Дискриминация, стереотипи и предразсъдъци, изключване, враждебно слово, тормоз и подбуждане към дискриминация

Дискриминация, стереотипи и предразсъдъци, изключване, враждебно слово, тормоз и подбуждане към дискриминация

Юлия Попова

Психологическите и социално –психологически аспекти на дискриминацията са свързани със степента на разумна осъзнатост на индивида и способността му да приеме принципа за равнопоставеност на всички хора в общество. Вярата и убедеността в основни ценности като свобода, достойнство и отговорност е онази почва в отделните хора, върху която трудно виреят предразсъдъци, расизъм и други форми на дискриминация.

Преодоляването на дискриминацията в обществото зависи от фактори на различни равнища – държавни и общински политики за намаляване на социалните и икономическите разделения между гражданите, предавания в медиите, които хвърлят обективна светлина върху начина на живот и ценностите на малцинства и уязвими групи, системно обучение и възпитание на децата и младите хора в дух на толерантност, тренинги за промяна на нагласите при професионалисти, които работят по тези въпроси и др.

Актуални събития на етническо напрежение в страната показаха важността на лишените от предубеденост професионални действия на журналисти, полицаи, прокурори, съдии, адвокати, политици. Стана ясно, че освен умения за овладяване на обществения ред и недопускане на етнически сблъсъци, е от особено значение всички тези институции да не омаловажават многобройните жалби по повод на дискриминиране, както и да не пренебрегват процесите на натрупване на етническа омраза, която може да отключи дискриминационни посегателства.

Повишаване на чувствителността на работещите в правораздаването и правоприлагането е сред основните цели на учебния курс по антидискриминационно право. Най-адекватният образователен подход за постигане на тази цел е познанието чрез собствено участие и взаимодействие с другите участниции в обучението. Активното учене се базира на основни демократични и хуманистични ценности . То се осъществява в група, където всички участници са третирани еднакво и техните индивидуални различия и нужди се приемат и уважават. Никой не може да бъде издиган над другите, включително и обучителят, който e в ролята на лице, което улеснява процеса на взаимно учене.

Тъй като всеки човек възприема и преживява света по свой собствен начин, умението да виждаш нещата от чужда перспектива е важна част от урока по толерантност. Емпатията на участниците се развива в условията на взаимна зависимост в група, където знанията и чувствата се споделят и хората се учат един от друг. При интерактивното учене знания, ценности, нагласи и умения се усвояват чрез групово базирани дейности и упражнения.

1. 
   Подходящите интерактивни техники за курса по антидискриминационно право са следните:
   

• 
  Дискусия след презентация
  

• 
  Панелна дискусия
  

• 
  Работа в малки групи
  

• 
  Анализ на казуси
  

• 
  Ролеви игри
  

• 
  Решаване на проблеми/мозъчна атака
  

• 
  Дискусия ,,кръгла маса”
  

• 
  Гледане на видео-материали
  

• 
  Колажи
  

2. 
   Как да се използват упражненията
   

Идеята на упражненията е да се включи в обучението цялостната личност на всеки участник – емоции, нагласи, мисли, убеждения, при това по един атрактивен начин. Когато обучаемите се поставят на мястото на жертвите и тяхната житейска ситуация, те могат да си дадат сметка за последиците от недоглеждането и подценяването на проблеми, свързани с идентичността и правата на хората. Всички упражнения имат връзка с проблеми на дискриминацията, която е повече асоциативна, отколкото пряка. Това дава възможност на обучителите да избират различни упражнения в зависимост от техните предпочитания и особеностите на групите обучаеми. Препоръчително е тези упражнения да се използват като инструмент за лично въвличане на участниците в курса и създаване на атмосфера на близост и отвореност при дискусиите в групата. Те могат да подготвят почвата за професионално обсъждане или ролево проиграване на казуси от съдебната практика, пряко свързани с отделните теми на курса.

3. 
   Упражнения
   

• 
  Теми:
  

• 
  дискриминация – пряка и непряка;
  
• 
  културно многообразие и религиозна толерантност;
  
• 
  гражданско участие в управлението.
  

• 
  Цели:
  

• 
  да се анализира разликата в нагласите между хора от различни култури;
  
• 
  да се изследват стратегии за решаване на проблеми;
  
• 
  да се разсъждава върху границите на толерантността;
  
• 
  да се хвърли светлина върху връзката между дискриминация и конфликт на интереси.
  

• 
  Време: 60 мин.
  
• 
  Размер на групата: от 15 до 25 човека.
  
