в общинската администрация и от финансовия отдел, обсъжда се с ресорния зам.кмет и се предоставя на дружеството. При преценка – се депозира становище и в ДКЕВР.

Слабите страни са свързани с:

  • Липсата на представител на общината в органите за управление на дружествата с преобладаващо държавно участие, което влошава комуникациите и ограничава ролята на общината като орган на местното самоуправление.

  • Отсъствието на разписани правила, които да уреждат начина на разработване и одобряване на становищата на общината по бизнес-плановете на ВиК дружеството.

  • Общината няма в своята административна структура специализирано звено или собствени експерти, а не ползва и външни консултанти, които да са ангажирани изключително с организацията и управлението на ВиК инфраструктурата – общинска собственост, и/или с изготвянето на становища на общината по бизнес-плановете на ВиК дружеството.

  • Общината не притежава пълна и систематизирана информация за ВиК активите, които са нейна собственост, и за тези, които не са собственост на общината, но са в активите на ВиК дружеството и обслужват неговата дейност в общината (напр. база данни с информация по собственост, видове, състояние, необходимост от реконструкция и т.н.).

Обобщение: Капацитетът на повечето от проучените общини към момента е по-скоро недостатъчен за ефективно управление на ВиК отрасъла. Той се нуждае от допълнителни усилия за развитие и укрепване в посока на преодоляване (като минимум) на очертаните дефицити.
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   17


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница