ГЛАВА 1: Икономическо развитие и фискална стратегия

2. Развитие на националната икономика

2.1. Тенденции в развитието на националната икономика през 2004 година

Предварителните данни за второто тримесечие на 2004 година показват растеж на БВП от 6,0% (изчислен спрямо второто тримесечие на 2003 г.), който се дължи основно в добрите темпове на растеж на потреблението и голямото нарастване на инвестициите. Очакванията са, че растежът на БВП за 2004 г. ще бъде около 5,3%, като предпоставка за постигането му са високия растеж на инвестициите и износа. На база растежа на инвестициите през второто тримесечие, увеличението на вноса на инвестиционни стоки през същият период и бизнес изследванията на НСИ, се прогнозира ръстът на инвестициите през 2004 г. да бъде 16,5% и техният дял да достигне 23,6% от БВП. Приносът на инвестициите в растежа ще бъде около 3%. Нарастването на износа и ограничаването на растежа на вноса през 2004 г. се очаква да доведе до намаляване на негативния ефект на приноса на нетния износ към растежа на БВП с 1,5% спрямо този от 2003 г.

Приносът на потреблението в растежа на БВП през 2004 г. ще бъде значителен и ще достигне около 4,9%. Високият му ръст е следствие основно на увеличеното кредитиране за домакинствата, но след първоначалния бум на пазара на кредити през 2003 г. очакванията са за постепенно намаляване на темпа им, поради предприетите мерки за ограничаване темпа на растеж на кредитите и увеличаване на разходите по обслужване на вече взетите кредити. В резултат на това през 2004 г. делът на потреблението от БВП ще се запази на нивата от предходната година.

За първите девет месеца на 2004 г. натрупаната инфлация в страната е 1,9%. През януари влязоха в сила нови акцизни ставки върху горивата и тютюневите изделия и това доведе до нарастване на административните цени през първите два месеца на годината (увеличението на акцизите се дължеше на хармонизирането на ставките с минималните за ЕС). През юли беше извършено последното предварително планирано увеличение на цените на електроенергията и топлоенергията, и администрираните цени нараснаха еднократно с 3,91%. Така приносът на администрираните цени в общата инфлация в края на периода е 2,65 процентни пункта. Базисната инфлация³ беше сравнително стабилна през първите месеци на годината. Нейният принос в общата инфлация е -1,27 процентни пункта (през юни инфлацията при неконтролираните цени беше -2,37% поради сезонно изменение на цените на хранителните стоки). Високите международни цени на петрола повлияха на цените на автомобилните горива в страната и през май те нараснаха с 8,4%, въпреки че през юни беше отбелязано намаление от 3%.

Годишната инфлация през 2004 г. се очаква да бъде 3,9%, а средногодишната – 6,3%. По-високите международни цени на петрола се очаква да окажат влияние както върху цените на горивата, ако бъде съпроводено с поскъпване на американския долар. Освен това се предвижда повишение на цените на нетъргуемите стоки, което е свързано с ефекта Баласа-Самюелсън.

За периода януари-юли 2004 г. текущата сметка се подобрява спрямо същия период на предходната година със 163.7 млн. евро. Това развитие се дължи на по-големите парични преводи от работещите в чужбина българи, приходите от туризъм и по-малките суми изплатени дивиденти, които изцяло компенсират увеличението на търговския дефицит спрямо 2003 г. Според Агенцията за икономически анализи и прогнози се очаква дефицитът по текущата сметка на платежния баланс през 2004 г. да се увеличи в номинално изражение спрямо предходната година. Отрицателното салдо по текущата сметка като отношение към БВП ще остане високо, като се очаква да се запази малко над достигнатото ниво от 2003 г. – 8,8%.

Въпреки много добрите темпове на растеж на износа на български стоки през първите пет месеца на годината, вносът е значително по-голям. Както и през 2003 г., и през настоящата 2004 г. увеличеният темп на внос на стоки се дължи на ръста на потреблението и инвестициите, които бяха допълнително ускорени от високата кредитна активност на банките. Други фактори са ниската цена на щатския долар спрямо българския лев, добрите темпове на износа, както и подобрения контрол на митниците. В условията на бързо развиваща се икономика и увеличаващи се инвестиции и експортно ориентирано производство е нормално да се наблюдава силен внос на инвестиционни стоки и суровини. От друга страна продължава да бъде обезпокоителен ръстът на вноса на потребителски стоки, главен фактор за което е експанзията на потребителските кредити в страната, която продължава въпреки опитите да бъде ограничена. През 2004 г. се очаква високата цена на суровия петрол да има принос за увеличаване на стойността на вноса, като промените във валутния курс лев/щ.д. компенсират голяма част от поскъпването на петрола в щатски долари.

Важен фактор за ограничаване дефицита по текущата сметка е ръстът на приходите от туризъм, който се прогнозира да възлезе на 16% през 2004 г. Услугите и в частност туризмът ще продължат да бъдат основни източници на приходи и ще покриват над 20% от търговския дефицит. Все по-осезаем положителен ефект върху салдото по текущата сметка ще има по линия на текущите трансфери, основно поради очаквания ръст на частните трансфери (с над 15% за 2004 г.), както и поради притока на средства от предприсъединителните програми на ЕС.

Традиционно дефицитът по текущата сметка се финансира почти изцяло от постъпващите в страната преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ), като за първите пет месеца на 2004 г. това покритие е 47,5%, но до края на годината се очаква да надхвърли 100% ако се отчетат очакваните приходи от приватизацията на енергийните дружества. От друга страна увеличаването на чуждата собственост в страната води до ръст на изтичащите лихви и дивиденти по вътрешно-фирмени заеми към чуждестранни собственици (голям процент от ПЧИ по същество са вътрешно-фирмени кредити). Също така в близко бъдеще е нормално да се очаква акумулирането на значителни изходящи инвестиционни потоци от страната. Това са фактори които очертават негативни тенденции за салдото по перото “Доход.”

Поради увеличената кредитна активност в България, репатрираните от чужбина активи на банките бързо нарастват, нарастват депозитите на нерезиденти в български банки, увеличават се и задълженията на частния нефинансов сектор по финансови заеми. През настоящия период тези пера финансират дефицита по текущата сметка, но в бъдеще съществува потенциален риск от обръщане на финансовите потоци в следствие на по-голямо повишаване на лихвите на международните пазари, както и поради изчерпване на активите на българските банки в чужбина. Традиционно отрицателното салдо на портфейлните инвестиции е фактор, който няма да благоприятства финансирането на дефицита на текущата сметка. Така изказаните опасения описват сценарий, който е малко вероятен през 2004 г., но може да се окаже реалност в средносрочен период и това да породи натиск върху валутните резерви на БНБ. На този фон привличането на ПЧИ и усвояването на средствата отпускани на страната от ЕС са приоритетни задачи през следващите години.

С оглед на растящия дефицит по текущата сметка на платежния баланс, през първото полугодие правителството предприе корекции на фискалната политика с цел ограничаване на натиска върху текущата сметка. На първо място плановото ниво на дефицита беше намалено от 284,2 млн.лв. по програма и вече се цели поне балансиран бюджет за годината. Тази стъпка би трябвало да повиши спестяванията на правителството за годината с около 0,7% от БВП и съответно да има същия количествен ефект към намаляване дефицита по текущата сметка при равни други условия. Второ, правителството изтегли своите депозити от банковата система с цел да се ограничи ликвидността и възможността на банките да продължат кредитната си експанзия. Статистическите данни за растежа на кредитите предполагат, че ефектът от тази мярка е бил най-вече в краткосрочен план и след известен период банките са се адаптирали към условията на намалена ликвидност.