• 
  Подготовка:
  

• 
  копие за всяка отделна роля;
  
• 
  копия за наблюдателите;
  
• 
  копия от листа: ключ към решаване на проблема.
  

• 
  Инструкции:
  

1. 
   Кажете на групата, че ще участват в ролева игра, която е свързана с реални събития, случили се наскоро. След това им прочетете следното:
   

1. 
   Помолете доброволци да играят ролите на различните граждани и заместник-кмета. Нужни са минимум 6 и максимум 8 човека. Останалите участници ще бъдат наблюдатели.
   
2. 
   Раздайте отделните роли между доброволците и инструкциите на наблюдателите. Дайте 5 мин. на участниците да си помислят върху това, което трябва да правят.
   
3. 
   Напомнете на играчите , че тяхната цел е да стигнат до решение на проблема и стартирайте ролевата игра.
   
4. 
   Оставете дискусията да продължи около 10 мин. След това, без да ги прекъсвате, раздайте на всеки участник в играта копие от “Ключ към решаване на проблема” и ги оставете да дискутират още 10 мин.
   

• 
  Обсъждане:
  

1. 
   Ролевата игра:
   

• 
  какво са записали наблюдателите и какви са техните впечатления от това, което се е случило по време на играта?
  
• 
  как са се чувствали актьорите в своите роли? Кое е било най-трудно?
  
• 
  усетили ли са участниците някаква разлика в дискусията във втората част?
  
• 
  какви аргументи са били използвани в дискусията и дали те са се базирали на факти, на емоции или на разумни основания?
  
• 
  откъде хората са черпили своите доводи?
  
• 
  беше ли разрешен проблемът по справедлив начин, така че всички страни да са доволни?
  

1. 
   Ситуацията в реалния живот:
   

• 
  има ли сходства между ролевата игра и реална ситуация?
  
• 
  как в реалността разрешаваме конфликтите, породени от разлики в културата и традициите на хората?
  
• 
  до каква степен конфликтите произлизат от разликата в културите или се причиняват от сблъсък на лични и икономически интереси?
  
• 
  каква е ролята на общинската власт в подобни конфликти?
  
• 
  до каква степен гражданите могат да оказват влияние върху общинските решения?
  

• 
  Материали за раздаване
  

1. 
   Роли на участниците
   

2. 
   Роля на наблюдателите
   

• 
  Теми:
  

• 
  тормоз;
  
• 
  справяне с тормоза.
  

• 
  Цели:
  

• 
  да се развие разбиране за причините и последиците от тормоза;
  
• 
  да се изследват начини за противопоставяна на проблема;
  
• 
  развитие на емпатия към жертвите на тормоза.
  

• 
  Време: 45 мин.
  
• 
  Размер на групата: от 15 до 25 човека.
  
• 
  Подготовка:
  

• 
  копие от сцените за ролевите игри (по едно на група);
  
• 
  копие на истинските истории (по едно на група).
  

• 
  Инструкции:
  

• 
  въведете упражнението като обясните на групата, че ще работят в малки екипи, за да направят кратки ролеви игри по темата тормоз;
  
• 
  направете мозъчна атака и изяснете понятието тормоз от юридическа гледна точка. Изяснете и дефиницията на bullyig като явление особено разпространено сред млади хора;
  
• 
  разделете участниците на 3 малки групи и им раздайте по една сцена. Дайте им до 15 мин. за подготовка и репетиране на ролеви игри, чрез които да се развие сюжетът;
  
• 
  след като са готови, помолете всяка група подред да изиграе своите сценарии;
  
• 
  сставете коментарите за накрая след като всяка група приключи.
  

• 
  Обсъждане
  

• 
  отткъде групите са взели материала, за да развият сцените – от филми, от собствен опит;
  
• 
  бяха ли реалистични сцените;
  
• 
  в сцена 1, кои реплики и действия на хората бяха конструктивни и помагаха в ситуацията и кои я затрудняваха;
  
• 
  в сцена 2, как да се говори открито с приятел, който също тормози другите;
  
• 
  кои техники биха имали позитивен ефект и кои – негативен ефект;
  
• 
  в сцена 3, колко лесно е да се говори открито с приятел, който е бил тормозен;
  
• 
  кой е най-добрият начин да се намерят решения, които са приемливи за жертвата?
  

