Сгради за обществено обслужване в областта на образованието и културата

Запазени са множество учебни сгради от края на XIX и началото на XX век - обявени за недвижими културни ценности. Всички те в момента са действащи и първоначалната им функция остава непроменена. Най-голямо внимание заслужават сградите на бившите Мъжка (1882 – 1910 г.) и Девическа (1897 г.) гимназии.²² Всички учебни сгради, недвижими културни ценности, са с непроменени първоначални функции.

• 
  Гимназия Иван Сергеевич Аксаков (бивша Мъжка гимназия)
  

Мъжка гимназия
090	ул. Сан Стефано	091	ул. Сан Стефано	092	ул. Сан Стефано

• 
  Училище Професор Иван Батаклиев (бивша Девическа гимназия)
  

Девическа гимназия
093	ул. Константин Величков	094	ул. Константин Величков	095	ул. Червен Стоян

• 
  Читалище „Виделина” – Категория „Местно значение”.
  

Читалище „Веделина”
096	бул. България/ ул. Виделина	097	бул. България/ ул. Виделина	098	бул. България

• 
  Къща музей „Станислав Доспевски” – Категория „Национално значение”.
  

Музейната експозиция включва възстановена битова обстановка с автентични вещи и мебели, както и оригинални художествени творби на Стаислав Доспевски.

Къща музей на Станислав Доспевски
099	бул. Княгиня Мария Луиза	100	бул. Княгиня Мария Луиза	101	интериор

• 
  Къща музей на Константин Величков – Категория „Национални значение”. Строена е около 1850г.
  

Къща - музей на Константин Величков
102	ул. Теодор Траянов	103		104

• 
  Етнографски музей (къща на Николаки Христович 1850г.) – Категория „Национално значение”.
  

Етнографски музей
105	ул. Отец Паисий	106	ул. Отец Паисий	107	експозиция

Представителни за търговската дейност на Пазарджик от Възрожденската епоха са и няколкото запазени търговски маази (складове). Това са маазата в двора на Пожаровата къща на бул. Георги Бенковски и няколко маази в търговската част на града.

Градът е основан на сливането на две реки: Марица и Тополница. Това кръстопътно и стратегическо местоположение наложило изграждането на редица обслужващи, религиозни и инфраструктурни обекти, реализирани в периода XV-XVIII век, най-значителни от които били Куршум хан и моста на река Марица. Днес тези обекти не съществуват. Големият комплекс на Куршум хан в центъра на града е бил опожарен по време на Освободителната война (1877-78 г.) и доразрушен до към началото на XX век. Големият мост на река Марица от XV век, обновяван на няколко пъти - през 1693 г., 1793 г. и 1860 г.²³ ,е бил окончателно разрушен през 60 - те години на XX век, след построяването в непосредствена близост на друг мост през 1964г. След наводнението от м. Август 2005г., основите на стария мост бяха разкрити - запазени в добро състояние.

Последна запазена джамия е била втората хронологично построена джамия в града - „Ески джамия” (XV век). Тази сграда е била обновявана на няколко пъти и е окончателно разрушена през 60 - те години на XX век, поради градоустройствени мероприятия по главната улица на Пазарджик.¹

От множеството търговски ханове, днес няма запазени. Голяма част от тях са имали както историческа стойност, свързана с посещения и пребиваване на редица революционери (Ръжанков хан, ханът на Михо Стефанов, от който на 01.12.1872 г. В. Левски тръгва на път за Ловеч, ханът на Стоян Ангелов и др.), така и стойност на свидетелство за начина на живот и културния обмен през Възраждането и първите десетилетия на 20 век. Първата телеграфо-пощенска станция също е разрушена поради градоустройствени - регулационни мероприятия в началото на XX век. Железопътната гара от 1870 г. на Баронхиршовата железница е разрушена при построяването на сегашната ж.п. гара през 60 - те години на XX век. Днес е запазена непосредствено долепената в миналото до нея Магазия.²⁴

В средата на XX век е разрушена арменската черква в центъра на града и на нейно място е построена автогара (днес там тя не изпълнява никакви функции и е изместена на друго място).

На бившия напоителен османски канал Дели арк (сега засипан - бул. Ст. Караджа) е запазен зарит каменен сводест мост, дело на брациговската архитектурна школа. Мостът днес представлява камениста пътека в затревената зона между двете платна на булеварда. Мостът е записан като недвижима архитектурно – строителна ценност, но има нужда от дейности по неговото възстановяване.