Кредитната активност на търговските банки продължи да нараства с много високи темпове и през 2004 г. В края на полугодието вземанията на банковата система от неправителствения сектор са нараснали с 47,8% на годишна база. Ръстът на потребителските и инвестиционните кредити за същия период е съответно 73,8% и 70,1%. За да бъде ограничена кредитната експанзия, оказваща негативен ефект върху текущата сметка на платежния баланс, през май правителството и БНБ след консултации с мисията на МВФ, предприеха мерки за ограничаване на ликвидните средства на банките. От страна на правителството мерките включваха изтегляне от търговските банки на депозити на Министерство на финансите, Агенция “Митници” и на Фонда за гарантиране на влоговете, което бе осъществено през май и юни. Като допълнителна мярка се предвижда използването на нови емисии ДЦК и репо-сделки. Мерките, предприети от БНБ, включват Наредба за изменение и допълнение на Наредба №21 за задължителните минимални резерви, които банките поддържат при Централната банка, влязла в сила от 1 юли. Към базата за начисляване на задължителните минимални резерви се прибавят привлечените средства с първоначален падеж над две години или изплатими след предизвестие от поне две години, като върху тях се начисляват резерви в размер на 4 процента. Другата промяна е изключването от общия размер на задължителните минимални резерви, които всяка банка трябва да поддържа по своите сметки при БНБ, само на 50 процента от кешовите наличности в лева от касите на банките и АТМ терминалите.

Изтеглянето на правителствените депозити от търговските банки оказа ефект върху паричния и кредитния пазар. През юни се забеляза покачване на лихвените проценти по повечето видове кредити, което се отрази в по-слабото им месечно търсене. През месец юли лихвите отново се понижиха и ръстът на кредитите отново бе висок. За последните два месеца по-забележимо намаление има в ръста на кредитите за нефинансови предприятия в лева. При разполагаемите статистически данни не може да се изчисли конкретния ефект върху размера на кредитирането от промяната в размера на задължителните минимални резерви към настоящия момент.
Вероятното влияние на предприетите мерки върху паричния сектор и търговските банки в близко бъдеще ще се изрази в:

• 
  Покачване на лихвените проценти на междубанковия паричен пазар, и по-специално на овърнайт лихвите;
  
• 
  Покачване на лихвените проценти по дългосрочните депозити с цел привличане на повече дългосрочни ресурси;
  
• 
  Вероятно забавяне на низходящата тенденция на лихвените проценти по кредитите - възможно е увеличението на базата за начисляване на МЗР да се отрази в по-голяма степен върху отпусканите в бъдеще инвестиционни кредити като ефекта върху потребителските кредити ще бъде по-малък;
  
• 
  Възможен негативен ефект върху конкуренцията в сектора - предвидените мерки ще дадат предимство на големите банки, предвид по-лесния им достъп до евтин заемен ресурс, а освен това като цяло ще намалее рентабилността на банковия сектор.
  

Нивото на фискалния резерв към края на месец юни 2004 г. е 5,2 млрд. лв, което е напълно достатъчно да компенсира всички възможни проблеми за финансирането на консолидирания бюджет. Високото ниво на резерва беше в резултат на значителното преизпълнение на бюджетните приходи през първото полугодие, както и на приходите от приватизацията на БТК през юни месец. През втората половина на годината върху нивото на резерва се очаква да повлияе както обратното изкупуване на Брейди книжата, така и приватизацията на седемте електроразпределителни дружества. Като цяло не се очаква сериозно намаление на фискалния резерв и той ще остане достатъчно висок, за да гарантира безпроблемното финансиране на бюджетните операции.

