Програма за прилагане на директива 1999/31/ес за депониране на отпадъцитеКoличества на образуваните отпадъци и съществуваща практика за обезвреждането им
Източник: НСИ Проведените през последните години изследвания на количествата и състава на образуваните отпадъци в няколко общини в страната, показват по-ниски количества от докладваните. Причините за по-високите количества битови отпадъци докладвани от общинските администрации, трябва да бъдат търсени в практиката от една страна, събраните отпадъци да бъдат отчитани на база на транспортните документи, а от друга – в липсата на кантари за измерване при депата. В края на 2001 г. организираното сметосъбиране на битови отпадъци обхваща 80% от населението на страната, като е обхванато над 99% от градското население, а обслужваното население в селата е малко над 33%. Налице са значителни различия между административните области по този показател, като най-благоприятно е положението в София-област, където са обхванати 100% от жителите, Габрово – 93,2% и Кюстендил 89,5%. В най-малка степен населението е обхванато с услуги по сметосъбирането в област Силистра – 41,8%, Търговище – 51,3% и Разград – 51,5%. Информация за количествата образувани и депонирани битови отпадъци в страната, населението обхванато от системите за организирано сметосъбиране и морфологичния състав на отпадъците, за периода 1995-2001 година е посочена в Таблица 2. Данните показват, че през 1995 г. общото количество на депонираните биоразградимите отпадъци, по данни на НСИ възлиза на 50% от общото количество на депонираните битови отпадъци, което съответства на 2905 хиляди тона. Р България е предоставила чрез НСИ посочените данни за 1995 г. на ЕUROSTAT, с цел тяхното валидиране и използването им като основа за определяне на количествените цели за редуциране на депонираните битови биоразградими отпадъци по смисъла на Директива 1999/31/ЕС. Таблица 2. Информация за количества образувани и депонирани битови отпадъци и морфологичен състав на отпадъците
Източник: НСИ Депонирането е основен метод за обезвреждане на битовите отпадъци в страната. Предварителна обработка на отпадъците не се прилага основно по икономически съображения и липсата на нормативни изисквания. Към 31.12.2001 г., по данни на НСИ броят на депата обслужващи организираното сметосъбиране на отпадъци е 663 и там са депонирани 3318 хил. тона битови отпадъци. Информация за разпределението на депата по области и количествата депонирани отпадъци през 2001 г. е представена в Приложение № 1. Петдесет и осем (58) от посочените депа обслужват населените места с население над 20000 жители, което съответства приблизително на 70% от населението в страната. През 2001 г. в рамките на проект "Национална програма за намаляване опасността от депата и старите замърсявания с отпадъци" [1], тези депа бяха обследвани, инвентаризирани и оценени (Приложение 2). Резултатите от инвентаризацията позволяват проучените депа да бъдат категоризирани, по отношение рисковете за околната среда и човешкото здраве, в следните четири групи: I – ва група – много голям риск – 12 депа; II – ра група – голям риск – 17 депа; III – та група – среден риск – 28 депа; IV – та група – минимален риск – 2 депа Получените резултати послужиха за основа за създаването на “Регистър на депата и старите замърсявания с отпадъци” в рамките на Националната система за екологичен мониторинг (НАСЕМ) поддържана от ИАОС. Към края на 2001 г. в регистъра е въведена информация за 275 депа. По данни на РИОСВ и общинските администрации допълнително са идентифицирани 5135 нерегламентирани сметища в малките населени места и площи замърсени с битови отпадъци. В изпълнение на Националната програма за управление на дейностите по отпадъците в периода 1999 – 2002 г. бяха изградени, реконструирани и въведени в експлоатация 22 депа, които отговарят на изискванията на Директива 1999/31/ЕС. Същевременно с финансовата подкрепа на ЕС по ИСПА започва строителството на 6 нови регионални депа за битови отпадъци. С финансиране предоставено от държавния бюджет през 2003 продължава изграждането на други 8 регионални депа за отпадъци (Приложение 3). 3.3.2. Производствени неопасни отпадъциВ периода 1998 –2001 г. чрез депониране са обезвредени 83% - респ. 96% от общото количество образувани производствени неопасни отпадъци, като за 2001 г. делът им възлиза на 91% или 7451 хиляди тона (Таблица 3). Таблица 3. Количества на образуваните и депонирани отпадъци в периода 1998 –2001 г.