От богата възрожденска жилищна архитектура днес е запазено много малко. Голяма част от сградите са били разрушени през XX век поради различни мероприятия. От по - старите жилищни сгради (предимно от XVIII век), запазени на много места до средата на XX век - днес са запазени единствено няколко домашни, богато декорирани хамама²⁵ в бившите турски квартали. През 1959 г. е имало около 40 запазени къщи с хамами. Голям интерес са представлявали запазените до втората половина на XX век Кузмова (от нач. на XIX век, с голяма дърворезбена стряха) и Сакалиева (с ценни дърворезбени тавани) къщи. Интересни в архитектурно отношение, с голяма историческа стойност и отдавна унищожени са били и къщите на х. Рашко Хаджиилиев, на Стефан Захариев, на Георги Клинчаров, на Яков Матакиев (последната - архитектурна, художествена и историческа недвижима културна ценност, беше извадена от списъка на НИНКН и разрушена през 2007 г.). Днес няма запазени и представители на множеството чифлишко - конашки ансамбли на богати и именити турци в покрайнините на града. Има нужда да се съхрани паметта за тези изчезнали паметници, възможно е тяхното пресъздаване или включването им в модерна музейна експозиция.²⁶

Оценка на състоянието

Културното наследство е част от обкръжаващата ни среда и проблемите по опазването на недвижимите културни ценности придобиват все по–голяма гражданственост и са обект на повишена обществена чувствителност. Използването на обществения и икономически потенциал е неефективно, което води до невъзможност за адекватно опазване на обектите.

Град Пазарджик разполага с разнообразно културно наследство на своята сравнително малка територия, което се нуждае от сериозна и регулирана поддръжка, за да може да се съхрани и да запази традиционния облик и дух на града. Анализът показва, че към момента списъка с паметниците на културата на град Пазарджик не е актуален и не е актуализиран от 1989 г.

Основни проблеми са липсата на финансиране и социализация на недвижимите културни ценности. Големият процент частни собственици не са способни да влагат финанси в консервационни и реставрационни дейности. Много от обектите са в тежко физическо състояние, застрашени от унищожаване и разрушаване.

Тежко е състоянието на Хадживелевата къща, която е с висока архитектурно–строителна, художествена и историческа стойност. Сградата е собственост на Общината. Започнати са реставрационни дейности, които така и не са финализирани. Сградата е предвиждана за филиал на Етнографския музей, но поради недовършената реставрация в момента е неизползваема.

Други две сгради с изключителна архитектурно–строителна и художествена стойност остават напълно недостъпни за обществеността - Пожаровата къща и Хаджиатанасовата къща.

Безспорно проблемите с моделите на опазване и управление на културното наследство оказват своите отражения върху облика на градската среда. Наблюдава се и нарушаване на исторически-съхранената градска тъкан чрез унищожаване на характерни ансамбли (най-вече ансамбъла по бул. Княгиня Мария Луиза) и нерегламентирани преустройства.

Според ПРЗ между улиците: бул. Георги Бенковски, ул. Хан Крум, ул. Екзарх Йосиф, бул. Княз Ал. Батенберг, бул. България, бул. Цар Освободител, и бул. Кочо Честименски, изготвен от Община Пазарджик, се предвижда разширение на бул. Цар Освободител в частта му между бул. Стефан Стамболов и бул. Княз Александър Батенберг. Между сградите, които се предвижда да бъдат отдръпнати има и сгради от края на деветнадесети век и първата половина на двадесети век, с архитектурно–строителна и културно–историческа стойност.

Липсват и цялостни изследвания и публикации за културното наследство на град Пазарджик. Необходима е работа върху стратегия за цялостно опазване на културното наследство на територията на общината и в частност в строителните граници на града.

Не се извършват инициативи и реални действия за оценяване потенциала на индустриални обекти, свидетелства за постижения в определената епоха и на обекти от социалистическия период като културно наследство от Най–ново време.

Пазарджик има потенциал и необходимост от допълване на защитените обекти с такива, от категориите на парковото и градинско изкуство и обекти на индустриалната архитектура с архитектурно–строителна стойност, както и защита на ценни от архитектурно гледище жилищни сгради, непопадащи под защитата на ЗКН до момента.
Силни страни

• 
  Град Пазарджик разполага с разнообразно културно наследство;
  
• 
  Потенциал за развитие на културния туризъм, който предполага финансови постъпления, и разкриване на нови работни места, свързани с обслужването му;
  
• 
  НКН определя характерния облик на града;
  
• 
  Инициатива от страна на Община Пазарджик за развитието на културата и изкуството;
  
• 
  Добро състояние на най–ценните обекти, от историческа и архитектурна гледна точка;
  
• 
  Възможност за кандидатстване по оперативни програми с цел подобряване на физическото състояние на КН;
  
• 
  По-ценните обекти на КН са добили голяма популярност сред жителите на града;
  
• 
  Част от обектите са се превърнали в културни средища (парк Остров Свобода).
  

• 
  Не се поддържат актуални регистри и кадастрални данни за културните ценности;
  
• 
  Понижаване на архитектурно–строителната и културно–историческата стойност на културните ценности, поради нерегламентираните и неконтролирани намеси;
  
• 
  Няма осъществено партньорство между НПО и Общината по отношение на опазването и популяризирането на КН;
  
• 
  Недостиг на финансиране за реставрация и консервация на недвижимите културни ценности;
  
• 
  Неподходяща обкръжаваща среда (лошо експониране);
  
• 
  Липса или затруднен достъп на граждани и посетители до някои от по-ценните обекти;
  
• 
  Недостатъчна щатната обезпеченост в част от музеите и ниско заплащане на служителите им, което демотивира младите и утвърдените специалисти;
  
• 
  Не се извършват дейности за оценяване потенциала на недвижимите културни ценности от Най-ново време;
  
• 
  Частните собственици на голямата част от недвижимите културни ценности не полагат достатъчно грижи за тяхното опазване;
  
• 
  Липса на кадри за управление в областта на опазването на културно наследство;
  
• 
  Голям брой обекти в тежко физическо състояние.
  

През последните години Общинската администрация фокусира вниманието си върху нарастващия проблем с опазване на културното наследство. В Общинския план за развитие на Община Пазарджик за 2007 – 2013 г. се предвижда „довършване конструктивното укрепване и реставрация на църквата Св. Богородица” и „уреждане къщата-музей Георги Герасимов като действащ обект” и реализация на проект за вътрешно и външно пространствено оформление на целия музеен комплекс – къща, ателие, двор в музей “Г. Герасимов”, включени в тематико–експозиционния план”. Общинският план за развитие предвижда въвеждане на съвременни модели за опазване и управление на недвижимото културно наследство – активизиране на публично-частното партньорство, разкриване на потенциала на неправителствените организации и граждански сдружения в дейността по опазване на културното наследство. Стимулира се участието на професионални общности за адекватни творчески решения на опазване и развитие на културното наследство. Необходимо е да се разработи концепция за интегриране на културното наследство в съвременния социално-икономически и културен живот на града, като се изследват възможностите за приложението й в градската политика чрез планировъчни, устройствени, архитектурни, административни, финансови и управленски инструменти.

По отношение на начините за привличане на обществеността към проблемите на културното наследство в Общинския план за развитие на Община Пазарджик за периода 2007 – 2013 г. е изброено следното:

• 
  създаване на експертни съвети от специалисти, меценати, изявени дейци на културата в помощ на общинската администрация, културните институции и общинския съвет;
  
• 
  създаване на обществени съвети към културните институции с цел ангажиране проблемите на културата и демократично участие на обществото в културния процес и неговия контрол;
  
• 
  създаване на Общински фонд “Култура”, съгласно чл. 36, ал. 1 от Закона за закрила и развитие на културата;
  
• 
  работа по специални образователни програми.
  

Общинският план за развитие на Община Пазарджик за периода 2007 – 2013 г. предвижда широко участие на обществеността в решаването на проблемите, свързани с КН и предвижда средства за създаването на музей в родната къща на художника Георги Герасимов (реализиран към настоящия момент); за укрепителни дейности по църквата Св. Богородица и за археологически разкопки на територията на общината. Не е споменато богатото културно наследство от периода след Освобождението. Не са приоритетни характерни социо-културни и архитектурно-художествени елементи на градската среда, заслужаващи внимание, освен няколкото обекта от Възрожденската епоха.

В записката на ОУП Пазарджик не се залагат политики за опазване и развитие на системата на културното наследство. Изброени и нанесени са обектите от неактуалния списък на недвижимото културно наследство от 1989 г., без да са премахнати несъществуващите към момента на изготвянето на плана обекти.

3. 
   Възможности за развитие
   

• 
  Необходимо е предприемане на дейности по актуализация на недвижимите културни ценности на територията на Общината;
  
• 
  Възможност за инвестиции - финансирането на дейностите по проучване, реставрация и консервация на обектите. Основната цел е да се създадат условия за ефективна реализация на културното наследство като фактор за устойчиво развитие и ресурс за културни индустрии. Необходимо е социализиране на културното наследство - развитие на културния туризъм, сувенирната индустрия, възраждане на местни занаяти, традиции и обичаи.
  

• 
  Създаване на достъпна информационна среда, която да стимулира обмена на идеи и конкурсното начало;
  
• 
  Финансиране на рекламни и маркетингови кампании;
  

• 
  Създаване условия за ефективна реализация на културното наследство като фактор за устойчиво развитие и ресурс за туристическата индустрия;
  
• 
  Популяризиране на културното наследство сред децата и младите поколения, посредством образователната система;
  
• 
  Възможност за възстановяване на увредени или разрушени сгради – недвижими културни ценности (жилищна сграда на ул. Доктор Лонг 3; Старата жп гара; възстановяване на Чаршията по ул. Гладстон);
  
• 
  Архитектурата на повечето обекти позволява вменяването на широк набор от функции (култура, образование, седалища на фирми и институции, жилища);
  
• 
  Предвиждане на единна териториална информационна система на недвижимото културно наследство (създаване на информационни сайтове, пътеводители, специализирани посредници, опознавателни турове). Обозначителните табели/знаци, брошури, информационни сайтове и всички останали източници на информация, свързани с културните ценности, трябва да бъдат разпознаваеми и от международни туристи;
  
• 
  Прилагане на методите за интегрирана консервация на недвижимите културни ценности.
  

Културният туризъм се развива като една от най-успешните индустрии. Цели се привличане и на туристи и от околните на гр. Пазарджик населени места (организиране на екскурзии и турове до града и туристическите обекти на територията на общината). Превърнали се в атрактивни туристически обекти, недвижимите културни ценности ще са и притегателен център за социализиране на териториите около тях.

Районът на Пазарджик има дадености (традиционно оризопроизводство, лозарство и винарство, исторически събития, богато културно наследство и др.) да предложи разнообразни културни маршрути и като цяло има богат туристически потенциал. Областта на град Пазарджик и неговите съседни райони са изключително богати на културни ценности и природни забележителности, което е добра предпоставка за развитие на туристическия отрасъл. Централно разположение и изходна точка за тези маршрути е областният град Пазарджик. Следователно опазването и популяризирането на неговото богато културно наследство, неизползвано до момента, притежава потенциал за задържане на част от туристическия интерес, както и привличането на по-голям инвестиционен интерес в сферата на опазването и популяризирането на историческия потенциал на средата.

Освен позитивната роля в насърчаването на рекреацията и туризма, културното наследство представлява материален и духовен ресурс, благоприятстващ икономическата активност, инструмент за растеж и промяна и средство за културен обмен²⁷. Не на последно място може да се отбележи и стремежът за съхраняване на историческата градска памет.

Практиката определено показва, че културното наследство може да бъде запазено единствено чрез умелото му включване в съвременния живот, в съвременната жизнена среда и „насищането” му със съвременни функции.

Предстои проучване потенциала на сгради от Най-ново време (след втората световна война) и сгради на индустриалното строителство с цел запазване архитектурния и исторически облик на града.

Архитектурата е естествен носител на информация за всички постижения през отминалите епохи. Обемът на съдържащата се в културното наследство информация му придава качествата на паметник на архитектурата, градоустройството или паркостроителството. Следователно съществено важен е видът на тази информация и по какъв начин може да бъде възприета.

Всяко време има своите специфични характеристики и разполага със своите културни ценности, носещи тези характеристики. Има редица сгради и паметници, които могат да бъдат категоризирани като недвижими културни ценности от Най-ново време.

Особено внимание заслужават няколко обекта, непопадащи под защита до момента. Това са най-старите индустриални сгради и първите устроени обществени паркове и градини. В числото на първите попадат Оризарна (1906 г.), бившите вече текстилна, оцетна и каучукова фабрики, всички изградени в началото на XX век, помпената станция в кв. Ивайло от 1930 г. Към вторите спадат създадените през първата половина на XX век най-стари градски паркове - Градската градина, градината пред читалище „Виделина” и парк Остров Свобода. В тези паркови пространства са разположени обекти на художествено-скулптурната украса на града като паметника на Алеко Константинов, дело на арх. Костадин Мумджиев и скулптура Михайло Парашчук, паметника на Константин Величков, художествено изработени чешми, спортни съоръжения от началото на XX век. Градските паркове имат голямо значение за съхраняване на зелената памет на Пазарджик и са неделим момент от цялостната визия и политика по опазване на културното наследство.

Би могло да се предвиди разширяване на Ансамбъла по ул. Княз Александър Батенберг като към него се включи и сградата на ъгъла на ул. Константин Величков и Княз Ал. Батенберг.

Жилищно – търговска сграда
108	ул. Константин Величков/ ул. Княз Ал. Батенберг