2.2. Демографски характеристики на населението и пазар на труда

В годините след началото на прехода населението в България непрекъснато намалява. Към края на 2003 г. то наброява 7 801,3⁴ хил. души. В сравнение с предходната 2002 г. населението на страната е намаляло с 44,6 хил. души или с 0,6% в резултат от отрицателния естествен прираст. В периода 1993 – 2003 г. се наблюдават значими промени във възрастовата структура на населението, свързани с неблагоприятните тенденции в развитието на демографските процеси. Продължава процесът на застаряване на населението, което оказва негативно влияние върху възрастовата структура на трудовите ресурси. Броят и относителният дял на лицата до 15 годишна възраст непрекъснато намаляват, като в същото време се увеличава броят и делът на населението на възраст над 65 години. Докато през 1993 г. относителният дял на младежите до 15 г. е бил 18,6%, а този на лицата над 65 г. – 14,6% от цялото население, то през 2003 г. тези съотношения са съответно 14,2% и 17,1% за двете групи. Сред населението под трудоспособна възраст се очертава трайна тенденция на намаление. Населението над трудоспособна възраст през 2003 г. намалява на годишна база, което се дължи както на естественото движение на населението, така и на изключването на част от хората от тази категория поради промяната в нормативно определената възрастова граница за пенсиониране и отнасянето им към групата на трудоспособното население. Ограниченото естествено възпроизводство на населението ще продължава да влияе върху броя и състава на населението и през следващите години.

През първото полугодие на 2004 г.⁵ работната сила възлиза на 3 294,3⁶ хил. души, отбелязвайки ръст от 0,8% спрямо същия период на предходната година. Това нарастване се дължи на увеличението в броя на заетите лица (с 3,1%). Средно за първите шест месеца на годината безработните достигнаха 417,5 хил. души, което представлява намаление с 12,7% в сравнение с първото шестмесечие на 2003 г. Успоредно с намалението на безработните лица, НСИ отчете и намаление в броя на обезкуражените лица на годишна база. Това се отрази благоприятно върху нивото на икономическа активност, което слабо се повиши и достигна 49,3% през първото шестмесечие на 2004 г. Запазването на темповете на икономически растеж от последните години, както и продължаващата реализация на активната социална политика на трудовия пазар ще са основните фактори, които биха повлияли благоприятно върху нивото на икономическа активност в страната през следващите няколко години.
Графика №1. Безработица в България за периода 1996-2005 г. (средногодишно изменение)


Наблюдаваната през последните три години тенденция на намаление в броя и нивото на безработица в страната се потвърждава и от административната статистика на Агенция по заетостта (АЗ). По данни на АЗ броят на регистрираните през юли 2004 г. безработни достигна 446 784 души. Това е най-ниската стойност във величината на показателя за последните близо шест години. Средномесечният брой на безработните за седемте месеца на 2004 г. е с 12,5% по-нисък в сравнение със същия период на предходната година. В края на юли нивото на регистрирана безработица в страната спадна до 12,06%, достигайки нивата си от края на 1998 г. Намаляването на безработицата се дължи на едновременното действие на два основни фактора: увеличеното търсене на труд на първичния пазар на труда, предимно от частния сектор на икономиката, и продължаващата реализация на активните програми на правителството. През първите седем месеца на 2004 г.⁷ спрямо същия период на 2003 г. създаването на работни места извън програмите за заетост има около 2 пъти по-голям принос за намаляването на безработицата в сравнение с разкриването на работни места по програми за заетост. За същия период заявените работни места от частните работодатели на първичния пазар на труда отбелязват ръст от 30,9% на годишна база, а заетите работни места нарастват с 43,3%. В същото време, обхватът на активните програми е нараснал, но със затихващ темп. Средномесечният брой на лицата, работили по програми от началото на годината (до месец юли) е 96 552 души и е с 30,2% по-висок на годишна база. Намалението в броя на безработните в страната се дължи предимно на наблюдаваното оживление на пазара на труда през последните дванадесет месеца. Според данни на НСИ от наблюдението на работната сила, през първото шестмесечие на 2004 г. заетите в частния сектор достигат 1 964,8 хил. души. В сравнение с първите шест месеца на 2003 г. те нарастват с над 174 хил. души или с 9,7%. Само през второто тримесечие на 2004 г. заетите в частните фирми и предприятия надхвърлиха 2 млн. души. Положителната динамика на икономиката, изразена чрез показателя ръст на БВП, вече се изразява и в увеличение броя на заетите лица.

