Програма за световна евангелизация, която да донесе посланието на спасението до всеки човек на земята, във всяко поприще

133 Лука 24:47; Марк 16:15-20; Деяния 1:8. Свети Йероним (340-420 от Хр.) пише за Ерусалим: “Би било досадно да изброяваме всички пророци и святи мъже, които са били изпратени от това място.” Jerome, Letter 46 To Marcella.

134 Битие 15:18; Изход 23:31; Числа 34:3-12; Второзаконие 11:31; Исус Навин 1:4; 3 Царе 4:20-21. Тази конкретна земя беше взета от ханаанците и дадена на Израел на основа на божествените санкции на Божия Закон срещу ужасната извратеност на ханаанците в тяхното нарушаване на Божия Закон (Левит 18:24-30).

135 Вижте 3 Царе 5:7; Исая 2:10-11; 119:45; Исая 51:4. За Второзаконие 4:5-8 Ридербос коментира: “Целта на неговото поучение е Израел да пази тези закони, когато влезе в Ханаан. Спазването на тези декрети и закони ще бъде пример за мъдростта и благоразумието на Израел пред очите на народите. Поради тази причина изразът ‘велик народ’ отразява уважението, което останалите ще имат към Израел. Мисионерската задача на Израел в езическия свят е посочена по един прикрит начин: Това уважение към Израел подразбира уважение към Този, от Когото Израел е получил тези закони. Тази мисионерска задача по-късно е допълнително развита в пророчествата, особено там, където Израел е пророчески описан като служител на Господа, посланик, изпратен (Исая 42:19) да прогласява Неговата хвала (43:21), наречен ‘Негов свидетел’ (43:10), в чиято уста са положени словата Му (51:16).” J. Ridderbos, Deuteronomy (Bible Student’s Commentary (Grand Rapids: Regency Reference Library, 1984), p. 83.

136 По отношение на това трябва да отбележим: (1) На царя на Израел беше забранено да “ умножава конете” (Второзаконие 17:16), забрана, очевидно дължаща се на факта, че в неравния терен на Израел конете можеха да бъдат полезни само на цар, решен да разширява своите граници и да насочи военни сили към чужди страни. (2) Бог установява в Своя закон защити, които да запазят цялостта на синорите (Второзаконие 19:14; 27:18; Притчи 22:28; 23:10). (3) Изявена е пророческа присъда върху Амон заради опит да “разширят своя предел” (Амос 1:13). (4) Пророческите видения предупреждават за Божия гняв срещу народите, склонни към имперско завладяване (Данаил 2; 7). В светлината на всичко това, законът във Второзаконие 20:10-11 (относно войната срещу народите отвъд Израел) изглежда има предвид война “със справедлив повод,” т.е. отбранителна война; виж: Robert Jamieson, A. R. Faussett, David Brown, 2 vols., A Commentary, Critical and Explanatory on the Old and New Testaments (Hartford S. S. Scranton, n.d.), 1:134.

137 Например, 3 Царе 10; 2 Летописи 9. Вижте използваната образност в месианските пророчества, които изобразяват света като идващ към Ерусалим, Исая 2:3; Михей 4:2; Захария 8:2.

138 Новият Завет е свързан с Църквата: Еремия 31:31-34; Матей 26:28; Марк 14:24; Лука 22:20; 1 Коринтяни 11:25; 2 Коринтяни 3:6; Евреи 7:22; 8:6-13; 9:15-16; 12:24.

139 Сравнете Матей 13:1-52; Матей 28:19; Марк 16:15; Лука 24:47; Деяния 1:8; 13:47.

140 Битие 1:26-27; 5:1, 3; 9:6; 1 Коринтяни 11:7; Яков 3:9. Макар думата “образ” да отсъства, идеята се съдържа също в Псалм 8 и Деяния 17:28.

141 Римляни 8:29; Колосяни 3:10; Ефесяни 4:24.

142 Това славно изявление е повторено многократно в Писанието. Например вижте: Изход 9:29; 19:5; Левит 25:23; Второзаконие 10:14; 1 Царе 2:8; 2 Летописи 29:11, 14; Йов 41:11; Псалм 24:1; 50:12; 89:11; Псалм 115:16; 1 Коринтяни 10:26-28.

