Програма за прилагане на директива 1999/31/ес за депониране на отпадъците

3.4. ОСНОВНИ ПРОБЛЕМИ И ОГРАНИЧЕНИЯ

• 
  Институционални отношения и организация
  

Липсата на регионално ниво на управление на отпадъците допълнително затруднява регионалното планиране на инфраструктурата за обезвреждане на битови отпадъци.

• 
  Капацитет и човешки ресурси
  

Необходими са мерки насочени към повишаване на квалификацията и на персонала ангажиран с организацията на дейностите по управление на битови отпадъци в общините, чрез предоставяне на възможности за обучение и обмен на специалисти между общините.

• 
  Финансиране и възстановяване на разходите
  

• 
  Докладване и информационна обезпеченост
  

• 
  Оползотворяване и рециклиране
  

Ниската цена на депониране в страната прави икономически необосновани инвестициите в инсталации и съоръжения за рециклиране и оползотворяване използуващи алтернативни методи като компостиране и изгаряне с оползотворяване на енергията.

Недостатъчната информация за състава на отпадъците, липсата на опит в областта на компостиране на отпадъците и неизяснения пазар на компост в страната, са сред причините за отстъствието на компостирането като метод за оползотворяване на битови отпадъци.

• 
  Събиране и транспортиране
  

• 
  Предварително третиране
  

Значителна част от съществуващите депа за отпадъци не отговарят на изискванията на нормативната уредба и съвременните технически стандарти. Необходими са сериозни инвестиции за тяхното привеждане в съответствие или закриване. Продължаващата експлоатация на някои от съоръженията е свързана с непосредствен риск за околната среда.

Големият брой на нереглементираните сметища и старите замърсявания с отпадъци изискват подходящи мерки за закриване и рекултивация.

Изграждането на заместващи мощности, съобразени с количествата и вида на образуваните отпадъци, ще бъде свързано с огромни инвестиции в инфраструктурата за преработка и обезвреждане. Допълнителен проблем е факта, че инвестициите следва да бъдат осигурени в относително кратък период от време.

Лошото финансово състояние и ниският обем на производството при някои промишлени предприятия допълнително затруднява изграждането на необходимите съоръжения за третиране и депониране.

4. МЕТОДОЛОГИЧЕСКИ ПОДХОД

4.1. Депа и съоръжения за третиране на битови отпадъци

Както беше посочено по-горе, в резултат на различни причини докладваните количества на образуваните битови отпадъци са значително надценени. Това налага за целите на планирането, да бъде извършена преоценка на съществуващата информация и да бъдат направени определени допускания за текущите нива на формиране на битовите отпадъци, които да отчетат натрупания опит в страната и да послужат като основа при формулирането на мерките в програмата.

При оценката на количествата образувани битови отпадъци и при изготвянето на прогноза за периода до 2020 година са използвани данни и прогнози, като:

1. 
   Данни от последното преброяване на населението на РБългария от 2001 г. по населени места.
   
2. 
   Дългосрочната прогноза на НОИ за броя на населението до 2020 г.
   
3. 
   Като основа за прогнозиране на нормата на натрупване за целите на настоящата програма са използувани резултатите от проведените през 2002 година проучвания [4] в различни типове населени места – гр. Русе (над 100 000 жители), Дряново (до 10 000 жители) и с.Мещица, община Перник ( до 1000 жители). Основание за това е, че при всяко от проучванията са изследвани достъчни като брой и обем представителни измервания за всеки от четирите сезона. Получените резултати за с. Мещица са използувани за оценка на количествата на отпадъците в населените места до 3000 жители, а тези за гр. Дряново са основа за оценката на количествата отпадъци образувани в местата с население 3000 – 25000 жители.За оценка на количествата на отпадъците в градовете с население над 25000 жители са използувани резултатите за гр. Русе, като за целта са обособени две самостоятелни групи при допускането за р
   азличен брой на населението живеещо в къщи, в блокове без и със централно отопление. Приетите стойности са представени в Таблица 5.
   

5. При прогнозирането на бъдещите количества образувани битови отпадъци в периода 2003- 2020 г. е прието, че количествата образувани битови отпадъци от жител годишно ще нарастват с 1/5 от процента на годишно увеличение на реалните доходи.

6. За следващите 10 – 15 години могат да бъдат направени следните прогнози за изменение на морфологичния състав на битовите отпадъци:

• 
  хартиените, картонените, пластмасовите, текстилните и дървесните отпадъци и отпадъците от кожи ще отбелязват тенденция към увеличение. Това увеличение се очаква да бъде по-значително при хартията и пластмасите и може да се очаква да доближи долните граници на формиране на тези фракции в страните от ЕС;
  
• 
  очаква се стабилизиране на количествата образувани стъклени отпадъци и намаляване на процентното им съдържание в резултат на нарастване в общите количества на отпадъците;
  
• 
  металите (черни и цветни) ще запазват известна стабилност, но увеличаване участието им в някои опаковки ще води до бавно увеличение;
  
• 
  хранителните отпадъци, минералните и неидентифицираните ще намаляват незначително в следващите години.
  

7. 
   Последствията на тези тенденции за останалите характеристики на отпадъците като цяло ще са следните:
   

• 
  намаление на влажността, която се дължи предимно на хранителните отпадъци;
  
• 
  увеличение на долната граница на топлотворната способност на отпадъците (калоричност), дължаща се на увеличението на горивните компоненти (хартия, картон, пластмаси, кожа, дърво и текстил). Това положение ще е валидно докато отпадъците не станат предмет на избирателно събиране на рециклируеми компоненти (предимно хартия, картон и пластмаси).
  
• 
  намаляване на плътността, дължащо се от една страна на увеличение на леките материали (хартия, пластмаси, дърво и др. ) и от друга – на намаление на по-тежките (предимно органичните отпадъци);
  

9. Посочените 51 депа са обособени в 6 групи:

• 
  За регионалните депа, включени в Група 1 е прието, че не се предвижда разширение и реконструкция в периода до 01.01.2007г. и няма да бъдат извършвани големи инвестиции, освен обичайните за поддържане. За тези депа са предвидени инвестиции в периода 2008-2010г., свързани с разширение на депата на съществуващите площадки.
  
• 
  За регионалните депа, включени в Група 2 са използвани данните за размера на необходимите инвестиции съгласно документацията за финансиране на проекта по ИСПА.
  
• 
  За регионалните депа, включени в Група 3 :
  

• 
  инвестициите през 2003г. са определени в съответствие с отпуснатите средства като целево финансиране от държавния бюджет (Приложение 5 на Закона за държавния бюджет);
  
• 
  направено е идентично допускане, относно бъдещото им разширение като за тези в Група 1, като свързаните с това инвестициите са отнесени за периода 2011- 2013г.
  

• 
  За регионалните депа, включени в Група 4 е предвидено предварителните дейности да започнат през 2003г., а строителството им да завърши през 2006г.
  
• 
  За регионалните депа, включени в Група 5 е предвидено предварителните дейности да започнат през 2004г., а строителството им да завърши през 2008г.
  
• 
  За регионалните депа, включени в Група 6 е предвидено предварителните дейности да започнат през 2005г., а строителството им да завърши през 2009г.
  

11. 
    За всяко от депата попадащи в посочените групи е определен необходимия капацитет по години, въз основа на прогнозата за количествата на битовите отпадъци и данните за обслужвано от съответното депо население.
    

11. 
    Идентифицираните 51 депа са разпределени по групи както следва :
    

• 
  Група 1, Група 2 и Група 3 включват 23 регионални депа за битови отпадъци;
  
• 
  След определяне на необходимите инвестиции за оставащите 28 депа, разпределението им по групи, е извършено при отчитане на наличния капацитет на депата, броя на обслужваното население, установени рискове за околната среда от съществуващите съоръжения и др. Като резултат са идентифицирани 13 депа в Група 4, 10 депа в Група 5 и 5 депа в Група 6 (Приложение 7, Приложение 10).
  

