Хармонизиране на законодателството в съответствие с acquis

Настоящо законодателство на Република България

Българското законодателство в областта на превенцията и наказателното преследване на организираната престъпност, измамите, корупцията и прането на пари в голяма степен е съобразено със стандартите на инструментите, включени в acquis communautaire:

• 
  Понастоящем Наказателният кодекс обявява за престъпление образуването, ръководенето и участието в група, съставена с цел да върши престъпления в страната или чужбина, както и ръководенето и участието в организация или група, която чрез използване на сила или внушаване на страх сключва сделки или извлича облаги. Към момента определението за организирана престъпна група е по-обхватно от това, предвидено в Съвместните действия за криминализиране на участието в престъпна организация в страните-членки на ЕС от 1998г. и в Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност. На 13 декември 2000 г. Република България подписа Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност и допълващите я два протокола. През месец февруари 2001 г. Министерският съвет одобри и предложи на Народното събрание да приеме проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, в който е предвидено определение на “организирана престъпна група/престъпна организация”, съобразено напълно със стандартите на Съвместните действия от 1998 г. и Конвенцията на ООН;
  
• 
  Уредбата на защитата на свидетелите е съобразена с Резолюцията за защита на свидетелите в борбата срещу международната организирана престъпност от 1995 г. Защитата на свидетелите е регламентирана в Наказателно-процесуалния кодекс. Тя се осъществява чрез запазване в тайна на самоличността и осигуряване на охрана както на свидетелите, така и на техните близки и роднини;
  
• 
  Съобразно изискванията на европейските инструменти в областта на борбата с организираната престъпност и корупцията, в Наказателно-процесуалния кодекс е регламентирано използването на специални разузнавателни средства. Приет е и Закон за специалните разузнавателни средства;
  
• 
  В съответствие с Резолюцията за лицата, които сътрудничат в рамките на наказателното производство в борбата срещу международната организирана престъпност от 1996 г., Наказателният кодекс предвижда (в разпоредбите относно организираната престъпност), че не се наказват или се наказват при смекчаващи обстоятелства онези участници в организирани престъпни групи, които сътрудничат за предотвратяване или разкриване и доказване на организираната престъпна дейност;
  
• 
  Наказателният кодекс съдържа редица разпоредби, криминализиращи деянията, посочени в Съвместните действия срещу трафика на хора и сексуалната експлоатация на деца от 1997 г. Неразрешеното превеждане на лица през граница също е обявено за престъпление, като са предвидени по-тежки наказания за това деяние, когато през границата е преведено лице под 16 години или превеждането е организирано от група или организация. През м.февруари 2001 г. Министерският съвет одобри и предложи на Народното събрание да приеме проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, с който трафикът на хора се криминализира в съответствие със стандартите на Съвместните действия от 1997 г. и Протокола за предотвратяване, преследване и наказване на търговията с лица, особено жени и деца, допълващ Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност. Със същия проект се обявява за престъпление и държането на детска порнография;
  
• 
  Република България е ратифицирала Конвенцията за изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпления. Изпирането на пари е криминализирано през 1997 г., като е предвидено по-тежко наказание, когато това деяние е извършено от организация. През 1998 г. е приет Закона за мерките срещу изпирането на пари. Нарушаването на посочения закон от длъжностно лице също е криминализирано. Законът за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари е приет от Народното събрание на Република България на 21 декември 2000 г. (обн. ДВ бр. 1/01.2001 г.);
  
• 
  Наказателният кодекс обявява за престъпление разпореждането с бюджетни средства или със средства с целево предназначение не по предназначението им, в съответствие с Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейските общности от 1995 г.;
  
• 
  Република България е ратифицирала Конвенцията на ОИСР за борба с подкупването на чужди длъжностни лица в международните търговски сделки от 1997 г. (България е първата държава-нечленка на ОИСР, която ратифицира тази Конвенция) и е подписала Наказателната конвенция на Съвета на Европа за корупцията от 1999 г.
  

От 1997 г. България участва в Работната група на ОИСР по въпросите на корупцията в международните търговски сделки, а от 1999 г. – в Групата държави срещу корупцията (GRECO).

Република България бе първата страна ратифицирала Гражданската конвенция на Съвета на Европа за корупцията през 2000 г.

Българското законодателство не предвижда наказателна отговорност за юридическите лица. Съобразно стандартите на Конвенцията на ОИСР, Наказателната конвенция за корупцията и Втория протокол към Конвенцията за защита на финансовите интереси на ЕО от 1997 г., през м. септември 2000 г. Народното събрание прие на първо четене проектозакон за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания, който установява административна отговорност на юридическите лица в съответните случаи. В проекта са предвидени парични санкции за юридическите лица за извършени в техен интерес от техни ръководни служители изпиране на пари, корупционни и други престъпления.

Законодателството на Република България по отношение борбата срещу прането на пари в голяма степен е хармонизирано с европейското acquis. С приемането на Закона за мерките срещу изпирането на пари през 1998 г. в Министерство на финансите беше създадено специализирано звено – Бюро за финансово разузнаване (БФР). Нормативната база, въз основа на която бюрото осъществява своята дейност, включва Закон за мерките срещу изпирането на пари, Правилник за неговото прилагане и Наредба за структурата и организацията на дейността на Бюрото за финансово разузнаване. Съгласно закона за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари БФР се преобразува в агенция – независим административен орган, отговорен пред министъра на финансите. С Постановление на МС № 33 от 8 февруари 2001 г. е приет Устройствен правилник на Агенция “Бюро за финансово разузнаване”.

Българското законодателство е съобразено с Конвенцията относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпление, Директива 91/308 на Европейския Съвет за предотвратяване използването на финансовата система за изпиране на пари и Четиридесетте препоръки на FATF срещу изпирането на мръсни пари.

Българското законодателство в областта на борбата срещу тероризма е хармонизирано в значителна степен с европейското acquis. През 1998 г. Република България ратифицира Европейската конвенция за борба с тероризма. Българското наказателно законодателство обявява за престъпления, деянията, визирани в чл. 1 от Конвенцията.

Според българския Наказателен кодекс субект на терористични действия могат да бъдат както отделни лица, така и групи или организации. В най-широк смисъл законът обхваща всички хипотези на терористични действия, предвидени в международните актове. Те се отнасят до престъпления, извършени на борда на самолети, до предотвратяване на нарушения, застрашаващи сигурността на въздушния трафик, срещу вземане на заложници, защита на ядрения материал, екстрадиция на лица извършили терористични актове. Криминализирано е приготовлението към, или създаването на група или организация на българска територия, за извършване на престъпление в чужбина с използване на експлозиви, вземане на заложници, застрашаване безопасността на гражданската авиация, общоопасно замърсяване на околната среда.

До момента Република България е ратифицирала и обнародвала всички основни международни инструменти за преследване и наказване на различни форми на тероризъм.

Във връзка с възможностите за реализиране на съдебното сътрудничество в областта на борбата с организираната престъпност, измамите, корупцията, прането на пари и тероризма следва да се отбележи, че Конституцията на Република България обявява ратифицираните, обнародвани и влезли в сила международни договори за част от вътрешното право на страната и закрепва тяхното предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Освен това, Наказателният кодекс и Наказателно-процесуалният кодекс съдържат разпоредби, които изрично гарантират прилагането на международните споразумения. Така например, разпоредбите на Наказателния кодекс относно неговия обхват предвиждат възможност за разширено прилагане на българския наказателен закон и вземане предвид на чуждата присъда в случаите, установени с международно съглашение, а Наказателно-процесуалният кодекс установява предимство на международните договори при образувано наказателно производство от орган на друга държава или изпълнение на чужди присъди, както и по отношение прилагането на разпоредбите за екстрадиция и трансфер на осъдени лица.

Посочената наказателна и наказателно-процесуална регламентация и установеното преимуществено положение на международните договори създават необходимите условия за ефективно противодействие на организираната престъпност, измамите, корупцията, прането на пари и тероризма и за пълноценно съдебно сътрудничество със страните-членки на ЕС в тази област.