Източник: НСИ Kъм настоящия момент в страната са идентифицирани 84 депа за производствени неопасни отпадъци (Приложение 4), в т.ч. 74 в експлоатация и 10 закрити. От депата в експлоатация броят на депата за инертни отпадъци е 15. Общият брой на депата не включва съоръженията за обезвреждане на отпадъци от разкриването, добива и преработването на подземни природни богатства и площадките за обратното запълване на отработените пространства в открити мини за лигнитни въглища, с пепели от изгаряне на въглища (код по ЕWC 10 01 01), извършвано съгласно утвърдените проекти за разработване на рудниците, са изключени от посочения списък. В общия списък на депата за отпадъци попадат 31 съоръжения от намивен тип в енергетиката, химичеката, строителната промишленост, металургията и хранително вкусовата промишленост (Приложение 4, Таблица 4-3). В посочените съоръжения основен дял заемат пепелите от изгаряне на въглища (код по ЕWC 10 01 01), утайките от измиване и почистване (код по ЕWC 02 01 01); пръст от измиване и почисване на захарно цвекло и утайки от калциев карбонат (кодове по ЕWC 02 04 01 и 02 04 02)количества на отпадъците съхранение намивен тип, където се обезвреждат основно отпадъци от са в енергетиката, производството на керамика, облицовъчни плочи и строителни материали и в по-малка степен в химическата и металургичната промишлености. В посоченият брой не попадат съоръженията, където отпадъците се разтоварват с цел да бъде осигурена тяхната подготовка за по-нататъшно транспортиране и обезвреждане другаде и съоръженията за съхранение на отпадъците преди обезвреждане за период по-малък от една година. В основната си част депата са изграждани през 70-те и 80-те години, съгласно действащото към този период законодателство, въвеждащо изисквания относно подготовката на основата на депото и полагане на минерален изолиращ пласт от глина, стабилност на тялото на депото и др. В разглеждания период с най-голям дял са отпадъци от термични процеси, следвани от отпадъците от отпадъците от неорганични химични процеси, отпадъците от селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост. Най-големи количества отпадъци са образувани в областите Стара Загора, София и Варна. Това основно се дължи на наличието на големи генератори на отпадъци в посочените райони каквито са централите в комплекса ТЕЦ “Марица Изток”, Кремиковци - София, Юмикор - Пирдоп, Еврометал - Перник, Агрополихим - Девня, Солвей соди - Девня. В периода 1998 –2001 г. чрез депониране са обезвредени 83 – 96% от общото количество образувани производствени неопасни отпадъци, като за 2001 г. делът им възлиза на 91%. |
|
Година | ||||
Мярна единица |
1998 |
1999 |
2000 |
2001 | |
Общо количество образувани отпадъци |
1000 t. |
548,00 |
853,00 |
758,00 |
756,00 |
Количество депонирани отпадъци |
1000 t. |
237,00 |
517,00 |
478,00 |
518,00 |
Съществуващите депа изцяло се експлоатират от предприятията образуващи отпадъците и в страната няма съоръжение за депониране, приемащо опасни отпадъци на търговска основа.
Броят на закритите депа за опасни отпадъци е 13.
3.3.4. Отпадъци от мините
Съоръженията за обезвреждане на отпадъците от проучването, добива, преработката и съхраняването на минерални суровини (Приложение 6). Програмата отчита, че към вероятната дата на присъединяване на Р България към ЕС отпадъците от мините няма да попадат в приложното поле на Директива 1999/31/ЕС, в резултат на започналото разработване и очаквано приемане на нова директива в областта на управление на отпадъците от мините. Предвид това тези отпадъци ще бъдат предмет на самостоятелен план за управление, съобразно на действащото към момента на присъединяване към ЕС законодателство.