Програма "Регионално развитие"

В резултат на разгледаните стратегически документи и отчета на Община – Пазарджик могат да бъдат направени следните изводи:

● В град Пазарджик са налични структури на всички български министерства, които предоставят необходимите административни услуги за гражданите;

● Община Пазарджик работи за подобряване обслужването на гражданите чрез подобряване на предоставяните електронни услуги – реализиран проект по ОП „Административен капацитет“;

● Наличие на документи на Община Пазарджик, свързани с подобряване на предоставяните услуги – Харта на клиента и Етичен кодекс;

● По данни на извършено анкетиране, включено в актуализираната областна стратегия за периода 2011 – 2013 г., в областния град Пазарджик най-недоволни от административното обслужване са представителите на бизнеса и анкетираните на възраст 30 – 39 години, които посочват некомпетентността и мудността на администрацията като основна причина за ниското качество на обслужване.

● Резултатите от публичното обсъждане на целевия и проблемен анализ в рамките на проекта „Изработване на интегриран план за градско възстановяване и развитие на град Пазарджик за периода 2014 – 2020 г.“ посочват че жителите на града не са достатъчно запознати с услугите предоставяни от общината, в по-голямата си част техните отговори са, че не могат да преценят доколко са удовлетворени от работата на общинската админитрация

Всички обекти на административното обслужване са разположени в обособения градски център, по важните комуникационни оси и с удобен пешеходен достъп. Повечето от тях са в добро физическо състояние, санирани и обновени основно или частично. В по-лошо състояние са сградите някои държавни изнституции

Търговските обекти са частна собственост и са в добро физическо състояние, постоянно обновявани и допълвани като разнообразие от дейности. Град Пазарджик е известен като град на услугите, което предпоага задоволеността на жителите и посетителите му по отношение на търговските дейности и услугите. Обектите са пръснати равномерно на територията на града, като най-голямо, по обясними причини, е струпването в централната градска част. Повечето големи вериги супермаркети и магазини за техника, представени на национално ниво, имат обекти (някои и повече от един) в град Пазарджик.

Анализът на темата разглежда най-съществените аспекти, свързани с културното наследство на град Пазарджик. Тази информация има пряко отношение към проблема по историческото създаване и битието на културното наследство - предмет на настоящия анализ².

"Татар Пазарджик (дн. гр. Пазарджик) е един от онези градове в България, които са създадени и се развиват през периода на османското владичество, на място, където средновековно българско селище не е съществувало. Основан от малка татарска колония в края на XIV в., на пресечната точка на две реки и две значими пътни артерии, на града е отредено да просперира и бързо се превръща в едно от най-важните селища в българска Тракия.”³

През 17, 18 и 19 век градът бързо се развил и уголемил⁴. В средата на 19 век Пазарджик вече има славата и привлекателността на важно пазарно средище с развити занаяти, търговия и строителство. В обсега на търговията влизат не само българските земи, но и Румъния, Сърбия с Босна, Виена, Мала Азия, Сирия и др. По това време градската чаршия наброява 1200 дюкяна. Градът има часовникова кула, множество каменни „маази”⁵, пълни с разнообразни стоки.⁶ Градът е освободен на 2 Януари 1878 г. След Освобождението се разраства и на десния бряг на река Марица.

Исторически доказаният статут на Пазарджик на регионално средище обуславя и богатото културно наследство на града. Административният център е носител на качествени белези на различните исторически периоди в националната история и обществената памет.¹

Към културното наследство и туристическите забележителности в околността могат да се изброят близките манaстири – Баткунски и Калугеровски, средновековната църква в с. Паталеница, античният град Бесапара, природните забележителности Бесапарски ридове и местностите „Ливадите” и „Добра вода” край с. Дебращица. По-далечните туристически маршрути и забележителности на района включват историческите градове Батак, Брацигово, Перущица, Панагюрище, Стрелча и Копривщица; природните забележителности - язовирите „Батак”, „Тошков чарк”, „Широка поляна”, „Беглика”, „Доспат” и „Белмекен”; курортът Велинград, летовищата „Цигов чарк” и „Панагюрски колонии”; към по-отдалечените културно-исторически забележителности спадат късноантичната „Беловска базилика”, „Червената църква” край Перущица, крепостите Цепина, Траянова врата и други.¹

По отношение на социално - икономическата рамка на опазването на културното наследство, пряко отношение има средищното положение на Пазарджик като областен и общински център. В този смисъл градът привлича социалните и икономически потоци от района и е център на културни дейности и инвестиционни намерения.

При анализа на културното наследство е необходимо да се опишат и промените в градоустройствената схема и структура на Пазарджик. Първообраза на съвременната урбанистична структура на града е изграден и очертан основно в периода след Освобождението, като тя до голяма степен отчита и запазва направленията и трасетата на старите възрожденски улици. Очертанията на уличната мрежа, създадени през края на XIX век с първия регулационен план са характерни за града и днес. Първият регулационен план на Пазарджик е направен през 90-те години на XIX век.

Пазарджик има изключително равнинен релеф. Първоначално е разположен единствено по левия бряг на река Марица, като по брега ѝ е ситуиран единствено югозападния квартал на града - Вароша. Между югоизточните покрайнини на града и реката, до края на 19 век, е имало обширно незастроено пространство, обосновано от риска от наводнения и използвано за разполагането на ежегоден панаир през Възраждането. Главните входно - изходни артерии следват направленията на основните пътища в миналото и днес (т.нар. Виа Сингидунум или Диагонален път, Босненския път и шосетата с направление към околните по-големи и по-малки селища). Тези артерии, в основни линии са се запазили и до днес. Пресечната им точка определя централната част на града и нейното търговско средище, съществуващо и до момента на първоначалното си място. Централната зона на Пазарджик, както в миналото, така и днес, е характерна изключително с търговските и културните си функции.⁷
Фигура 1:Разрастване на Пазарджик и условно функционално зониране

Източник: Авторски материали
Първите обекти след Освобождението по южния бряг на реката са казармата и земеделското училище, последвани от няколко индустриални обекта, свързани с леката и хранително - вкусова промишленост. След 1920 г. от същата страна на реката се изгражда и малък жилищен квартал на бежанци от Македония и Тракия. До средата на 20 век южната част на града е рядко застроена.

Северната половина на града се разширява след Освобождението с няколко нови жилищни територии главно в северна и югоизточна посока. По-съществено разширение в източна и западна посоки, Пазарджик добива след средата на двадесети век.

След наводнение през 1850 г. от наносен материал се образува градския остров на река Марица, облагороден след 1900 г. и превърнат в градски парк. При регулация на коритото на реката през 50-те години на XX век, след поредно наводнение е построена каменна дига и градският остров (днес - парк Остров Свобода) е разширен значително в югоизточна посока (почти двойно).

Първите жилищни комплекси започват да се изграждат през 70-те години на двадесети век. Още в началото на 60-те години на същия започва и основното изграждане на голямата индустриална зона от южната страна на река Марица. Това е и периодът на най-бурно строителство и унищожаване на културни ценности на Пазарджик (включително средновековното).⁸

През 1984 г. е реализиран мащабен проект за обновяване на централната градска зона под ръководството на проф. Никифоров. Проектът включва осъществяването на цялостна пешеходна зона в търговските квартали на града и реставрация и социализация на редица обекти на културното наследство, попадащи в разработвания район.⁹

Действащият Общ Устройствен План на града е приет през 2006 г. Той отразява количествено културното наследство и от него следва да бъдат изведени следните изводи: вниманието е съсредоточено върху декларираните паметници на културата и архитектурни ансамбли от жилищни и търговски сгради от Възраждането до първите десетилетия на двадесети век; не предлага защита за другите ценни архитектурно-градоустройствени следи на културното наследство, а именно обществените паркове и градини, индустриалното наследство от следосвобожденския период и архитектурно-урбанистичните ансамбли от втората половина на двадесети век до 1980-те години.¹⁰

Културното наследство обхваща нематериалното и материалното недвижимо и движимо наследство като съвкупност от културни ценности, които са носители на историческа памет, национална идентичност и имат научна или културна стойност (ЗКН, гл.2, чл.2, ал. 1).

Фестивали, традиционни празници, обичаи и български традиционни занаяти:

• 
  21 май — Празник на града — чества се от 1930 г. всяка година, църковен празник на свети Св.Константин и Елена;
  
• 
  Ежегоден фестивал за класическа музика "Зимни музикални вечери" основан от проф. Иван Спасов;
  
• 
  Международен мандолинен фестивал „VIVA TREMOLO“ в парк Остров Свобода;
  
• 
  Ежегоден есенен базар на площад "Васил Левски".
  

Регионален исторически музей		Лапидариум (Регионален исторически музей)
002		003

На територията на гр. Пазарджик има около 158 недвижими културни ценности (исторически обекти, архитектурни обекти, художествени обекти, ансамбли и комплекси), от които:

• 
  1 археологическа недвижими културна ценност;
  
• 
  5 групови недвижими културни ценности (ансамбли);
  
• 
  5 исторически недвижими културни ценности.
  

