Расова сегрегация Диляна Гитева

14. Расова сегрегация

Диляна Гитева

На регионално ниво България е обвързана от актовете, приети в рамките на Съвета на Европа. В областта на расовата сегрегация относими са чл. 14 (забрана на дискриминацията) от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ). България все още не е ратифицирала Протокол № 12 към нея (влязъл в сила по отношение н ратифициралите го страни на 01.04.2005 г.), който регламентира обща забрана на дискриминацията. Настоящата забрана за дискриминация в чл. 14 е ограничена, понеже се отнася за упражняването на едно или друго право, гарантирано от ЕКПЧ, докато Протокол № 12 премахва това ограничение и дава защита от дискриминация на всяко лице за всякакво основание, от всички публични власти.

Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността (ЕКРН, орган на Съвета на Европа, осъществява мониторинг по страни, като анализира положението във всяка от държавите-членки във връзка с расизма и нетолерантността и изготвя идеи и предложения за решаване на набелязаните проблеми) в Доклад относно България, публикуван на 24 февруари 2009 г. „препоръчва на България да ратифицира колкото се може по-скоро Протокол № 12 към Европейската конвенция за правата на човека, който според ЕКРН е от първостепенна важност в борбата срещу расовата дискриминация на национално равнище”. Наред с другите си констатации и препоръки, ЕКРН „настоятелно призовава българските власти да проведат разследване на съобщенията за дискриминация срещу роми и сегрегация в областта на здравните грижи, както и да предприемат необходимите мерки, включително правни, за борба с това явление. Тя също така им препоръчва да провеждат кампании за повишаване на общественото съзнание на медицинския персонал за борбата срещу расовата дискриминация.” ЕКРН констатира също, че е необходимо „да бъдат направени и допълнителни стъпки към по-добро интегриране на турците и помаците в обществото, по-специално в областите на образованието и заетостта. Колкото до македонците, все още е необходимо да бъде въведен диалог между техните представители и българските власти за разрешаване на проблемите, които срещат членовете на тази група”.

На национално ниво чл. 5 от ЗЗДискр. регламентира, че „тормозът на основа на признаците по чл. 4, ал. 1, сексуалният тормоз, подбуждането към дискриминация, преследването и расовата сегрегация, както и изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, се смятат за дискриминация”. В пар. 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на ЗЗДискр. терминът "расова сегрегация" е определен като „издаването на акт, извършването на действие или бездействие, което води до принудително разделяне, обособяване или отделяне на лице на основата на неговата раса, етническа принадлежност или цвят на кожата”. Относим към темата е и чл. 29, ал. 1 от ЗЗДискр., според който : „министърът на образованието и науката и органите на местното самоуправление вземат необходимите мерки за недопускане на расова сегрегация в обучаващите институции”.

В делото Сампанис срещу Гърция (Sampanis v. Greece, жалба № 32526/05) ЕСПЧ е разгледал случай, в който ромски деца първоначално не са били записани в училище, а на следващата година са били записани в обособени паралелки и настанени в отделна от основното училище постройка. Жалбоподателите твърдели, че техните деца са били обект на по-неблагоприятно третиране в сравнение с децата, които не са от ромски произход, без обективно и разумно оправдание и че това третиране представлява дискриминация. Съдът счел, че доказателствата, представени от жалбоподателите са достатъчни за да създадат сериозно предположение за дискриминация, поради което правителството на свой ред е трябвало да покаже, че тази разлика в третирането е в резултат на обективни фактори, несвързани с етническата принадлежност на засегнатите лица. По отношение на записването на ромските деца в специални паралелки Съдът приел, че властите не са установили единен, ясен критерий за преценка кои деца в кой клас да бъдат настанявани и че правителството не е представило някакви надлежни тестове, които някога да са били давани на засегнатите деца, с които да се оценят техните способности или потенциални трудности за усвояване на учебния материал. Въпреки че правителството е изтъкнало като оправдание, че е записало децата в обособените класове с цел те да достигнат нужното ниво, за да бъдат записани в другите паралелки, то не е представило информация нито за периодични тестове за оценка на напредъка на децата в обособените паралелки нито, че някое от тези деца е било прието в обикновен клас. Що се касае до записването на децата в училище, правителството изтъкнало, че техните родители не били отишли да ги записват, а само за да получат информация за условията за записване. Въпреки това за Съда няма съмнение, че родителите изрично са изразили пред училищните власти своето желание да запишат децата си на училище. В тази връзка ЕСПЧ отбелязва, че „Имайки предвид уязвимостта на ромската общност е нужно да се обърне особено внимание на нейните нужди и отчитайки, че чл. 14 налага при определени обстоятелства разлика в третирането с цел поправяне на неравенството, властите е трябвало да признаят особения характер на случая и да подпомогнат записването на ромските деца, дори и ако някои от необходимите административни документи да не са били налице”.

Съдът е приел, че въпреки желанието на властите да образоват ромските деца, условията за записване в училище и тяхното настаняване в специални класове в постройка към основната сграда на училището, в крайна сметка е довело до дискриминация спрямо тези деца в нарушение на чл. 14 от ЕКПЧ във връзка с Протокол 1, чл. 2 към ЕКПЧ.

По делото Orsus and others v. Croatia (жалба № 15766/03), Голямото отделение на ЕСПЧ разглежда случай в който жалбоподателите са посещавали училище с паралелки, състоящи се само от деца от ромски произход. В решението си Съдът отбелязва, че видно от докладите на различни международни институции някои европейски държави срещат сериозни трудности при предоставянето на подходящо образование на ромските деца. При опитите си да решат този проблем и да постигнат социална и образователна интеграция на групите в неравностойно положение, каквато е ромската, правителствата се натъкват на трудности като културни особености на малцинствените групи и враждебност от страна на родителите на децата от мнозинството. В своята практика ЕСПЧ е отбелязвал, че не никак лесен изборът на най-подходящите средства за справяне с трудностите при образованието на децата, които не владеят добре езика, на който протича образователния процес. Това на което следва да се обърне внимание е дали правителствата не преминават границите на свободата на преценка, която им е предоставена. В конкретния случай, липсата на прозрачност и ясни критерии за преместване в смесени класове, както и това, че жалбоподателите са посещавали обособени ромски паралелки за значителен период от време, понякога дори през цялото си основно образование е изиграло важна роля при преценката дали има нарушение на чл. 14 във връзка с Протокол 1, чл. 2 от ЕКПЧ. По конкретното дело Съдът е приел, че разпределянето на децата по паралелки не е било съпроводено в достатъчна степен с гаранции, че при упражняване на свободата си на преценка в областта на образованието, държавата се отнася с достатъчно внимание към специалните нужди на групите в неравностойно положение.

В решение 4228/2008 г. Върховният административен съд е разгледал оплакване за расова сегрегация. Съдебната фаза е предшествана от производството пред Комисията за защита от дискриминация (КЗД) по повод постъпили сигнал и жалба от заинтересованите страни, в качеството им на родители, чиито деца учат в училище в гр. Поморие, относно начина на структуриране на паралелките по класове, като се поддържа, че направеното разделение на учениците е на етническа основа. Според жалбоподателите паралелките „б”, в които се обучавали техните деца се състояли изцяло от деца от малцинствен турски произход, а паралелките „а” се състояли от деца от двата етноса с преобладаващо мнозинство ученици от български произход. Задължителната численост на учениците в паралелките „а” се попълвала с деца от турски произход, които имали много добър успех. Жалбоподателите твърдят, че възприетият подход за разпределение на учениците отнемал възможността на децата им да се интегрират пълноценно и да се опознаят с децата от различен от техния етнически произход. КЗД приела, че поставеният критерий за селекция на учениците в паралелки „а” и „б” в училището бил фиктивен, неправдив и не доказвал, че едните деца са по-подготвени, а другите изоставащи в знанията и владеенето на езика, тъй като от данните по преписката се установявало, че в училището няма удостоверяващо входно ниво при приема на първокласници. КЗД е установила, че по отношение на жалбоподателите е допусната пряка дискриминация и че не са предприети ефективни мерки за предотвратяването на етническа сегрегация.

Върховният административен съд е отменил решението на КЗД, констатирайки, че „…разпределението на учениците в паралелки „а” и „б” в първи клас не е базирано на етническия им произход, а е съобразено с възможностите им за усвояване на учебния материал предвид нивото на владеене на български език и съответно необходимостта от допълнителни занимания в тази насока за преодоляване на изоставането им”.

Петчленият състав на ВАС в решение 11566/03.11.2008 г. оставя решението на ВАС в сила, като констатира: „неоснователен е доводът по касационната жалба за липса на регламентиран критерий, който да установява нивото на познания на децата, записани в първи клас и съответно разпределени в паралелки "а" и "б", тъй като не е налице законово изискване за спазване на нормативно установен критерий, а изложените критерии от педагогическия състав на училището сочат на разпределение на учениците по ниво на предучилищна подготовка, а не на етническа принадлежност”.

3. Сегрегацията като нечовешко и унизително отнасяне

Апартейдът и сегрегацията, които са изрично забранени форми на дискриминация може да попаднат в приложното поле на чл. 3 от ЕКПЧ забраняващ нечовешкото или унизително отнасяне. По делата East African Asians case, Cyprus v. Turkey (жалба № 25781/94) § 306, Moldovan and others v. Romania (жалби 41138/98 и 64320/01), § 111, и други дела ЕСПЧ, по отношение на твърденията за расова дискриминация, отбелязва че трябва да се „обърне специално внимание на дискриминацията по признак раса и че официалното отделяне на група лица, които да бъдат третирани различно поради тяхната раса, може при определени обстоятелства да представлява унизително отнасяне”.

Разпоредбата на чл. 1, б. „г” от Конвенцията на ООН за борба срещу дискриминацията в областта на образованието, определя дискриминацията като различие, изключение, ограничение или предпочитане по признак на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход, икономическо положение или рождение, което има за цел или резултат да унищожи или да наруши равенството в третирането в областта на образованието или по-специално поставяне на дадено лице или група лица в положение, несъвместимо с човешкото достойнство.

4. Съдебна практика в САЩ

Исторически идеята за расовата сегрегация се развива в САЩ, като основните начални положения могат да се илюстрират с развитието на юриспруденцията на Върховния съд в САЩ „от Плеси до Браун”. Сеграгацията в САЩ, основана на закон (de jure) по отношение на афро-американците е била развита от федералните закони и местното законодателство в южните щати скоро след Гражданската война. Сеграгацията на практика (de facto) се поражда от социални и икономически фактори. През 1896 г. Върховният съд на САЩ дава изрична санкция на сегрегацията по делото Plessy v. Ferguson, постановявайки, че сегрегацията не нарушава клаузата за равна защита, закрепена в Четиринадесетата поправка на Контитуцията на САЩ, ако отделните съоръжения и услуги за афро-американците са равностойни на тези за белите. Тази доктрина, наречена „отделени, но равни”, оцелява до 1954 г., когато в решението Brown v. Board of Education (Brown I) Върховният съд постановил, че сегрегацията от страна на публичните власти нарушава клаузата за равна защита на закона, установена в Четиринадесетата поправка. В решението от 17 май 1954 г. се казва: „А сега на поставения въпрос: Дали сегрегацията на децата в обществените училища, единствено на основата на раса, дори и когато оборудването и другите „видими” съоръжения са еднакви, лишава децата от малцинствените групи от равни образователни възможности? Вярваме, че им отнема това право ... Сегрегацията на белите и цветнокожите деца в общественото образование има неблагоприятно въздействие върху цветнокожите деца ... Чувството на малоценност засяга мотивацията на детето да учи. Сегрегацията ... поради това създава тенденция да [забавя] образователното и умствено развитие на ... децата и да ги лишава от някои ползи, които биха получили в расово интегрираната образователна система ... Считаме, че в областта на общественото образование доктрината „отделени, но равни” няма място. Отделените образователни учреждения са в своята същност неравнопоставени. Поради това приемаме, че жалбоподателите и други в ситуация подобна на тяхната, ... поради сегрегацията, от която се оплакват са лишени от правото на еднаква защита от закона, гарантирано от Четиринадесетата поправка.”

Конкретното дело засягало само сегрегацията в училищата, но обвързващата сила на решението била използвана през 50-те години на 20 век за атакуване на останалите федерални или местни сегрегационни закони. През 60-те години Конгресът предприел стъпки за отстраняване на расовата сегрегация в частната сфера – Законът за правата на човека (The Civil Rights Act) от 1964 г. забранил сегрегацията във всички частни публични заведения, подлежащи на държавен контрол, като ресторанти, хотели, магазини и заведения. Отделните щати последвали примера, прокарвайки закони, забраняващи дискриминацията в трудовите отношения и настаняването. През 1968 г. по делото Jones v. Alfred H. Mayer Co. Върховният съд постановил, че продавач или наемодател не може да откаже да продаде или отдаде под наем имот на лице на основание на неговата раса или цвят на кожата. През 1971 г. по делото Swann v. Charlotte-Mecklenburg Board of Education Върховният съд постановил, че извозването на ученици с автобус до училище представлява подходящо средство за преодоляване на de facto сегрегацията в училище.