През 2003 г. средногодишният брой на заетите в икономиката лица надхвърли 3 млн. души (3 020,7 хил.)⁸. Пряко свързани с растежа на заетостта на годишна база са предприетите от правителството мерки за задължителна регистрация на трудовите договори в НОИ и въвеждането на минимални осигурителни прагове по икономически дейности и групи професии. В резултат от тяхното прилагане се увеличиха приходите в държавните осигурителни фондове, което създава благоприятна основа през следващите години да се предприемат стъпки към подобряване на бизнес средата чрез намаляване на социално-осигурителните ставки или увеличаване благосъстоянието на пенсионерите чрез нарастване размера на изплащаните пенсии. В резултат на въведените мерки за намаляване на нерегламентираната заетост в страната, през 2003 г. бяха легализирани доходите на около 336 000⁹ души.

Производителността на труда в българската икономика продължава да нараства и през 2004 г, тъй като ръстът на брутната добавена стойност е по-висок от растежа на заетостта в страната. В същото време реалната работна заплата се запазва около нивата си от предходната година. Това е едно от условията за повишаването на конкурентноспособността на българската икономика от гледна точка на по-ефективното използване на трудовите ресурси. Тъй като в дългосрочен план динамиките на производителността на труда и на работна заплата са близки помежду си, то евентуалното увеличение на разходите за труд на работодателите през следващите няколко години не би оказал негативно въздействие върху конкурентноспособността на икономиката, стига производителността на труда да расте с подобни темпове.

3. Макрорамка на държавния бюджет за 2005 година

Таблица №2. Основни макроикономически показатели

Макроикономически показатели	2002	2003	2004 Прогноза	2005 Проект	2006 Прогноза	2007 Прогноза
БВП – текущи цени (млн. лв.)	32 335.1	34 410.2	38 082.0	41 343.0	45 106.2	49 266.8
- реален растеж (%)	4.9%	4.3%	5.3%	5.0%	5.3%	5.5%
Инфлация (%)
- в края на годината	3.8%	5.7%	3.9%	3.5%	3.9%	4.0%
- средна за периода	5.8%	2.4%	6.3%	3.6%	3.6%	4.0%
Валутен курс (USD/BGN)	2.07	1.73	1.60	1.66	1.7	1.7
Текуща сметка (млн.евро)	-924.3	-1 498.3	-1 707.0	-1 788.5	-1 850.1	-1 757.8
в % от БВП	-5.6%	-8.5%	-8.8%	-8.5%	-8.0%	-7.0%
В т.ч. търговско салдо (млн. евро)	-1 691.8	-2 196.2	-2 801.4	-2 951.6	-3 102.0	-3 371.7
в % от БВП	-10.2%	-12.5%	-14.4%	-14%	-13.5%	-13.4%

През периода 2005-2007 г. ще се запази положителното икономическо развитие от последните години. Очакваният растеж на БВП през периода ще бъде над 5-5.6% годишно. Един такъв растеж трябва да се разглежда в контекста на висок ръст на инвестициите и на износа, като необходимо условие за постигането му. Прогнозира се ръстът на инвестициите през периода да е над 9% годишно, което е мотивирано от необходимостта за повишаване на конкурентноспособността на българската икономика, а от друга на по-строгите изисквания към производителите, продиктувани от бъдещето присъединяване към ЕС. Изпреварващият растеж на инвестициите спрямо растежа на БВП ще доведе до покачване на дела им в БВП и към 2007 г. ще достигнат близо 23%. Недостигът на вътрешни спестявания за финансиране на инвестициите ще продължи да е голям, което мотивира нуждата от привличане на външни инвестиции. Най-голям принос в растежа на БВП с около 4- 4,5% има крайното потребление, което през периода има сравнително устойчив темп на нарастване с около 4,5% годишно. Този растеж ще бъде постигнат главно чрез реално увеличение на общия доход в икономиката.