Най-големият брой запазени недвижими културни ценности в Пазарджик са от епохата на Новото време (след Освобождението през 1878 г.). Последният списък с недвижими културни ценности е от 1989 г., като част от тях са отпаднали от него към момента и са разрушени. В ЦГЧ състоянието им не е добро, извършват се много нерегламентирани промени. В запазените сгради – недвижими културни ценности търговската им част функционира, а горните етажи в повечето случаи се използват за складове или офис помещения. Към епохата на Новото време попадат и няколко ансамбъла с характерна застройка и силуети в централната градска част. Това са ансамбъла на улиците Константин Величков и Княз Александър Батенберг и ансамбъл „Мекхемето”.

До 1989 г. са положени специални грижи за реставрацията на 8 жилищни сгради от епохата на Възраждането, като при 2 от обектите реставрацията не е била завършена; една складова сграда, катедралната църква и 2 синагоги, от същия период. От обектите на КН, от епохата на след освобождението, са положени грижи за реставрацията на множество фасади на жилищни и обществени сгради по бул. България и в централната градска част. Голямо постижение от 80-те години на XX век е обновяването на старите търговски квартали в Централната градска част, където е обърнато голямо внимание върху опазването и социализирането на КН. В най-ново време е осъществена реставрационно-консервационна дейност върху къщата на художника Георги Герасимов от (1905 г.), сиропиталището на д-р. Лонг (от 1877 г.) и върху възрожденските църкви Св. Богородица и Св. Сотир. През 90-те години на XX век, след пожар, бяха извършени възстановителни работи по символа на град Пазарджик - така наречената „Стара поща” (от 1907г.).
Археологически недвижими културни ценности

В точка 6.6 от „Общинския план за развитие на Община Пазарджик за 2007 – 2013г.” се казва: „На територията на община Пазарджик са  открити селища и селищни могили от новокаменната, каменно-медната и бронзовата епоха. Природните условия, богатата растителност, природни ресурси и съчетанието на културното наследство с природната среда прави територията на общината и част от населените места особен привлекателна. Това се потвърждава от наличието на над 100 селища и крепости, повече от 300 надгробни могили и плоски некрополи.”

В момента дейности по проучване на археологията на територията на Община Пазарджик не се извършват и няма информация за местоположението на археологическите ценности на територията на землището на града.

В НИНКН е деклариран една археологическа недвижима културна ценности на територията на община Пазарджик - Антично селище в м. „Честите могили” с категория „Местно значение”.

5 са архитектурните ансамбли, обхващащи цели квартали в центъра на града (кв. Вароша и ансамбли по улиците в по-старата част на града). За квартал Вароша през 80-те години на XX век е направена цялостна разработка за възрожденски архитектурен ансамбъл, а за ул. Гладстон има идеен проект за улица на старите занаяти¹¹. Последните два проекта остават нереализирани до момента.

• 
  Ансамбъл бул. България - Категория „Местно значение”
  

Ансамбъл бул. България
004	бул. България	005	бул. България/ ул. Виделина	006	бул. България/ бул. Княгиня Мария Луиза

• 
  Ансамбъл бул. Княгиня Мария Луиза – Категория „Местно значение”
  

Ансамбъл бул. „Княгиня Мария Луиза”
007	бул. Княгиня Мария Луиза	008	бул. Княгиня Мария Луиза	009	бул. Княгиня Мария Луиза

• 
  Ансамбъл около църквата „Св. Сотир” – Категория „Местно значение”.
  

Ансамбъл около църквата Св. Сотир
010	ул. Цар Освободител/ ул. Стефан Зхариев	011	ул. Отец Паисий	012	ул. Стефан Зхараиев
013	ул. Стефан Зхараиев	014	ул. Св. св. Кирил и Методий	015	ул. Стефан Зхараиев
016	ул. Св. св. Кирил и Методий

• 
  Ансамбъл ул. Княз Ал. Батенберг – Категория „Местно значение”
  

Ансамбъл ул. Княз Александър Батенберг
017	ул. Княз Ал. Батенберг	018	ул. Княз Ал. Батенберг	019	ул. Сан Стефано

• 
  Ансамбъл ул. Асен Златаров (Махкемето) - Категория „Местно значение”
  

Ансамбъл ул. „Асен Златаров”
020	ул.Асен Златаров/ ул. П. К. Яворов	021	ул. Асен Златаров	022	ул. Асен Златаров
023	ул. Асен Златаров/ ул.П. К. Яворов	024	ул. Асен Златаров/ ул. Търговска	025	ул. Асен Златаров
026	ул. Търговска	027	ул. Градски пазар	028	ул. Търговска
029	ул. Железарска/ ул. Асен Златаров	030	ул. Асен Златаров/ ул. Отон Иванов	031	ул. Търговска