143 Вижте Hal Lindsey, The Road to Holocaust (New York: Bantam, 1989), pp. 49, 277; Dave Hunt, Whatever Happened to Heaven? (Eugene, OR: Harvest, 1899), pp. 231-235; H. Wayne House and Thomas D. Ice, Dominion Theology: Blessing or Curse? (Portland, OR: Multnomah, 1988), pp. 150-161; Albert James Dager, “Kingdom Theology Part III,” Media Spotlight (January-June, 1987), p. 11.

144 Матей 10:5, 6; вижте Матей 15:24.

145 Римляни 1:16; 2:10; Йоан 4:22.

146 Лука 24:47; Деяния 1:8; 3:26.

147 Битие 12:3; 22:18; Псалм 22:27; 86:9; Исая 5:26; 45:22; 49:6; 60:1-3; Еремия 16:19; Михей 4:2; Захария 8:22-23; Малахия 1:11.

148 Деяния 13:47; 15:15-17; Римляни 4:17; 9:24-26; 15:10-12; Галатяни 3:8.

149 Howard Vos, Mark, p. 141.

150 House and Ice, Dominion Theology, p. 165. Виж също: Anthony A. Hoekema, The Bible and the Future (Grand Rapids: Wm B. Eerdmans, 1979), p. 138.

151 Lindsey, Road to Holocaust, p. 277. В друг контекст, Дж. Д. Пентъкост осъзнава съмнителността на диспенсационалистическата индивидуализация на термина “ethnos” и се опитва да изгради защитна аргументация (Pentecost, Things to Come, p. 421).

152 Karl Ludwig Schmid, “ethnos” in Gerhard Kittle, ed., Theological Dictionary of the New Testament, 10 vols., trans. by Geoffery W. Bromiley (Grand Rapids: Wm. B. Eerdmans, 1964), 2:369. Виж също: Ernest Klein, A Comprehensive Etymological Dictionary of the English Language (New York: Elsevier, 1966), 1:547.

153 Robert K. Barnhart, The Barnhart Dictionary of Etymology (Bronx, NY: H. W. Wilson, 1988), p. 345. Вижте също: Carl Darling Buck, A Dictionary of Selected Synonyms in the Principal Indo-European Languages (Chicago: University of Chicago Press, 1949), entry 119.22, p. 1315. Старозаветната еврейска дума, която е преведена в гръцкия вариант на Стария Завет, Септуагинта, като ethne, е goi, използвана “в основния смисъл на свързано тяло” (J. A. Selbie, “Gentiles” in James Hastings, ed., Dictionary of the Bible Dealing with its Language, Literature, and Contents Including the Biblical Theology; Edinburgh: T. and T. Clark, rep. 1955 [1899], 2:149). Тази еврейска дума означава “прииждаме заедно, като тълпа, и била първоначално използвана в общ смисъл за всеки народ” (John M’Clintock and James Strong, Cyclopedia of Biblical, Theological, and Ecclesiastical Literature (Grand Rapids: Baker, rep. 1969 [1887]), 3:788.

154 Richard Chenevix Trench, Synonyms of the New Testament (9th ed.: Grand Rapids: Wm. B. Eerdmans, 1969 [1380]), p. 368. Думата е “основана върху такива идеи като.... общо ‘раждане,’ ‘обичаи’ или ‘език,’ или са думи за ‘страна,’ използвани също за нейния ‘народ.’” Buck, Dictionary, Entry 19.22, p. 1315.

155 Joseph Henry Thayer, A Greek-English Lexicon of the New Testament (New York: American Book Co., 1889), p. 168.

156 Според Arndt-Gingrich, p. 217, тези стихове включват: Марк 10:42; 11:17; 13:8, 10; Лука 12:30; 21:10; 22:25; Деяния 8:9; 9:15; 10:35; 13:19; 17:26. Също вижте: Йосиф Флавий, Юдейска история 11:215; 12:6, 135; 18:25; Ерма, Сравнения 9:17:2; Варнава 13:2; Филон, Декалог 96; 1 Климент 59:4; 2 Климент 13:2.

157 Вижте: Лука 7:5; 23:2; Йоан 11:48-52; 18:35; Деяния 10:22; 24:2, 10, 17; 26:4; 28:19.

158 Самата дума “езичник” дори и в английския език е извлечена от латинското gentilis, gens, което означава “народ” или “племе.” Вижте: The Compact Edition of the Oxford English Dictionary, 2 vols., (Oxford: Oxford University Press, 1971), 1:1130.

