Възможности за развитие (потенциал, тенденции, политики)

• 
  По-голямата част от учебните заведения са били санирани и обновени през последните няколко години по инициатива на Община Пазарджик. Сред тях има и сгради – недвижими културни ценности, които са в добро физическо състояние. Общината кандидатства за средства от Международен фонд „Козлодуй” за обновяването на ПГИМ (Професионална гимназия по икономика и мениджмънт) Пазарджик и ПГСА (Професионална гимназия по строителство и архитектура) Пазарджик¹. Някои от учебните заведения делят общи сгради на двусменен режим
  
• 
  Заведенията за предучилищно образование покриват по-голямата част от зоните на града. По мнението на общински специалисти има необходимост от изграждане на детска градина в кв. Полицейско училище.
  
• 
  Училищата на територията на град Пазарджик дават възможност за обучение  на учениците освен по учебен план на общообразователните училища и за профилирано обучение:
  

• 
  В СОУ „Г. Брегов” учениците се обучават в профилите „Музика” „Изобразително изкуство” и „Хореография”
  
• 
  В СОУ „Г. Бенковски” в профили „Природно-математически - информатика” и „Природно-математически - биология”
  
• 
  в СОУ „Д-р П. Берон” – в профилите „Хуманитарен”, „Технологичен – стопански мениджмънт” и „Технологичен – организатор на среден и дребен бизнес”
  
• 
  в Гимназия „Ив. Аксаков” – „Хуманитарен”,
  
• 
  в МГ „К. Величков” – «Природно-математически – математика и информатика”, „Природно-математически – биология и химия”, „Природно математически науки за земята”
  
• 
  ЕГ „Б. Брехт” – „Чуждоезиков”.
  

• 
  В много от училищата в град Пазарджик учениците интензивно се обучават на английски, френски и немски езици. Има възможности за изучаване на руски език, а в ЕГ „Б. Брехт” – испански език.
  
• 
  Професионалното образование се осъществява в 7 професионални гимназии, от тях 6 се финансиран от МОН, а 1 – Професионална гимназия по селско стопанство – от МЗГ. Тези училища подготвят специалисти в областта на икономиката, химическата и хранително-вкусовата промишленост, транспорта, машиностроенето, електрониката, енергетиката, в различни отрасли на селското стопанство, леката промишленост и строителството. С оглед на реалните потребности на кадри и след проведени срещи с експерти по професионално образование 4 от професионалните гимназии откриват нови специалности през учебната 2012/ 2013г. ( «Търговски представител» в ПГИМ, «Маникюрист – педикюрист» в ПГ по облекло, «Агроеколог» в ПГСС и «Организатор на туризма и свободното време» в ПГХХТ)
  
• 
  За първи път в България в Пазарджик от 2012 г. кандидат-гимназистите могат да попълват документи за прием в осми клас по електронен път. Целта е чрез онлайн подаването на молби за класиране след 7 клас да бъдат избегнати опашките и грешките, както и недоволствата на родители и ученици от по-бавното приемане на документите в предишни години.
  
• 
  Сътрудничество между утвърдени европейски центрове и местни училища се изразява в конкретни двустранни програми за повишаване ефективността на учебния процес. Има създадени връзки между ПГСС и Земеделското училище “Сен Шели Д’ Апшер” – Франция. ЕГ “Б. Брехт” поддържа контакти с културните институти от Германия, Франция, Великобритания и Испания.
  
• 
  В града функционира едно специално училище на пряко финансиране от МОН: Помощно училище интернат „Иван Вазов”. В него се обучават 110 ученици от първи до осми клас. Те получават професионална подготовка в професиите „Работник в кухня” и „Цветарство”.
  
• 
  Етническата специфика на населението на Пазарджик предполага обучението на голяма група деца и ученици от ромски произход. В гр. Пазарджик поради местонахождението си са се обособили две училища, в които се получават основно деца от ромски произход.  Това са НУ „Г.С. Раковски” и Прогимназия „Св. Св. Кирил и Методий”, намиращи се в квартал „Изток”. Основен проблем на тези училища е, че те затварят омагьосания кръг ромско семейство – ромска махала – ромско училище. Като резултат децата, преминали през тези училища, за цял живот остават неконкурентноспособни за по-високите степени на обучение. По мнението на общински екперти материалната база в тези две училища е лоша и има нужда от ремонти и модернизация.
  