Използваните в макрорамката допускания за валутния курс лев-долар са на базата на прогнози на МВФ, в които се залага средносрочно запазване на курса евро-долар на нива от 1,22 долара за евро, което води до средногодишно ниво от 1,66 лева за долар през разглеждания период. Поради напрежението в Ирак и нарастването на световното търсене на петрол, за 2005 г. е заложена средногодишна средно претеглена цена на петрола с 8 долара за барел по-висока от 2003 г., която постепенно да намалее до 30 долара за барел през 2007 г., при успокояване на политическата среда. Тъй като разглежданият сценарий се базира на цена на петрола измерена в евро, то динамика на цената на петрола различна от заложената в сценария трябва да се разглежда в контекста на динамиката на валутния курс долар/евро.

Предвижда се през 2005 г. да се наблюдава леко покачване на международните лихви, което да се засили през 2006-2007 г. Една такава хипотеза се обосновава както на очакванията за стабилен растеж на световната икономика през разглеждания период от малко над 4% средногодишно, така и на инфлационни опасения във водещите икономики. Високите лихви увеличават в известна степен рисковете за платежния баланс свързани с изтичане на капитали под формата на банкови депозити и влошаване на текущата сметка поради по-високи лихвени плащания.

Инфлацията в края на 2005 г. ще бъде около 3,5%, а средногодишната инфлация – 3,6%. През годината не е предвидено нарастване на административните цени. Очаква се, че цените на нетъргуемите стоки ще продължат да нарастват по-бързо, отколкото цените на търгуемите. Прогнозите за инфлацията през периода 2006-2007 г. са тя да бъде около 3,5-4% годишно.

В средносрочен период се предвижда много бавно ограничаване на дефицита по текущата сметка до 7% от БВП през 2007 г. По-добрите темпове на растеж на световната икономика и в частност на ЕС през периода 2005-2007 г., заедно с увеличаване на конкурентноспособността на българските стоки дава основания да се очаква значителен ръст на износа, който в реално изражение може да достигне около 10% на година през периода 2005-2007 г. Заложеното реално увеличение на вноса на стоки за периода 2005-2007 г. се базира главно на предположенията за повишаване на потреблението и запазване на висок ръст на инвестициите в страната. За разглеждания период се очаква търговският дефицит да бъде в порядъка на 12-13% от БВП. Предвижданият ръст от над 10% на приходите от туризъм и частните текущи трансфери ще компенсира част от високия търговски дефицит. В краткосрочен период се очаква евентуалното ограничаване на кредитната активност в страната да има благоприятен ефект върху дефицита на текущата сметка, над 70% от който ще се финансира от преките чуждестранни инвестиции в България.

През 2006 г. и 2007 г. поради големите плащания на главници по външния дълг ще има значително изтичане на потоци през финансовата сметка. При хипотеза за не емитиране на нов дълг, дефицитът по платежния баланс през 2007 г. ще достигне 600 млн. евро. Тези плащания спокойно могат да се финансират от фискалния резерв, но това предполага неизползването му за други цели. При хипотеза за запазване нивата на валутните резерви на БНБ е необходимо провеждане на политика за допълнително финансиране, чрез емитиране на нов дълг в размер на 450 млн. евро за 2006 г. и 950 млн.евро за 2007 г.

През 2005 г. се очаква безработицата да се задържи малко под равнището от 2004 г. – около 12,3%. Броят на заетите се предвижда да достигне 2 млн. души общо за страната, в т.ч. 385 хил. души в бюджетния сектор.

Каталог: pub -> budget2005 -> MSOffice-v97-2000-XP
pub -> Румен петров владимиров академична длъжност: професор Научно степен: доктор Образование
pub -> Съдържание
pub -> Съдържание уводни думи
pub -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз
pub -> Азбучен списък на преподавателите

Изтегляне 1.96 Mb.

Сподели с приятели: