Програма за социална политика, демографски проблеми, планове за действие и т
III. Свободно движение на работници: трансгранични работници, граждани на трети страни
Изтегляне 4.16 Mb.
|
III. Свободно движение на работници: трансгранични работници, граждани на трети страниСоциална сигурност: пенсии, лица в пенсионна възраст и др.1. Обобщение, изготвено от Тематичния отдел 
Генерална дирекция за вътрешни политики на ЕС Дирекция по политики в областта на икономиката и науката Общи бележки Изготвени от Тематичен отдел А: Политики в областта на икономиката и науката „Влиянието на ЕП по време на шестия парламентарен мандат в областта на свободното движение и мобилността“ 1. Въведение Свободното движение на работници е една от четирите свободи, на които се основава свободният пазар и която заема централно място във европейската интеграция; тя допълва основното право на гражданите на ЕС да се придвижват и да пребивават на територията на всички държави-членки. Освен че налага задължение на държавите-членки да премахнат правните и административни бариери пред трудовата мобилност, Договорът за ЕО предвижда да бъдат осигурени подходящи условия в области като равно третиране, достъп до заетост, трудови права, условия на труд и социална сигурност, така че работниците и техните семейства да могат напълно да се възползват от своите права; по-конкретно, понижаването на равнището на социалноосигурителните права на работниците, които се придвижват на територията на Общността, се предотвратява чрез координация на националните системи за социално осигуряване (член 42 от Договора за ЕО). Въз основа на други разпоредби на Договора постепенно са въведени също и мерки, които благоприятстват трудовата мобилност в ЕС. Договорът за ЕО подкрепя трудовата мобилност въз основа на икономическите теории, които акцентират върху по-ефективното разпределение на производствените фактори и максимизирането на общите ползи, произтичащи от един пазар без ограничения. Същевременно този подход се съчетава с гаранция за равно заплащане и равни условия на труд за националните работници и работниците мигранти, което също служи за постигането на общата цел за защита на местните работници от социален дъмпинг. Традиционният модел, вдъхновил тези основни разпоредби в Договорите, е създаден въз основа на предположението, че работниците мигранти ще бъдат наети на работа в друга държава-членка от работодател при спазване на социалните и трудовите разпоредби на приемащата страна. В Европейския съюз този модел се среща все по-рядко и се замества предимно от модела на движение на работната сила в рамките на временното предоставяне на услуги, при което работодателят е установен в държава-членка, различна от тази, на чиято територия се извършва работата, а трудовият договор, съгласно принципите на международното частно право (т.е. Римската конвенция от 1980 г. за определяне на приложимия по отношение на договорните задължения закон), не е предмет на законодателството на приемащата държава в областта на заетостта. Директива 96/71/ЕО, която въвежда основни правила относно командироването на работници, като постановява, че определени минимални условия за назначаване, приложими в приемащата държава, се гарантират също и за работници – граждани на друга държава, временно командировани там с цел предоставяне на услуги, се превърна в основен законодателен акт за защита на правата на работниците на един все по-интегриран пазар. Проблемът става още по-сложен поради широкото използване на многостранни договори за подизпълнение. Имигрантите от държави извън ЕС представляват около 4% от населението, пребиваващо на територията на Съюза. На имиграцията от трети държави все повече се гледа като на възможност за ограничаване на отрицателните ефекти от демографските промени и за предотвратяване на недостига на работна ръка. Държавите-членки на ЕС и европейските институции все повече осъзнават необходимостта от съвместно предприемане на действия с цел да се гарантира по-лесна интеграция на граждани на трети държави, както и че имигрантите от трети държави имат положение, подобно на това на гражданите на ЕС. Ролята на свободното движение на работници за подобряването на гъвкавостта на пазара на труда и за подкрепа на европейската конкурентоспособност е допълнително акцентирана в рамките на Лисабонската стратегия за растеж и работни места; в този контекст се прие по-цялостно схващане за „мобилност“, включващо не само географските, но и професионалните аспекти в по-общ план. Държавите-членки се споразумяха да предприемат мерки, за да премахнат оставащите пречки пред мобилността на работниците в ЕС, но въпреки конкретните инициативи за подкрепа на мобилността на работниците и очевидно увеличените възможности, само около 2% от гражданите в трудоспособна възраст от една от 27-те държави-членки понастоящем живеят и работят в друга държава-членка. 2. Постижения на Европейския парламент през 2004–2009 г. По време на шестия парламентарен мандат Европейският парламент положи усилия да насърчи трудовата мобилност, като същевременно осигури защита на правата на работниците. В сектора на социалната сигурност, след приемането на Регламент (ЕО) № 883/2004, заменящ Регламент (ЕИО) № 1408/71, в последните месеци на петия парламентарен мандат беше разискван и приет регламент за прилагането33, без който новият основен регламент не би могъл да бъде въведен. Парламентът изтъкна правото на заинтересованите лица на достъпна информация и защита на данните, както и необходимостта от ясни срокове, в които публичните органи да отговарят на искания от страна на осигурени лица, улесняването на процедурите за лица с увреждания и подобрено и опростено сътрудничество между институциите за социална сигурност. Всички тези изисквания бяха включени в окончателния текст. Успоредно с това беше завършена правната процедура за определяне на съдържанието на приложенията към Регламент (ЕО) № 883/2004. Парламентът настоя за подобряване на защитата на членовете на семействата на погранични работници, понеже беше невъзможно да се постигне споразумение със Съвета относно тази точка. Все пак накрая беше постигнат компромис относно това да се предвиди преразглеждане на съответното приложение пет години след влизането на регламента в сила. Същевременно, докато допринасяше за определянето на новия механизъм за координация, Парламентът беше включен като съзаконодател в редовното актуализиране на вече действащото законодателство на ЕС в областта на социалната сигурност, при което бяха отчетени промените в националното законодателство, както и необходимостта от изясняване на правното положение на определени категории бенефициери и от приспособяването му към съдебната практика на Съда на Европейските общности (СЕО)34. На 20 октомври 2005 г. Европейската комисия прие проект на директива за подобряване на преносимостта на допълнителните пенсионни права. Целта на предложението беше да се гарантира, че условията за придобиването, запазването и прехвърлянето на права в рамките на схеми за допълнително пенсионно осигуряване не поставят в неизгодно положение мобилните работници. В своя доклад35 Европейският парламент отчете, че въвеждането на опцията за задължително прехвърляне на права би предизвикала значителни технически затруднения и постави запазването и прехвърлянето на права в центъра на директивата. Представените изменения предвиждаха в случаите, когато даден работник напусне работа, преди да е придобил пенсионни права, изплатените от него вноски към пенсионна схема да бъдат възстановени или прехвърлени, а изискваният минимален период за придобиване на пенсионни права („правопораждащият срок“) беше ограничен на максимум пет години. В резултат на това, Комисията измени предложението, като включи повечето изменения на Парламента и промени заглавието на „Предложение за директива относно минималните изисквания за увеличаване на мобилността на работниците чрез подобряване на придобиването и запазването на допълнителни пенсионни права“. Предложението още чака развитие, тъй като до момента все още не може да се постигне съгласие от Съвета на ЕС . С оглед на улесняването на достъпа на всички до висококачествено здравеопазване и подобряване на мобилността на пациентите и специалистите, за което Европейският парламент настояваше от дълго време, на 2 юли 2008 г. Европейската комисия представи проект на директива за прилагането на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване [COM(2008)414]. Директивата има за цел да установи правна рамка за възстановяване на разходи при трансгранично здравно обслужване и определя основни стандарти за качество и безопасност, които да се прилагат в целия Европейски съюз при предоставянето на здравни грижи. Становището, прието от комисията по заетост и социални въпроси към Европейския парламент36, представи съществени изменения, целящи изясняване на използваните в текста определения и връзката между този законодателен акт и други разпоредби на Общността, по-специално в областта на координацията на социалната сигурност. Макар и да е наясно с потенциалните въздействия върху публичните финанси, Парламентът настоява в частност системата за предварително одобрение да не представлява пречка за свободното движение на пациентите. Държавите-членки следва да гарантират, че от пациентите се очаква да заплатят авансово само разходите, които би трябвало да заплатят авансово, ако здравните грижи се полагат в рамките на системата на здравеопазване, в която са осигурени. Желателно е също да има система за преки трансфери на средства между финансиращата страна и доставчиците на здравни грижи. Процедурата все още не е приключила. Европейският парламент постави под въпрос съответствието на преходните периоди за свободно движение на работници с правните задължения и политическите ангажименти37 на държавите-членки. Свободното движение на работници може да носи огромни ползи както за изпращащите, така и за приемащите държави и – макар че миграцията може да бъде много чувствителен въпрос – ЕП счита, че налагането на ограничения в действителност възпрепятства основно право на работниците и може да доведе до отрицателни ефекти, като например увеличаване на незаконния труд, ръст на черната икономика и експлоатация на работници. Същевременно членовете на ЕП подчертаха необходимостта да се предприемат нужните мерки за предотвратяване на социален дъмпинг. ЕП често пъти е призовавал Европейския съюз и държавите-членки да наблюдават правилното прилагане на законодателството на ЕО и да подобрят общите условия за европейските работници, които се възползват от правото си на свободно движение. Цялостна подкрепа за свободното движение беше също и основното послание, съдържащо се в доклада по собствена инициатива, изготвен от Парламента във връзка с плана за действие на Комисията в областта на трудовата мобилност38. Парламентът споделяше основните възгледи на документа относно ролята на четирите обхванати области (подобряване на законодателните и административните практики, подкрепа от органите на всички равнища, EURES, увеличаване на осведомеността относно предимствата на мобилността), но призова Комисията да изготви дългосрочна стратегия, вертикално обхващаща различни области на политиката, включително законодателството във връзка със социалната сигурност, където е желателен напредък относно преносимостта на допълнителните пенсионни права, образованието и професионалната квалификация и признаването на квалификации. Европейският парламент твърдо защити правата на работниците в рамките на процедурата, довела до приемането на Директива 2006/123/ЕО относно услугите на вътрешния пазар. Становището39 на комисията по заетост и социални въпроси призова за изключването на основни области на трудовото и социалното законодателство, както и основни стопански сектори (услуги от общ интерес, агенции за заетост), от принципа на „страната по произход“, който заемаше централно място в предложението на Комисията. В крайна сметка този принцип беше изцяло премахнат в текста и заменен с „правото да се предоставят услуги“. Парламентът също така успя да гарантира, че органите на приемащите държави ще са в състояние да упражняват контрол върху спазването на трудовото законодателство от доставчиците на услуги. Освен това в съображенията беше подчертана необходимостта от това, законодателството на ЕС в областта на вътрешния пазар да спазва основните социални права. Под формата на съпровождащ документ, добавен към измененото предложение относно директивата за услугите, включващо измененията на Парламента, Европейската комисия изготви насоки за прилагането на Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници, които предоставиха тълкуване на неотдавнашната съдебна практика на Съда на Европейските общности. Отговорът на Европейския парламент беше доклад по собствена инициатива40, в който се изразяваше съжаление, че Комисията е отишла още по-далеч от намеренията на Съда на Европейските общности (СЕО) в ограничаването на правомощията на държавите-членки да налагат спазването на административни задължения от страна на доставчиците на услуги с цел проверка на съответствието им със законодателството на ЕС относно командироването на работници. Парламентът също така отбеляза, че досегашното сътрудничество и обменът на информация между държавите-членки са били недостатъчни и призова Комисията да гарантира правилното прилагане на директивата. Прилагането на директивата относно командироването на работници беше също така основният въпрос, анализиран в доклада по собствена инициатива, приет от Европейския парламент като последващо действие след поредица решения на СЕО [Дела Laval (C-341/05), Viking Line (C-438/05) и Rüffert (C-346/06)]41. Тази съдебна практика предизвика безпокойство, че колективните споразумения и действия могат да бъдат счетени за несъразмерно възпрепятстващи свободата на установяване и свободата на предоставяне на услуги на вътрешния пазар: докладът подчерта, че икономическите свободи, установени в Договорите, следва да бъдат тълкувани по такъв начин, че да не ограничават основни социални права, като така се предотврати развитие в посока към по-ниски социални стандарти; всички държави-членки се призовават правилно да прилагат Директивата относно командироването на работници; Парламентът отчете, че действащото европейско законодателство съдържа несъответствия и пропуски, и призова Комисията да изготви необходимите законодателни предложения, за да се избегнат противоречиви тълкувания в бъдеще. В своя доклад по собствена инициатива относно „отговорността на подизпълнителите в производствените вериги“42, Европейският парламент идентифицира един полезен инструмент за защита на правата на работниците. В доклада се предлага понятието за солидарна и индивидуална отговорност на главния изпълнител да бъде разширено на равнище ЕС с цел спазване на основни трудови и социални разпоредби от страна на подизпълнителите; това вече съществува в осем национални системи и според Съда на Европейските общности съответства на правото на Общността. Чрез редица становища комисията по заетост и социални въпроси също даде принос към текущите разисквания относно пакет от законодателни мерки в областта на имиграционната политика. Предложенията на комисията имат за цел създаването на правна рамка, осигуряваща по-добри условия за влизане, пребиваване и труд на имигранти от трети държави, както и предотвратяване на експлоатацията на работници, пребиваващи незаконно в държави-членки на ЕС. Проектът на директива за прилагане на санкции срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трети държави забранява наемането на работа на незаконно пребиваващи граждани на трета страна и налага санкции на нарушителите на това задължение, като в същото време защитава основните права на въпросните работници, като например получаване на дължимо възнаграждение. Парламентът засили защитата на имигрантите, като изясни естеството на плащанията, за които е отговорен работодателят и като настоя за наличието на ефективни процедури, чрез които имигранти да могат да отправят искове за плащане43. Становищата на комисията EMPL относно другите предложения, включени в пакета, а именно директивите относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на висококвалифицирана трудова заетост (директивата „Синя карта“), и относно единна процедура за кандидатстване на граждани на трети държави за единно разрешително за пребиваване и работа на територията на държава-членка и относно общ набор от права на работници от трети държави, които законно пребивават в държава-членка44, приемат основан на правата подход към трудовата миграция и представляват опит да се създадат базисни условия за положителна интеграция на работниците имигранти. Бяха изразени също така опасения относно евентуалния недостиг на висококвалифицирани работници в трети държави във връзка с трудовата миграция към ЕС („изтичане на мозъци“): чрез специална клауза се изяснява, че държавите-членки няма активно да се стремят да привличат специалисти в стратегически за развиващите се страни сектори като образование или здравеопазване. 3. Бъдещи предизвикателства Европейският парламент е основната институция на ЕС, към която се обръщат гражданите на ЕС чрез петиции, когато се сблъскват с трудности в ежедневния си опит във връзка с мобилността на вътрешния пазар. Следователно той е в много добра позиция да наблюдава напредъка в тази област. Ето защо Парламентът изрази становище, че прилагането на законодателството в сектора на социалната сигурност би могло да бъде подобрено и мобилността би могла да бъде насърчена в по-голяма степен, ако към действащото законодателство се прибави определен напредък в допълнителните сектори (напр. подобряването на преносимостта на допълнителните пенсионни права). Все по-често европейското законодателство трябва да постига труден баланс между основните свободи на вътрешния пазар и защитата на правата на работниците. Опонентите на по-нататъшния напредък на европейската интеграция често заклеймяват вътрешния пазар като изначално несъвместим с преследването на социални цели; Европейският парламент е доказал наясно, че убедителният отговор на подобни критики е не само предварително условие за гарантирането на по-широка демократична подкрепа за Европейския съюз, но също така и превантивно действие срещу опасността от надигащия се протекционизъм. Политическият дебат (напр. разгорещените разисквания около директивата за услугите) и спорните дела, по които Съдът на Европейските общности трябваше да се произнесе, показаха, че работниците, синдикатите и общественото мнение в много части на Европа са обезпокоени от неяснотите относно това, в каква степен самостоятелно заетите работници или наетият персонал от доставчици на услуги от различни държави-членки на ЕС могат да се възползват от по-малко задължаващи национални разпоредби и да предлагат по-евтина работна ръка и замяна на местните работници или ограничаване на трудовата закрила. ЕП често пъти е призовавал Европейския съюз и държавите-членки да наблюдават правилното прилагане на законодателството на ЕО и да подобрят общите условия за европейските работници, които се възползват от правото си на свободно движение. Парламентът също така идентифицира области, в които правото на ЕО може да засегне ценности, считани за основни социални стълбове, както на национално, така и на европейско равнище, и отправи настоятелни призиви за подобрения в процеса на наблюдение на прилагането на съществуващото законодателство или за допълнителни действия с положителен ефект за изясняване на приложимата правна рамка; убедителни отговори до този момент не са получени. Наскоро Парламентът повтори за пореден път своите искания относно законодателно предложение, което да изясни връзката между защитата на социалните права и либерализацията на пазара, и преразглеждането на Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници. В случай, че Договорът от Лисабон влезе в сила, т.нар. „социална клауза“ в член 9 ще предвижда социалните цели да бъдат отчитани при изготвянето и прилагането на всички политики на ЕС, което ще подчертае отговорността на вземащите решения за постигането на баланс – въз основа на политическа оценка – между различните интереси. 2. Процедурно досие
Каталог: document -> activities -> cont document -> Стъпки за проверка в регистър гаранции 2016г. Начална страница на сайта на ауер електронни услуги cont -> Програма за конкурентоспособност и иновации програма за предприемачество и иновации cont -> Докладчици: Jutta haug раздел III (Комисия) Janusz lewandowski други раздели cont -> Докладчици: Francesca Balzani Раздел III (Комисия) José Manuel Fernandes Други раздели cont -> Докладчици: Jutta haug раздел III (Комисия) Janusz lewandowski други раздели cont -> Докладчици: Jutta haug раздел III (Комисия) Janusz lewandowski други раздели cont -> Докладчици: Jutta haug раздел III (Комисия) Janusz lewandowski други раздели cont -> Докладчици: Jutta haug раздел III (Комисия) Janusz lewandowski други раздели Изтегляне 4.16 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||