• 
  В по-голямата част от останалите училища в града от няколко години стартира интегрирано обучение на ромските деца: НУ „В. Друмев”, където над 50% от обучаващите се деца са от ромски произход, в НУ „В. Левски”, ОУ „Ст.Захариев”, ОУ „Хр. Смирненски”, ОУ „Хр. Ботев”, СОУ „Д. Гачев” и СОУ „Д-р Петър Берон” . Един от основните проблеми за ромските деца в училище е слабото им ниво на владеене на български език. Специалните допълнителни занимания по български език биха повишават и справянето и с другите учебни предмети. В две училища – ОУ «Любен Каравелов» и ОУ «Христо Ботев» през новата учебна година ще се прилага иновативен подход за развитие на методика за обучение по математика РЕМЕЛКА. Това е холандска практична методика за работа с деца, които срещат затруднения при усвояването на учебния материал по математика.
  
• 
  Налични са добри резултати по отношение на оптимално използване на възможностите, които МОМН предоставя чрез националните си програми по отношение на алтернативно финансиране за училищни дейности от страна на училищата, успешно реализирани проекти за ритуализация на училищата и др.
  
• 
  В повечето училища в града успешно са реализирани проекти по програма „Учене през целия живот”, подпрограма „Коменски” за училищна мобилност и подобряване качеството на чуждоезиковото обучение и др.
  
• 
  Предприети са мерки за подобряване на архитектурната среда за деца със специални образователни потребности в детските градини и училищата , но са необходими целенасочени дейности за модернизиране на средата за обучение на тези деца и за формиране на толерантно отношение и емоционална покрепа от родителската и ученическа общност към тях.
  
• 
  Материално-техническата база на учебните заведения е в сравнително добро състояние. В някои учебни заведения има различна необходимост от ремонт, освежаване, дооборудване или подмяна на оборудване. По мнение на общинските екперти това са училищата: Прогимназия «Св. Св. Кирил и Методий», НУ «Г. С. Раковски», СОУ «Д-р П. Берон», ОУ «Стефан Захариев», НУ «Васил Друмев», НУ «Васил Левски» и др.
  
• 
  Има развити редица форми за извънкласна и извънучилищна дейност, но е необходимо засилване тези, които привличат интереса на етническите малцинства с цел задържането им в училище. Необходимо е привличането на партньори от неправителствения сектор в тези дейности и прилагането на добри практики от България и други страни на ЕС.
  
• 
  От проведеното проучване сред жителите на град Пазарджик и специфичните групи (безработни, младежи, роми) става ясно, че полагането на грижи за младите хора трябва да е основен приоритет на местната власт. Според голяма част от анкетираните граждани, от първостепенна важност е да се осигурят на младите хора по-добри условия на труд (74,2%) и да се изгради филиал на някои университет (49,5%).
  

От анализа на стратегическите документи, предоставената информация и допитването до гражданите на Пазарджик и експертите в социалната сфера в общинска администрация – Пазарджик, в рамките на проекта „Изработване на Интегриран план за градско възстановяване и развитие на гр. Пазарджик за периода 2014 – 20120 г.“, могат да бъдат направени следните изводи:

● Във всеки район има здравно заведение, само в промишлената зона и в района на Казармата няма. Качеството на здравните услуги е на високо ниво, има болница (МБАЛ), ДКЦ, Психоболница, няма липса на обекти на здравните услуги. Физическото състояние на частните ДКЦ е много добро. Нужда от обновяване на сградния фонд има по отношение на МБАЛ Пазарджик, която е изградена до средата на двадесети век в павилионен план и основния сграден фонд е много амортизиран. Не са правени основни ремонти и обновяване на целия болничен ансамбъл.

• 
  По данни на Регионалния план за развитие на Южен централен район за планиране (период 2010-2013 г.) по показателя «Население на един лекар» област Пазарджик изостава от средното национално ниво. В областта показателят е 348 души на 1 лекар, а на национално ниво е 268 души на един лекар.
  
• 
  Още по-критична е ситуацията при лекарите по дентална медицина, където средната стойност за страната е 1181 души на 1 лекар (2010 г), а в област Пазарджик показателят е 1321 души на 1 лекар през 2010 г. – при това положението се е влошило спрямо 2009 г., когато показателят е 1297 души на 1 лекар.
  
• 
  Отсъствие на данни на ниво град не позволява да се направят съпоставки, обслужващи целите на интегрирания план; горните числа могат да се приемат единствено като условен ориентир.
  

