ГЛАВА 4: Политика по дълга / Финансиране на Бюджет 2005

ГЛАВА 4: Политика по дълга / Финансиране на Бюджет 2005

I. Държавен дълг

Тенденцията за ограничение размера на външния дълг, както в номинално изражение така и спрямо БВП, поддържана през последните години продължава и през 2004 г. Към 31 юли 2004 г. размерът на външния дълг е 13 594,5 млн.лв., което представлява намаление от 792,6 млн. лв. спрямо края на 2003 г. За същия период, съответно като дял от БВП външния дълг намалява с 5,9%, а като дял от общия размер на дълга се понижава с 1,95%.

Към края на 2004 г. външният дълг се очаква да намалее с около 129,1 млн.лв. като абсолютна стойност спрямо 2003 г., а като съотношение спрямо БВП планираното ниво е 37,5%. Прогнозата, свързана с намаление размера на външния дълг е следствие от изпълнението на предвидените в Стратегията за управление на държавния дълг мерки за предварително изплащане на дълг и провеждане на рестриктивна политика при издаването на държавни гаранции и при финансирането на инвестиционни проекти с държавни заеми. Влияние върху тези очаквания оказва и регулярното погасяване на задълженията, в съответствие с договорените погасителни схеми. Тези стойности съответстват на поставените цели за преодоляване на съществуващия дисбаланс между вътрешния и външния дълг и за поддържане на устойчив номинален размер на дълга, като постепенно се намалява съотношението му спрямо БВП.

Абсолютното и относителното намаление на дълга като цяло е съпроводено и със значителни промени в неговата валутна и лихвена структура. Във валутната структура на външния дълг през 2003 г. се запазва тенденцията на нарастване на задълженията в евро, за сметка на тези в щатски долари. Делът на дълга, деноминиран в евро от 30,5% в края на 2002 г. нараства до 37,0% в края на 2003 г., като и през настоящата година неговата относителна стойност продължава да се увеличава и достига 40,3% към 31 юли 2004 г. Това увеличение е основно за сметка на редуциране на задълженията в долари от 54,0% до 42,6% в рамките на същия период. Подобрението на валутната структура се дължи на значителното отслабване на щатския долар спрямо еврото, регулярните погашения на доларов дълг и продължаващата тенденция на заемане на средства предимно в евро. Влияние в посока на балансиране на валутната композиция на външния дълг оказа и реализирания от Министерство на финансите валутен суап в края на ноември 2003 г., чрез който бяха суапирани задължения от щатски долари в евро по заем от Световната банка. Операцията беше извършена в съответствие с критерия, предвиден в Стратегията за управление на държавния дълг за увеличаване на задълженията, деноминирани в лева и евро, с цел повишаване прогнозируемостта на бъдещите плащания и намаляване риска за бюджета от обслужването на дълга.

Лихвената структура на външния дълг също претърпява положителна промяна през 2003 г., която се запазва като тенденция и през настоящата година. Тази промяна е следствие от придържането в общия случай към усвояване на външни кредити с фиксирани лихви и от извършените погашения на външен дълг с плаващи лихвени проценти. Към 31 юли 2004 г. делът на дълга с плаващи лихви спадна до 58,7% от 61,9% към края на 2003 г., което представлява намаление от 3,2 процентни пункта. Влияние в посока на намаление на дела на плаващите лихви, оказа и извършената през месец юли 2004 г. операция по предварително изплащане на брейди облигациите с отстъпка DISC. Тези инструменти са обвързани с шестмесечния либор на щатския долар и представляваха 41,1% от плаващите лихви в общия размер на външния дълг преди провеждането на транзакцията. Ребалансирането на лихвената структура на външния дълг в посока на намаление на относителния дял на плаващите лихви, е от изключителна важност, предвид неговия съществен размер и значителните средства, необходими за неговото обслужване. По – високият дял на фиксираните купони в лихвената структура на външния дълг води до по – добра предвидимост на лихвените разходи за бюджета и до по – малка нужда от резервни фондове за покриване на лихвения риск.

Към края на 2004 г. вътрешният дълг се очаква да нарасне с около 442 млн.лв. и да достигне до 2 699 млн.лв. Увеличението е в съответствие с провежданата политика за осигуряване на приоритетно финансиране на бюджетния дефицит на вътрешния пазар, както и в контекста на плавното балансиране на структурата на държавния дълг на страната. Същото обаче ще се осъществява при запазване на относително постоянни нива на дела на вътрешния дълг спрямо БВП.

И през 2004 г. Министерството на финансите продължи провежданата политика на постепенно увеличаване на нетната емисия на ДЦК, целяща преодоляване на съществуващия дисбаланс между вътрешния и външния дълг на страната и осъществяване на преимуществено финансиране на местните пазари, каквато е практиката в страните-членки на ЕС. Същата се осъществява в съответствие с конюнктурата на пазара на дългови инструменти, ликвидността във финансовата система, предпочитанията на инвеститорите към определени ценни книжа, плащанията от и към бюджета, погасителния профил на дълга, сезонни дисбаланси, външни фактори и др. Прилаганата гъвкава емисионна политика на вътрешния пазар обезпечава както нарастването на относителния и абсолютния размер на вътрешния дълг в общия размер на дълга, така и непрекъснато подобряване на качествените му характеристики. В този контекст през 2004 г. се предвижда дела на новоемитираните дългосрочни ДЦК да придобие доминиращ дял от 76%. Само към края на месец юли на настоящата година матуритетът на ДЦК, емитирани за финансиране на бюджетния дефицит нараства със седем месеца и достига 6 години и 4 месеца в сравнение с края на декември 2003 г. В същото време доходността продължава тенденцията на намаляване за всички матуритети, респективно цените на държавните ценни книжа се покачват, което е вследствие от нарастващия интерес към този вид инструменти от страна на големи институционални инвеститори като застрахователни компании и пенсионноосигурителни фондове. За подобряване качествените параметри на вътрешния дълг продължава провеждането и на периодични замени на ЗУНК облигации, деноминирани в щатски долари, със ЗУНК облигации, деноминирани в евро. Във валутната композиция на дълга продължава да доминира левовия компонент, чийто дял към края на м. юли на настоящата година възлиза на 68,0%. Успоредно с това се наблюдава процес на диверсификация на валутната структура, резултиращ от нарастване дела на дълга, деноминиран в резервната валута на паричния съвет в страната – еврото, като към края на юли 2004 г. дела му достига до 22,0%. Лихвената структура на вътрешния дълг също индикира позитивно развитие, изразяващо се в продължаващо нарастване дела на задълженията с фиксирани лихви. Съответно техния дял от 76,03% в края на предходната година достига до 78,0% в края на юли 2004 г. Същото се обуславя, както от обстоятелството, че емисиите на вътрешен дълг се осъществяват преобладаващо при фиксирани лихвени купони, така и поради редовните амортизации на дълга с плаващи лихви. Не на последно място е и наличието на диверсифициран дългов портфейл, който е представен от ДЦК, емитирани на пазарен принцип, покриващи диапазон от 3 месеца до 15 години, при абсолютен превес на средно и дългосрочните ценни книжа.

Прогнозният размер на плащанията по външния дълг за 2004 г. е 2 040,2 млн.лв., от които главници в размер на 1 526,6 млн.лв. и лихви в размер на 513,6 млн.лв. Плащанията по държавни инвестиционни заеми с краен бенефициент търговско дружество ще бъдат на обща стойност 52,6 млн.лв., в т.ч. 42,4 млн.лв. главници и 10,2 млн.лв.- лихви. Очакваното превишение на погашенията по външния дълг, в сравнение с заложените в ЗДБ за 2004 г. параметри, се дължи на операцията по предварително изплащане на част от брейди книжата, както и на осъщественото през месец март 2004 г. предплащане на заем от Канада. По вътрешния дълг плащанията се предвижда да достигнат обща сума от 628,2 млн.лв. (вкл. и плащанията по заеми от БНБ, респ. МВФ), от които главници – 448,9 млн.лв. и лихви – 179,3 млн.лв. Очакваното изпълнение на разходите за лихви е около 92%. Очакваната икономия на заложените в Закона за държавния бюджет (ЗДБ) за 2004 г. разходи за лихви се дължи, както на по-ниските нива на лихвените проценти, достигнати през годината, в сравнение с предвидените по закон,.така и на по-ниската среднопретеглена стойност на щатския долар към 31.07.2004 г., съпоставена с използуваната в закона.

През периода 2005 г.-2007 г. плащанията по външния дълг ще бъдат между 1 200 и 2 150 млн.лв., а съответно по вътрешния между 1 140 и 1 380 млн.лв, (вкл. и плащанията по заеми от БНБ, респ. МВФ). Общият размер на плащанията по държавни инвестиционни заеми с краен бенефициент търговско дружество ще бъде около 200 млн.лв. По отношение на външния дълг влияние върху тези параметри ще окажат промените на международните лихвени проценти и курса на щатския долар спрямо еврото. Външният дълг ще нараства в резултат на усвояванията по вече договорени държавни инвестиционни и държавногарантирани заеми, но съотношението му спрямо БВП се очаква да се запазва на относително постоянни нива. Предвид факта, че през последните години размерът на държавногарантирания дълг и дълга по държавни инвестиционни заеми нараства, макар и с бавни темпове, подходът при одобряването на нови държавни гаранции и държавни инвестиционни заеми ще бъде стриктно регулиран, подчинен на определени критерии и обвързан с риска за бюджета. Увеличаването на вътрешния дълг през следващите три години ще бъде съобразено с фактори като ликвидност на финансовата система в страната, предпочитания на отделните инвеститори към инструменти с различен матуритет и валута, като размера му ще бъде определян, както в зависимост от конкретната пазарна конюнктура, така и от необходимостта от обезпечаване финансирането на бюджетния дефицит. Рисковете, свързани с обслужването на дълга, са минимизирани, предвид доминантния дял на плащанията при фиксирани лихвени купони, като евентуалните флуктуации на международните лихви и валутните курсове биха рефлектирали минимално върху плащанията по ДЦК, емитирани във връзка със структурната реформа. През следващите години ще продължи поетапното развитие на пазара на спестовни облигации, предназначени за граждани, в съответствие с интереса проявяван към този вид инструменти.


Графика №11 Държавен дълг/БВП за периода 1997-2004 г. в % от БВП