Програма за реформи (нпр) 10 Национална стратегическа референтна рамка (нсрр) 10 Национална стратегия за регионално развитие 11
Изтегляне 3.93 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Система за наблюдение на програмата
- Компютъризиран обмен на данни на ниво ЕС
- Годишен и заключителен доклад
- Резюме на плана за оценка
- Разпоредби за обществените поръчки и държавните помощи
- Информация и публичност
- Координация на оперативните програми, ЕЗФРСР, ЕФР, ЕИБ и други финансови инструменти
- Координация на регионално ниво
Организация на изпълнението
Комитет за наблюдение (КН)Съгласно изискванията на Член 63 на Регламент (EС) № 1083/2006 за ОП “Регионално развитие” се създава Комитет за наблюдение в срок до 3 месеца от датата на оповестяването на решението, с което Комисията одобрява ОПРР. Ролята на Комитета за наблюдение на ОПРР е да съблюдава ефективността и качеството на изпълнението на оперативната програма, като осъществява задачите и дейностите, описани в Чл. Чл. 65-66 на Общия регламент. Управляващият орган и Комитетът за наблюдение гарантират качеството на изпълнението на ОП “Регионално развитие”. Комитетът за наблюдение на ОПРР може да взема решения за преразпределение на бюджета между интервенциите по дадена приоритетна ос. В случаите, когато Комитетът за наблюдение реши да прехвърли средства от фондовете на ЕС от една интервенция към друга, респективно прехвърляне се извършва и по отношение на националното съ-финансиране. Решението за всички промени, които засягат средствата от Европейския фонд за регионално развитие и всяко прехвърляне на средства между приоритетните оси на ОПРР се взема от Европейската комисия, след съгласуване с Комитета за наблюдение. Комитетът за наблюдение за ОП “Регионално развитие” се председателства от ресорния Заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, който отговаря за ГД “Програмиране на регионалното развитие”. Съставът на Комитета за наблюдение се формира от състава на работната група, участваща в подготовката на ОПРР и се учредява съгласно насоките, предоставени от Централното координационно звено в Министерството на финансите в общата рамка за наблюдение, както е дефинирано в Националната стратегическа референтна рамка. Комитетът за наблюдение и съставът му се определят със заповед на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, в която се посочват членовете, техните заместници, права на глас, както и наблюдателите. Съответните институции и организации определят членове на КН въз основа на предварително дефинирани и съгласувани с Управляващия орган изборни критерии и процедури. Комитетът за наблюдение включва представители на управляващите органи на ОП, структурите отговарящи за Националния стратегически план за развитие на селските райони и Националния план за развитие на рибарството, Регионалните съвети за развитие, Националното сдружение на общините в Република България, Министерски съвет, съответните министерства и държавни агенции с компетенции по проблеми на програмата, както и избраните социално-икономически партньори и представители на НПО. По своя собствена инициатива или по молба на Председателя, представител на ЕК участва в работата на Комитета за наблюдение като съветник. Представители на Европейската инвестиционна банка и други финансови институции също могат да участват в срещите в качеството на съветници, в случаите когато тези институции имат финансово участие в ОПРР. Комитета за наблюдение приема Вътрешни процедурни правила и Кодекс за поведение по предложение на Ръководителя на Управляващия орган. Функциите на Секретариат на Комитета за наблюдение за ОПРР се изпълняват от отдел “Програмиране и мониторинг” на Управляващия орган.
Отговорност на Управляващия орган е да гарантира, че се събира цялата информация, която подлежи на мониторинг чрез механизма за наблюдение на програмата. УО отговаря също и за осигуряването на подходящи указания на бенефициентите, чрез което да се гарантира, че те разбират изискванията на мониторинга. Отчетите на бенефициентите се разглеждат и одобряват от ИЗ и се изпращат на УО за анализ и изводи. УО също така получава и редовни отчети от ИЗ, за да може да следи напредъка в изпълнението на приоритетните оси / операции. Тези отчети съставляват основата, на която УО изготвя докладите си до националните и европейските институции. Управляващият орган на ОПРР предоставя информация и входни данни за единната Информационна система за управление и наблюдение (МИС), която се администрира от Централното координационно звено в Министерството на финансите. Системата се използва посредством пароли за достъп, които осигуряват различни нива на достъп в зависимост от потребителя. МИС осигурява обобщени данни за докладите по приоритетни оси/ операции, както и за годишните доклади за изпълнението, като същевременно представлява и основата за обмен на данни с ЕК. Единицата, на която се базира системата, е проектът, който отговаря на дадена заявка за финансиране. За всеки проект се прави запис в системата, който включва: обозначение на проекта, име и адрес на изпълнителя/автора, обща стойност (планирана и реална), начална дата и дата на приключване (прогнозна и планирана), разбивка на разходите по години и по компоненти (планирани и реални), финансови източници, приемливи и неприемливи разходи, предоставено финансиране от ЕС, извършени приемливи разходи от публичния и частния сектор и изплатени суми на изпълнителите (фактури/ разписки) на основата на искания за плащане, подадени искания за плащане (дати и суми), предоставено финансиране от ЕС (суми и дати), физически индикатори за съответните цели, напр. създадени работни места, разбивка по пол – мъже и жени (планирани и реални стойности) и т.