Основни въпроси:

• 
  как мислите, че се чувстват тормозените хора;
  
• 
  дали тормозеният човек е отговорен по някакъв начин за това, което се случва;
  
• 
  опитват ли се агресорите да докажат нещо като накърняват достойнството на другите хора;
  
• 
  дали тормозът е форма на насилие;
  
• 
  дали тормозът е въпрос на доминиране и власт;
  
• 
  неизбежен ли е тормозът;
  
• 
  ако сте приятели с някой, който е тормозен, можете ли да си представите какво изпитва той/тя;
  
• 
  кои са най-разпространените предразсъдъци към хората, които са подлагани на тормоз;
  
• 
  кой е отговорен за контрола на проблема с тормоза в учебните заведения или на работното място?
  

• 
  Материали за раздаване
  

• 
  Истински истории
  

• 
  Допълнителна информация за водещия: дефиниция на bullying.
  

• 
  умишлено агресивно действие,което наранява, накърнява достойнството или ощетява другия;
  
• 
  извършва се от позиция на злоупотреба със сила;
  
• 
  повтаря се във времето.
  

• 
  Теми:
  

• 
  социални права на хората с увреждания;
  
• 
  пречки пред социалната интеграция на хората с увреждания.
  

• 
  Цели:
  

• 
  повишаване осъзнаването на някои ежедневни проблеми, пред които се изправят хората с увреждания;
  
• 
  развитие на разбиране и умения за откликване на нуждите на хората с увреждания;
  
• 
  утвърждаване на на емпатия и солидарност към хората с уврежданията.
  

• 
  Време: 45 мин.
  
• 
  Размер на групата: от 15 до 25 човека.
  

• 
  Инструкции:
  

1. 
   Въведение(10 мин.)
   

• 
  обяснете на групата, че упражненията ще се фокусират върху 2 увреждания: слепота и глухонямост;
  
• 
  поканете участниците да си помислят за няколко минути как биха искали и как не биха искали да се отнасят другите с тях, ако имаха увреждане. Нека си запишат своите мисли;
  
• 
  сега ги помолете да си запишат от какво биха се страхували най-много, ако имаха увреждане;
  
• 
  след като си запишат своите мисли ги помолете да обърнат листовете и да се подготвят за среща с “реалността”.
  

2. 
   Сляпата разходка
   

• 
  помолете хората да се разделят по двойки и единият от тях да приеме ролята на сляп човек, а другия на негов водач. Водачът завежда своя “сляп” партньор на 5-минутна разходка включително по стълбите и навън(ако е възможно). Водачите могат да отговарят на прости въпроси, свързани със сигурността с да и не;
  
• 
  като се завърнат в стаята водачите завеждат партньорите си до техния стол, където им подават различни дребни предмети, а “слепците” трябва да ги разпознаят. Водачите записват техните отгатвания;
  
• 
  след това “слепците” си отварят очите и могат да видят предметите. Поканете партньорите накратко да споделят по между си своите преживявания.Дайте няколко минути на хората да излязат от ролите си, за да преминат към част 3.
  

3. 
   Разговор чрез жестикулиране
   

• 
  кажете на двойките да си разменят ролите на водач и човек с увреждане(ням);
  
• 
  раздайте по една ситуационна карта на всеки ням играч. Те не трябва да показват картите на своите партньори. Помощниците си приготвят лист и химикалка;
  
• 
  обяснете, че “немите” партньори трябва да разкрият свой проблем на помощниците. Те нямат право да говорят, да пишат и да рисуват. Помощниците записват това,което са разбрали;
  
• 
  когато “немият” играч е комуникирал колкото може, той/тя трябва да разкрие пред помощника си своята ситуационна карта и да направят сравнение с написаното. Поканете двойките да споделят по между си своите намерения,проблеми и фрустрации по време на играта.
  

• 
  Обсъждане:
  

• 
  как се е чувствал всеки един от тях по време на упражнението
  
• 
  кое е било трудно? Смешно? Плашещо;
  
• 
  колко трудно е да се довериш и да заслужиш доверие;
  
• 
  колко успешни бяхте в разпознаване на предметите;
  
• 
  кои други сетива използвахте?
  

• 
  как се чувствахте по време на упражнението;
  
• 
  кое беше най-трудно? Смешно? Плашещо;
  
• 
  беше ли фрустриращо да жестикулираш и да не те разбират;
  
• 
  беше ли фрустриращо или смущаващо да не разбираш от жестове?
  

• 
  потвърдиха ли се някои от вашите страхове по време на упражненията;
  
• 
  какво е да получаваш помощ и да помагаш, когато има увреждане;
  
• 
  от какво се страхуват хората, когато имат увреждания;
  
• 
  какво е най-изненадващото нещо, което научихте от тези упражнения;
  
• 
  какъв е социалният живот на хората с увреждания; как се отнасят другите хора с тях;
  
• 
  доколко удобна за хората с увреждания е средата, в която живеят;
  
• 
  какво може и трябва да се направи, за да се гарантират техните социални права и достоен живот?
  

• 
  Материали за раздаване:
  

• 
  Теми:
  

• 
  отношения мнозинство-малцинство;
  
• 
  социална изолация и социални влияния.
  

• 
  Цели:
  

• 
  повишаване разбирането на социално-психологическите механизми, които водят до изолация и интеграция между хората;
  
• 
  осъзнаване ролята на социалните влияния за формиране на идентичността на хората.
  

• 
  Време: 45 мин.
  
• 
  Размер на групата: от 16 до 25 човека.
  
• 
  Подготовка: комплект от цветни лепящи се точки - 4 червени, 4 зелени, 4 жълти, 3 сини и 1 бяла.
  

• 
  Инструкции:
  

• 
  помолете 16 доброволци да се включат в упражнението. Залепете по една цветна точка на челото на всеки, без те да разберат какъв е цвета;
  
• 
  кажете им да се съберат в една група с другите участници,които имат същия цвят точка на челото;
  
• 
  никой няма право да говори. Могат да използват само невербална комуникация.
  

• 
  Обсъждане:
  

• 
  как се почувствахте когато за първи път се събрахте с някого, който има същия цвят точка като вашата;
  
• 
  опитвахте ли се да си помагате;
  
• 
  как се почувствахте вие когато разбрахте,че сте единствен;
  
• 
  към какви групи принадлежите в реалния живот;
  
• 
  може ли всеки да се присъединява към тези групи;
  
• 
  кои хора в нашето общество са на мястото на човека с бялата точка?
  

1. 
   Упражнение №2
   

• 
  Инструкции:
  

• 
  помолете участниците да застанат прави в два концентрични кръга с равен брой хора във всеки от тях. Всеки човек от външния кръг е застанал срещу друг човек от вътрешния кръг на разстояние около 1метър;
  
• 
  хората от вътрешния кръг играят ролята на материал за създаване на скулптура. Хората от външния кръг правят различни скулптури от тях като разместват техните крака, ръце, глави, стойки, физиономии и т.н.
  
• 
  “скулптурите” замръзват в позицията си докато не дойде следващият “скулптор” от външния кръг и започне да прави своята скулптура;
  
• 
  след като всички участниците се изредят да застават един срещу друг се разменят ролите (скулптор и материал) и упражнението се повтаря.
  

• 
  Обсъждане:
  

• 
  как се чувствахте докато оформяхте другите като скулптури;
  
• 
  как се чувствахте,когато бяхте в ролята на материал;
  
• 
  за какво ви беше грижа повече – как да оформите другите или как вие ще бъдете оформени? Защо? Какви изводи могат да се направят от това?
  

• 
  Теми:
  

• 
  предразсъдъци;
  
• 
  диалог и промяна на мнения.
  

• 
  Цели:
  

• 
  да се осъзнае важността на диалога за изясняване и формиране на убежденията;
  
• 
  да се противопоставят предразсъдъците и аргументираните мнения.
  

• 
  Време: 45 мин.
  
• 
  Размер на групата: от 16 до 25 човека.
  

• 
  Подготовка:
  

• 
  Инструкция:
  

1. 
   Част 1:
   

• 
  поставете листовете с надписи ДА и НЕ от двете страни на стаята, а листа с надпис НЕ ЗНАМ - в средата. Помолете участниците да се подготвят да заемат позиция във връзка с твърдения, които ще им бъдат прочетени. Съгласните с прочетеното твърдение ще застанат под надпис ДА, несъгласните – под надпис НЕ, а тези,които не са сигурни – под надпис НЕ ЗНАМ;
  
• 
  прочетете първото твърдение и оставете участниците да се групират според мнението си. Дайте им малко време да помислят и помолете някой от групата на съгласните да изложи своите доводи. След това дайте възможност на някой от групата на несъгласните да изложи своите доводи против твърдението. Дискусията продължава докато се изчерпят аргументите на двете страни и докато има интерес.(около 4-6 довода);
  
• 
  участниците могат да променят мнението като изслушват аргументите и да сменят мястото си. Всички страни трябва да имат възможност да обяснят защо мислят така, включително и тези, които се колебаят;
  
• 
  когато някой си промени мястото е много важно да го попитате защо;
  
• 
  дискусията продължава докато усетите ,че участниците са удовлетворени от цялостната дискусия и размяна на мнения. Постигането на съгласие не е цел на дискусията.
  

• 
  Обсъждане:
  

• 
  какво мислите за това упражнение;
  
• 
  какво е да се сменяш позицията? Беше ли трудно;
  
• 
  кога успяхте да си формулирате ясно гледната точка;
  
• 
  мислехте ли да се преместите от другата страна, само защото бяхте единствен от тази страна;
  
• 
  успяхте ли да убедите някой друг да се присъедини към вас;
  
• 
  защо искаме другите да се съгласяват с нас;
  
• 
  как си влияем един на друг чрез диалога;
  
• 
  дали диалогът е най-добрия начин за разрешаване на несъгласия или проблеми? Защо?
  

• 
  Обобщение:
  

• 
  Предложения за твърдения за дискусия:
  

1. 
   брак между двама души от различни култури не се препоръчва;
   
2. 
   щастието на индивида е по-важно от това на семейството;
   
3. 
   майките трябва да си гледат децата през първите 3 години у дома;
   
4. 
   хората с хомосексуална ориентация трябва да имат правото да се женят (и /или да осиновяват деца);
   
5. 
   когато войната приключи всички бежанци трябва да бъдат върнати в техните държави;
   
6. 
   изтезаването на терористи трябва да бъде разрешено;
   
7. 
   свободата на изразяване винаги трябва да бъде ограничавана;
   
8. 
   исляма и демокрацията са несъвместими;
   
9. 
   обществото трябва да може да използва смъртна присъда;
   
10. 
    жените трябва да имат правото да направят аборт, когато поискат.
    

2. 
   Част 2:
   

• 
  участниците се подреждат в две редици един срещу друг. Редиците са на разстояние една от друга около 1 метър и се наричат първа и втора;
  
• 
  всеки, който е от първа редица трябва да премести другите от втора редица до стената. Втора редица правят същото. Движението започва когато водещият преброи едно, две, три;
  
• 
  ако всичко върви според очакванията, играта завършва в хаос с участници, които се опитват да се тласкат един друг към стената, използвайки сила;
  
• 
  след 5-6 мин. спрете играта. Когато участниците се успокоят хванете един от тях и със спокоен и приятен маниер (например танцувайки) го заведете първо до едната стена и след това до другата;
  
• 
  след това седнете в кръг и обсъдете упражнението с участниците.
  

• 
  защо не са използвали диалог, а сила за да изпълнят задачата;
  
• 
  предишното упражнение показа, че можем да разрешим противопоставянето с диалог, а не със сила.Защо не го използвахте и този път?
  

• 
  Обобщение:
  

• 
  Теми:
  

• 
  слова на омраза и предразсъдъци;
  
• 
  свобода на словото в медиите.
  

• 
  Цели:
  

• 
  да се осъзнаят последствията от словото на омраза както върху личността, така и в обществото;
  
• 
  къде се границите на свободата на словото в медиите;
  
• 
  как да използваме език, който не засяга достойнството на хората?
  

• 
  Време: 45 мин.
  
• 
  Размер на групата: от 16 до 25 човека.
  
• 
  Инструкции:
  

1. 
   Част І:
   

• 
  помолете участниците да се разделят в малки групи. Нека всяка група да изброи чрез мозъчна атака изрази с думите българи, турци, цигани, хора с увреждания, хора с хомосексуална ориентация или техни синоними (напр.”циганска работа”, инвалиди и т.н.);
  
• 
  дайте по един постер и маркер на всяка група и ги помолете да начертаят следната таблица:
  

• 
  всяка група записва изброените фрази и думи в първите 3 колонки в зависимост от техните послания и смисъл;
  
• 
  помолете групите да прегледат фразите в третата колонка, тези с негативен смисъл, и да предложат алтернативни изрази. След тава да ги запишат в четвъртата колонка, която може да се озаглави „алтернативен език”;
  
• 
  когато групите са готови, окачете на показ работните листове и поканете групите една по една да прочетат своята колекция от фрази и изрази.
  

Обсъждането трябва да се фокусира върху подбраните изрази:

• 
  коя колонка изобилстваше с най-много такива фрази;
  
• 
  какви ценности отразява този език що се отнася до нашата собствена култура и по отношение на чуждите култури;
  
• 
  трябва ли да използваме език, който не е натоварен с негативни внушения за другите култури? Защо?
  

2. 
   Част 2:
   

• 
  как различните средства за масова информация могат да допринасят за насаждане на стереотипи и предразсъдъци;
  
• 
  как средствата за масова информация могат да допринасят за намаляване на предразсъдъците и дискриминацията;
  
• 
  нека всяка група да обсъди двата въпроса по отношение на различни средства за осведомяване - електронни медии, интернет, преса, филми и реклами.