● Липса на проекти в областта на здравеопазването – в противоречие с предвидените мерки на Общинския план за развитие 2007 – 2013 г.;

● Общинският бюджет показва ограничен ресурс за финансиране на здравните заведения;

● По данни на общинските специалисти Община Пазарджик има ангажименти само към Областен диспансер за пневмофтизиатрични заболявания със стационар / ОДПФЗС;

● Липса на здравни институции в промишлените зони, в кв. Махалата и кв. Казармата;

● Според посоченото допитване, извършено за целите на интегрирания план през август 2012 г., общинските експерти смятат, че не е необходимо изграждането на нови медицински центрове, болници и доболнични заведения;

● Според общинските експерти качеството на здравното обслужване е на високо ниво. Допитването до гражданите обаче, посочва че на ниво община здравеопазването е един от сериозните проблеми;

● От проблемите свързани с посещенията си в здравни заведения гражданите посочват като най-голям времето за чакане /57.1% от анкетираните/.; представителите на малцинствените групи посочват като проблем и затруднения транспорт до здравните заведения, а 15.1 % от анкетираните млади хора посочват необходимостта от реконструкция и модернизация на здравната инфраструктура;

● Според общинските експерти детските ясли са достатъчни и са в добро състояние;

● Наличие на частни детски кухни с пунктове не само в Пазарджик, но и в други населени места на областта

Анализът на стратегическите документи и отчетите на Община Пазарджик за периода ноември 2009 – ноември 2010 година, както и проучване на мнението на експертите от общината в рамките на проекта „Изработване на Интегриран план за градско възстановяване и развитие на гр. Пазарджик за периода 2014 – 2020 г. водят до следните изводи:

● Община Пазарджик има разработени стратегически документи, свързани с развитието на културата на територията на общината;

● Община Пазарджик поддържа финансово институтите за култура в града, както и финансира голяма част от инициативите от културния календар на града;

● Община Пазарджик успешно си партнира в реализирането на културни инициативи с НПО, читалища, културни институции и бизнес в града. По мнение на експертите от общината, няма реализирани съвместни инициативи в областта опазване на културното наследство, понеже липсват НПО, работещи в тази област;

• 
  По отношение на сградите на културата в момента тече обновяване на южната фасада на Драматичен театър Константин Величков по проект „Красива България”. С този ремонт няма да бъде приключен проблема с цялостното състояние на сградата и необходимостта от обновяване и на останалите ѝ елементи и части остава.
  
• 
  Действащите градскичиталища са били обновени козметично с освежителни ремонти, финансирани по различни програми и съфинансиране на Община Пазарджик. Необходимо е цялостно основно обновяване и ремонт на интериорите им.
  
• 
  Регионален исторически музей (РИМ) и Градска художествена галерия (ГХГ) делят една сграда (собственост на РИМ), която има нужда от обновяване. В бъдеще е необходимо ГХГ да бъде отделена в отделна сграда с цел по-пълно представяне на експозициите им и отговаряне на нуждите от допълнителни работни и изложбени пространства.
  
• 
  Концертните зали се намират в задоволително физическо състояние.
  
• 
  В Пазарджик няма действащо кино.
  

● Липса на разработка на културно-исторически маршрути с цел развитие на туризма - по мнението на общинските експерти това не е в приоритетите на общината. В общината не работят експерти, отговарящи за културното наследство, музея и туризма;

● Осигурено финансиране от ОП „Регионално развитие“ за провеждане на Регионален фестивал на изкуствата в периода 2011 – 2013. Проектът ще създаде иновативен интегриран културен продукт, който ще допринесе за утвърждаване на културната идентичност на града, ще отвори алтернативни пространства за културни взаимодействия и ще привлече туристи

● Липсва общински фонд „Култура“ в противоречие с предвиденото в Общинския план за развитие 2007 – 2013 г.;

● Превръщане на Парк Острова в център на инициативи с културно значение;

● Подобрен достъп на хора с увреждания до институтите за култура – музей, галерия;

● В града се поддържа богат културен календар
Спорт

Анализът на стратегическите документи, информацията предложена от отчетите на Община – Пазарджик и допитването до гражданите на Пазарджик и общинските специалисти по проект „Изработване на Интегриран план за градско възстановяване и развитие на гр. Пазарджик за периода 2014 – 2010 г. води до следните изводи:

• 
  Община Пазарджик развива политика насочена към развиване на спорта на територията на града, като организира и финансира различни спортни инициативи;
  
• 
  В голямата си част спортните обекти са общинска собственост, като общината търси финансиране и по проекти за поддържане и модернизиране на базата им;
  
• 
  Община Пазарджик е внесла предложение до образователното министерство да бъде разкрито спортно училище в града, което е съществувало допреди 15 г.;
  
• 
  Всяка година градът е домакин на Общински работнически игри, които са единствени в страната;
  
• 
  Наличие на голям брой спортни клубове по множество видове спорт;
  
• 
  Наличие на различни и разнообразни спортни инициативи;
  
• 
  Допитването до гражданите посочва, че по квартали липсват са недостатъчни местата за спортуване - спортни центрове, детски площадки и велосипедни алеи
  
• 
  Спортна зала Васил Левски – третата по големина в страната, в задоволително физическо състояние;
  
• 
  Закрит плувен басейн – в отлично физическо състояние, след направен основен ремонт и саниране на сградата от Община Пазарджик;
  
• 
  Стадион Методи Шатаров – не функционира, в тежко физическо състояние;
  
• 
  Стадион Хебър – създаден за временно ползване, до обновяването на предишния. В незадоволително физическо състояние;
  
• 
  Спортна зала Хебър – в незадоволително физическо състояние;
  
• 
  Стадион в квартал Младост – футболна площадка и писта за бягане, в лошо физическо състояние;
  
• 
  Колодрум със спортни площадки и игрища в парк Остров Свобода – в отлично физическо състояние, след направен ремонт през 2009 - 2010 г.;
  
• 
  Площадка за фитнес на открито, създадена през лятото на 2012 г.;
  
• 
  Тенискортове в парк Писковец – в добро физическо състояние;
  
• 
  Зона на здравето – открити плувни басейни, футбулно и други игрища, спортна зала и парк. Открития плувен басейн с олимпийски размери и плувният басейн с трамплин за високи скокове се намират в много тежко физическо състояние. Спортните площадки на и игрища на открито със съблекални помещения са обновени през 2010 г.. Спортната зала се намира в тежко състояние и към момента не функционира.
  

• 
  По мнението на общинските специалисти, изразено при допитването за целите на интегрирания план на град Пазарджик, по социални дейности община Пазарджик има най- добре развитата система на социални услуги на национално ниво.
  
• 
  От проведеното проучване сред жителите на град Пазарджик и специфичните групи (безработни, младежи, роми) става ясно, че идеята за изграждане и развитие на различни социални центрове и услуги има значителен потенциал сред жителите на Пазарджик – 85,7% от изследваните лица приветстват подобна идея. Болшинството от хората демонстрират съгласие и склонност да приемат изграждането и осигуряването на подобни центрове/услуги в близост до дома им. Услугите, които биха се приели в най-голяма степен от жителите на града, са домашният социален патронаж, обществена трапезария, както и център за социални услуги за деца и възрастни.
  
• 
  Специализираните институции за възрастни хора задоволяват потребността на желаещите и нуждаещите от настаняване хора;
  
• 
  Предлаганите социални услуги от резидентен тип предоставят възможност за задоволяване до голяма степен на индивидуалните потребности, но капацитетът на наличните услуги е все още малък;
  
• 
  Делът на пълнолетните лица с увреждания в трудоспособна възраст определя необходимостта от сериозни усилия за предотвратяване на тяхната изолация от пазара на труда и нуждата от обучения за преквалификация и повишаване на квалификацията с цел по-добра реализация на трудовия пазар.
  
• 
  Необходимо е играждането на механизми за партньорства между институциите за използване на техните ресурси в подкрепа на деца и семействата в риск, както и за преодоляване на бедността и социалната изолация, разширяване и активно търсене на форми за публично-частни партньорства за разкриване и управление на социални услуги с цел предлагане на по-ефективни и по-гъвкави социални услуги за лицата в риск.
  
• 
  Необходимо е разкриване на иновативни социални услуги, насочени към ранна интервенция срещу изоставяне на деца в родилен дом и деца с увреждания от 0 до 3-годишна възраст, с използване на потенциала на ДЦДУ.
  
• 
  Необходимо е планиране и осъществяване на информационни кампании и реализация на социалната услуга „Приемна грижа”.
  
• 
  Трябва да продължи процесът по изграждане на достъпна архитектурна среда за хората с увреждания.
  
• 
  Необходими е търсене на възможности за изграждане на медико-социални услуги в партньорство със здравните и лечебни заведения
  
• 
  Децата в социално слаби и многодетни семейства съставляват най-голямата рискова група на територията на града. Отглежданите в бедност деца имат стандарт на живот, който ощетява физическото, умственото, духовното, моралното и социалното им развитие.
  

• 
  Годишният доклад по изпълнение на Стратегията за развитие на социалните услуги в област Пазарджик извежда следните необходимости:
  
  • 
    Разкриване на нова социална услуга „Защитено жилище за хора с психични проблеми” в град Пазарджик.
    
  • 
    Развитие на връзките с местната общност на град Пазарджик, насочено към овластяване на хората с психични проблеми и промяна на средата им на живот.
    
  • 
    Повишаване на квалификацията на професионалисти, предоставящи социални услуги за хора с психични проблеми.
    