11. 
    Необходимите инвестиции за всяко от депата са определени чрез модел (Приложение 8) отчитащ капацитета на депата, за който са направени следните допускания:
    

• 
  експлоатационен срок 15 години;
  
• 
  срок за предварителни дейности и изграждане – 3 години;
  
• 
  изграждане и екплоатация на депото в 3 етапа;
  
• 
  плътност на запълване 0,95 т./куб.м. за депата с капацитет над 5000 т./год. и 0,75 т./куб.м. за депата с капацитет под 5000 т./год;
  
• 
  средна дълбочина на запълване в границите 3 –18 м. в зависимост от капацитета на депото;
  
• 
  площ на депото определена като функция от необходимия капацитет за срока на експлоатация и приетите плътност и средна дълбочина на запълване;
  
• 
  за единични цени за отделни компоненти при изграждане на депото са приети действащите цени към края на 2002 г.
  

11. 
    Моделът включва определяне на необходимите инвестиции свързани с:
    

• 
  предварителни дейности - проучвания, проектиране, получаване на необходимите разрешения и възлагане на строителството;
  

• 
  придобиване на земята;
  
• 
  строителни работи, разпределени в следните групи:
  
  • 
    първоначални строителни работи, свързани с подготовка на площадката, вкл. изкопни работи, подготовка на основата на депото, уплътняване и т.н.; изграждане на основни сгради и съоръжения; строителни работи по първи етап на депото;
    
  • 
    инвестиции свързани със по време на експлоатацията, включващи доиграждането на втори и трети етап на депото;
    
• 
  оборудване и механизация – приема се, че срока на експлоатация е 7.5 години за транспортните средства, уплътняващата и товароразтоварната техника, помпите за инфилтрата и оборудването за поддръжка, а за останалото оборудване (напр. кантар, осветление и т.н.) срокът на експлоатация съвпада с експлоатационния живот на депото;
  
• 
  изграждане на газоотвеждаща система;
  
• 
  закриване и рекултивация на депото - приема се, че инвестициите, свързани с тези дейности се извършват една след приключване на експлоатацията на всеки отделен етап.
  

11. 
    Компостирането се превижда като основен метод за намаляване на количествата на биоразградимите битови отпадъци. За оценка на разходите произтичащи от изискването за редуциране на количествата биоразградими отпадъци е направено допускането за постепенно изграждане на 18 регионални инсталации за компостиране с единичен годишен капацитет 20000 тона, съответно 6 инсталации до 01.01.2010г. На база на опита и резултатите, постигнати при функционирането на тези инсталации ще се планира поетапното изграждане на останалите 12 съоръжения. За целите на програмата изграждането на всички предвидени инсталации е остойностено до 2015, като инвестициите са разпределени пропорционално в периода. Оценката на необходимите инвестиции е извършена на база модел на завод за компостиране, с капацитет 20 000 т./г. (Приложение 9) като са предвидени разходи за:
    

• 
  предварителни работи;
  
• 
  придобиване на земята;
  
• 
  строителни работи;
  
• 
  доставка на оборудване и механизация, като е приет срок на експлоатация е 7.5 години.
  

11. 
    Разходите за закриване на съществуващите депа за отпадъци са остойностени на база 18 лв./кв.м. санирана площ, като се отчита проектната площ на съществуващите 663 депа към 2001г. Прието е, че разходите през 2003г. ще възлизат на 2% от общите разходи за закриване и рекултивация и ще нарастват пропорционално до 2009г., когато ще достигнат 6%. След 2009г. останалите разходи за закриване и рекултивация на съществуващите към 2001г. депа се разпределят пропорционално за периода до 2015г. Като източници на финансиране на закриването на депата ще бъдат използвани средства, които се разпределят в съотношение 50%/ 50%, между държавния и общинските бюджети.
    
12. 
    Средствата за закриване на нерегламентираните сметища и стари замърсявани с отпадъци (5135 бр.) ще бъдат осигурени от общинските бюджети и по оценка на общинските администрации възлизат на 31 млн. лева. Същите са разпределени равномерно за периода 2003 – 2007г.