н. Териториалната единица на МИС е общината. Всеки проект може да се отнесе към дадена община (или няколко общини, ако обхваща различи общини, ако е междуобщински или междуобластен проект). Компютъризиран обмен на данни на ниво ЕСИзискването за обмен на компютърна информация е заложено в Чл. 66 на Общия регламент. Чл. 40 от Регламент на Комисията (ЕС) № 1828/ 2006 за прилагане на Общия регламент съдържа подробен списък с типовете информация, която трябва да се предоставя за компютърната система. Единната Мониторингова/ Управленска информационна система (МИС) в България е разработена с цел да осигури възможност за обмен на електронни данни със системата на Европейската комисия (SFC 2007). Централното координационно звено в Министерството на финансите централизирано изпраща заявки до ЕК за предоставяне на права за достъп до компютърната система за обмен на информация. Управляващият орган осигурява въвеждането на цялата свързана с ОПРР информация в МИС и гарантира, че всички подадени доклади се основават на информацията в тази система и /или са идентични с данните в нея. Годишен и заключителен докладСъгласно Член 67 на Регламент (ЕО) № 1083/ 2006, Управляващият орган предава на Европейската комисия първия Годишен доклад за изпълнението през 2008 г., а следващите - до 30 юни всяка година. Докладът се разглежда и одобрява от Комитета за наблюдение на ОПРР преди да бъде изпратен на ЕК. Комисията разглежда основните изводи и резултати от предходната година с цел подобряване на изпълнението. Могат да бъдат разгледани и всички нововъзникнали въпроси, относно работата на системата за управление и контрол. След прегледа на доклада, ЕК може да отправи коментари към Управляващия орган на ОПРР и към българското правителство. Управляващият орган информира Комитета за наблюдение на ОПРР и уведомява ЕК за действията, предприети в отговор на направените коментари. Заключителният доклад се представя на ЕК до 31 март 2017 г. Той обхваща пълната информация от целия период на изпълнението на програмата от 2007 г. до 2015 г. Резюме на плана за оценкаСъгласно Чл. 47, 48 и 49 Регламент (EС) №1083/ 2006, оценките на ОП “Регионално развитие” представляват неразделна част от цялостния процес на управление и изпълнение като инструмент за оценяване на целесъобразността, ефективността и ефикасността на предоставената финансова помощ, както и на ефекта и устойчивостта на постигнатите резултати. Всички оценки, извършени преди, по време или след програмния период под ръководството на Управляващия орган или ЕК, в зависимост от случая, се осъществяват в съответствие с принципа за пропорционалност, заложен в Член 13 на Общия регламент. Оценките се извършват от експерти или организации – вътрешни или външни – които са функционално независими от Сертифициращия орган и от Одитиращия орган. Резултатите се изпращат до Комитета за наблюдение и до ЕК и се публикуват в съответствие с приложимите правила за достъп до информацията. Оценките се финансират от бюджета на Приоритетна ос “Техническа помощ” и се извършват в съответствие с методологията, предоставена от ЕК. Управляващият орган отговаря за организирането на изготвянето и събирането на необходимата информация, като се използват различните видове информация, която се осигурява мониторинговата система. Текущи оценки се извършват по време на изпълнението на ОПРР, като те биват два типа – a) средносрочни, и б) междинни, както следва: Средносрочната оценка отразява постигнатия напредък, измерва резултатите от изпълнението на ОПРР, приноса за постигането на целите й, и предоставя на Комитета за наблюдение и на Управляващия орган съответната информация и препоръки за необходимите корективни мерки, които следва да се предприемат с цел подобряване на изпълнението. Междинни оценки се извършват, когато наблюдението на програмата установи значително отклонение от първоначално поставените цели или когато е направено предложение за преразглеждане. Тези оценки могат да имат за предмет проблеми както на управлението, така и на изпълнението на даден приоритет или ключова област на интервенция, като те могат да бъдат и “тематични”. Средносрочните и междинните оценки се организират от звено “Оценка” в структурата на УО и могат да се извършат от външен независим оценител или вътрешно в зависимост от необходимостта. Последваща оценка се извършва от ЕК, за всяка Цел, в тясно сътрудничество с Управляващия орган, в съответствие с разпоредбите на Член 49 от Регламент (EС) № 1083/2006. Оценките се извършват в съответствие със следния график:
Съгласно българското законодателство, обществените поръчки се уреждат от Закона за обществените поръчки от 1 октомври 2004 г., изменен със Закона за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки в сила от 1 юли 2006 г. От голямо значение са и следните подзаконови нормативни актове: Правилник за прилагането на Закона за обществените поръчки, Наредба за възлагане на малки обществени поръчки и Наредба за възлагане на специални обществени поръчки в сила от 23 януари 2007 г. Държавната политика в областта на обществените поръчки се осъществява от Министъра на икономиката и енергетиката. В рамките на Министерството на икономиката и енергетиката е създадена отделна административна структура – Агенция по обществени поръчки – която отговаря за осигуряване на ефективността на системата за обществени поръчки в България, като взема предвид принципите на публичност и прозрачност; свободна и лоялна конкуренция; равнопоставеност на всички кандидати. При управлението на средствата от ЕФРР по ОП “Регионално развитие” се явяват два специфични случая на обществени поръчки. Когато се предвижда договор за извършване на работа, за доставка или за услуги, националните правила за обществени поръчки ще се прилагат за случаите, при които Законът за обществените поръчки е изцяло хармонизиран с европейското законодателство. За останалите случаи, изпълнението на дейностите по ОПРР ще става в съответствие с правилата на ЕС. Когато се предвижда изпълнение чрез прилагане на грантови схеми, при обявяването на тръжните процедури и избора на бенефициенти ще се прилагат процедурите и изискванията на ЕС. Комитетът за наблюдение на ОПРР поема отговорностите за осъществяване на допълнителен контрол по отношение на спазването на процедурите за обществените поръчки. При необходимост Комитетът за наблюдение може да изиска извършване на проверка от Агенцията по обществени поръчки на дадена процедура или може да поиска сертифициране на търговете. По ОП “Регионално развитие” не се предвиждат разпоредби относно схеми за предоставяне на държавни помощи съгласно Член 87 (1) от Договора.
Управляващият орган изготвя Комуникационен план за ОП “Регионално развитие”, който се одобрява на първото заседание на Комитета за наблюдение. Комуникационният план включва като минимум следното:
УО информира Комитета за наблюдение са следното:
Годишните доклади и заключителният доклад за изпълнението, споменати в Член 67 на Общия регламент, включват следното:
Годишният доклад за изпълнението на програмата за 2010 г. и заключителният доклад за изпълнението на програмата ще съдържат глава с оценка на резултатите от предприетите мерки за постигане на информираност и публичност по отношение на прозрачността и информираността за ролята на Общността.
Координация на централно нивоКакто е посочено в Стратегическите насоки на Общността по отношение на политиката за сближаване и доразработено в Националната стратегическа референтна рамка, взаимното допълване и координацията на дейностите, финансирани от ЕФРР, ЕСФ, Кохезионния фонд, ЕЗФРСР, ЕФР, Европейската инвестиционна банка и други финансови инструменти са от голямо значение за постигането на допълняемост между отделните цели и постигането на оптимален ефект върху социално-икономическото развитие на страната. За целта на национално равнище са приети водещи принципи с оглед да се очертае разграничителна линия в зависимост от:
Националната стратегическа референтна рамка дава и рамката на административния механизъм за избягване на евентуално припокриване при изпълнението на програмите, която включва следните правила:
Подробна информация по въпросите на допълняемостта и разграничаването на ОП “Регионално развитие” с останалите оперативни програми е дадена по всяка приоритетна ос. Централното координационно звено (ЦКЗ) в Министерството на финансите поема водещата роля за осъществяване на координацията на стратегическо (централно) ниво. ЦКЗ участва в Комитетите за наблюдение на всички оперативни програми и изпълнява ролята на секретариат на Комитета за наблюдение на Националната стратегическа референтна рамка. Координация на регионално нивоРегионални съвети за развитие Регионалните съвети за развитие се създават в районите за планиране като консултативни органи към Министъра на регионалното развитие и благоустройството за провеждане на държавната политика за регионално развитие. В съветите членуват представители от всички министерства, които изпълняват ролята на управляващи органи на оперативни програми, Министерството на финансите, областните управители на областите в районите за планиране, както и представители от общините, включени съответно във всяка област. Представители на граждански сдружения, неправителствени организации и други физически и юридически лица, които се занимават с въпросите на регионалното развитие, също биват канени да участват в заседанията. Регионалните съвети за развитие имат следните основни функции:
Организацията и дейностите на Регионалните съвети за развитие се регламентират от Правилник за организацията и дейността на Регионалните съвети за развитие, приети от Министъра на регионалното развитие и благоустройството. Секретариати на Регионалните съвети за развитие В административната структура на областните администрации в центровете на районите за планиране са създадени дирекции “Техническо съдействие, координация и управление на регионалните програми и планове”, чиито персонал е между 12 и 15 експерти. Те играят ролята предимно на оперативни секретариати на Регионалните съвети за развитие, като освен това изпълняват и функции и задачи с цел подпомагане и координиране на изпълнението на всички оперативни програми на регионално равнище.
|