  • 
    Създаване на мрежа от социални служби и устойчиви партньорства в областта на предоставяне на социалната услуга „Защитено жилище за хора с психични проблеми” от 6 града в страната – Пазарджик, София, Благоевград, Русе, Шумен, Ловеч.
    

• 
  В град Пазарджик са добре развити партньорските взаимоотношения с външни доставчици на социални услуги. Необходимо е това партньорство да продължи в привличането на нови ресурси от финансиращи програми;
  
• 
  Домашния социален партронаж е най-достъпната и традиционна услуга за стари хора. Нейната мобилност я прави популярна и предпочитана във всички зони на града.
  
• 
  Наблюдава се необходимост от повишаване капацитета на администрацията за осъществяване на междуобщинско и междуинституционално сътрудничество в сферата на социалните услуги, а също така и развитие на капацитета за подготовка и управление на проекти, които да развиват социалните услуги и да ползват опита на други страни в ЕС.
  
• 
  Необходимо е да се разработят и прилагат образователните програми и кампаниите съвместно с училища, НПО и училищни настоятелства, насочени към децата и младежите за превенция на рисково поведение.
  
• 
  Необходимо е да се осигурят възможности за непрекъснато обучение, обмяна на опит и добри практики с цел развитие на капацитета на екипите на доставчиците на социални услуги
  
• 
  Физическото състояние на по-голямата част от Детските градини (ОДЗ и ЦДГ) в град Пазарджик е добро. В последните години повечето са били санирани и обновени. Изключение правят ОДЗ Снежанка в кв. Поликлиниката и ОДЗ Валентина Терешкова, които не са напълно обновена, както и ЦДГ Върбица в ромския квартал Махалата която е в най-тежко физическо състояние. В квартал Полицейското училище се чувства нужда от допълнителна детска градина. В жилищните квартали Казармата и Гарата няма детски градини.
  
• 
  Общината е с най-добре развита система на социални услуги на национално ниво – 32 на брой. От 2003 г. има Стратегия за планиране на услугите за хора в неравностойно положение. Целият спектър от закона е застъпен в Пазарджик и продължават да се разкриват нови обекти и дейности. Заведенията за социални грижи и услуги се намират в добро физическо състояние като цяло. Необходимост от обновяване има Дом за стари хора „Гавраил Кръстевич” на ул. Болнична №19, чиято сграда датира от 1930-те години.
  

• 
  Наличие на всички видове държавни органи за създаване и поддържане на сигурност, безопасност и спокойствие на населението на град Пазарджик;
  
• 
  На територията на община Пазарджик работи обществен посредник като възпиращ фактор срещу злоупотреба с власт, срещу корупция и произвол, накърняващи правата на човека. Акцент в работата на обществения посредник е взамиодействие със структурите на гражданското общество и медиите. Тази практика е необходимо да продължи като се въвеждат и нови практики в защита правата на гражданите.
  
• 
  Липсва институционално споразумение (стратегия) за обществена сигурност с участие на заинтересованите страни: институции, организации, фирми, учебни заведения, НПО и медии
  
• 
  Необходимост от обществено обсъждане на партньорски проекти за обществен ред и сигурност
  
• 
  Небходими са мерки за подобряване на материално-техническа база на институциите, отговарящи за обществен ред и сигурност
  
• 
  Необходими са периодични информационни кампании за превенция сред рискови групи ( възрастни хора, деца и младежи) в партньорство с НПО и медии.
  
• 
  Има необходимост от прилагане на добри практики за решаване на проблеми на сигурността
  
• 
  Предвид високия процент на ПТП в град Пазарджик е необходимо закупуване на системи за видеонаблюдение и контрол, както и инвестици в инфраструктурата за понижаване насредната скорост на движение
  
• 
  Необходимо е да се идентифицират пътните участъци с висока концентрация на ПТП и да се изработят пакети от мерки за отстраняване на опасността.
  
• 
  Необходимо е да се създаде гъвкав модел за използване на системите и средствата за наблюдение и контрол на трафика, както и внедряване на иновации с използването на най- добрите европейски и световни практики
  
• 
  Най-проблемната територия в град Пазарджик по отношение на социална сегрегация и наличие на маргинални групи е източната част на града с ромския квартал Махалата и двата жилищни квартала със смесено население- Изток и Ябълките. Като цяло в града няма опасни градски пространства по отношеие на сигурността на гражданите и гостите му или такива с повече регистрирани престъпления.
  
• 
  Всички институции на обществения ред и сигурност имат сгради в добро физическо състояние. Съдебната палата е допълнително разширена преди няколко години. МВР разшири