Програма за реформи (нпр) 10 Национална стратегическа референтна рамка (нсрр) 10 Национална стратегия за регионално развитие 11
Изтегляне 3.93 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Силно урбанизирани територии (градски агломерации)
- Икономическо развитие и потенциал
- Индустриални бизнес зони
- Физическа среда и благоустройство, култура и културно-историческо наследство
- Инфраструктура за опазване на околната среда
Градско развитие
Състоянието на селищната мрежа и градското развитие отразява състоянието на регионалното развитие и на провежданите регионални политики през годините. Селищната мрежа в България включва големи и средноголеми градове, организирани в агломерационни ареали; малки градове и села. Големите градове са градове с население над 100 000 души. Средноголемите градове са градове с население от 30 000 до 100 000 души. Агломерационните ареали (агломерациите) са зони, състоящи се от групи селища и общини с неделими функционални и пътни връзки, които са концентрирани около големи или средни градски центрове. Малките градове са градове с население от 10 000 до 30 000 души. Селата обикновено са селища с население под 10 000 души. Фигура 11: Селищна мрежа 
Състоянието на селищната мрежа в страната показва, че неравномерното разположение на големите градове контрастира на фона на общо взето равномерното разположение на малките градове и села. В резултат на това големи части от територията остават отдалечени от големите градски центрове и се проявява проблема „център–периферия”. Неравномерното развитие на мрежата от големи градове е причина да се наблюдават различия в социално-икономическото развитие в национален мащаб, които се изразяват отчасти като различия между районите за планиране, но най-вече като различия вътре в районите. Степента на развитие на районите в страната зависи до голяма степен от наличието на големи градове, в които са концентрирани производството, услугите, образованието, науката и културния живот. Големите градове (общо 7 на брой) са и ще продължат да се развиват като динамични центрове с разнообразни национални и регионални функции, които влияят положително и се разпростират в околните им агломерационни ареали. Такива са териториите около София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Плевен, Стара Загора, които стоят в челния ред на йерархията на селищната мрежа. Неслучайно в силно развитите Югозападен и Южен централен райони са разположени двата най-големи града на България – съответно София и Пловдив. Териториите и районите без присъствие на голям град в близост са изостанали в своето развитие. Такива територии са разположени в северозападната, югозападната, южната, югоизточната и североизточната част от територията на страната. Наличието на някои средноголеми градове в тези територии не е в състояние да компенсира отсъствието на голям организиращ територията център. Средноголемите градове (29 на брой) имат само допълващи функции и в условията на икономическата криза през последното десетилетие тези функции са затихнали до известна степен. В тази категория градове, както и в категорията на малките градове (178 на брой), се наблюдава най-висока степен на средногодишно намаляване на населението (-0.8%). Според европейския модел за полицентрично развитие, изчисленият индекс на полицентричност на страната е около средното равнище за европейската територия5. Столичната агломерация е оценена с най-ниската категория 4 по скалата за европейските столични райони на растеж (MEGA), а като европейски функционални райони са определени градските зони на Пловдив, Варна и Бургас6. Националният териториално-урбанистичен модел в момента определя три йерархични нива на градове-центрове и прилежащите към тях агломерации, на които е разделена територията на България. Агломерационните ареали се състоят от градско ядро (съответно столицата, големите градове – над 100 хил. жители и средноголемите градове – над 30 хил. жители) с функции от национална или регионална значимост. Идентифицирани са 35 агломерационни ареала, които обхващат 47 457,3 км2 (43,29% от територията на страната) и население 5 859 239 души (75,91% от населението на страната).
Таблица 4: Агломерационни ареали на градовете
В агломерационните ареали е съсредоточено над две трети (72,7% - 5610,2 хил.д.7 (2005 г.) от населението на страната. Обща черта в тяхното демографското развитие е намаляването на броя на населението (с 0,3% за 2001-2005 г.). Изключение прави само агломерационният ареал на столицата с регистрирано нарастване на населението с 1%, дължащо се главно на механичен прираст към град София. Характерно за останалата територия на страната е, че населението й намалява с по-висок интензитет от този на агломерационните ареали. Фигура 12: Агломерационни ареали 
Естественият прираст на населението е отрицателен. В агломерационните ареали, независимо от различията, той е по-висок от средния за страната (-4,2‰). За останалата територия естественият прираст е –8,9‰, формиран не само от ниската раждаемост, но преди всичко от високата смъртност на населението. 
Фигура 13: Възрастова структура на населението Различията във възрастовата структура на населението по агломерационни ареали не са големи, по-съществени са различията между агломерационните ареали и останалата територия, като делът на възрастното население е значително по-висок за последните територии. Коефициентът на възрастова зависимост, показващ демографската натовареност средно за страната, е 44,5%, като в него по-висок дял има възрастното население. За периода 2001-2005 г. се очертава нарастване на демографската натовареност на населението преди всичко с възрастни хора. Диференцирано по видове територии изпъква ниската демографска натовареност на населението в агломерационния ареал на столицата (37,9%). В останалите агломерационни ареали стойностите на показателя също са по-ниски от средното за страната. Най-висока е натовареността в останалата територия на страната, където на 100 души от населението във възрастовата групата на “независимите” се падат 54,7 души във възрастовата група на “зависимите”, от които 22,3 младежи и 32,94 възрастни хора. Това съотношение средно за агломерационните ареали е 41,0, от които 18,7 младежи и 22,3 възрастни хора. О  сновното предимство на агломерационните ареали е високата образователна структура на населението. 56% от тяхното населението е с висока образователно ниво (средно и по-високо образование), а делът на завършилите университет е над 20%. За останалата част от страната съответните дялове са 40% и 11%.
73.1%8 от икономически активните лица в страната са концентрирани в градските агломерации. Фигура 14: Равнище на безработица Заетостта на населението (представена чрез равнището на заетост - 61,1% - 2005 г.) е по-висока от средната за страната (55,8%). Секторът на услугите осигурява най-голяма заетост (65%). Промишлеността осигурява 30-процентен дял от заетостта, а селското стопанство – 5%. Равнището на безработица (2005 г.) в агломерационните ареали е два пъти по-ниско от това в останалата територия (съответно 8,8% и 18,8%, за София – 3,6%). Запазва се тенденцията на по-висока безработица в средноголемите градове в сравнение с големите, а най-ниско равнище бележи столицата.
Положителните тенденции на икономически растеж, отбелязани след 1997 г., са резултат от макроикономическата политика, както и от способността на конкретни региони да използват потенциала на собствения си териториален капитал. Данните сочат, че основните двигатели на такова развитие са градовете, особено големите. Градските центрове и техните ареали са от изключително значение за постиженията на националната икономика. 90% от нетните приходи от продажби се генерират в градските центрове. Таблица 6: Териториална структура по показателя “нетни приходи от продажби” (общо за страната =100%) – данни на НСИ
В  нивото и динамиката на икономическото развитие в отделните агломерационни ареали се наблюдават значителни различия. Столичната агломерация е най-динамичният и силно развит регион в страната с най-голямо дялово участие в БВП. През 2004 г. Софийският столичен ареал е произвел 30% от БВП за страната и повече от 40% от нетните приходи от продажби. Варненският агломерационен ареал заема второ място по отношение на темповете на растеж, следван от Старозагорския. През последните години повечето от градските центрове с национално значение преодоляват тенденцията за бавно развитие и са насочили усилията си към постигане на по-висок темп на растеж. При все това, тези центрове още страдат от редица дефицити и пазарни неуспехи, което поражда необходимостта от допълнителен външен импулс с цел повишаване на конкурентноспособността в национален и международен аспект.Въпреки че основният производствен капитал е концентриран в центровете-ядра на агломерационните ареали, еволюционните процеси по отношение на вътрешнорегионално сътрудничество между центровете-ядра и техните зони на въздействие водят до динамика в цялата агломерационна територия. Тези процеси способстват за известно намаляване на вътрешнорегионалните различия чрез разширяване на територията, която е носител на по-силна стопанска дейност и чрез създаване на условия за постепенно увеличаване на темповете на растеж посредством добре подбрани и целенасочени интервенции.
Фигура 15: Нетни приходи от продажби на един служител, по данни на НСИ Сравненията показват известна корелация между нивото на производителността (измерена в нетни приходи от продажби на един служител) и размера на градовете (фиг.15). Столичният агломерационен ареал се отличава с най-висока производителност (два пъти по-висока от тази на териториите на и около големите градове и четири пъти по-висока от тази на средните). Налага се изводът, че столичният град има най-ефективно развиваща се икономика, докато останалите градски райони се нуждаят от приоритетни интервенции и мерки, насочени към повишаване на икономическата производителност и конкурентноспособност. Проблемът е тясно свързан с въвеждането на икономика, основана на знанието и новите информационни и комуникационни технологии, както и с качеството на човешкия капитал. В повечето градски райони е представен широк спектър от отрасли на икономиката и производството, като преобладаващо значение има сектора на услугите, което се дължи на фактът,че тези райони предоставят услуги не само на населението на дадената територия, но в един по-широк обсег – обикновено в рамките на областта, района за планиране, дори цялата страна. Като положителна тенденция през последните години може да се отбележи прехода от ниски и средно ниски технологични подсектори към някои високо и средновисоко технологични дейности, като например производство на фармацевтични и агрохимични продукти, акумулаторни батерии и др., където се забелязва ръст в равнището на заетостта и продукцията. Спецификата на агломерационните ареали се изразява в по-висока предприемаческа активност. Гъстотата на предприятията в идентифицираните агломерационни ареали е повече от 1.5 – 2 пъти по-висока от тази в останалата част на страната и се забелязва определена тенденция към ускорен растеж в ареалите на големите и средноголемите градове.
Значението на определените градски ареали за развитието на знанието и иновациите се определя от концентрацията на образователната и научно-техническа инфраструктура. В тях са съсредоточени:
Състоянието на образователната инфраструктура в значителна част от учебните заведения се характеризира с остаряла база и липсващи специализирани помещения и оборудване, необходими за един съвременен учебен процес. Едва през 2004-2005 г. правителството инвестира сериозни суми в компютърната и мрежова инфраструктура на училищата, с което допринася за около 20% от ръста на индекса е-България през 2005 г. 9 Структурата на организациите за научно-изследователска и развойна дейност (НИРД) по данни на НСИ за 2004 г. показва, че 44% от тях са в държавния сектор, 27,6% - в сектора на висшето образование, 26.5% - в сектора на предприятията и 1.9% са представители на неправителствени организации. За разлика от повечето страни в ЕС-15, 70% от заетостта в НИРД в България се създава в публичния сектор, което е признак за слабото вътрешно търсене на НИРД от предприятията, липсата на организационна информация и ниската пазарна ефективност на този сектор в България. В допълнение друг проблем, касаещ структурата на изпълнение и финансиране на НИРД, е остарялата материална база, която е декапитализирана u несъответстваща на съвременната научноизследователска и развойна дейност. В структурата на вложените публични разходи 75% са изразходвани за текущи разходи, а разходите за ново оборудване са едва 4% от всички разходи за НИРД10. Разходите за НИРД, изразени като процент от БВП, представляват 0.51% (2004 г.), като най-висока стойност бележи Столичният агломерационен ареал (1.37%). Преобладаващата част от иновативните предприятия в България (които са приблизително една четвърт в сравнение с ЕС) са съсредоточени в гореспоменатите градски центрове. Една от причините за това е концентрацията в тях на предприятия на чуждестранни инвеститори. Като цяло обаче, по мнение на бизнеса, една значителна част от чуждестранните инвестиции в страната не са носители на нов научно-технически прогрес11.
Обслужването на инвестиционната активност и бизнеса в страната навлиза в нов етап, който поставя нови изисквания пред изградените досега индустриални зони и налага необходимостта от преустройство на съществуващите и изграждане на нови индустриални терени, оборудвани по модерен начин и подходящи за локализация на нови конкурентни производства. Общините и местните власти в градските центрове като София, Пловдив, Варна, Стара Загора, Добрич, Шумен, Сливен и др. осъзнават тази потребност и вече са стартирали разработването на нови устройствени планове. Тази необходимост стои и пред останалите общини, където този процес все още не е започнал поради липса на средства. Състоянието на сега съществуващите индустриални зони е неблагоприятно за преобладаващата част от общините:
Ресурсите на здравеопазването са свързани с мрежата от здравни заведения (здравни и медицински центрове и техния леглови капацитет) и медицинския персонал, обслужващ населението не само на териториалната единица, в която са разположени, но и населението на други такива. Преобладаващата част от здравните ресурси са разположени в столицата, големите и средноголемите градове. Наблюдават се значителни различия в осигуреността, достъпността и качеството на медицински услуги в големите и средноголеми градове и техните периферни територии. В агломерационните ареали са изградени и функционират 200 болнични заведения или 2/3 от общия брои болнични заведения в страната. Легловият фонд обхваща 37 397 легла – 76% от общия брой на леглата в националната мрежа от здравни заведения. Многопрофилните болници са 65 на брой (близо половината от общия брой такива болници в страната). Леглата в тях представляват 72% от легловия фонд във всички многопрофилни болници за активно лечение. Другата голяма група болнични заведения са– специализираните клиники, които обхващат 68% от общия брой такива за страната и 69% от общия леглови фонд. Почти всички диспансери (45 от общо 49 в страната) са в столицата, големите и средноголемите градове. В лечебните и здравни заведения в тези ареали работят общо 23 000 лекари (82% от общия брой за страната) и 5 400 стоматолози (83% от общия брой за страната). Населението на агломерационните ареали е в по-благоприятна позиция по отношение на осигуреност с лекари и стоматолози - 1 лекар обслужва 238 човека (при средно за страната - 276), а 1 стоматолог – 1011 човека (при средно за страната – 1199). В останалата територия на страната здравните и лечебни заведения са разположени предимно в центровете на общините, където броят на лекари и стоматолози е много по-малък от средния за по-големите градове (420 души на 1 лекар и 2010 души на 1 стоматолог). Осигуреността на населението с първична медицинска помощ също е недостатъчна - 1 общопрактикуващ лекар на 1410 души при средно за страната 1440 души. Като цяло здравният фонд в преобладаващата си част е амортизиран и недостатъчен както в агломерационните ареали, така и в останалата територия на страната, което налага необходимостта от интервенции за модернизация и съвременно оборудване на здравните центрове и клиники и подобряване на тяхната достъпност.
Досегашните реформи не са достатъчни, за да се сложи край на неблагоприятните процеси и да се стигне да преодоляване на някои сериозни недостатъци и изкривявания в жилищния сектор като напр:
Съществува остра нужда от строителство на финансово достъпни жилища, както и от масово реновиране на съществуващия жилищен фонд. Повече от половината от инвестициите в строителството са в жилищни сгради. Така изградените жилищни сгради са предимно в частния сектор, като делът на публичните инвестиции за жилищни цели едва надхвърля 10%. Разходените от правителството средства за жилища, планиране и околна среда представляват средно 4.5 % от разходите в общия бюджет, но този дял е по-висок през последните години. Цифрите сочат, че капиталовите разходи за жилищно строителство намаляват с намаляването на преките държавни субсидии за жилища и възприемането на жилищния сектор по-скоро като инициатива на частния сектор. Общините разполагат с много малки излишъци, които могат да се използват за капиталови инвестиции и разходите, които правят, по принцип ще се финансират чрез трансфер от националния бюджет. Таблица 7: Основни показатели за жилищния сектор за 2004 г. по данни на НСИ
Проблемите с жилищната система имат национални измерения. Регионалните проблеми не са така ясно изразени (Таблица 7). По отношение на общия жилищен фонд, измерен с показателя „брой жилища на 1000 жители” България бележи по-високи стойности (467/1000) в сравнение със средната стойност за ЕС (420/1000). Разрез на ситуацията по региони извежда на първо място Северозападния район (523/1000). Важно е да се подчертае, че този показател има добра диагностична стойност в условия на балансирана икономика и развит пазар на жилищата. В България, обаче, високият брой на необитаваните жилища сериозно изкривява представителността на данните. Поради тази причина стойности над 420/1000 не показват високо равнище на задоволеност с жилища, а по-скоро имат връзка с проблема за обезлюдяването и неподходящото качество на жилищата. Ако се вземе предвид само броят на обитаваните стандартни жилища, тогава показателят „брой жилища на 1000 жители” вече отразява реално положението. Този брой е много по-нисък от средно-европейския. Броят на примитивните жилища е един от индикаторите за остра потребност от социални жилища. Стойностите са сравними с общото годишно изграждане на нови жилища, но не и с мащаба на строителство на социални жилища. Повечето от примитивните жилища се обитават от представители на малцинствените общности и са пренаселени. Северозападният район е в относително най-благоприятно положение по отношение на този показател (Таблица 8). Основната качествена характеристика на жилищния фонд е изхабяването й (по отношение на вид строителство, възраст и график за амортизиране). По отношение на вида строителство и възраст на жилищния фонд Северният централен и Северозападният район се нареждат на първо и второ място по дял на амортизиран жилищен фонд (Таблица 8). Предвид общото лошо състояние и поддръжка на жилищния фонд в България, обновяването и подобрената поддръжка на съществуващия жилищен фонд е приоритетно предизвикателство за страната ни . Таблица 8: Основни показатели за жилищния сектор за 2004 г (продължение) по данни на НСИ
Реалните пазари на жилища са в начален период на възникване и са разположени само в големите градове. Търсенето, подкрепено с адекватна платежоспособност, е силно свито. Предлагането е в пъти по-голямо от търсенето. В големите градове има голям брой новопостроени жилища, които чакат първия си собственик, а броят на домакинствата, които страдат от жилищни нужди, също расте. Единствената алтернатива на жилища на поносими наемни цени е публичният сектор. В резултат от приватизацията в последните 10-12 години делът на жилищата-публична собственост е намален до символични размери. Делът на отдаваните под наем жилища-публична собственост остава най-голям в Югозападния район (и то благодарение на столицата). Социалният „буфер” е в процес на ликвидиране с най-ускорен темп в Северозападния район. Този процес влиза в разрез с нарастващата бедност и нуждата от социални жилища. Българската нормативна уредба не вменява на държавата пряко задължение да строи жилища и да настанява нуждаещите се. Общините са тези, които носят основната отговорност по разрешаването на жилищните проблеми на гражданите. Макар и в недостатъчна степен, а също и поради липса на подходящи финансови ресурси за капиталови инвестиции, както вече бе споменато, дадените на общините правомощия по отношение на провеждане на политика за развитие на градските райони и управление на собствеността регламентира специфични условия и конкретни характеристики, които трябва да се отчетат. Нормативната уредба отваря възможност посредством въвеждането на алтернативни правила и стандарти да се позволи отклонение от общите законови разпоредби, което да отговори на специалните нужди за социални жилища.
Незадоволителното състояние на физическата среда и благоустройството в градовете в редица случаи е ограничител за тяхното развитие. Разрастването на градовете обикновено винаги е свързано с нуждата от допълнителни източници (вода, енергия, градоустройство и др.), експлоатацията на които уврежда околната среда (около градовете) и води до все по-голям екологичен натиск (замърсяване на въздуха и водите, отпадъци, замърсяване на почвата, корозия) в района на градовете и техните околности. Състоянието на мрежите на техническата инфраструктура и благоустройството не удовлетворява адекватно градските нужди и затруднява правилното функциониране на градовете. Стари, износени и недоизградени са мрежите за водоснабдяване и канализация. Амортизирана е физическата среда и сградният фонд. Благоустройството (пътни настилки, пешеходни зони, озеленяване, градски центрове и архитектура) е една от най-слабите страни на населените места в страната. Необходими са сериозни усилия в тази област, което е от спешно и първостепенно значение за българските градове. Около големите градове се развиват агломерационни ареали, но масовото строителство е слабо контролирано. Построени са големи жилищни комплекси, но те не са интегрирани в структурите на традиционните общности. Жилищните комплекси в градовете са недоизградени и неблагоустроени, панелните сгради не удовлетворяват нормалните изисквания за жилищен комфорт и енергийна ефективност. В някои малки градове панелните сгради (комплекси) нарушават градската структура и традиционния градски образ. Ето защо в бъдеще ще предстои продължителен процес на преструктуриране и модернизация на комплексите и на саниране на панелните сгради. Това изисква своевременно и внимателно насочване на политиките, за да се съхрани достатъчно публично пространство за обществени функции и озеленяване. Състоянието на изградените зелени системи в градовете с малки изключения е незадоволително. Обществените зелени площи са недостатъчни, лошо поддържани и подложени на сериозна агресия. Очевидна е необходимостта от разширяването на зелените площи в градовете и техните околности. В противовес на тази нарастваща потребност сме свидетели на унищожаване и застрояване на съществуващи зелени площи поради нерегламентирана строителна дейност. В малките градове и селски райони физическата среда не е претърпяла големи увреждания, но благоустройствените системи са недоразвити. Уличната мрежа се поддържа трудно, особено в селата. Канализационните системи обхващат само по-големите селища. Прилагането на енергоспестяващо улично осветление все още не е масова практика. Не е добро състоянието на обществените сгради (за култура, образование, здравеопазване), особено в селата. Незавършеното строителство, предимно на културни обекти в градовете, е голям проблем за общините. Все още не е намерен механизъм и интерес за тяхното завършване. Трябва да бъдат намерени възможности за доизграждане на обектите - общинска собственост, съобразно потребностите на градовете в момента. Не са достатъчни дейностите, свързани с поддръжката и опазването на културно-историческото наследство в населените места. Тяхното ново социализиране предстои и може да изиграе решаваща роля за превръщането им от обект на опазване в инструмент за градско развитие. Тази обществена необходимост не е осъзната категорично и сме свидетели на неприемливо, а понякога и престъпно, отношение и разрушаване на паметниците с цел реализиране на други инвестиционни инициативи и бизнес интереси.
Изградената водоснабдителна система обхваща 5031 селища или 98,8% от населението (2005 г.) В агломерационните ареали 99.6% от населението е обхванато от водоснабдителната система. Малки изключения от това правило са агломерационните ареали на Кърджали (92.6%), Разград (93.8%) и Смолян (95.8%). Не се наблюдава и голяма разлика между споменатите агломерационни ареали и останалата част от територията на страната – съответно 99.9% спрямо 97.0%. Една от положителните тенденции е общото намаляване на броя на населението, което изпитва затруднения с водоснабдяването за питейни нужди (на сезонна или целогодишна основа) – от 21.0% през 2001 г. на 10.3% през 2003 г. от населението, обслужено от водоснабдителната мрежа на страната. Общо 9.5% от населението на всички агломерационни ареали е подложено на режим на водоподаването, докато за останалата част на страната стойността е 12.3 % от населението. Въпреки високата степен на изграденост на системите за водоснабдяване в селищата, повечето от тези системи (над 88%) са построени в периода 1960 -1980 г., при което са използвани асбестоциментови и стоманени тръби. Тази тяхна характеристика прави системите остарели от технологична гледна точка, както и физически силно амортизирани, което води до високо ниво на повреди, ниска ефективност на водоподаването и високи нива на загуби. През 2005 г. само 68.9% от населението е обхванато от канализационни мрежи и 39.9% разполага с връзка с пречиствателна станция за отпадни води. Отново този дял е най-голям в Столичния агломерационен ареал (94.3%) на фона на агломерационните ареали на големите (80.5%) и средноголемите градове(72.9%). Общо за всички посочени агломерационни ареали 80.9% от населението е обхванато от обществена канализационна мрежа. За останалата част от страната съответният дял на обхванатото население е 44.0%. До 2005 г. има изградени и пуснати в експлоатация общо 56 пречиствателни станции за отпадни води (ПСОВ) в страната. Две от тях са в агломерационния ареал на столицата, 18 в обхвата на агломерационните ареали на големите градове и 16 - на средноголемите градове. В останалата част на страната функционират 20 ПСОВ. Най-голям брой пречиствателни станции са изградени в Черноморския регион - област Варна (11) и област Бургас - (7). В области като Благоевград, Видин, Кърджали, Русе, Силистра, Търговище, Хасково и Ямбол няма изградени пречиствателни станции за отпадни води. Все още са необходими спешно значителни усилия за сериозно ограничаване и евентуално налагане на пълна забрана на изпускане на вредни вещества във водата, както и за минимализиране на потенциалните рискове за околната среда и здравето на хората. През 2005 г. системата за събиране на отпадъци обхваща 87.82% от населението на страната, което включва главно жителите на големите градове. В най-голяма степен от услугите по събиране на отпадъци се ползват жителите на град София (столицата) (100%), последвани от жителите на гр. Габрово (94.5%) и гр. Кюстендил (92.8%). В най-неблагоприятно положение са градовете Силистра, където услугата се извършва едва за 47.1% от населението и Търговище, където процентът е 49.5%.
Наличието или липсата на замърсяващи околната среда производства има основно въздействие върху състоянието на околната среда. През 2005 г. минният и енергиен комплекс „Марица изток”, който попада в агломерационния ареал на Стара Загора, има най-голямо участие в замърсяването на въздуха в околността. В тази област са регистрирани около 66% от всичките емисии на серни окиси, 23% от емисиите на азотни окиси и 41% от въглероден двуокис. Проблемни съоръжения, отделящи големи количества вредни емисии, продължават да са в агломерациите, в които са разположени химически и медни предприятия – в София: емисиите от Кремиковци (въглероден окис, въглероден двуокис, азотни окиси); в Димитровград (амоняк); във Варненския агломерационен ареал - върху територията на Девненския район със струпване на тежки екологични проблеми (азотни окиси, азотен двуокис и амоняк); Бургас (неметанови летливи органични съединения), Перник, Русе, Свищов.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||