Проект vs/2010/008/0536 "Равенството Път към прогрес"
Подбуждане към дискриминация и враждебно слово
Изтегляне 6.25 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 2. Подбуждане към дискриминация
- На второ място
- Неправилният извод за несъставомерност всъщност винаги излъчва послание за солидаризиране с казаното, ангажиращо обществената търпимост към забранени от правото прояви.
13. Подбуждане към дискриминация и враждебно словод-р Ива Пушкарова, ФРП 1. Общи положения Подбуждането към дискриминация и враждебното слово са хипотези, приравнени на дискриминационно поведение, при които се създават благоприятни условия трети лица да извършат акт на пряка дискриминация, като се въздейства върху ценностите, убежденията и нагласите им по отношение на групи, определени според защитен от закона признак. И в двата случая е налице форма на изразяване, при която идеи, вярвания, информация или желания се обективират в изявления, предназначени и годни да мотивират адресата към поведение на неблагоприятно третиране на трети лица на основата на признак на различие. Сред общите признаци и на двата института е, че те се осъществяват само чрез действие. При него се дава външен израз на възгледи, които по съдържание или по начин на изразяване не се ползват със защитата на правото на свободно изразяване по смисъла на чл. 39 от Конституцията на Република България и чл. 10 от ЕКПЧ, тъй като не съставляват ,,принос за създаването на демократично мнение или демократична воля”201. Конкуренцията между правото на свободно изразяване и правото на равенство е често и непротиворечиво обсъждана в актовете на КЗД и съдедбните органи, както и в относимата юриспруденция на ЕСПЧ и в теорията202. С основание се набляга на ограничения характер на правото на изразяване на мнение. Разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от КРБ, както и на чл. 17 от ЕКПЧ, съдържа обща забрана за злоупотреба с права, която на общо основание е приложима и към правото на свободно изразяване. Специално ограничение конкретно на това
Изказване на ответника Сидеров от трибуната на Народното събрание на 11.07.2004 г.: ,,Защото през този осем годишен период беше извършен гигантски геноцид на българската нация. По настояване на външни, враждебни на България фактори от нашия народ се предвижда да останат 3-4-5 млн. жители. Такъв е планът на българофобите и този план се изпълнява пред очите ни. Ако някой пита как, ще му посоча: като се отнеме на българите правото да бъдат господари в собствената си държава, като се оставят да умрат в мизерия и липса на лекарства и медицинско обслужване, като биват подлагани на терор от цигански банди, които всекидневно нападат, ограбват, изнасилват и малтретират българската нация, след което съзнателно никой не издирва престъпленията, извършени от тях, защото директивата отвън е такава - да не се разследват престъпленията на тези малцинствени групи. Целта е българите да живеят в страх, да бъдат обезверени, смачкани, покорни". Изказване на ответника Сидеров на предизборен митинг на партия Атака в гр. Бургас на 22.06.2005 г.: ,,Не на циганизирането на България, не на турцизирането на България. Най-после българите ще имат свое представителство в парламента. Там няма да бъдат само педерасти, цигани, турци, иностранници, евреи и всякакви други, а ще има само и единствено българи, които ще защитават честта, достойнството и интереса на българина. Ще кажем, че България няма да позволи да стане турска провинция. Няма да позволи да стане циганска държава. Няма да позволи да стане еврейска колония, или каквато и да е колония".
Както при подбуждането към дискриминация, така и при враждебното слово поведението на дееца представлява нарушение на обществените интереси от поддържане на обща търпимост и равнопоставеност в обществото. То застрашава правото на равно третиране на всички правни субекти, а не само на онези, чиито защитени признаци са специално споменати или чиито групи са изрично адресирани от враждебното слово. Правото на равно третиране и свързаната с него забрана за дискриминация са не само фундаментални права на човека, но и принципи на обществено устройство, което ясно личи от систематичното място на чл. 6 от КРБ в Глава Първа ,,Основни начала”. Това не само потвърждава очевидния извод, че дискриминацията е годна да засегне не само действителен носител на защитен признак, но и свързано с него лице или лице, за което деецът предполага, че е носител на признака. Високопоставеността на равенството като принцип за обществена самоорганизация охранява и ценностните нагласи на лицата с нисък риск да бъдат дискриминирани, които проявите на неравно третиране смущават, възмущават или обиждат, дори когато са насочени срещу трето лице. Такова разбиране е изразено и в съдебната практика. По конкретно дело ищецът не притежава нито един от признаците за етническа и религиозна принадлежност, оценени отрицателно в процесното враждебно изявление на ответника (Вж. Каре 1)203. Въпреки това съдът го приема за активно легитимиран да търси защита срещу дискриминация по исков ред. Според съда ,,доколкото с изказванията си ответникът обективно е засегнал обществения интерес, всеки с етническо и религиозно самоопределяне, различно от българската етническа и езикова общност, може да бъде засегнат от нарушението, независимо дали изказванията са били насочени пряко срещу неговата общност или не”.
Забраната за подбуждане към дискриминация е относително ново явление в антидискриминационното право с европейскоправен произход. То не е специално адресирано от ЕКПЧ, но може да попадне в приложното поле на разпоредбите за свободата на религията или на събранията по чл. 9 и чл. 11, когато те са нарушени с дискриминационни мотиви204. Подбуждането към дискриминация е предварителен застрашаващ стадий на умишлена дискриминационна дейност, която европейските правни източници и националното ни законодателство приравняват на същинска дискриминация. Това поведение според директивите на ЕС се изразява в даване на указания или насърчаване към пряка или непряка дискриминация срещу лица на основата на защитен признак (чл. 2 от Директива 2006/54/ЕС (преработена) (пол), чл. 4 от Директива 2000/78/ЕС (религия или вяра, увреждане, възраст и сексуална ориентация), чл. 2 от Директива 2000/43/ЕС (расов или етнически произход), чл. 3д от Директива 89/552/ЕС). Съгласно разгърнатата дефиниция на пар. 5 от ПЗР на ЗЗДиск понятието се отнася до пряко и умишлено насърчаване, даване на указания, оказване на натиск или склоняване към извършване на дискриминационен акт, когато подбуждащият е в състояние да повлияе на подбуждания. Това определение се отличава от европейския правен стандарт и има следните елементи. На първо място, изпълнителното деяние е описано в четири форми, които са съвместими и всяка обуславя извод за съставомерно поведение. Всичките са вид мотивиране на трето лице към осъществяване на акт на неравно третиране срещу срещу лице или група от хора, обединени от общ защитен признак. Същественото е, че мотивиращото действие е насочено към формиране у подбужданото лице на умисъл за такова третиране, основан на дискриминационно отношение. Мотивиращият акт може да бъде адресиран както към лица, които вече имат дискриминационно отношение (,,даване на указания”), но въздействието е насочено към укрепването му и към насърчаване на изявата му, така и към лица, които нямат такова отношение към началото на въздействието, но последното е насочено към това те да го формират като мотив за по-нататъшна своя проява. Според изразени в практиката становища, не е налице подбуждане към дискриминация, ,,ако не се установява нито една от формите на деянието”205. В същото време широкият обхват на всяка от тях позволява да се обхванат не само случаи на даване на задължителни по характера си нареждания за дискриминиране, а и хипотези на ,,меко” манипулиране на волята на подбуждания, когато са пресечени границите на правото на свободно изразяване и деянието не е малозначително. Тъй като подбуждането е формално деяние, то ще бъде съставомерно независимо от настъпването на такива резултати206. Ако все пак те са настъпили, което трябва да бъде установявено безспорно чрез анализ на последващото поведение на подбужданите, подбуждането ще прерастне в подбудителство към конкретния дискриминационен акт. Ако той е престъпен, подбудителят ще бъде наказан според правилата на наказателния закон за съучастие в престъпление с дискриминационен мотив. Самото подбуждане може да осъществява състав и на друго нарушение. Когато подбуждането се изразява в упражняване на принуда, може да се обсъжда отговорност и за насилствен акт, която ще бъде различна според обществената опасност на извършеното. На второ място, независимо от формата, въздействието се осъществява пряко върху подбуждания207. Деянието ще отговаря на това условие, когато е адресирано пряко към подбуждания и обективирано по начин, че той да е в състояние да го възприеме. Броят на адресатите няма значение. Степента на индивидуализация на лицето, върху което се осъществява забраненото въздействие е основен критерий за разграничаване на подбуждането към дискриминация и институтите на тормоза и преследването. В практиката се твърди, че подбужданият трябва да бъде ,,конкретно идентифициран”208. Според това становище ненасочените към конкретен адресат изказвания, които са достъпни за възприемане от неограничен кръг субекти, не могат да се квалифицират като подбуждане, но могат да се преценяват от гледище на определенията за тормоз или преследване. ,,Призивният елемент” на процесния коментар (Каре 2) се ,,схваща в контекста на една експресивна стилистика, а не като осъществяващ състава на подбуждането към дискриминация209. Каре 2 ,,Всички изследвания показват, че българската нация се циганизира с главоломни темпове... Сигурно и вие ще си дадете сметка какво означава това... бия такава тревожна камбана.... равнището ще е от неграмотни и почти неграмотни, но затова пък млади мъже и жени.... ще произвеждат все по-големи тълпи себеподобни... какви битови, морални, ценностни и пр. разминавания са съпътствали през годините съжителството ни с циганите, как търканията са преминавали в сблъсъци и са се изостряли правопропорционално на бързината, с която етносът им се е размножавал... докато злокачественото образувание вътре в организма ни коварно е пускало метастази. Как така нито едно управление на страната, дори още от комунистическо време, не е усетило какво става... Но що за член на общността ще бъде една България, грозна и мръсна като ,,Факултето" или "Столипиново" с неясно управление и наплашена администрация, с вилнеещи банди и повсеместно беззаконие? ... Историческата съдба на това номадско племе векове наред е била да паразитира в чужд дом... Много твърдо, решително и категорично да се предприемат мерки, за да се гарантира законността. Никаква толерантност повече! От махалата се хвърлят камъни по движещата се мотриса, отговарят всички. Как? С ново допълнение към наказателния закон, разрешаващо бързо производство и изселване на цялото гето... да измислим институцията „лагер за задължително образоване”. Но ние вече се борим за самото си оцеляване... Но ни е нужна и подкрепа за намаляване на раждаемостта.” Източник: статия ,,Събудете се! Изчезваме” на Петко Бочаров, публикувана във в. Новинар на 03.01.2008 г., по повод на жалба срещу която КЗД се произнася с Р № 141/2008 на I с-в на КЗД по пр. № 40/2007. Понякога понятията за подбуждане към дискриминация и тормоз се смесват. По конкретен случай съдът приема за подбуждане към дискриминация неадресирани публични изявления, които съдържат ,,всички елементи на дискриминационно отношение по повод циганската, еврейската и турската етническа и религиозна общност” и поради това ,,подбуждат настроения срещу малцинствата”. В същото време твърди, че формата на изказването ,,внушава омраза, основавана на етнически признак, което обективното право - чл. 5 вр. чл. 4 вр. § 1 т. 1 от ЗЗДискр. и правният ред в цялост не допускат” 210. Междувременно се срещат инцидентни твърдения, отхвърлящи изискването за конкретизация на подбужданото лице, тъй като според тях то не ,,дава законосъобразна възможност законът за подбуждането да се прилага и при подбуждане срещу общности, което е и най-разпространеното в обществената практика''211. На трето място, необходима е такава връзка между подбуждащия и подбуждания, че подбуждащият да е в състояние да повлияе на подбуждания да извърши дискриминация. От обективна страна двете лица трябва да се намират в такива лични, служебни, социални или други отношения, които да създават условия подбуждащият едностранно да влияе върху решенията на подбуждания по отношение на поведение, с което може да се засегне правото на равно третиране на трети лица, носители на защитен признак. Това могат да бъдат както формални отношения на власт и подчинение212, така и отношения на авторитет, които са характерни с относително намаляване на критичността на подбуждания и относително нарастване на убедителността на изявленията на подбуждащия213. Не е необходимо да се установява формална субординационна връзка. Въпросът е фактически и се преценява конкретно, като ценностната система, склонност към внушаемост, критичност и други особености на личността на подбуждания са от съществено значение. Социалният и служебният статус на подбуждащия, достъпът му до медии, общественият му авторитет и други обстоятелства също са с решаващо значение. Според съдебната практика ,,публично или длъжностно качество не водят до автоматичен извод за годност на субекта да повлияе на подбуждания”214. Необходим е извод, че тези качества са поставили подбуждащия в положение да влияе на подбуждания, но при някои качества или при съчетаване на множество качества друг извод би бил незащитим. Така например, както с основание се изтъква в литературата, ,,(народен представител, водач на парламентарно представена политическа партия, класиран на второ място кандидат на президентските избори през 2006 г., разполагащ с ежедневна медийна трибуна в телевизия СКАТ, освен с трибуната на Народното събрание) е в състояние да повлияе на общественото мнение със своите публични изказвания215. От субективна страна подбуждащият действа с пряк умисъл. Той съзнава, че с действията си ,,мотивира у подбуждания решението за извършване на точно определен дискриминационен акт”216. Той предвижда, че у мотивираното лице може да възникне такова решение и той да извърши конкретно дискриминационно деяние като пряк (неизбежен) резултат от въздействието върху волята му. Деецът пряко цели такава последица. Каре 3 На 14.11.2006 г., в ефира на Дарик Радио е излъчено становище на кмета на район ,,Овча купел’’ в София: ,,Категорично съм против изграждането на територията на Овча купел на квартал, където да бъдат настанени сто и двадесет ромски семейства, защото от тези сто и двадесет ромски семейства, за не повече от половин година ще набъбнат. Ще дойдат тук от цяла България, ще дойдат техни роднини, приятели, познати. Това ще създаде един опасен конфликт между българите и ромите. ... Кравите в Овча купел ще пречат много по-малко, отколкото един цигански квартал там...Нямам нищо против ромите. Те трябва постепенно да се култивират, да придобият битовите нормални навици на граждани, но докато не стане това, те не може да живеят измежду гражданите, защото останалите хора ще страдат от тяхната липса на елементарни битови навици. Едно такова ромско селище е десет пъти по-опасно в близост до жилищни квартали, отколкото едно сметище. Те ще плъзнат из комплекса, ще обезкостят комплекса. Хората в комплекса ще почнат да си продават на безценица апартаментите. Всички врати ще бъдат разбити, всички мазета ще бъдат разбити, опоскани. Това ще бъде едно нашествие”.
Съдът не може да ангажира и признаци от институтите на пряката и непряката дискриминация при обсъждане на съставомерността на подбуждане към дискриминация, тъй като за последното не е необходимо да се установява и възникнало неравно третиране или поставяне по по-неблагоприятно положение. Липсата на тези признаци следва не само от законовата дефиниция и самостоятелния характер на института на подбуждането, но и от формалния характер на поведението, в което подбуждането се изразява. Липсата на изискване подбужданият да е пристъпил към дискриминационно поведение означава, че неравно третиране или злепоставяне не е възникнало. Както се изтълва в литературата, забраната за подбуждане към дискриминация е абсолютна и не може да се разколебава218. 3. Враждебно слово Враждебното слово е специален случай на подбуждане към дискриминация, който е въздигнат в самостоятелна форма на пряка дискриминация. Това е слово, което независимо от изразното средство разпространява, насърчава, внушава или оправдава чувство на омраза (ненавист) и нетърпимост на основата на защитен признак219. Хипотеза на враждебно слово е ,,всяко проповядване на национална, расова или религиозна омраза, което подбужда към дискриминация, враждебност или насилие'' по смисъла на чл. 20 от Международния пакт за граждански и политически права, както и ,,всяко разпространение на идеи на основата на расово превъзходство или омраза, всяко подбуждане към расова дискриминация'' по смисъла на чл. 4, б.,,а'' от МКПВФРД. Класическа проява на враждебното слово, изрично забранена от международните актове, е пропагандата и разпространението на идеи за превъзходство на една общност над друга на основата на зашитен признак. Те могат да се изразят както в твърдения, представящи фаворизираната общност като носител на добродетели и заслуги, така и в обрисуване на тази общност като злочеста, онеправдана и страдаща и поради това нуждаеща се от активна закрила срещу други общности, които според дееца допринасят за това й положение. Именно призивът към такава закрила или внушаването на необходимост от такава представлява оправдаване на акт, насочен срещу друга общност и целящ влошаване на положението й спрямо това на фаворизираната общност. Изключването на този втори вид враждебно слово от обхвата на института е произволно и води до незаконното му ограничаване чрез стеснително правоприлагане220. Враждебно слово е налице при отричане или омаловажаване на безспорно установени посегателства срещу група, определена по защитен признак (например Холокоста), чрез твърдения за незначителност или заслуженост на вредите, невярност на общоизвестната информация и други, които имат за цел промяна на негативната оценка за явлението към положителна или безразлична221. Поради обстоятелството, че ,,изразяването на омраза или ненавист неизбежно поставя адресатите му в по-неблагоприятно положение в публичната комуникация и в социалните отношения"222, както и поради принадлежността му към родовия институт на подбуждането към дискриминация като вид пряка дискриминация, враждебното слово също е винаги акт на пряка дискриминация. Поради това, и то не може да се оправдава с легитимни законови цели и не зависи от извод за пропорционалност на средствата или действително възникване на неравно третиране.
Оскъдната практика на българските съдилища върху институтите на подбуждането към дискриминация и враждебното слово разкрива множество отрицателни тенденции, чийто общ произход изглежда се корени в неразбиране или несолидаризиране с целите на антидискриминационния закон. Съдът изглежда по-загрижен да не допусне злоупотреба с право на защита от дискриминация, отколкото с прилагането на ефективна защита на това право, като се показва твърде толерантен към необуздано отрицателно говорене. Оттук следва ясно очертана тенденция на ограничаване на приложното поле на институтите на подбуждането и враждебното слово, което се проявява както в поставяне на допълнителни несъставомерни условия за тяхното приложение (например, липса на оправдаваща цел) или в отказ да се отдаде съответното правно значение на елементи от фактическата обстановка (например, игнориране на съставомерни изявления)223. От особено съществено значение е ценностната интерпретация, която съдът дава на отрицателното говорене. Неправилният извод за несъставомерност всъщност винаги излъчва послание за солидаризиране с казаното, ангажиращо обществената търпимост към забранени от правото прояви. Такава последица има например липсата на контекстуален анализ, при която отделни изявления се коментират без връзка помежду им и това пречи да бъдат установени внушения, произтичащи от връзките между фразите. Тенденцията към накъсване на отрицателната фразеология е свързана и с вътрешно накъсване на предпоставките за прилагане на института, които биват ненужно усложнявани224. Срещат се случаи на оневиняващо и омаловажаващо изопачено тълкуване, при което съдът, вместо да установи действителния смисъл на казаното, му придава крайно неправдоподобно съдържание225. Понякога дори се достига до парадоксален и очевидно превратен извод, че процесните изявления са насочени не срещу, а в полза на равенството между гражданите226. По конкретно дело например ,,съдът изцяло пренебрегва очевидния житейски факт, че когато една етническа общност е представяна като колектив от престъпници, това вну шава на хората страх и омраза към нея и ги насърчава да се отнасят негативно с членовете й'' 227. В резултат на това, въпреки правилното и подробното установяване на обективната страна на съответния институт, съдът достига до озадачаващи изводи за субективна несъставомерност (липса на умисъл). Необходимо е специално да се подчертае, че в някои случаи явният пропуск да се разпознае случай на подбуждане към дискриминация може да изпълни състава на оправдаването на дискриминационна реч по смисъла на чл. 5 от ЗЗДиск228. Социалното предназначение на антидискриминационното право е да укрепва солидарността и конструктивното взаимодействие между различните обществени групи, т.е. да предотвратява процесите на взаимно отхвърляне между тях, източник на социални конфликти и социално напрежение, в интерес на общественото развитие. В тази мисия юриспруденцията е основен фактор за въздържане на развитието дискриминационни нагласи и прерастването им в дискриминационни действие, поради което трябва да е особено чувствителна към застрашаващите стадии на дискриминационна дейност.
Каталог: progress2010 2011 -> images -> stories stories -> Проект vs/2010/008/0536 "Равенството Път към прогрес" stories -> Идентичност и права на човека михаил Иванов stories -> Дейността на прокуратурата на република българия срещу дискриминацията реалности и проблеми stories -> Практиката на Върховния касационен съд по дела за престъпления, мотивирани от предразсъдъци и омраза /Резюме/ 1 stories -> Проект vs/2010/008/0536 "Равенството Път към прогрес" Изтегляне 6.25 Mb. Сподели с приятели:
|