159 Интересно е, че вместо да използва ethnos, Новият завет най-често употребява гръцката дума hellenes (“грък”), когато разграничава юдеина от другите. Вижте Йоан 7:35; 12:20; Деяния 6:1; 9:29; 11:20; 14:1; 16:1, 3; 17:4, 12; 18:5; 19:10, 17; 20:21; 21:28; Римляни 1:14, 16; 2:9, 10; 3:9; 10:12; 1 Коринтяни 1:22, 24; 10:32; 12:13; Галатяни 2:3; 3:28; Колосяни 3:11.

160 Матей 24:14; 25:32(?); Марк 11:17; Лука 21:24; 24:47; Римляни 16:26; Галатяни 3:8; Откровение 12:5; 14:8; 15:4; 18:3, 23. Дори амилениалният теолог Антъни Хьокема признава, че “народи” в Матей 28:19 се отнася за събрани хора на различни континенти, макар да свежда значението на Поръчението само до свидетелство. Виж: Anthony Hoekema, The Bible and the Future (Grand Rapids: Wm B. Eerdmans, 1979), p. 139.

161 Забележете контекстуалната препратка към владетели и царе. Сравнете също това пророчество със сведенията на Деяния за гонение.

162 Старозаветният текст е от Исая 42:1-3, където NASV съдържа “народи.” Този текст говори за “справедливост” (Исая 42:1, 3, 4), грижа на националните общности.

163 Тук се поставя контраст между неверния Израел и новозаветната Църква, като се сравняват два народа.

164 Забележете обстановката, която противопоставя ethnos на “Божието царство” (Матей 6:33). Освен това със сигурност и Израел се включва в онези, които търсят дрехи и храна (Матей 6:31-32), а не само неюдеите (“езичниците”).

165 Дори някои диспенсационалисти настояват, че това сведение се отнася за отделни политически единици (A. C. Gaebelein, Matthew, 2:247). Думата е преведена “народ” в следните версии: NASV, NIV, NEB, NKJV, RSV, ASV, Moffatt, Williams, Beck и Phillips.

166 Както е в Today’s English Version (TEV).

167 Вижте: KJV, NASV, NIV, NKJV, RSV, Williams, Moffatt, Weymouth, Phillips и Amplified.

168 Lenski, Matthew, pp. 1178-1179.

169 Lange, Matthew, p. 557.

170 W. F. Arndt and F. W. Gingrich, A Greek-English Lexicon of the New Testament and Other Early Christian Literature (Chicago: University of Chicago, 1957), p. 217.

171 Matthew Henry, Matthew Henry’s Commentary on the Whole Bible (Old Tappan, NJ: Fleming H. Revell, n.d. [1721]), 5:446. Трябва да се отбележи, че Хенри казва: Християнството, не институционалната църква, трябва да бъде вплетено в националните конституции. Най-доброто съвременно разглеждане на това учение се намира в North, Political Polytheism, op. cit. Обратно на някои мнения, дори и Мойсеевият закон не налага сливане или съюз на църквата и държавата. Вместо това той нарежда хармония и взаимно зачитане на църквата и държавата под Бога. Дори в старозаветния Израел имаше силно разграничение между църква и държава. Имаше ясно разграничение между свещеник и цар; имаше разлика между храма и двореца. Израел беше организиран като народ при Мойсей. Мойсей беше държавен управител на Израел; Аарон, а не Мойсей, беше бащата на свещеническото родословие. Фактът, че Бог запази разделени църковните и държавните служби в Израел, е ясен от такива текстове като 1 Царе 13:11-13, 2 Летописи 19:5-11 и 2 Летописи 26:16-21. Следователно МакКлейн допуска голяма грешка, когато твърди “Под Мойсеевия закон религиозната и държавната власт бяха едно. Нямаше разделение между църква и държава.” Alva J. McClain, Law and Grace (Chicago: Moody, 1954), p. 14.

172 A. T. Robertson, Word Pictures in the New Testament (Nashville: Broadman, 1930), 1:244-245.

173 Chamblin, Matthew, p. 760.

174 Gary North, “Comprehensive Redemption: A Theology for Social Action” (1981) in North, Is the World Running Down? Crisis in the Christian Worldview (Tyler, Texas: Institute for Christian Economics, 1988), Appendix C.

175 A. B. Bruce, “Matthew,” in W. Robertson Nicoll, ed., Englishman’s Greek Testament (Grand Rapids; Wm. B. Eerdmans, rep. 1980 [n.d.]), 1:339. Виж също: Hendriksen, Matthew, p. 998.

176 Cleon Rogers, “The Great Commission” in Bibliotheca Sacra 130 (Jul.-Sept., 1973), 256.

177 James Morison, Commentary on the Gospel According to Matthew (London: Hamilton, Adams, 1870), p. 679.

178 “В настоящия текст се използва глагол, който в Новия Завет се среща само в този единствен случай и се отнася само до него, именно самият “превъзвишен.” William Hendriksen, Philippians (New Testament Commentary) (Grand Raapids: Baker, 1962), p 113. Сравнете Деяния 2:33; 5:31; Евреи 7:26; Ефесяни 4:10.

179 Например Колосяни 2:10; Римляни 14:9, 12; 1 Коринтяни 15:27; Евреи 1:4 и 1 Петрово 3:22.

180 Откровение 17:14; 19:16.

181 2 Летописи 20:6; Притчи 8:15; Лука 18:8.

182 Псалм 2:10-12; Псалм 47:2, 7, 8; 72:8-11; 148:11; Данаил 4:1, 25-27, 37; 6:25.; Деяния 17:7; Откровение 1:5.

183 Римляни 13:4, 6. Други религиозни наименования са отнесени към държавни владетели, като “служител” и “помазан.” Вижте Исая 44:28; 45:1; Еремия 25:9; 27:6; 43:10.

184 Римляни 13:4-9; 1 Тимотей 1:8-11.

185 Матей 4:8-9; Лука 4:5-6.

186 Битие 1:26-28; 9:2; Йов 35:11; Псалм 8; 115:16; Евреи 2:6-8.

187 Вижте дискусията в Глава 1.

188 Важно е да осъзнаем, че наскоро подновеният дебат, наречен “Спорът за господството” отново показва, че някои евангелски християни не разбират правилно нито естеството на есхатологията (изработването на космическото изкупление), нито естеството на сотериологията (изработването на личното изкупление). Възгледът срещу господството, поддържан от някои евангелски християни като Чарлз Райри и Зейн Ходжис не обръща достатъчно внимание на истинската промяна, извършена от Святия Дух, изработена в сърцето на избрания грешник в момента на новорождението. Виж Charles C. Ryrie, So Great Salvation (Wheaton, IL: Victor, 1990) и Zane C. Hodges, Absolutely Free! (Grand Rapids: Zondervan, 1989). За по-библейско разбиране виж: Kenneth L. Gentry, Jr., “The Great Option: A Study of the Lordship Controversy” in Baptist Reformation Review, 5:1 (Spring, 1976) 49-79; John F. MacArthur, Jr., The Gospel According to Jesus (Grand Rapids: Zondervan, 1988); и John Murray, The Epistle to the Romans (New International Commentary on the New Testament) (Grand Rapids: Wm. B. Eerdmans, 1959 [rep. 1968]), p. 211-238.

189 Римляни 4:25; 5:1, 9; 1 Коринтяни 6:11; Галатяни 2:16; 3:24; Тит 3:7.

190 Римляни 6:3-14; 8:10, 14; Ефесяни 2:10; Филипяни 1:6; 2:13; 1 Солунци 5:23-24; 2 Солунци 2:13; Тит 3:5; 1 Петрово 1:2.

191 Йоан 1:13; 3:3; 1 Коринтяни 4:15; Тит 3:5; Яков 1:18; 1 Петрово 1:3, 23; 1 Йоан 2:29.

192 2 Корин тяни 5:17; Галатяни 6:15; Ефесяни 2:10.

193 Ефесяни 4:22-24; Колосяни 3:9-10.

194 Еремия 31:33; Езекиил 11:19; 36:26; Римляни 7:6; 2 Коринтяни 3:3; Евреи 8:10; 10:16.

195 Йоан 3:36; 5:21, 24; 6:67; Римляни 6:4-9; Ефесяни 2:1, 5; Колосяни 2:12, 13; 3:1; 1 Йоан 5:11.

196 Римляни 8:32;1 Коринтяни 3:21; Ефесяни 1:3; 2 Петрово 1:3.

197 Римляни 6:14; 7:5, 6; Ефесяни 1:19; 1 Йоан 5:18.

198 Римляни 8:9-11; 1 Коринтяни 3:16; 6:19; 2 Коринтяни 6:16; Галатяни 4:6; Ефесяни 2:22; 2 Тимотей 1:14; 1 Йоан 4:13.

199 Римляни 8:10; Галатяни 2:20; Филипяни 1:19.

200 1 Коринтяни 12:6; Ефесяни 1:19; Филипяни 2:12-13; Тит 3:5; 1 Йоан 5:4-5.

201 Римляни 8:34; Евреи7:25; 9:24; 1 Йоан 2:1.

202 Матей 21:43; вижте 1 Петрово 2:9; Откровение 1:6.

203 Матей 13:33; Лука 17:21. “Основната нужда и днес, както винаги, е нуждата от широко разпространено лично покаяние пред Бога. Затова се нуждаем от християнско съживление, задействано от Святия Дух, за да разширим Божието царство по лицето на земята.” North, Political Polytheism, p. 611 (виж също pp. 133, 157, 585-6).

204 Захария 4:6; Матей 26:51-52; Йоан 18:36-37; 2 Коринтяни 10:45.

205 “Пълна поквареност” означава, че човек е заразен от греха във всяка част от своето същество, включително неговата воля, емоции, интелект, сила и пр. Вижте Битие 6:5; 8:21; Еклесиаст 9:3; Еремия 17:9; Марк 7:21-23; Йоан 3:19; Римляни 8:7, 8; 1 Коринтяни 2:14; Ефесяни 4:17-19; 5:8; Тит 3:5. Човекът е “мъртъв в престъпления и грехове;” той не е болен (Ефесяни 2:1, 5; сравнете Йоан 5:24; Римляни 6:13; Колосяни 2:13).

206 Hunt, Whatever Happened to Heaven?, p. 82.

207 Hershell H. Hobbs, An Exposition of the Gospel of Matthew (Grand Rapids: Baker: Book House, 1956), p. 421.

208 Ray R. Sutton, That You May Prosper: Dominion By Covenant (Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1987), p. 17.

209 Второзаконие 18:18; Йоан 6:14; сравнете Матей 13:57; 21:11; Лука 24:19; Йоан 1:25, 45; Деяния 3:20-25.

210 Charles Lee Fainberg, “The Jew After the Rapture” in Feinberg, ed., Prophecy and the Seventies (Chicago: Moody Press, 1971), p. 182.

211 H. Wayne House and Thomas D. Ice, Dominion Theology: Blessing or Curse? (Portland, OR: Multnomah, 1983), p. 153.

212 Хайлс е пастор на най-голямата църква в Америка, според Lyle E. Schaller, “Megachurch!,” Christianity Today, March 5, 1990, p. 22. Макар че има известно съмнение относно точността на броя на посетителите, посочен от самия Хайлс. Виж: Letter to the editor, from Vernon J. Norman, Christianity Today, May 14, 1990, p. 10.

213 Jack Hyles, Let’s Go Soul Winning (Murfreesboro, TN: Sword of the Lord, 1962), p. 22. Джон Р. Райс се съгласява в John R. Rice, Why Our Churches Do Not Win Souls (Murfreesboro: Sword of the Lord, 1966), p. 22.

214 Loraine Boettner, The Millennium (Nutley, NJ: Presbyterian and Reformed, 1957), p. 15.

215 D. A. Carson, “Matthew,” in Frank E. Gaebelein, The Expositor’s Bible Commentary (Grand Rapids: Regency Reference Library, 1984), 8:597.

216 John A. Broadus, Commentary on the Gospel of Matthew in Alvah Hovey, ed., An American Commentary (Valley Forge: Judson Press, 1886 [rep.]), p. 593. Думите в скоби са мои, К. Л. Дж.

217 Деяния 20:21; 26:18.

218 Деяния 20:27; Колосяни 3:17; 2 Коринтяни 10:31; Евреи 5:11-14.

219 William Hendriksen, Matthew (New Testament Commentary) (Grand Rapids: Baker, 1973), p. 999.

220 Матей 4:4; Йоан 17:17; Деяния 17:11; 2 Тимотей 3:5-17; 1 Петрово 2:2; Евреи 4:12. Вижте: John Murray, “The Guidance of the Holy Spirit” in Collected Writings of John Murray, vol. 1: The Claims of Truth (Edinburgh: Banner of Truth, 1976), pp. 186-189. Garry Friesen, Decision Making & the Will of God: A Biblical Alternative to the Traditional View (Portland, OR: Multnomah, 1980).

221 Йоан 6:68; Деяния 5:20; Филипяни 2:16.

222 Cleon Rogers, “The Great Commission,” Bibliotheca Sacra 130-519 (July-Sept, 1973), 265.

223 Битие 1; Псалм 33:6; 2 Коринтяни 4:6; Евреи 11:1.

224 Исая 40:26-28; Евр.еи1:3; Неемия 9:6; Деяния 17:28; 2 Петрово 3:5, 7.

225 Исая 55:11; Ефесяни 1:11; Откринтяни 19:15, 21.

226 Йоан 1:1, 14; 1 Йоан 1:1; Откровение19:13.

227 Матей 11:27; Лука 10:22; Йоан 1:18; 6:46; 14:9; 17:6; 1 Йоан 5:20.

228 Йоан 1:1; 14:9; 20:28.

229 Матей 7:29; Марк 1:22, 27; Лука 4:36, 32.

230 Трябва да се отбележи, че не всички думи на Христос са записани в Писанието, Йоан 21:25. За дискусия по въпроса за тяхното потенциално откриване и включване в канона, виж Kenneth L. Gentry, Jr., The Charismatic Gift of Prophecy: A Reformed Response to Wayne Grudem (2nd ed.: Memphis, TN: Footstool Publications, 1989), ch. 10, “The Problem of the ‘Open Canon.’”

231 Rogers, “Great Commission,” p. 265.

232 Lenski, Matthew, p. 1179.

233 D. A. Carson, “Matthew,” in Frank E. Gaebelein, The Expositor’s Bible Commentary (Grand Rapids: Regency Reference Library, 1984), 8:598: “Фокусът е върху Исусовите заповеди, а не върху старозаветния закон.”

234 Greg L. Bahnsen, By This Standard: The Authority of God’s Law Today (Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1985).

235 Псалм 40:7; Евреи 10:5.

236 Римляни 3:19; Галатяни 3:13; 4:4-5; 1 Йоан 3:4.

237 Например Матей 4:10; Йоан 8:17.

238 Матей 3:15; 4:4; Йоан 8:46.

239 Матей 5:17-20; 19:16-26; Лука 16:17; Йоан 14:15, 21; 15:10.

240 Случаят с “жената, заловена в прелюбодейство” (Йоан 8:1-11), вместо доказателство, че Той призовава за отхвърляне на изискванията на закона, показва загриженост към най-точното му спазване (както може да се очаква от Матей 5:17-19). За прелюбодейство законът заповядва смъртно наказание (Левит 20:10). Христос не отхвърли тук този закон. Забележете, Той не казва “Не я умъртвявайте с камъни.” Когато каза “Който от вас е невинен, нека пръв хвърли камък върху нея” (ст. 7), той настоя за запазването на законовите защити, необходими в съдебните процеси за смъртно наказание. В обвинения в смъртно наказание Божият закон изисква свидетелите да бъдат невинни за въпросното престъпление или грях (Второзаконие 19:15) и да бъдат първите, които ще започнат изпълнението на наказанието (Второзаконие 17:7). Всички “свидетели” срещу жената си тръгнаха след като чуха това (Йоан 8:9), макар според тях да я бяха хванали “в самото дело” (но къде е мъжът?).

241 Матей 7:12; 22:36-40.

242 Римляни 13:9-10; Галатяни 5:14; Яков 2:8.

243 1 Тимотей 5:17 (сравнете Второзаконие 25:4); 2 Коринтяни 6:14 (сравнете Второзаконие 22:10); Деяния 23:1-5 (сравнете Изход 22:28; Левит 19:15). Вижте също Галатяни 5:14; 1 Коринтяни 7:19; 14:34; 1 Йоан 2:3; 5:3.

244 Римляни 3:20; 7:7, 13; Яков 2:9-11; 1 Йоан 3:4.

245 Матей 7:23; 13:41; Лука 13:27; Римляни 2:12-15; 3:19.

246 Йоан 14:15-18, 26; 15:26-27; 16:5-15.

247 Лука 24:49; Деяния 2:32-33; Ефесяни 4:8.

248 Сравнете 1 Коринтяни 2:13; 1 Солунци 1:5.

249 Тя не се намира в никое днешно мнимо харизматично пророчество. Църквата е изградена върху твърдата основа на окончателната истина, донесена от авторитетните апостоли и пророци, като Исус Христос е главният крайъгълен камък (Ефесяни 2:20-21). Христос доведе учениците Си при “всяка истина” (Йоан 16:13). Следователно завършеното Писание е всичко, което е необходимо за “съвършена подготовка” на вярващия за “всяко добро дело” (2 Тимотей 3:16-17). Вярата “веднъж завинаги беше предадена на светиите” (Юда 3). Виж: Kenneth L. Gentry, Jr.,

Изтегляне 2.05 Mb.

Сподели с приятели: