Проект vs/2010/008/0536 "Равенството Път към прогрес"
Механизми за мониторинг на превенцията и защитата от дискриминация
Изтегляне 6.25 Mb.
|
4. Механизми за мониторинг на превенцията и защитата от дискриминацияДиляна ГитеваОрганите по човешките права на Организацията на Обединените нации (ООН), както и тези на регионални организации като Съвета на Европа (СЕ), Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), или Европейския Съюз (ЕС) и други участват в редица дейности целящи защитата, наблюдението и утвърждаването на правата на човека по целия свят. Един от способите за спазване на човешките права е именно наблюдението и докладването за състоянието на човешките права в отделните държави-членки на съответната международна организация. Страните по различни международни и регионални договори, насочени към защита правата на човека, са длъжни да изпращят редовни и подробни доклади относно спазването от тяхна страна на правата, защитени от съответния международен договор. 1. Организация на обединените нации (ООН) Механизмите за наблюдение на правата на човека в рамките на ООН могат да се поделят на такива, основани по Хартата на ООН и механизми, закрепени в договорите. 1.1. Механизъм за наблюдение по Хартата на ООН
За повече информация: http://www2.ohchr.org/english/bodies/hrcouncil/ Универсалният периодичен преглед (Universal Periodic Review) е процес по наблюдение спазването на правата на човека за всички 193 държави-членки на ООН веднъж на всеки четири години. Процесът се ръководи от Съветът по правата на човека и предоставя възможността всяка държава да изложи действията, които е предприела, за да подобри състоянието на правата на човека и да изпълни задълженията си, свързани с тях. За повече информация: http://www.ohchr.org/EN/HRBodies/UPR/Pages/UPRMain.aspx Специални процедури на Съвета по правата на човека е общо наименование за механизми, насочени към конкретна ситуация в дадена държава или определен проблем. Правомощията по специална процедура в дадена държава са проучване, мониторинг и публично отразяване на състоянието на правата на човека, докато тематичните специални процедури се извършват по отношение на световни явления, в които се нарушават човешките права. Специалните процедури се извършват или еднолично (от „специален пратеник”, „специален представител на Главния секретар” или „независим експерт”) или колективно. Повечето специално процедури получават информация за конкретни твърдения за нарушения на човешки права и изискват изясняване на ситуацията от съответните правителства. За повече информация: http://www2.ohchr.org/english/bodies/chr/special/index.htm 1.2. Механизми за наблюдение по отделни международни договори на ООН. Всеки международен договор, защитаващ правата на човека предвижда комитет от независими експерти, известен като орган по договора. Органът по договора наблюдава изпълнението на договора. Всяка държава, подписала и ратифицирала договора, е длъжна да изпраща периодични доклади до органа по договора относно състоянието на човешките права в нея. Изготвянето на тези периодични доклади е важна възможност за неправителствените организации и представителите на гражданското общество да представят „алтернативни доклади” и допълнителна информация до органите по договора. Тези доклади се разглеждат наред с правителствените и често засягат въпроси, които правителствата пренебрегват или съзнателно не засягат. Комитетът за правата на човека се създава на основани чл. 28 от Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП), състои се от 18 члена с мандат от по 4 години. Съгласно чл. 40 от МПГПП Комитетът проучва докладите, представени от държавите - страни по МПГПП, за взетите от тях мерки за осъществяване на правата, признати от този пакт, и за постигнатия напредък при упражняването на тези права в едногодишен срок от влизането в сила за държавите - страни по него, а в последствие – винаги, когато Комитетът поиска това (обикновено на 4 години) и може да отправя всякакви забележки от общ характер, както по повод на докладите, така и по повод тълкуването на разпоредбите от МПГПП. Чл. 41 и 42 уреждат факултативна процедура по междудържавни оплаквания. По отношение на държавите, които са станали страни по Факултативния протокол към МПГПП (България се е присъединила на 26.03.1992 г.), за Комитета възниква правомощието да приема и разглежда молби от лица, които твърдят, че са жертва на нарушение от страна на тази държава-страна по МПГПП на което и да е от правата, провъзгласени в МПГПП (чл. 1 от Факултативния протокол). Условията за допустимост са да са изчерпали вътрешноправните средства за защита и спорът да не се разглежда по друга процедура на международно разследване или уреждане. След като е приел определена молба за разглеждане, Комитетът я изпраща на съответната държава, която разполага с 6-месечен срок за представяна на писмени обяснения или изявления, изясняващи случая и мерките, предприети от държавата. Комитетът се произнася със становище, чието действие съгласно чл. 2, пар. 3 от МППГП се състои в задължение на държавата да осигури ефикасно средство за възстановяване на нарушените права и свободи. Конкретни примери за такива действия могат да са плащането на обезщетение, отмяна или изменение на законови разпоредби, освобождаване на задържано лице и др. Комитетът за икономически, социални и културни права е създаден от Икономическия и социален съвет, състои се от 18 членове с мандат от по 4 години. На него са делегирани функциите по наблюдение спазването на правата, установени в Международния пакт за икономически, социални и културни права (МПИСКП). Съгласно чл. 16 от МПИСКП държавите-страни по него се задължават на всеки 5 години да предоставят доклади за мерките, които са взели, и за постигнатия напредък за осигуряване на признатите от пакта права. В отговор на докладите Комитетът може да отправя към съответната държава препоръки. В неговите правомощия е и да постановява забележки от общ характер по тълкуването на МПИСКП, подобно на Комитетът за правата на човека по МППГП. В оригиналния текст на Пакта от 1966 г. не се предвижда процедура за разглеждане на индивидуални оплаквания. Това се предвижда с Факултативен протокол към МПИСКП от 10 декември 2008 г. (все още не е влязъл в сила), съгласно чл. 2 от който Комитетът е компетентен да разгледа индивидуални или групови съобщения (комуникации) относно нарушения на права по МПИСКП от държавите, които са станали страна по този Факултативен протокол. За повече информация: http://www2.ohchr.org/english/bodies/cescr/index.htm Комитетът за премахване на расовата дискриминация се създава съгласно чл. 8 от Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация (МКПВФРД), състои се от 18 члена с мандат от по 4 години. Съгласно чл. 9 от МКПВФРД държавите-страни по нея са длъжни да представят доклади за законодателните, съдебните, административните или други мерки, които те са предприели и които са в изпълнение на разпоредбите на тази конвенция в рамките на една година от влизане в сила на Конвенцията за съответната държава, а в последствие - на всеки две години и когато комитетът поиска това. Комитетът може да направи предложения и препоръки на основата на проучвания на докладите и информацията, получена от държавите страни Членове 11-13 уреждат възможността за разглеждане на междудържавни оплаквания, а в чл. 14 от МКПВФРД се урежда факултативната компетентност на Комитета за премахване на расовата дискриминация да получава и обсъжда в рамките на своята юрисдикция съобщения от лица или групи лица, твърдящи, че са жертва на нарушение от страна на тази държава страна на което и да е от правата, изложени в МКПВФРД. Комитетът представя съобщенията и препоръките си, ако има такива, на съответната държава страна и на молителя. За повече информация:http://www2.ohchr.org/english/bodies/cerd/index.htm Комитетът за ликвидиране дискриминацията по отношение на жените е създаден на основание чл. 17, т. 1 от Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (КПВФДЖ), състои се от 23 експерти с мандат от по 4 години. Съгласно чл. 18 от Конвенцията държавите-участнички се задължават да представят доклад за законодателните, съдебните, административните и други мерки, приети от тях в изпълнение положенията на Конвенцията, и за прогреса, постигнат в тази връзка в продължение на една година от деня на влизане на настоящата Конвенция в сила за заинтересована държава, а след това най-малко през всеки четири години и по-нататък тогава, когато за това помоли Комитетът. Според чл. 21, т. 1 от КПВФДЖ Комитетът ежегодно чрез посредничеството на Икономическия и Социален съвет представя доклад на Общото събрание за своята дейност и може да внася предложения и препоръки от общ характер, основани върху изучаване на доклади и информации, получени от държавите-участнички. Факултативният протокол към КПВФДЖ, ратифициран от България на 20 септември 2006 г., предвижда процедура за разглеждане на индивидуални или групови съобщения (комуникации). В случай на установено нарушение, съгласно чл. 7 от Факултативния протокол към КПВФДЖ, Комитетът изпраща становище и препоръки към съответната държава, която разполага със шест месеца за отговор относно предприетите от нея мерки. Чл. 8 от Факултативния протокол предвижда процедура за разследване при установяване на сериозни или системни нарушения на правата по КПВФДЖ. За повече информация: http://www2.ohchr.org/english/bodies/cedaw/index.htm Комитетът срещу изтезанията е създаден на основание чл. 17 от Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (Конвенция против изтезанията), състои се от 10 членове с мандат от по 4 години. Съгласно чл. 19 от Конвенцията против изтезанията държавите представят доклади за взетите от тях мерки за изпълнение на задълженията им в течение на 1 година след влизането в сила на конвенцията за съответната държава, а след това веднъж на 4 години допълнителни доклади за всички взети нови мерки и други доклади, които Комитетът може да поиска, в резултат на които Комитетът може да отправи общи забележки към съответната държава. Общи забележки могат да бъдат постановени и по правата от Конвенцията против изтезанията. В чл. 20 се предвижда процедура по разследване, чл. 21 (факултативен) регламентира междудържавни оплаквания, а чл. 22 (също факултативен) - компетенцията на комитета да получава и разглежда съобщения пряко от или от името на лица под нейна юрисдикция, които твърдят, че са жертва на нарушаване на разпоредбите на Конвенцията от държава - страна по нея и да постановява по тях своето становище. Съгласно Факултативния протокол към Конвенцията против изтезанията, ратифициран от България на 1 януари 2011 г., се създава Подкомитет против изтезанията с правомощието да посещава места за лишаване от свобода. Протоколът предвижда държавите-страни по него да създадат национален превантивен механизъм срещу изтезанията на местно ниво с правомощието да инспектира места за лишаване от свобода. За повече информация: http://www2.ohchr.org/english/bodies/cat/index.htm Комитетът по правата на детето е създаден на основание чл. 43 от Конвенцията за правата на детето, състои се от 18 члена с мандат от по 4 години. Съгласно чл. 44 от Конвенцията държавите се задължават да представят доклади за мерките, които са предприели за осъществяване на правата, признати в Конвенцията, и за напредъка, постигнат при ползването на тези права в срок от две години от влизането в сила на тази Конвенция за съответните държави, а впоследствие на всеки пет години. Комитетът може да прави предложения и препоръки от общ характер, не се предвижда възможност за сезиране с индивидуално или групово оплакване, нито процедура за разследване или междудържавно оплакване. Държавите-страни по Факултативния Протокол към Конвенцията за правата на детето относно търговията с деца, детска проституция и детска порнография (в сила за България от 18.01.2002 г.) и Факултативния Протокол към Конвенцията за правата на детето относно участието на деца във въоръжен конфликт (в сила за България от 12.02.2002 г.), дължат доклади и по тези въпроси. За повече информация: http://www2.ohchr.org/english/bodies/crc/index.htm Комитетът за правата на хората с увреждания се създава на основание чл. 34 от Конвенцията за правата на хората с увреждания с правомощия да разглежда докладите на държавите-страни и да се произнася с предложения и общи препоръки. Факултативният протокол предвижда възможност за разглеждане на индивидуални оплаквания. България е подписала и Конвенцията за правата на хората с увреждания, и факултативният протокол към нея, но те не са ратифицирани. За повече информация: http://www.ohchr.org/EN/HRBodies/CRPD/Pages/CRPDIndex.aspx 2. Регионални организации и техните органи за защита правата на човека. 2.1. Съвет на Европа (СЕ) Основният нормативен акт, приет в рамките на СЕ в областта на правата на човека – Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) и протоколите към нея, предвижда в чл. 19 създаване на постоянно действащ Европейски съд по правата на човека (ЕСПЧ). В правомощията на ЕСПЧ влизат разглеждане на междудържавни дела (чл. 33), колективни и индивидуални жалби (чл. 34), които следва да отговарят на условията за допустимост, регламентирани в чл. 35. При откриване на нарушение по конкретна жалба, ЕСПЧ може да присъди обезщетение на жалбоподателя и/или да осъди държавата да предприеме индивидуални или генерални мерки (при структурен проблем) за изпълнението на решението. Съгласно чл. 46 от ЕКПЧ решенията на ЕСПЧ имат задължителен характер за държавата-страна и за неговото изпълнение следи нарочен орган – Комитетът на министрите. Съгласно последният Протокол 14 към ЕКПЧ в случай, че дадена държава не изпълни решение срещу нея, Комитетът на министрите е оправомощен да отнесе въпроса пред ЕСПЧ и ако той установи неизпълнение на държавата на задължението й, Комитетът на министрите може да предприеме конкретни мерки срещу тази държава. За повече информация:
Наблюдение за спазването на Европейската социална харта (ЕСХ) се осъществява чрез дейността на Европейския комитет за социални права (ЕКСП), който следи дали държавите-страни по ЕСХ поддържат законодателството си и съдебната си практика в съответствие с правата по ЕСХ. В изпълнение на това си правомощие ЕКСП може да приема заключения по националните доклади и решения по колективни оплаквания. Европейският комитет против изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание (ЕКПИ) е създаден на основание чл. 1 от Европейската конвенция за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание с правомощията да осъществява посещения в места за задържане (затвори, места за задържане на непълнолетни, полицейски управления, психиатрични заведения, места за задържане на имигранти и др.) и да прави преценка на начина на третиране на хората, лишени от свобода. ЕКПИ изпраща на посетените държави доклад относно заключенията, препоръките и исканията си за информация и изисква отговор от тях. Сходна като механизъм е дейността на Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността (ЕКРН), специализирана в борбата с расизма, ксенофобията, антисемитизма и нетолерантността посредством мониторинг на държавите, общи политически препоръки и информация и комуникация с гражданското общество. Консултативният комитет по Рамковата конвенция за защита на националните малцинства извършва подробен анализ на законодателството и практиката в областта на малцинствата и приема становища по отношение на отделните държави, които служат на Съвета на министрите при подготвянето на резолюции. С Резолюция за Съвета на министрите от 7 май 1999 г. се създава фигурата на Комисаря по правата на човека като независима институция, чиито основни функции целят повишаване на съзнанието и зачитането на човешките права във всички 47 държави-членки на СЕ. За повече информация:
За повече информация: http://www.osce.org/odihr - БДИЧП 3. Европейски съюз (ЕС) Европейската комисия (ЕК) наред с другите си правомощия има за задача да следи за прилагането на европейското право в това число и нормите на ЕС въвеждащи забрана дискриминация по различни признаци. Всяка държава-членка отговаря транспониране и спазване на правото на ЕС в своя вътрешен правен ред. Държавите-членки трябва също така да гарантират практическата ефикасност на своите системи за обезпечение на жертвите на дискриминация и да осъществяват дейности за повишаване на осведомеността на гражданите. По силата на договорите Европейската комисия следи за правилното прилагане на правото на ЕС. Когато дадена държава-членка не спазва това право, Европейската комисия разполага със собствени правомощия (иск при неизпълнение на задължения), предвидени в чл. 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз, за да опита да сложи край на нарушението и да сезира, ако това е необходимо, Съда на ЕС. Правото на ЕС предвижда създаването на национални органи по въпросите на равнопоставеността. ЕК извършва редовен обмен на информация с тези органи по отношение на последните правни промени и общи проблеми, възникнали в рамките на борбата с дискриминацията. Въз основа на този обмен Комисията извършва наблюдение на ефикасността на националните наказателни мерки и срокове за предприемане на действия пред националните съдилища. Комисията си сътрудничи с тези органи и при преразглеждане на законодателството за равно заплащане, което има за цел справянето с продължаващия дисбаланс в заплащането на различните полове. По този начин се очаква да се постигне обезкуражаване на дискриминиращото поведение и предоставяне на ефикасно правно средство на защита и обезвреда на жертвите на дискриминация. Агенцията на Европейския съюз за основните права е орган на Европейския съюз (ЕС) със седалище във Виена, създаден по силата на Регламент (ЕО) № 168/2007 на Съвета от 15 февруари 2007 г. Тя е правоприемник на Европейския център за наблюдение на расизма и ксенофобията (ЕЦНРК). Основната цел на Агенцията е да оказва съдействие на институциите и органите на Общността и държавите членки в сферата на основните права и да ги насърчава да спазват тези права при предприемането на мерки и политики в съответните области от тяхната компетентност. За повече информация: http://fra.europa.eu/fraWebsite/home/home_en.htm Институт за равенството на половете е европейска агенция, която подпомага ЕС и неговите членове в усилията им да популяризират равенството на половете и да противодействат на дискриминацията по признак пол. Институтът събира и анализира информация по въпросите на пола. За повече информация: http://www.eige.europa.eu/content/about-eige Каталог: progress2010 2011 -> images -> stories stories -> Проект vs/2010/008/0536 "Равенството Път към прогрес" stories -> Идентичност и права на човека михаил Иванов stories -> Дейността на прокуратурата на република българия срещу дискриминацията реалности и проблеми stories -> Практиката на Върховния касационен съд по дела за престъпления, мотивирани от предразсъдъци и омраза /Резюме/ 1 stories -> Проект vs/2010/008/0536 "Равенството Път към прогрес" Изтегляне 6.25 Mb. Сподели с приятели:
|