Генерална дирекция за вътрешни политики на ЕС
Дирекция по политики в областта на икономиката и науката
Общи бележки
Изготвени от Тематичен отдел А: Политики в областта на икономиката и науката
„Влиянието на Европейския парламент през шестия парламентарен мандат 2004-2009 г.
в областта на трудовото право и условията на труд“
1. Въведение
На общностно равнище трудовото право обхваща индивидуалното трудово право, като условията на труд, включително работното време, работата на непълен работен ден, работата на срочен договор и командироването на работници, както и колективното трудово право, напр. информирането и консултациите с работници и случаите на масови уволнения и прехвърляне на предприятия. Подобряването на условията на живот и труд в държавите-членки зависи от националното законодателство, но също така в голяма степен и от споразумения, сключени от социалните партньори на всички равнища (на национално, браншово и фирмено равнище). Договорът предвижда специална роля на европейските социални партньори при подготовката на инициативи в областта на трудовото право на равнище ЕС и Комисията ги насърчава да сключват споразумения в тази област. Ролята на Европейската общност (ЕО) е да подкрепя и допълва дейностите на държавите-членки в областта на социалната политика (съгласно членове 136-139 от Договора за ЕО, по-специално член 137). Той определя минимални изисквания на равнище ЕС по отношение на условията на труд и заетост и информирането и консултациите с работниците.
В рамките на Лисабонската стратегия трудовото право заема централна роля от самото начало с „едновременното създаване на устойчив растеж и повече и по-добри работни места“. Насоките за заетост решително потвърждават тези цели. Освен това, гъвката сигурност беше възприета като основен принцип на Лисабонската стратегия като интегриран подход, за предприятията и работниците, с цел по-добро балансиране на гъвкавостта и сигурността на пазара на труда.
Глобализацията, бързите технологични промени и засилената конкуренция в резултат на глобализацията промениха из основи европейските пазари на труда, което оказа въздействие върху договорните механизми на трудовото право и ролята на социалните партньори. В ЕС все повече се налагат нови видове договорни механизми, наред с постоянния трудов договор на пълен работен ден: стандартният безсрочен трудов договор на пълен работен ден все повече се изправя пред предизвикателството на нарастващия брой срочни договори и договори за работа на непълен работен ден, както и работата на агенциите за заетост и самостоятелната заетост. Разнообразието на договорните отношения позволява на предприятията да се адаптират бързо към нуждите на пазара, а на работниците - да съчетават по-добре професионалния и семейния живот, но то допринася и за разпокъсването на пазара на труда, тъй като националните трудови законодателства и системи за социално осигуряване са създадени на базата на стандартния вид заетост, т.е. безсрочна, на пълен работен ден.
От 2000 г. Европейският парламент подчертава, че законодателните инструменти на Общността следва да са насочени към установяване на минимални социални стандарти на общностно равнище, държавите-членки, обаче, могат да въведат по-високо ниво на защита на национално равнище, ако желаят. ЕП подчертава значението на правилното изпълнение и прилагане на съществуващото законодателство. Социалният диалог и ролята на социалните партньори се считат за определящи при разработването на трудовото право.
2. Постижения на Европейския парламент през 2004–2009 г.
Анализът на социалните програми 2000 и 2005 показва, че в европейската социална политика би могло да се постигне голям напредък. Европейският парламент беше основен участник, който редовно призоваваше за сериозно разглеждане на социалните аспекти - влиянието на Парламента, обаче, ясно варира в зависимост от инструментите и областите на политика. По отношение на законодателните предложения, процедурата на съвместно вземане на решение се доказа като мощно средство, чрез което Европейският парламент оказва значително влияние върху европейското законодателство: Парламентът, в сравнение със Съвета и Комисията, оказва влияние в полза на социалното измерение на основното законодателство. Важни примери са директивата за услугите, директивата относно работата чрез агенции за временна заетост и преработката на директивата за европейски работнически съвет. Когато се прилага инструментът на отворения метод на координация (ОМК), влиянието на ЕП е по-ограничено и по-слабо изразено.
През парламентарния мандат 2004-2009 г. Парламентът упражни влиянието си по време на продължителните преговори във връзка с директивата относно работа чрез агенции за временна заетост (2008/104/EО), която, след 6 години преговори, най-накрая беше приета на второ четене през 2008 г. Работата чрез агенции за временна заетост е най-бързо развиващата се форма на нетипична заетост в ЕС през последните 20 години. Принципът за равно третиране беше най-спорният въпрос в Съвета през последните шест години. От началото на преговорите със Съвета ЕП настояваше за въвеждането на принципа за равно третиране на наетите чрез агенции за временна заетост работници (по отношение на заплащането и условията за наетите чрез агенции за временна заетост работници и наетите на работа пряко от предприятието ползвател аналогични работници) от първия ден на тяхното назначаване.
През 2006 г. ЕП демонстрира влиянието си по отношение на директивата относно услугите на вътрешния пазар (2006/123/ЕО), която има за цел да гарантира свободното движение на услуги в Европейския съюз. Като подкрепи необходимостта от социална Европа, Парламентът успешно постигна баланс между икономическата конкурентоспособност и европейския социален модел и премахна принципа на "държава на произход", препратките към трудовото право и изключи услугите в социалната сфера, които са от общ интерес, от обхвата на директивата на услугите.
Въпреки че Парламентът многократно призова за по-добра координация от страна на Комисията и прилагане от страна на държавите-членки на определени директиви в областта на информирането и консултациите с работниците, Комисията преразгледа единствено директивата за Европейския работнически съвет (94/45/ЕО). Европейския парламент отправяше искания за нейното преразглеждане още от 2004 г., за да се подобри информирането и консултациите в случай на преобразуване и с оглед на подобряване на средствата за осъществяване на дейността на Европейските работнически съвети. Чрез включването на социалните партньори Парламентът успя ефективно да окаже влияние върху законодателното предложение чрез премахване на прага от 50 работници и служители за учредяване на специални групи за преговори в предприятията, така че да няма дискриминация спрямо малките държави-членки, които биха срещнали затруднения при достигането на този праг, както и по отношение на определението за „транснационален“. Директивата беше приета окончателно през април 2009 г.
Въпреки усилията на Парламента за постигане на баланс между икономическите нужди и конкурентоспособността, от една страна, и подобряването на условията на труд и защитата на работниците, от друга, от 2004 г. насам се забелязва слаб или никакъв напредък в следните области:
Не беше постигнато споразумение относно директивата за работното време. След почти пет години преговори, през април 2009 г. Парламентът и Съветът не можаха да постигнат компромис по три основни точки: възможността за неучастие, времето на разположение и трудовата заетост по повече от един трудов договор. Позициите на Съвета и Парламента се различаваха в частност по отношение на правото на отказ от максималния брой работни часове на седмица - докато ЕП призоваваше за отпадането му след три години, Съветът настояваше за запазването му по принцип. Тъй като Парламентът отхвърли позицията на Съвета, сега Комисията трябва да предприеме действия през 7-мия парламентарен мандат.
Няколко пъти Парламентът призова за преразглеждане на директивата относно командироването на работници (96/71/ЕО), която установява минимални стандарти, тъй като счита, че пропуски в прилагането и надзора биха благоприятствали социалния дъмпинг. Парламентът изразява загриженост във връзка с насоките на Комисията относно тълкуването на съдебната практика на Съда на Европейските общности относно командироването на работници във връзка с административните процедури, които бяха заличени от предложението "Болкенщайн" (членове 24 и 25); той предполага, че тълкуването излиза извън рамките на решенията на Съда. До този момент не е отбелязан напредък, но може да възникне необходимост от допълнителни действия във връзка с решения на Съда, които поставят под въпрос прилагането на колективните трудови договори на приемащата държава по отношение на командированите работници (делото Rüffert на Съда).
През 2007 г. и 2008 г. решенията на Съда на Европейските общности по делата Viking, Laval, Rüffert и Luxembourg привлякоха вниманието на ЕП. Парламентът счита, че балансът между свободното предоставяне на услуги и правата на работниците се е изместил в полза на първото. ЕП изрази изключително ясно мнението, че основните социални права не са в подчинено положение спрямо икономическите права в йерархичното подреждане на основните свободи. ЕП призова в първичното законодателство отново да се потвърди балансът между основните права и икономическите свободи с цел да се избегне „надпревара докрай“ в посока към по-ниски социални стандарти. ЕП изрази изненадата си от тълкуването на Съда на Европейските общности по делото Rüffert, в което минималните стандарти от директивата относно командироването на работници бяха разтълкувани като максимални стандарти.
Във връзка с актуализацията на Директива 2001/23/ЕО относно прехвърлянето на предприятия, през 2001 г. Комисията представи доклад относно директивата и започна консултации със социалните партньори през 2007 г., но досега не са последвали законодателни действия. Не е отбелязан напредък по отношение на актуализацията на Директива 98/59/ЕО относно колективните уволнения. Директивата относно защитата на личните данни (2002/58/ЕО) все още е в сила, въпреки ангажимента на Комисията да предложи инициатива относно защитата на личните данни на работниците. Европейският парламент направи преглед (доклади по собствена инициатива от 2007 г. и 2009 г.) на прилагането на директивата относно информирането и консултирането (Директива 2002/14/ЕО), като призова за адекватно и по-последователно прилагане в държавите-членки. ЕП неуспешно отправи искане за законодателно предложение, което да разглежда отделните уволнения. С цел укрепване функционирането на европейския пазар на труда, Комисията обяви, че би било полезно да се улесни транснационалното колективно договаряне. Парламентът подкрепи това становище, но все още предстои разработването на доброволна рамка на ЕС за транснационални колективни трудови договори.
Парламентът допринесе също така за ратифицирането на конвенции на МОТ, като например Морската трудова конвенция на МОТ, която установява минимални стандарти за гарантиране на приемливи условия на труд за моряците по света. Конвенцията трябва да бъде ратифицирана от минимален брой държави-членки на МОТ, за да влезе в сила - Европейският парламент поиска държавите от Европейския съюз да ратифицират конвенцията незабавно към 2008 г. След ратифицирането й, кораби от всички държави ще бъдат обект на проверки в пристанищата на всяка държава, която я е ратифицирала. Корабите биха могли да бъдат задържани, ако се счита, че не покриват установените стандарти. Освен това ЕП прие доклад, с който настоятелно призовава държавите-членки да ратифицират, в интерес на Европейските общности, конвенцията на МОТ относно сектора на риболова, която установява условията за труд на европейските граждани в рибната промишленост.
Бяха приети някои ключови съобщения и, макар че не водят пряко до регулаторни действия, те допринесоха за повишаване на осведомеността и доведоха до обсъждания относно модернизирането на трудовото право и гъвкавата сигурност на европейско равнище: в доклада „Осъвременяване на трудовото законодателство с цел посрещане на предизвикателствата на 21-ви век“ Парламентът изрази несъгласие с Комисията, че стандартният безсрочен договор на пълно работно време е остаряла форма на трудови правоотношения, повишаваща разпокъсването на пазара на труда и пропастта между „вътрешни“ и „външни“ наети лица и затова трябва да се разглежда като пречка пред растежа на заетостта и подобрения икономически динамизъм. Не съществуват доказателства за твърдението, че намаляването на защитата срещу уволнение и отслабването на стандартните трудови договори улесняват растежа на заетостта. ЕП настоятелно призовава Комисията да насърчава трудовото законодателство, отнасящо се до колективните трудови договори, като средство за увеличаване както на гъвкавостта, така и на сигурността за работниците и работодателите.
Основната причина за интегрирания подход към гъвкавата сигурност е необходимостта от постигане на целите на обновената Лисабонска стратегия и същевременно от осъвременяване на европейските социални модели, което изисква политики, които обхващат гъвкавостта на пазарите на труда, организацията на труда и трудовите правоотношения, както и сигурността в областта на заетостта и социалната сигурност. ЕП вярва, че потребностите от гъвкавост и сигурност се подкрепят взаимно и настоява, че сигурността на заетостта е също толкова важна, колкото и гъвкавостта
Актовете с незадължителна юридическа сила, като например корпоративната социална отговорност, играят много различна роля в различните държавите-членки и на равнище ЕС няма обща тенденция във връзка с този въпрос. В държавите-членки, където законодателството регулира трудовите правоотношения или колективните трудови договори определят трудовите отношения, ролята на актовете с незадължителна юридическа сила е незначителна. Според Европейския парламент политиката на корпоративна социална отговорност никога не би могла да замени подходящите регулации в съответните области или да обърне подхода към въвеждане на такова законодателство, освен това е и доброволна.
3. Перспективи
Европейският парламент очевидно може да оказва повече влияние в области, в които Комисията възнамерява да изготви нови или да измени вече съществуващи предложения, в съответствие с програмата си. Законодателните актове са най-важният инструмент, чрез който Европейският парламент взема участие в сферата на трудовото право и условията на труд: Парламентът може да изтъкне социалното измерение на определен законодателен акт по-ефективно, когато действа в рамките на процедурата на съвместно вземане на решение. ЕП обаче не може ефективно да принуди Комисията да представи предложения във връзка с някои от основните директиви, за които се призовава в резолюцията от 2006 г. относно социалната програма (т.е. отделните уволнения, минималните стандарти).
Когато липсват инициативи от страна на Комисията, Парламентът може само да се опитва да повиши осведомеността и да предложи действия в своите доклади по собствена инициатива и резолюции. Освен това Парламентът няма пряко участие в социалния диалог и тристранните консултации.
Демографските предизвикателства, застаряващото население и влиянието на тези фактори върху реформата в пенсионните системи, както и съчетаването на професионалния и семейния живот и гъвкавата сигурност, са въпроси, които ще бъдат разглеждани занапред, както и все още неприключени законодателни досиета или законодателни досиета, които чакат развитие, като: i) преразглеждането на Директива 2003/88/ЕО относно работното време и изменение на Директива 2002/15/ЕО за организацията на работното време на лицата, извършващи транспортни дейности в автомобилния транспорт; ii) актуализиране на директивите относно колективните уволнения и прехвърлянето на предприятия; iii) регламентирането на преносимостта на правата от професионалните пенсионни схеми; iv) евентуално преразглеждане или изясняване на директивата относно командироването на работници; v) част от законодателството, което Европейският парламент препоръча през 2006 г. (напр. в областта на отделните уволнения, минималната социална закрила, защита на правата на работниците в случай на преструктуриране), vi) нови проекти съгласно последната "Обновена социална програма 2008", като правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване и родителският отпуск; vii) мониторинг на прилагането на национално равнище на директиви като директивата относно Европейските работнически съвети и директивата относно работата чрез агенции за временна заетост.
В зависимост от влизането в сила на Договора от Лисабон, нов член 152 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) ще бъде добавен между настоящите членове 137 от Договора за ЕО (151 от ДФЕС) и 138 от Договора за ЕО (153 от ДФЕС), който гласи: „Европейският съюз признава и насърчава ролята на социалните партньори на равнището на Съюза, като отчита многообразието на националните системи. Той улеснява диалога между тях при зачитане на тяхната автономност.“ Член 153 от ДФЕС ще даде също така възможност на държавите-членки да възложат на социалните партньори изпълнението на решение на Съвета, прието чрез ратифициране на колективен трудов договор, подписан на европейско равнище.
2. Процедурно досие
Директива за работното време (първо четене)
|
Iter № EMPL/6/23895
|
Дата на обявяване на ЕП
|
25 октомври 2004 г.
|
Номер на процедура
|
2004/0209(COD) I
|
Правно основание
|
Член 137, параграф 2
|
Отговорен администратор
|
Elke Ballon
|
Докладчик
|
Alejandro Cercas
|
Докладчици в сянка
|
PPE: -
|
GUE:
|
PSE:
|
IND/DEM:
|
ALDE:
|
UEN:
|
V/ALE:
|
NI:
|
Състояние в комисията EMPL (напр. първа размяна на мнения)
|
Приета на първо четене в комисията EMPL на 20.04.2005 г.
|
Брой изменения
|
7
|
Подпомагащи комисии
|
ITRE, FEMM
|
Лице за контакт в Комисията
|
|
Лице за контакт в Съвета
|
|
График
|
|
Основна информация
|
I. Цел на предложението
Комисията предлага преразглеждане на Директива 93/104/ЕО, изменена с Директива 2003/88/ЕО относно работното време поради следните причини:
а) изясняване на определението за „работно време“ и включване на „време на разположение на работодателя“ (време на разположение),
б) преразглеждане на референтния период за изчисляване на седмичното работно време,
в) регламентиране на използването на „възможността за неучастие“ индивидуално (неприлагане на установения максимален лимит от 48 часа седмично работно време),
г) установяване, в случай на използване на възможността за неучастие, на максимален лимит от 65 часа отработено време на седмица (вместо 78 часа, които са позволени съгласно законодателството, което е в сила).
ІІ. Позицията на Парламента
На 11 февруари 2004 г. Парламентът прие доклада на г-н Cercas Alonso от групата PSE относно необходимостта от промяна на директивата за работното време. В приетата резолюция (TA 2004/0089) се отправя искане:
а) Комисията да представи предложение за преразглеждане на директивата;
б) за изясняване на определението и изчисляването на "времето на разположение" като работно време и време, в което трябва да бъде предоставена "компенсационната почивка",
в) за избягване на "ренационализацията" на европейската директива за работното време,
г) за вземане предвид на необходимостта от гъвкавост и потребностите на европейските предприятия,
д) за преразглеждане, с оглед на постепенно отпадане, на възможността за индивидуално неучастие.
ІІІ. Основни елементи, които трябва да бъдат разгледани от комисията EMPL
Нашата комисия следва да отдели особено внимание на следните аспекти:
а) определението на „време на разположение“ (член 2б)
На първо място, комисията EMPL следва да проучи дали новото определение за "неактивни периоди в рамките на времето на разположение" може да реши проблемите, повдигнати от съдебната практика на Съда на Европейските общности, без да отваря вратата за дискриминиращо тълкуване и без отрицателни последици за интересите на работниците или качеството на услугите.
б) референтни периоди (член 16)
Една от основните теми за преговори със Съвета се отнася до възможността държавите-членки да удължават референтния период за целите на изчисляването на седмичното работно време от четири на дванадесет месеца.
в) използването на „възможността за неучастие“ (член 22, параграф 1)
Една от най-противоречивите разпоредби се отнася до въпроса дали да бъде запазена възможността да не се прилага максималният лимит от 48 часа седмично работно време. Понастоящем максималното седмично работно време при използване на възможността за неучастие е 78 часа (168 часа - 24 часа междуседмична почивка - 6 х 11 часа междудневна почивка). Комисията предлага намаляване на това максимално седмично работно време на 65 часа.
ІV. Проектодоклад
Докладчикът иска да приложи правилно съдебната практика на Съда на Европейските общности относно работното време (делата Jaeger и SIMAP) и иска да гарантира необходимата гъвкавост, като даде на социалните партньори възможността да предоставят (условия за) дерогации и изключения.
Той предлага следните изменения към предложението на Комисията:
-
пълно отпадане, най-късно на 1 януари 2010 г., на "възможността за неучастие" индивидуално,
-
докато времето на разположение по принцип ще се счита за работно време в своята цялост, законодателството или колективните трудови договори могат да предвиждат, че неактивните периоди в рамките на времето на разположение ще се изчисляват по различен начин при изчисляване на максималното седмично работно време,
-
въвеждането на условия за удължаването на референтния период до 12 месеца,
-
периодите на компенсационна почивка трябва да следват незабавно след съответното работно време,
-
доклади относно прилагането на директивата,
-
мерки за съчетаване на професионалния и семейния живот.
V. Измененията
Бяха внесени 185 изменения.
Те се отнасят предимно до същите въпроси: статутът на "времето на разположение", удължаването на референтния период (от четири на дванадесет месеца) за целите на изчисляването на максималното седмично работно време и възможността за неучастие - колективно или индивидуално.
Докладчикът представя 7 компромисни изменения, които се отнасят до
-
изчисляването на неактивните периоди в рамките на времето на разположение,
-
удължаването на референтния период за целите на изчисляването на седмичното работно време на дванадесет месеца,
-
съчетаването на професионалния и семейния живот,
-
компенсационната почивка.
|
Резултат от гласуване на пленарно заседание
|
Документ за разглеждане в заседание: A6-0105/2005
P6_TA(2005)0175
11 май 2005 г.
ЕП изменя предложението на Комисията:
-
определение за „време на разположение“: определящ елемент е изискването за физическо присъствие на определеното от работодателя място,
-
общата продължителност на времето на разположение се счита за работно време; неактивните периоди в рамките на времето на разположение може, при определени условия, да се изчисляват по специфичен начин в законодателството на държавата-членка или в колективни трудови договори,
-
когато работник има повече от един трудов договор, работното му време е сборът от периодите на работа по всеки договор,
-
ограничаване на дерогацията за главни изпълнителни директори, висши ръководни кадри и лица, които се назначават пряко от съвет на директорите,
-
референтният период за целите на изчисляването на максималното седмично работно време може да бъде удължен от 4 на 12 месеца чрез колективен трудов договор и при определени условия,
-
периодите на компенсационна почивка трябва да следват периоди на работа, в съответствие с националното законодателство или колективен трудов договор,
-
възможността за неучастие се премахва три години след приемане на настоящата директива,
-
(преходен период), а индивидуалното съгласие за неучастие остава валидно за срок, не по-дълъг от шест месеца, и може да бъде подновявано,
-
съчетаване на професионалния и семейния живот: държавите-членки трябва да предприемат мерки, с които да насърчават работодателите да отчитат нуждата на работниците от съчетаване на професионалния и семейния живот,
-
веднъж на всеки пет години Комисията трябва да представя на ЕП доклад относно прилагането и, когато е необходимо, съответно предложение за изменение.
|
Крайни срокове (за транспониране, клауза за изтичане на срока на действие и др.)
|
Премахване на възможността за неучастие: 3 години след приемане на директивата
Доклад на Комисията относно прилагането/предложения за изменения: веднъж на всеки пет години
|
Връзка към Законодателната обсерватория (OEIL)
|
Законодателна обсерватория - досие по процедура 2004/0209
|
Сподели с приятели: |
